TONY

Ако си фен на чийзи китарите, предложи на собственика 30-40 лева и седнете на бира, шопска салата и мешана скара да полеете сделката. http://cheesyguitars.com/

Вземи Зума. Причини няколко, повечето все някога през развитието си са имали Зум. По надежден е. Има вградени , макар и ограничени тактове от семплирани барабани.Полезно е. Берито сигурно като звук не е по надолу, но не е и по нагоре, но заради споменатите причини, съвета ми е Зума( пък и аз съм имал и 707 -1 и 707-2, и навремето ми вършеха работа, на 1-цата се беше разпоил един от изходните жакове, но това сам си го оправих, други проблеми не съм имал). Парите и на двата са никакви, така че взимай смело и след време ще ъпгрейтваш.

На мен пък ми звучи, като говорител за пренавиване. Какво правя, като ми трещи усилвателя - изтрещявам го и аз. Един шут+ една тупалка с юмрук и като не се оправи, го нося на квалифициран специалист. И така, ако не си от типа телевизора е смарт, но зрителя не, може да пристъпиш към точка 2 по моята процедура.

Лими добре каза за по-младите, които още не са открили или тепърва ще го откриват. Не спомена само, че някак Adrian Belew върви с другият иноватор и експериментатор от Кинг Кримсън - Robert Fripp. За мен са свързани, т.е. винаги мисля за двамата заедно. Китарите Паркър - отново се появяват и при друг китарист експериментатор на Дейвид Бауи - Reeves Gabrels. Китарист един път! Изобщо всички китаристи, с които Дейвид е свирил са страхотни. Може да се спори кой певец е свирил с повече интересни китарист - Ози Озбърн или Дейвид Бауи. Като не непремено, Ози ( който предполагам е по симпатичен на по-голямата част от форума) ще спечели. Това го казвам ей така , заради интересният паралел, не заради спора. Безспорно и двамата са имали възможост да работят с страхотни и доста на брой китаристи. Друго което ме кефи у Бауи - китариста от последният му албум, бе казал - Дейвид е единственият певец , с който съм работил, който ми каза - УСИЛИ ТОЗИ УСИЛВАТЕЛ! - всички останали, само ми казват да се намалявам И незабравимият Пеци Гюзелев, освен Фендер и Гибсън, имаше и свиреше с Паркър. Изобщо Паркър са интересни, защото въведоха Пиезото в електрическите китари, например доста преди Мюзикмен да направи Петручи модела с пиезо. Затова са доста често срещани в арсенала на експериментиращите китаристи. Да и евтините модели от Корея, дето се срещат по нашите магазини, не са точно представителната им извадка.

Аз пък да кажа, че мнението ми за младият китарист на Шеката е силно променено. За две години е страхотно надобрял и реже глави. Бандата също. Което не променя мнението ми, че трябва да се започва с по-нисък клас инструменти, като Епифон,Винтидж,Корт и тн.

Постарах се да направя нещо по- добро от предният вариант. Чуйте новата версия без вокали - https://soundcloud.com/uran242/ziva-voda-no-voc Мисля, че е голяма крачка в правилната посока. Абстрахирайте се от някой друг хикс на баса или китара ( за баса имам оправдание, почти не хващам такъв). Направете сравнение с оригинала - по аранжмент, по отделни инструменти. За баса, с изключение на два досадни хикса, при положение, че съм го изрепетирал 4-5 пъти, мисля става. Следващият път дано намерим басист, имаме спешно нужда от добър басист. На оригналният запис е Красен, преди Аквилон е бил в група ЕС( с Митко Кърнев, после Д2) и група Латино Партизани имат голяма червена точка, че ни предоставиха техният бас Уоруик. Барабаните май съм ги наредил по-добре(или поне същото ниво). За китарите ще кажете Вие. Като смесител, звуко оператор, спрямо предният опит ясно ,надявам се да кажете ,че е по-добре. Доближавам ли се до Вальо Гарата? Къде бъркам и какво да подобрявам. Какво мислите за вокалите - сегашният ни певец има обещаващ глас, но има и да учи. Мисля да го запазя за групата, свири и на китара. Но мисля, че ни тряба и по-обигран вокалист. ПС - и докато го пишех това, имам първи лайк от чужденец в облака.

