Бицев

^ И понеже неподписаните безотговорни копелета може да ми скапят нещо, 2-та лева надценка отиват директно за застраховка, от която (не дай Боже) ще си възстановявам потенциалните щети. Дори подписалите няма да гоня в случай на щети - пак застраховката ми плаща щетите, но тогава застрахователната компания си ги гони тях - щото носят документирана отговорност. - - - - - За много неща чувам да се казва: "Тука е България, това няма да работи" - ами няма, ако никой не го опита и си вярваме, че сме прокълната дупка на света. Помня от първите години на 'свободен пазар' до влизането в Европа колко пъти и за колко неща се е казвало, че никога няма да станат.. А са станали и днес ги приемаме за най-нормални. Интернет в къщи, кредитни карти, мобилни телефони - за всичко това на времето се говореше, че ще го имат само комунистите, ченгетата и гангстерите - а масите никога няма да си го позволят (или дори няма да им се разреши...) После тези 'прогнози' се забравиха и сега никой не може без тези придобивки. Същото се случва с различни закони и с общоприетата практика в деловите и социалните отношения. Ще стане и с репетиционните, рано или късно. .

Че си и продуктивен, бе! Нов ден - нов проект Бива го - много даже! (Трябва някой ден да се изджемим на нещо такова...) Усещането за рехавост е отчасти от микса: перкусиите 'спорят' с някои от китарните партии, къде за спектър (EQ), къде за панорамно пространство. В същото време остават пролуки, особено в стерео-картината. Динамично също можеше да е по-добре микснато. Бас няма да помогне, макар че идеално би допълнил аранжимента - но едното е въпрос на партии/оркестрация, другото - на запис и микс. Като аранжимент аз лично 'чувам' още неща в ниския регистър: дъното на самите китари (някои поне), бас (фретлес или пък акустично-китарен, както би подхождало на стила) - и един 'тъпан' (нисък ударен инструмент, произволен) на силно време или през едно... Много одбри мелодийки, добре характеризирани с 'различните' солиращи китари. Идеята за 4-те сезона става - има хляб да се доработи в завършена пиеса. Давай все така!

За най-добра представа как звучи и как се свири, а и за мотивация - съветвам всички да погледнете ей този: Особено след около 2:40'' - вижте му (ако можете) дясната ръка И другите му изпълнения линк-нати от същата страница са за виждане и чуване... Той не случайно прави поклон на Джордж Харисън. Въпросният (мир на душата му!) беше голям почитател и майстор на укулелето, винаги си е носил поне едно при пътувания, много често- две (за да се джеми с приятели). Много често са се джемили с Пол МакКартни, макар само в домашен и приятелски кръг. Това особено излезе наяве около мемориалния концерт за Джордж (горещо препоръчвам ДВД-то, толкова легенди на куп рядко се събират) - където Сър Пол стартира соло (колективния) кавър на Something, като си акомпанира..на юк*. В същия концерт на укулеле свири (майсторски) и Джо Браун (британска рок-енд-рол звезда отпреди Бийтълз, баща на Сам Браун, аке нейното именещо ви говори)... Преди няколко години заснех друг един 'екзотичен' инструмент при командировка в Москва - само няколко секунди видео от телефон. За да стане 'клип-че' го разширих с неподвижни снимки, на които подложих части от споменатото изпълнение на Пол с укулеле: мисля,че добре се връзва: - - - - - * Разговорно най-често на тези дрънкулки им казват просто 'uke' или 'ukes' (мн.ч.)

