Бицев

Учудва ме да са празни клубовете, защото там се ходи за пиене и веселба, а дори в криза народът не се лишава от тези именно необходимости (може книги да не си купят и на теаър да не идат, но поркането и купоните са 'хляб насущний'). Като за последен път прескочих до София в началото на лятото, до клуб не стигнах, но кръчмите бяха препълнени (даже си помислих - откъде намират кинти тия хора, нали уж било криза?). А в предни години съм ходил и в клубове - и все са били пълни, независимо дали е свирила група или не. А на популярни групи знам, че идваше много публика и препълваше клубовете. Ако споменатият отлив тази година е повсеместен (дали е?) - на какво може да се дължи? Кой друг вид увеселение (с алкохол и музика) е отнел публиката на клубовете?

Един KSM313 Таьи вечер ми се наби в окото - тъкмо изгледах запис на последното шоу на Jools Holland, там участваше Стив Мартин. (Холивудският актьор-комик Steve Martin - да, онзи с бялата коса - е доста добър изпълнител на банджо и беше с бандата си Steep Canyon Rangers). Банджото беше озвучено с характерния черно-червен патрон на 313-ката. Звучеше доста добре - като за жив звук през телевизия (макар и ВВС - не съм абониран за HD каналите; оше).. Но не знам защо ми се струва, че нашенските студиа по- биха се хвърлили на други марки и Shure няма да им е най-отгоре в списъка. А за домашни записи тези лентички са леко скъпички...

Хе хе - Т.О.П. (Tower Of Power) - знам ги от младини, но беше един период, когато мотаунският соул беше позалязъл, а в същото време рокът се втвърдяваше, че и ставаше интелектуален (със съучениците ми имахме глупостта да се мислим за интелигентни). Точно когато изгряваха Т.О.П, изгряваха и Йес и цялото ранно 'прогресив' направление - и за 4-5 години натам ни се насочиха интересите. Едва втората половина на 70-те фънкът се масовизира (за ирония на съдбата - през електрическите му 'диско' варианти, които мразехме), преоткрихме го - и оттогава няма връщане Точно тогава откривахме и джаза (през фюжъна наричан тогава джаз-рок, в който имаше много фънк)... Иначе съм едно от най-всеядните музикални прасета на планетата - всичко слушам и почти всичко (пак*) ми се свири Мерси! * Това пак е от вица "Пак ми се ходи в Америка -> Защо 'пак', бил ли си вече там? - Не, но и миналата година ми се ходеше."

Spyro Gyra: "Down The Wire" - отличен фънки-фюжън джазец, много кефи!

^ Ами свирил съм и по 6 вечери седмично, по времето когато у нас не им казваха клубове (ти може и да не помниш това време). На нощните увеселителни заведения по мое време им казваха "барове", после "дискотеки" - но си е все същото: свириш пред хора, които може и да не са дошли зради твоята музика и в резултат вземаш някакви пари. (Имаше и "клубове", но те пък бяха квартални 'клубчета' дето свиреха ученическите групи. Думата понякога се използваше и за студентските култури клубове - в някои се свиреше и рок музика; например в клуба на Университета свиреха от дъжд на вятър и най-елитните групи на страната; не мисля, че такива клубове се дискутират в тази тема). А в чужбина (не съм в България от 20 години), понеже си имам и други занимания - само по 1-2 пъти седмично. Тук хората, които го правят по-сериозно (аз го правя само за кеф) свирят и по повече, вземат и те някакви пари - винаги и единствено (!) "на вход". И гледат на това, както беше подкарал авторът на темата - като на стъпало за по-сериозни начинания. Някои си остават на това стъпало. Но такъв е живота - нима не е така с всяка професия? Защо питаш, ако спорим - който има повече свирения в седмица - той ли е прав и печели спора? Ами - печелиш, тогава!

^ Не те разбрах, би ли пояснил?

