yamaha

Чудя се толкова ли е нямало втори локомотив или специализирана машина за такива случаи, че ще карат пътниците да помагат. Това ми напомня на един кадър от клип, от времето когато в СССР нямаха проблем с работната ръка, а всичките им жени бяха мъжки момичета...и не само на маса.

С Кори Хенри винаги си е мъчение - тоя пич съм го признал отдавна и за мен си е извънземен...толкова негови изпълнения съм изгледал и все на live - на концерти, в църкви, на музикални изложения, даже и в случайни обществени пространства... А размерът не е ли обикновен 4/4...само дето това, което се развива върху него е трудно за описване или нотиране, понеже не се влияе много от размера. Едно време като студент, в часа по хорово дирижиране имахме задачата с едната ръка да махаме на 4, а с другата на 3, по едно и също време - ей това соло е нещо такова, но още по-трудно. Edit: Понеже горното го писах докато бях още на половината от клипа, сега на 4-тата минута чувам, че размерът наистина се сменя...май на 5/4 или нещо такова, но после пак си влезе в старото русло...като го дослушам до края може пак да пиша... Edit2: Дослушах го до финала, това е - база от 4/4 с ненормални асинхронни мелодични линии отгоре и с кратка смяна/брейк на 4-тата минута. @DANEV, нещо гледам си много доволен след като приключи. Колко време ти отне да запомниш и изсвириш всичката тая гадост...хич не ти е било лесно предполагам, че и дълго да му се не види...

Мислиш ли, че на живи участия ще усетиш някакво евентуално подобрение при възпроизвеждане? Ако е за запис - да ; ако си в студио - да, но на живо не ми се струва, че ще хванеш голяма разлика между лаптопския изход и този на външна карта.

Още тогава го забелязах. Нали музиката върви малко пред неговите думи (коментарите му за всеки 'мастер'), в музиката чувах секунда преди да коментира нещо, абсолютно същото, което той казваше малко след това. Попадал съм на разни други, които коментират неща дето просто ги няма, може би с идеята хората да си кажат "баси тоя каккъв прецизен слух има", но всъщност или нямаше нищо, или е било с такива микроскопични промени, че само уред може да го долови, а в същото време оня говори за някакви колосални изменения. Принципно си прав, но тук има допълнителния момент, че всеки говорител за NS-10 е произведен по същото време и по същата технология, по който е бил произведен и десният му говорител...предполагам знаеш за историята на тези монитори и кога ги спряха. Реално след това и досега се продават или свалени от работили монитори говорители, или "нови" в кутия (основно от японците), но произведени преди 2000-та. Така че както казват аудиофилите...само му трябва малко разсвирване и ще е същият като този отдясно. Отделно няма как да знам дали не са ги сменяли в комплект, но пък така не мога да си обясня защо е завъртян не на позиция само левият. И понеже аз съм от последните, които навремето успяха да си купят (от Динакорд) NS-10M studio и след толкова години знам наизуст как звучат в различните стилове, веднъж слушах няколко различни стила на познати парчета през CLA-10 - абе уж трябва да е същото по думите на производителя, но реално не е...може би защото както казваш са чисто нови, а и фирмата е друга.....или пък просто не са били разсвирени барабар с кабелите.

Изтече ми времето за редакция на предишния пост, затова съм с нов. Забравих да добавя, че съм абониран за доста подобни канали, но точно за неговия не съм, иначе от време на време гледам по някой негов клип, понеже тоя пич съм го признал, че има ухо и знае да работи добре. Примерно преди време бях гледал 2-3 клипа, в които плащаше за мастеринг на най-различни хора - от напълно неизвестни и взимащи нищожни $ на час, до професионални студия с многократно по-високи цени и тъй като парчетата са си негови, той също им направи мастеринг и след това зареди в случаен ред всички варианти, без да може да се ориентира по име, номер или нещо друго и започна да ги прослушва с коментари за гледащите клипа какво чува в тоя и оня вариант, после ги класираше в движение и накрая откриваше да се види кой вариант кой поред е бил в мултитрака. Имаше доста неочаквани резултати от рода на това, че в единия клип най-скъпо взимащото студио беше накрая в класацията, а доста по-напред беше тоя, дето му беше взел най-евтино. И друг род интересни клипчета има в канала му. А иначе да се извиня на металистите, че ги набедих за безшумното пристигане с модел Х - май той самият пристигна с тази Тесла...всъщност пак си го пуснах в началото и пак не разбрах кой беше в колата. Но пък пътьом забелязах, че са сменяли говорителя на левия NS-10M, понеже го бяха обърнали на 90 градуса по часовниковата стрелка.

