Бицев

Подкрепям с две ръце: и аз съм свирил с такива преди години - и сега ги имам на Hamer-а си (Studio Custom, който си е жив Лес Пол отвсякъде). Интересното е, че Дънкан започна да ги прави мно-ого по-късно от оригиналните ПАФ-ове ('59 изобщо не е за година на модела, а за стил/епоха), но неговите ми звучат на махагонова китара и през лампов усилвател дори по-'винтидж' от старите. Това е безкрайно субективно, но обективното е, че са по-балансирани и могат по по-разнообразни начини да се използват. (0.05 лв без ДДС)

Много приятен експеримент - браво! Покрай него ти чух и останалата музика: впечатляващи работи! Там се видя, че този експеримент не ти е чак толкова далечен: електронните звуци се мяркат и другаде (нямам предвид семпли на класически/акустични инструменти, а синтезирани чисто електронни звуци - има ги не на едно място в аранжиментите ти). А макар и не индийски, Ориентът присъства "с всичка сила" в 'Караван' - много автентична композиция и оркестрация, ще рече човек че си учил близкоизточна музика Особено е достоен за респект фактът, че късно си започнал и сам си се учил - филмовата ти музика (към 'въображаеми филми') би засрамила не един дипломиран 'професионалист'. Радвам се, като видя хора да се занимават всеотдайно с любимото изкуство - Желая ти успех с албума и с бъдещите композиции! П.с. А колкото до коментари като: Ами ти защо пък четеш такъв форум - за реклама ли? И ако наистина няма нищо ново, защо ти не си пуснал нещо ново? Или не съм го забелязал? Аз пък често намирам нови и интересни неща - и слава Богу, че иначе има предостатъчно критични отрицатели и ако се всулшвахме в черногледите им мъдрости, отдавна да сме наскачали в Перловската река...

Не пишеш какъв точно модел ти е камерата, но с голяма сигурност мога да предположа, че е аналогова. Т.е. има аналогов изход (видео + аудио като RCA конекторите) или в най-добрия случай - композитен 'S-video' куплунг. Това не може просто с кабел да се вкара в компюъра, ще ти трябва адаптер, който да дигитализира цифровия сигнал. Такива има много модели, външни и вътрешни (карти), цените им варират много, примерно от 30 до 300 евро. Най-евтините са хвърлени пари на вятъра: работят, но качеството на цифровия образ е по-лошо от аналоговия - като от стар модел телефон. В границите 80-120 евро една от по-надеждните фирми е Pinnacle, устройството и Dazzle е вече в 5-6 то поколение и за парите си е едно от най-добрите и лесни за работа. Имат и по-нов пордукт (мисля, че се казва просто Pinnacle Video Transfer), който има повече избор от резолюции и ще покрие със сигурност максималното качество на аналоговата камера; може да пише дори на диск без РС или даже директно на флаш-стик USB памет. Потърси в Гугъл с термините "video capture" "tv capture" или "video transfer" - надявам се да бях от полза. На слука!

Забелязвам, че тук за мнозина YouTube е основен източник на информация (вярно, какво ли няма, лесно се търси и намира) - но когато става дума за музика, не бива да ни е водещ: преобладават лоши звукозаписи на предимно живи изпълнения; дори официални видеоклипове страдат в звука заради преформатирането. Живите изпълнения не винаги са най-добрите за дадения артист; да не говорим за домашните такива на не-толкова-звездни музиканти. Всичко това е много информативно, но като става дума за оценки и формиране на мнения, е недостатъчно и може да бъде подвеждащо. Бих посъветвал да се намират и слушат аудио записи - с възможно по-добро качество. И да се слуша, повече отколкото да се гледа. А колкото за фен-клуб: лично аз съм фен на Попович, но не повече отколкото съм фен на, да речем, Сюзън Тедески или на съпруга и Дерък Тръкс. Все големи музиканти, толкоз.

