Бицев

Браво - нямам думи! Първо: най-после едно честно (и подкрепено с неоспорими факти) мнение, че качествена музика в БГ е възможна и успех на българска група е възможен - дори международен. Най-после някой да пресече водопада от крокодилски сълзи как в България нямало музика и нямало смисъл от нищо. Почвам да си мисля, че (нека не ми се обижда никой колега тук) болшинството такива мненеия идват може би от неуспели хора - неуспели, може би не поради околната среда, а поради собствените си качества? (Все Космоса ни е крив...) Второ: ако не се бях зачел случайно в тоя форум, нямаше да знам за чудесната група Лот Лориен, за успехите им и за интересните неща, които правят. (Може би щях да науча, през Теодоси, който следя уж - но той концертира и записва с толкова много формации, че можеше да ми се 'изплъзнете през плетката'). Благодаря за откритието - сега ви търся албума (нещо не му е идеално разпорстранението, май). Е - не е хеви метъл (за ужас на мнозина във форума ), ама не е и чалга. И е успех - желая още по-големи успехи!

За бири от магазин не говорим, и тук са по-евтини, за кръчма ставаше дума. Ами, тогава излиза, че правилната цена за добре оборудвана репетиционна е между 10-15 кинта. К'во се дърпат тогавамузикантите на тая цена?

CyberGene: От тук нататък следват няколко мнения, които бяха първоначлано в темата "Кое какво е". Слагам ги тук, защото касаят Хамънд органите по-специфично. Първото мнение беше на Бицев, което беше в отговор на друго, така че го имайте предвид Те, това Hammond, Rhodes, Farfisa, Clavinet и пр. днешните музиканти го мислят за плъг-ин (или за пре-сет бленда на дигиталния им клавир). Сериозните играчи, обаче, си търсят (и намират) оригиналните инструменти и през ум не им минава да ги иитират с дигитални сурогати. Преди 2-3 години ми беше изпаднал временно един VOX304 (Jaguar) - хем на клавиши не мога да свиря ако ще на тъща ми живота да зависи от това - голямо кефене падна, просто сочен аналогов звук - няма такъв плъг-ин! (Има сигурно, но не вярвам да звучи така). А и всеки път като попадна в студио или зала дето има някакъв Hammond (и В- и М- и L-серии са ми попадали) не пропускам да се изкефя, макар с премазаните от валяк пръсти. Просто ти влиза в тялото звука, не през ушите а отвсякъде - несравнимо усещане! И с истински Лесли кабинет съм си играл - не се разказва с думи! За к'ви синтезатори ми говорат професорите тука?..

ай мнение по записа от подписа ми. Аз съм продуцент. И всичко е 1ви тейк. Роко, ама всичко и винаги само с един тейк? Евала! Има просто обяснение за разминаването ни: просто аз не съм попадал на куражлия продуцент като тебе (а може и ти да не си попадал на скапан музикант като мене или като тия, с които съм работил когато съм бил от другата страна... ) Никога не е късно -

И за наличното оборудване и носенето на лично такова: Тука репетиционните в които съм ходил си имат всичко - и то е качествено (2 лампови китарни ампа с 4х12 кабинети, един басов, 2 комплекта барабани, единия с чинели, голяма конзола, не знам колко но >>16 канала, десетки '58' и '57' - тип микрофони и пр.). При всичко това, всеки си носи всичко свое (без PA системата) - иди ги разбери (И аз си нося моя Champ; не пея та микрофон не ми трябва) И всички репетиционни (и пригодени за такива зали) които съм видял, имат складови помещения за едрото лично оборудване: ампове, барабани, (даже един Hammond L100 видях складиран)... Едното струваше 12 лири на час, за другото (по-доброто) едни приятелчета бяха получили безплатни ваучери от държавна порграма за насърчаване на пладите таланти (в БГ има ли такива?) та не знам колко струваше - но не е повече от 15-тина сигурно. Не трябва да се правят сравнения по курса на валутата: просто 12 лири са 4 бири в пъба, т.е. репетиционното студио струва по бира на член от бандата. Тук прочетох за БГ цени от 5 та до 15 лв на час - не ми говорят нищо тия пари: колко бири са?