Вариант на модела (та и агнето да е сито, и вълкът - цял): Намира се спонсор на компилацията - международна фирма / бранд с регионални амбиции и стратегия за дадения регион. Тогава спонсорът ги подарява на публиката (например срещу техните данни, за да ги бомбардира после със спам за своите продукти; или като безплатен подарък / добавка към закупен продукт в някоя пормоция). Той заплаща всички разходи по производството на дисковете и неголяма сума на всеки артист за неизключителните права (ограничени само до тази кампания) - от бездруго тлъстия си маркетингов бюджет. Артистите финансират единствено записа си (което без друго често правят; трудно е да се уеднаквят финансови условияза всяка банда и различни студия). Публиката получава приятен подарък и възможност да научи за някои досега непознати артисти / групи. Спонсорът получава имидж на 'добрия дядо Коледа' и армия от зарибени потенциални клиенти с конкретни имена и адреси. Артистите получават широко безплатно разпорстранение до публика, която иначе не биха достигнали; плюс някой лев за по бира (от неексклузивните права); плюс гъдела да си видят името редом с добри банди и прочута търговска марка. ... "И всички заживели дълго и щастливо, и се усмихвали доволно..." - - - - Вариант на варианта: вместо (или успоредно с) диска, се прави серия от сборни концерти из региона, в които всеки участник получава хонорар и шанса да продаде някакви бройки от самостоятелен (не компилационен) албум на място на публиката, също и някакъв мърчандайз (плакати, тениски и пр. високо ценени от феновете безсмислици). Публиката и спонсорът получават същите блага както горе, плюс неповторимия ефект на живата проява. - - - - Вариант за дигиталните медии (щом един безплатен диск заема толкова място, че няма къде да си го прибереш): Вместо диск, компилационният албум се продава на iTunes, Amazon и подобни сайтове по техните безбожни цени. Спонсорът го прави безплатен за целевата си аудитория като плаща на iTunes и Amazon в аванс, а раздава на публиката код (ваучери) за безплатно източване срещу участие във викторини, он-лайн поръчки за пордукта си и адреси/телефони на масите. Артистите получават обичайния дял който тези сайтове изплащат от всеки даунлоуд. Всичко останало остава в сила. = = = = = Това е правено преди и другаде. Има ли примери от България (или с участието на български артисти)? Кой се наема да стартира такава схема?

По-добра версия - сега е супер: хем го има 'ужаса', хем 'се чете' като музика. Много си дОбър! Само защо не си включил в eSnips опцията за 'download'? Искам го това на лаптопа и на телефона си! (За download през телефон искат абонамент за тяхната услуга, не става на парче. А пропо: на тебе плащат ли ти нещо от такива приходи?) Мога да ти кажа, че страшно много хора ще се изкефят - първо регионално, от Босна до Анадола (заради ритъма и 'курбан' мотива), освен тях и много на Запад, дето търсят екзотика в ритмите и скалите (комай всички велики китаристи, от Ваи до Джими Пейдж и кой ли не помежду им) са записвали поне по едно парче с нашенски мотиви. Сложи го на YouTube - с едно простичко слайд-шоу от подходящи пролетни и агнешки снимки/картинки, и с нужните тагове. После подай линк тука и в още няколко форума (по възможност някой международен) - да 'зарибиш'... и това е. YouTube e най-масовата платформа за вирусно разпространение не само на видео, а на всякакъв контент. Идеална е за музика (всякакви май-спейс-ове и специализирани платформи като last.fm нямат това вирусно разпространение). Съветвам те да го направиш не за слава (и съвсемне за пари), а за да изкефиш много хора, които иначе никога няма да чуят... Наздраве!

Хубава песен, също много приятен вокал. Съгласен съм с Ангелина и по 2-та основни пункта: - Не само акомпаниментът, а и маниерът на пеене е определено лиричен, фин. Солото е много по-'страстно', дори леко агресивно - и затова стои малко чуждо за песента. Могат да се съчетаят по-добре ако се промени характерът или на вокала (пеене с повече 'хъс'), или на китарата (по-лежерно). Последната би присъствала добре през целия аранжимент, с кратки реплики в подходящи места. - Песента като цяло ще спечели от 'разчупване' , внасяне на контраст и интерес - било със структурни, били с чисто звукови ходове, които да поддържат вниманието на слушателя и да се избегне усещането за известна монотонност. Бих нарекъл това едно отлично демо, което с още работа имапотенциал за хитова песен - Успех!

