Бицев

@kolio_k: Лично по-харесвам варианта "когато не се правиш на някой друг", но не мога да си кривя душата - и като се правиш, страхотно се правиш. Тона е убиец, и стиви-рейските пинизи добре си усетил, от ликове до цялостния маниер на свирене (че даже и свирепия му хъс, на моменти). Освен, разбира се, когато се отклоняваш стилистично в други посоки (умишлено или не). Само внимавай с "правенето на някой друг" да не ти влезе под кожата (както Snowy White още не може да се отърве от Dave Gilmour и други призраци, които е замествал навремето) Критиката ще я спестя тук, чуй си тейка открай докрай и ще разбереш за какво става дума. Това не помрачава блестящото впечатление от свиренето ти и в този случай. То си е топ клас -

Китарата по принцип може лесно да наподоби тембър на цигулка: с нужното ниво драйв и подходящи EQ стойности. Това, което 'я издава' е атаката - резултат от тоноизвличането. Цигулката (освен когато свири пицикато) има значително по-мека атака, понякога забавена (и при лъка има доста различни техники - но винаги е далече по-мека атака от перо, дори от пръсти). Затова най-често се имитира или с ръчно отнемане на атаката (напр. Джеф Бек маниер), което е малко трудно особено за сложни пасажи, или с автоматично забавяне от ефект (има аналогови, а и повечето дигитални процесори го имат). Най-доброто, обаче, е показаното горе e-Bow - защото с дясна ръка се действа почти както с лък, може в големи граници да се варира динамиката и да се постигне истинска 'щрайх' изразителност. Разгеле тия дни сложих в един джем ('Тhe Great Gig In The Sky') едно 'чело' от китарата си - може да споделите колко (не)правдоподобно го намирате: http://forum.muzikant.org/index.php?showto...st&p=428957 .

Същата китара тука е 400 лири (€460) - не купувай от Германия, тука инструментите винаги са били (и ще бъдат) по-евтини. http://www.dolphinmusic.co.uk/product/3834...-sunburst-.html (И Долфин не е най-икономичния доставчик, ако се разходиш из магазините, може да попаднеш и на по-добри оферти. Он-лайн също, но аз не бих купил китара без да съм я пипал. Най-добре се разходи някоя събота до Лондон.).

Не знам къде ги намираш по 700 паунда, но серията SE вървят между 300 и 500 и за такива пари са отлични. Разликата от 100-тина паунда между някои модели е само за един пласт кленов фурнир (с видим фладер), докато по-евтините са само с боя/лак. И в двата случая тялото е махагон и плоско (няма го релефа на скъпите модели). Правени са в Корея (което в моя речник е плюс) и са доста добра изработка. В пъба дето ходех на джемове един младеж имаше такава - модела 'Сантана'. Не е като китарите на Карлос, разбира се, но беше с отлично качество и много 'истински' звук - мушната направо в един лампов Маршал без нищо помежду им. Казваше, че я е взел за 400 (в което му дали като 'отстъпка' куп дреболии - калъф, кабели, колан, тюнер, поне за £50 работи). Това беше преди 2 -3 години, сега сигурно и по-евтино могат да се намерят. В тоя ценови клас (подчертавам!) сигурно е от най-добрите. - - - - Каквато и китара да си избереш, понеже си в UK - винаги питай в магазините за кредит/ продажба на изплащане. Има някаква държавна схема за насърчаване на изкуствата и в частност на младите музиканти: магазини, които работят с тази схема отпускат (мисля до £1500) безлихвен(!) заем, гарантиран от държавата - за инструмент. Изплащаш на месечни вноски, а се радваш на китарата от ден първи На слука!

В този форум, забелязах, е най-разпространено да се качват записи на популярни сайтове като 4shared.com или esnips.com - и после тук се подава линк към файла. По-рядко се използват YouTube, MySpace или пък Last.fm (който аз понякога ползвам)... Айде като сте хип-хопаджии, погледнете този стар пост в раздела 'Джем' и опитайте нещо да поразкажете върху посочения инструментал (Не е 'чист' хип-хоп, но точно в това е предизвикателството) Наздраве!

