Jump to content
Българският форум за музиканти

XAS

Members
  • Мнения

    246
  • Присъединил/а се

  • Последно посещение

Всичко публикувано от XAS

  1. Позволявам си да оспоря почти всички твои твърдения, XAS. 1. Колко от нашите тъй наречени "професионални" музиканти (имам предвид духачите най-вече) биха могли да пробият на запад (т.е. да спечелят конкурс за оркестрови музиканти), дори да имат хубави инструменти? Уверявам те, че не са много и най вероятно можеш да ги вложиш в числото до 10-15. 2. Както на запад, так и у нас, това което се гледа при формирането на заплатите е заеманата длъжност, а не това какви дипломи и степени имаш, което е добре. Защо ли? Ами защото, поне на теория, това което е от значение е това което можеш, а не това което имаш на хартия. Тук практиката у нас се разминава леко с теорията. Практики градени с десителетия е трудно да бъдат изкоренени за няколко години. Съвсем друг е въпросът, че музикантските заплата на запад започват от 1500-2000Евро, докато у нас са...вие си знаете. 3. Ако съм от Бяла Черква и съм гений, но не мога да пробия у така наречените Държавни оркестри, може би е време да пробвам навън...Мюнхен, Лондон, Бостон, Берлин, Виена и други големи оркестри постоянно правят конкурси и умират от желание да намерят такива таланти...Обаче ако и там не ме оценяват, може би е време да си помисля дали не съм толкова добър само в собствените си мечти.... 4. Държавни и общински оркестри има и навън, но всеки от тях си намира начин да финансира дейностите си....частни спонсори, държавни и европейско финансиране на проекти итн. 5. Музикантските заплати са ниски в сравнение с учителските наистина са ниски. А какво да кажем за GP-та(личните лекари)? Някъде четох, че нашите GP получават 5х по-големи заплати от колегите си в западна Европа по отношение на жизнения стандарт.... Не разбрах, какво имаш против професионалните музиканти! Това е професия. И тук има добри и не чак толкова. Никъде не споменавам за дипломи /"което имам на хартия!"/. Ако си добър в професията, след време можеш да бъдеш водач на група. Ако си избрал да живееш в малък град не означава, че не си бил такъв преди време в по-голям или в столицата. Наистина заплащането трябва да бъде според възможностите на музиканта, ама у нас не е така. Тук не става въпрос, че не мога да пробия в някой Държавен оркестър. Уважавай желанието ми да живея и работя в Сунгурларе, да речем. А що се отнася за възможността за работа в Бостон и други подобни места вероятностите са няколко: може да съм на 57г. и условието да те допуснат до конкурс да е "до 45г", да си бил там и колкото да е хубаво, да не си се чувствал на мястото си. Това не те прави слаб в професията, а е личен избор. Пък и не говорим за чужбина, а за музициране в България. За двоен аршин в заплащането или "извиване на ръце", ако искаш. И съвсем не искам да гледам в чинията на личния лекар /и който и да е било друг/. Говоря за система с ясни правила. Ако един оркестър записва много и качествена музика значи, че този оркестър е добър и неговите музиканти ще заработват допълнително. Но щатното разписание на длъжностите не бива да се разминава драстично в различните оркестри по външен признак /държавни или не/. По този начин в провинцията няма да има професионални музиканти /не зная защо се дразните от думата "професия"/. По същия начин това важи и за други професии. Или си мислите, че чистачката в Министерство е по-кадърна от тази в Общината на Сопот! Въобще не разбрах, какво оспорваш. Вероятно не си ме разбрал. Но от твоите думи долавям, колко е трудна в бъдеще каузата на българския музикант. Преди десетина години професията "артист-оркестрант" липсваше от Националния класификатор на длъжностите у нас, т.е. не съществувахме в правния мир. Сега се говори, че учителите били с най-ниска заплата и никой не се сеща за другите, които са с още по-малка. Музикант оспорва музиканта, за какво ли... А те, милите, стават все по-малко и по-малко. Карай да върви!
  2. Помествам кратка справка на композициите писани от Христо Питев, с помощта на своята теория - КСЕФ: - 15 Пиески за пиано: "Напев", "Тайна", Прелюд и фуга" и др. - изпълнени от ученици на Школа по изкуствата "Ем. Манолов" гр. Габрово /1990г/. - Пет пиеси за щрайх - Габровски камерен оркестър /1995г/. - Малка балада за щрайх и алт-саксофон - ГКО /2002г. според автора/. - Адажио /за струнен оркестър и кларинет/ - изпълнил немски състав в Дните на камерната музика-Габрово,98. - Серенада за виола и пиано - изпълнители: Гамала Деворинова и проф. Ружка Чаракчиева /2004г/.
