yamaha

То не само, че моделът е по-нов и с по-хубава клавиатура, а полифонията му е двойна в сравнение с тази на другото...и че през приложението на Роланд може да свири с още 300+ саунда, има повече възможности за връзка като BT, просвирване от флашка на аудио файлове и т.н., но най-важното му предимство е, че онова е без никаква гаранция, а това е с 10-годишна.

Това говоря, че при ползван инструмент няма как да знаеш какво е минало през него - може и да е нищо, но пък ако има някакво малко като онова със стотинките? Едно от децата, на които жена ми преподава пиано, има малко братче...много буйно. Самото момиче е голямо (6-7 клас) и кротко, но онова малкото...да не ти разправям какъв пожар е - ако ти кажа как съм го виждал да блъска по клавиатурата на първото й пиано...щом по някое време даже и педала спря да работи от целия този зор. Момичето като беше по-малко започна с базовото P-45 на Ямаха, бързо напредна, започна да печели национални и международни награди и след някоя година по моя препоръка й взеха CN301 на KAWAI, което е съвсем друг клас. Знаейки обаче онова лудото как действа, стаята в която беше пианото я бяха заключили и я отваряха само когато сестра му щеше да свири и после пак я заключваха. Интересно, че онова P-45 все още си го държат, понеже понякога го носят за някой концерт, където няма инструмент и даже все още си работи - на Ямаха може и да им е най-базовото пиано, но явно доста здраво са го направили. Сега искат да вземат още едно преносимо, но пак на KAWAI и да си имат 3 броя...препоръчах им ES520 или евентуално ES920, което по звук и екстри доста се приближава до CN301, но може да се пренася, само ще им кажа и него да го заключват при другото, освен ако онова малкото вече не е попораснало и не са му минали бесовете.

Отделно, че по мои наблюдения, всеки нов модел е с по-добър звук от предишното поколение, има по-голяма полифония и повече екстри защото технологията се развива, така че винаги е за предпочитане да се търси нов модел. Правил ли си упражнението "Вадене на стотинки от пиано"? Аз съм го правил с едно пиано, дето някакво 'лапе' беше набутало между клавишите монети от по 20 и 50 ст., впоследствие пък бяха паднали навътре и дрънчаха при местене на пианото и като на руска рулетка човек чака в кой момент някоя от тях ще окъси някоя от платките вътре.

Моделът е малко стар и вече не се продава официално...поне не съм го виждал по магазините от доста време. Базов модел на Ямаха, с най-базовата им клавиатура GHS, която е само с 2 сензора, но като цяло върши работа за начално започване човек да се учи на пиано. Личното ми мнение, че пиано втора употреба е доста рисково да се взима, по причина, че няма гаранция, не се знае как е ползвано и какви скрити дефекти би могло да покаже, а освен всеки от 88-те клавиша, има още доста неща по механиката, които биха могли да дадат проблем след време или при неправилно ползване.

Това дето казах относно BT-то, беше за Касиото, а ти си отговорил с цитата за Роланда...малко като развален телефон се получи. Сега и друго искам да споделя - едва днес разбрах, че Роланд имат и друга версия на FP-10 с окончание "ACR", която се продава само в сет (дървен корпус и т.н.) и за съжаление само локално на американския пазар чрез Costco. Разликата от оригинала не е само в това, че е сет, но и полифонията в ACR-версията вече е 128 (срещу 96), както и подредбата на саундите, изписването им, а също и самите саунди малко се различават от базовия модел. С две думи нещо като разликата между P-45 и амазонския клонинг P71 на Ямаха, но с повече разлики, а казват, че P71 дори не била с GHS, а само с непретеглен по октави хамър, което ме изненадва. Отдолу е подредбата на саундите, които се избират директно от двата инструмента, респ. на FP-10 и на FP-10 ACR, а иначе през приложението на Роланд се добавят още 21.

Само да добавя някои детайли за линковете, които може да не са отчетени. - Касиото в тази конфигурация си е с 3 педала, но в Динакорд го нямат в наличност и трябва да се заяви предварително, за да го поръчат. - Роланда в тази конфигурация е само с единичен педал и към него няма как да се включат тройка педали, защото е най-малкият модел ; тройката педали принципно могат да се закупят допълнително, но букса за тях имат само по-старшите модели от FP-серията.