Тъкмо щях да я спомена като пропусната: търсачката не я извади в темата, но тя не разпознава линкове към YouTube Ана Попович е много надарена като музикант, не само свири като зрял китарист, с хъс и желязна хватка за завиждане от силния пол, но е и оригинален композитор, дори пее нелошо (макар че вокалът и е малко суров още и не е на нивото на китраното и майсторство). Свири блуз, но и джаз, и рок, и фънк - като истински майстор. И е призната далече отвъд териториите, достигнати от сънародничките и от чалгата - печели престижни награди в Щатите и из цяля Европа. Албума и "Comfort For The Soul" го препоръчвам на всички китаристи, пък и не само на музиканти; а всеки момент ще излезе и нов - "Blind For Love" (Amazon вече приема поръчки) в който се очаква още по-кръстосано присъствие на стилове и по-зряло пеене... Така че съседна Сърбия не е дала на света само Лепа Брена, Цеца и не знам какви други 'тайфуни с нежни имена'... а на тая какичка повечето наши китаристи-звезди могат да и носят куфарите. (И това ви го казва заклет патриот )

Cool ! Пусни го в 'Джем', да ти се включат и други -

Ценни идейки, екстра звук Все не ги довършваш?

Браво и честито!

^ Не е 'обикновена пластмаса', материалът на Овейшън е доста специален композит, патентован от фирмата. Нарича се Lyrachord и се произвежда само под формата на китари, не се продава отделно като материал. Представлява основно влакнесто-армиран полимер (силикатни влакна - вероятно стъклени, в някаква смола), но към това има и други добавки в хода на формоването на черупката. Вариант (в почти всички съвременни модели) е Lyrachord GS (за 'glass spheres') в материала са добавени кухи микросфери (стъклени топченца с големина на ситна трапезна сол), които значително олекотяват изделието (старите Овейшъни са доста по-тежки), като запазват здравината и акустичните качества. Всъщност за акустичните качества се спори - по-лекият материал вибрира и според фирмата подобрява резонанса, но според лютиерските традиции гърбът не трябва да трепти (затова се прави по-тежък) и някои намират класическите Овейшъни от 60-те и 70-те да имат по-добър звук. Не знам от какво е легенът на Applause, но е възможно както всички по-евтини китари (като Stagg и подобни) да използват по-масов и достъпен материал, а не патентования Lyrachord. Обикновено това е листов полимер предварително армиран с въглеродни влакна (carbon fibre, някъде го наричат graphite). Той е много здрав и технологично много лесен за формоване (което снижава цената на изделието), но е предназначен за автомобилни панели, лодки и спортни изделия, куфари и какво ли не с черупкова форма - т.е. не е специално проектиран като материал за акустични нужди, оттам и разликите в звука (които са по-чуваеми 'на сухо', без усилваел; през електрическия канал вече звукът зависи от пиезо елементите и предусилвателя, а не толкова от тялото). В някои от най-евтините 'китари' е възможно да се използва и 'обикновена пластмаса' (термопласт като ABS или дори полипорпилен), но те ще са (а) уязвими от ритници, и (б) със скапан звук. За 'пускането на боя' нямам информация. Свирил съм с класически Овейшън от 70-те и (тогава се носеха бели и светли панталони) не съм забелязал нищо такова. Възможните обяснения са: (а) по-некачествен материал в евтината китара, напр. с икономисана/намалена спояваща смола, при което част от пълнителите (напр. въглен прах / сажди, които се добавят за цвят) да не са добре споени и да се отделят при триене, или (б) материалът изобщо не е оцветяван 'в маса' с пълнител, а накрая е пръскан (боядисан) с повърхностен слой боя. В посления случай би следвало, след доста употреба, в местата с повишено триене този слой да се износи и отдолу да се покаже различен цвят и материал. Ако е много сериозен проблема, едно тънко изпръскване с безцветен лак (само на гърба!), напр. акрилен или повърхностният лак за коли (върху металик) - няма да навреди на звука, а ще ти предпази гащите