  3. Мисля, че не е толкова важно колко скъпи са професионалните инструменти - въпрос на възможности. По-важно е, че у нас професионалните музиканти вече трудно си изкарват хляба. Освен това има делене /от страна на Културното ни министерство/ в заплатите между държавни и общински оркестри. Без оглед на квалификация, образование или възможности. Някой тъп чиновник е решил, че ако съм от Бяла черква например,, трябва да получавам в местния /недържавен/ оркестър два пъти по-ниска заплата. Нали се сещате колко са държавните оркестри /нямам нищо против тях/!?... Та излиза, че само там са добрите музиканти! Което е една голяма заблуда. И тази държавна дискриминация продължава вече години. Така е и с другите културни институции. Дава ли си сметка някой от управляващите /минали и настоящи/, колко е заплащането на музикантите спрямо действително ниските заплати на учителите?!... Тук не става въпрос за халтурите, чалгата или някакво свирене "по повод". Поради конюктурни съобръжения, първи изчезнаха от духовите оркестри обоисти и фаготисти. Поради ниско заплащане вече трудно се намират тромбонисти, валдхорнисти, саксофонисти... Не искам да прогнозирам кои ще са следващите. Тенденцията е ясна. Следва закриване на оркестри /може би това е целта/ или мъчително "ходене по мъките". Докато, един ден, някой "горе" не се сети, че няма кой да свири. И приемствеността между поколенията - скъсана. А може и да не останат желаещи да упражняват професията "музикант". Ще я караме аматьорски. Мислите, че е много мрачна картината? Хайде да се обзаложим.
  4. Познавам отлично възможностите на китарата, но не бих си позволил да давам напътствия на един начинаещ китарист, освен насърчение. При духовия инструмент сложността идва от няколко посоки. Едната е използването на онова скрито пространство, затворено между зъбите и диафрагмата. Пръстите могат да ти наредят на грифа, но какво става в гърдите и устната кухина може само да се разкаже. Т.е. всеки открива сам /ако успее/ най-доброто индивидуално разположение. С малко късмет - неизвестна величина. В пряка връзка с това следва правилния избор на мундщук и неговата отвореност, и съответната твърдост на платъка. Отново не лека задача. Възможностите за грешки са много. А това води до загуба на време /обикновено човек се връща отначало/ и следват разочарования. Познавам хора, които с голямо желание и труд се опитват да овладеят някой музикален инструмент, но с малки лични възможности. Успехите са мижави, амбициите големи и това ги озлобява. Хубаво е, още преди да започне, начинаещият да се посъветва с професионалист. Мнозина пропускат това. А, ако човек иска да опита, защо не!
  5. http://share.pacomlan.com/images/jRF97477.bmp Това е нотен пример, написан от Хр. Питев върху теорията КСЕФ. Качен е на сървър, но не успявам да създам линк във форума към него. Усилията продължават.
  6. ^Това е сложен въпрос. И не, че неможе да се отговори кратко и еднозначно. А заради слабата или никаква представа на музикалния фен /дори без елементарна муз. подгатовка/, че свиренето на муз. инструмент е като овладяване на занаят - иска се само време и труд. Всичко е възможно, но малко късно сте се сетили. Уважавам желанието /то винаги е първото условие/. Но давате ли сметка, какъв дълъг процес е обучението на един инструменталист? А вече цитирате професионални сола, които искате да свирите. Нотите и учителите не са най-голямата пречка. Нито парите /ако ги имате/, дори физиката! Има вече примери на жени, които чудесно свирят саксофон, тромпет, тромбон, флейта... Проблемът е в опита, който се придобива дълго /желателно е още от детство/ и добиване на определена муз. култура /за която също трябва време/. Да не говорим, че от всяко дърво свирка не става /без намек/. Не искам да ви разубеждавам, а само да нахвърля общ план на препятствия, които могат да доведат до големи разочарования. Мисля, че за тази цел времето не работи във ваша полза. Но все пак, ако толкова желаете, започнете и успех. Докъдето стигнете. Можете да купите "на старо" аматьорски инструмент за 200-300 лв. - алт или тенор. Ще ви трябва мундщук /може да върви със саксофона/ - за учебна цел може и по-елементарен. Платъци /различни видове марки, номера/ - по 6,7 лв. парчето / минимум 2бр. на месец/. Учител/и, школи, нотни помагала - зависи! Останалото е природни /музикални/ дадености, труд и късмет. Решението е ваше.
