Бицев

^ Много интересно! Да ти е честита - и скоро да и чуем гласа! Бих поиграл с такъв Ibanez при случай, но ако ме засърби портфейла, бих се доверил все пак на класиката, напр. by Gibson - само че фукнята не е моя, на приятел е... (Един ден като се пенсионирам, ще си взема и такава)

Понеже в първоначалния въпрос се спомена сез, а по-късно от няколко души 'баглама' - това е едно и също нещо, лесно да се намери в огромно изобилие от качества и вариации под носа ни - в Турция. Често пътувам по работа до Истанбул и взех да се заслушвам в тамошните музики, а напоследък и да се заглеждам в сазовете в музикалните магазини, че и на мене ми се играе с нещо такова. Казват му сАз и е явно събирателно за цяла фамилия от сазове и сазчета (както при цигулките, мандолините и куп други струнни инструменти). Балама (няма 'Г' - преглъща се, както в името Доган на турски няма 'г') е най-разпространения вид саз, май и тя се подразделя на разни големини и настройки. Масово използваните са колкото нашенска тамбура и доста по-близки до нея по дизайн, отколкото до бузукито. Има 3 двойни струни (виждал съм дори тройни!) и прагчета, които не са врязани в грифа, а могат да се местят и пренастройват (явно за разните четвърт тонове и 1/9 тонове). Не съм хващал още в ръце,но съм убеден че е лесно да се свири, трудно е на човек да му "влязат в кръвта" ладовете и мелизмите. Звука на всички е много приятен, което идва като комбинация от унисоните на двойните струни (че и 2 от 3-те май в някои строеве са на октава - та 4-гласен унисон става, нещо като хорус-ефект ) - и от дълбокото вибрато и бендове до всички тези нетемперирани междутония, за които се спомена. (Любопитно и леко смешно е, че на тези тонове им викат 'перде' ) На който му се занимава, препоръчвам едно прескачане до Истанбул (по-ви е лесно,отколкото на мене от Лондон) за всеки музикант има много какво да се види и чуе, във всички жанрове и стилове. Специално за тези инструменти - има огромен избор, за всеки джоб и талант. Могат да се купят и албуми с отбрана музика на инструмента, и книжнина за учене. Ако има интерес, мога (най-добре в ЛС) да препоръчам места за слушане и за пазаруване и дори (имам вече някои контакти) къде може някой урок да се вземе. До неотдавна имах алергия към турската музика, защото си я представях като 'майка' на чалгата - което изобщо не е вярно. Напоследък започнах да разбирам, че тя си има своеобразна естетика, много е богата и е една цяла музикална култура, която заслужава повече внимание. (Да не говорим, че прекрасния наш фолклор съдържа огромни дози тюркско влияние, колкото и да не ни се иска да си го признаем). = = = = П.П. А за индийски инструменти друг път ще разправя как се сдобих с автентична 'цигулка' от кокосов орех с обтегната кожа и бамбуков гриф - спечелена при надсвирване с укротител на кобри...

^ Ми да го предизвикам с примерче от мойта играчка: От 9 години търкалям едно Zoom PS02 (pocket studio) и още ми върши работа. Картите му за памет са вече остарял формат и малко събират, но с 2 картички по 128 МВ си правя всички експерименти, особено като пътувам. Няма МР3, пише в некомпресиран WAV (което е предимство пред някои от по-новите). Има 3 реални аудио писти и 30 виртуални (дубли/тейкове, които се смесват поотделно). Важно за мен: има вградени програмируеми бас и барабани с доста стилове и убедителни звуци. Миксват се като аудио в крайния микс, но са MIDI и могат да се извадят в РС за отделна (до)обработка. Тая ритъм-функция сама за себе си ми е много полезна да си джем-вам за кеф, а дори съм я използвал в джемове из пъбовете където е нямало барабанист - като джобна дръм-машина. Има вграден и пълния набор процесорни ефекти на Zoom (не че са нещо особено, но с малко настройки се ядват - за походни и демо-записи). За акустични инструменти вграденото му електретно (кондензаторно, със супер-малка мембеанка) микрофонче е удивително добро (но в къщи пиша акустични китари с външен микрофон). устройството е наистина джобно (за джоб на дънки, не на балтон) и... к'во му трябва повече на човек? Та - ето една келтско-блусово-ориенталска изгъзичка с няколко различни китари върху прост ритъм и единствен акорд - ре: http://www.last.fm/music/Maistora/_/Guitars+in+D?autostart Хайде сега да чуем Boss-a ?

