-
Мнения
4248 -
Присъединил/а се
-
Последно посещение
-
Топ дни
48
Тип съдържание
Профил
Форуми
Календар
Всичко публикувано от TONY
-
http://bazar.muzikant.org/102376,auction_id,auction_details
-
Имаме нов базар - пусни я там с ниска начална цена и ще разбереш , колко реално ще се продаде. Примерно, сложи я с начална цена 100. Може да си сложиш и минимлана цена, под която не я даваш. Примерно 150 ( само примерно). Може и директна цена - 200, ако има кой да ги даде.
-
Слушах снощи на спокойствие и категорично не мога да реша от това, което чувам, кое повече ме кефи. Определено чувам и схващам разликите в тона на двете китари. Определено тези разлики се запазват константно, независимо дали е на (семи) клийн, лек или по-силен драйв. Кольо, както винаги е бетон и темата е точно в десятката, не виждам какво би ми променило мнението, ако беше блайнд тест. Интересно ( може би показателно ) е, че със Сънчо сме на едно мнение. Ще си позволя да ви дам една много полезна статия! It is widely believed that a guitar’s tone involves fingers, physics, sometimes electronics, more physics, and then your ear. Not true. In reality, this signal path is not complete without one more thing… your brain. So why is it that the most complex part of the process, which is clearly the brain, is the one we never talk about? Assuming that beauty is ultimately in the brain of the beholder, why do so many beholders lust after the same handful of classic tones, when there are so many varieties out there? That can’t be a coincidence. Is that evidence that superior tones actually do exist, or is it simply proof that some mishmash of culture, acoustics, mojo— and who knows what else—have played with our heads without us even realizing it? What exactly is happening when we try to produce certain tones with our favorite musical instrument? We believe it comes down to three things: psychology, science and religion (not that kind of religion; we’re talking about another kind of belief system). For the next three months, we’re going to explore these concepts. We know we aren’t likely to set the record forever straight; we’re merely trying to better understand the elements at play. In other words, our goal for this series is to mess with your head. The Psychology of Tone The first time I plugged a Gibson Heritage ’80 Series Les Paul directly into an unmolested 1985 JCM 800 sitting on top of a beefy 4x12 with Celestion G12H-100s I had truly set foot in tonal Valhalla. While full-bodied G chords and bowel-emptying detuned chugs rang in my ears, I just couldn’t wipe the sloppy grin off my mug. “That’s it!” I thought, finally putting down the axe as light continued to spill from the heavens. I had indeed heard the angels singing through those Celestions. My path toward the holy grail of tone had finally led me to a comfy cul de sac. I’m sure most of you reading this are already yelling out the punch line from the cheap seats. Just keep in mind that was twenty three years ago, and much like the premise of the show Kung Fu, I am still, of course, a young grasshopper trying to snatch the tone pebble from the master’s hand. After my short-lived tonal nirvana was over, I started searching for the next perfect tone. GAS set in hard, and I took up permanent residency in tonal purgatory, constantly trading, selling and buying guitars, amps, pedals, etc. in a concentrated effort to permanently grasp that slippery eel we call tone. Although that sloppy grin has a way of stretching across my grizzled grill every now and then, there’s always some other guitar slingers’ singing sound that will make my big toe curl up in my boot and send me reeling back to square one. The Never-Ending Journey If you’re anything like me, you experience occasional moments of clarity during your tone quest. That’s when you ponder questions like, “Do I really need 15 overdrive pedals and six Marshall 4x12 cabs?” Your answer: “Why yes. Yes, I do.” Maybe you wonder why you sit through records made by a guitarist whose style you don’t really appreciate, but you’ll spin them anyway because his tone leaves yougob smacked. Perhaps you turn green with envy when you hear tales of people finding goldtops in attics, or Supro Thunderbolts and Maestro fuzz pedals at garage sales. Surely you wonder why you sneak expensive fuzz pedals past your better half as remorselessly as an unfaithful man scrubs lipstick off his collar. I don’t doubt that you also heat up the soldering iron with the mere thought of Dirk Wacker’s latest “Mod Garage” column, just like I do. You know exactly what I mean, and on some level, like me, you truly hope and pray that you never get well. I mean, really. Who wants to find their rig and be done? Professional Help I decided to get help—not necessarily to cure me of my GAS but rather to crack the code of it. I arranged a meeting with the manager of Mental Health Services at Concordia University in Montreal, Dr. Jeffrey