Прав си, че към момента оргиналната версия звучи по-добре, но глагола е имаше. И не стана поради 2 причини (поне) (и според мен), липсва и твърдата част от моята версия и втората е политиката на БГ Радио. Първоначално започнаха да я пускат често, поне аз съм броил до 7 пъти на ден. Но в момента, в който я регистрирахме, я спряха завинаги. Както и да е, остана ми добър спомен и подарък за рожден ден, защо когато я чух за първи път по радиото, туку що се бях събудилна 31 г и не знаех, че изобщо ще я пускат, включвам си радиото и хоп, естествено денят ми мина с повишен адреналин. За себе си съм убеден,че съм написал добър символистичен текст за българска песен. Благодаря за коментарите, направил съм си бележки, какво да променя, утре и в други ден това ще правя.

Музиката не е като каца вино, да се изчерпа. Тези групи, които споменаваш са ми от любимите български, домашните ми опити не ги сравнявам с тях. А дали е бг хард енд хеви или метализирана естрада, да ок, правя/ правим каквото можем и гледаме да има и развитие напред. Харесвам си текста, пък и навремето автора на песента, не искаше твърдата част след солата и мисля че сгреши. Моят вариант (след солата) е това, което искам да бъде и също е една от причините да правя свой вариант. Въпроса ми е за това, че на куплетите например, бягам от баладичноста, заради промяна в баса и барабаните, вдигнал съм малко и темпото. Дали да връщам към оригинала или да си го оставя така. А и има ли смисъл, да се връщам към старият вариант. Това че нямам басист и барабанист под ръка си е проблем. А хармоничната част, която разделя втори куплет и припев, също имам съмнение дали да я има. Чувам си кофти отсвирвания, не баш барабанистки брейкове, да кажем по-натам ще се изчистят. Този запис ще бъде полезен, ако се появи барабанист. С двама сме свирили миналата година, така и не усетиха засечките с барабаните в твърдата част.....Сега поне съм направил, това което искам да чуя, бъдещият ни барабанист, ако има такъв, може да поправи и местата на които има нужда. Пък после ще записваме истински барабани, бас и тн. Засега толкова на този етап.

Оригиналната версия на бишата група Аквилон - тук текста е мой и едно сладко солце преди припевите барабаните са програмирани от барабаниста на групата, баса е свирен, записа е от студито на Вальо "Гарата". Моята версия - https://soundcloud.com/uran242/ziva-voda-new-demo-version отговорноста за съсипването е изцяло моя мой аранжимент, мои сола, малко нови моменти, дръм и бас програминг от мен запивано в къщи, та се явявам и миксатор. Грешки има и даже липсва част от първия припев, но идеята е налице, какво мислите за нея? Певеца е млад и доста по-неопитен спрямо Недко от Аквилон, бъдете благосклонни към него. Мен си ме критикувайте.

А ако се вържат активните, като обикновени и с потове за хъмове, ще има ли звук или въобще няма да има? Дотук получавам разнопосочни мнения, т.е. че въобще няма да излиза звук или че ще работят като пасивни.

За ДИ бокс - 1. Палмър пди09 2.Хюс и Кетнер редбокс 3.Берингер червеният проектиран от Юрген Рат, изпада и втора ръка, 30-40 лв, нов е малко над 60. Чат пат изпадат ДИ боксове например и на Проко, ФАНТА. Всеки ще свърши работа, на Палмър е най-реномиран. Въпроса е наистина, доколко ще е полезен за акустично кубе. Обикновено симулацията е 4х12 каб. Например навремето имах ДИ бокс на Проко, без симулация и един такъв заради XLR изхода би ти свършил също работа. Най-добре вземи един за проба, като свириш и след това реши. "Та DI box ще ми трябва заради дългият кабел до РА системата, но се надявах и да подобри целият ми саунд чрез спикър симулатор." Общо взето избора е Палмър, като най-добро( и желанието да подобри, mellow,flat, bright ключето върши това) ).

