Бицев

Абе не може да им се насмогне на тия хора, бе! Още нее изстинал RC2 (аз не съм го инсталирал още) - и вече пуснаха RC3 ! Буквално на другия ден - щото били оправили някакъв бъг, да видят дали сега работи... И аз съм един бета-тестер - докато намеря време да си поиграя, и то ще им изтече бетата. Но първите ми впечатления не са блестящи - откъм интуитивност и удобство. Може и да е по- user friendly за някой, на който му е първи DAW и не е търкал с години (десетилетия вече!) класиката на жанра. Нещо като да си свикнал на кормило и педали, и да те сложат в кола с джой-стик, а газта и спирачките да се управляват, примерно, от сенсори за ъгъла на ушите ти... Егати 'интуитивното' устройство! (а пък може и да е? казват, че някои деца пишели на телефон с пъти по-бързо от qwerty клавиатура...) Ако се преборя с 'тройката' и добия повече директен опит, ще споделям - засега следя вашите упражнения. Продължавайте да докладвате

Трепе!

Няма място за сравнение - винаги съм казвал, че аранжиментът може да е повече от композицията. (Един мой близък, който разбира, твърди същото и за звукозаписа ) Макар че естетиката на дадения жанр не ми "идва отвътре" и имам някои лични резерви към избора на звуци за клавира (в интрото особено) - не мога да си кривя душата: новата версия е впечатляваща.

Браво! То стана вече банално да се казва тука колко си добър... Зряла музика - и като композиция, и като импровизаия. Зряло музициране на джазмени от клас, нищо че сте млади (не знам колко са другите). Ти си безупречен, а стилът (и звукът) на китарата 'случайно' са ми лични предпочитания. Дори записът не е чак толкова лош - само с едно по-добре подбрано място на микрофона и последващ мастеринг, щеше да си е лайв запис за албум - жалко, че не свирите вече. Но пък и с по-късни формации чуваме забележителни неща... "Авторска" да разбираме ли твоя? (Етно- елементите в първата пиеса не ми звучат като да са от Алпите; втората е по-'неутрална' като източници, по-скоро ECM ми се причува там). Много вАжи. Жив и здрав и големи успехи със следващите проекти!

Музиката е, както винаги, отлична; и в смесването си се постарал. Помисли, обаче, дали този Вандал наистина звучи по-добре от други софт ампове, които преди си ползвал. (Аз лично не съм сигурен, но тонът е субективно нещо. Послушай си го малко повече, с А/Б сравнения и почивки от няколко дни след смесването).

Не съм се задълбавал в нея, но трябва някой ден да намеря време и да видя какво има по-отвътре Ще споделя какво съм открил, когато се случи да се позанимая.

А дотогава може да опитате да си поиграете с програмката "Lateral Guitar" (или "Guitar Synth 2.0" на фирмата Lateral Solutions). Не е съвсем като Роланд-ските системи, малко непоръбена е, но пък не иска никакъв хардуер - свириш си с наличната китара (или с произволен друг инструмент, дори глас). Ще я намерите из вашите си източници за 'безплатен / учебен' софтуер На слука!

Нямам представа за оригинала (може ли да го пуснеш за сравнение?) - но май е бил 'амбициозен' още тогава? Интересн прочит!

Китара не се избира по снимка! Отивай по магазините, хващай в ръце, пробвай. Първо как се усеща в ръката ти, удобна ли е за свирене. После - как звучи (поискай да ти я включат - в добър усилвател). Междувременно и разгледай (и опипай) направата: сглобките, финиша, хардуера. Тук може и да се намерят защитници на тая марка, дори фенове - кого ще слушаш? Само 'на живо' с китарата можеш да решиш. (Ако не разбираш и търсиш тук съвет - намери някой напреднал китарист да дойде с тебе вмагазина). На слука!

Топ класа!

Отлична формация, страхотно парче! Дори в този си вид на запис, мого кефи и впечатлява - чакаме албума!