Интересно къде е сега въпросният автор Васко и какво мисли по въпроса? Какво се е порменило за 5-те години от тая статия? Кой се изнесе в чужбина и кой остана? Кой успя и кой се самоуби? От пресните писания в този форум едно е ясно: не се е порменила склонността ни да се жалваме, да псуваме, всички да са ни виновни. Не че няма светли изключения - но това доминира. Да продължаваме ли в тоя дух? .

Отговорът ми е за питащия, ще ме извинят по-опитните за азбучните неща. На по-начинаещи може да е полезен: Разликите между различен калибър струни са в няколко направления: удобство за свирене, податливост за интонация, устойчивост на настройката, тон/звук (особено при електрически китари). По-тънките струни, за да се настроят на същата височина, изискват по-малко усилие на опън. В резултат те много по-лесно се движат напреко надължината си (силно обтегнаа струна е по-трудно да отклониш). Това дава следните плюсове: - по-лесно се притискат към грифа/прагчетата и не нараняват по-нежните пръсти на начинаещия китарист - по-лесно се 'опъват' (бенд) за вибрато и портаменто (плавно повдигане на тона в една и съща позиция без приплъзване) - по-малко натоварват и износват механиката на китарата (кючове, магаре, тремоло), което е забележимо при евтините китари със слаба механика и минуси: - поради по-големите отклонения, по-лесно 'пляскат' нежелано в грифа ('бръждят'), особено при нисък акшън - по същата причина се усещат 'меки' в по-опитна ръка, както се изрази колегата - 'като ластици'. Тази и предишната особеност изобщо не позволяват енергична работа с дясната ръка и силно ограничават агресивното свирене с лявата - по- са склонни към нееластични деформации (особено евтините тънки струни) - разстройват се по-лесно дори при стабилна механика Съответно, всичко се разменя и дебелите струни имат като плюсове: - могат да се 'бъхтят' яко и с перо и с голи пръсти, без опасност да пляскат и шумят неприятно, винаги си 'звънят', защото са добре обтегнати. - държат настройка по-добре (стига механиката да държи) и недостатъци: - по-трудно се свири, особено при висок акшън; иска по-голямо усилие (не са за "меки Марии") - особено трудно се вибрира и бенд-ва (повдига) на повече от полутон. Може, но иска желязна ръка (и механика). - противно на някои очаквания, не тънките а именно дебелите струни режат пръстите - поради много по-голямото усилие. Упоритият китарист бързо си наработва мазоли и това спира да е проблем, но на 'неделния' китарист който не свири редовно, все ще му излизат 'пришки', че и рани на пръстите. - могат да скапят и механиката и грифа на някои от най-евтините китари - с големите сили които действат при тях. Дотук всичко беше механично. Няколко думи за звука: тук нещата са направо еднопосочни, тънките струни нямат никакви плюсове, дебелите винаги бият, защото: - Силата на звука е пропорционална на енергията на трептящото тяло, а пък тази енергия - на неговата маса. По-голяма маса- по-силен звук! - Това се чува и при акустичните китари, макар там резонансът на тялото често да компенсира. Сменете тънките струни на една блестящо звучаща акустична китара с по-тежки - и чуйте разликата! - Особено осезаемо е предимството на масата при електрическите китари: там индуцираният в адаптера ток е пропорционален на металната маса на струната (стоманената, без да броим бронзови и други немагнитни обвивки). Дебелите струни дават значително по-плътен звук - не само по-силен, но и с по-балансирани честоти, по-месести среди и дълбоки ниски. Затова и обвивките на добрите електрически струни (3-та до 6-та) се правят най-често от магнитни сплави (видове стомана с повече или по-малко никел, хром и други добавки)... Така че, от гледна точка на звука деблите струни са винаги за предпочитане - и си заслужават някои 'жертви' (виж минусите по-горе). Компромисната 'златна среда' са 9-ките и 10-ките. Под 9 е безсмислено 'лабаво', над 10 идва 'на-нагорно' даже за 'истински мъже' И на тази средна граница разликата е най-осезаема: от 9 до 10 е много по-голяма, отколкото от 10 до 11 (или от 9 до 8). Точно там трябва да направите своя избор. Ако китарата ви позволява, започнете с 10 - по-голямото усилие в първите стъпки ще ви награди и с по-добър звук, и с по-здрави навици за в бъдеще. Ако сте с най-евтините китари, започнете с 9 и преминавайте на по-тежки струни когато можете да си смените китарата. Наслука! П.С. Докато съм изливал горното бла-бла, са добавени няколко смислени поста. Като виждам избора ти на китара - няма смисъл да я 'мъчиш' с лигави тънки струни, почвай с 10-ки. Тая комбинация от бридж и адаптери ще ти даде и желания състейн (на който и дебелите струни помагат с магнитната си енергия) - ще го имаш много повече от традиционните Страт-ове. Успех!