2 и 4 -ти трак има загуба на звук спрямо 1 и 3. Нещо се губи, примерно в презенса.

Можеше да са малко по идейни. Цвета е подходящ, можеше да има изображение на Обама. Special pickups CIA -with GPS & bugs. FBI steal a lick fretboard.( с вградена микро камера на главата) Може и едни белезници към куфара да приложат.

Не е сериозно да си запален по музиката и да слушаш през компютърни колонки. Вярвам, че повечето пишещи тук, имат хубава звукова карта и са изкарали сигнала към добър хай-фи усилвател с подходящи тонколони. Ако не сте - направете го, не е супер скъпо. Преди години имаше една тема, за това да има ли бас рефлекс в китарен каб, от тип комбо и имахме пререкания с Дими, които обаче приключиха добре. Напревихме си едни амп тестове, запознахме се с някои съфорумници, посвирихме си, понадухме си главите и си прекарахме добре. Накратко - призовавам към помирение.

Браво на Дими, че с темата поразбуди раздела на форума, ама не изпадайте в офтопик. Явно Кеплера не се разбира(от една част от писалите). Той не е симулатор, не е и баш усилвател, той е профайлър, звуков ксерокс. Няма никакъв проблем с достоверността на това, което чуваме от него. И да Кеплера не замества Солданото, но явно тия неща ще има да си ги осмисляте, тези които не ги разбирате, всяко нещо с времето си. И клипа поснат от Дими, и клип 3 от моя пост, показват какво може Солдано в по-екстремните форми на метъла. което е темата по която пишем. ПС - покрай тези клипчета гледах и едно, в което руски китаристи са се събрали в репетционна и тестват хай-гейн ампове. Има и един клип на който един китарист свири доволно ритъм със СЛО 100, но по едно време почва да свири сола и критиките са такива - гледай сега взел си усилвател за 4000 долара, а свириш като за 200. Той и за 20 не свири соло, но пък на ритмовки го бива. Та така прегледайте ги, има какво да се чуе и премисли.

Моето виждане за Кемпера, за който, както и за Фрактала си има отделна тема. Кемпера профилира, не променя звука, един много добър, направо отличен звуков ксерокс, така че, дали чувам оригинален или профилиран звук, за мен няма значение. Ако някой има Кемплер, който недолюбва, да ме намери на лични. Ясно е, че СЛО е класен амп, който може да се ползва за всякакъв стил музика( вкл кънтри,, джаз , фънк). Клип 3 показва, че е перфектен и за екстремен метъл. Какво да си вземе човек, ако търси амп за екстремен метъл, вече друга дискусия, Както и това, че БиБи Кинг звучи като крал на блуса и с транзисторен амп.

Модерен метъл - какво е това, някакво журналистическо определение, по-подходящо за жанрово разграничаване, отколкото за звучене на усливател. Какво може Сло 100 - очевидно може блус(Клептън, Гери Мур), може стандартен метъл ( клип 2), може и по-брутален метъл(клип3).( сигурно може всичко) Ако трябва за да сме модерни, и понеже някъде си е писано,че трябва да се буства с тюбскриймър ефект, това не го разбирам, както каза Бейби Томас, само ще развалим хубавият звук на ампа. А дали е профилиран или не, няма значение, Първият запис, който не е лош сам по себе си, по моя преценка/чуване има едни бустанти честоти, които (ме) натоварват при слушане и за мен резултата бил бил по-добър с пиви 5150/6550 или просто да разкараме бустера. Не виждам логика да се бустват ампове, които имат 5 предусилвателни лампи. Затова съм постнал клип3. Когато свиря с такъв тип (Дуал Ректо,333хл и др) не го правя, но който го кефи, негова работа. Да, буствам ампове, които имат нужда. Един ТС клон по Keelеy mod ми е любим ефект. Ползвам го да се буствам за соло САМО, и то на ампове с 2,(3-та е за фазата и няма отношение към гейна) предусилватени лампи, които имат нужда да бъдат бустнати. Ако някой е с други виждания за бустването, ок, по вкус и цвет...