Няколко въпроса към операторите (собственици) на репетиционни: Как сте застраховани? Полиците ви покриват ли щети предизвикани от непредумишлени действия на клиент? Това трябва да покрие мутантски 'грешки' (без да покрива обичайното износване и стареене; предумишнеи щети се преследват съдебно). В бизнес-плановете и счетоводните ви разчети - колко са амортизационните норми за китарен усилвател - лампов? За транзисторен? За микрофон? Какво подписва клиентът, преди да бъде допуснат да ползва помещението и оборудването? Имате ли стандартен договор, включващ клаузи за техните права и задължения? Има ли декларация, че са запознати с правилата? Такива дреболии може да изглеждат ненеужна бюрокрация, но не струват (почти) нищо (освен застраховката), а сериозно намаляват рисковете и финансовите ви загуби. Имате ли такаеа практика? (Говорим за професионални репетиционни зали с оборудване, не за празни складове и гаражи, преотстъпени 'на час' всеки да прави каквото си иска там).. И въпрос към музикантите: Аз тука (в Англия) подписвам че съм запознат с пожарните правила, трудовите злополуки и не знам какво си още, и че ще възстановя всякакви щети възникнали в резултат на неправилното ми боравене с оборудването. (Дребен шрифт на дъното на стандартен формуляр за наемане - booking form) Пред вас някой слага ли такава хартия? Ако досега не е практика и ви накарат да подписвате (без да вдигат цената) - това ще ви отблъсне ли да не ползвате такова бюрократично студио? Ако струва 1.50 лв повече, но сте застрахован и не носите отговорнст за непредумишлени щети - ще наемете ли все пак на новата цена? = = = = Само питам

Ей това е вече много по-ясно и стегнато, направо си е парче. Само финала не ми е баш по вкуса (отрязано ми звучи - особено на пад-чето мотива - една финална нота му липсва поне - и с нея един удар/акорд на китара/и) - но може пък такъв да ти е бил творческия замисъл. Браво!

В студио не съм срещал продуцент или записващ инжинер да каже: "Достатъчно, този първи опит беше идеален, това беше ТО - нямаме нужда от повече...". Даже когато (присъствал съм на такива звездни моменти на други изпълнители) изпълнението е наистина гениално и неподражаемо, направо върха и си заслужава да остане в историята като единствен запис - пак казват "Отлично, но дай само още един тейк - да не ни е подвела нещо техниката" - и после пак "Само един още - за всеки случай"... После дали ги използват е друг въпрос. На гениите може да не ги използват; на набедените 'звезди' ги шият такт по такт, че и нота по нота (и пак чуваме кофти ноти, представяш ли си какво е било в началото!). Но понеже в студио все по-рядко ми се случва да стъпвам, в къщи е друга работа: кой ти има време да повтаря. (Аз нямам време един път да го изсвиря, от дъжд на вятър ще навключа такъмите и докато направя проба- вече трябва да тичам за някъде) - та карам направо, от начало до край (ако има няколко партии - на което аз казвам 'наслагване', другото е монтаж - всяка от тях е свирена веднаж само, от начало до край). Изключение правя само когато се бъзикам с loop & sample тип аранжименти, т.е. цялата пиеса е мозайка от готови парченца, взети от библиотеки (свирени от някой друг). Тогава за моите обаждания 'рязвам' от по-дълги пасажи на вкус - и ги използвам точно като парченца в мозайка (обикновено многократно). Примери за такива експерименти са http://tinyurl.com/cwtd6z и http://tinyurl.com/cf7omu - но комай с това се изчерпват. Иначе си пиша 'едно към едно' все едно си репетирам за себе си... Разбира се, ако не бях музикант 'между другото' а с това си изкарвах хляба - щях да пиша всичко по 15 пъти, да избирам версии (и сигурно - да сглобявам, като си знам (не)способностите). Щото и 'себе си' да търсиш, и любовта на публиката, или пък друго - с перфектния запис най- ще ги намериш. Наздраве, Б.

3. Говорим за бизнес (маркетинг) с МУЗИКА. Точка. Не я делим на 'любима' и 'гадна'. Няма раздел "Хеви Метъл Бизнес" в тоя форум, няма и "Чалга Бизнес" раздел. Дори в широкото понятие РОК, което характеризира болшинството участници, не бива да се увличаме от факта, че вътре в това болшинство има болшинство дето под 'рок' разбира Метъл. Жанрови и стилови предпочитания не бива да объркват основното в дискусията: музикален маркетинг. Дори не трябва така яростно да скачаме срещу Чалгата (и аз не я обичам) като причина за всичките ни беди. Трябва да разберем явлението, за да можем по-добре да му противостоим. И пнеже се спомена, че само в чалгата имало маркетинг и реклама - защо само там? Ако 'врагът' си има атомна бомба, трябва ли да се откажем от придобиването на наша собствена такава? Тя трябва ли да е индиго-копие на 'тяхната'? (Спомнете си Давид и Голиат). Приканвам към по-малко спорове около вкусовете ни, по-трезв анализ на деловите подходи във всички музикални форми: от Опера до Поп-фолк и от Метъл до Етнически Джаз. Маркетинг е нужен всекиму; какъв точно - да дискутираме тук. = = = = С тия 3 уговорки, ще споделя някои мисли - но по-късно. Сега трябва и аз да си погледна бизнеса - щото и аз трябва хляб да ям (и бира да пия). До скоро!