B. Levitt, and decided to see if he could help me finally snatch that damn pebble out of that calloused ol’ hand. Dr. Levitt isn’t your everyday quackery-spouting egghead. He’s actually one of us. About a baritone neck away from his framed psychology license in his office is a calendar boasting all of the solid lumber coming out of the Fender Custom Shop. On top of his desk, where other psychologists might have a Newton’s Cradle of clacking steel balls, he has a nickel-covered set of Throbak humbuckers. Dr. Levitt’s quest for tone has led him to a ‘92 Fender Custom Shop Telecaster that he plugs into a 65amps London head with a matching 2x12 cab, but his quest for tone remains as insatiable as mine. “Very few people actually attain what they are desiring,” Dr. Levitt told me soon into our conversation. He went on, laying a clear foundation of thought from which we’d further poke and prod, “People will get a Gibson and a great amp and create a great sound but it’s never satisfying enough. To use an analogy, vanilla is great and is probably the best ice cream flavor but you when you see strawberry and chocolate and other flavors you have to dip in and attain it. The sonic vocabulary is so vast that once you get one type of tone it remains to be only one paragraph of one chapter of one story. I know people who are just crazy about fly-fishing and they will just obsess with water temperature, the type of fishing line, altitude, etc. and it’s no different from being a guitar enthusiast. Once you become passionate about something, the quest is never over. The quest, though, proves to be even more enriching than reaching the ultimate.” I actually followed that. Bought it, too. From there, we both knew where this was going. I had more questions, and it was clear that with his background as both a tone junkie and a psychologist, I had the right person to ask. Where’s the Rub? Usually, the seed of a guitar sound I want to attain is planted by a favorite record. The inspiration for the aforementioned Les Paul/Marshall revelation came directly from Thin Lizzy’s Jailbreak record. As soon as I heard the midrangy crunch of the twin Les Paul and Marshall pairing on the title track, I was hooked and so it began. Quickly, my stock Gibson “Shaw” pickups seemed thin in comparison with Scott Gorham and Brian Robertson’s twin attack. I have now had every pickup combo imaginable in that guitar and have gotten the closest with a bone nut, TonePros aluminum tailpiece and bridge, RS Guitarworks pots and capacitor, and a WCR coils American Steele set of pickups. I truly love the sound of that setup, but you guessed it—I’m still not holding the Thin Lizzy cigar. I know I’m not alone in having a story like that. “The more glorified an artist is, the more people will want to attain that fame, beauty and sound,” Dr. Levitt said. “We want to say that the tone is in the fingers but it’s very difficult to measure that and recreate that, so we go to other measures to attain cause and effect. Especially with signature series instruments, there is a fallacy that we will get this one-to-one correspondence with the person who inspires us.” I believe that on some level we all know what Dr. Levitt is referring to; we just don’t want to admit it. “What does happen, though, is that these artists will provide a path,” Dr. Levitt suggested with a smile, “and as interests in other tones broaden, we will inevitably synthesize these tones and that’s where our own signature sound starts appearing.” My own signature sound? The longer I thought about that, the heavier that concept became. Yes, Jazzmaster Most of my amp, guitar and pedal choices are based on records I have become emotionally attached to. I want to recreate those emotions in my own playing. Television guitarist Tom Verlaine’s clean, angular and outside jazz guitar lines truly inspired me and had me researching his gear and finally hunting down and procuring a ’66 blackface Super Reverb and a pair of Jazzmasters (seafoam green’61 and a transitionyear tobacco ’65). Do I sound like Tom Verlaine? Not even close. Do I love the sound of my ’65 into the Super Reverb? Let’s just say I know that the hair on the back of your neck will stand at attention when I tear into “Marquee Moon.” Oddly enough, before I was on a Verlaine trip my obsession with Jazzmasters came from guitarists like Sonic Youth’s Lee Renaldo and Thurston Moore and Dinosaur Jr.’s J Mascis. These mavericks were trying to remove themselves as much as possible from the classic Page, Clapton and Hendrix tones that a plethora of players were trying to shoulder up against. Another thing that I now see clearly is that my infatuation with classic Jazzmaster tones was a blessing for me as well as for other less financially endowed riffmeisters. The Jazzmaster’s doormat reputation had something to do with the slim price tag attached to its extra wide head stock. Heck, that could have been the