XAS

Държа в ръката си едно малко книжле, издание на община Димитровград и Съюза на българските музикални и танцови дейци. От него се вижда, че предстои VII Национални празници на духовите оркестри през 01 / 02 септември т.г. в Димитровград. Повод - 130 години ДУХОВИ ОРКЕСТРИ В БЪЛГАРИЯ. Ще участват: * Биг-бенд Благоевград * Духов оркестър - В. Търново * Духов оркестър - Враца * Духов оркестър - Габрово * Забавно-духов оркестър Димитровград * Духов оркестър - Добрич * Духов оркестър - Ловеч * Духов оркестър - Перник * Военен оркестър на ВВС - Пловдив * Духов оркестър - Русе * Естрадно-духов оркестър Севлиево * Духов оркестър - Силистра * Духов оркестър - Стара Загора * Духов оркестър - Търговище * Духов оркестър - Хасково. Общо - 15 оркестъра.

^Експериментирайте, ако е възможно. После слушайте и анализирайте! "Кашата" в главата на начинаещия е огромна поради незнание, плюс лавина от случайна информация. За да излезеш от положението хвани "бика за рогата" /вж.първите две изречения/. Съвет: Обърни внимание, че първото хрумване или творчески импулс е най-силен. Не претоварвай композицията. Ако можеш, кажи нещото с няколко думи. Ако си настоятелен, времето и насъбрания опит ще ти покажат кое е добро, кое може и става за великата композиция и кое - не. Т.е. баналното - теория и практика! Без усилия неможе. Виждаш колко е трудно дори да зададеш въпроса! Търси себе си. Чети дебелите книги и сам стигни до важния извод. Това не пречи човек да слуша какво говорят по напредналите. И тогава няма как да не намериш. Остава маловажния въпрос за таланта, но това е друга тема.

Мога да ти дам адрес и телефон в София: ул. "Екзарх Йосиф" 71 - Петър Хаджииванов /репаратор на дървени духови инструменти/. GSM: 0898 286 065 и 0885 062 834 Но през последните две години не съм ходил там и не отгварям за актуалността на поместената информация.

Не е достатъчно до обичаш инструмента си само или свириш с желание. Талантът е задължение за притежателя му. Без необходимите знания докъде... Но още трябва опит и непрекъснато усъвършенстване - за да не изостанеш: слушане на подходяща музика, четене на подходяща литература. И още нещо много полезно - добрият инструменталист учи аранжиране /композиране/, а последните + диригента - свирене на чужд инструмент. Тук не става въпрос за начинаещия. А за този, който ще даде пример у подрастващия как се свири. А труда не искам да го споменавам. Ако човек изпитва удоволствие от това, което прави, усилията /трудът/ за него са "песен". Забавлявайте се!

^Професионален музикант съм и с достатъчно стаж за да твърдя, че по-голямата част от духачите у нас, не само напоследък, свирят само ноти. Това е просто фрапиращо. Особено когато свирят в "група". Мисля, че не е само липса на желание. Според мен се дължи на дълбоко непознаване стиловата насоченост, нищожния опит в голям оркестър и ниската грамотност. Това е в тясна връзка с непознаването на щрихите и липсата на професионални изисквания към отделния музикант. Сигурно могат да се изредят много причини: за ниския статус на музиканта и неговото заплащане, за безплодните често неистови усилия да види "бял свят" нечие музикално произведение, неразбирането, опошления вкус у публиката, търговския подход от страна на звукозаписните "компании", липса на ред в държавата и т.н. Но ни пречи и онази липса на принадлежност към цялото, характерна за повечето българи: "Той ще ми каже на мене!" Индивидуализмът е хубаво нещо само, ако е подплатен с много знания. Професионализъм значи да си знаеш мястото. В цялото! Как ще го наречем: Общество или Оркестър, няма голямо значение. А ако имаш индивидуални качества можеш да бъдеш солист, но в Мястото отредено за солови изпълнения. Иначе се получава анархия. Т.е. няма ред. Та за дисциплината ми е думата. Най-вече към себе си. И към околните! Иначе няма оркестър, държава, нация... Чалга, пачанга, чайшукария... лъжем себе си! Че сме музиканти, съдии, депутати, министри. Защото е самозаблуда, че никой нищо не разбира, невижда и че ще ни се размине. В този високотехнологичен свят няма място за ментърджии. Кога ще го разберем това! Защото при всички случаи последствията са за нас.