  7. Драги Приятелю, Като смяташ, че започвало "да намирисва на някаква световна конспирация" /макар и силно преувеличено/, това не е чак толкова лошо сравнение. То може в известен смисъл да значи, че нашия форум набира вече инерция. А и това също е нещо! Но, ако първо искаш да чуеш и после да повярваш знай, че това е грешен подход. ПЪРВО ТРЯБВА ДА ПЛАТИШ /да вложиш достатъчно разсъдък и вникнеш по същество във въпроса за новата теория/ И СЛЕД ТОВА ДА ВЗЕМЕШ /"да чуеш" тази теория в едно или друго произведение/. Още повече, че от един единствен композитор съвсем не би могъл да се ориентираш за обективността на "КСЕФ", било то същият да е нейният автор-"вносител". Това е въпрос на време и то на повече време. Освен това важно е и какво има в главата, какъв музикален багаж и душевност благоприятстват едно евентуално ползване на тази теория или по-точно - познание. Колкото за "диалектизмите" мога да те уверя, че съвсем не са случайни "грешки". Ако бе написано например Комбиниране /вместо КОМБИНИРВАНЕ/, нямаше да се "закачиш" за думата, която в нашия случай е различна от иначе обичайното й значение в езика. А за последното, че според теб е необходима "сериозна корекция за стилистика на израза" ние смятаме, че в една такава теория /която драстично се различава от един общоприет начин на разглеждане на нещата/ езикът-изказ е по-добре да е "грапав", за да може по-ясно да се открои същността на определенията. Обратното, прецизният и фин език много често воалира и замъглява "искрата-заряд" на събитията и лесно може да преиначи или умаловажи някои основни понятия. Пък и ще кажа, който иска гладка и изцяло непротиворечива Нова теория - да си я напише. Нашата е такава! И нямаме претенции. Освен, че се опитваме да възродим Музикалното познание. Христо Питев /01.09.07/
  8. Разбира се, че е експериментирано. Хр. Питев е написъл поне няколко произведения с методите на своята теория. Още през 1998г. участвах в концерт с неговата "Малка балада за саксофон и струнен оркестър" с Габровския камерен оркестър. Но тогава незнаех още нищо за Теорията, нито че това произведение е написано под нейно въздействие. Знам, че има още нещо като соната за пиано - мога да проуча въпроса. А иначе, авторът е член на СБК още от края на 60-те и добре познава законите за писане на музика. Запис, обаче, /на тези произведения/ няма. Нито миди-партитура. Така стоят нещата.
  9. КСЕФ - Хр. Питев /продължение/. стр. 67 Ролята на ВКЛЮЧВАНЕТО на едно М-во като Подмножество на едно последващо го Ново М-во, в известен смисъл може да се оприличи на Разработката и Варирането в класичната форма. Тази прилика се отнася и до самата продължителност: КОЛКО МНОЖЕСТВА МОГАТ ДА СЕ ВКЛЮЧАТ В ЕДНО "КРАЙНО МНОЖЕСТВО" /в завършването на една Композиция или отделна Част/. Макар, че функцията е различна, предназначението и сходно: продължаване композирането във възходяща динамика. А "възходяща динамика" е възможна до тогава, докато е в състояние да се поддържа връзка с целия протекъл в различни донесения образен материал и отделни технико-сложения. И в двата случая /и в който да било друг/ целта е една и съща: СЪДЪРЖАТЕЛНО И ИНТЕРЕСНО НОВО ПРОИЗВЕДЕНИЕ. Или най-малкото, да може "да се изтърпи", да се изслуша една нова Композиция. Което, в наше време, не е малко постижение. За известно систематизиране и обобщаване на понятията в "Композиция със свободни елементи и форма", ще поставим определени ВЪПРОСИ С ПОДСКАЗАНИ ОТГОВОРИ: Първо: Какво е Елемент-образ /ЕО/, какво е Принадлежност на една Група елементи към определено М-во от елементи, защо всеки ЕО е Индивид /остава винаги "затворен" - непроменящ се/, какъв е смисълът на Буквалното повторение и защо Елементите трябва да се повтарят? Второ: Какво е Множество и какво е Общо свойство на елементите от едно М-во, какво е Система от М-ва /в последованието на три или повече множества/, какво е Множествен-образ в една съвсупност от елементи, каква е връзката и отличието между "Множествен-образ" и Тематичен-дял /от класичната форма/. Трето: Какво е Комбиниране на Е-ти от едно М-во, с Е-ти от друго М-во / в една система от М-ва/, какъв е Механизмът на връзката при Комбиниране, какво е Функционална връзка, какво е различието между Функционалната и Структурната връзка, защо в КСЕФ всяка връзка следва да се третира като Функционална? стр. 68 Четвърто: Какво е Начално М-во и какво - Крайно. В какво съображение е БРОЯТ на елементите /от НМ-во до КМ-во/, защо елементите от Началното М-во могат да са "по-разтегнати", а всеки следващ Нов-елемент /в последователността към КМ-во/ да се изисква да бъде все "по-стегнат", във все по-монолитна конструкция? Пето: Защо Новите-елементи в една С-ма от М-ва е по-рационално да са в различен "формат" и различна правилност на "встъпване и излизане", защо това различие благоприятства естествеността и динамиката на различните Връзки, какво е значението на всеки Нов-елемент в Многообразието от връзки? /последно/
  10. Това предстои, макар и да се съмнявам, че от няколко страници нотен текст може да се добие по-пълна представа. Все пак, трябва добре да се прочете книгата на Хр. Питев или поне страниците, които помествам тук.