same reason that threadbare rockers like Renaldo and Mascis’ gravitated towards them. As you may know, when Fender introduced the Jazzmaster in ‘58 at a hefty price of $326 it was considered Fender’s top-of-the-line instrument. In a particurly skewed marketing attempt, Fender tried to snare the jazz guitar market with a poor choice of a name and a sound that had strong emphasis on pick attack and treble which was the polar opposite of the warm, Wes Montgomery-like tone that jazzbos were after. When the dotted-eighth players turned their noses up at Jazzmasters, surf bands were swift to pick them up, plug them into their reverb tanks and adopt them as their own. Once the Gretschs and Rickenbackers associated with Beatlemania took hold in the mid-sixties and the British blues movement would usher in the ‘burst Les Paul, the Jazzmaster was considered kindling at best. Those things were stacked to the rafters in the back rooms of most pawnshops. It wasn’t until fairly recently that Jazzmaster players like Elvis Costello, Mascis, Renaldo and Moore would receive signature guitars to help facilitate the demand for the model, and bump up the value of Jazzmasters on the vintage market. So what does the story of this red-headed stepchild of a Fender tell us about tone hunting and tone hunters? Simply put, there’s a lot that goes into the reputation of what might be considered “desirable prey.” “Guitars like Steinbergers and Parker Fly guitars are amazing playing and sounding guitars but are hardly going to topple the sales of Telecasters, Les Pauls and Stratocasters, because they just don’t have the same aura,” Dr. Levitt surmised. “In the end, there will always be identification with what we glorify, and there will be iconic sounds and images in our collective conscious that we respect, value and seek. We want that connection to a story and if we peek behind the curtain and just see a washboard with a plank of wood stuck on, it loses a bit of the magic—and that’s what we’re after.” Although many of us don’t want to admit it, Dr. Levitt’s theories do dredge up some truth. One has to look no further than the fetishists who are knocked to their knees when talking about the Peter Green/ Gary Moore ’burst, Roy Buchanan’s “Nancy”, Billy Gibbons’ “Pearly Gates,” Stevie Ray Vaughan’s “Number One,” Clapton’s “Blackie,” etc. Are those aficionados aware of how much they love the associated narratives behind those guitars, or is it truly the tones—and only the tones—that they’re after? True Relics? Truly famous guitars are famously dinged, and that helps differentiate them from other instruments while adding the realistic side of romance to the equation. True love survives wear and tear; it lasts. The problem is, most of us are incapable of working SRV “Number One”-level love into our guitars, emotionally and physically, but we want to participate in this “older is better” way of thinking. Accidentally or purposely putting a gank or two in your otherwise new Strat just isn’t the same—a weathered guitar has to look like it has been played by a pro for a long, long time. That’s why many companies offer a controversial relic’d version of their classic lines these days. If you ever want to see two guitar fiends screaming bloody murder at each other, just bring up the topic of relic’ing. People get awfully testy when it comes to guitars bearing chemically treated and artistically abused armor. It makes sense that this is a sensitive issue—the fake beat-up look threatens the sanctity of an aesthetic that, until recently, was reserved for guitars that were authentically worn in and lovingly coaxed into producing todie- for tone over long periods of time. Those are rare guitars. Naturally, one side of the debate is very protective of that authenticity. “We are programmed as humans to be drawn to stories and characters, and if there is no story we tend to find it less sexy,” Dr. Levitt confirmed. “For the most part, guitar players think ‘the older the better,’ and that’s partly because quality control was better at a lot of the major manufacturers in the fifties through the early seventies. Despite quality control lacking in the mid-seventies people will still pay vintage prices for these guitars, even though they may not be as well made as guitars are today. These beat up guitars tell stories, so when we see the relic’d look it triggers the mind to question how that happened and the mind begins to fantasize. When we pay for a relic’d guitar, we’re paying for a fantasy … unless you’re psychotic, you don’t actually believe that you’ve been on numerous tours with this brand new guitar, but you are now able to imagine that.” There’s No Crying in Tone Hunting Set aside the fact that certain eras had better manufacturer quality control and consider that there’s also an emotional connection with older music. It has endured the test of time and begat new generations of tone, therefore it