Метъли пристигат безшумно с Тесла модел Х...тц, тц, тц - накъде върви тоя свят. Всъщност това не е точно "продуциране на песен от край до край", защото 3 дена бяха сбити в 20 минути и са показани само някои от акцентите. Иначе лично аз никога не съм продуцирал метъл, защото съм далече от този стил и не искам да правя глупости, а и студиото ми не е правено за този род записи, но като цяло така върви процесът при записа на всеки стил. Предразполагаш изпълнителите, за да могат да покажат най-доброто от себе си, насочваш ги по време на записа, представяйки своята гледна точка в дадени моменти или цялостно за песента, ако имаш посетители (студентите)...обясняваш им кое за какво го правиш, питаш ги за тяхното мнение как биха постъпили в такава и такава ситуация и т.н. Просто няма начин да не си активен в комуникацията по време на записа, защото този който е зает със свиренето/пеенето в момента, чува по един начин нещата в слушалкките, отколкото ти, дето си в другото помещение и просто слушаш изпълнението на мониторите. Отделно често се налага да помогнеш с нещо в движение...примерно на някоя директна модулация без подготовка, да му изсвириш новата тоника в слушалките 1 такт преди модулацията или пък да му сложиш някакъв маркер в началото, където се налага да започне без ориентир...или пък дори просто да му вдигнеш одобрително палец през стъклото, за да знае, че някой труден пасаж го е записал добре...психология.

"Балкан Фанатик" в заглавието май се отнася за него, а не за оркестъра. Тоя съм го случвал преди много време и в други клипове - викат му Дисо и доколкото знам май е някакъв шоумен, дето циганите в Сърбия и Македония много го харесват и затова Ерджан го ползва като атракция към клиповете си...ама....циганска работа...без нещо лично към етноса..

Понятията като цяло са доста разтегливи и затова е нормално всеки да ги употребява според собствените си разбирания. Принципно чалгата като музикално течение вървеше през 90-те години, когато в песните не беше необходимо звукът да е як, а балансът между партиите перфектен - достатъчно беше някакъв пошъл текст да върви върху някакъв вид кючек и толкова, а клиповете също бяха скалъпени на домашно равнище. След 2000-та започнаха да полират чалгата с вкарването на по-добри инструменти и съвременни стилове, певиците (или певачките) също започнаха да се модват с разни пластики, което в допълнение към 'фотошопираните' с всякакъв софтуер клипове, промени думичката "чалга" на "поп-фолк"...даже вече съм забравил кой употреби за пръв път и наложи новия термин - медиите или музикалните компании. Това за мен е разбирането в музикален смисъл, а във философски - разбира се че чалга може да се намери навсякъде...от облеклото и визията, до разбиранията на Слави Трифонов и сценаристите му (примерно)....PS: музикантите от Ку-Ку бенд ги изключвам, те просто са на договор при него. Но както спомена по-горе и bmo, щом има търсене на този стил, ще го има и предлагането му. За мен проблем няма, стига някой да не ми тика тия ритми ежедневно в ушите докато им се кефи, но и аз съм взел все пак превантивни мерки и се намирам на място, където никой наоколо не слуша такава музика, а дори и някой случайно да спре колата пред нас и да прави дискотека докато стои на паркинга, обезшумяването ми е такова, че и хеликоптер да се позиционира над къщата, няма да ми пречи.

Даааа....аз пък харесвам Тейлър Суифт...и все ми е тая какво точно пее...щото докато я гледам, нещо спирам да чувам, така че ако ще и чалга да пропее и да направи дует със Софи Маринова, пак ще ми харесва.

Кажи ми, че не свирите на плейбек! Браво, много сте добри! Едно време като слушах концерти на Earth, Wind & Fire и други в тоя стил също си виках "баси, тия свирят и пеят като от запис".

