Бицев

Сигурно е много интересно - но защо непрекъснато получавам грешка "Файлът е временно недостъпен" от тоя сървър??

Много добър тон на китарата (в началото) и нелоша темичка, браво! Мотива (2 такта) го има при Сантана, но не е беля - после го развиваш другояче. Можеш да сложиш някой тънък намек в заглавието като отправка, както често се прави. Звукът във високия регистър наистина не е така убедителен, не е лошо да прегледаш китарата (цялата верига) и условията на запис. В увода общото въздействие много печели от специфични атаки, после в развитието има много легато и това въздействие на атаките се губи - помисли къде можеш да заостриш отделни ноти с дясна ръка. Отличен суров материал - чака те работа по него. (И всички чакаме следваща версия )

И аз съм го изпуснал това, а от коментарите личи, че е било много интересно! И аз моля да го качиш отново на някой сайт дето работи - .

Достатъчно мрачно за следващия Lord Of The Rings Наистина, великолепно звучи - даже през МР3. Това Instruments ли е или друг продукт? Трябва и аз да се прежаля за една такава библиотека (абе, тия работи купувате ли ги, или ги 'вземате' за 'образователни цели' от торентите?) На времето участвах в един проект дето бяха използвани библиотеките на Мирослав 'Вайтъс' Витоус - но като разбрах цената им... не са за в къщи Честито - очакваме развитието на темата! .

Отлично! Свиренето е впечатляващо. А записа... е добър, като демо на китарата или като представа за инструменталната ти техника. Сравни го, обаче с който и да е от любимите ти албуми - и ще си отговориш на въпроса (в другата тема). Доколкото мога да чуя, май си се опитвал дори да 'мастерираш' тоя запис - а не е имало смисъл, защото смесването е грешно (конструктивна и приятелска констатация, не заяждане)... Въпреки всичко, записът си е много добър за нуждите в този форум: показва колко добър китарист си и дори (донякъде) какъв звук може да се извади на преден 'антикварен' хамбакър (ако знаехме и останалата верига - през какво е записано).

Кеф! Много гот се получава Само защо сайта с оригиналния трак непрекъснато ми дава грешка: "Файлът е временно недостъпен, опитайте пак" ??

'Направи си сам' или не? Ами - зависи. (Много полезен отговор, дотук ) Колегите вече споменаха 2-те главни разделения по този въпрос. Те са семантично (и йерархично) подчинени: 1. Главното е, с каква цел ще правим самостоятелни записи. От една страна, напълно допустимо е, дори препоръчително, всеки съвременен музикант да има елементарни умения (и технически пособия) за звукозапис, за цели като: - запаметяване на музикални идеи, скциране на 'чернови' аранжименти и пр. - като част от творческия процес. - документиране на напредъка при обучение (и самообучение), или при ансамблово сработване (репетиране с група). - изготвяне на демо- записи, предназначени не за крайния слушател, а за други музиканти (за потенциално сътрудничество) - или за представители на музикалния бизнес (импресарии, стопани на клубове, организатори на фестивали и конкурси, A&R чиновници от музиални къщи и пр.) - окончателна продукция от непретенциозни любители, когато разпространението ще е само между близки и познати (и техните очаквания са съответно снизходителни). От друга страна, така както повечето музиканти не си изработват сами инструментите (макар, че ако се понапънат, сигурно могат), не е редно да опитват да свършат всичко, защото е сигурно, че някой друг умее да записва и продуцира по-добре. Нито усърдното четене из Интернета, нито (значителните) инвестиции в качествена техника ще ни направят истински тонрежисьори (инженери, продуценти и др. специализирани роли в процеса). Когато целта е: - създаване на продукт за широка публика от крайни слушатели (в масови медии, театър, кино или на тиражирани носители) - документиране на важни музикални събития (концерти, фестивали) - създаване на педагогически продукт (записи, по които други ще се обучават) В такива случаи е редно да се привлекат специалисти - толкова по-добри, колкото можем финансово да си позволим. Тук бих добавил и демо-записите от първата категория: колкото по-отговорна е целта на демо-то, толкова повече има смисъл да инвестираме в.. качествено, порфесионално демо, направено от специалист. 2. Второто споменато разделение е вътре в процеса на създаване на звукозаписен продукт. Мога да подкрепя споделеното за ролите от първа ръка - в напредналите страни има ясна и твърда специализация: един тракинг инженер не би си и помислил дори насън да мастерира. Дори и да умее да миксира (всеки си мисли че умее), той ще остави това на тесния специалист, който пък - въпреки че има идея (повече от нас) от мастеринг - ще си завърши микса и ще го прати на мастеринг специалиста. Последното винаги, без изключение, се прави не само от друг човек, но и в друга физическа среда - в съвсем различно студио. (Тракинга и миксинга често се правят в едно и също студио, но не е задължително - особено ако смесващия специлист е в друга фирма). Има дори още по-тясно разделение: при тракинга често едни хора по-добре знаят къде да слагат микрофоните, а друг повече работи с ушите и на пулта. При смесването също има поне две главни фигури: продуцента (който не е чисто делова фигура, но често е и аранжор, и има крайната дума какъв трябва да е звука) и миксинг-инженера (който е толкова инженер, колкото и музикално образован, но в процеса той контролира технниката и интерпретира идеите на продуцента) и т. н. и т.н. .... С изключние на колегите от форума, които вече са специализирани тонинженери и тонрежисьори (или се подготвят за такива), какво значение има горното за всички останали? Много просто: трябва категорично да решим докъде ще се занимаваме сами и откъде прехвърляме топката на професионалисти. Да теглим чертата и да не я прескачаме, защото от компромисите се ражда посредствеността. Не вярвам някой съзнателно да се е захванал да прави посредствена музика (но често именно такава се получава, в резултат на манталитета: "Какво толкова, и аз мога да мастерирам!..") Например, за някои може да е уместно да си записват отделните партии/писти и оттам да предават работата на някой с опит в смесването. Други могат и да си смесват - но всеки да си знае 'чертата' - докъде сме ние, откъде почват други. - - - - Знам, че някои ще посочат примери на извеснти музиканти, които сами записват и продуцират албумите си. Първо, те са редки изключения (само потвърждават правилото) и второ: не вярвайте че всичко си правели сами. С очите си съм виждал как за такива работят по цели взводове (че и роти) от безименни гении и в студиото, и извън него - и имената им не фигурират в кредитите на албума. Големите имена могат да си го позволят (и компаниите съзнателно поддържат мита). Всички останали си знаят мястото. [Край на лекция първа ]

