yamaha

И малко аутотюн...ама много малко, понеже е почти в тоналност.

Вероятно си се объркал от онази ЛС комуникация, в която стана дума за ES520, защото постът ми излезе доста дълъг. Там бях говорил, че детето беше започнало с P-45 като първо пиано, а след като напредна и започна да печели конкурсите, техните му взеха "стационарен" Kawai, но тъй като така или иначе си имаше нужда и от преносим модел, след като опита стационарното, което беше натъпкано с всякакви акустични емулации, а и клавиатурата му нямаше нищо общо с базовата GHS на P-45, майка му каза, че иска да разкара ямахата и да вземе нещо преносимо пак на Kawai и аз просто й препоръчах средния модел от ES-серията. А там аз бях споменал, че като посвирих малко на стационарното - то ми хареса, не само че беше с по 3 сензора, но и наистина даваше добра обратна връзка, а иначе на ES520 дори не съм опитвал каква му е клавиатурата.

Аха, значи са го измислили както ги урежда. Аз снощи също не можах да вляза веднага и от облака ми бяха пуснали 10-минутен таймер на изчакване.

Вероятно важи за 2 еднакви модела, понеже надали може да си вземеш китара за €1199 и да си поискаш безплатно някой двойно по-скъп модел, така че реално промоцията е 50%.

Част от скрийншот - под първата четворка има поне още 15 реда.

Интересно ми е ако "свирачът" е член на оркестър от група мургави, дали пак ще му идва циганско или вътрешно ще му се ще да сложи тук-там още малко синичко, жълтичко и една лента виолетово около пич бенда. (сори за офтопика, може да го изтриеш после ). П.П. И като свирите на живо с тия цветни клавири и усилватели сега ще трябва да мислите и за дрехите си, че да сте в тон с апаратурата.

Да бе, как ли не е тръгнал да си играе с четката - има си го в 2 цвята.

Сайтът е надежден, както и този на Томан, но щом сте се ориентиирали към FP-10, по-добре го вземете от Динакорд - цената е същата, гаранцията е 5 години, доставката отново е безплатна и ще пристигне по-бързо отколкото от Мюзикер. И не се лъжете по т.нар. "български модели", защото такива няма. Ако си поръчате пиано от Китай, без проблем може да ви сложат каквото си искате име на него, пък дори и да е вашето собствено. Клавиатурите им не са много надеждни при по-дълго ползване, реакцията на клавишите е далеч от тази на FP-10 например и куп други подробности.

Да де, ама пък хармонично е точно като твоето демо. Реално демото ти ритмически е като на Иги Поп с разлика в 4-я акорд и хармонично като при Игъл Чери, но различно ритмически. И пак в същата тоналност - чудя се тази прогресия само в ла минор ли пасва или някой ден някой може да се пробва и да я транспонира.

Никога нямаше да се сетя за тая песен, може би защото не слушам Иги Поп...а и четвъртата функция в демото ти не беше много точна. Всъщност в песента тя е променлива (един път е една, следващия път друга), но пък иначе в демото си уцелил оригиналната тоналност.

Не беше нужно да се хабиш да свириш прогресията 6 пъти...само 1 път беше достатъчно. Кажи все пак в какъв стил е тая песен, дето я търсиш, че само така с 'британското' е доста общо. Мисля, че съм слушал някакъв денс с тези функции, пък ако не я откриеш - ще ти напиша една с тия акорди в "британски стил".

Това се предполагаше още от самото начало. Принципно така стоят нещата при всички евтини устройства от ниския клас, но няма как да очакваш повече за цената, която струва, понеже аз всеки ден оставям повече само като вляза в някой хранителен магазин и не излизам кой знае с какво. За тия 30 лева са му вградили кодеците, направили са му кутийка с надписи, сложили са му батерия, чинчове и голямо лъскаво копче и...стига толкова, че даже и работи представи си. Edit: Ха-хааа...чак сега го забелязах...пустите му китайци, редовно го правят.

Няма как да я разбере и затова разчита изцяло на теб ти да се справиш. Не съм имал отделно стъпало на Динакорд, но съм работил с техен Powermate и доколкото си спомням, тоя превключвател може да помогне при работа с по-малки озвучителни тела, така че си напълно прав за "А/В тестването на цъкалката" - ако чуеш, че по-малките колони, които си свързал към стъпалото, започват да свирят с повече атака в ниската област...оставяш го в тази позиция и готово.