  11. КСЕФ - Хр. Питев /продължение/. стр. 66 В този смисъл ще вникнем още веднаж във въпроса, че определеността на формата произтича от определеността на действието /Множествена "операция"/, а определеността на действието произтича от определеността на елементите /Елементът-образ/. ЕЛЕМЕНТЪТ-ОБРАЗ /както винаги непроменяща се Темоединица/ "затворен в себе си", има възможността непрестанно да "наелектризира" краищата си и блуждаейки, да търси други такива Единици /ЕО-зи/, с които да размени "разряд" - да влезе в спонтанна, нетривиална връзка. Понякога краищата на два Елемента могат да съвпаднат, но се приема по принцип, че не могат да се съединят и остават винаги разграничени, но и винаги във възможност за "електрично" съприкосновение. Това абстрактно-образно обяснение показва, че не всеки два Елемента могат да влезят в "разряд" /във функционална връзка/ и че винаги трябва да се гледа: дали една позиция на връзка е манипулирано инициирана или е намерена в естествени обстоятелства. Особено важно е, когато се отнася до търсене на връзка между елементи от различна последователност /различни М-ва/. Защото на каквито техники и система да се основава, една композиция не следва да е "механичен сбор" от елементи, а ИМЕННО КОМПОЗИЦИЯ. ВКЛЮЧВАНЕТО на Е-ти от едно М-во в елементи на друго не е, разбира се, да се разграничат двете Множества, а да се получи известна концентрация на музикално съдържание във Второто М-во, чиито Множествен образ да придвижи напред композиционната динамика. И това е винаги ПО ЗАМИСЪЛ: след като се изоставя "драматургично сложностното развитие" /от класичната форма/ за двигател на композицията, на негово място идва все разрастващият се и концентриран Множествен образ, уголемяващ се не само в размах, но и в динамиката на връзки между съставящите всяко следващо М-во Елементи. /следва/
  12. КСЕФ - Хр. Питев /продължение/. стр. 65 ІІ. Следва търсенето на връзка /по отделно/ с новите Елементи от М-во "В", за комбиниране с такива от М-во "С" или с повторение на Елемент от Началното Множество. ІІІ. Би могло да се пропусне комбиниране с един или два определено по-ярки елемента от от М-во "А" и М-во "В", ако подчертано превъзхождат /в технико-музикален смисъл/ всичките други Елемент-образувания. ІV. Ако за пълното включване на М-во "А" и М-во "В" в Подмножество на Множество "С" идва в неизбежност ПОВТОРЕНИЕ НА ВРЪЗКА /едно и също последование на два Е-та/, да се опита това да се избегне, чрез "добавяне" на още някои Нови Е-ти в принадлежност на М-во "С" /Крайното Множество/, които, обаче, / един или два Нови елемента/ да са значително по-кратки и по-динамични. - Имайки "вече" завършена цялата композиция, можем да изпишем нейната пълна Схема, старателно нанасяна и проследявана от Композитора, от Започването до Завършване на произведението: .......... М-во "А" ......................................................... М-во "В"............ ......а1, а2, а3, а4 ........... Комбиниране ............. в1, в2, а1, в3, а4, в4 Включване като Подмножества на М-во "С" ...................... с1 - с2 - а2 - в2 - с3 - в3 - а3 - в2 - с4 ............................ От Схемата на Трите-Множества /стр. 65/ може да се разбере ФОРМАТА на произведението, проследена аналитично в последованието на Елементите и на включванията им от едно М-во в друго М-во. Тази Форма може да е "каквато и да е", но ВИНАГИ ЩЕ Е ОПРЕДЕЛЕНА. И докато Определеността на Формата е едно предимство за разбираемост на произведението, Определеността на Начина на Композиране е предимство за музикалната съдържателност. /следва/
  13. КСЕФ - Хр. Питев /продължение/. стр. 64 Третото м-во може да се формира и само от нови елементи, но тук ще предпочетем случаят на комбиниране с елементи от М-во "А" и М-во "В", които множества стават ПОДмножества на М-во "С". И композицията завършва. Особено важно за Третото М-во е имащото се винаги "едно на ум" правило /по КСЕФ/, че ИНТЕРЕСНИТЕ ВРЪЗКИ ПРАВЯТ ИНТЕРЕСНИ ЕЛЕМЕНТИТЕ, а не обратното. Това се отнася, разбира се, до чисто музикалната и композиционна същност на произведението, очаквано да се получи. Така, по това правило, първият елемент на М-во "С" може изобщо да не е във връзка с последният от М-во "В" /дори да бъде и "какъвто и да е"/, ако е в интерес на контраста и изненадващото. Защото понятието "връзка", за всеки един реално "изпречил" се момент, има релативно значение: в едни случаи може да е привличане, в друг - да е отблъскване. Това го решава самият ход на