Аплодирам благородството на odisey, но изборът на 505 II не е само щастлива случайност. Първо, съгласен съм с мненията, че за начинаещ точната марка и модел процесор не е от голямо значение - затова е практично да се вземе най-евтиното (винаги по-добре от втора ръка - за същите пари се взема по-висок клас техника). И да се свири, докато назрее нужда от подобряване на играчките. Но 505 II e особен случай - той е култов ефект в (оплютия дигитално-пластмасов) свят на процесорите. На времето си недостигнат по възможности от далеч по-'престижни' марки, най-популярният (най-продаван) ефект не само на Zoom, a от всички на света! Моделите след него още носят в основата си неговите основни модули и звуци. За начинаещ той може много. Свири примерно така (всички електрически партии) или така. Може и много повече, това е било мой вкус когато съм го ползвал. На YouTube, както писаха, сигурно има безброй примери. Разбира се, фабричните настройки и пресети не са най-идеални, много по-добри звуци се изкарват с бъзикане на настройките. @Odisey - ако си имал направени бленди, провери дали още стоят и напиши на момичето едно листче кое какво е. @Redhotsfan - добре е да намериш някой, който разбира, да ти понаправи една-две бленди по твой вкус (форумният ти прякор знак ли е за това? - докато се научиш как сама да си ги настройваш (поискай наръчника с инструкциите, ако го има). И направо му пращай на човека символичната сума, защото друго няма да ти трябва поне една година. А когато 'порастнеш' (в опита си) до истински звуци, вероятно и скъпи процесори вече няма да те устройват и ще търсиш аналогови отделни ефекти, нова китара, качествен усилвател. На слука!

Благодаря за комплимента. Аз се занимавам с вземане на часовници под наем, за да казвам на собствениците им колко е часа. Понякога свиря в кръчма. Защо питаш? А ти с какво се занимаваш? (Разкиснах се. За последен път ме нарекоха момче през 1968-ма...)

^ 39-ти набор значи раждан 1939 - ако е вярно ме забива в земята до кръста. Ако е просто на 39 години - младо момче, има още много 'ляб да яде, моми да люби и ноти да свири

По принцип се купува. Колко се купува - зависи Зависи от два взаимно-помагащи си, но отделни фактора: (а)колко ти е хубава (или не) музиката, и (б)какъв маркетинг* и правиш (ти или някой друг). * Под 'маркетинг' тук и по-долу разбираме само комуникативната страна: реклама и PR (за да не навлизаме в теория) В екстремалните случаи бизнесът е нула: - Колкото и да ти е велика музиката, ако никой не е чувал за нея (лош или никакъв маркетинг) - Страхотен маркетинг, но музиката - пълен боклук. Във всички останали комбинации продажби има, особено към положителния край на двете криви. Имаме някои суб-оптимални, но работещи ситуации: - Огромен маркетинг бюджет (примерно грамофонните къщи) на посредствен, но сносен (не отчайващо лош) продукт. Безброй примери всеки ден в класациите и музикалните магазини. - Скромен (но не нулев или дебилски) маркетинг, но безупречен продукт от класа. Последният 'сам се рекламира' (работи метода WOM - word-of-mouth). Примерите не са толкова многобройни, но ги има. BlackBird е може би такъв случай Всичко останало е нямъде помежду тези случаи. Всеки трябва сам да реши на кое да наблегне в даден момент за повече успех. -- - - - - - - @ LOE - Tи къде сенамираш в тази картина? Как си с продукта? А с маркетинга? И купуват ли?

:bravo: :bravo:

Впечатляваща работа - браво! Отправя дори доста преди 90-те (което не е лошо - кой не обича класиката?!). Композиционно води в корените на прогресива (Yes, особено Rick Wakeman ранните самостоятелни албуми), а звуково - в 80-те... Или просто някои тук сме твърде стари и ни се причуват неща Наистина барабаните (а и някои от мелодичните партии) ще спечелят от 'оживяване' (пространствено, може би и динамично) - но това са нюанси за следващ етап. Сега има остра нужда от вокал (или соло инструментална мелодия), за да добие повече характер и да не звучи като саундтрак (макар и добър такъв). Респект и на слука!

Аре стига бе - нЕма такова животно! Ти си цял един Keller Williams - с примесени либерални дози от Michael Hedges та даже и от John Mayer и от кого ли не! И сравнението с Umphrey's McGee не е хич безпочвено. (Извинявай ако те дразнят сравненията - оригинален си, те са само за отправка и леко сваляне на шапката). Слава Богу, че случайно попаднах на тоя пост, та отидох да ти видя сайта и да ти чуя другите работи. Кефиш ме страшно - и жалко, че си ми малко далече, ей с такива музиканти обичам да работя И малко ти завиждам за NY - прав си, че музиката там е като никъде... Лондон може би се доближава, но съм малко извън, в моите гори освен някой блуз джем в пъба, друго няма какво да се случи... Много си направил, тепърва много повече ти предстои - на слука!