Не си казал, че са закъсали, а само си казал: > "Конкурент явно много са го закъсали щом свирят на вход при тебе,същото е и с Епизод..." Последно казал ли си, или не си казал? П.с. А аз с никого не се 'захапвам' - зададох въпрос. Аз съм тук, за да науча повече за картината в България, която след дълго отсъствие и от разстояние не ми е съвсем ясна.

@Jiro - щом Конкурент и Епизод с закъсали (аз съм далече и не мога да знам) - да разбирам ли товава, че твоята и на @temerut групи са по-добри? И са по-добре от тези закъсали? И че е под вашето достоинство да свирите пред 70-80 човека (или за парите, които биха дошли от вход при такава публика)? Твърдо съм против личните нападки и разправии, но в тезата на @Slinky има нещо вярно: едни групи пълнят клубовете, други - не. И на последните обикновено клубовете са им виновни.

Най-вероятно имат 15-инчовия модел S1520, напълно използваеми боксове с широко общо предназначение. Няма да трепят с прекалено мощен бас ('тънки' са най-отдолу), но стават. На 8 ома (толкова са тези колони) стъпалата на Yamaha-та ще отдават до 120 вата (иначе са 2 х 200 на 4 ома), но и това е предостатъчно за клубчета и неголеми зали - и няма да удави барабаните (игнорирайте забележката ми по-горе за евентуалното им усилване). При дадената конфигурация двете главни условия за по-добър звук са съгласуване на входовете (и балансиран сигнал), и всички настройки на миксера. За първото послушайте docc и помислете за препоръчаните DI кутийки, не би трябвало да са скъпи (а може би четворната DI4000 да е по-евтина от 3 отделни DI100 за всяка китара и баса). И остава някой да ви нагласи на пулта възможно най-добър микс. Докато намерите кой - може и тук някой да препоръча примерни настройки за честотни корекции на микрофон, китари и бас (във всеки съответен канал), и общи - от графичния коректор на целия микс. Всичко зависи от конкретните източници и от помещението, но все пак някакви примерни начални ориентири биха били от полза.

^ Не се сменят - в смисъла, в който 'карти' (платки) се сменят в стационарните компютри. Но въпросната ZS е 'карта' в друг смисъл (и по-правилен), представлява адаптер в стандарта PCMCIA - специално за портативни компютри, с форма и големина на кредитна карта. И макар, че (почти изцяло) 'влиза' вътре в лаптопа (освен новите малки 'нетбуци', всеки лаптоп има такъв слот) - по същество за архитектурата на лаптопа се явява "външна". Той си работи и без нея, нищо не трябва да сменяш, нито да отваряш корпуса. А популярно наричаните "външни карти", които се свързват чрез USB или Firewire, не са 'карти' (макар вътре в тях да има, естествено, платка) защото съдържат в самостоятелен корпус още неща. По-редно е да се наричат "външен интерфейс" - а картите са също интерфейс, но вътрешен. Както много други термини, грешното понятие е добило 'гражданственост' и поради това... вече не е грешно (дали?). Както и да е - поддържам съвета за синтезатори и мини-диск да оборудваш лаптопа си с PCMCIA аудио карта. На слука!

^ Е, нека не сме съвсем черногледи (и мене много ме мъчат тези неща, но) - има и положителни примери. Те винаги ще са малцинство, важно е да ги има. Ето тези момчета, например, са нашата надежда: виждам сериозно отношение към това, скоето са избрали да се занимават - макар да са съвсем млади. Забележи, че този Versus не пише Осилвател и репетициЙ, и се изказва доста читаво за годините си. И най-вече - откровеното желание да научат повече! Това е най-радващият признак, че има надежда. (Защото простотията арогантно "знае повече от тебе" а нежеланието да научиш нещо е по-страшно от незнаието). Хайде да спирам -а , ами да видим с какво можем да им помогнем!