Тоя с текстовете ли - съмнява ме. Още докато му разглеждах "лириките' и си разговаряхме, чух че е с висок тембър, но к'во от това, той и Еминем реди в тоя диапазон. Проблемът се видя при пробните записи - никакъв екшън, никаква идея, нула настроение, абе..."първокласник чете стихотворение"...направо разкатаваше фамилията на собствените си текстове и което беше по-лошо - не беше ритмичен, ама хич. Бях му пуснал един пробен бийт - не го хвана ; пуснах му друг - същата работа...забавях, забързвах...мъкааа...по едно време (всъщност още на първия бийт) ми се щеше да му кажа "абе човек, какъв хип-хоп си се засилил да изпълняваш като не ставаш за тази работа", ама пусто съм възпитан. Обясних му все пак какви са проблемите му, натиснах го да помисли за някой от истинските рапъри, които ги знам, че не да им пускам бийт, а само да им щракна с пръсти и политат...тц, не искаше. Не знам...или много му се щеше да бъде рапър (по онова време бяха на мода), или не искаше някой да му открадне текстовете, или пък и двете.

Митко Пайнера винаги си е бил бизнесмен и въпреки, че на маса с камера човек говори малко по-различно отколкото само на маса, доколкото го познавам и имам някакви впечатления от него, това което говори в интервюто са си неговите виждания. Съдя и по това, какви впечатления имам от изпълнителите им, кастингите, договорите, които сключват и др. такива. По-горе споменах, че по стечение на обстоятелствата съм ходил там, още когато едва прохождаха, както и че десетина години по-късно имах за известно време досег с поп-фолка. Мога да потвърдя това, което той каза, че клиповете и дори голяма част от кариерата си, певците и певиците там си ги спонсорират сами. Записвал съм момичета, някои от тях впоследствие отидоха в Пайнер и станаха звезди, та с едно от тези момичета също бяхме записали няколко песни (не искам да я назовавам по име, защото писаното в Интернет се чете от всеки и не знам дали ще й стане приятно). Тя беше доста млада, но вече омъжена и когато 2 години след това я взеха в Пайнер и започна да гради кариера, разбрах, че мъжът й си е продал колата (имаше едно БМВ), за да може да й плаща клиповете...парадоксът беше, че малко след това се разведоха. ...но пък такъв фотошоп й удариха от Пайнер, че на клиповете вече не мога да я позная... Така стоят нещата в Пайнер...ползваш името на фирмата, плащаш си кариерата, те те популяризират и като станеш известен - после си избиваш парите от участия...чалготеки, механи, частни партита, абитуриентски балове...или пък по-големи концерти, според зависи кой колко е станал известен и къде точно ще го поканят.

И ние покрай тебе, ама в хубавия смисъл. Само смени оня 'до#' на 'до' на 11-тата секунда и ще стане перфектно. Edit: Всъщност недей, пак си го пуснах и се заслушах в баса, че всъщност и той също минава през до#, така че си е идеално.

Не ги наричай "рападжии", защото се обиждат. Наистина между текстовете им има доста тъпи и пълни с цинизми, но има и много свестни неща като смисъл (по някой път дори и философски)...просто зависи кой го е написал и какъв е вътрешния му мироглед. Пример: около 2006-та идва един ден някакво момче и носи разни негови текстове за рапиране. Започнах да ги чета и по едно време започвам да си мисля "баси, наистина много добре ги е написал - хем стават идеално за редене, хем нямат вулгаризми, хем имат дълбок цялостен смисъл"...нещо рядко срещано при рапърите, които обикновено сами си пишат текстовете. Похвалих го, че наистина са много добри и го попитах намерил ли си е вече човек, дето ще му ги изпълни. Оказа се, че категорично не иска никой друг освен него да рапира тези текстове - пробвах го да видя как ще звучи в негово изпълнение...трагедия, пълна! Казах му, че поне в момента нищо няма да излезе от запис с него и да си помисли все пак за някой рапър с практика и че мога да му препоръчам много такива, понеже в този период работех основно с тях. Не пожела - и така тези прекрасни текстове заминаха в небитието, а бяха наистина много добри. Та винаги има и изключения във всеки един жанр...пък дори и в поп-фолка.