rates higher on our tonal respect charts. Page’s “Black Dog” tone holds a certain nostalgic value compared to the guitar sounds anyone can crank out with digital tools these days. “People seek comfort with the familiar, the tested, and with stability.” Dr. Levitt offered, displaying the kind of trained mental objectivity that unlettered tonehounds will struggle with. It’s much easier to simply swear that those old tones are downright “better.” No one wants to be told that their emotions are coloring their opinions about actual tonal “quality,” if there is such a thing. “Perception is very tricky and relative,” Dr. Levitt continued. “A guitar could look like a piece of junk and be butt-ugly but may possess unbelievable tonal qualities due to the wood, construction, and other variables. But … I’d rather play a Tele, Strat, LP, or Rickenbacker, even if they’re sonically inferior, because I am enamored by their looks and history. That is, it makes me play better because I feel better about playing them. It’s a feeling that you’re a part of history, a part of a group, a part of a family—be it Fender, PRS, Gibson, etc. The “feeling” part and issues of connectivity and attachment… that’s all psychology.” True Believers I suspect you’ve called BS on some part of this article by now, and that’s fine. Surely there is such a thing as superior tone, psychology notwithstanding… right? Personally, I can’t say that I’m over my fixation with tone now that I’ve had a chance to chew on these pointy-headed concepts. I must say, though, I really do feel closer to whatever it is that I’m looking for. I haven’t reached that tonal destination yet, but looking back I know I’ve saddled up a bar stool next to it and shared a pitcher of draft with it. If there is anything I’ve learned from our mutual unpeeling of the layers of the tone onion, it would be that the journey is far more enriching than the actual destination. Dr. Levitt suggests that much of this has to do with our natural inclination to seek out the explainable. In some way, our quest for Holy Grail tone is an enactment of our thought process. We want to reduce ambiguity. We try to frame everything within the parameters of cause and effect. We may not find the cause, but we get a good snootful of the roses every now and again, so we dutifully put our one foot in front of the other and continue down the winding path to eargasmic tone. It’s these prickly plants and their sweet aroma that make this whole trip worthwhile. My eyes remain fixated on that perfect pebble. I’m still helplessly trying to grasp it away from the tone master, but in the back of my mind I also secretly hope to remain hamfisted and slow to grip. The day we are finally able to grab that elusive pebble could be a sign that our passion has truly run dry.
-
Не гласувам, защото просто не мога да реша, коя ми харесва повече. (може би довечера пак да прослушам на спокойствие и да реша) Нещата са точно така, както ги казвате. На външен вид и на звук и двете ме кефят (бих казал еднакво), става ясно, че студиото ще е подходящо в едни случаи повече, стандарта - за други. Оттук следва едно конструктивно предложение, Гибсън да свалят цената на стандарта, ама надали.
-
Вече не мога да съм сигурен, какво помня, пак ще си купя Гинко, не е скрита реклама . Не съм много в джента, макар че се чува, че на този от Перифери му върши работа. При СРВ сравнението, за мен ясно се чува, че на АХЕ-то му липсва мъжкото достойнство. Демек свири приемливо, но няма Balls. Ще се съглася с това, че на който му върши работа, нека си го купи. Аз хич няма да бързам. And last,but not least My VHT Pittbull @ will eat Fractal Audio Systems Axe-fx Ultra for breakfast and smile. Ще се оригне и ще си помисли - Dont give me junk food, give me a real meal!
-
^ Пускаш обява в съответният раздел на форума. Формулираш я добре ( град, от колко време свириш, какво очакваш, възрастови граници, стилови предпочитания и тн) и чакаш. (аз например съм направил така и пак не съм намерил хора, така че не се отчайвай, ако не стане веднага) Навремето се е случвало, общ приятел да ни запознава, т.е. като говориш с познати, които свирят или са меломани, споменавай че търсиш. Имало е и случай, на прослушване да си допаднем музикално и да си направим собствена група. Ако намериш някой, той пък може да докара и друг/и и така за месец - два може да се заформи банда. Успех и на теб ( и на мен, че и аз търся)
-
Да, понеже не ме е интересувал особено, не съм се старал и да запомня точно. Може да е било 1300 за ултра версия, може 1000 за стандартния. Не съм твърдоглав ( поне не прекалено) и вероятно бих си променил мнението в положителна посока. Относно изтъкнатите предимства, а именно компактност, лесна преносимост, много възможности. Но както обсъдихме в друга тема, първо бих избрал другото устройство ( за което се сети веднагически) а има и още един изцяло лампов много модулен вариант, на който вече съм се спрял.