@docc: неправилно съм се изразил за 'звукова енергия', вероятно ги няма високите (защото по-насочено се разпространяват) и... с две думи, момчетата не се чуват добре (още повече някой им е казал да си вземат монитори). Явно бюджетът им е изчерпан с тази конфигурация, ако откъснат някой лев 'от закуски', нито ще стигне за монитори, нито ги мисля да са пръв приоритет. Като опитен в озвучаането, ти какво би казал за DI и/или SansAmp-подобни устройства между инструментите и входовете на Yamaha-та? И ще има ли осезаема файда, ако връзката стане през XLR-а? При повторно поглеждане видях, че тя има и някакъв процесор - но не ми изглежда той да има възможност да работи поканално с различни настройки? (Аз не бих го пипал за друго освен за пестелив реверб при нужда).. Какво друго би могъл да препоръчаш на тези момчета?

Правилно - и най-якото забиване не е оправдание, а това си е жив спам, отсЕкъде (если понимаете меня ) Дори с обстойното саморпедставяне и писането на чужд език вече е спам; а с политическата пропаганда (нямам предвид аватара, а описаните про-екологически организации и акции)... Все едно Стив Ваи да пусне в този раздел свое парче и да ми напише цяла страница статия за пчеларството (което си му е истинското хоби, но не е тук мястото) - ами и него ще го баннат за спам Най добре авторите да си преработят (значително) анонса, а модераторите да махнат тази му версия.

VST инструментите, които са по същество синтезатори (от всякакъв вид) имат много богат контрол над всички параметри. В някои от тях дори може да се 'проектира' конкретен звук (дори несъществуващ) - включително детайлно проектиране на произволна обвивка с всякаква форма. Ако си направиш "цигулка" от такъв синтезатор, можеш да и моделираш звука както си искаш. Инструментите, почиващи на библиотеки от сампли, обаче - не дават такива възможности, защото при тях целта е най-вярно възпроизвеждане на записания истински инструмент. Тях вече можеш да дообработваш само след като си ги обърнал/записал в аудио. Ако ти трябва по-бавна атака, отколкото цигулката реалистично има - или затихване като от китара - най-добре е наистина да си го изсвириш с китара. Ще ти трябва или eBow (много ценна джаджа, с нея свиря "челото" в познатия форумен джем The Great Gig In the Sky), или пък дигиталнен процесор с ефекта "slow attack" (това мисля че с него бях направил навремето - партии в средата и края). За мен лично eBow дава много по-реалистичен резултат и повече артистичен контрол (особено ако някога са те учили да свириш на инструмент с лък). И после пусни да чуем как се е получило!