композицията /да е в постоянно движение-промяна/. Задължително първите два Е-та се изисква да са НОВИ, а следващите явяващи се нови елемента /един, два или три - в зависимост пропорционалността на елементите в М-во "С"/, да са непременно в новата тематична характерност, подхваната от началните Е-ти на М-во "С". ВКЛЮЧВАНЕ на М-во "А" и М-во "В" като подмножества на Множество "С", разглеждано в случая като "КРАЙНО МНОЖЕСТВО". В тази последна фаза на композицията, ще посочим накои съществени /логически/ по КСЕФ ПРАВИЛА , които отделният Творчески случай сам решава как да се съобрази с тях. І. Комбинирането с Е-ти "Повторение" в М-во "С" е съобразно да започне с "търсене на връзка": първо с един от неповторилите се Е-ти от М-во "А" /от Схемата на стр. 62, това са "а1" и "а3"/. Освен това, все по изискването за "Разнопоставеност" на елементите, да се търси връзка и с някой от елементите на първите две Множества, който /в последвалото до този момент/ се е оказал известно по-малко забелижим, "по-незначителен". /следва/
  14. Продължавам поместването на още няколко страници от теоретичния труд на Хр. Питев - "Композиция със свободни елементи и форма" /КСЕФ/. стр. 63 Забележка: Горната Схема е чисто абстрактна и не може да се смята за възможно приложима. И това се отнася за всяка друга такава, съставена предварително, а не отразяваща едно вече композирано последование. При показаната Схема на стр. 62, новите елементи на М-во "В" се комбинират /по някакво съответствие/ с елементи на М-во "А". Както първият Е от новото М-во идва във връзка с последния на Началото, така и всеки един от съставящите Новото М-во елементи /независимо дали е нов Е или Е-повторение/ идва във връзка с предходния елемент. Разбира се включването или невключването на Е-ти повторение не става "току-така", наготово, а е резултат на постоянното търсене-композиране на нови връзки и нови отношения. След като ПРАКТИЧЕСКИЯ СМИСЪЛ на "КОМБИНИРАНЕТО" е в "НЕТРИВИАЛНАТА ВРЪЗКА", не е от значение дали Нов-Е се комбинира с Повторен-Е или Повторение с Нов. И в двата случая резултатът еднакво задоволява изискването, да не се получи повторение на два поредни елемента или, което е същото: д а н е с е п о в т а р я ВРЪЗКА. ОСОБЕНОТО по въпроса за връзките е непрестанно получаващата се "естествена преплетеност" на елементите във формиращите се Множества, в резултат на възникващите нови отношения. Тази особеност е и главната цел на възможностите на комбиниране между едни вече налични обекти /Елементи/ и идващите нови такива. Съвсем разбираемо е, че с всеки нов-Е се отварят и нови възможности за комбиниране. Но тъй, като истинското комбиниране не е някакво формално "разместване на индекси", а логично действие на известно осъществени РЕЛАЦИИ-ВРЪЗКИ-ОТНОШЕНИЯ /вследствие на "нарочна активност"/ Индивиди, и тъй като тази Активност е винаги в Принадлежността на определена група Е-ти към определено М-во от елементи, по същество КОМБИНИРАНЕТО СЪС СВОБОДНИ ЕЛЕМЕНТИ Е ВИНАГИ НЯКАКВО ДЕЙСТВИЕ В СИСТЕМА ОТ МНОЖЕСТВА. КОМПОЗИЦИЯТА ПРОДЪЛЖАВА с Трето множество - М-во "С". То следва да да бъде в изявен контраст и с М-во "А", както и с М-во "В". /следва/
  15. Драги приятелю, обръщам се така, защото всички участващи в нашата "Игра на мнения и разсъждения" са наши приятели. Дори и такива, които търсят повече закачката... в ироничното и ехидното. Дори и такива, които търсят само пиниза. Та! За разлика от инструкциите на Моцарт /който е можел да си позволи всичко, за да усмее глупостта на другите/, нашите са далеч по-скромни и сдържани. И те са: Не правете глупава композиция, ако възможностите ви са само такива! Не се захващайне изобщо с Композиция, ако незнаете какво е Творчество и какво е Познание! И не се облягайте на никоя теория, ако не търсите Познанието! Защото нито Моцарт, нито Айнщайн тогава могат да ви дойдат на помощ. Та, както казвате Вие за захваналите се за "онази книжка" /онзи списък с инструкции/ че, "Разбира се идиотите започвали веднага да се правят на композитори, а Моцарт... бил на върха на ироничното си щастие!", ние тук можем да допълним: Подобно на тези, правещи се на композитори, има и други такива, правещи се на критици-пинизчии. Но ние съжеляваме, че са се взели "много насериозно" в нашия, иначе, прост човешки разговор за Нови разбирания в музиката. И това съвсем НЕ Е "Голям майтап..." - нито голям, нито майтап. А просто... недоразумение! Та, като Ви очакваме да пишете с по-трезвен и добронамерен тон, Ваш Христо Питев.