^ Не знам колко му помагаш с този отговор - човекът прави съвсем първи 'лютиерски' опит. Да удължава фретборда или да 'изрязва' за cut-away акустична китара не са леки задачи и за най-опитните майстори, пък и рядко са изобщо оправдани. Предвид даденостите на този проект - изобщо не са оправдани такива операции. Според мен реалистичните неща, които могат да се направят са: - Намиране решение за надеждно (!) закрепване на грифа, в правилно положение. Само намиране на решение, но операцията сглобяване се прави след обработките на тялото и грифа поотделно. - Изравняване и полиране на прагчетата, почистване и освежаване на фретборда - Подтягане или смяна на ключовете (с по-качествени) - Намиране на нов подходящ струнник (или изработване) в по-близък до джазовите китари стил. Ако се прецени, че настоящият върши работа - полиране, заглаждане на ушите за струните против нараняване на струната, и може би - галванично покритие (никел, хром) с окончателно огледално полиране. - Избор и доставка (или изработка) на подходящо магаре (бридж), по възможност с регулируема височина; или рестварация на съществуващото - Вземане на решение за (или против) вграждане на пиезо (или друг) адаптер, мястото му на монтиране и съответна подготовка - Внимателно снемане на стария лак, особено от топа (включително гадната лепенка) - може би с фино изцикляне (отнемане на най-горния пласт, мебелни реставратори може да го знаят по-добре от лютиерите) и фино шлифоване на цялата повърхност преди прелакиране. - Решение на отворите. Пълно запушване на кръглия отвор може да не е добро решение, защото променя резонанса (в посока към глуо). От друга страна, ако ефовете не са фабрични а допълнителни, те са разбалансирали акустиката и запушването на едно от двете може да я подобри. Щом идеята е за 'джаз' китара, май трябва именно те да останат. Това решение може да се остави за експериментиране най-накрая, след като китарата е сглобена и може да се сложат струни и да се чуе звука - тогава да се реши с- или без централен отвор звучи по-добре. Говорим за плътно запушване, розетките украсяват визуално, но не променят драстично резонанса. - Избор на тип лак (полимерен, шеллак, или 'мат' на восъчна основа), евентуални покрития-подложки (за цвят и/или подготовка на дървесината) и лакиране на тялото и грифа на няколко последователни, минимално тънки полагания. - Сглобяване и сет-ъп. Като опции (по желание) могат да се направят някои декоративни промени, например пре-контуриране на главата (с минимално изрязване на материал) за по-автентична форма, различна от кремонската; инкрустиране на други маркери на фретборда; розета (независимо дали е запушен отвора - в случай, че се запушва - с черен материал под розетата) и пр. глезотии (не съществени). = = = = = Сигурно има други виждания. Не съм лютиер нито дори дърводелец, но много подобен проект съм правил в далечната си младост - китарата ми служи вярно няколко години, дори влезе в студио. Загина при наводнение , иначе и до днес щеше да свири. На слука!

^ Е, този е просто дърворезбар и ползва красиви екзотични дървеса - няма претенции да ти направи електрическия звук като акустичен - в което именно беше първоаприлския номер

И аз като Baby Thomas не съм екзалтиран фен на MySpace и Facebook (но не 'мразя всички сходни'). За тези двете имам причини - и политика - да не откривам акаунти и да не участвам там изобщо. В други мрежи и платформи имам присъствие, в някои съм дори много активен. Въпреки отсъствието ми от Майспейс (и Фейсбук) ги познавам, следя развитието им и съм на мнение, че могат да бъдат много полезни за музиканта, при правилно ползване. Понеже стотици членове на форума имат страници в Майспейс, очаквам повече мнения. Дали по-малко хора четат 'Музикален бизнес'? (Може би трябваше д апусна темата в 'Говорилня'?). Или тези съфорумници ги е толкова грижа за този раздел, колкото за страниците им в Майспейс? (Има, наистина, много страници, които са изготвени небрежно и с лошо качество. Други са направени с мерак, а после не се поглеждат с месеци, дори години.) И това отношение към вече установено присъствие (създадена страница) ми е интересно да разбера. Някой друг да сподели?