Ае стига бе! Само от тоя няколкодневен пример - в София имало по-богат музикален живот от Лондон! (почти ) К'во ми плачат непрекъснато в други теми на форума, че нямало сцени, нямало клубове, нямало концерти, нямало не-знам-кво-си... Явно си е старата нашенска страст по мънкането. А всъщност си има жива музика и то не една сцена и една банда, а по няколко - всяка вечер! Ще чакам с нетърпение някое оправдание за 'прескачане' до София, да го видя на място тоя музикален живот. Не би било лошо музикантите от форума да си документират тези изяви с по някое клипче (знам, някои го правят) - та и други да добият представа за какво става дума. Не е нужно професионално да се филмира целия концерт (и това не е лошо), става дума за няколко минути оттук-оттам като 'репортажче' (в наши дни и фотоапаратите го могат, с учудващо добър звук) - и да предизвика апетита на още публика за следващия път... Успех и веселба на всички, на които предстои свирене тези дни и на всички, които ще ги слушат! П.с. Сетих се за две въпросчета: - 2-ро студио на Радиото да не са го обърнали на клуб в наши дни? По мое време там се правеха повечето записи (на страната! графика му беше почти 24 ч) и беше прекалено скъпо да се отваря за живи изяви всяка вечер. Или е някаква текуща инициатива на БНР, нещо като фестивал? - Няма ли да има Гергьовденски фестивал Жоро Минчев в Южния Парк тая година? Ако има - кой ще участва?

Айде най-после и другите 3-и-половина ноти от мене, на китарка. Да оплескам и вокалите, не само инструментала.. (Но както казва Кольо в друга тема: това си е джем ) http://www.4shared.com/file/102189184/1c53..._-_crowded.html

@kolio_k : Звукът наистина май ти е 'запазена марка' и е страхотен! (И аз най-често търся подобни звуци: със сочни ниски среди и изгладени от достатъчен драйв до почти цигулков тон, но със запазена китарна динамика, че да можеш да се изразяваш с извличането...) Няма 'педал' (или компютърен модел) за такъв звук, той става само в сложна комбинация от всички елементи във веригата - и си го заковал, майна, безпогрешно! Импровизацията ти също носи почерк, макал да е малко залутана на моменти (като професионалист от висок клас, никъде не си 'изпуснал нишката', но на моменти, за да я следваш, си поизпуснал емоцията - онези атаки, вибрати и неуловими нюанси дето правят от отличното изпълнение - велико). Важното е, че смело си се отклонил от класическите интерпретации, вложил си личен стил - и пак си останал верен на темата. Отначало като чух, че си използвал китарната версия на трака, реших че може да се подведеш в тоя дух (или пък да влезеш в конфликт с него). Но ти отлично си намерил баланса - не само като микс, а и стилово: и жив Стиви Рей да ти свиреше акомпанимент, солото ти нямаше да се пречка с него, а да се пасва, макар да е в друг стил. Това е майсторлък, браво! Въздържах се от изкушението да си пусна за сравнение версията на Ерик Джонсън - като цяло твоят тейк ми напомни за него (макар да е доста различен) - не знам дали е китарния звук, фразировката, мелодичните линии или друг неуловим 'дух'... - да ти е бил 'идол' случайно? И си позволих дребни 'критични' нотки само защото усещам, че можеш много повече - но и тук показаното вече те слага в най-високата международна класа. Завършен музикант с безупречна техника и импорвизаторска дарба, който би бил на място на сцената на всеки най-прочут джаз фестивал и би зарадвал всяка публика... Още веднъж - браво!