В света е пълно с различни модели и марки усилватели. Не е лошо, но ако бях продуцент бих накарал свирещият да пробва и друг амп, в контекста на стила в който свири. Може би едно Пиви да свърши същата работа, че и по-добре може би. Примерно бих искал да чуя това от Сло 100 - Въпрос но личен вкус е, но защо да разваляме хубавият тон на Сло, с този Максон. Сло може и звучи по-добре без него. За мен почти няма силно чувамеа разлика, но все пак давам 1% предимство на Сло-то, след това е ЕВХ, като и Пивито доволно кефи - ПС - първият ми коментар е преди да съм, чул сравнението между трите ампа, затова препоръчвам примерно Пиви. На сравнението ми стана ясно, че пича от първият клип, разваля звука на Слото, поне според моите разбирания, с това ненужно ( за мен) ефектче, дефекче Максон.

Крайно време е аматьорите от Холивуд да се научат как се правят някои работи. Боливуд рулзз!

Vintage V6JMH Reissued Olympia White Fillmore is an electric guitar that Jimi would have been proud of. The Vintage V6 JMH 'Fillmore' comes equipped with the new Wilkinson WVC original spec tremolo with bent steel saddles for sparkling tone, precision machined pivot points for pitch return accuracy, as well as a stagger drilled trem block to help reduce string snagging. The vintage tone detail goes on with the use of a calibrated & matched trio of Wilkinson Alnico single coil p/ups. They use a reverse wound and reverse polarity middle singlecoil for clarity and dynamics with staggered edge and pole pieces for clarity and definition. Vintage V6JMH Reissued Olympia White Fillmore Features: American Alder body Hard Maple bolt-on neck Rosewood fretboard 25.5"/648mm scale length 22 frets Pearloid Dot inlays on fretboard Wilkinson WJ55 E-Z-LOK™ machineheads Wilkinson WVC trem Three Wilkinson Single Coil (N)WVS (M)WVS (B)WVS p/ups Chromed hardware 1x Volume, 2x Tone and 5-Way Lever control layout Всеки със своите странности. Забелязал съм, че лятото ми идва ищях за свирене на класическа китара, а около Коледа и Нова година неизменно съм на вълна Джими Хендрикс- и така кучето ме захапа и дадох за този страт една доста красива и по-скъпа китара - Michael Kelly Hourglass sun ( бях я взел заради Сантана). Китарата е точно това, което се очаква от нея - има го 70-тарският вайб и е идеална за Джими рифове, става и за Блекмор, Малмстийн.