Страхотно е! Жалко, че не е записано по-добре: и композицията, и ансамбъла (и китарата, разбира се) са си топ клас. Дали това е единственият запис от концерта? Ако не е правен нарочен звукозапис, може да е заснето някакво видео с по-добра звукова писта от тази?.. (Не че този запис е технически лош, просто е от неподходящо място в залата - невъзможно за коригиране). Малко ми напомня на един не толкова известен млад китарист, Мат Дейвис, който също работи със струнен квартет; причува ми се и нещо от Пат Мартино. Разбира се, още в зората на фюжъна, оркестърът Махавишну на Джон Мк Лафлин имаха (в по-късните си версии) щрайх група... Разгеле като споменах Махавишну - техни кавъри (значително творчески преобразени) прави един нашумял ансамбъл, The Radio String Quartet - Кольо, сигурно си го слушал. Минават за едно от големите явления в модерния джаз, макар да са без китара и ритъм секция. От Австрия се водят (макар да имат една азиатка и един балкански юго-пич, но това си е Австроунгария). Не знам да ли ми се струва, но немски-говорещите народи имат като че ли особен афинитет към джаз с класически струнни ансамбли: в Авсстия, Германия и Швейцария като че ли такива формации са повече от всякъде другаде?... Без да съм ни най-малко германец, лично много харесвам такава музика (сигурно щото съм цигулар - бил някога ) Браво за твойто участие - и на автора и колектива; и пускай ако се намери по-добър запис!

Виждам, че си пояснил въпорса си (аз бях разбрал, че търсиш с нещо да пишеш ноти, както беше написал в първоначалния пост). Ти всъщност искаш да обработваш написания материал: да редактираш, манипулираш, продуцираш ансамблова / оркестрова музика. Както загатнах, а и други са ти препоръчали, трябва ти софтуерна сюита с MIDI и аудио възможности (някъде ги наричат DAW - digital audio workstation, но такива има и без MIDI и ударението е върху записването на изсвирена / изпята музика с последваща обаботка). Дори при MIDI - създадена музика неизбежно се минава в аудио и там се извършва "тонрежисьорската" работа. В електронните жанрове много "творци" не си играят да пишат ноти, а въвеждат в програмата директно чрез свирене на някакъв контролер (най-често клавиатура), затова и тези програми не винаги имат перфектни партитурни редактори за ноти. От популярните такива сюити, със сигурност (съм видял) имат партитурни редактори: Cubase, Sonar, Logic, Samplitude и, разбира се, Pro Tools. Последната всъщност използва за партитурен редактор... Сибелиус (вграден), та ще ти е най-лесно щом го ползваш (ако си готов на инвестицията в Pro Tools, както като цена, така и като сложност за научаване и по-тежки изисквания към хардуера. Не знам какъв ти е настоящия и желания творчески процес, но най-често писането е разделено от обработката: създаденият в суров вид нотен (и MIDI) материал се пуска в многокаално "студио", където на всяка партия се правят динамични и честотни корекции, добавят се различни ефекти (ако е нужно), извършва се смесване с пространствено разполагане по стерео картината (и разбира се, баланс по "сила" на звучене, което всъщност не е само сила, а "привидна сила" за слушателя и е цяла наука) и т.н., - все тонрежисьорски операции. Ако в порцеса на тая продукция се налага преразглеждане и изменения на партитурата, те са обикновено минимални и за това са (сравнително порстите) нотни редактори в тези продукти. Ако приемеш такъв последователен (разделен) подход,можеш да си пишеш в удобния за тебе Сибелиус и да подаваш като MIDI в избраната 'студио' програма. Струва ми се, че ти искаш през целия процес да продължиш да си работиш в нотния текст (или неправилно съм разбрал?). Може - но донякъде,защото в обработката има много неща, които порсто нчма как да се означат с ноти и анотации, нито пък да се контролират и манипулират. Затова са интерфейсите с вид на студиен миксер и с графично обозначаване на партиите като хоризонтални ивици във времето, понякога с вълновата форма изобразена в тях. Неща като честотни характеристики, динамика (в децибели, не като форте / пиано) и куп още характеристики - просто ги няма в нотната версия и е най-удобно да ги управляваш със съотвентите контроли (графични "копчета" и плъзгачи) в другия интерфейс... Може би ти обяснявам топлата вода (извинявай, ако е така), но звучеше като да не си работил досега в такава софтуерна среда. Най-добре е да си набавиш един от тези продукти и да пробваш за какво става дума. Както се спомена вече, ще ти трябват библиотеки с качествени звуци за инструментите от оркестъра. Не обезателно Виенската колекция, но все-пак най-доброто, което можеш да намериш и да си позволиш. (Апропо, редовният участник в този форум BlueZone наскоро се похвали, че се е сдобил с Виенската колекция и дори пусна мостричка; можеш да се свържеш с него за опит и повече инфо). Може да са ти полезни и някои от продуктите на фирмата Ntonyx, напр. Orchestrator или Arranger - те са доста различни от горните сюити (Cubase и пр) и работят със сурови MIDI файлове, като автоматизират много от рутинните дейности. Други техни продукти като Style Enhancer вкарват в MIDI композицията стилови нюанси като пецифична динамика и маниерност, вибрати и трилери и пр. Аз използвам безплатната им порграмка Stylizer за бързо "оживяване" на MIDI неща,написани с ноти - зазвучават много по реалистично с добавена експресия (като дъх, кресченди, вибрати, портаменти/мелизми, дори трилери - които изобщо не съм писал в нотния текст), както може да се чуе в тези миниатюри-шегички: Среднощен секси рингтон Качил се гущер на круша В последната има 3 повторения (copy+paste) на едни и същи MIDI ноти, но обработени от програмата с 3 различни 'стила' на свирене... Твоята работа очевидно е по-сериозна от тези закачки и ще са и полезни пълните и по-тежки продукти. - - - - - Доста глупости изписах на основата на презумпции - би ли обяснил, понастоящем, като напишеш нещо в Сибелиус - какво следва? Разпечатваш го за свирене от хора? Или създаваш някаква звукова версия - и тя зе демо ли служи или създаваш краен продукт (примерно за използване във филм или други медии)? От този творческо-производствен модел зависи какви процеси и какви "оръдия на труда" ще санай-подходящи.