П.с. сетих се,че моят приятел и уважаван музикант Влатко Стефановски имаше с електрическото си трио парче на същата тема: "Urban Kurban". Макар с по-малко (отявлени) етно-елементи отколкото в останалите му работи, в първото китарно соло 'агнето' съвсем осезаемо 'проплаква' Ще го питам подобна ли му е била инспирацията...

Малко страшно ама не избягва на слуха здравата ритъм секция (еле и с тоя 7+5 размер - това македонско лие, що ли? - кърти!) и настървеното 'заколение' с китарите - много добър експеримент! Трудно ми е да ти чуя ладовете с тоя кривоч - наднормен вероятно само за моя старомоден слух; отчасти генералният ти стил (и на много съфорумници) така го иска, отчасти пасва на драмата на агнето и концепцията 'ужас'... Щеше да действа по-добре с интонационно по-изразена солова линия, но като цяло е много силно парче, браво!

- и на съвременната музика изобщо. И за вдъхновение, радост и уроци не само за тромпетистите и саксофонистите, а и за всички музиканти. Майлз Дейвис и Джон Колтрейн в So What - архивна лента с отлично качество. Наслаждавайте се! http://www.youtube.com/watch?v=P4TbrgIdm0E...feature=related .

@flisk : относно Вокс-чето - знам го, не става за мен. Мойта походна китара си има слушалки - и то много интересни, работят без батерии! (Някой ден ще я покажа тук). Трабва ми амп-че да надвиква акустична китара или някой гето-бластър (дръжкофон) - и да е джобно (е, хайде - в джоб на палто, не на риза )

^ ciriljohnson правилно е отговорил по електроакустичния въпрос: и без да гледам въпросното видео, знам със сигурност (нали имам S6) че няма нищо вградено - и така са всички от серията (семейството модели) 'Original'. Но нищо не пречи който иска да си монтира едно пиезо - направо свързано с жак или през съответни регулатори на сила и тон, и дори активна електроника с предусилване - голям избор такива комплекти се продават и е въпрос на сръчност (или по-добре - на майстор) да се сложат. Аз не исках да си дупча или променям китарата, още повече от опит никога не съм харесал звука на такива решения. Това има смисъл само на живо на големи сцени, където акустичният звук по ред причини никога не може да е идеален. Аз при много редки (акустични) участия на големи сцени съм ползвал едно евтино пиезо което се самозалепва отгоре около (или върху) бриджа - звукът е като всяка китайска електроакустична китара под $200. В малки клубове най-добре е да се озвучава с микрофон за по-добро чуване на истинския акустичен звук. На запис пък е просто грехота да се пише с пиезо - това просто не е тая китара! (за всяка акустична китара става дума). Аз си избрах кедровия вариант - на слух, след като опитах десетки китари. Задницата е от дива череша, грифът - от сребърен клен с планка (фретборд) от палисандър. Има много балансиран тон с брилянтни високи и доста дълбок бас (за средното си по големина тяло). Най ми хареса, обаче удобството на грифа - просто 'лети', още при първите проби ми легна в ръката като да съм се родил с нея. (А в предходните години акустично бях свирил единствено на класическа китара със съвсем друг гриф). Бях тръгнал да си избирам Тейлър за два пъти повече пари - и всички Тейлър-и, които пробвах ме разочароваха именно като усещане и удобство на грифа - както и един Мартин в същия ценови диапазон. (Още GBP 500-600 отгоре и ставаха съвсем друга работа,но аз си бях сложил 'таван' до 800). За Seagull да си призная не бях чувал - привлякоха ме с вида и добрата си изработка. Почти се приготвих да ги подмина като видях етикетчето с цената - стори ми се доста евтина (GBP 300, по онова време около $500) и не очаквах качество, но нещо ми подсказа да пробвам една. После друга. После пак Тейлър, и в друг магазин - и обратно на Seagull-a. След много сравнения и колебания реших, че не ми е нужно да се перча с престижна марка, щом неизвестната е обективно по-добра. Далече съм от мисълта да принизявам качествата на легендарните Тейлър и Мартин, шапки долу на майсторите им и на тези, които свирят с такива. Споделям само опит от обективни сравнения. Доколкото може да е обективно каквото и да е в музиката - всичко е въпрос на личен вкус. - - - - А ако не ги внасят в България, може би не е лоша бизнес- идея някой да вземе представителството. Няма да се продават в обемите на китайските китари, но ще си намерят солидна ниша сред музикантите.