^ И триото е много интересен формат, има какво да се изпита (и покаже) и в разни други комбинации. По-важно е, според мене, ако можеш да закрепиш една по-постоянна формация, без значение като лидер или другояче. Джем-бандите са голяма работа, но в постоянното свирене в един състав се раждат по-трайни неща, особено като си научат хората 'и кътните зъби' и свирят като единен организъм. Лично не съм изпитвал по-голям кеф от свиренето с хора, които ти 'четат мислите' - а и за творчество е най-добра база. Не е нужно да живеете в един град и да репетирате редовно - има ред примери сред най-големите дето живеят в различни щати (и континенти дори) и се събират през няколко месеца - но все едни и същи хора. Колективно мислене - и чувстване... Може би си го опитвал евче или планираш - само споделям наблюдения... Успех!

Баси - за малко да го изпусна това - страхотни сте всички! И почерк си има всеки, след още някое парче ще почна да ви разпознавам Давайте още, браво!

^ Не бой се, мнозина и равни не ги могат (а пък аз и на четвъртините ще се запрепъвам )

Браво - Добре избрани, подготвени и отлично изпълнени пиеси. Желая ти големи успехи!

Сладък и е гласа на китарката, сега се чува (не е като през видеокамерата). За свиренето к'во да говоря: ти си си завършен джазмен, при това разностранен (има мнозина, и между големите имена, дето са 'one trick pony'. Ти не си). И колтрейнските прогресии си ги изял със все рогата и копитата, не се оправдавай, че ти било трудно Само в това 'техническо разгряване' ако можеш да вложиш малко повечко 'суинг', да го поразкършиш с акценти и 'фийл' - тогава няма да е просто упражнение. (Който не може да свири, критикува, нали...) И ATTYA е много интересно направено, отправките не са само към РМ, но има и твои моменти - стилно звучи. Шапки долу!

^ А задължително ли е?