Само да те допълня и да уточня, че по мои наблюдения тази част от постъпленията всъщност беше над 90%. Аз също не слушам чалга и се надявам да не ми се наложи да я слушам, просто защото (както спомена и TONY) това не е моята музика. През живота си съм се занимавал с най-различни музикални дейности и поглеждайки назад, смея да кажа, че към всички съм се опитвал да подхождам професионално, без значение дали ми е харесвало или не. По стечение на обстоятелствата около 2003-та ми се наложи да се потопя за около 2 години и в поп-фолка, покрай един импресарио, който току що беше напуснал АРА и беше решил да прави нещо самостоятелно като си търсеше външно студио. Та през тия 2 години докато съм записвал чалга изпълнители, хич не ми беше приятно после да им работя песните, защото, едно че бяха 70% от всичко което записвах и от друга страна обработката на една песен изисква десетки и стотици прослушвания на това, което работиш, а когато материалът не ти допада, хич не е куул...Но работех добре, защото само това знам и всички бяха доволни. За щастие след това ми се отвори доста работа с хип-хоп изпълнители и преминах на друга вълна, но тия 2 години ме научиха, че без значение дали нещо ми харесва или не, първо трябва да подходя към него по същия начин, както бих подходил и към нещата, които ме кефят, и второ - трябва да мога да приемам вижданията и харесванията на отсрещната страна.

А аз - неправилно позициониране пред микрофон. С една осмица от двете й страни щеше да е по-реалистично, но нямаше да е толкова ефектно за конкретния кадър. С някои неща, които казваш съм съгласен, с други не съм. Славата на Пайнер е на местна основа, защото такава е била основната идея - няма как с такъв специфичен стил да направиш световен пробив, освен да те знаят като име на Балканския полуостров и толкова. Не мога да се съглася с теб обаче по отношение на техническото оформление на продукцията им. Оставяйки настрана естетическото съдържание на музика, текст, начин на пеене, сюжет на клип и др. подобни, няма как да отрека, че саундът им е на много добро равнище, клиповете им са полирани до последно и изглеждат добре, което определено показва професионализъм на хората, които се занимават с тези неща. Разбери ме правилно - не говоря за музиката като музика, а за техническата част на цялата им продукция.

Защото AI напредва и скоро всеки ще може всичко да си го взима безплатно. ...хем се шегувам, хем не съвсем...

Май нещо много си им набрал на пайнеровците ми се струва. Koobenot вероятно имаше предвид, че в този стил няма друга фирма в България, която да им се явява конкурент...и съм склонен да се съглася с него. До едно време АРА се опитваха да правят нещо, но след като Митко Пайнъра затвори цикъла (изпълнители, аранжори, текстописци, композитори, продуценти, клипове, собствена телевизия и магазини), не само АРА, но и всички по-малки агенции просто увиснаха. А че Пайнер отдавна правят як саунд - правят го, а как и какво се пее зад него не е интересно ; харесват ли го малките (че и по-големите) по чалготеките - харесват го. Значи фирмата върви в правилна посока. Аз още преди 15-20 години си бях направил тотално грешното предположение, че на хората тия еднакви и повтарящи се бийтове все ще им омръзнат по някое време, понеже реално са 2-3 ритмически структури, които се повтарят в различните песни с леки изменения, но не се сетих, че малките порастват и стават големи, после си раждат деца и децата им вкъщи започват да слушат същата музика, с която са отраснали родителите им. Имах възможността за пръв път да отида в Димитровград в къщата, откъдето започнаха (пихме кафе на първия етаж със Стефан Статев) по времето когато все още нямаха нито магазини, нито телевизия, даже май и клипове все още не снимаха щом ми се стори, че апаратурата, която аз имах тогава като че ли беше повече от тяхната. Но това наистина беше в самото начало, когато не само те крадяха на поразия гръцки, турски и сръбски песни, но и в цялата държава всеки крадеше като за последно...просто времето беше такова - бандитско и безконтролно. Та с това искам да завърша - тръгнаха от нищото по времето, когато го нямаше словосъчетанието "поп-фолк", а почти всичко беше някаква нискокачествена чалга с пошли текстове, започнаха с лош звук, постепенно натрупаха техника, наеха хора, които работят добре в този стил, подобриха си звука, посмениха малко "дизайна" на чалгата, започнаха да си правят някакъв ореол около фирмата, с цел "ние сме най-най, идвайте всички при нас"...и на прослушванията в "Приказките" винаги беше фул от народ и най-накрая пуснаха телевизията и отвориха собствена магазинна мрежа да си продават продукцията. Как са започнали - не е интересно ; как са направили първия си милион (и това го знам) - пак не е интересно...а и всичко това е било мноооого отдавна. Айде приключвам наистина, че ще взема да направя по-дълъг пост от твоя.