2. Престанете да наричате Маркетинг пазарните проучвания Фатална заблуда е влязла не само в БГ речника, но и в разбиранията на (уж) професионални хора от деловите среди. Market Research (пазарни проучвания) е само една (малка) част от познаването на потербностите. Познаването на потребностите е само малка (макар много важна) част от Маркетинга. Нека не бъркаме понятията, моля ви! (Ако ви се струва обидно, че някакъв си новодошел непзнат ви поучава с менторски тон - повярвайте ми, тия работи ги знам, не е мястото да обяснявам откъде и защо - не е от Google всеки случай). И още една заблуда: изказаха се мнения против изучаването на потребностите - защото то се отъждествява с нагаждане на творчеството ни към тези потребности, с цел комерсиален успех. Никъде (!) не е казано, че трябва да порменяме какво и как свирим (и пеем) за да угодим на някого! ТОва неотменя познаването на потребностите - защото това познаване (единствено то) помага да намерим именно онези, измежду разнородната публика, които харесват точно нашия уникален стил. Те са повече на брой от тесния ни роднински и приятелски кръг - но са непознати (и размесени с други - напр. любители на чалга) - и няма как да ги открием. Освен с целенасочено и методично изучаване, факт. Предлагам да дискутираме Маркетинга, а не само пазарните проучвания (тях също, разбира се, доколкото е уместно). Какво е маркетинг (то отдавна не е само 4-те 'П', нито 5-те, нито 5-те 'С') няма да си обясняваме в тая тема, приемаме, че всеки ще се ограмотява самостоятелно и извън дискусията. Да говорим за стратегии, тактики, методи, техники, 'хитрини' - да споделим опит и идеи - така темата може да (продължи да) има смисъл.

Идвам със закъснение в тая тема (току-що ме поканиха), но изчетох всичко - и ще почна с важни уточнения: 1. Темата е в раздел МУЗИКАЛЕН БИЗНЕС Т.е. тука се говори за бизнес, ОК? За делови занимания, не за Ми-диез, ОК? За неща, в които се влагат (с извинение) ПАРИ и се очаква да се спечелят (дай Боже) ПАРИ. Споменах ли, че тук трябва да говорим главно за БИЗНЕС? Всички, които мразят парите (и очакват светлото бъдеще когато пари няма да има), които искат да се занимават само с музика като висок идеал, а не с (мръсната дума) бизнес - са добре дошли: но само да слушат, а по възможност да не си отварят устата за мнения. И понеже те няма да си траят - чувстват се длъжни да изконсумират демократичното си право да говорят каквото си искат (дори дето не му е мястото) - призовавам всички останали да не почват безкрайни оф-топик спорове с тях, а да ги игнорират. И да пордължим да си говорим за бизнес. Има членове на форума, които не са музиканти (поне не активни или понастоящем), но са тук именно защото музикантската общност ги интересува от БИЗНЕС гледна точка. Има и музиканти, които сами са взели в ръце (или планират да вземат в ръце) деловата страна на творчеството си - те по избор или по неволя са също бизнесмени (и бизнес-дами, вероятно ги има?). За горните две групи е темата. А тези, дето се изказват "Вярно музиката е бизнес, но си има хора дето това им е работата, ние да си гледаме свиренето" - ами, гледайте си го, но не тук. Тук да говорим основно за бизнес. И за Маркетинг, както е споменато в заглавието. За Маркетинга отделно - следва.

Аз съм в друга часова зона никога не ставам в 5часа (и в 7 не ставам)

Браво - много добри пиески, с мелодия и структура, и добре изсвирени. Във втория инструментал електрическата китара има нужда от по-добър тон (този е твърде 'процесорен') и друго миксване (сега 'потъва' зад съпорвода, не толкова по ниво, колкото по несъвместими дилеи). Някъде около 3:05 - 3:25 се обажда един по-добър тон (според мен), но после евтиния процесор се връща (дори да ми кажеш, че си ползвал скъп аналогов ефект - звука е такъв). В песента това не се набива толкова (ти можеш и да пееш, бе!) - но за инструментал трябва тон с характер и в записа да е изкаран на преден план. Та, имаш задачки за домашно, но иначе си страхотен! П.П. Да ти е живо и здраво момиченцето - пълните ми окото!