  16. Малко е сложно, нали? Има ли кой да се пробва с коментар!
  17. КОМПОЗИЦИЯ СЪС СВОБОДНИ ЕЛЕМЕНТИ И ФОРМА /КСЕФ/ - Хр. Питев п р о д ъ л ж е н и е стр. 62-ра: При множествата "А" и "В" ще имаме две възможности: М-во "В" да е изцяло от Нови елементи или да е в комбинация с Е-ти от М-во "А". При първата /с уговорката за по-голям контраст на самите елементи/, все едно че е ІІ Тема на сонатна форма. При втората, обособяването на М-во "В" ще е в известно КОМБИНИРАНЕ с елементи от М-во "А". И това комбиниране следва да е така, че да не "заглушава" конкретността на М-во "В" /поне първите два, включително и последният в М-во "В" да са нови Е-ти/. Разбира се, тази постановка на "разпределение" е до голяма степен условна. По-важното е придържането към идеята и смисълът на комбиниране: М-во "В" да е и конкретно Ново множество с Нови Е-ти, и с Ново качество на принадлежност на елементите като цяло. На тази принадлежност /Общо свойство/ гледаме като предпоставка и зададеност за по-висока степен на организираност на елементите, намиращо израз и в по-високата степен на релативност, на обобщеност на връзките. Можем да смятаме, че от тук започва все по-интересното! Първият ЕО /Елемент-образ/ от захващащото се М-во "В", като "извикан" от завършека на М-во "А", ще е в едновременна връзка и с елементите на М-во "А", и с всеки един от елементите на зараждащото се М-во "В". И всички тези връзки /преки и косвени/ ще се оказват от все по-различно естество. Разбира се не само на теория, но преди всичко на практика /като реализации/. И още повече, като взаимодействие на теория и практика. На едни вече композирани множества "А" и "В", можем да имаме една такава схема: ......М-во "А" .............................................................М-во "В" а1, а2, а3, а4 -------------Комбиниране ------------в1, в2, а1, в3, а4, в4
  18. КОМПОЗИЦИЯ СЪС СВОБОДНИ ЕЛЕМЕНТИ И ФОРМА /КСЕФ/ - Хр. Питев п р о д ъ л ж е н и е стр. 62-ра: При множествата "А" и "В" ще имаме две възможности: М-во "В" да е изцяло от Нови елементи или да е в комбинация с Е-ти от М-во "А". При първата /с уговорката за по-голям контраст на самите елементи/, все едно че е ІІ Тема на сонатна форма. При втората, обособяването на М-во "В" ще е в известно КОМБИНИРАНЕ с елементи от М-во "А". И това комбиниране следва да е така, че да не "заглушава" конкретността на М-во "В" /поне първите два, включително и последният в М-во "В" да са нови Е-ти/. Разбира се, тази постановка на "разпределение" е до голяма степен условна. По-важното е придържането към идеята и смисълът на комбиниране: М-во "В" да е и конкретно Ново множество с Нови Е-ти, и с Ново качество на принадлежност на елементите като цяло. На тази принадлежност /Общо свойство/ гледаме като предпоставка и зададеност за по-висока степен на организираност на елементите, намиращо израз и в по-високата степен на релативност, на обобщеност на връзките. Можем да смятаме, че от тук започва все по-интересното! Първият ЕО /Елемент-образ/ от захващащото се М-во "В", като "извикан" от завършека на М-во "А", ще е в едновременна връзка и с елементите на М-во "А", и с всеки един от елементите на зараждащото се М-во "В". И всички тези връзки /преки и косвени/ ще се оказват от все по-различно естество. Разбира се не само на теория, но преди всичко на практика /като реализации/. И още повече, като взаимодействие на теория и практика. На едни вече композирани множества "А" и "В", можем да имаме една такава схема: ......М-во "А" ........................................................................М-во "В" а1, а2, а3, а4 ----------------Комбиниране --------------------в1, в2, а1, в3, а4, в4