Няма какво да проверява, понеже не се знае дали това BT ще прави midi-връзка, така че да взима Роланда и това е.

Дори не съм убеден, че изобщо има BT.

Горе-долу е на кантар - и двете са с хубави клавиатури и приличен звук, но клавиатурата на Роланд е малко по-добра (3 сензора), а иначе и двете са пиана от базовия клас без много претенции за екстри. Един педал е достатъчен - за предпочитане с функция "полупедал" (жакът трябва да е стерео) ; ако свирещият не е пианист и "обикновен" педал (с моно жак) върши работа. П.П. Ако обаче ще взимате модел с дървен корпус, не виждам логика да се отказвате от тройката педали - десният така или иначе ще си е с функцията полупедал, а на другите два понякога могат да им се предназначават други функции от фабрично сложените (Soft&Sostenuto), които се ползват сравнително рядко. Отделно, че така както са на твърда връзка са доста по-удобни от единичния педал, защото не се плъзгат.

И ти ли го следиш? Аз съм абониран за канала му сигурно откакто го е отворил. Хубавото при него е, че има системност и всеки път прави тестовете по един и същ начин, а освен това си е музикант (китарист) и даже малко попява. Малко ме дразни напоследък с това "Hellooo, Neumann" когато стигне до сравнението с U87, но още го издържам. А иначе аз също съм на мнение, че на колегата му е рано да търси перфекционизма в апаратурата и да се харчи излишно, при положение, че на тоя етап е по-добре да поработят с някой върху гласа му. Не че не е добре да имаш скъпи неща, които сигурно ще ти дадат още някой процент по-добър звук в сетъпа, но няма как Хеликона, аудио интерфейсът, студийният микрофон или каквото и да е, да му направят гласа така, че на някоя македонска да запее първия, а не втория глас (чух го в някое от парчетата дето беше сложил) - най-много да му поизравнят малко пеенето, но песента пак ще си остане с изпят втори глас. Просто никой (или хайде, нека да е "почти никой", че и такива съм срещал) не се е родил научен и без малко солфеж, малко развиване на гласа + някакви основни знания да е пропял от раз. То и няма как да е обратното де, понеже нямаше да има толкова много вокални педагози, а ония добре пеещите дето ходят на музикалните формати, нямаше да имат нужда от ментори.

Динамичен за 20к? Дай да го видим, че ми стана интересно - да не е някой бутиков произведен в единична бройка? Такива суми обикновено са характерни за някои конкретни модели студийни микрофони, но чак толкова скъпи динамични досега не съм виждал. П.П. Всъщност след като се поразтърсих, видях един дето може и да е по-скъп, понеже е инкрустиран с диаманти и на него пее Снууп Дог.

Бюджетът е доста добър и вариантите са много...даже може да си вземеш по няколко и от едното, и от другото.

Абе то нека микрофонът на "брошката" едвам да задейства, пък ще те видя как ще те оправи DI-бокса. Тия дето съм ги взел, всичките са с мини XLR...и пинове окъсявах, и какво ли още не опитах...не става и това си е, но те толкова и струват, та не съм очаквал нещо друго...

...или няма чувствителност. Не смея да ти препоръчам нищо, защото с евтините брошки имам неприятен опит (вече съм взел няколко, които не стават за нищо). А ако под "наустници" имаш предвид хедсетовете (диадемите), от тях по може да намериш нещо евтино, дето да става за говор (горе-долу), най-малкото защото се позиционира точно пред устата, докато за евтини брошки просто забравѝ.