Преди време в китарните списания се появи една статия за дървени пера, от особено бразилско дърво, които правят електрическата китара да звучи като акустична. Пишеше, че се очаква да бъдат доста скъпи, защото дървото било много рядко, а и трудно се обработвало. Имаше и снимка, страшно красиво перо с особен карамелово-кафяв фладер на дървото... Честно признавам, почти се хванах - но преди да потърся откъде да си поръчам, включих, че датата на изданието е... 1ви Април.

Отделно от логистичните въпроси с транспорт и мита: Винаги съм настоявал, че музикален инструмент от разстояние не се купува и съм съветвал всички да купуват само китари, които са хващали в ръцете си и са пробвали. Прекалено деликатни изделия са, фини нюанси имат голямо значение и дори в най-серийно произведеният инструмент е различен от съседния в серията. Инструментът е нещо много лично за да се търгува по безличния канал от разстояние... От друга страна, за опровержение на собствената ми позиция - имам една китара, купена от eBay, оказа се отлична и не съжалих за поетия риск. Беше в мек калъф, но заедно с него - в солидна картонена (велпапе) кутия с добра амортизация вътре от пенести материали. Вярно, китарата еособена (Тraveler Guitar), много компактна и лесна за товарене и транспорт (пълен размер китари сигурно са по-голям риск). - - - Не можем да пренебрегнем значението на парите: когато става дума за значителни разлики в цената, рискът а по-оправдан (особеноза пордукти от нисък до среден клас). Колкото по-скъп е инструментът, толкова по-малко си струва да се рискува заради някой спестен лев. Сравненията,разбира се следва да се правят на база на пълна доставна цена: с допълнителна опаковка, международна експедиция (транспорт), застраховка за повреди по пътя, вносни мита и данъци, че и обменни курсове и комисионни при плащане в друга валута. Тази крайна цена, ако не е поне 25-30% по-ниска, според мен не си заслужава потенциалните главоболия (представете си, че не става - какво ще струва да се върне?)... Това да си пипнал, опитал инструмента, да го вземеш от магазина право в къщи без разкарване по митници и стискане на палци дали ще пристигне цял - и без съмнение именно 'твоя' желан инструмен, още днес при тебе - всичко това си заслужава, според мен, да се изръсиш някой лев отгоре. BGN 0.05 (не включва ДДС)

Аутотюна, по замисъл създаден за коригиране на некадърници - отдавна не се използва само за това, в много разновидности на съвременния поп е възприет като 'изразно средство' (не, че нещо много изразява) - като един от многото ефекти в арсенала за обработка на вокали: от елементарните и масови ривърб и дилей, до дублирания, фазови модулации и хоруси - та чак до 'перверзни' работи като вокодери и ринг-модулатори. Ефектът дори е станал основен 'глас', един вид 'запазена марка' звук на някои топ звезди в 'РнБ'-наклонения поп. Както всяко нещо, прекалената му употреба почва да досажда, а в последните две години всяка седмица по западните класации излиза поне едно парче с тоя (умишлен) 'ефект', та е поомръзнал на публиката вече... Та, този приятел - който иначе добре пее - ако го е ползвал като ефект, е малко 'демодЕ'. Ако пък го е ползвал за корекция - е прекалил (при такова използване не трябва да се усеща). По добре да си направи нов тейк, отколкото да коригира такъв с фалшове. Мисля, все пак, че го еправил за ефект - и по-добре без това, човекът си пее гот. На усещането на ефекта в тоя 'микс' помага и почти унисонното дублиране на отделни моменти с (доста силна) китара, има точки, в които илюзията за вокодер е почти пълна. - - - - Иначе парчето е много гот, композицията си я бива, свиренето е с познатото качество, а и вокалът добре пасва на тази идея. За крайна версия бих препоръчал "3R" рецептата: - Re-arrange - съвсем малко, само за да освободиш от отвличащи китарни партии вокалното пространство (като инструментален композитор тенденцията е малко 'соло от начало до край') - Re-track - вокала, без този ефект (или довеждането му до незабележимост, ако ауто-тюна не е за ефект, а за корекция) - Re-mix - опитен си и коментар не е нужен. Мойте 5 стотинки, де - парчето си е твое и единствен имаш право на глас как да стане. Чакаме новата версия!