Гледах дълго как никой от многото експерти тука не се накани да ви даде някой съвет... Щом имате мерак да се събирате редовно на репетиции и да дадете пари за тези неща - заслужавате нещо по-добро да извлечете от тях.. С няколко думи: - За репетиции монитори не ви трябват. За свирене пред публика ще помогнат, но в тази ви конфигурация дори и там може без монитори. Основните ви говорители излъчват напред, а зад тях почти няма звукова енергия. Ако сте зад тях (както често се разполагат нещата на сцена), чувате само отражения от залата (много слаби и силно дебалансирани). В репетиционната просто си обръщате колоните към вас - не да ви бият в лицето, но под удобен ъгъл, че да ги чувате. Пред публика може да се разположите в една линия с колоните или съвсем леко пред тях - и всичко ще си чувате, особено ако не разнасяте каналите в ляво и дясно, а ги панорамирате в средата (като моно). Единствен проблем може да създаде вокалният микрофон (имате късмет, че е един), който ако е пред високоговорител 'хваща' неговия звук, вкарва го обратно в дяволски кръг, който се нарича 'микрофонИя' и сигурно ви е познат като нарастващо пищене или бучене (може да има различна честота според настройките и разстоянието). За избягване на това, разполагате вокаиста по средата - максимално далече от всяка колона и по възможност не много напред от въображаемата линия между тях. Да си създаде навик да насочва микрофона само към себе си и да не го върти ненужно наляво-надясно. Ако все пак се получава микрофония, тогава изнасяте колоните напред - и вече ще имате нужда от монитори. - Една от причините да не получавате идеален звук е, че усилвателят не е инструментален. Нито като входно съпротивление и чувствителност, нито по честотна лента, не е предназначен за китари. Най-простото нещо е да си вземете за инструментите DI кутийки, не са скъпи (особено пасивните) и служат да съгласуват китарния сигнал към микрофонен вход. (DI = direct input or direct injection or insert - все едно). Иначе правилният начин е всеки да си свири с инструментален усилвател, а от колоната му с микрофон да се вземе сигнал към общия миксер. Понеже засега нямате пари за това, DI (директният вход) прескача кубето и микрофона му и вкарва китарата директно в пулта. Трябва ви по една такава кутийка за всеки инструмент. С това съгласувахме по сигнал, но звукът все още "не е баш както трябва". Работата е там, че китарният усилвател е проектиран леко да изкривява (дори в 'чистия' си канал), има онзи характер, който свързват с т. нар. 'драйв'. И говорителят в китарната колона е специален - с доста изрязани високи и подчертани среди, което отговаря на тембъра на ел.китара. А във вашата 'системка' входните предусилватели са правени да се избегнат изкривяванията - и нямат никакъв 'драйв', а колоните ви са широколентови (за да могат да възпроизвеждат и DJ записи и едва ли не HiFi) и не са правени да дооформят китарния звук. Затова, още по-добре ще е, ако вместо пасивна DI кутийка се използва някое устройство като популярния SansAmp (което това си значи - без усилвател) или някое от достъпните, но много качествени устройства, предлагани от съфорумници като Ники Фена (Nikifena). Тези педалчета са своеобразен (аналогов) амп-симулатор: дават и предостатъчно драйв (който може дори да иде в овърдрайв и дисторшън), и честотна характеристика като през китарен усилвател. С такива устройства вече ще получите през вашата система много по-як, типично китарен (и басов също!) звук. Ако някой от вас ползва дигитален процесор с китарата си - включвате това устройство след него. (И не прекалявайте с ефектите от процесора - махнете всичките му дисторшъни, защото санс-ампа си ги дава, а ползвайте само модулационни и закъснителни ефекти като хорус и дилей, с мярка и при нужда). - И най-накрая, цялостният ви звук много зависи от настройките в този миксер. Както индивидуалните EQ настройки (честотни корекции) за всеки канал, така и от баланса. Да не се разпростирам тук - за начало ще е най-добре да повикате на една репетиция някой батко - озвучител (добър). Той да ви нагласи идеален звук (според възможностите на наличната система) - вие си записвате всички стойности на всяко едно копче (или си правите снимка отблизо, дето всичко да се вижда ясно 'на колко' е) - и после всеки път си възпроизвеждате тая картина. Полека ще почнете и да разбирате и да си обяснявате защо точно така са сложени корекциите, и ще се научите да си ги донагласяте сами. И всичко това ще ви е полезно когато преминете на нови апаратури един ден. - - - Та, с малко помощ от разбиращ озвучител и много дребни инвестиции - може да се изкара приличен звук и от тази система. Желая ви много приятни часове когато е добре настроена и успехи по сцените! П.с. Приемаме, че засега барабаните разчитат на 'собствени мускули', което е реалистично в по-малки залички. Когато почнете да дъните тая система до предела и (за малко по-големи читалища или физкултурни салони), може да започне да заглушава барабаните, а те са важни! Докато не преминете на следващо ниво, решението е един малък миксер и 3 евтини микрофона: смесвате си предварително барабаните и заедно ги вкарвате в един канал на сегашната система (който балансирате по ниво с другите инструменти).