^ А качи едно парче да чуем?

Такива ефекти не е нужно да ги 'свириш' с клавира от сампли, по-лесно е да ги 'лепиш' на нужното място с някоя от Loop-базираните 'композиторски' програми като FL, Acid или дори Audition (CoolEdit) - или каквото там ползваш за многопистово редактиране. Успех!

Едва сега ти виждам (само-)представянето и - може да съм го казал вече - Шапки долу! .

Дебелите струни само ще ти подобрят звука, не ги сменяй с по-тънки (щом пръстите ти са вече свикнали; на някои хора дето свирят на деветки като им дадеш твойта китара ще им потече кръв на втората минута ). С тоя як сигнал, обаче, като нищо може да си повредил HiFi говорителите, които не са правени за китара (еле по-старите) - особено щом си ги пробвал (макар за кратко) до "чупене на стъкла"... Обезателно провери, с хубави музикални записи на разнообразна и динамична музика - дали колоните ти са в ред. За опазване на колоните - и по-приемливо възпроизвеждане на китара през HiFi система - настройката на софтуера е особено важна. Дори след моделиращия симулатор, с някакъв EQ (честотен коректор) на саунд-картата (или отделен, ако тя си няма) трябва да изрежеш нежеланите честоти и да подчертаеш типичната за китарата ниска "среда". Можеш (ако имаш параметричен или графичен еквилайзер) да 'резнеш' остро всякакъв бас под 70-75 Hz (освен ако не спускаш настройката до ре, тогава малко по-ниско - но махането на суб-баса оправя звука). Ще е добре ако предложиш пример (МР3, YouTube) какво харесваш като добър китарен звук - и да запишеш твоя да го чуем - в диапазона дето не го харесваш. Тогава ще знаем (може би) какъв е проблема и как би могъл да се оправи. .

^ Предполагам става дума за съскащите звуци дето се 'подуват' на слабо време в тоя участък? Това, струва ми се е някакъв сампъл, но не е трудно да се направи. Преди всичко това е широко-спекрален шум, макар да не мога в момента (на лаптопа, на път съм) да чуя точно на какво прилича (бял, розов или друго). По-малко важна е честотната характеристика и филтрирането (кът-оф, резонанс - макар да ми изглежда 'затоплен' малко) - в този аранжимент главна роля играе амплитудната му характеристика (обвивка, envelope). Един начин да се изработи е ако имаш в синтезатора си шумов генератор и възможност за моделиране на envelope, да си поиграеш с това - като обърнеш внимание на бавната атака и постепенно 'подуване' (swell) на нивото, и в края - по-бързо, но също плавно затихване. Чак когато докараш тези ADSR характеристики (attack, decay, sustain, release) - тогава можеш да поекспериментираш с различни видове шум (white, pink, brown/red) - ако ги има в модула ти, или с филтрите - да го докараш 'на вкус'. Друг начин е да вземеш готов запис на шум - какъвто и да е съскащ или пуфтящ звук - и само да му моделираш обвивката в записващата ти програма. Ако не те мързи, купища безплатен софтуер за генериране на шум има тук. Ако нямаш опции за ADSR моделиране на обвивка (envelope), най-простия начин е в програмата ти за аудио-редактиране да вземеш парче шум и да му сложиш встъпително и финално затихване (fade-in, fade-out) - за наподобяване на горния звук ще ти трябва по-бавен/дълъг fade-in и доста по-бърз/кратък fade-out. И в двата случая криви (S-криви, експоненти) ще го докарат по-добре от линейни нараствания и затихвания. Пак в аудио-редактора си можеш да вземеш чист сампъл на чинел, да го реверсираш (обърнеш отзад-напред) - и да му махнеш пика в края (бившата атака) с плавен fade-out. Може да му махнеш оцветявашата доминираща честота ("нотата") с един параметричен филтър. Нещо ме кара да мисля, че точно така е бил направен въпросния звук (може и да се лъжа - казах,че слушам на лаптоп без слушалки). И накрая: решението за мързелив Ганю: купуваш си (или открадваш през торентите) някой от милионите готови сампли на шумове. Търси с ключови думи noise, white, pink, swell и/или фразите "noise generator", "reverse envelope", "slow attack". На слука! .

