yamaha

И с двете е добре. Първоначално повече ми хареса с Гибсъна (напълно първосигнално), но впоследствие се усетих, че всъщност във втория вариант ме разсейва по-силния баланс на китарата на някои места и като си го представих как би звучало с по-тиха китара...и Фендера ми хареса. П.П. Сега си ги пуснах пак и даже вече не чувам китарата да е по-силна. Вероятно с Гибсъна ми допадна повече, понеже саундът е по-близък до тоя на Джордж Бенсън, а той ми един от любимите музиканти.

Или имам много свободно време, или трябва да отида на психиатър в скоро време. Реших да направя същата процедура и с твоето свирене за сравнение. На същото място Melodyne казва, че не само не правиш никакво глисандо, но дори и тонът ти е с 1/5 по-висок от 'си бемол', което явно допълнително съм отчел подсъзнателно.

Ти пък да не мислиш, че аз изобщо съм го чувал така детайлно и съм се замислял над такива дреболии навремето... Пък и изобщо не ми е пукало кое къде го свири, защото съм слушал музиката като цяло, но сега понеже стана дума, че той прави глисандото, а ти не, и затова ми идва малко фалшиво и не в тоналността тоя 'си бемол', та затова го поразнищихме. Оня клип по-горе дето са полуизолирани траковете също върши работа, въпреки, че са по двойки инструменти, но си направих труда да изкарам от оригинала само китарното соло на въпросното място (доколкото беше възможно), най-вече за себе си да се уверя дали не оглушавам от възрастта. Наистина си е там това глисандо към 'ла' и всъщност е толкова кратко за част от секундата, че нетренирано ухо изобщо няма да го забележи. Забавих отрязъка достатъчно, че вече и нетренираното ухо да го чуе и го слагам в поста. А специално за Koobenot го прекарах и в Melodyne, за да се види нагледно. Първият скрийншот е общата картина на мястото от аудиото, барабар с обертоновете, а вторият е "макро" на въпросния "си бемол->ла", където ясно се вижда (вляво е ориентирът за тоновете), че той започва малко по-ниско от 'си бемол' и накрая бързичко отива към "ла". Баси що писане му направих за 1 секунда музика, но се надявам повече да не пиша за подобни места или поне не толкова много. time slow.ogg

Понякога съм се изумявал как някой, който наистина може да свири, успява да изкара невероятни нюанси на някакво базово пиано от рода на P-45 и в тоя момент се сещам за колегите, дето питат в темите какъв "по-качествен интерфейс" да си вземели, че да им станел по-як звука, при положение, че и в момента разполагали с нелоши интерфейси. Якият звук няма да го постигнеш с нов интерфейс, а с качествено свирене, а Данев го може това...просто му се отдава.

Няма нужда от мелодайна - всеки тон от това соло се чува идеално и остава завинаги в съзнанието ти.

Знам, че не е точен в оригинала (трябва пак да си го чуя някой ден целия албум), но там е умерено неточен, докато ти го удряш прекалено високо - направо си е чист 'си бемол' във фа# минор ...абе забрави, идеално си е, пък ония съм ги слушал на запис, знам ли дали на някой тейк не го е изсвирил и той като тебе и после да го е презаписал. П.П. Данев, сега пак го чух оригинала - реално на това място той наистина удря за момент 'си бемол', но веднага след това прави бързо глисандо към 'ла' (без да го достига изцяло, но почти) и в слушателя остава впечатлението за леко висок, но същевременно хармонично оправдан (не чужд) тон в тоналността....психоакустиката е голяма работа, за част от секундата може да заблудиш слушателя само с едно леко и бързо глисандо. Аз като малък, когато съм слушал албума, не съм ги осъзнавал всичките тия детайли и съм помнел нещата просто наизуст с всяка извивка във всяко соло, но сега когато вече мога да анализирам слухово, мога и да си обясня теоретично защо твоето ми звучи фалшиво, а неговото не.

Според мен трудно ще намери ръководство точно за този модел, предвид, че фирмата произвежда огромно количество кийборди, голямата част детски играчки за 3-5 годишни деца, а останалите - пак такива, но за малко по-големи деца и даже съм изненадан, че на сайта им все пак са сложили доста ръководства. Мисля, че някакво ръководство за подобен модел (като това например) би му свършила работа, понеже клавирът няма кой знае колко функции и е достатъчно да прочете какво правят копчетата на който и да е техен модел и после да потърси същите надписи на аналогичните копчета на неговия.

С тази музика съм израсъл и се почувствах доста носталгично...даже ти прощавам фалшивия си бемол на 0.46, понеже всичко останало е топ.