Има много програми, водещите са Sibelius ( www.sibelius.com) и Finale ( www.finalemusic.com). Те са много професионални, с големи възможности и не са евтини. И двете фирми имат "семейства" от версии, включително по-леки и опростени, и по-евтини. Имат и специални цени за учебни заведения, преподаватели и студенти. Ако не си тръгнал да пишеш партитури за Кралския Симфоничен Оркестър, а само да се учиш и експериментираш, можеш да минеш и с някоя от многобройните по-малки и достъпни програмки. Аз използвам една стара и безплатна, наречена Noteworthy Composer и ми върши работа за леки аранжиментчета. Няколко по-нови, като серията Magic Score (версиите Maestro, Classic) или Notation Musician, ще намериш ето тук. Също така повечето програми за запис и продуциране на музика като Cubase си имат партитурен редактор, който върши отлична работа. Предимството на такива комплексни продукти е, че след писането и редактирането може в същия софтуер да се извърши пследващата обработка до готов запис (ако това ти е целта). Ако пишеш за живи музиканти (и искаш да си чуваш работата от компютъра само за сверка с каквото ти е в главата), тогава горните отделни програмки са достатъчни. Не всички (от безплатните и евтините) са перфектни в принтирането, но с минимални корекции могат да излизат и готови за свирене щимове. Пропуснах (все едно не съм го казал ) че в България и най-скъпите програми се намират в "безплатни версии", каквито използват мнозина в този форум На слука!