Като каза "тунер" се сетих, че преди време бях взел един и още си стои в кутийката неизползван, така че ако жената вземе китарата без тунер, мога да й го изпратя в града, в който е, само на цената на доставката на куриера.

За да не изглежда, че в темата си говориш сам, ще взема да се включа и аз. Вероятно ще ти върши работа, но не разчитай много на този 3D бутон. Освен това е възможно да имаш известни проблеми със сдвояването, понеже знам, че не четеш много коментарите на потребителите.

Така си е - моделът е някъде от 80-те години на миналия век, когато чалгата и поп-фолкът все още ги нямаше, а хисарският поп току що прохождаше в кариерата си. Разбира се предходното няма никакво значение, защото съм сигурен, че и досега Касио нямат понятие какво се слуша по наш'те ширини, а и сме прекалено малък пазар за тях, но от друга страна с подходящо програмиране на осцилаторите спокойно може да си докараш някои характерни чалга-бленди.

Малко се обърках какво точно питаш, понеже първоначално попита с каква програма да прехвърляш бленди, след това цитира един 15-годишен пост на колега, който пък е питал за съвсем друг модел, а накрая май излиза, че търсиш конкретни саунди за Касиото, които да прехвърляш като SysEx съобщения. Ако е това третото, само човек със същия модел, който има в наличност някакви събрани бленди ще може да ти помогне, но ако е първото и просто изпитваш трудности с Midi-ox-a, тука е обяснено съвсем разбираемо в частта за SysEx съобщенията. За съжаление моделът на касиото е много стар и е малко вероятно някой от съфорумците да го има, че да ти помогне директно с неговия си опит и това, което е събирал през годините.

Преди около стотина години май бях виждал такова. А сигурен ли си, че изобщо може да вкараш външни саунди? Доколкото си спомням този модел имаше някакъв картридж, така че ако изобщо може да заредиш нещо ще е през него.

И най-важното е да схванеш разликата между 32-битова 'дума' с фиксирана запетая и аналогичната й 32-битова с плаваща. В първата имаш нули и единици в комбинации, които се кодират по прост начин и в зависимост от комбинирането могат да достигнат максимум до 192 db чисто теоретично, което също е ужасно много, предвид, че ако чуеш от метър такъв интензитет, най-вероятно ще останеш глух за постоянно...докато при втората кодирането и алгоритъмът са различни и от там идва целият този бонус с "безкрайния" хедрум.

А аз обратно - с годините май опростявам аудиоинтерфейсите. Допреди 3-4 години все още записвах на 8-канален интерфейс (карта на слот + външен бокс), но установих, че рядко ми трябват повече от 2 микрофонни входа по едно и също време и минах на външни USB аудиоинтерфейси с по-малко входове. Вчера отново разслиствах в Томан USB интерфейсите и за пореден път се убедих, че за съвсем народни цени човек може да се обзаведе с достатъчно качествен интерфейс, а предлагането на модели от различните фирми е наистина огромно. Да, яко е ако работиш с аналогов миксер и вкараш на 8 канала всеки от 8-те изхода, които да си ги регулираш със слайдерите, но ако не записваш много хора наведнъж, същото с тия 8 канала може да го правиш и постфактум с някой моторизиран контролер, вързан към DAW. @Koobenot, схвана ли все пак начина на действие на 32bit float? На мен още в самото начало също ми беше малко трудно да навляза в материята, понеже математиката не ми е много любима, а принципът най-добре се обяснява математически, но в края на краищата го разбрах и без много математика. На оня линк към SD са го обяснили съвсем разбираемо - реално в DAW получаваш разновидност на 24 бита, които са във формата на 32-битов файл, който съдържа цялата допълнителна информация за практически безкрайния хедрум и която информация впоследствие можеш да манипулираш така, че да вкараш недобре записан по нива запис в правилните норми. Разбира се може да ти изкриви още на ниво 'микрофон' (ако е с нисък SPL), а иначе самите предусилватели на уредите, които са пригодени да записват на 32bit float са с максимално голям диапазон на динамиката и затова в рекламата на SD не пропускат да напишат, че техните гонят 142+dB. Та реално в тази 32-битова "дума" пак имаш кодиране с нули и единици, но не така просто както са познатите комбинации от нули и единици в 32, 24, и 16-битовите целочислени "думи", а първият бит е ориентира за + или -, след това следват 8 бита за екпонентата и останалите битове до края определят мантисата. (да ме простят математиците ако не използвам правилните термини ). Всъщност ето я и графиката на една такава 32-битова "дума"...