@peshoy2k : Това е много интересно! Иска работа, естествено - но е в духа на разчупването, за което писах горе. Клавирите направиха по крачка, тази е още по-смела. Дай още! ( П.п. Няма ли във форума някой духач, който да не е слушал версията на David Sanborn (със Eric Clapton и Sheryl Crow), че да даде нещо оригинално? )

След като docc ми отвори очите, че всъщност това вече е Фендер (виж диалога ни по-горе) - не се учудвам на Индонезия, няма да се учудя и на Китай в скоро време. Все пак това е Фендер - страхотна фирма, способна.. и на боклуци нерядко. Оставайки на мнението си за Хеймър като превъзходни китари, виждам и потвърждение, че не трябва да се робува на марки, а да се пипа с ръце и слуша с уши. Големи марки могат да разочароват, а по-малко познати могат да ни изненадат приятно. Както ме изненада Хеймър навремето, когато бях тръгнал да си избирам от любимата марка - Гибсън. Пробвайте!

Печелиш, докторе! Нямам претенции да съм изучавал корпоративна история на Кеймън, просто съм се заблудил от чуто-недочуто през годините... Ако съм знаел, че си купувам Овейшън, сигурно (психологически) щях да пропусна тая (отлична) китара и щях да си взема все-пак Лес Пол (за какъвто бях тръгнал). Имал съм късмет - понякога невежеството играе в наша полза Наздраве!

За тези пари е явно корейската версия - и тя е по-добра от всяко копие на Лес Пол, включително от (Гибсъновите) Епифон-и. Който ще си избира китара до тоя ценови диапазон обезателно да я опита.

^ Че това е досущ моята! Но тя е скъпа китара, преди няколко години я взех за £1,600 (след отстъпка, май се пазарих) когато стърлинга беше близо 2 долара... Колко им искат в днешно време в България? (Или на корейските версии, за които стана дума? Трябва да са много по-евтини... )

Уточнение на уточнението: наистина Фендер купиха Кеймън, но Кеймън никога не са притежавали споменатите марки, нито са произвеждали инструменти * : те са само техен екслузивен дистрибутор. Това именно купува Фендер: една от най-големите дистирбуторски мрежи (независима дотогава), достигаща до огромен брой търговски вериги на дребно (музикални магазини) за всички тези марки. Хеймър, както и болшинството други марки в портфолиото на Кеймън Мюзик, продължават да се правят от независими отделни фирми, които си разпространяват продукцията през този ексклузивен канал. В. * Може би е любопитно да се знае, че Чарли Кеймън, основател на корпорацията Кеймън и на (бившото й) поделение Кеймън Мюзик, авиационен инженер - е изобретателят на електроакустичната китара с параболичен пластмасов гръб, легендарната Овейшън. Но дори Овейшън китарите се произвеждат в отделна фирма, а Кеймън Мюзик им е само дистрибутор. Основният бизнес на корпорацията Кеймън е производство на военни хеликоптери и дистрибуция на резервни части за друга авиационна и военна техника. Поделението 'Мюзик' е създадено заради хобито на основателя, развито до водещи мащаби с неговия бизнес талант (и ресурси) и след това - (правилно) продадено на музикална фирма, като неприсъщо на основната дейност на корпорацията.