Браво, бе - страхотни сте! Аз го чух преди 2 дни от подписа на Ангелина, ама се въздържах да ви похваля ('къв съм лош!). Сега обаче не мога да се въздържа - макар че поводът да се обадя е друг: Записвам се и аз в как-го-нарекохте-там Дружеството за Защита на Изчезващия Животински Вид Флойдомани. Ако има и Дружество специално за DSOTM - висота на висотите е тоя албум. Трябва да се учи в задължителната програма на средните училища. Да се правят каквито и да е кавъри на тая музика трябва сериозен кураж. Да се правят добри кавъри - трябва сериозен талант. Същото важи и за джемовете. Дотука е блестящо - следя темата в очакване на още!

Тия 'минус едно' тракове не са идеални за джем, резултатът ти е отличен, но по-скоро за секцията 'Кавъри'. За тука трябва по-открит бек-трак, дето повече хора могат 'да си кажат думата', та и по по-свободен (импровизиран) начин, а не във фиксираната структура на песен (макар и велика). Съвсем друг е въпроса, че много от великите музиканти в тоя форум не правят разлика между 'стара' и вечна музика. Преди 41 години когато Cream записаха тая версия, песента беше вече на 32 години(!). Свири се и до днес в безброй варианти, от легенди като самия Клептън и Питър Грийн, от младото поколение като Джон Мейър и Робърт Рандолф - та до стотици незнайни редници на китарата по джемове и пъбове по цял свят. Едва ли има по-задължително парче! А великите нашенски металисти изглежда не са чували, че Истински висоти се постигат само като стъпиш на раменете на великани. Браво, че поне такива като тебе го знаят!

Цялата тема ми е интересна, щото все събирам един 'походен' комплект - за свирене в командировки и на почивка (че само тогава ми остава време, да му..) Имам 2 купешки усилвателчета, но не ми харесват - та ме бъзнаха вашите упражнения и ме засърбяха левите ръце...

Напълно възможно е. Аз лично не бих го правил, но е въпрос на вкус (и някои го намират за много 'творческо' и оригинално). Jack White (когото някои критици нареждат сред най-великите китаристи) е известен да изтезава акустични китари с всевъзможни електронни ефекти - и някои не звучат зле (дори на мен). В White Stripes, откъдето е по-известен, не съм забелязал специално Wah с акустична китара, но със сигурност използваше нещо като Dunlop/Cry Baby в другата си банда Raconteurs (и в двете използва със сигурност Whamy-то на Digitech, повече за октавни пинизи отколкото за портаменто)... Аз сега се сещам, че и аз редовно го правя Имам една китарка (дето не я броя за акустична, но тя си е) Traveler Pro series, която няма резонатор, но има пиезо адаптер в магарето си, който добре хваща чисто акустичния звук от дървото. Има и един single-coil електромагнитен - с 3-позиционно ключе се пускат поотделно или заедно. С пиезото в чист канал/усилвател си е съвсем акустичен звук, но по принцип тая китара много повече я ползвам като електрическа - и през всевъзможни ефекти. Понякога за по-различна бленда сменям адаптерите - и си работи от пиезо-то, с някои ефекти по-добре, с някои не толкова... Та, с някоя електроакустична китара (без друго няма никога да изкараш истински акустичен тон от такава, по-добре да е тотално перверзен) - на слука!