Това е мястото където абсолютно всеки музикант (и неговият хамстер, и неговите бели чорапи) си има страница. Просто е задължително. Всички така правят. Така ли е наистина? Какви въпроси ни решава присъствието на Майспейс, какви ползи за музикалната си кариера очакваме от него? Как е най-добре да се използват предлаганите там възможности? На тези въпроси ми се иска да чуя отговори от българските музиканти, по възможност от личния им опит. Платформата е наистина с най-многобройна членска маса от местата, където се промотира музика. Единствено с по-голяма аудитория е Facebook, но там музикалното присъствие е разводнено от много повече не-музикални членове и страници. Многобройната публика е привкякла в Myspace не само 'млади надежди', но и някои от най-големите звезди, които поддържат присъствие там успоредно и независимо от официалните си сайтове (прескъпи и контролирани обикновено от лейбъла им). В Майспейс поддържат илюзия за непосредственост и близост с публиката, но присъствието им също е скъпо, защото наети редакционни екипи отговарят на феновете, получената информация се обработва и анализира, дизайнът е професионален и с разширена интерактивност, страниците се интегрират с другите медии на Мърдок и т.н. Какво прави редовият, най-често полупорфесионален музикант, несвързан с големите лейбъли и медии? Едни очакват там да намерят публика, други - да ги открие някой 'добър чичко' от индустрията. Някои използват интерактивността на платформата за диалог с феновете си, други го имат просто като място за качване на няколко 'демо'записа. Има музиканти, за които това е еинствен сайт (защото нямат бюджет и време за нарочен сайт) - има и такива, които са на още 5 (100?) места. И някои наистина имат страница там защото "така се прави" или са прочели мъдър съвет, че трябва да го направят. Различни цели, различни очаквания, различен подход. И различни резултати: може ли някой да сподели тук какво е получил от Майспейс? Някой да е видял измеримо нарастване на публиката си? Някой да е установил ценни нови контакти за кариарата си? Някого да са открили - па макар и за покана в някой клуб, ако не за многомилионен договор? Достойна е и позицията да не се очакват такива преки, 'материални' ползи. Ако виждате приоритетната причина да сте в Майспейс, за да говорите по-отблизо и директно с феновете си, да им подарите още от вниманието си (или дори от таланта си), да помогнете на друг някой музикант с едно 'Браво' или с колегиален съвет - осъществават ли се тези ваши цели? И още нещо: как се справяте с неизбежния 'шум' - безразборния спам, хейтърите, безполезните губи-време-вци, перверзните типове и всякакви други нежелани явления на масовите платформи? И колко време на ден (на седмица, на месец?) отделяте за поддръжка на присъствието си в тази медия? Каква пропорция е това от цялото ви време за немузикални занимания около музиката ви (реклама, договаряне на участия, промоции, бюроикрация и всичко, което не е свирене и творене)? Вярвам, че за всички ще е интересно - и полезно - да научат за опита на други, затова приканвам всеки да сподели собствения си опит и мнения.Кой ще започне?