Не знам как са като звук,но са с тяло от топола,а повечето ЛП копия са от някакъв махагон.А,в РФ са докарали Хамър -реплика на PRS и са махагонки -не са зле. Хеймър (с едно 'м' !) не са реплика на PRS. Hamer е стара американска фирма www.hamerguitars.com, основана (1974) 10 години преди PRS (1985), но със същата философия: малкосерийно производство на (много високо) качествени инструменти с дълбоки корени в традицията на Gibson: тежки дървеса, 'заседнали' ('set', незавинтени) или цели грифове, симетрични глави и хамбакъри. Много често - двуслойни тела с горен повдигнат (arch-top) пласт от по-леко дърво. Мнозина смятат Hamer за един клас над PRS, но и двете фирми правят едни от най-качествените (серийни) китари на света. Скъпи са (но споменаването им не е оф-топик за темата 'евтини китари', вж по-долу) - и цената им отговаря на качеството без изключения (за разлика от Гибсън и Фендер, при които се случват издънки, замаскирани от безкрайната им слава). Аз имам една такава китара, Хеймър Стюдио Кастъм - и мога да потвъдря реномето им, китарата си струва парите и е истинско удоволствие да се гледа, да се дървжи в ръце, да се свири и слуша. Обаче: С времето и двете фирми се замогват, разрастват и излизат от рамките на гибсънския стил с по-различни модели, вкарвайки хибридни влияния от по-късната тенденция 'супер страт' (по-тънки грифове с едностранни глави на по-дълбоко изрязани тела от по-леки дървета, с комбинации от различни адаптери). Хеймър имат дори някои модели в духа типичен за шредерите и металистите, но не ги познавам много, че не е баш мой стил С разрастването си, и двете фирми почват да правят реплики на себе си - като създават по-масови модели за непрофесионалния китарист, който е надрастнал Скуайър-а, но не може да си позволи истински инструмент за $4-5к и повече. Тези модели са незначителни вариации на основните им модели, с елементи в дизайна позволяващи по-автоматизирано производство, но без компормиси в качеството. Производството, за снижаване на себестойността, е изнесено в Корея. Това не е Китай !!! (За тези, които са бягали от час по география, макар там да живеят жълти хора с дръпнати очи, Южна Корея e високо цивилизована страна която не е просто евтина производствена база, а е дала на света собствени значителни брандове като Kia и Hyndai, LG и Samsung). Китарите, направени в (Южна) Корея под контрола на водещи световни марки са с много високо качество на изработка, несравнимо с Латинска Америка, да не говорим за Китай. Съобразени за целевата аудитория, корейските версии на PRS и Hamer струват около $6-800 (често има и 'специални оферти' за по-малко). Ако са почнали да внасят такива именно Хеймър-и в България, горещо препоръчвам да ги включите в избора си. Разбира се, последната дума трябва да има пробването със собствените ви ръце и уши На слука!

Наканих се най-накрая и аз ( с две ноти и половина). Едно чело (изсвирено на китара, разбира се) което малко се пречка на вълшебния слайд, колкото и да го тиках настрани (извинявай, Боби). И в самия край, още капка слайд (е, не е 'на масичка', но мисля запазва духа на парчето на излизане от залата... ) GGITS_-_Full_Instrumntal_more.mp3 Имам една друга китара в главата, едни подмятания около вокалите - но кога ли ще открадна пак половин-един час работно веме от шефа* та да перна и тая идея... В. * Шефа това съм аз, тъжен парадокс. А впочивните дни, когато порядънчите хора свирят на китари и пият бира, аз пък си имам... шеф в къщи, та се занимавам с глупости.

Страхотно се получава! Браво на всички и най-вече на Кольо - за идеята, за аранжиментчето и блестящия китарен акомпанимент (който слага летвата високо за всички, :hats off: ) Еталонните версии на парчето ( а и Коковите китари) са повели всички в една посока като звук и маниер (което е чудесно). Иска ми се, обаче, да чуя и нещо различно, други инструменти, а защо не и вокал. А ако ще е пак китара - защо не радикално различна? Акустична или пък тежковата и изкривена с цунами от звук, свирена (още по-) джазово или пък с етнически нюанси; без състейн или с безкраен, многопластово полфонична или семпла като в реге... Нещо интересно*, оригинално. (Имаше плахи отклонения в такива посоки, давайте по-смело!) А иначе, фендерския звук и съответните хватки на (мъртвите) великани от които знаем парчето са безсмъртни и страхотно кефят, не ме разбирайте погрешно. Но са може би за раздел 'кавъри' или раздел 'учебен' (което май беше Кольовата цел?). В. * Както казват,"думам ти куме, сещай се Коко..."