Много е важно за какво ти трябва: с усилвател (какъвто и да е!) няма да можеш в къщи (апартамент, блок) хем да докараш кефещ звук, хем да не се чува при съседите (някои са по-толерантни, но им свириш на хората, дори на '2' да си го пуснал). Ако ще продължаваш да свириш само в къщи, напразно ще инвестираш в усилвател (в евтин - още по-напразно, щото фатално се обезценява), ще му се радваш на вида, но не на звука и няма да му използваш възможностите. За такъв вариант (свирене само в къщи) подкрепям съвета да си вземеш интерфейс и да се научиш да си настройващ софтуерните симулатори - те могат много. С още някой лев (но сумарно по-малко от евтин усилвател) можеш да смениш пластмасовите перверзии ("колонки") на компютъра си с едни скромни мониторчета, за да чуеш звука (и/или качествени слушалки, та да надуваш без да те е страх от съседи). Има смисъл да си вземаш усилвател само ако ще се събирате с приятели да свирите заедно. За извън къщи, обаче, подкрепям съвета да не падаш под 10 инча говорител и под 20 Вт лампа или минимум 30 Вт транзистор. За такъв вариант можеш и да до-събереш още някой лев за едно сериозно,марково универсално комбо. Ще ти служи дълги години и ще "расте" с напредването на твоите възможности като музикант. На слука! .

^ Това наистина е много интересно - уникално! (Чак ми се прииска да си поръчам един ) Имат много общо с Хамъндите, а в същото време са успели да заобиколят американските патенти (всъщност в историята на фирмата се загатва за няккаъв сицилианец, който през 30-те работил в Щатите и по-късно твърдял, че г-н Хамънд му е откраднал идеята??) Имат си и 'Лесли'-система (като естествено не използват името). Всичко ми изглежда много практично конструирано, направо по-пригодено за концертна дейност, отколкото оригиналните Хамънди. Не става ясно каква е на пипане клавиатурата и, разбира се, звука. Той си е tonewheel звук, няма как да е много различен, но на едно място се споменава, че бил 'по-агресивен' от Хамънд-ския... Историята на фирмата, разказана от сегашния и ръководител (зет на съ-основателя Джоиели) е малко объркана, доста пристрастно разказана и не бих взел всичко за абсолютна истина. Но все пак видяното за инструментите и апаратурите е много интригуващо - струва си да се разгледат - и опитат някога / някъде. (Това може и да не е трудно: очевидно участват редовно в по-големите изложения и панаири на музикални инструменти). И последно - цените им едва ли ще са 'народни'. Като се има предвид, че работят изключително малки сериии само със (скъп) италиански труд (нищо не пращат на ишлеме в Китай, нито дори в България, въпреки че фирмата имсе казва BG) - и държат на качеството - новите им инструменти едва ли ще са по-евтини от добре запазените оригинални Хамънди на пазара. Много любопитно откритие - ще търсим още следи

^ Защо именно солид стейт? Не обичаш ли лампов звук? И без връзка с предния въпрос: какъв ти е бюджета? (Тавана)?

^ Мислех, че за репетиции става дума. Ако сбирката е за 'да си ги мериме' (на кой му е по- ), отиваш с безценния си лампов усилвател и им вземаш акъла. Сериозно: в категорията 'отговорни изяви', които споменах по-горе, влиза и одишън (прослушване на кандидати за място в бандата). Уважаваща себе си банда си избира кандидати при възможно най-добри условия - за прослушване си струва да се наеме добра репетиционна, за да се чуе кандидата добре и се прецени отвсякъде. (Той - кандидатът - от своя страна може да си носи лични незаменими пособия: усилватели, ефекти, микрофон, барабани - ако са неразделна част от звука му). След като вече е одобрен, обаче, нищо не пречи на другия ден да се срещнат и продължат "в работна обстановка". Познаваме се вече, няма пред кого да се фукаме, дай сега да си гледаме нотите и да си броим тактовете.. Ти къде репетираш?