@BlueZone, моят отговор беше към Aquarelle, но ти си ме изпреварил - и вече си направил каквото щях да предложа, точно това се искаше. Базова подложка за всякакви 'изцепки' с достатъчно място да не се блъскат мераклиите вътре. Отлично! Може би е редно да се напомни в Правилата на тая секция (Джем->Важни?) че е желателно предлаганите тракове, за да позволят и насръчат максимално участие, да следват общоприетата формула за джем с поне 3 части: Тема -> Сола/импровизации -> Повторение ан темата за финал. И по-сложни форми с различни части (А, В, С), бриджове и пр - пак следват тая логика и оставят достатъчно място за... джем

^ Ангелина май искаше инструменталния микс от първоначалния ти пиано-трак плюс тези клавири - но без нейните вокали (ти май беше качила новите клавири вече смесени с последния лъм това време микс, включващ слайд китарата и вокала). Или аз (пак) не съм рзбрал нещо? Едно е ясно: добре е да се оставят он-лайн достъпни всички предходни версии. Или всеки да си ги пази като смесва. (Това като напомняне, независимо от развоя на последния разговор за конкретния трак).

^ Точно това щях да кажа - мислех те за метал, а то какъв романтик си бил Отлична пиеска!

Супер! Бива го ПиЕм-а, тоя тон търсил ли си го или такъв си му е гласа 'дюс' ? Жалко, че в тоя пример не силзаш много към 'дебелите' струни, аз там му очаквам характера... Ама си и свириш, ей!

Класа!

Ей, браво бе! Доста сте задълбали (и не е оф-топик, много си е на място) - приятно е да се чете! И аз да вметна няколко несвързани мисли: 1. Всички се опитват да сравняват, примерно 5- или 10-годишните с 20- или 50-годишните. Ами минавало ли ви е през ума, че не всички 20-годишни са еднакви?? Единствено Кольо направи изричната уговорка "при равна дарба" - ама има ли равна дарба? (Как се мери дарба: в метри, килограми или.. ?) Направиха се и подмятания за "социалистически" подход и пр. Май главният проблемен остатък от социалистическото мислене е (все още) масовото схващане, че всички се раждаме "равни". Нищо подобно! Създадени сме (ако вярвате в Създател) или сме еволюирали (ако не вярвате), през безчет непредсказуеми комбинации от гени - всеки един да бъде уникален и несравним. Защо държите да се сравняваме? Един може да се научи на нов инструмент за 3 дни, а друг не може - свикнете с тая мисъл! (А дали можеш - не знаеш докато не си опитал!) 2. И музиката може да бъде 'матерна' и 'чужда', Ангелина Някои го споменаха вече - както и с езика: в каквото сме потопени от рождение и в първите години на формиране, това ни остава като естествена (почти 'вродена') отправна точка. Колкото по моно-културно музикално обкръжение има едно дете, толкова по-чужди, трудни за разбиране са му други видове музика. Аз съм израсъл в къща дето се слушаше класика и малко джаз. Родният ни фолклор ми беше напълно чужд и ме достигаше рядко през наши композитори при заниманията с цигулка. Да не говорим за по-далечен фолклор. Едва на "зряла" възраст (16-18) започнах да го разбирам и възприемам - но рационално (ладове, метрики), не интуитивно (в кръвта). Един иранец, с който съм свирил блуз, свиреше отлично и класика (западна), но споделяще, че всичко това му струва съзнателно усилие, докато в главата (и душата) му "тече" от само себе си единствено персийска музика... 3. "Нямаш шансове" е безсмислица, която никому, на никоя възраст не трябва да се казва. Шанс означава вероятност: може да успееш, а може и да не успееш. Всеки има шанс! Но как да спечели лотарията, като не му давате да си купи билет?! Някои се отказват рано (и това е талант - да си знаеш мястото), други упорстват дълго и "късметът" им проработва след n-тия опит. Уважавам и едните, и другите: всеки има право, няма рецепта...

^ Уха-а! Почва да става още по-интересно! Шапки долу за това - Само че за колективно оглупяване трябва да се изтегли от желаещите, а на тази версия по някаква причина и липсва обичайното бутонче 'Download'. Има друга опция (изписана в самия плейър), но тя май изисква инсталиране на нарочен софтуер (а този Меш пък май се използва за платено сваляне). Провери, ако обичаш, дали няма някой сетинг дето би могло да си пропуснала, за да е разрешено свалянето. Иначе идеята 'има крака', дано провокира и други мераклии* - зяпнали сме в очакване на нови приключения с Флойд! В. * Дайте един чисто нашенски синоним за тая иначе приятна дума?