^ Малки примерчета как звучи (макар и записвано в не-идеални условия, с джобна записваща играчка): http://www.4shared.com/file/102877654/e9328f50/Draziw.html http://www.4shared.com/file/102877850/e4c1..._D_-_Remix.html

Наистина поразително прилича на моята акустична китара Seagull Original S6 - особено формата на главата и донякъде - на логото. При по-внимателно вглеждане, обаче, ми се струва, че логото във видеото е по-голям кръг, в който диагонално е вписан може би някакъв надпис - но тоя диагонал не излиза извън кръга. (доколкото може да се види). На Сийгъл китарите, от друга страна, логото е по-малко кръгче (3 концентрични кръгчета) и на чайката крилата значително излизат извън кръга. Така е при всички модели, разликите са в материала на инкрустацията,но логото си запазва формата. Тази разлика единствено ми оставя едно малко съмнение... При не най-идеалното качество на образа, може и да не виждам добре. Пеенето на френски донякъде е в полза на тезата за Сийгъл. Те са от френска Канада, това е другата фирма на небезизвестния лютиер Робер Годен (казано на френски) или Робърт Гоудън / Годин (на хамерикански). Фирмата му под фамилното му име е световно по-прочута с фантастичните електроакустични / акусто-електрични китари Godin. И наистина, китарата е чисто акустична, не електроакустична. (Пионер 306 е прав, не знам що му се смее Кристал?). Единственият електроакустичен модел на Сийгъл (по-точно серия - семейство от модели) имат прекалено видими копчета точно там, откъдето гледа камерата - това не е от тези модели, а поскоро нещо като моята S6-ица. (То си личи и от записа, ако имаше пиезо- сигнал смесен с тоя микрофон, китарата нямаше да се чува така глухо. Всъщност Сийгъл имат много бляскав висок регистър, но трябва друга подредба на микрофон/и). Ако някой го интересува като потенциален избор - горещо препоръчвам! .

Само аз ли немога да отворя линковете? Те са залепени като един, но и целия дълъг 'линк' да опитвам, и на 2 да го деля - или миказва 'файлът е временно недостъпен' или 'не съществува' Може ли отново? И на 4shared.com или esnips.com повъзможност, че се съмнявам в сайта 4storing.com Извинявам се за досадните претенции, но ще ми е интересно да чуя.

Много интересно! И като 'инструмент' (звук) и с ладовите заигравки Браво за смелостта и за творческото третиране на темата!