  19. КОМПОЗИЦИЯ СЪС СВОБОДНИ ЕЛЕМЕНТИ И ФОРМА /КСЕФ/ - Хр. Питев п р о д ъ л ж е н и е стр. 62-ра: При множествата "А" и "В" ще имаме две възможности: М-во "В" да е изцяло от Нови елементи или да е в комбинация с Е-ти от М-во "А". При първата /с уговорката за по-голям контраст на самите елементи/, все едно че е ІІ Тема на сонатна форма. При втората, обособяването на М-во "В" ще е в известно КОМБИНИРАНЕ с елементи от М-во "А". И това комбиниране следва да е така, че да не "заглушава" конкретността на М-во "В" /поне първите два, включително и последният в М-во "В" да са нови Е-ти/. Разбира се, тази постановка на "разпределение" е до голяма степен условна. По-важното е придържането към идеята и смисълът на комбиниране: М-во "В" да е и конкретно Ново множество с Нови Е-ти, и с Ново качество на принадлежност на елементите като цяло. На тази принадлежност /Общо свойство/ гледаме като предпоставка и зададеност за по-висока степен на организираност на елементите, намиращо израз и в по-високата степен на релативност, на обобщеност на връзките. Можем да смятаме, че от тук започва все по-интересното! Първият ЕО /Елемент-образ/ от захващащото се М-во "В", като "извикан" от завършека на М-во "А", ще е в едновременна връзка и с елементите на М-во "А", и с всеки един от елементите на зараждащото се М-во "В". И всички тези връзки /преки и косвени/ ще се оказват от все по-различно естество. Разбира се не само на теория, но преди всичко на практика /като реализации/. И още повече, като взаимодействие на теория и практика. На едни вече композирани множества "А" и "В", можем да имаме една такава схема: М-во "А" М-во "В" а1, а2, а3, а4 Комбиниране в1, в2, а1, в3, а4, в4
  20. КОМПОЗИЦИЯ СЪС СВОБОДНИ ЕЛЕМЕНТИ И ФОРМА /КСЕФ/ - Хр. Питев п р о д ъ л ж е н и е стр. 61-ва: Музикалното съдържание на Началното М-во /като изведено от елементи със собствен образ и тема/ е също едно ТЕМАТИЧНО ОБРАЗУВАНЕ, но не като невъзвратимо белязано единно цяло, а като съчетаващи се по известно множествено обстоятелство /Общо свойство/ Тематични образ-единици. И точно на това различие /Множествения тематизъм от Монизма на класичната тема/ се задейства функцията на Началното множество: чрез различието си на Е-ти, да предостави различни възможности на "изходни позиции" за КОМБИНИРАНЕ на елементи в предстоящото, Ново множество. В Новото Множество се започва ново действие. Общото свойство на елементите от Началното М-во се разгръща в НОВО общо свойство: от възможността Е-ти от Началното да се включат в Новото М-во или двете множества да "влязът" в Обединение. Това продължава да се разгръща и мултиплицира в следващото М-во и в едно асоцииране на множествата. По този начин, върху Качеството-принадлежност на елементите, постоянно се генерира някаква нова насоченост /Ново общо свойство/, предоставящо ново разрастване на Връзките и Отношенията в хода на една композиция. Да повторим, че "извеждането" на Началното м-во е винаги някакво последователно донесение, тематично свързано цяло. Но и винаги с потенциално разграничени /несливащи се елементи/, независимо дали е от правилна или асиметрична метрика. И това, че Новото м-во /идващо след Началното/ ще контрастира достатъчно, за да са възможни нов вид връзки и асоциирания. Второ множество: Вече ще използваме обозначението "В" /за второто/ и "А" /за първото/. Както и за съответно съставящите ги елементи. В смисъла на контраст, а и като последование, М-во "В" може да се оприличи с ІІ Тема на сонатната форма, но с тази разлика, че Елементите в1, в2, в3, ... ще са в известно по-голям контраст или "разпокъсаност" в сравнение с елементите на М-во "А". /следва/
  21. С разрешение на автора, помествам по-долу няколко страници от теоретичния труд на Хр. Питев - КСЕФ /вж. по-горе/. стр.60-та: КОМБИНИРВАНИЯ - ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТИ - Начално множество: Началото на композицията е "Началното множество" /НМ-во/. То е съставено /композирано/ от няколко Елемента, принадлежащи си един спрямо друг в определена последователност. Тези няколко елемента са 3, 4 или 5. Но не по броя им се ориентираме: НМ-во изисква да е толкова ясно по съдържание и обхват, колкото един добре изграден Период в класичната форма. И това именно определя броя на Елементите-образи. В Началното М-во още нямаме условията за същинско комбиниране, тъй като всичките елементи се явяват за първи път /нямаме повторения/. И поради това "постройката" на едно НМ-во може да не е по-различна от тази на класичната Тема-Дял. Така, ако първото условие за "боравенето" с М-ва е Свободния елемент, то и на класичен терен могат да се срещнат теми-дялове със сравнително самостоятелни елементи /мотиви-фрази/. Ако срещащите се понякога в класичната тема "свободни елементи" произтичат по линия на усложненията, то в Множествения образ /М-во/ е обратното: Свободният елемент е същностно състояние на Многообразието от Елементи - МНОГООБРАЗИЕТО, на което най-голям "враг" е увлечението в сложното /и като постъпка, и като мислене/. Началното М-во изисква да бъде "съставено" от Елементи със собствен образ и тема, от Елементи-индивиди. Ако едно НМ-во е "изведено" от елементи, намиращи се по начало в структурно заложена връзка -/напр. Втория Е да е варирано повторение на Първия Е и т.