^ ^ ^ ^ ^ ^ То всичко си било казано по-отдавна, наистина в темата 'Кое какво е" сме се отплеснали. (Но пък какво да правим като учителят по електронни клавишни не беше чувал за орган... То и аз не съм много учен, де: не бях чувал за инструмента 'Самосвирка'..) Много интересни неща научих за екземпляри намиращи се в България. Само една бележчица по въпросния Х5, който се споменава няколко пъти: това не е 'оня' легендарен Хамънд, за който говорим до скъсване тук. И той има страхотен звук - всички аналогови органи от старо време имат много приятен, 'винтидж' звук - веднага се асоциира с класически рок от 60-те и 70-те. Но 'Хамънд орган' почти изключително се асоциира с легендарните електромеханични модели с колелца, а не с лампови или транзисторни генератори и честотни делители. Не случайно В3 (той не е един модел, а фамилия) е най-голямата легенда, както отчасти С3 и 'дъщерните' им фамилии А, L и М... Хамънд също правеха електронни органи (с генератори, без механика) - и Х5 е един от тях, но това е (опит за) имитация на the real thing. Приликата е голяма, но разликата е също голяма: трабва да се чуе, да се изпита на живо. Х5 звучи по-скоро като Vox или Farfisa (настроени максимално да имитират Хамънд, на транзисторния Хамънд имитацията му се отдава по рождение). Звучи дори като Йоника (също отличен звук в ранните модели, докато бяха чисто аналогови; после, във времената на Вермона почнаха да правят отначало делителите,после и генераторите с цифрови схеми - и звукът се скапа). Абе - все органи: к'во им придиряме толко' ?..

Тука вече се поддаваш на пристрастия - понеже личния ти вкус не включва един вид музика, успех в нея не се брои за успех? Не споменавай, тогава, имена от жанра - сам признаваш, че не го разбираш. От видяното на сайта на Лот Лориен и на YouTube, те са свирили в градове извън България, в които са свирили и Буена Виста и Брегович - и са напълвали (!) точно същите салони и площади. (Подчертавам напълвали - вижда се добре на видеото - защото в други теми се спомена как елитните ни рок групи свирят пред празни площади с 20 фенки и 3 баби). Други представители на това направление, от близки и далечни страни, продължават да пълнят и зали и стадиони. Но не е в жанра работата - същите правила за целеустременост, за поставяне на високи летви и неуморна работа към надскачането им, за търпение и неотстъпчивост - тези правила водят до успех във всеки друг жанр. Не се заблуждавайте, че при хеви метъла, например, е 'по-друго' или че има жанр под слънцето (дори с чалгата не е така), дето без никакъв труд - хоп - изведнъж се става звезда. Може друг вид 'талант' да е на почит, но и там само тоя 'талант' не достига, трябва и стратегия, и труд (а и късмет - не отричам, че за всичко помага). Това за късмета, някой глоям музикант беше казал: "Всичко дължа на късмета - забелязал съм, че колкото повече репетирам, толкова повече късмет имам и уцелвам верните ноти!"... А иначе жанровите различия са само лесно оправдание за песимистите и прикритие за бездарните: "Лесно им е на ония там с цигулките или с гайдите - при тях няма конкуренция, свиркат си и си обикалят света..." . По тая логика още по-лесно им е на оперните певци - не трябва да мъкнат уредби, да си купуват Гибсъни и Ибанеци - стотинка не са инвестирали, с ръце в джобовете си ходят - и ей ги на, на световните сцени"... И Лот Лориен не са чак толкова различни: по много признаци са си рок банда, с (електрическа) китара, бас-китара и барабани. Има и цигулка - в много известни рок-банди има. Ама музиката била (отчасти) на етническа основа - не само българска, нито балканска, ами чак и келтска.. Ами то половината западна рок-музика е на келтска основа (някои може сега да го научават)... (Останалата половина е на африканска етническа основа). Или темата беше 'Капитализъм - траш метъл - бизнес' ? Извинявам се, тогава - сбъркал съм вратата .

Обяснението ти е малко противоречиво: "най-добрите студия" (както твърдиш) затова са най-добри, защото си имат "стая с добра акустика и добро задпултно устройство" (пак твои думи) - и не им трябва запис от друга такава стая и устройство. Още повече, че при качествения запис на барабани се записва и самата 'стая' - и е добре това да е същата стая, в която е записана цялата банда (или най-малко ритъм-секцията). Търсят се и помещения за открит запис (а не в 'кошари' за барабаните и китарните кабинети) именно за трудно уловимото единство, което само с конволутирани закъснения и 'хитро' смесване не може да се постигне. Но и това не е най-важното. Аргументът за "възможностите за обработване" е точно това, което казах: прави се масово, но само в определени случаи: - При записване на музика, където естественото звучене на барабаните (и на други инструменти) не е особен приоритет (танцови и електронни жанрове, хеви метъл - по-изкривените му разновидности, на джингълз и друга търговско-илюстративна продукция) - При записване в не-идеални условия (т.е. не-'най добрите' студия, а по-скапаните такива откъм акустика и оборудване) и на не-идеални барабани - При записване на барабанисти (не казвам слаби), които със свиренето си създават проблеми за идеалния запис (твърде неравномерна динамика, нееднакви удари и проблемно тоноизвличане, странични нежелани шумове или - пази Боже - неритмичност) - При записване от хора (не казвам неграмотни), които се чувстват по-удобно пред екрана с мишката, отколкото в студиото с микрофоните и живия звук Тези четири ситуации, в комбинация или поотделно, обуславят достатъчно много музика, записана ('изградена' - записана не е най-точната дума) по този начин. А иначе нищо не дава повече възможности на записващия инженер да варира и 'създава' идеалния звук от живото записване с правилно подбрани и разположени микрофони на правилно настроени (и правилно изсвирени) барабани. Ако тези компоненти са налице, възможностите са неограничени. Б. Животът е твърде кратък за лош звук!