Бизнес план никой не е предлагал да ти прави (не ми е минало и през ум, че може да ме наемеш за това - скъпо струвам, пък и ти нямаш нужда, всичко си знаеш). Исках да илюстрирам сложността на въпроса и доколко техническите въпроси зависят от не-технически такива. Ти с последния си отговор илюстрира, че добре си си направил сметката, знаеш за какво се бориш - и вече (почти) си го постигнал. Респект! Цялата конфузия и разходките извън темата произлязоха от зададените въпроси - те създадоха впечатление за много по-начинаещ, отколкото всъщност си (и доста объркан с информации, които изглеждаха над нивото ти; може би още са). Трудно беше да предположим, че един начинаещ може да си позволи пълно многоканално студио с професионална конзола, рекордер, хардуерни компресори и други устройства необходими за сериозни записи, набор от микрофони, каквито такава конфигурация заслужава и пр.) Оказва се, че ти нямаш проблем с финансирането на студио от такъв клас - тогава и шегите за аналоговите магнетофони бяха неуместни, ти явно и тях съвсем на сериозно си разглеждал като възможност. Въпрос на комуникация - в първия набор въпроси и следващите 1-2 поста създаде съвсем друго впечатление за статута и нивото си; последният пост доста неща изясни. Да се надяваме, че именно този последен пост реално отразява картината и още веднъж се извинявам, че може би съм подценил подготовката ти. На слука с преоборудването и творчески успехи с новата техника!