н./ - то това няма да е същинско М-во, а по-скоро Тема-период, на която ще предстои да се разпадне и дори изчезне в по-нататъшния развой на композицията /в предстоящото "разместване" - комбиниране на елементите/. Но не това е най-важното: докато същинското значение на Класичната тема-период е в нейното последващо потвърждаване и препотвърждаване /разработване/, значението на едно М-во /като такова/, е в неговото непрестанно "пренареждане" все в различно от първоначалния си смисъл положение. /следва/
  22. Разбира се, че повечето добри саксофонисти работят вън. Като повечето български музиканти. И тромбонистите - също. Защото нямат работа тук. Замислили ли сте се колко малко възможности за работа имат сега духачите в милата ни татковина? И ако за повечето духови инструменталисти има все пак някакво поприще в малкото на брой симфонични оркестри, какво да кажем за саксофонистите! Не гледайте колко ученици или студенти завършват, а колко поемат пътя на професионален музикант. И за колко пък - музиката остава за тях съдба. Аматьорите са друга категория. Тях винаги ще ги има. Но действително: кадърните и с практика духачи са на привършване. Между тях са и саксофонистите.
  23. Може би не съвсем на място, но част от отговора ми е това тук: ...като допълня, че ето ме мен например, само дето не съм баща, а майка, която влага средствата си в това, детето й да учи пиано. И тъй като същото това момче свири с такова желание (през лятото приравнява за музикалното училище и е приет с отличен), смятам да плащам за това, независимо какви лишения би могло да ми коства. Ако реши да се откаже - добре, това ще е негово решение и никой няма да го насилва да продължава. Баща му също е музикант и детето има представа какво бъдеще го очаква, ако нещо не се промени в скоро време, но поне за момента това явно не го притеснява. Така че аз все пак смятам, че едва ли ако един млад (а защо не и възрастен) музикант осъзнае, че професията, която има или евентуално би имал, не е за него, то той винаги може да се насочи към друга. В случаите обаче, в които един инструменталист, излязъл от средно музикално училище продължи образованието си във висше такова, предполагам можем да считаме, че на него музиката явно му е в кръвта и просто НЕ ЖЕЛАЕ да има или да упражнява друга професия. Но като цяло тук вече се отклоняваме от темата. Да желаеш да бъдеш професионален музикант и да поддържаш /упражняваш/ тази професия са две съвсем различни неща. Мисля, че големия въпрос днес е защо няма много саксофонисти, духачи /музиканти/! Много хубаво е, че и сега /както и преди/ има интерес към тази професия, към този инструмент. Но е факт, че накрая /практически/ ставаме все по-малко. Не казвам дали това е хубаво или лошо. Отговорът не е еднозначен. А дали музиката е в кръвта на всеки учил музикант, позволете да не се съглася. Това може да е така, но може и да не е. И още: да имаш желание е винаги нещо много хубаво!
  24. Едно е да изпитваш желание да овладееш инструмент, нещо като хоби, друго - това да ти е професия. И едното, и другото са важни неща. Но докато аматьорското свирене винаги се опира на "любов необяснима", то професията музикант /както и всеки друг занаят/ зависи изцяло от търсене-предлагане-конкуренция+адекватно заплащане. Ние за коя категория говорим?
  25. Държа да уточня, че горното посвещение - "На Craig" е от Хр. Питев. Пропускът е мой!
×
×
  • Създай нов...

Важна информация!

Поставихме "бисквитки" на вашето устройство, за да направим този сайт по-добър. Можете да коригирате настройките си за "бисквитките" , в противен случай ще предположим, че сте съгласни с тяхното използване.