^ Ето какво пише Ръсел Гарсия, уважаван член и бивш председател на американската гилдия на аранжорите, в своята първа книга The Professional Arranger Composer за важността при подреждането на различните елементи на музиката: цитат - Елементите подредени по важност! РИТЪМ - Ритъмът е най-важния елемент в музиката. Това е част от музиката, която поражда най-много емоции. Даже в балада ритъмът на мелодията и скритите мелодии са най-важни. Винаги правете ритъма да се разчита от пръв поглед. Осъзнайте ритъма на акордовите смени. Началния ритъм на инструментите /на входа/ и секциите е също важен. МЕЛОДИЯТА е втора по важност. ХАРМОНИЯТА и ГЛАСОВЕТЕ са трети. Независимо, че аранжорите обичат красиви акорди и гласове запомнете: Ритъма и мелодичната линия са преди всичко. ТЕМБЪР и КОЛОРИТ /Оркестрация/ са на четвърто място. Начинът по който подредихме четирите елементи ни дава настроението и чувството, което се мъчим да създадем у слушателя. /Край на цитата/.

Напълно си прав. Но засега няма такъв, който иска да спонсорира. Ти каза, че си видял цялата полемика по въпроса във форума от миналата година. Що страници от тази книга "закачих" там. Нали, за да се запознаят интересуващите се! И да възбуди нечий интерес! Но...

^Разбира се Хр. Питев би искал повече знаещи и любознателни хора да се запознаят с неговия труд, плод на дългогодишни му иследвания и уморителни умозаключения. Сам отличен теоретик-музикант с практика, прочел доста книги по въпроса и от чуждестранни източници, той се оказва и изкушен от математиката човек с необходимите знания. Нали разбирате, че в залеза на своя живот откритията които прави и обосновава представляват венец на неговия творчески път. Опити да се отпечата тази книга са правени и у нас, и в чужбина. Резултат - никой не дава, а иска пари. Илизането на тази книга ще породи полемика, на която той най-добре ще даде отговор. Ако дочака. Защото материята - сложна, а ние трудно ще се оттърсим от наученото досега. Бедата е, че аз трябва да се нагърбя със задачата да популяризирам неговия труд и да организирам дигиталния вариант. А такова време нямам. Все пак, за сведение, КСЕФ е от 104 стр. "Най-великото откритие" - 35стр. формат А5. Трудността ще бъде и в представянето на такъв вариант, поради обема. А и поради нагласата на авторът отпечатаното да е върху книжно тяло. И не тлъсти хонорари са в главата му, а да види своята рожба на бял свят както той си представя. Радвам се и от името на Хр. Питев на всеки интерес към този необикновен труд, но мисля че той не е толкова голям от страна на музикантското воинство. Но не броя е важен. Достатъчни са няколко подготвени човека, които да се опитат да прочетат, чуят и оценят. Или да помогнат. Има и други начини за това. Ако някой силно желае това. Благодаря.