Точно така , затова вярващите да вярват, невярващите да не вярват, а мислещите да мислят( казано като в текста на higher ground). Body Woods Basswood: Basswood is a soft wood with tight grains. Its relatively inexpensive of all the usual guitar woods, and it’s easy on router bits in the factory, easy to sand, and easy to seal and finish. The softness of basswood means that sharp highs are dampened and smoothened. That helps offset the tinny sound associated with knife edged tremolo contacts. The softness also fosters a weaker low end. It’s light in weight, but not because of large pores. Rather it’s low in mass overall. Deep, breathy sub-lows aren’t resonated in Basswood. The reduction in these outer frequencies leaves the mids pronounced in a hypothetical response curve. Its very suitable for the typical guitar range, and very suitable for lead guitar, because of its pronounced “out front” sound. Complex overtones are muted along with the highs leaving a strong fundamental tone. Production notes: Japanese factories like Ibanez seem to get a tan colored, more uniform Basswood while other Asian factories get a more flawed yellowish basswood. And there seems to be a big difference in tone. A clearer, darker Basswood should produce more sound, while the yellowish lower grade seems to have more of the undesirable tonal qualities of Poplar. A hardtail emphasizes the reduced dynamics of the outer frequencies. Alder: Alder is light in weight with soft tight pores like Basswood. But there is a large swirling grain pattern to it with harder rings and sections. So imagine a Basswood type texture but with harder rings peppered throughout. That adds to the stiffness, and the complexity of the tones. It retains more of the highs that Basswood softens, but also gives some room to the lows. You have a broader spectrum of tones, which leads to the perception of a little less mids than Basswood. Production notes: Not much difference between factories, production. Swamp Ash: Not to be confused with Northern “Hard Ash” Swamp Ash has huge, open pores with hard and soft layers within each ring of the tree. So you basically have a very rigid skeleton with open and softer pores throughout. It is very resonant across the whole frequency spectrum. It has clear bell-like highs, pronounced mids, and strong lows. It has some random combing away of mid frequencies, which will vary the sound per guitar more than Alder or Basswood. Two Ash bodies are more likely to sound more different from one another, whereas Basswood and Alder are more consistent. A heavier piece, or a piece from higher up on the tree will be more dead and lifeless. More dull sounding, because the wood is harder and more uniformly dense. So the sweetness of the soft open pores is gone, and left is the compressed sound of a rigid, non-responsive wood, without all the brightness and sustain of a harder wood or the openness of a softer wood. Production notes: An Asian mass produced factory guitar should be checked for weight, and openness of grain if the finish allows. Ash used at the big factories has a higher ratio of poor pieces than with smaller boutique builders, or other US builders, probably because it is a US wood. Mahogany: Open grained with large pores, Mahogany has a more uniform grain pattern and density than Swamp Ash. Its density is constant within the ring and from one ring to the next. So it’s rigidity is inherent in its composition, not in a “skeleton” with soft sections in between. It’s constant density compresses the mids a little, and this can be considered a thick sound, because it does still produce good lows and low mids. Without the mids popping out, being responsive to dynamics, its more of a “wall of sound” Its not that it isn’t midrangey, because it resonates those guitar frequencies well, but its not as responsive to them as an Alder or Ash. It also combs away more upper midrange frequencies for a more nasal sound. It has a good balance of fundamental and overtones for higher register soloing. High notes are richer and thicker than Alder or Ash. Production notes: There are many different kinds of Mahogany, and unless it has a sparkle to it like some of the Japanese and US guitars it will have a similar sound from one piece to the next. A nicer piece of mahogany has an iridescence to it usually combined with what looks like wide stripes, almost as if it’s been pieced together by multiple 1” strips. Catalog photos often reveal that the endorser gets a better piece than the production line. Walnut: A darker wood with Ash-like grains, but like mahogany, the density is uniform. It is harder and denser than Mahogany so the tone is brighter, but the open grains make for a complex midrange that seems to be compressed in some frequencies, but dynamic in others. There’s a nasal response to rhythms, while solo notes jump out. It has a lot of advantageous features of the other main guitar woods. It has a snappy attack and solid lows like Ash, but with smooth highs like Mahogany, and textured mids like Alder. The drawbacks are that it’s heavier, and more stubborn in its sound. It doesn’t respond to random pickup changes. The pickups have to be well suited to the guitar. A Walnut body will dictate the tonal signature of the guitar more than the other main woods. A heavy piece will dampen the mids to produce an overly nasal and lifeless sound, so it needs to be light and open grained enough to resonate the main guitar frequencies. Production notes: Again watch for heavy pieces. The extra weight adds nothing good to the sound except perhaps more sustain. But sustain is abundant in Walnut already. Koa: Oilier than Mahogany or Walnut, its denser than Mahogany but not as bright as Walnut, due to its actual makeup. It’s an oilier wood like Rosewood, and that dampens some highs in the attack. But then its density makes up for it a little. Think of the highs as present, but compressed. They don’t jump out like glass breaking. They are more omnipresent. And they are more in the upper midrange than the highs. That’s either a very musical sound for someone interested in fundamental, or a less expressive sound for someone into playing hard picking blues. Production notes: Koa is rare, and it’s expensive with dramatic price fluctuations. It’s often a high cost upgrade. Figured Koa is very expensive, more rare, and cut for tops. Korina: Somewhat of a “super-mahogany” or “mahogany deluxe” its grains are similar and so is its sound. It’s said to have a sweeter midrange, and be more responsive. Although the grains look similar the material itself is slightly less dense. So if it weighed more than a same-sized mahogany piece it would more likely be due to higher moisture content than higher density. Production notes: Rarely used, it is more expensive and rare than garden variety Mahoganies. The price of a Korina guitar usually reflects this, plus a little extra markup. Soft Maple: Used extensively in Korea, it’s not as hard as hard maple. But it’s a little heavy, bright in the upper midrange, and dull sounding in the lows. The extreme snappy highs aren’t there either because the pores are so tight that the highs get compressed. Some redeeming qualities can be brought from it with the right pickups, if you like a brassy, searing upper midrange sound for the bridge or a dry, combed rhythm sound. Production notes: Korean factories love it, for some reason it’s abundant and cheap for them. It’s harder on router bits than basswood, but they seem to be less concerned with clean, sharp cuts over there, indicating that they do not compensate with more frequent bit sharpening and replacement. Hard Maple: This wood “shouts”. It is loud with a strong upper midrange, bright highs, and tapered off but very tight lows. A pickup that produces good lows will find them in a Hard Maple body, but they will be tight and will not interact with a loud half stack. Production notes: Very heavy and hard on tools, its rarely used in factories. It makes a good slim bodied guitar. Spruce: Very soft to the touch, it is extremely stiff for it’s overall density. Like Alder, it’s another wood with a hard skeleton and soft meat. So in a solid body, it will produce tremendous resonant, open midrange, while retaining high frequency attack, and having good low end breath. Because of the low density overall the sound wouldn’t be perceived as having less midrange than Basswood. The mids will be just as powerful and dynamic amidst the addition of clear highs and lows. Probably the most full frequency body material accepted. Production notes: Rarely used because its softness requires a heavy finish, or a composite “shell” like the Parkers. The Parker isn’t the best representation of the sound of a Spruce body since there are many other unique construction methods and synthetics used in the Parker. Would work well with veneer caps or a top, and would offset some of the compressed sound you get with neck through construction. Lacewood: Lacewood is a true multi-density wood. The rum colored skeleton is hard like Koa or Walnut, and the fleshy, grayish tan interior portions like Alder. The dual densities will augment different tones, while combing others out. It’s brighter than Alder, and richer than solid maple. Production notes: It can be difficult to finish, because the sections absorb finish differently. Oil finishes and heavy poly finishes work better than a softer nitrocellulose or acrylic lacquer. The lacquer finishes will sink over time telegraphing the grain. Extended Range notes: Another wood well suited for extended lows. Its dual density provides a good skeleton for keeping the lows tight. There’s less of a tradeoff to the higher strings because of the warmth of the softer sections. -------------------------------------------------------------------------------- Body tops: Tops seem to create a situation where the attack of the notes will be more like the top wood, while the resonance and decay more like the bottom wood. The thickness and carve of a top dictates the degree of its effect on the sound. The glued unit will be more rigid than a single piece, so generally sustain increases. Maple top on Basswood: The clean attack and even highs of Maple will make up for Basswood’s inherent reduction of those frequencies. The lows will still taper off, but the overall result is more frequencies covered than with either piece alone. Dynamics aren’t reduced, except for in the upper register, where they were less present in Basswood alone. So the improvement in high response is a little more compressed, and not as crisp and responsive in the attack as Swamp Ash for example. Maple top on Mahogany: The staple of vintage construction, the Maple adds crispness to the mahogany, but the lows and low mids of mahogany are still as apparent. The Maple combs out some of the upper mids, not because Maple lacks in these areas, but because it is vastly different from mahogany in its handling of the upper midrange. There is fighting going on in that range between the two pieces that results in a canceling out of some of those upper midrange frequencies. That’s part of the “smoothness” associated with the Les Paul & PRS types. Maple top on Alder: Takes Alder to a tone closer to solid Swamp Ash, but without the dynamics. The open resonance of the Alder comes through with the sharper attack and brightness of the Maple on the top end. The effect on the Alder is similar to the effect on Basswood. The upper mids of Maple come through, as Alder does not suppress upper mids. Maple top on Swamp Ash: A good addition to Swamp Ash but reduces the open, airy dynamics of solid Ash. It mutes the expanded midrange, but doesn’t really comb out any sections. They work well together. It adds a little more rock and country compressed “scream” to the sound at the expense of Ash’s complex lows and low mids. Rosewood tops: Rosewood tops will add some sustain, by virtue of the density, but also the lamination itself. Its oiliness will dampen the attack and the higher treble frequencies. So Rosewood over Mahogany will really be smooth, while Rosewood over Ash will retain some open midrange resonance. Rosewood over Alder or Basswood will be a sustain boost with little affect on the tone besides the high mid combing from the lamination, since the high dampening from Rosewood is redundant. Koa tops: Figured or plain Koa tops will sound similar to Maple tops with the exception being that it wouldn’t fight Mahogany backs so much in the upper midrange. Although Maple resonates more upper mids, a Koa top on Mahogany would have less combing and compressing of those frequencies. Walnut tops: Like Koa, the tops would have just a little less high frequency than Maple, but have less compression and combing with Mahogany backs. Lacewood tops: Lacewood has a hard “swiss