Разбираш ли добре разликата между velocity и volume? В началния си пост говориш за "ниво на силата на звука", което е почти точния превод на volume. Velocity не е същото Вярно е, че при някои инструменти, както и при старовремски и ниско-качествени сампли, промяната на скоростта се чува като промяна на силата, но по принцип това не е така. Има пиеси и пасажи (особено на перкусивни инструменти като пиано), където се свири 'пиано' и дори 'пианисимо' (тихо), но с голяма скорост (velocity). Този атрибут в MIDI стандарта отразява промените в характеристиката на звука при различна бързина на въздействие от музиканта върху инструмента. Не колко силно блъска клавишите (струните на китарата, или колко силно надува духовия инструмент), а колко бързо го прави. Представи си лирично соло на китара в балада, където нивото не е много силно, напр. мецо-форте. (Това в хеви метъл е трудно да си го представиш, де ). Представи си, че пред една дълга нота, за подсилване на емоцията, е предшествана с форшлаг от много къса триолка (3 ноти, изписани като 16-тини, де факто всяка е 1/24 от твоя бийт). Тези микро-нотички са дори с по-ниско ниво (пиано), но са изсвирени с много хъс, за да въведат в сърцераздирателната дълга нота. (Свириш ли го вече това в главата си? Нещо като "та-да-да - дааааааа") - е, при тях перото не удря струната много силно (не отклонява струната на голяма амплитуда), но го прави много бързо - това е velocity . Още по-изразително е, ако не го направиш П-V-П (с алтериращ пикинг), а в една и съща посока - все едно са стакати, разделени с паузи - тогава де-факто свириш 2 пъти по-кратки нотни стойности и скоростта на перото ти е още по-бърза. А силата си остава 'тиха'.... Не знам колко полезен беше такъв пример, но пак на въпроса: атрибутът 'velocity' променя едновременно няколко характеристики на звука: преходни процеси (атака и затихване), спектрална характеристика (с различно бързи удари се извличат тонове с различно подчертани честоти), и разбира се - динамика (но много по-малко влияние, отколкото параметъра volume). При правилно създадени звуци за MIDI (правилно генерирани, ако са синтетични, или правилно семплирани - ако са от истински инструмент) тази информация е налична в самия звук (сампъл, фонт или тон от някаква wavetable). Добрите самплери и VSTi инструменти си разчитат тая информация и съответно чуваш различен по характер звук. Колкото по-примитивен е един звук (напр. стандартните General MIDI звуци вградени в Windows, особено по-старите - някой може да помни как звучеше MIDI от компютър преди 15-тина години, а за по-младите - как звучи MIDI от мобилен телефон) - толкова повече тази информация отсъства и разлика между различни бързини на въздействие върху инструмента не се чуват като разлика в звука. Различните плейъри и програми, като свирят MIDI и им попаднат звуци без нужната velocity информация (а в MIDI партията има такива указания), интерпретират командите по един от два начина: - по-'тъпите' не правят нищо, т.е. каквато и скоростна промяна да е зададена, в звука нищо не се променя - по-'хитрите' интерпретират velocity като volume (което не е много хитро, щото не е верно) - и оттам масовото неразбиране какво всъщност прави velocity. Сега на редакторите: съвременните такива, самостоятелни или части от DAW, очакват да им се подават сампли с нужната информация. Тогава, като гледа една партитура, програмата допуска, че по време на пиесата (и дори на кратък пасаж от нея), музикантът може да свири с различна рязкост на удара (не сила!). Дори може всяка нота да е с различна velocity. Затова ги виждаш като дискретни стойности (стълбчета) за всяка нота. Но НЕ МОЖЕ с параметъра velocity да правиш каквото и да е вътре в нотата. Можеш да рисуваш обвивка (envelope) на произволен по дължина пасаж, но промените стават от нота до нота, а не вътре в нотата. Velocity е характеристика на даден инструмент и променя каквото променя (атаки, спектър и пр) по еднакъв начин за всяка нота. Понеже от първоначалния ти въпрос изглежда, че точно това искаш да правиш: да контролираш и променяш атаки, затихвания и други параметри вътре в нотата - има начини, но не в MIDI. Принципно начинът е един - аудио редактиране - но за практични нужди има два подхода. - По-правилният (но и много по-бавен и труден) начин е с редактиране на самплите: трябва да отваряш всяка от тях в аудио-редактор и да правиш промени, които ще са сполучливи само ако много добре разбираш какво правиш. Това е част от дисциплината sound design и това са правили преди тебе хората, които са ти продали самплите или софтуерния инструмент за стотици долари (и през ум не ми минава, че може да си ги откраднал ). Като се направи това, де-факто създаваш нов набор сампли, различни от оригиналния - и всеки, който след тебе ги ползва вече ще звучи по новия начин. Не става да се обясни в една тема, а и не мисля че ти е цел в живота да овладяваш тая наука. - По-практичният начин е да променяш само отделни, вече изсвирени и записани ноти според конкретните нужди в записа ти. За цела трябва да обърнеш MIDI трака в аудио (в някои DAW е командата 'Freeze', другаде е просто 'convert to audio' като селектираш MIDI трака и кликнеш с десния бутон). Ако не можеш да го намериш, просто създаваш нов празен аудио-трак и на него в реално време записваш МИДИ-то (всички други писти заглушени). Вече в аудио режим, зуум-ваш си до избраната нота и си правиш нейната обвивка (envelope) с каквито средства ти дава програмата: някъде има едни малки карфици (handles), които се въртят или плъзгат за повдигане и сваляне на нивото; другаде е 'моливче' като описаното по-горе. И все пак, играта си струва само за няколко по-характерни ноти или кратък пасаж. Ако искаш да го правиш за всяка нота в 10-минутен шред, бая играчка ще падне... - - - - Не знам обясних ли нещо или само повече бъркотия вкарах в темата - На слука!

Швейцария, Дания, Финландия, Норвегия, Ирландия...(само в 'развита' Европа, да не изброявам още) са по-малки държави от нашата. Имат процъфтяващ музикален бизнес (дори имат място на пазара си за нашенски гурбетчии-музиканти). Нямат проблемите, за които се плаче непрекъснато в този форум. Как го правят като не са големи държави? Защо не си плащаме? (И всъщност - вече си плащаме за някои от тези неща. И дори вече не ни тежи даси плащаме. И за все повече ще си плащаме в най-близко време.) Та - ако сме пре**ани: кой ни го е сторил?