Само така! Дръжте фронта с по-бавните ръце, че в тоя форум от тежки метали, шредове, сатриани-та и вайовци не остана място за.. китаристи

Много добра работа - браво! Особено впечатлява, както и други отбелязаха, стегнатото свирене, якия звук на китарите и баса, и богатото и надъхано изпълнение на вокала. Именно последното ми излгежда малко неодизявено в записа, особено потъва в 'Илюзии', заслужава повече внимание. Kvelikov и BlackBird са пипали различни работи, но все в тая посока; според мен първият (макар и леко драстично) е дал по-добра илюстрация на посоката. Но всичко това си се прави при оригиналното смесване, нито на МР3, нито дори е въпрос на мастеринг (на който отделно може да се обърне внимание, когато миксът е докаран). Иначе избраният стил е много гот, аранжиментите са автентични (въпреки явния източник на вдъхновение) и разнообразени динамично и структурно - парчетата (и цялостното впечатление от бандата ви) имат потенциал за голям пробив. Ако на живо можете да задържите тонуса на тези 3 парчета в едно 60-минутно шоу - чакат ви големи успехи!

Много приятно 'old school' звучене като банда, вокалът има значителен принос в това впечатление. Не коментираме записа (той е кофти, на нали е демо), просто си представям как звучите на живо и как бихте звучали в студиен запис. Класическият рок никога не е излизал от мода, непрекъснато има вълни на 'revival' и ретро-отправки в съвременните течения - ще имате късмет ако хванете поредната такава 'вълна', когато нови слушатели за пръв път откриват тези стилови елементи и тоя звук. Аранжиментът също иска работа - първо за по-добро интегриране на разнородни стилови елементи (в различните части и особено в- и около китарното соло), и второ за повече динамика и спектрален 'интерес', както и за донапасване на партиите, което да подпомогне една студийна продукция. Изпълнявали ли сте това парче много пъти на живо? Забелязали ли сте точната точка, в която публиката 'оживява' (започва да подскача, или да пее с вас, ако ви познава)? Ако ви е позната тази точка - засилете я в аранжимента с контраст: създейте очакване преди нея и звуков 'фойерверк' с настъпването на 'Момента'. Ако не сте я открили още - замислете такава точка и я сътворете. И още нещо важно: дори това да се случва в средата или втората половина на песента, ехо от този момент (намек за него) трябва да се появи още в първите 30 секунди, ако искате парчето да стане истински хит. Ако такъв ви е цялостния стил и звук, бандата ви е отклонение (в приятен смисъл) от доминиращи тенденции и може да се наложи именно с този почерк и 'запазена марка'. Това има потенциал да събере значителна фенска база от няколко поколения и да ви направи много популярни - На слука!