cheese” type skeleton, with soft bits inside the “holes.” Because of its combination of soft and hard sections, it’s more likely to take on the tone of the back wood. Only when thicker will it start to apply its own tonal signature to the body. It’s like drilling ½” holes in Koa and filling them with Alder plugs. It has good top end and sustain from the harder skeleton, and a heavily combed midrange and low end from the smaller, softer sections throughout. -------------------------------------------------------------------------------- Neck woods: Maple: The most common electric guitar neck wood, Maple has a uniform grain, it’s strong and stable, and it has less reaction from environmental changes than other hardwoods. Its tone is highly reflective, and focuses more energy onto the body wood. All things being equal, bolt-on Maple necks are less of a factor on the guitar’s tone and emphasize the body wood. Mahogany: The even density makes stable necks, and the open pores make the neck a little more responsive than a maple neck. The Mahogany will absorb a little more of the string vibration than Maple will, and compresses the attack and the highs a little. Koa: The tone is somewhere between Mahogany and Maple with a little sweeter top end. Rosewood: Heavy, oily wood, a Rosewood neck will produce excellent sustain while also smoothening out the highs. Generally with greater sustain comes a brighter top end. This is not true of Rosewood. It mutes the high frequency overtones, producing a strong fundamental that still has the complexities of mid and low mid overtones. Wenge: Stiff, strong, and stable, Wenge trims some high overtones like Rosewood does, while resonating more fundamental mids and low mids due to it’s multi-density “stripes” combing away a little more of the mid and low mid overtones. -------------------------------------------------------------------------------- Fretboard Woods: Perhaps more significant than neck wood, the fretboard is the place your string launches from. It is the “bridge” on the other side. Fretboard differences are as dramatic as those between a hardtail and a tremolo. Maple: Very bright and dense, Maple is highly reflective. When used on a fretboard, Maple encourages tremendous amounts of higher overtones and its tight, almost filtered away bass favors harmonics and variations in pick attack. Rosewood: The most common fretboard, Rosewood is naturally oily, and works well for any surface that sees frequent human contact. The sound is richer in fundamental than Maple because the stray overtones are absorbed into the oily pores Ebony: Ebony has a snappy, crisp attack with the density of Maple, but with more brittle grains, oilier pores, and a stronger fundamental tone than Maple. It has a tremendous amount of percussive overtones in the pick attack, that mute out shortly thereafter to foster great, long, sustain. Pao Ferro: Quite simply, Pao Ferro is a wood that falls between Rosewood and Ebony, and the tone follows suit. It has a snappier attack than rosewood, with good sustain, and its warmer sounding than Ebony. Some consider Pao Ferro to represent their favorite aspects of the two. -------------------------------------------------------------------------------- Extended Range notes: Basswood is not stiff enough for a tight, well-defined low end, especially with a shorter scale. Low notes will have good harmonics, and a good fundamental, but a midrangey tone overall. Alder has a tighter low end than Basswood, with slightly deeper lows. Swamp Ash is stiff enough for a crisp low end without becoming muddy. The open pores help resonate low tones. Higher overtones become more apparent in lower registers, for good harmonic content and a sharper attack. Mahogany’s warm lows and a thick sound overall make extended lows very full and can produce muddiness in the signal. The low notes are very strong and sometimes overbearing for a pickup. A bright, crisp active pickup that thins out the low end could be a good combination. Walnut’s tight low end and combed midrange dynamics make it well suited for extended range. It won’t get muddy unless it’s a poor specimen with softer yellowish orange areas. Like Walnut, Koa is a good Mahogany alternative. It will have a tighter low end with less muddiness. The slightly dampened higher overtones will produce a stronger fundamental than Walnut at the expense of a sharper attack. Korina should respond to extended lows in the same manner as Mahogany. Soft Maple’s dull lows also mean no muddiness in the extended range. It can be a good alternative to Basswood if that’s your main concern. The pickups will have to compensate for the bright upper mids. Hard Maple will have the tightest lows for the extended range. Low notes will have a sharp attack, plenty of harmonics, and excellent sustain. Spruce, while capable of reproducing extended lows, is too soft not to get mushy. A neck through, a laminated top, or both would provide the needed rigidity while still highlighting the good points of Spruce. Any laminated top 1/8” or thicker will improve the tightness of the low end. The existence of the lamination will tighten any body’s muddiness. The same qualities hold true in the laminate top descriptions. -------------------------------------------------------------------------------- Neck Through notes: The neck through construction method produces excellent sustain. The neck wood strongly influences the tone of the guitar, because it occupies perhaps the most important part of the body: the center. There is a nasal, thinner quality to the sound, often augmented with a figured wood top. Your side woods make up far less of the tone than on a bolt on or set neck guitar. You first have to estimate what that neck wood’s tone is like as a body wood, and then accentuate or counteract that with your side woods. So a Hard Maple neck through will be very bright and cutting. If you want to warm it up you’d use Basswood or Spruce sides. But if you like that quality, you might use Ash or Soft Maple sides. The effect is very different than the laminated top sound. A maple top on Basswood is nothing like a Maple neck through with Basswood wings, which sounds more like a Maple body. Generally, the softer woods excel as sides because they add back some low end resonance missing in the construction method, while dampening the highs. И темата под ключ. Стоп гуглинг и старт плейнг!