-
Only time wiil tell. Първо, някой изръси ли се 1,5 - 2 к гущера за ново? Остана ли доволен от инвестицията си? Ако не ме лъже паметта, май едно такова се продаде от съфорумник за около 1000 лв.( не се ангажирам с конкретна сума) Вероятно до края на годината ще видим и за 800 лв. Все пак прогнозата ми от 200 евро все още е мираж. Може би след още две години. Смея да твърдя, че съм бил прав, като съм казал, че е било чешане на езици/клавиатури. Девелюейшъна, говори достатъчно в моя полза. Или греша?
-
"Да не би някой да прави съществена (ама наистина чуваема) разлика м/у тона на Хетфийлд (махагон) и Хамет (елша)?" Да , разликата е минимална, но си мисля, че достатъчна за да има значение. Преди 10 години записвах кавър на Мейдън, китарите ляво и дясно ги бях тракнал(домашно на дигитален Роланд) с една китара Ибанез Реб Бийч от махагон. Отивам в студиото на Румен Спасов да смесим и той веднага, ме върна, като позна на секундата, че е една китари и каза, че звучи ужасно моно. Т.е върна ме с препоръката, да презапиша едната партия с друга китара. Ами тракнах в дясно един елшов Джаксън и се връщам при Румен. И веднага получих одобрение ( вкл и на мен ми хареса значително повече). Пробвай сам- тракни ляво и дясно с махагон, после с елша и накрая с комбинация. Дори и двете китари да са с ЕМГ и един амп, убеден съм, че комбинацията ще отваря най-добре микса. Пиша го като допълнение, не да ти противореча, също съм на мнение, че махагона не започва и свършва с Гибсън.
-
^ Ако се прецени внимателно, се оказва, че се плащат едни 100 евро заради името. Зависи от гледната точка. Ако искаш да е като на Кърк, 100 евро не са кой знае колко. ( говоря за двете базови ЛТД- КХ) Ако не си много фен ще си ги спестиш. Т.е. значение има приоритета, не толкова парата. Относно самият Кърк Хамет. Отдавна е излезнал от "алкохолният" си период. В София, преди 3 години беше пърфект. Миналата година на ДВД-то ( от Кан, ако не греша) - пак пърфект. Преди седмица го гледах в Белград. Не знам, просто е глупаво да се говорят глупости относно Кърк, без да се следи редовно и да се плюе, по съставено мнение примерно отпреди 20/30 години. От доста време насам Кърк свири железно собствените си неща. Дори да направи някоя случайна грешка - това е Рок енд Рол, все пак. Повече ми допада някой китарист да е човек, а не машина. Някой "Х" чат пат - никак не ме дразни. А значение има и да седиш(в случая по-скоро хвърчиш) добре на сцената, отколкото неподвижно да свириш без грешка. Да, Кърк Хамет не е тип шредър китарист. Обаче, само и единствено Кърк пасва на стила на Металика. ( сигурно много фенове на бандата мислим така, което единствено има значение) ( Сатриани не пасна на Пърпъл, факт) В Белград Металика извириха целият си черен албум. И има защо, именно с него, се доказват като най-добрата банда в Америка ( и втора в света ) ( което почва да става ясно, дори още от началото - 83, 84, 85) За да си солист на една от най-значимите рок групи, значи...... Защото разни Херман Лий, Пол Гилбърт и не знам си кой още виртуоз, може да е магьосник по -прицип, ама дали ще се впише по-добре от Кърк, малко се съмнявам. Ако не беше подходящият, Ларс&Джеймс да са го изгонили отдавна. И накрая - моето лично мнение, че Кърк е най-интерсен, като музикант в Металика, другите свирят по-предвидимо, Кърк за мен има най-широк музикален хоризонт. Гибсъните са си ок. Но Металика на концерт свирят предимно с ЕСП китари. Кърк вади един Джаксън РР за една-две песни. Джеймс свири 2/3 с ЕСП, 1/3 от песните с Гибсън. ( в студио ползват всевъзможни неща, по принципа на мечо Пух)
-