Съгласен - но качи тая твоя реплика за преместването в началото на новата тема, че с моята се открива ни-в-клин, ни-в-ръкав... И обърни внимание на професора, удостоен с 'важна' тема, че в неграмотната си класификация е пропуснал орган като основополагащ клас на съвременните електронни клавишни инструменти (за сметка на това е създал семантично важния клас 'Самосвирка')... Абе, кой в тоя форум решава кои теми са важни и през какъв редакторски качествен контрол минават? (Само питам...)

Има много истина в това - репетиции в добре оборудвани репетиционни се правят само за шлифовка, обикновено преди отговорни начинания (като студийни записи или предстоящ концерт / турне). Обикновено 1-2 седмици преди проявата,не повече. За просто колективно музициране - взаимно опознаване, творческо сътрудничество (писане заедно на нов материал), начални проби с нов репертоар и докарване до ниво за горните отговорни цели - за всичко това е напълно достатъчна по-скромно оборудвана репетиционна и дори импровизирани помещения (главното изискване е да няма съседи и оплаквания за шум, пък дали ампът бил транзисторен или барабаните първокласни - това няма да ви сработи по-добре като банда, нито ще ви породи гениални идеи за песни). Та наистина: за всеки влак - пътници. (Тук викат - за всеки хиподрум - кон ).Има нужда и от едните, и от другите репетиционни. .

^ Аз затова преместих сравнението от национални валути - в бири ('твърда' валута ). В такава, цената на час излиза напълно съпоставима измерена с масово консумиран продукт (и тука не остават на една бира, като седнат в кръчма, предполагам в България - също). Защо в едни страни музикантите да могат да се лишат от една бира на човек (за час репетиция), а в БЪлгария да не могат? Разбирам за правната ситуация - което не отменя смисъла да се застраховат нещата и да се сключват формални договори. (От счетоводна гледна точка, ако имаме документиран дълг - макар неизплатен, това може да ни облекчи данъчно; а и остава надежда за частично събиране на дългове накой ден). Има и психологически момент: подписването на хартия предизвиква (някои хора поне) към повече отговорност. (На други може да се покаже като увод един охранник с тояжка - и да се спомене, между другото, че така се събират вземания за щети ) И за наемите знам, че са перверзно непропорционални спрямо останалия свят (примерно равни са на Лондонските, ама нито оборота намагазините е равен, нитона жилищните обитатели - доходите). Но те не паднаха ли - като се срина наскоро пазара на имоти?

Понеже всички ти слушат новите играчки, никой не ти похвали китарата - и нея си ядокарал (Има защо - да не ти я хвалят - предполагам, че се подразбира. Отидох ти на сайта и разбрах защо - явно си ти познават качествата). Успех!

Ей, ти тоя стогодишен дъб на клечки за зъби си го нацепил, бе! Звука е направо жесток (на моменти буквално - измъчва ухото, но признавам, че не съм металист, тях съм убеден че ги кефи без край). Записа е безгрешен и пълен с 'attitude' (в рок-жаргона думата си има особено значение, има ли български еквивалент?). Сподели как точно си програмираш барабаните - интересни резултати получаваш - .