Направи този СК20 хорус /по си заслужава/ или си го купи направо от ММГ/ако не се лъжа/, имат такъв втора ръка, цена не знам. А ако искаш да свирши с група, правиш Принстън хоруса им, няма да сбъркаш. Фендер имат и други готини транзистрони ампове, но тези двата са имено с този плюс - стерео хорус. Първият за домашно , вторият за група.

Много добро, по-добро от предното. Много добре за края на годината, догодина албум! Не съм сигурен - вокалиста същият ли е?

Рок историята всеки я знае, но кой как е чете, е въпроса. Рокенрола е вид блус. От Чък Бери до най бесните метъли всичко е рок енд рол. През годините рок музиката се развива, попива всякакви влияния и се слагат най различни етикети. Има ли го духът на рокенрола в Металика - йе, и са повече рок енрол от доста други. Кефят се на това, което правят, пионери са в много неща, като и грешките по време на свирене, пак са част от рокерола. Ако някой не го разбира, как да му го обясним, пък и има ли смисъл. Понеже вече насъбрах годинки, мога да кажа така - има неща, които съм харесвал и пак харесвам, неща, които не харесвам и не съм харесвал обаче има и неща, които не съм харесвал, но в последствие харесал (разбрал) и неща които съм харесвал, но вече не - примерно защото съм "пораснал"). Споделям го, за да кажа на тези с крайни мнения, да приемат по-леко нещата. Пожелавам Ви коледно настроение и кой, както му е приятно да си го постигне. Вчера даваха по ВТК, Бийтълс -аз лично виждам голяма прилика между концерта на покрива и този на Антарктида. За да се случи този концерт, Металика са имали ресурса,желанието и куража да го направят. Ми евалата.

Metallica направи концерт в Антарктида, който нарече „най-уникалното шоу, което сме правили някога". От днес вече е достъпен видеозапис на концерта. Сета е само с олдскул класики. Липсва Trapped Under Ice! И да Кърк чат -пат прави грешки, ама е студ. Жестоки са! http://www.youtube.com/watch?v=vRlU5xY0HTw