(Сори, че ще го карам малко на , но форумът ни няма "спойлер" функцията, за да го скрия.) Вероятно е нужно понякога...и за някого. Едно време преди много години имаше едно предаване по БНТ, казваше се "Хит минус едно", продуцираше го бащата на "Графа" Кирил Ампов, а го водеше Ива Дойчинова - нещо като "Мюзик айдъл" за млади изпълнители. Парадоксът беше, че предаването вървеше на пълен плейбек и наградата печелеше изпълнителят с най-добрия запис. Имах две момичета, които записвах тогава, едната пееше горе-долу, но другата се справяше много зле с пеенето, обаче пък да не ти разправям как изглеждаше...1.75...перфектни пропорции...въобще модел отвсякъде. Та тези двете успяха да вземат по една месечна първа награда и след това се явиха на годишните концерти, където се явяваха всички взели 1-ва награда през съответния месец. Това исках да ти кажа, че понякога хората просто имат нужда от един хубав запис и без да имат намерение да правят кариера, било за да ги видят по телевизията или пък дори само за някакво самочувствие. А що се отнася до кондензаторния микрофон, дето колегата иска да си вземе - ами нека си вземе щом му се иска. То и така гледам, че си е взимал разни неща, дето не се връзват много едно с друго (примерно активния миксер и активните колони), но пък всяко поотделно е добро и все ще му свърши работа сега или по-късно. А иначе това, което му каза за кондензаторните микрофони е вярно и го подкрепям с пример. Обикновено с кондензаторни озвучавам разни акустични инструменти, а за говорене ползвам динамични. Имам една постоянна зала, в която озвучавам от години и я знам наизуст и винаги за някакво откриване слагам 2 динамични пред една катедра, като ги насочвам в различни плоскости/височини, защото никога не знам кой ще говори и колко е висок. Да, ама веднъж закъснях, оставаха 2 минути до започването и за да спестя време реших да сложа само един кондензаторен с идеята, че е по-чувствителен и ще хване отвсякъде. И като започнаха един зверски микрофонии, не е за разправяне...аз разбира се ги обрах веднага, но не ми беше ясно откъде идват при положение, че колоните ми бяха пред микрофона и никога при подобно разположение не съм имал някакъв проблем. Или с други думи озвучаването ми беше значително по-лошо, отколкото го правя всеки път с динамичните и чак впоследствие се усетих, че точно зад катедрата по цялото протежение на сцената имаше спусната завеса - от тавана до пода и то не някоя от плюш, че да поглъща, а от доста отразяваща плътна материя. Та така с кондензаторните микрофони - хубави са, но си искат условията, за да работят както трябва.

Или накратко - щом синът ви досега е имал някакъв малък кийборд, това пиано вероятно ще му хареса, звукът му ще е почти като на акустично пиано, клавиатурата също ще е приличаща на тази на акустичния инструмент. Но...изброените от колегата фирми за пиана определено ще предоставят по-добри и по-надеждни модели от тия на Томан, които предполагам, че се правят в Китай по поръчка и с логото на Томан.

А постовете от предишните страници на настоящата тема прочетохте ли ги? Питам, понеже точно там коментирахме с какво се различава FP-E50 от останалата FP-серия. С няколко думи - щом не ви трябват екстри и търсите пиано с хубава клавиатура, вариантът е FP-30X. За другия модел ще платите за неща, които най-вероятно никога няма да ползвате, а иначе клавиатурите и на двата модела са едни и същи.

Само да вметна, че т.нар. "студиен микрофон", който колегата евентуално иска да си вземе е безполезен и дори може да има отрицателен ефект, ако няма подходящото акустически обработено помещение, в което да го ползва. Един хубав динамичен микрофон ще му свърши работа на първо време.

Въпреки, че си заслужава на 100% да се изгледа клипчето, така както си озаглавил темата, надали ще претърпи някакво развитие с коментари, понеже става дума за един човек с единичен тест в единствено клипче. По-скоро май трябваше да обвържеш заглавието или с Грег Филингейнс като цяло, или с Keyscape. Ако акцентът е бил на второто, ще сложа друго клипче, където един друг върхар (с който даже и Данев е свирил задочно ) също тества Keyscape - започва леко и нежно, но накрая така се развихря, че човек започва да се чуди как с тая тотално неправилна пианистична постановка успява да изсвири всичките тези неща.

Ако трябва да избирам между P-45 и FP-10, бих се спрял на Роланда, заради по-добрата му клавиатура. А учителят по пиано "до мен" няма да ви свърши работа, защото има твърде много деца за обучаване, на които постоянно организира и концерти + си има и други ангажименти, и съм сигурен, че поради липса на време, няма да намери допълнително такова и за онлайн уроци. Но иначе е за предпочитане там, където сте, детето да взима реални, а не онлайн уроци, ако по-нататък решите да го занимавате с музика по-сериозно.

Всъщност, поправям се - забелязах, че 'musicstore' се намира в Кьолн, така че митото отпада, но ДДС-то остава, защото си е написано, че е без него.