Въпреки, че контролирането на силата към говорителите не е с аналогов потенциометър, а цифрово чрез 2 бутона, мисля че на най-слабата степен съседите дори няма и да чуят, че някой свири, още повече че говорителите му май бяха само 2х6 вата и се намираха в долната част на корпуса. Проблемът със съседите е с акустичните пиана, които резонират с целия си корпус и умишлено са направени така, че да се чуват достатъчно силно. С цифрово пиано няма за какво да се притеснявате, защото там са нормални високоговорители, които могат да се регулират доста гъвкаво, било то аналогово или цифрово. Някои от по-скъпите модели от средния и високия клас също са предвидени да имат някакъв резонанс в корпуса (когато фабрично излизат с дървен корпус), но за FP-10 не е така, дори и да го монтирате на дървената стойка, която се закупува допълнително. Алтернатива е ползването на слушалки, когато от пианото не трябва да се чува никакъв звук в помещението, в което се намира.

Азис & Гелена и Дамян & Миле Китич може да не ги тегли, има ги в архива ; другите 2 ги няма, но като ги чух, не намерих съществена разлика от останалите дето вече съм му ги пратил - общо взето всяка се различава от другата само по тоналност и кой я пее.

Със сигурност няма да ги забравиш, понеже съм ти изпратил песни с общо времетраене над 3 часа и вероятно ще си ги припяваш даже и след новата година...може и да те гледат малко странно по улиците, но ти си го поиска.

Сега ще ги намеря и ще ти пратя линка на ЛС. Единствено ще ти липсват някои песни, които евентуално са станали вече хитове в промеждутъка от август->досега, но за 3 месеца не мисля, че ще са изкарали много продукция.

Далече съм от поп-фолка, но пък имам познат DJ, който редовно озвучава балове, сватби и всякакви частни партита и когато му наближи някакво по-дълго събитие, редовно ми дава задача да му събера всичко ново, което се слуша в момента и което е танцувално. И тъй като аз не следя нито "звездите им", нито материала им, обикновено той ми дава един списък на това, което му е необходимо, след което аз изтеглям клиповете от Youtube, взимам аудиото, махам всякакви паузи или звукови ефекти, които може да има в клипа и оставям само полезната част. Лятото пак ми беше дал същата задача и тъй като все още не съм ги изтрил и са някъде из дисковете, мога да ги вкарам в архив, ще го кача някъде и да ти дам линк да си ги изтеглиш.

То не само, че моделът е по-нов и с по-хубава клавиатура, а полифонията му е двойна в сравнение с тази на другото...и че през приложението на Роланд може да свири с още 300+ саунда, има повече възможности за връзка като BT, просвирване от флашка на аудио файлове и т.н., но най-важното му предимство е, че онова е без никаква гаранция, а това е с 10-годишна.

Това говоря, че при ползван инструмент няма как да знаеш какво е минало през него - може и да е нищо, но пък ако има някакво малко като онова със стотинките? Едно от децата, на които жена ми преподава пиано, има малко братче...много буйно. Самото момиче е голямо (6-7 клас) и кротко, но онова малкото...да не ти разправям какъв пожар е - ако ти кажа как съм го виждал да блъска по клавиатурата на първото й пиано...щом по някое време даже и педала спря да работи от целия този зор. Момичето като беше по-малко започна с базовото P-45 на Ямаха, бързо напредна, започна да печели национални и международни награди и след някоя година по моя препоръка й взеха CN301 на KAWAI, което е съвсем друг клас. Знаейки обаче онова лудото как действа, стаята в която беше пианото я бяха заключили и я отваряха само когато сестра му щеше да свири и после пак я заключваха. Интересно, че онова P-45 все още си го държат, понеже понякога го носят за някой концерт, където няма инструмент и даже все още си работи - на Ямаха може и да им е най-базовото пиано, но явно доста здраво са го направили. Сега искат да вземат още едно преносимо, но пак на KAWAI и да си имат 3 броя...препоръчах им ES520 или евентуално ES920, което по звук и екстри доста се приближава до CN301, но може да се пренася, само ще им кажа и него да го заключват при другото, освен ако онова малкото вече не е попораснало и не са му минали бесовете.

Отделно, че по мои наблюдения, всеки нов модел е с по-добър звук от предишното поколение, има по-голяма полифония и повече екстри защото технологията се развива, така че винаги е за предпочитане да се търси нов модел. Правил ли си упражнението "Вадене на стотинки от пиано"? Аз съм го правил с едно пиано, дето някакво 'лапе' беше набутало между клавишите монети от по 20 и 50 ст., впоследствие пък бяха паднали навътре и дрънчаха при местене на пианото и като на руска рулетка човек чака в кой момент някоя от тях ще окъси някоя от платките вътре.