Късно видях темата и можах вече да чуя и чистите версии, преди да гласувам. За моите уши (от опит с двата типа китари) второто е сингъл - освен ако Кольо съзнателно не се е стремил да го наподоби (та чак е прекалил - или нарочно е искал да ни заблуди?). В периода, когато имах Страт той ми беше единствена китара, та не съм могъл да правя паралелно сравнение, но ми е останал в главата точно звука номер 2 - а като се опитвам да го докарам от хамбакери, излиза нещо като номер 1. Сега имам втора китара със сингъл койл - доста различна от Фендер (единствен сингъл до магарето) и все пак, и нейния звук е по-близък до номер 2. Ако съм се заблудил - браво, Коко! Майстор си на имитациите на звук с 'грешна' китара (Съгласен съм обаче, че зависи от тоноизвличането и музиканта - винаги съм казвал, че тонът е 80% от пръстите и 20% от всичко след тях)

Нямам Les Paul, но от няколко години главната ми китара е Hamer (хЕЙмър, с едно 'м') - модел Studio Custom, което по конструкция, материали и дори дизайн си е жив Les Paul (само че двойно-изрязан като PRS). Адаптерите са Duncan (модифицирани '59-ки, не знам за Hamer какво точно са им модифицирали) - звучат ми идеално за моя вкус. Когато избирах китарата (с Маршал лампово 50Вт 2х12 комбо) търсех класически блуз-рок звук (примерно Клептън от времето на Крийм, Пол Кософ, Мик Тейлър). В действителност, обаче, свиря доста по-разнородна музика, включително много в чист канал (дори някои неща дето се твърди че могат да се докарат само на single coil). Китарата (с тези адаптери) ми дава голям диапазон от тембри, и 'мътни' и искрящи според нуждата, и достатъчно силен сигнал за игра с гейн-а и експлоатиране възможностите на ампа. Както казаха synchu и други - въпрос на личен вкус. И понеже е голяма играчка (и не за всеки) да се сменят адаптери, препоръчвам да се опитат различни китари, които имат вече различните адаптери - но през еднакъв усилвател за съпоставимост.

^ Абе, за тон инженер (даже за мулти-инструменталист) е първокласно. Няма сега да се сравняваме със соло-вокалистите дето нищо друго не правят А че има много да се работи - така е. И първокласните много работят. Сещам се как, като учех цигулка (това ми е основното музикално образование) даскалите все преразказваха историята с един от великите майстори-цигулари (не помня кой) дето казал: "Един ден ако не свиря - и се познавам. Усещам се, че не съм така добър. Два дни като не свиря - и жена ми познава (тя била пианистка). Три дни - това не мога да си позволя, щото и публиката ще познае!" Ами аз като не съм свирил от два месеца?

Еха-а - много гот! Добре сте си поджемнали, и двамата ме кефите ного, браво! Този Райън доста го бива - той в България ли работи или ти си някъде навън?

.

Чудесно! Ти си бил не само точен манипулатор на всякакъв чешит струни (още ми стои впечатлението от слайда в GGITS), но и първокласен певец Идеален аранжимент: 'кавър' изобщо не значи индиго-копие на оригинала - за това си има плейъри и оригинални албуми (да ме простят тези, дето са имали такива очаквания). И мандолината (цялата струнна 'бандичка'), и деликатния двуглас - са стилово много автентични, вкарват оригиналност като запазват духа на парчето. Преди около 100-тина години имаше в София една банда, 'Сатурн' - те правеха (освен собствен рок материал) впечатляващи unplugged кавъри на лиричния ранен репертоар на Бийтълз (тази песен май също). Оттогава това е комай първата родна версия, на която искам да ръкопляскам... Още! Ощв! Още!....

Успях да получа файла и слушам концерта - за трети път. Страхотно! Човека си пее, ама и бандата здраво свири, нЕма 'лабаво. Вокалистките наистина се губят малко, както и публиката (при диалозите с нея) - и целия микс може да се пооправи, но не е болка - на живо е, все пак, а и всичкото внимание е в яркия солист, в достойните за него солови инструментални партии и стегнатия съпровод. Като цяло изпълнението и преживяването е от най-висок клас. Малко ми е далечко да прескоча за следващия концерт, но на всички от форума препоръчвам: не го пропускайте!