Можеше отначало да кажеш къде те стяга чипика, а почваш отдалече. Като добро бюджетно решение ( изпробвано) ти предлагам да потърсиш Маршал Велвстейт 65, 80, 100 ватови комба. Гледам често ги предлагат във Варна втора ръка на добри цени. ( евент. някой транзисторен/ хибриден Хюс и Кетнер или Рандал) На Кърк Хамет имаше една транзисторна глава и колона 4х12, но впечатлението ми е, че е шменти -капели. (Има и лампов Рандал - 3 канала но е сериозна сума, просто защото е истински амп) По добре велвстейт. За много пари - или сигнатурният лампов Рандал на Кърк или Меса Дуал Ректифайър. Но това е и за хора с кола(която може да прекарва 4х12) и с пари. Най-доброто лампово решение за Металика звук ( а съм пробвал доста лампови комба) поне от това, което ми е попадало до момента е Меса Студио/Калибър серията. Но мисля, че и това ще ти дойде малко скъпо. В предвид, че свириш от 2,5 години ( казвам го по спомен) Маршал велвстейт, като че ли е най-добре за теб на този етап. Китарата не е задължително да е ЕСП/ЛТД. С Ibanez RG350(и нагоре) примерно, можеш да изкараш приличен звук, като и китарата я бива. ( с нея ще можеш да свириш и други неща, като Мейдън например) Вярно, ако си вземеш китара е EMG адаптери ще си по-близо. Пасивният вариант ЕMG-HZ също става. Така че, едно LTD, има такива на Кърк и Джеймс, ще ти свърши работа. Понеже и аз съм фен и гледах преди няколко дни ЕСП-то на Кърк е 2 700 лева, базисно. Моят съвет, ако ще свириш по разнообразни неща, може и Ibanez, ако ще е твърдо за трибют, взимай LTD до 1200 лв. Като теглиш чертата, 1500 лева те оправят. ПС - наскоро гледат варненски трибют на Iron Maiden, китаристите бяха със сериозни китари и свиреха яко, но и бяха от набора ( горе-долу към 40-така). В твоят случай, ще е добре да се вместиш в 1000- 1500 лева.
-
Вчера един приятел ( и съфорумник) споделяше(в разговор) разочарованието си от младите българи. Основата на разочарованието - неспособността да разсъждават правилно. Кой е виновен - образователната система, родителите, самите те, няма да нищим в тази тема. Толкова много е писано във форума, че отговорите вече ги има, трябва да се чете и осмисля. Вместо еднозначен отговор, материал за размисъл на питащият: Има един основен постулат - Една аудио ситема звучи толкова добре, колкото качествен звук дава, най-некачественият елемент в нея. Спокойно може да се прехвърли и върху аудио системата - китарист, китара, (ефекти, кабели), усилвател. Учителят Конфуций, казва че е хубаво човек да търси средният път. Дали не може да се преведе така - скапана китара, скапан усилвател прилична китара, приличен усилвател супер китара, супер усилвател. ( желателно и китарните умения да вървят с тях )) Една реклама на Фендер гласи, че китарният усилвател е музикален инструмент. Рано или късно( след достатъчно придобит опит), който има нужният умствен капацитет, стига до този извод. От друга страна свириш на самата китара, ако нещо по нея не ти е ок, това ще излезне в усилвателя. Пак се върни към Конфуций. В момента си само раздвоен, когато стигне до раз-трояване, последвало от просветление за голямото триединство, тогава ще стигнеш сам до отговора. Търси отговорите сам, не чакай само на готово. това по принцип
-
"а и класическите стандарти не са дълбани изобщо (затова и тежат като слон)." - Калмар Коментирайте, моля! ( новият срещу класическият)
-
Gibson Melody Maker,Made in USA,S/N:005890362 Electronic:Seymor Duncan Single Coil Humbucker '59,Gibson Melody Maker Single Coil pickup, Push/Pull Volume,Tone,Planet Waves Locking keys,Shaller Straplocks В някои отношения ме кефи повече от бившият ми СГ стандарт. Получих я, като част от бартер за Меса Калибър. Ако някой има омръзнало му ESP M II, давам Marshall JTM60 & Ibanez Reb Beach 10. Фен съм на Kirk Hammet.
-
^ Такава на моите години, е малко вероятно да си взема. Поне от 10-20 бранда или производителя бих си взел, както и различни типове, но това не е интересно. По принцип, повече се паля, като пробвам някоя китара на приятел и ми хареса. Така напр. наскоро пробвах едни Shur's & PRS's китари. Вчера пък, отново( за втори път) пробвах Music man JP. Да, по принцип бих си купил. Ако трябва да реша коя конктретно да взема, уравнението става сложно, защото има много заслужаващи си, зависи от мом. фин.със., моментните нужди и моментният стейт ъф майнд. Да кажем, че първо бих помислил за КОА Сър или КОА ММ Дж.Пи. Ако не стига кеша(или пък от бартер), обикновен Music man JP ( VH, SM). Ето какво бих кеширал. Знам, че Калмар ще каже, че не трябва да се мисли коя от двете, но пък на мен обикновеното ММ Джи Пи екстра ми пасна, така че една от горните две би ме зарадвала доста.