Всичко това е вярно, само не, че "не се прави от 15 години". Тригериране се прави и днес, с очите си го виждам в Англия и имам първа-ръка споделен опит от хора, които работят в Америка - и там се прави. Което не значи, че е правилно! (Правят го за по-бързо, за оправяне келявия звук на пишман-музиканти, за колито някои е платил да им 'се докара' читав запис - или за специални ефекти, когато се запускат сампли коренно различни от тригериращия инструмент). Първо, за да се приложи трябва библиотека от първокласни сампли - това не струва малко (по света де, знам, че унас се краде). Който може да си позволи това, може да си позволи и правилен запис на живи барабани, че и читав барабанист, ако се налага (после на диска пак ще пише, че е свирил Кую Пуев, никой не знае, че пистата е направена от Стив Гад, да речем). Второто (барабаниста) е важно, щото какъв смисъл има да тригерираш разклатен дръм трек с очебийни разминавания, че и с тотално куца динамика?! То ако вземеш да го режеш, квантуваш, оправяш ритмично - ще иде повече време и усилие, отколкото да запишеш свестно едни барабани. Да не говорим, че с това прекрояване добавяш изкуственост (зааедно със самплите почва да си звучи ачик като машина, язък за зора да вкарваш барабани в студиото ) - - - - Та явлението у нас май не е за пестене на време и усилие. По моето незначително мнение май е просто липса на познания как се записват барабани че да звучат добре. И тая липса на знания се компенсира с набързо недоучени знания как се мърля в цифровото порстранство, вместо в живото студио (което, освен Гугъл-знания, си иска и многогодишен опит... В колко студия го има?) .

Което значи, че си зает музикант - дай Боже всекиму такова разнообразие от проекти

Гледал съм го веднъж само, преди 3-4 години и не помня музикантите. Бандата (тя не беше лоша) не се ли водеше от басист? (Или се бъркам с друго някое шоу?) Интересно отде ли го има - предвид че истинските не се правят вече и са тежички за пътуваща банда... (По мое време, но то беше много отдавна, един се търкаляше в Радиото, 2-ро студио, доколкото помня. Митко Щерев май също имаше един истински... Годинки, годинки...)

Той свири леко архаичен стил, за който предвоенните модели (правени за църква) са добри. По-прогресивните джазмени, обаче (от Джими Смит до Джон Медески) предпочитат Б-3-йките от 50-те години, заради особено перкусивната им атака (по-късно, към края на железарското производство, Хамънд я омекотиха в последните модели). А лесли-то е наистина неповторима работа - никакъв хорус или 'моделиращ' емулатор не могат да го докарат - трябва да се чуе (и усети - не само с ушите, то е нещо като вятър в залата, с думи не може да се опише).. Не мисля някой да прави оригинални електромеханични хамънди в наши дни. Последните се правеха все още по времето на Дийп Пърпъл - 70-те трябва да е било. Сега има нещо, което се нарича Хамонд-Сузуки (не знам дали са същите Сузуки с моторите и колите, и дали са купили правата за марките Хамънд и Лесли) - но това са дигитални имитации (макар да вкарват някои модели в масивни мебелни шкафове - вътре няма мотори и колелета). Стария Хамънд орган, обаче, е доста дълговечно животно - прекалено тежко е да се разнася, та си стои на място и не се разваля лесно (и доста стабилно са направени, а и сравнително просто се поддържат, не е като с пианата и акустичните инструменти). Та има доста на брой добре запазени и се търгуват такива; има и фирми(чки) специализирани във възстановяване и модификации - вторичен пазар. В редица студия има, но все по-рядко ще видим на сцена истински Хамънд. Срещал съм 'орязани' версии (само горната част без педалите и колоната - за по-лесно пренасяне), но най-често (дори най-големите имена) свирят на дигитални имитиращи инструменти. За поп- и рок-музика по стадионите си е ОК. За елитен джаз в неголеми клубове - все още истинските майстори си возят Б-3-то. - - - - А пропо (извинете ме за неосведомеността) - кой е Маестрото? Кой му е работодател? .

Ей това звучи като типична записна сесия - на почти всяка музика малко по-сериозна от най-баналния поп. Само дето не препоръчам 12-часови работни дни, особено подред един след друг. (Точно както ти казваш да не се свири на ръба на възможностите, а с лекота). Дългия престой в студиото уморява и слуха и 'чувството' за музиката, аз бих писал по 6 часа на ден (с поне една почивка). Но с правилния ко-продуцент (музикант) и грамотен тон-инженер записът ви е почти като за учебник. Ще чакаме да чуем още примери в 'Авторска музика' и - като излезе - готовия продукт. Бюджетът ви дотук е доста приемлив (Швейцария винаги ми оставя впечатление на скъпа страна, но аз изглежда попадам на грешните места ). Колко още очаквате да ви излезе смесването и мастеринга? Успех! .