Моделът е малко стар и вече не се продава официално...поне не съм го виждал по магазините от доста време. Базов модел на Ямаха, с най-базовата им клавиатура GHS, която е само с 2 сензора, но като цяло върши работа за начално започване човек да се учи на пиано. Личното ми мнение, че пиано втора употреба е доста рисково да се взима, по причина, че няма гаранция, не се знае как е ползвано и какви скрити дефекти би могло да покаже, а освен всеки от 88-те клавиша, има още доста неща по механиката, които биха могли да дадат проблем след време или при неправилно ползване.

Това дето казах относно BT-то, беше за Касиото, а ти си отговорил с цитата за Роланда...малко като развален телефон се получи. Сега и друго искам да споделя - едва днес разбрах, че Роланд имат и друга версия на FP-10 с окончание "ACR", която се продава само в сет (дървен корпус и т.н.) и за съжаление само локално на американския пазар чрез Costco. Разликата от оригинала не е само в това, че е сет, но и полифонията в ACR-версията вече е 128 (срещу 96), както и подредбата на саундите, изписването им, а също и самите саунди малко се различават от базовия модел. С две думи нещо като разликата между P-45 и амазонския клонинг P71 на Ямаха, но с повече разлики, а казват, че P71 дори не била с GHS, а само с непретеглен по октави хамър, което ме изненадва. Отдолу е подредбата на саундите, които се избират директно от двата инструмента, респ. на FP-10 и на FP-10 ACR, а иначе през приложението на Роланд се добавят още 21.

Само да добавя някои детайли за линковете, които може да не са отчетени. - Касиото в тази конфигурация си е с 3 педала, но в Динакорд го нямат в наличност и трябва да се заяви предварително, за да го поръчат. - Роланда в тази конфигурация е само с единичен педал и към него няма как да се включат тройка педали, защото е най-малкият модел ; тройката педали принципно могат да се закупят допълнително, но букса за тях имат само по-старшите модели от FP-серията.

Няма какво да проверява, понеже не се знае дали това BT ще прави midi-връзка, така че да взима Роланда и това е.

Дори не съм убеден, че изобщо има BT.

Горе-долу е на кантар - и двете са с хубави клавиатури и приличен звук, но клавиатурата на Роланд е малко по-добра (3 сензора), а иначе и двете са пиана от базовия клас без много претенции за екстри. Един педал е достатъчен - за предпочитане с функция "полупедал" (жакът трябва да е стерео) ; ако свирещият не е пианист и "обикновен" педал (с моно жак) върши работа. П.П. Ако обаче ще взимате модел с дървен корпус, не виждам логика да се отказвате от тройката педали - десният така или иначе ще си е с функцията полупедал, а на другите два понякога могат да им се предназначават други функции от фабрично сложените (Soft&Sostenuto), които се ползват сравнително рядко. Отделно, че така както са на твърда връзка са доста по-удобни от единичния педал, защото не се плъзгат.

И ти ли го следиш? Аз съм абониран за канала му сигурно откакто го е отворил. Хубавото при него е, че има системност и всеки път прави тестовете по един и същ начин, а освен това си е музикант (китарист) и даже малко попява. Малко ме дразни напоследък с това "Hellooo, Neumann" когато стигне до сравнението с U87, но още го издържам. А иначе аз също съм на мнение, че на колегата му е рано да търси перфекционизма в апаратурата и да се харчи излишно, при положение, че на тоя етап е по-добре да поработят с някой върху гласа му. Не че не е добре да имаш скъпи неща, които сигурно ще ти дадат още някой процент по-добър звук в сетъпа, но няма как Хеликона, аудио интерфейсът, студийният микрофон или каквото и да е, да му направят гласа така, че на някоя македонска да запее първия, а не втория глас (чух го в някое от парчетата дето беше сложил) - най-много да му поизравнят малко пеенето, но песента пак ще си остане с изпят втори глас. Просто никой (или хайде, нека да е "почти никой", че и такива съм срещал) не се е родил научен и без малко солфеж, малко развиване на гласа + някакви основни знания да е пропял от раз. То и няма как да е обратното де, понеже нямаше да има толкова много вокални педагози, а ония добре пеещите дето ходят на музикалните формати, нямаше да имат нужда от ментори.

Динамичен за 20к? Дай да го видим, че ми стана интересно - да не е някой бутиков произведен в единична бройка? Такива суми обикновено са характерни за някои конкретни модели студийни микрофони, но чак толкова скъпи динамични досега не съм виждал. П.П. Всъщност след като се поразтърсих, видях един дето може и да е по-скъп, понеже е инкрустиран с диаманти и на него пее Снууп Дог.

Бюджетът е доста добър и вариантите са много...даже може да си вземеш по няколко и от едното, и от другото.