Хе, хе - ти разкри пред всички съкровените тайни на импровизацията дето никога никому не се издават - млък, че ще вземат да се научат

69 английски лири - но и това е евтино, а а ко се разтърсиш по сайтовете, същият модел може да се окаже и по-евтин. Ако цената е приоритет - и Транзита на М-Аудио е по-евтин, а има и разни други фирми като ESI - напр. това тук: http://www.thomann.de/gb/esi_esu_22.htm (Знам, че Томан са популярни в България - може да погледнеш международната версия на сайта им за пощенските цени на доставка. Хвърли око и в специализираните магазини в София - изобщо, линковете пусках като ориентири, а пред покупка е добре да си направиш сравнително търсене). С всички тези устройства идва комплект и някакъв легален софтуер за записи (обикновено - олекотени версии на най-популярните студио-сюити като Cubase), което ще ти е от полза за бързо стартиране. Макар да говорим за микрофони и запис, не пренебрегвай и изходите - твоята звукова карта едва ли 'свири' идеално и музиката, която слушаш от компютъра си е осакатена. Такъв интерфейс ти дава много по-качествен стерео изход за външен усилвател (напр. HiFi уредба) - каквото и да имаш, ще звучи по-добре от евтината карта с малки пластмасови говорителчета. (В краен случай, едни прилични слушалки през интерфейса пак ще ти дадат много по-добър звук, отколкото от картата ти). Приятни занимания!

Малко - но се наби в очи от тая тема: не е ли време да се забрани (зло)употребата на "флойд" като нарицателно за тремоло механизъм? Има езикови прецеденти като "ксерокс" за всеки копир (примерно Канон или Минолта), но тук не става въпрос само за търговската марка Floyd Rose (използвана с малка буква като съществително), но и за съвсем друга механична конструкция: плаваща, с двойно заключване и (до)насторйване откъм магарето. Макар, че Фендер имат собствен модел (разработен съвместно с Ф. Роуз) и в определен период са били дистрибутор на оригиналните ФР механизми, много малко от моделите Стртокастер са с такъв - повечето НЕ СА. Повечето Страт-ове са си с Фендер-ската класическа конструкция на тремолото и малки нейни модификации. Така са и всички евтини копия - не е редно да се говори за "флойд" при тях. Други китари, от типа "супер-Страт", или Ibanez и техни имитации (дори евтини китайски модели) може наистина да имат тремоло тип ФР (лицензирано или не) - а може и да нямат. Изобщо не може да се генерализира и е добре да сепознава кое какво е. Предлагам някой от корифеите тук да напише една темичка, излагайки конструктивните разлики - кое Е и кое НЕ Е "флойд" - и модераторите да я качат в раздел "ВАЖНИ", за сведение на всички.

Определено помага! През годините, когато свирех със Страт, редовно го правех. Най-напред го "изобретих" без да бях чел, че и Клептън го е правил. Но аз просто не ползвам тремолото (Клептън ми е 'учителя' от ученически години), а и преди това предимно свирех с Гибсъни (копия). Първия вариант направих с едно голямо блокче за домино от много твърдо черно дърво (абанос, май). Беше идеално по размер, но малко по-тънко, та му 'набивах' симетрично две големи монети за уплътняване. По-късно намерих работилница и ми изработиха няколко блокчета от неръждаема стомана и от бронз, с точни размери и леко клиновидни. Макар механизмът да ставаше съвсем неподвижен, нахаквах и 5 пружини "да има". Не толкова за застопоряване, колкото за приятната психическа заблуда (а може да е истина?) че действат малко като реверб Ръчката, естествено беше прилежно прибрана (за да се продаде един ден китарата непроменена). Тонът убедително се подобряваше, всички, с които съм свирил го забелязваха. Не просто като състейн (кой ли мери секундите затихване до точни децибели?), но като цялостен тон - по-плътен, леко напомнящ Гибсънския тон. С пръсти съм си правил всякакви бендове, включително надолу (с предварително повдигане преди нотата и после отпускане - с или без връщане нагоре). От друга страна, ако механичното вибрато е важно за вашия стил, Евтим е прав: добре настроено, то не внася разстройване. Няма по-красноречив пример за това от Джеф Бек: маниерът му на свирене е жива инквизиция, а си му е винаги в тон, при все че свири със стандартни Страт механизми (макар на Фендерите с името му да са сложени модифицирани версии; на неговите си китари са стандартни).Но той не е човек Въпорс на вкус и стил на свирене, но който има Страт (или копие) и не ползва вибратора, препоръчвам блокирането за по-добър тон. П.С. В рамките на митологията, срещал съм стратаджии, които се кълнат, че също махането на задната капачка подобрявало тона. Привеждат за аргумент SRV и Блеки на Клептън. Малко отнесено е, но и аз не съм фен на пластмасата като акустичен материал. Може пък и да е вярно - не съм опитвал