Моята гордост Още една микро-пиеска (последна в тая тема - обещавам ) Гордост не като композиция (тя е безмозъчна импорвизация върху 2 акорда), още по-малко като свирене (нито мога да свиря, нито това ми е най-'звездния' момент). Обаче - ей това ми е фукнята - това е записвано във въздуха, на аероплан ! На 35000 фута височина, от Абу Даби към Лондон - подремнал, нахранен и изслушал заслужаващата музика от бордовата система за развлечения (филми по принцип не гледам) - рекох да се позабавлявам. Имам една китарка за командировки и ваканции Traveler - Pro series, която е страшно компактна - влиза в разрешения кабинен багаж даже на по-запънатите авиолинии (някой път ще я представя в раздела 'Китари - фукня', страхотно животинче). Имам и едно старо, но вярно 'джобно студио' PS02 на Zoom, още върши работа (пак другаде ще го коментирам, ако някой се интересува). Тракнах набързо един ритъм (бързо сменящи се Am-G, зумчето има вградени програмируеми бас и барабани). После ковнах от китарата със заглушаване един 'втори бас' (едно рифче, което ми се върти в главата от години, натрапчиво от онези дето могат в лудницата да те пратят). Още една китарна ритъм-партия - прости акордчета ударени на четно време. И накрая - 'солото' - без концепция, к'вото ми дойде в главата (то си личи; главата беше празна - от надморската височина ще да е). Игричката беше дълга - няколко минути, но се въртят все подобни ликчета и риф-чета, след време писва. Затова резнах от нея един 'рингтон - напоследък любим жанр, че не иска сериозно мислене Ето го и резултата, за всички които се интересуват - Наздраве! .

Браво! Много обичам акустични инструментали, особено когато са жанрово еклектични и леко експериментални. С тая уговорка (че ми харесва) - малко доброжелателна критика: - Тоя mind май не е empty, а е доста overcrowded Много 'народ' в тая пиеска, много успоредни разговори на тоя пазар - чак си пречат да се усети красивото в отделните мотиви. - Много ансамблови партии имат 'солов' характер, опитай да стегнеш аранжимента, така че със всеки даден момент да няма 'конкуренция' за вниманието на слушателя. Сега на моменти няколко мелодични линии викат 'Чуй ме и мене', а могат да се чуят като взаимно си 'правят път'. Не е необходимо да намаляваш броя на партиите, а да им дадеш подобаваща роля във всеки участък: и едногласни, мелодични партии могат да имат акомпаниращ характер (докато другаде се развива солова мелодия) - и да се преливат/редуват в тоя план - Ритмично също е претоварено: перкусията не оставя 'въздух' като са запълнени всички осмини до една (че и 16-тини) през цялото време; върху нея някои от китарните партии са също доста грануларни (изградени от малки стойности) и не навсякъде синхронизирани по акцент или фигура с основополагащия ритъм. Текстурата може да се поизчисти и общият ритъм да се подтегне. - В записно отношение също може още по-добре (нещо е направено) да се разграничат партиите по тембър, присъствие и позициониране 9в дълбочина и ширина). Още по-грижовно смесване и (не на последно място) мастеринг също ще го подобрят забележимо. Помисли дали може, след цялото преживяване, на слушателя да му остане една (!) мелодична темичка, която да си подсвирква/тананика несъзнателно на път за вкъщи... Но всичко това са 'фини настройки' - в парчето има хляб, работи го още и чакаме нова версия!

Само дето думата 'бавно' ме подведе Представих си нещо в духа на NEM, FtB или The Unforgiven... (нали съм 'олд скул' имам остарели представи за темпо а и метъла не ми е между Top-5 слушаните жанрове... ) Иначе звукът е много добър, и композицията я бива - почти завършено парче с аранжимент и нелош запис. Евала!

Това го правих преди доста време по поръчка на един рапер - искаше хип-хоп инструментал с 'рок звучене', че даже имаше претенции да напомня (поне в интрото) на Incubus ('The Warmth'). Напомнянето е, естествено, твърде далечно, щото нищо не съм семплирал - всичко е оригинал (гледах от 'духа' на парчето що-годе нещо да има; иначе си е един ритъм трак, тук-таме 'шарнат' с някоя нота в друг стил). Момчето така и не го използва, а не ми се изхвърля - Чудя се какво ли може да се изсвири (или изпее?) върху ей това тука . .

В друг раздел и тема (за дистрибуцията на албуми) споделих една-две идеи, които имат място и тук. Става дума за радикално нови подходи (илюстрирани с 2 световни примера) които са доста печеливши за музикантите - и за публиката им. Единият модел се базира на свободно ценообразуване на продукцията - решението е предоставено на потребителя. Убедително се доказва как цената, определена от слушателите (дори когато 62% от тях избират 'безплатно' като цена!) е в крайна сметка по-изгодна от всяка друга цена, фиксирана от продаващата страна. Другият модел е още по-интересен: в него слушателите хем не плащат за музиката, хем плащат на изпълнителя (Как става това?). На всичкото отгоре, те (слушателите) даже получават пари - повече, отколкото са дали! (А' стига бе - нема такова животно!) Има - дал съм пример, всеки може да го види (и дори да опита). За да не копирам (има смисъл оригиналният пост да си остане в другата тема) - прочетете с пълни подробности тук. След като сте се запознали с горното, ако някой има апетит за подобни експерименти - да ми се обади директно/лично. Имам с какво да помогна да се реализира и в БГ нещо такова. Ако пък имате свои, още по-оригинални и по-радикални идеи, с удоволствие бих ги чул и (ако стават) дори бих инвестирал в тях. Как ви звучат тия работи?