Лично аз не намерих натоварванията нито бързи, нито кратки. Особено като 'хванеш' ритъма на маховика, усиличта са ритмично повтаряеми, по-близки до тези при повтарящи се упражнения с тежести, или до естествени ритмични движения като плуване и бягане. Но признавам - не съм се занимавал много с топката. Ти като експерт може би знаеш начин да я въртиш с резки импулси. Този аргумент е железен. Аз пък не катеря - и никога не са ми се уморявали ръцете от свирене. Как ли ще се обясни моят случай? Аз нямам претнции да разбирам от всичко (пък и не съм в България). От нещата, от които имам претенции да разбирам (упражненията с жироскопични топки не са измежду тях), някои казват, че съм разбирал 'като хората'. Ти от какво точно разбираш 'като хората'? Ти също написа: > "...на тези въпроси могат да ти отговорят добри фитнес инструктори (Б: Сеиозно?)- нито лекари, нито музикални педагози. Най-малкото, съгласи се, че самото свирене на китара е адски интензивно усилие за пръстите- ненапразно са ни познати неща като тендовагинит." Защо именно смяташ, че лекарите (пък и педагозите) не са компетентни по тези въпроси? Наличието на тендовагинит сред музикантите ли дисквалифицира тези професии от право на мнение? Уважавам дълбоките научни познания на фитнес инструкторите, но не бих наел такъв да ме учи на китара. И не мисли, че не съм питал такъв (вярно, не 'инструктор', а спортен терапевт, един от свтовно най-уважаваните) - и той потвърди, че силови упражнения от всякакъв характер са противопоказни за гъвкавост и бързина. Това, което наричат "сила" (всъщност просто - тонус) при спортове, дето се искат бързина и гъвкавост, са всъщност "леки упражнения с леки тежести" (разбирай женски гирички или само лоста на щангата без дискове). Пренесено към топката и 'силата' на китката, това би означавало свободни движения на китката и пръстите без уред и тежест. Но този специалист е (почти) лекар, некомпетентен е по твоята дефиниция. Трябва да намеря някой инструктор, за да разбера истината. > "... #1: Всяка жаба да си знае гьола (относно областта познание).." Тъй верно - както наредите! (А твоят гьол кой е? В коя област по-точно имаш сериозни познания?) > "... #2: Не питай старило, а патило(във възрастовото ти мерило за давност на мнение)" Не виждам връзка на тая поговорка с каквото и да било, писано по-горе. Може би ме слагаш в (само) една от двете категории, а себе си - в другата? А случайно да ти е минавало през ум, че за да препатиш повече, трябва по-длъжко да си живял? - - - - - - - Може би не трябваше да отговарям - обещавам следващия път да се въздържа. Отивам си в гьола.

Такива летни школи са традиционна практика по цял свят от поне 20-30 години, може би повече. Провеждат ги обикновено учебните заведения (колежи, университети) за да си запълнят ваканцията със смислени дейности (ида си попълнят доходите). Само във Великобритания има няколко десетки - някои по-реномирани и прочути, други - по-неизвестни. В САЩ са още повече. Качеството на преподавателския състав и на методиката не винаги е пропорционално на маркетинга, но винаги има полза, за всички нива от начинаещи до напреднали. Една от много ценените ползи е възможността за ансамблово свирене с други музиканти. Някои от преподавателите се случва да са не само изключителни музиканти, но и природно-надарени педагози, които по оригинални начини, в краткото време на една или две седмици, успяват да 'налеят' в учащите се безценни практични знания и умения, не на последно място - нов поглед към инструмента и към музиката изобщо. Школите си имат и другата приятна страна - събиране на млади хора от всякакви страни - веселби, лудории, флиртове... Някои такива школи пък се провеждат не в самото учебно заведение, а в курортни места - с двойната атракция на половин ден музикални занимания и половин ден - плаж (или катерене по планините - в зависимост от мястото). У нас са се размножили доста музикални учебни заведения; старите (дето ги помня) пък са се модернизирали, нали всичко ни е вече 'европейско'. Не са ли започнали и у нас да правят летни школи?