Малко встрани от темата, понеже не ползвам таблет, а PC, но все пак да споделя, че независимо кой какво ползва, когато и двете му ръце са заети да свири - има едни малки симпатични и полезни BT-педалчета, с които лесно се обръщат страниците. Има единични (едно натискане напред/две назад), има и с два педала, и доколкото бях чел в спецификациите на моя - работят на всичко, което има BT...телефони, таблети, лаптопи, без значение от операционната система...поддържат също така доста формати, поне аз най-често ползвам ноти на .pdf, понякога на .doc или нещо директно на картинки/скрийншотове.

Няма проблем. Ако слушате пианата през слушалки или външна апаратура, може би няма да намерите разлика в звука, но ако свирите на вградените говорители, определено ще забележите, че FP-60x дава повече присъствие и детайли. Това се дължи най-вече на разположението на говорителите, които са от горната страна на инструмента, докато при FP-E50 те са монтирани на дъното и съответно основният звук не върви към ушите на свирещия, а стига до тях косвено (с отражения и резонанси). Оставям настрана, че и говорителите на първия са малко по-мощни. Вторият момент относно "ако съм пианист, защо бих избрал FP-60x"...В предишния си пост споменах, че за пианиста най-важно е клавиатурата да е отзивчива и възможно най-близка до тази на акустично пиано и след това идва качеството на пиано-тембъра. При FP-60x изработката на корпуса е много стабилна, с метална поддържаща лента, която укрепва целия инструмент, за разлика от FP-E50, който е изцяло пластмасов и когато човек свири сложна композиция, той очаква инструментът да стои стабилно и да се чувства масивен, за да не го подвежда когато с пръстите си трябва да коригира микродинамиките и агогиката в творбата. Не съм имал възможност лично да срявня точно тези два модела, но бях гледал клип, в който професионален пианист свиреше едни и същи композиции на двете пиана и после споделяше впечатленията си. Мнението му беше, че почти на подсъзнателно ниво и чувствайки FP-E50 не много стабилен под пръстите си, не може да изсвири по същия начин някой по-труден пасаж, включващ фина промяна на динамиката, така както може да го изсвири на FP-60x. Нямам предвид, че FP-E50 е нестабилен като цяло, а само в моментите когато трябва да го натиснеш по-прецизно в трудни пасажи и то от някой пианист с практика - за стандартни упражнения и композиции мисля, че си е напълно подходящ...просто професионалните пианисти имат доста повече претенции към всичко в инструмента, защото им е необходимо или пък им пречи. Така че нека дъщеря ви сама да реши, а тъй като вие ще давате парите - може и вие да я насочите, защото който и от двата модела да вземете, няма да сбъркате, а дори и в бъдеще тя да напредне дотолкова, че да поиска по-скъп инструмент, нищо не пречи да продадете това, което ще вземете сега и да й купите нещо друго. P.S. Във форума има и други колеги, които биха могли да дадат съвети, но те най-вероятно гледат финала на европейското и не им е много до писане.

Да...дилемата е сериозна - реално двата модела имат много прилики, но и доста разлики. Ако говорим за чисто пиано, FP-60x печели със сигурност ; от друга страна ако говорим за пиано с екстри, тук печели FP-E50. Госпожицата трябва сама да си реши на кое да наблегне и кое е по-важно за нея, защото пианото ще го плаща някой друг, а и даже само разликата от 700 лева не е за пренебрегване. Всъщност разликата между двата комплекта дори е и повече - в Динакорд (Musicworld) FP-E50 + KSFE50 (дървената стойка) + KPD-70 (лентата с трите педала) излиза малко под 1900 лева, а същият комплект в Мюзикер дори е под 1800 лева, така че разлика от почти хиляда лева не е за пренебрегване. Ако е необходимо, ще дам доводи защо бих предпочел FP-60x ако аз трябваше да избирам, въпреки че и двете пиана са с еднакви клавиатури, с еднакъв енджин, с еднаква полифония, и двата имат вход за микрофон и почти едни и същи симулации, а FP-E50 има и доста повече саунди, че и дори струва по-малко.