Няма друг начин да разбереш (и да се успокоиш) освен да ги пробваш! За картата хич не се бой, особено в опаковката си е непокътната. Микрофонът е много деликатно устройство, с фини частици напасвани и балансирани с прецизна точност - не обича грубостите. Но и тях ги правят в наше време по-устойчиви и здрави. (Абе, някой да ми напомни - Precision 400 не беше ли класически модел от едно време? Ако още се прави, сигурно е някакво модернизирано копие..) Имаш големи шансове да му няма нищо (забележимо), пък и легло не е чак такава височина (80 см е маса, в твоя случай е по-скоро около 50 см?..). Опаковката също абсорбира част от сътресението. Включвай и пробвай! Ако на слух го намираш добре, не търси хора с апаратури да ти снемат характеристиките (и да има отклонения от каталожните, не е ясно от какво са). Мислиш ли, че по дългия път от фабриката през няколко склада и разни видове транспорт докато стигне в твоите ръце, всички хамали са го носили като сурово яйце? Ако микрофоните бяха толкова чак уязвими, производители като АКГ щяха да са се разорили от рекламации. Стискам ти палци

@kolio_k : Ампчето е разкошна играчка - за съжаление е твърде.. голямо за мене ТЪрся си нещо джобно за походната китарка с която пътувам в командировки и ваканции. Имах Смоуки - размерът е идеален, но ми трябва нещо толкова малко (и яко), но да е способно (и) на чист звук. Сегашното ми има звука, но е колкото 2 х 2 х 2 Смоуки-та във всички размери. По-малко е от Роланд-а, но искам още по-малко А китарите са достойна колекция, но май има още - не виждам, например, РМ-а ? Иначе бих (и съм) избрал почти същите, без 'модерната' и само около 1/4 от всички педали (или по-малко). Ама да несе правя на 'светец' (пурист) - използвам за някои работи дигитален процесор, който теоретически замества (всъщност неубедително) всичките ти камиони... Ако при пролетно почистване човек си 'намира' по прашните ъгли хубави играчки, щях да чистя всеки ден.. Дай Боже всекиму!

^ Мерси - чувството за безпомощност иде сигурно от музикантските ми способности Но сигурно и от звука - нарочно търсех 'вокален' тон за диалог, а такива звуци се възприемат именно като нещо с болка. Не случайно едно от най-известните устройства е наречено "Cry Baby" - 'що не го кръстиха 'Laugh Baby', например? (Аз не го използвам, но тая бленда инстинктивно така съм си я кръстил).. На WTTM свиря именно ритъм - само че не дрън-дрън акорди, а леко към духа на фънк-а (който ми е много драг иначе). Минимални нотички и ликчета в 'унисон' с барабаните (дето ги няма). Чак на края на отсечката минавам пак в повтаряне на вокала.. 'Ма т'ва не заслужава чак такива анализи - наистина: ще е добре да чуем още идеи и експерименти. Линка към версията без вокали още работи, ако някой иска да се пробва. Изобщо всички версии предлагат поле за интересни включвания - чакаме още! Слънчеви празници!

Отлично - много кефи! Особено ритъма (целия бекинг-аранжимент), вкарва слушателя в подходящо настроение. Солото също е приятно - смислено и мелодично. Ако уводната мелодийка ти е самата тема, добре е да я подсилиш (чувам, че накрая се повтаря) да стане още по-запомняща се. Имаш във 2-рата половина няколко 'рифчета', всичките отлични - но както са и повторени, всяко се 'конкурира' с главната тема като запомнящ се мотив. Можеш да си заделиш повечето от тях за друг/и проект/и, да оставиш само едно като 'бридж', да си засилиш темата и останалото да е истинска (свободна) импровизация. Така ще е самостоятелна пиеса, а сега е един чудесен саундтрак (съпровод) за някое романтично видео..(може и това да си целял?). Както и да е, игнорорай неканените ми съвети, работата много ми харесва - браво!