Я сега да ви охладя малко ентусиазма Дали пък не вреди на музикантските ръце, а? Какво точно трябва да се развива в ръцете: сила, гъвкавост или друго? (И за какви цели - за бързина, за издръжливост, за творчески гений или за какво?) За да не каже някой, че съм заядлив противник на топката (и аз я имам) - не съм; просто не е зле да преценяваме по-трезво, пък всеки да си запази правото на лично мнение. Малко храна за размисъл: 1. Традиции и опит на много поколения по-знаещи и по-можещи музиканти и педагози: когато бях млад (малък) цигулар, излезе на мода едно устройство "Пулс" (родно производство) за засилване хватката и силата на стискане на спортисти, за които това има значение. (Пластмасови ръкохватки с пружини вътре). Всички от класа ми си купиха, аз също. В ранния пубертет всеки вдига гирички, иска да е як като героите от филмите... Ходехме от сутрин до вечер и помпахме с тия играчки (някои момчета развиха предмищници по-дебели от бедрото си; на мене ми изскачаха вените като на гипсовия манекен от кабинета по анатомия)... Докато не ме хванаха учителите по цигулка! Само дето не ме набиха (бяха деликатни хора, не че не съм заслужавал бой и с некадърността си). Обясниха ми научно (като че на 12 години разбираш нещо от наука) колко вредни са за музиканта такива упражнения. (А) Набирането на мускулна маса и сила винаги е за сметка на бързина и многопосочна податливост. Мускулната маса явно забавя мозъчните сигнали и скоростта на реакция; по-силните крайници са по-тромави. (Б) В отговор на засиленото натоварване, хрущялите и гъвкавите връзки в ставите на китката, дланта и пръстите прогресивно се втвърдяват и стават по-неподатливи. Точно обратното е нужно на сръчния, виртуозен музикант: максимална податливост, гъвкави стави и никаква твърдост в тези области. Може би педагозите нещо знаят, как мислите? 2. Собствен опит с топката: бях забравил този епизод, когато децата ми купиха за Father's Day (тук има и такъв празник, не знам защо у нас ни дискриминираха) този "хит на сезона". От чисто любопитство и интерес към физиката, се заиграх. Наистина много натоварва, особено като се научиш да вдигаш високи обороти и да ги задържаш (почти) неопределено време. И после какво? Веднага след топката, ръцете ми са тромави и непослушни, свиря калпаво (ако изобщо съм в състояние). Като отмине време - свиря си без проблем, но не забелязах да съм станал изведнъж гениален guitar hero Така си свирех и преди, все едно не е имало топка. Разбира се, заклетите фенове (и рекламните директори на производителите на топки) ще твърдят, че имам подобрение. Кой ще го измери? Как? 3. Световният опит по отношение на мускулната сила в музиката: почти всички големи музиканти, включително и Топ-20 (50 и пр.) Велики Китаристи са или абсолютни хилки, или разплути шишковци. Не се сещам за нито един 'бабаит-каяк' измежду любимите ми китаристи. Дайте пример за някой тежкоатлет или боди-билдър измежду вашите китарни герои? Дори ако има единичен случай, той по-скоро ще е изключение, което само потвърждава правилото. 4. Най-важното: Всяка способност на човешкия организъм: сила, бързина, издръжливост, гъвкавост и пр - се развива и подобрява най-добре чрез онази дейност, за която тези качества са необходими. Казано с думи прости: каквото е нужно на китариста за по-добро свирене, се развива най-добре чрез... свирене (!) (Не е ли елемнтарно, драги ми Уотсън?) Затова - играйте си колкото искате с топката-чудо, но ако искате да станете по-добри китаристи - повече свирете! - - - - Сигурно няма логика в горните ми разсъждения и си оставате убедени, че от (немузикални) упражнения ще станете по-добри музиканти. И че има магични уреди, които помагат в това. Моят 'магичен уред' се нарича китара. Няма да ви го натрапвам - имате си право на избор и предпочитание На слука!

И моето заключение е такова (след като инсталирах грешния RC4 - пет версии за три дни!). Прескочих двойката и тройката, а на четворката тия гении и объркаха файла, та дадоха първо дебъг-версията, после се поправиха... Нейсе - Ресурсните потребности не са най-големия кусур (те явно разчитат, че в наше време всеки има бол памет и бърз мулти-кор порцесор, а безкрайни дискове вече в наше време си се подразбират). По-сериозният проблем за мене е сериозното отскачане от утвърдени (и вече интуитивни за повечето работещи музиканти и звуко-продуценти) интерфейсни решения и принципи на работа. Няма и големи предимства пред водещите цифрови аудио работни станции (не мога да посоча нито една уникална способност на Рекорд - да е много важна и да я няма в другите продукти)... Дано други ползуватели с различни изисквания отркият нещо за себе си и да оправдаят развойното усилие на фирмата, инвестицията в маркетинг, а пък и крайната цена. При наличието на други решения (особено ако човек вече е инвестирал в тях), че и някои нелоши безплатни - няма как тоя продукт да ми стане първи избор