^Признавам, че с неудоволствие се занимавам с този отговор. Всеки сам си обяснява някак подобни неща. Но уважението го изисква. Защо да няма увеличена/умалена кварта? Ако някой иска, защо да не увеличава или умалява терца или секста? Теоретична или енхармонична замяна винаги е възможна. Много пъти това дори ни улеснява в мисленето, свиренето и т.н. Не съм мислител, теоретик, музиковед, философ и на някои въпроси дори може да нямам отговор, а и желание за това. Изхождам от своите скромни познания. Но нека да започнем. Накратко: Съществено схващане от древногръцката теория на музиката е, че само от "чистите" или наричани още Съвършени интервали /октава, квинта и кварта/ могат да се образуват съзвучия и акорди. Дори терцата не признавали. Защо са "чисти"? Защото при тях няма "биене". Припомнете си на какъв интервал настройват обикновено пианата и струнните инструменти. Квартата е и долна квинта. Моля, да си припомните обертоновия ред. Т.е. естествените деления на струната. Тритонусът дели октавата точно на две. И всеки е съставен от две малки терци. Но нали разбирате, че в До-мажор сол-бемол е средата, а не фа-диез. Макар, че каквото и да изсвириш все ще е вярно. Характерната лидийска или увеличена кварта /така се нарича/ е построена обаче върху четвъртата степен на един други лад, съвпадащ с натуралния мажор. Т.е. - върху чиста кварта. Според мен не 4+, а 11+ е правилното. Защото е надстройка на един друг акорд, където квартата не е алтерована. Блус-скалата е дошла от архаичния джаз, но това е по-скоро нечисто интониране с определена цел, отколкото естествено понижение с половин тон. Интересно е, но някои неща просто нямат обяснение. Или се случват, или не. Американската система за буквено обозначение на акордите още преди повече от 100 години е определила изписването им. Там няма да видите -2/+, -3/+/, -4/+/, -6/+/. Мисля, че това не е случайно. Но съм виждал -9/+/, 11 или 11+, 13-ца. И Сsus4! Забележете, че има -5/+/. Ама -5 се покрива с 11+. Не е същото. Виж по-горе. Макар и много-рядко, но съм виждал отпечатан акорд 10-бемол /-/, вместо 9+, но това го отдавам на бихармоничността му и все още неизчистения въпрос около характера му - мажор/минор. Остават още въпроси за изясняване. Например около тъй-нареченото отражение на акордите. Целотонната гама - не е ли малко изкуствена. Разновидносттите на натуралния минор. Хроматичната гама. Но съм дотук. Мисля, че не сме в задънена улица в теорията. Може би мислим различно за едно и също нещо. В което няма нищо лошо. Важното е дали добре използваме знанията си в практическата работа с инструмента в интерес на музиката. И на всички нас. А г-н Хр. Питев в случая няма нищо общо. Неговите съждения и изводи са върху интервалите, но не той ги е измислил. Или обосновал. Еволюцията и прогресът са хубаво нещо, но винаги трябва да помним преди колко хилядолетия някои са знаели неща, за които сега все още спорим. С уважение Илко

Засега няма. У мен е второто преработено издание от автора на КСЕФ, ксероксно копие на машинописен вариант. Дали ще се намерят средства за издаването /отпечатването/ не се наемам да прогнозирам.

Не става въпрос само за често срещани интервали. Този въпрос е бил на вниманието още от времето на Питагор - Платон - Аристоксен. Всички учебници споменават за умалена/увеличена квинта, за малки и големи интервали, но кварти и октави - чисти. В съвременното буквено обозначение на акордите никъде няма С4-/4+/ или С8-/8+/. Хубаво е да се придържаме към научно обосновани теории, ако не искаме да правим революция. Във своята книга "Композиция със свободни елементи и форма" на Христо Питев /за която споменах миналото лято/ има добавено изследване озаглавено "Най-великото откритие", където авторът, чрез учението за геометрията на тона стига до смайващи изводи. В основата са интервалите - изчислени и потвърдени от геометрията много преди нас.

^Няма умалена кварта. Нито увеличена. Същото е и с октавите. В горния случай интервалът Си-бемол/Ре е точен. Иначе това малко ми прилича на Иа или Я.

^Няма съмнение - алт саксофон.

^Хубаво е, че си "запален" - без желание не става нищо. Трябва да си готов за трудности - овладяването на инструмент изисква постоянство. Хубаво е да се посъветваш със специалист - малък тест за музикалност. Проблемът със изчукването на някакъв ритъм може да се окаже просто липса на координация в ръцете. За откриване на отделните тактове се налага придобиване на определени знания - макар и елементарни. Без заучаване на Елементарната теория на музиката и подходящ учител, няма да стане. Трябва да се спреш на един от двата вида саксофони - тенор или алт. Единия е по-скъп от другия, макар и малко. Нов инструмент в рамките на 1000лв. можеш да намериш. Посъветвай се с Цецо Русинов /бивш саксофонист/. Има музикален магазин до Музикалната академия. Ако прецениш, че си готов, хвърляй се смело в "блатото". Ако нещо не се получи, както искаш, вини само себе си.

^Имах възможността да наблюдавам работата на Първия международен фолклорен семинар. Горещо препоръчвам на заинтересованите да участват в тазгодишния - Втори международен семинар. На Vacheto и екипа на Folk Factory желая успех. Силно се надявам, един ден този семинар да прерастне и в джазов.

^Хубаво е да потърсите такъв от вашия град. Мога да помогна, но за съжаление живея от другата страна на Балкана. Все пак в Пловдив има висше у-ще по музика. Търсете подходяща информация и от известни музиканти около вас. Има такива, само трябва да се поогледате. Който търси - намира. Ако много го иска. Успех!