-
^ ОК, напълно си прав. Като замисъл Пейпал е много добро нещо. Има и подводни камъни, най-вече защото в тази американска компания работят дебилни американци. Мисля да кандидатсвам за работа в Пейпал и да им проведа стуктурна реформа - 90% съкращение На сериозно, в крайна сметка се намери все пак някой в Пейпал, след близо едномесечна борба да ми разреши случая, а можеше да издухам супата , примерно утре. Защо?- USPS пази такинг месец след доставката (и си мислех, че нарочно ме въртят, за да мине месеца и да нямам доказателство). Утре изтичаше месеца. Докато служителите на Пейпал ме прехвърляха от отдел на отдел.... и ако днес проблемът ми не бе решен......(тук слагам имотиконка с Любо П.) Така, че препоръчвам , твърдо избягване на USPS - невър & форевър! Използвайте Пейпал разумно и с едно на ум, че може да си блъскате главата в стена от дебили!
-
^ Понеже ти е интересно, веднага ще ти кажа, че има хора, които също като теб берат гайлето на Тотално Некомпентните Малоумници от Пейпал. Вчера не 20 мин, а цял час съм говорил с тези идиоти. Но телефонните сметки са малка грижа. Точно така, правят се на ударени и непекъснато те въртят в някакъв параграф 13 и няма един дори достатъчно компетентен техен служител, който да реши един проблем. За 400 долара. Но понеже е виновен техен служител, гледат да въртят и сучат, така, че ти да издухаш супата, а не те. Проблема започва от американските пощи, които в момента са зле, като българските от преди 22 години. Бавят пратки примерно 40-45 дни, при положение, че трява да стигнат за 10 максимум. Като се оплаче америнеца, че не си е получил стоката на 30-тия ден, от пейпал му връщат парите и задлъжняват в случая моят акаунт. Обаче като си получи нещото след 40-тя ден, идиотите от Пейпал не предприемат нищо. Т.е. те трябва да ривърснат търсенето на тези( или каквито и да са ) пари от купувача, от американските пощи или от некомпетентият си служител решил прибързано случая. Но такова нещо май не се случва или ти коства страшно много нерви и пари за телефони. Така че съвета ми е да се избягват USPS и Пейпал.
-
Проблем - изтекла обява, при подновяването й, не може да се редактира. И ако има дадени 1, 2 лева ( от предният път) за различните платени опции, излиза отново с тях. Подателя, може да не иска, при подновяването, да ползва екстрите.
-
"Свободата е скъпоценна и трябва да се извоюва." древна китайска мъдрост Какво имаш на предвид, може да поясниш, защото иначе само ще гадаем? Факта на преминаване към нов модел, остава само да ни покаже дали е успешен или не. Очевидно потребителите предпочетоха да използват старият модел до последният му час. Може би са консервативни. Или просто инертни. Бих дал мнение след месец, в същност няма какво да давам, то ще се види дали ще проработи и на какви обороти. И дали ще е по-удачният вариант или пък ще се наложат промени.
-
Само ще си изхарчиш парите. Но няма да постигнеш желаният резултат. В смисъл Selestion Vintage 30, Selestion G12M 70 не е безсмислена покупка, ако имаше хубав усилвател. ( примерно да подобриш някое лампово Пиви или Крейт, но най-добре си вземи Маршал със Селешън) Специално за конкретният ти Берингер, е подбран най- подходящият 'Jensen', няма нужда да се хабиш. Просто сменяй усилвателя. От днес реално старитира базара на сайта, виж там има един много хубав усилвател, на много добра цена.
-
Еми, както се казва, добре дошъл в клуба на "почитателите" на Берингер/Бугера. Рано или късно, човек изпива горчивата чаша. Не се ядосвай много, това се случва с почти всички, които са купували продукт от тази фирма. Англичаните казват - живота е даден, за да се учиш. Приеми, че си заплатил за един важен урок. Когато си купуваш продукт от доказала се китайска фирма, с некачествена продукция, разочарованието е част от играта. Следва изтрезняване и отказване завинаги от Берингер/Бугера. Поне така правят, тези които са си научили добре урока. И се възползвай от гаранцията, когато моят се развали, гаранцията туко що бе изтекла, а в сервиза им така те сюрпризират с 50 лева за китайски СМД транзистор, че свят ти се завива. Както се казва - never again!