Реалното време ти дава повече свобода, защото всеки момент може да смениш друга хармония ако те кефи повече, отделно че в повечето клавири пак може да си запишеш прогресията като основа и после да не я свириш. А за неклавиристите...и за тях са измислили лесното дори и в най-елементарните самосвирки - 1 клавиш->мажорен акорд ; 1 бял+1 черен вляво -> минор ; 2 бели с черен -> септакорд...и т.н....може и да бъркам комбинациите, понеже никога не съм ги ползвал. Като цяло си е въпрос на лично предпочитание, защото и двата метода имат предимства и недостатъци - примерно ако хармониите ти са на гъсто, а темпото бързо, винаги има шанс да засегнеш някой съседен клавиш и от там хармонията ти да отиде по дяволите, но пък това е рискът на живото свирене, докато на BiB каквото му е написано, това ще свири, но пък трудно ще го накараш в последната секунда да смени нещо, освен ако не си го вързал по MIDI.

Абе аз с компютъра отдавна мога от речитатив да направя песен, но все още не съм се научил да вкарвам допълнително настроение и "feeling" там дето го няма. А това с мастеринга наистина е яко - в днешно време всеки го прави или най-малкото е чувал за него, пък и самата дума звучи някак респектиращо, все едно някакъв вълшебен майстор ползва процес, който може да обърне на 180 градуса една скапана песен и да я направи перфектно звучащ хит. П.П. А на бате Пешо му предай поздрави от мен ако го видиш - познаваме се от другия музикантски форум, в който преди години бях рецензент на авторските им творби...не знам дали ще се сети след толкова години. То от там излезе и Стрезов също, на който някои от вас със сигурност ползват саунд библиотеките му.

Сега видях, че си добавил още писания към един от постовете си по-горе, които не съм видял (там дето ти затлачвала машината) - в този случай веднага след записа и събирането от тейкове на най-добрата версия си правиш траковете на 24 бита и олекотяваш цялостното възпроизвеждане...или пък по-маловажните тракове временно ги "скриваш" за процесора, за да не ги просвирва, но не с мюте-то разбира се. А наистина в миналото когато нямаше компютри и до големите студия можеха да се доберат само групите с най-добрите и богати продуценти, конкуренцията беше такава, че на пазара оставаха само най-добрите. Студийното време е било много скъпо и никой няма да те чака да си репетираш ненаучените неща там. Именно поради това някои големи и известни групи от миналото като ги слушаш на live звучат като един и практически идеално, защото толкова са репетирали репертоара си, че няма как да е по друг начин - или си много добър, или пазарът те изхвърля. Сега не е така, играят много странични финансови интереси, а и с цифровата технология нещата стават много по-лесно, независимо от недобрия изходен материал. Ако знаеш колко пъти съм чувал репликата "Карай, с компютъра ще го оправиш после", когато съм поисквал някой да изпее още един тейк...

Според мен повечето е "за добро". Да, сега едно такова елементарно снаждане на мястото между двата тейка на горния клип може да се осъществи за секунди и с няколко клика на мишката, че даже и да сбъркаш нещо, имаш опцията да се върнеш назад, докато там undo нямаш и снажданията са малко като поговорката "3 пъти мери, един път режи". Щото може и да си го маркирал правилно (особено ако записът ти е на по-висока скорост, където имаш повече толеранс), но въпреки това преди да хванеш резачката е добре да врътнеш напред-назад няколко пъти и да се увериш на 100%, че именно това е най-правилното място.

Аз също съм с това мислене - техниката вече е достатъчно мощна, а аудиоинтерфейсите достатъчно хубави и евтини и човек не трябва прекалено да се фиксира на най-новото поколение на еди какво си и да влиза в разни филми, мислейки си, че като си купи най-последното, музиката му автоматически ще стане с 5 нива по-яка. Все пак най-важното е да правиш добра музика, а техниката е само средство, с което да постигнеш резултата и не е необходимо да харчиш хиляди долари за да изкараш някоя хубава и добре записана/обработена песен. А като спомена тейп машините - да, днес вече всичко го има като емулации, което много улеснява целия процес, но пък от друга страна ме кара да се замисля колко години вече съм натрупал в тоя живот, предвид, че разни такива операции в миналото ми се е случвало да правя многократно, пък макар не и на Студер или друга голяма машина. (Off - баси колко дълъг и едновременно кратък е животът всъщност ).