^ Cool! Стилистично много точно, особено рифовото свирене (повтарящи ликове). Солото май те завари не съвсем подготвен, но се поокопити (джем е, все пак и отсвирването на вокалите си е в правилния дух. Браво! Ако името на файла ти е индикация за използвано оборудване (коя част?) - евала за саунда, изкаран от Behr... И шапки на Ивелин за тракчето!

Ето един отговор, който никой не спомена, но може да 'има хляб': нито камиончета, нито 'процесор' (в смисъла в който се дискутира дотук). Нито дори скъп лампов усилвател и т.н. Вместо това: Компютър с някой от многото софтуерни симулатори - дава ти всички най-известни камиончета дето никога няма да си купиш, и избор лампови усилватели и кабинети и практически най-богатия избор от най-добри звуци (по-добро е само колекция от истинските имитирани устройства, която би ти струвала 40-50 хилядарки). Ако компютърът е лаптоп (те сега поевтиняват всеки ден, а други почти няма), може даже да се свири на живо с такава комбинация. Е, не можеш да го риташ и трябва да внимаваш с въздушните шпагати и други guitar-hero подскоци.. А пък ако свириш повече в къщи, отколкото навън - не се замисляй!

много Ивелине, ти се смееш, ама гладните сомалийци 1. Разбиха в директни бойни действия армията на САЩ - най-могъщата военна сила на земята. (Има го и на епичен холивудски филм, но жалкото е, че е истина). 2. В момента разбиват военноморските флоти на няколко страни от НАТО в Индийския Океан. 3. От няколко години прибират стотици милиони данък от целия търговски морски трафик в (и далече извън) териториалните им води, и си го трупат в швейцарски банки. Няма да се учудя ако утре почнат да си купуват за забавление (както други преди тях) английски футболни клубове или български правителства.

Сетих се за една (почти несвързана, но не съвсем!) история с един друг Studer. Към края на 80-те като млад търговски чиновник имах вземане-даване с едноименна швейцарска фирма за прецизни металообработващи машини. Бяха върха на качеството в своята област (може би още са). Един от клиентите им у нас беше военната промишленост. Случи се така, че с представителя им за България посещавахме един от подбалканските военни заводи точно в момент, когато там бяха дошли делегация от руски висши военни. Оказахме се в същата зала, като туристи в музей - развеждаха руснаците по поточната линия, показваха им чудесата на швейцарската прецизност, а онези цъкаха и клатеха глави в знак на респект. Ние двамата с швейцареца - мълчаливо кретахме след делегацията. Един от нашенските офицери, съпровождащи руснаците, в изблик на подмазване реши да се пошегува много оригинално: "Товарищ генерал, вие през войната (те всички бяха стари и мастити - явно воювали) стигнахте с вашите танкове Берлин и Виена: защо не подминахте още малко в Алпите да завземете и Швейцария?" (Ха- ха - ха - изсмя се прсилено и тъпашки) На което руснакът се замисли за миг, почеса се и каза съвсем сериозно: "Можехме, наистина. Ами откъде щяхме сега да купуваме прецизни машини?" - - - - Това което не направиха руснаците с танковете, го направиха британците с техните политици. Тука 'другаря' Браун раздава на най-големите и най-губещи фирми данъкоплатски пари да си покриват идиотщините, а читавите - дето надживяха кризата с работа - да се оправят кой както може... На път съм да мина в ония звучни излияния, от които Пресли се въздържа - та спирам. Само за черешка на тортата: един прекрасен ден (може да е още утре) влизате в някое радио или телевизия, или друго място оборудвано със Studer - и на познато изделие виждате надпис: " Studer made by Soundcraft " Не'ам думи.

@Soundburger: > "...сега ми стана ясно ,че всъщност сме много напред." Всичко е относително. Я си представи колко по-назад можеше да бъдем?!! .

^ Сега ти забелязах синия цвят в подписа

Стари Eagles - албумите One Of These Nights и Hotel California - и не мога да им се наслушам. И като музика, и като звук. Наслада и буквар!