Само със собствени ръце - и уши! Няма друг начин да се избира китара, особено акустична. Игнорирай марките, заводите и страните. Сравнявай все едно, че си на 'сляп' тест: по звука, удобството за свирене, цялостното усещане. И не слушай обяснения на продавачи че 'Тя не звучи, щото не е нагласена' - в такова точно състояние (полу-нагласени) ги сравняваш всичките. Ако й трябва майстор да я тъкми преди да си 'покаже' гласа, какво гарантира, че това изобще ще се получи? След пробване поне на 5-6 китари (по възможност поне две от всеки модел - отделните екземпляри имат големи разлики) - ще се изненадаш колко реалните резултати ще се отличават от всичко прочетено - в рекламите и в този форум. Вярвай само на ушите си и преките впечатления от свирене! На слука! Б.

Synchu, ти се шегуваш, нали? Понеже има доказателства, че си грамотен в тая материя - сигурен съм добре знаеш, че състейна не е само/просто ХХ секунди отзвучаване (те, някои китари и 5 не докарват). Добрия състейн има голямо 'плато' дори в рамките на по-малко секунди: не променя нито нивото, нито тембъра. По-боклук инструментите, макар да изкарват някакви секунди, обвивката на сигнала е под наклон - затихва през цялото време и (също много важно!) - губи цвят. Допълнително, различните китари се държат различно 'под тормоз', т.е.не когато ги оставиш свободно да отзвучават, а когато по време на състейна 'правиш неща' (напр. бенд тон-и-половина нагоре, държиш колкото половина нота там, сваляш до предия и там правиш дълбоко вибрато още 2 удара или пък цял такт). Макар такива издевателства да внасят допълнителна енергия в струната (по теория трябва да удължат състейна), лошите инструменти от това затихват по-бързо... И други много фактори - за да не си играем на физика и математика: просто си се 'чува' (буквално) добрия състейн. И той е не само количествен (в секунди) но и качествен (какво се случва и чува през тези секунди). Аз бих обърнал твоя реторичен въпрос другояче (нали съм си заядлив простак, пък и не знам да свиря): На кой му трябва тремоло? Има хора (и аз не съм далеч от тях), които твърдят че изключително малко неща дето се правят с тремоло, не могат да се направят без тремоло. През 90-те, когато свирех със Страт-ове, аз системно им махах 'дръжката', слагах пълни 5 пружини и 'обирах' луфта между долната част на тремолото и дървото като заклещвах там едно подходящо изпилено блокче от месинг или стомана (не само не дава на цялата система да мръдне, но и добавя немалка допълнителна маса, което чуваемо удължава състейна). Ако и дървото е истински 'музикално', такава комбинация дава един от най-добрите тонове, които съм чувал... А системата на Fernandes и eBow е друга история - и добра илюстрация как състейн не е синоним на безкраен звук. Аз като (бивш) цигулар, доста си служа с еBow, но това си е 'лък' - уред за разтрептяване на струната, а не заместител на затихването й. Има си своя красота, но не може да се сравнява с хубавия състейн на струна енергизирана с рязка атака ('пицикато', макар че при лъковите инструменти също може да се 'бие' с лъка, друго си е да се 'щипне' ) Това май стана оф-топик, а? Наздраве!

Да! Вярно, Docc - знаеш си Фендерите. Аз не съм се задълбавал да разпознавам модела чак до десена на останалите люспи боя (Фендер правят и други 'олющени' модели именувани на големи музиканти), но реших да порверя - и наистина, Custom Shop-а правят точно тоя модел и го 'състаряват' точно до тая степен (и форма!) на обелване... Тука миналата година правиха в Harrods (ултра-луксозния универсален магазин в Лондон) изложба на най-редките и скъпи легендарни китари, май и тази беше (оригинала!), но не съм ходил - к'во да им гледам Виж, ходя когато китарата се показва заедно с ръцете дето са я изтъркали и с главата дето подлудява тия ръце - на концертите на Големите (дето са още живи) винаги има защо да се ходи. На просто големите - като на лекция при професор. На Най-Големите - като на поклонение в храм - за пречистване на душата. А китарите са от дърво.