Обективност на ревюта и кого да слушаме като си избираме китара: Не бихте ли се съгласили, че китарата е прекалено деликатен инструмент и макар серийно произведена, всяка е доста индивидуална? Ако тръгнем от тази безспорна истина, тогава ревюто за една китара никога няма да е за моята, дето ще си взема. Онази, от ревюто може да е била различна... Защо да отдаваме тогава толкова внимание на ревютата? Те са много по-полезни за индустриални продукти от хомогенни и стандартизирани материали (механика, електроника), произведени с минимум ръчни операции. В китарния свят такива продукти са кабелите, педалите, процесорите и полупорводниковите усилватели (при ламповите вече се появяват разлики от бройка до бройка, при говорителите също). Такива силно стандартизирани продукти смело могат да се купуват от разстояние (каталожна търговия, Интернет) - и тогава ревютата са важна информация в избора ни. Особено ревютата от потребители (а не от 'светила' на които, не се съмнявайте, се плаща какво да напишат). Потребителите, които вече са си купили същия продукт ще ни кажат всичко, което фирмата не ни е казала в каталога или на сайта. Спецификациите сме ги чели, ама като врътнеш копчето 'на 6' какво се чува? А 'на 11'? Ами изпада ли капачката при транспорт с раздрънкан бус? И пр. и пр. - безкрайно полезна информация. Китарата, обаче е друга работа, индивидуална - дори най-евтината (даже именно тя!). Дървото е 'жив' материал, няма две еднакви дъски дори от същия дънер. Пипа и много човешка ръка (не винаги еднакво сръчна и опитна). От една и съща серия и фабрична партида, две бройки могат да се различават като от земята до небето. Аз лично бих избягвал безкрайно да купувам китара от разстояние, без да я пипна и чуя. В тоя ред на мисли, не е ли по-полезно да отделим време за посещение на повече магазини и пробване на повече китари, отколкото за четене на ревюта (които са писани за други китари, не за тези дето ще купим)? Някой ще каже, че ревютата ще помогнат да стесним кръга на пробите. Но той е вече стеснен достатъчно от (а)ценовия диапазон към който сме се ориентирали, и (б) избора в магазините - в радиус до който сме склонни да пътуваме за покупката си. Някои също са го стеснили от стереотипите в любимия им музикален стил (китари, които приличат на използваните от нашите герои). Повече не бива да си стесняваме избора, а напротив - да опитаме колкото може повече модели и екземпляри (силно насърчавам опитването на поне два екземпляра от модел). Така може да открием оня рядък инструмент, който ще е най-удобен в ръцете ни и ще звучи най-добре (за бюджета ни)... - - - - Просто няколко разсеяни мисли, лично мнение. Не казам, че всички препоръки по-горе в темата са безполезни, а само подчертавам колко е по-добре да си вземем китара 'на вкус' и по мярка, а не по рецепта от разстояние. .

Браво - стилно, класно! Не е нито като Биг Мама Кас, нито като Ела и Сачмо - една културна ваша версийка, която си остава вярна на духа на парчето. Много приятно - и чакаме клар'не-то. (Аз като китарист, най обичам 'другите' инструменти ).

@Кольо: > "...на един китарист му трябва един Фендера, един Гибсън и една тъй наречена модерна китарка. Аз лично бих добавил и една, тип ES 355, както и една тип L5..." Т.е., един (поне) Фендер, три (3!) Гибсъна - и една ('някаква си там') модерна китарчица... 4 : 1 за класиката И наистина - дай Боже всекиму! .

^ Великолепно обяснение (дано четат - тези дето имат нужда). Да споделя само в допълнение едно лично виждане: макар това да са фундаментално различни типове звук и китари, създадени за всеки от тях - все пак 'винтидж' китарата има известно предимство: - способна е по принцип на по-широк диапазон от звуци, дава много повече вариации, особено в ръцете на майстор. 'Хай-гейн' китарата си знае само едно (и го прави добре, не може да се отрече). - поради горното разнообразие, китарата с богат класически звук много по-правдоподобно и успешно може да звучи (почти) като хай-гейн китара. Има много велики металисти и шредери дето свирят с Фендери (че и с Гибсъни) - 'хай-гейн' китарата много по-трудно прави приличен 'чист' тон и класически звук. Няма голям блусмен, традиционен джазмен или 'американа' музикант с металджийска китара или дори със супер-страт Това сигурно издава личен вкус, но като се замислиш... .