Така е, много пъти сме го коментирали тук - чест им прави на Роланд, че слагат в цялата FP серия хубава клавиатура, без значение дали става дума за FP-10 или FP-90x...за разлика примерно от Ямаха, която в евтините си пиана слага евтини клавиатури, а в скъпите - скъпи. А що се отнася до моделирането в Роланд - и да, и не. Някъде наистина ползват пълно софтуерно моделиране, но не и в FP серията, на която саунд енджинът се базира на фирмената им технология SuperNatural, при която първоначално имаме семплиране тон по тон и чак след това идва допълнителното моделиране. А звукът на FP-10 може и да не ти е допаднал много, защото това е възможно най-евтиното пиано на Роланд, в което (без клавиатурата) са орязали доста неща спрямо по-големите FP-та - от виртуалните симулации...до качеството и мощността на вградените говорители.

Бюджетът не е лош за приличен инструмент и в тази рамка има хубави инструменти от средния клас. Решете все пак от какъв вид да е пианото - стационарно (с дървена конструкция) или мобилно (върху подвижна стойка), защото това са две напълно различни категории. Когато окончателно се спрете на два-три или повече модела, напишете ги отново, за да видим кой ще е най-подходящият за цената си. Реално за човек, който свири на пиано или за такъв, който се учи, най-важните две неща са звукът от самото пиано и реакцията на клавиатурата. Разбира се има още един куп параметри, които човек може да свери между различните модели, като примерно полифонията, броя на тембрите (инструментите), виртуалната поддръжка на различни ефекти, възможността за запис, мощността на вградените говорители, комуникациите (входове, изходи, поддръжка на BT и др.) и т.н., но това се явяват второстепенни неща спрямо онези две от предишното ми изречение. За щастие в последните години технологиите напреднаха доста и сега почти всички модели от известните производители имат хубав звук и много екстри. Клавиатурите им също се доближават до тези на акустичните пиана, но тъй като това все пак е механика, има разлики между различните модели и производители, но който и модел да вземете в тази ценова рамка, мисля че ще ви свърши работа, стига да не излизате от списъка на утвърдените производители на пиана (Yamaha, Korg, Roland, Kawai, Casio).

Пианата от серията YDP се водят "стационарни", докато FP серията на Роланд са мобилни и за да станат стационарни, трябва допълнително да се вземе дървената стойка за монтаж. Иначе в цялата FP серия на Роланд клавиатурата е една и съща, с 3 сензора, което позволява бърза "репетиция" на един и същ клавиш, дори и да не е отпуснат изцяло (както е в акустичното пиано). В някои пиана от YDP-серията Ямаха слагат малко по-хубава клавиатура (GH3) от другата (GHS), с която оборудват по-евтините модели от същата серия, но лично не съм я пробвал и не мога да дам отзиви. Иначе имам едно пиано на Ямаха - по-стария модел DGX-660, което е с GHS и честно да кажа много не ми харесва, дори реакцията на клавиатурата в евтините пиана на Casio повече ми допада от тази в моята Ямаха. Свирил съм и на скъпо пиано с прекрасна клавиатура на KAWAI, но там и цените са други. А по-горе, когато писах за DGX-670 (което също е с по-лошата GHS) и FP-E50, имах предвид, че това са пиана с аранжори, които надали ще са необходими за дете в музикалното училище, освен ако не иска да се забавлява със стиловете. П.П. Освен това, ако пианото ще се мести често, преди да се спрете на конкретен модел, обърнете внимание на килограмите, защото едно е да местиш пиано с тегло 12 килограма, но съвсем друго е когато трябва да местиш нещо, което е хем неудобно за носене, хем тежащо 30 килограма примерно.

FP-60X, за другите две просто ще платите за екстри, които няма да ползвате. Дори бих ви препоръчал да разгледате и FP-30Х - по-евтин е, а е със същата клавиатура като FP-60X и с почти същия звук.