Амбициозно! Лошата новина е, че те чака страшно много работа! Добрата новина е, че си понатрупал отличен суров материал, явно си имал време и доста си мислил нещата. Браво! Има потенциал за много успешно концептуално произведение, ако успееш да го дистанцираш от образците, които са те вдъхновявали. (В последното няма нищо лошо: висоти се достигат само като стъпиш на раменете на великани; но дозата оригиналност е крачката от много доброто до изключителното изкуство). Има малко за 'изглаждане' композиционно, дребни редакцийки на гласоводене, ритмика. Но голямото предизвикателство ще ти е студийната реализация: дори да използваш само виртуални инструменти, ще падне голямо търсене на идеалния 'глас' завсяка партия. Препоръчвам някои инструменти все пак да запишеш с живи музиканти (все още компютърните имитации на китари, например, са неубедителни) което ще внесе много нужно 'присъствие' в записа. После ще падне сериозна игра при смесването, такава музика изисква идеална звукова картина, въпрос на майсторство (намери си добър тонрежисьор и се учи от него - вместо от собствените си грешки). Не подценявай и финалната стъпка: мастеринга, не го оставяй на случайни хора, нито на смесващия инженер, колкото и добър да е. Това е отделна дисциплина и иска друг майсторлък и други уши - за идеален резултат. Музиката ти зслужава идеален резултат - имаш късмет, че в този форум има много хора с достатъчно опит и талант да ти помогнат. (Надявам се, с желание също). Успех!

Бе тоА нЕкой чувАл ли го е? Малко ми понабръчка челото... Открих го случайно по тукашната телевизия: фамилията гледаше някакво 'културно' предаване, а аз отгоре чувам с едно ухо някакво трио - май беше две китари и бас, не звучеше лошо. Слизам да погледна: ай стига бе! Беше солово изпълнение на някакъв руснак, явно известен (чак на Запад), но пръв път го чувам (ей к'во прави Желязната Завеса и информационното затъмнение!) Свири на китарата почти като на Чапман стик - тапи я с две ръце (има много такива майстори, не е само той, но добре го прави). Намерих го после на YouTube - има доста интересни работи. Около него има клипове на други руснаци - явно негови ученици (той нещо преподава в една от многото московски консерватории) - някои от тях също ги бива. Изобщо, който подценява и изпуска от поглед Великата Съветска Страна - много губи (и аз съм в това число)...

С учител и ноти ! Имаме много общо с Кольо_К и един-двама други колеги: Учител: Ерик Клептън (показва колко съм дърт, бях в гимназията когато се появиха Крийм и сринаха всичко, което знаехме за рок музиката. Такова животно нЕмаше). Кольо все пак е имал 20 касетки, а аз (на един от първите касетофони в историята) имах само 6 ('Орво' - от Източна Германия). Майката съм им... разказал на тия касетки от вадене на парчета. И на няколко грамофонни плочи, които заприличаха на китарата на Уили Нелсън от дране с допотопни дози и игли. Всъщност в първата училищна банда почнах на бас (нали съм си тъп - както се знае от безброй вицове). И Джак Брус не е лека школа за начинаещия басист, може би неговите засукани партии и сола ме насочиха към китарата. Но Ерик ми е останал 'в кръвта' - тогава дори не знаехме какво е блуз, обаче оттогава съм си блусмен. Понеже имаше нелоши китаристи около мене, нямаше вакантни места в бандите, та само в къщи мъчех на кухарка. После в казармата (бил съм 2 пълни години, както си му беше ред тогава) преминах на електрическа и понапреднах. Оттогава изтече много вода - още се уча... Ноти и нищо друго: таблатурите ги сричам и са ми мъка, а и не казват много. Понеже съм също (бивш) цигулар, си четях ноти с лекота още когато в нашенската рок музика никой не четеше (а и таблатурите не бяха дошли на мода). Нотната грамотност ми даде в студентските години известно предимство пред други китаристи - заработих професионално и често получавах и студийна работа, и поръчки за аранжименти (от много малкото източници по онова време). И досега, свирейки предимно за удоволствие и по-често сам със себе си, ми е най-уодбно да си скицирам неща с ноти; дори си пиша MIDI аранжименти с ноти - не ползвам клавиатуре (контролер) с компютъра. Разбира се, с китарен педагог може по-бързо да се напредне, но на младите колеги бих препоръчал да се позанимават самостоятелно - със записите на най-големите 'учители' - героите ни, заради които сме се запалили по китарата. Без таблатури - с ушите: няма по-ефективен начин за комплексно изграждане на музикално мислене и навици. И научете нотите - дори само за ритмиката си струва (а те още много могат да покажат). Дори на уличен език и в 'стил SMS' или стил 'чат' - пак пишете с букви, нали? В музиката нотита са азбуката - научете я поне нея! (Граматиката и правописа са опции по избор )