Тъй като сте задали няколко въпроса, отговарям поред: - второто столче е по-хубаво от първото, но и струва двойно. На второто столче съм сядал - доста е удобно и се наглася по височина. Първото не ми се е случвало да го видя, но наскоро родителите на едно от новите деца, на които жена ми преподава по пиано, закупиха от Томан сета на P-45, където столчето е подобно на онова от първия линк - родителите и детето (4-5 годишно) били останали много доволни от покупката, вкл. и от столчето. Не знам може ли да се разчита на думите им, понеже детето преди това се е упражнявало на някакъв кийборд с лека клавиатура, а родителите му не са специалисти и нямат друг модел столче, с което да сравнят тяхното, но казали, че са доволни. - слушалки обикновено се ползват, когато не искате да пречите на останалите в жилището и няма никакъв проблем детето да ги ползва от време на време, стига да не са усилени прекалено много. Нека първо ги сложи някой възрастен, да усили нивото дотам, че да се получи добър и плътен звук без да дразни, след това го намалете малко и после дайте слушалките на детето. - двата сета от двата линка са напълно еднакви, респ. FP-10 винаги си е FP-10, независимо дали се купува отделно или в сет, а защо цените на едно и също нещо в един и същ магазин са различни, това не мога да знам. П.П. И още нещо - гледам, че всичките линкове, които сте дали са от 'musicstore'. Имайте предвид, че ако сте в България, към тази сума, която е на сайта, допълнително ще ви начислят ДДС + пътни, а на митницата вероятно и мито, понеже покупката е над 150 EUR. Другият вариант е да потърсите същото в Томан (немския клон), Мюзикер, магазина на Динакорд или в друг локален магазин. Всичкото това разбира се ако се намирате в България или друга страна от ЕС, но май бях прочел някъде по-горе, че не сте тук.

Мисля, че RP107 е доста по-добър избор от КА130. Не съм свирил на него, но знаейки с каква клавиатура е (PHA-4), не ми и трябва да съм я опитвал, защото е от най-разпространения вид и Роланд я слагат на още много техни модели, вкл. и в почти цялата FP-серия без 90X. Бях гледал преди време някакво ревю на това пиано и отзивите бяха много добри, с леката забележка към говорителите, които са насочени надолу. Само ще препоръчам на колегата, преди да купи пианото, да попита в магазина с каква гаранция е (пише, че е 10 години, но все пак...) и ако е по-малко от 10, да поръча поръча пианото от Динакорд - там е на същата цена, в момента го нямат на склад, но могат да го поръчат при интерес за покупка и традиционно за магазина, моделът със сигурност го дават с 10-годишна гаранция и безплатна доставка. П.П. В рамките на шегата...като споменах за FP-90x се сетих, че новата версия на FP-90 вече може да я сгънеш на две и да си я купиш за под 200 лв. ...пустите му китайци.

Не е само до полифонията. Едно, че човек няма много впечатление от пиано-продукцията на Kurzweil, понеже тия дето правят ревютата обикновено подминават моделите им и разглеждат най-вече Yamaha, Kawai, Roland, Korg, Casio и дотам, и второ - моделът ми се се струва твърде базов не само заради непретеглените клавиши, но и няма никакви виртуални симулации - string resonance, pedal resonance, key-off...нищо...и въпреки това е в диапазона над 1000 лв, а не под.

Полифонията в електронния инструмент показва колко звука едновременно могат да се възпроизведат. На пръв поглед изглеждат предостатъчно, предвид десетте пръста, които имаме, но нещата са по-комплексни. Ако добавим реверберация или друг ефект, това гълта гласове ; ако натиснем sustain-педала - също ; част от саундите обикновено са моно, но има и такива в стерео, които са х2, а ако добавим щрайх или нещо друго за подложка на основното пиано - умножаваш още по 2 ; ако пуснеш и режима на сплит в режим еднакви октави (учител-ученик) - тогава вече не е много ясно по колко умножаваш. А когато стигнеш лимита, започват да спират някои от саундите (обикновено тия, дето най-първо си натиснал), така че тия 32 гласа всъщност изобщо не са много и свършват за нула време, а в случая все пак говорим не за обикновен кийборд, а за пълноценно пиано с 88 клавиша.