-
The amplifier is loaded with features and sounds amazing. Auction includes the four button footswitch which changes channel, boost, effects and reverb. There is a stereo jack on the rear of the amplifier for a second switch to operate the reverb and effects loop. There is a single 8ohm speaker loaded in the amplifier and it sounds awesome. The clean goes from chimey to percussive and has been one of my favorite amps. The Dirty channel will do anything from mild grit to full blown over the top metal saturation, all while maintaining clarity and awesome harmonic tone. This is a dual channel amp, 45w all valve with a large amount of tone changing options. It is powered by 4 EL84s and has 2 12AX7s in the preamp section. It can be run in Class A or Class A/B. It has an effects loop which is foot-switchable and switches from series to parallel at the press of a button, and a single 12" speaker manufactured by VHT. Each channel has a 3 band EQ and the following options (which I will go over in the sound section of this review):Drive ChannelBoost (footswitchable)EdgeShiftClean ChannelBoost (footswitchable)BrightShiftIt also has foot-switchable spring reverb, a master volume knob and both high and low sensitivity inputs. I use this amp with a PRS Swamp Ash Special and a Vox Big Bad Wah to play a variety of music from blues and funk to metal, but my primary genre is straight out hard rock. This amp has a massive range of features which make it very versatile, so it suits me well, however, its incredibly loud, so I have to use it with a BadCat "Leash" power attenuator.The clean channel in class A/B mode sounds a lot like a Hiwatt or Marshall clean to me - its a nice warm clean and extremely touch responsive - even without the boost the clean starts to crunch mildly as you hit the strings a little harder. The mid shift makes the clean sound a little more American, but it retains all of its key qualities. If you engage the foot-switchable boost on the clean channel, you get some great bluesy crunches.In class A mode, this clean channel pretty much becomes a Vox AC30. It dosen't quite get that signature Vox jangle, but it comes very close. Kick in the bright Switch and the tone thickens out a lot. If you hit the boost, we get into some great Brian May (from Queen) style tones.The overdrive channel in class A seems to overlap this slightly, but as you turn the gain up past 5, it starts to develop a bit of an edge. Max out the gain in class A and you get a classic rock rhythm tone similar to that of maybe AC/DC. Again, engaging the boost thickens it out a lot, and I like to do this when I'm playing leads or solos.If you Switch this channel to class A/B, it gains much more of an edge. EQ'd correctly, this will easily go from Jimi Hendrix to Metallica (provided the boost is used) but I don't think it would have enough gain for anything heavier than that without a boost.The Edge button is described as a 'Frequency Based Gain Boost' and this is a great function I've never seen before on an amp - basically, it means that the higher up the neck you're playing, the more gain there'll be. Its a great passive solo boost!The shift moves the emphasis in the EQ from a Marshall-y upper mid to a more Mesa Boogie style low mid. I wouldn't say the difference is quite as drastic is that, but it makes a big difference to the tone!EQing this amp is essential and fairly challenging. At first, I'd recommend using something very similar to the suggested settings in the manual, as the amp can sound very muffled and fuzzy if you don't know how to EQ it correctly. Because of the similar voicings of both channels, EQs are usually usable on both channels, but if you like a very hi-gain tone then you may need to tweak an EQ that you set on the clean channel to add a little clarity. Има няколко "семпли" опита в тубата, но са правени от непрофесионалисти и не представят добре ампа. Демек по-добре да не се слушат. Произвеждано е в 1х12, 2х10 и 4х10 формати. Като по-запознатите и притежавали и 3-те конфигурации, казват, че най-"sweet" звучи 2х10, каквато е и моята.
-
Определено имаме сходства във вкусовете. И между другото съм се захванал да си сглобявам 70-тарски стратокастер. Ще стане Франкенстрат. Основа - Ричи(натурал 70-тарски страт). Бридж ад. - ДиМарзио супер дисторжън ( Дейв Мъри), HS3 за мидъл (Malmsteen), нек - (мидъл, мисля е 100% индентичен с нека) свален от Ибанез ( Реб Биийч), хъмове в сингъл формат. 2 рейл койл-а, ХС3 -стакид хъм, най-верочтно ще и хакна и едно миди адаптерче. Уормут Коа Сър инспайърд. Яко!
-
С кои модули си на РМ-а? ( my brother in arms)
-
Who let the DOGS out! Who, who, who....