^Любопитна за мен новина. Още повече, ако това са действително аранжименти за биг-бенд /от 12 до 15 музиканти/ и са на известни оркестри и аранжори. Ако и са в областта на джаза /най-вероятно/, направо си уцелила "десятката". Хубаво е да споменеш какъв е произхода им: американски, руски и т.н. Лошото е, че с комерсиализацията на музиката у нас, този тип оркестър е почти на изчезване. Но още има хора, за които тези аранжименти представляват интерес. Като мен, например. Все пак, ако си направиш труда да напишеш поне заглавията на част от парчетата, ще ориентираш по-точно интересуващите се. Какво мислиш да правиш с тези партитури? Навярно си ги получила с учебна цел. В такъв случай аранжиментите трябва да имат посочена степен на трудност. Хубаво е да споменеш и за това. Радвам ти се и успех.

Не е трудно, но е дълго за обяснение. Най-напред трябва да знаеш на какъв инструмент свириш.

Преди десетина години издадох един справочник на "Английските термини в популярната, танцова и джазова музика". Мисля, че освен за основното си предназначение, спокойно може да го ползваш и за твоята дипломна работа. Термини, стилове, понятия - написана английската дума, веднага следва превода или обяснението. Има раздел "Духови инструменти". В раздел "Аранжиране" пък след KEY е изписано: 1. Ключ /нотен/, тоналност 2. Клавиш, клапа на духов инструмент. Т.е. ако се поразровиш, може да откриеш и други значения свързани с това което търсиш. В книжарницата на композиторите /до Нар. театър/ в София, до Нова година стояха още няколко екземпляра от тези книжки. Ако не, можеш да ми се обадиш, за да ти я изпратя по пощата.

Направо съм изумен. Когато стане въпрос за оркестри, винаги си представям професионални такива: щатни, полупрофесионални, военни, в провинцията или от столицата - няма значение. Музиканти с практика! А вие пишете и явно се интересувате от ученически. Такива има не само в музикалните училища. И поради това мисля, че няма да получите точна или цялостна картина на духовите оркестри /в частност/ у нас. Между другото, болшинството граждански щатни духови оркестри в България членуват в СБМТД.

Ако не намериш по книжарниците /малко вероятно/, търси начални школи в библиотеките или от някой по-възрастен музикант. Ако имаш известен музикант за учител /Бадема е такъв/, не слушай съвети от където ти падне. Ще се объркаш. Много вероятно е и да не са съвсем точни - дилетантски. Ако не си от София, обади се. Пак можем да ти намерим добър учител. Желая ти успех и повече късмет.

Най-добре да не си хвърляш парите на вятъра. Толкова ли няма други саксофони около теб! Ако нямаш солидна практика, какъвто и инструмент да искаш да купиш /нов, стар, китайски или друг/, винаги се съветвай със специалист. То е като колата или компютъра - особено на старо! Пък и не е без значение, дали инструментът е тайландски или е произведен в Тайланд... Виж пак първото изречение.

За по-подробни сведения се обърни към Съюза на музикалните и танцови дейци /СБМТД/ в България. Мога да добавя само, че днес професионалните граждански духови оркестри у нас не са много и повечето са в Северна България. В някои градове с по-големи гарнизони има и военни такива. Така, че някъде има и по два оркестъра: граждански и военен. Повечето духови оркестри у нас са смесени: т.е. имат дървена, медна и ударна групи. Малко преди и особено след 1989г. активно навлезе и бас-китарата, в този по-традиционален тип оркестър - главно заради използване в репертоара на по-модерни поп и sweet jazz мелодии. Фанфарни - почти не останаха, с изключение на някои невзрачни опити на някой учител по пеене да възроди някаква традиция. Аматьорските духови оркестри останаха по малките населени места и то в много семпъл вариант. И май няма кой да каже за тях колко са. Такова е положението накратко.

Защото на руските е сбъркана акустичната кутия. А може би, изобщо не е изчислявана!

Извини ме, но къде е написано, че е необходимо на певец? Може ПЪК да трябва на саксофонистка например... Поздрави и благодаря за изчерпателния отговор! Може би, това се дължи на професионалното ми изкривяване - хора, които едва обръщат пръстите си по саксофона, да искат непременно да свирят надгрифови тонове. А те не са много качествени и някои - доста трудни за извличане. Но са понякога ефектни или модни. Както и да е - лошо няма. Използвам случая да ти кажа, че от чутото добивам представа за твоите интерпретаторски възможности: Добре пееш! Поздрави - XAS.