yamaha

Не може просто физически да преместиш диска на друг компютър и да разчиташ, че всичко ще върви както е вървяло на оригиналната машина, освен ако не става дума за някоя portable-версия. Освен това повечето от софтуера на трети страни, какъвто се явява и рийзъна, разчита на различни шеърнати уиндоуски библиотеки, а когато имаш пренасяне на диск в нова машина с различни компоненти (и с други различия) без преинсталация на всичко, вероятността за получаване на конфликти и проблеми тук-там е огромна.

Ммм даааа, преразказът си е шедьовър отвсякъде, даже май ще тръгва нов комикс по случая.

А каква е разликата? Вярно, чух ги само по веднъж и не на мониторни колони....и най-вероятно си въобразявам, но долният микс ми допадна една идея повече, въпреки че и двата ми звучат практически еднакво.

Много я мъчиш тая китара...май ти трябва още една...с повече струни.

Ахъм...и даже ще са доволни ако все пак имат по няколко фена.

И аз съм почти така - на интрото Fender-а, оттам нататък Gibsona. Ай стига с тия аграрни теми...

Със сигурност във времето ще го дообучат още по-прецизно и ще го направят съвсем ефикасно. А как точно го пробва на life? Би ли споделил с какъв сетъп...

Абе..."честни", за мен това си е недоглеждане и някой не си е свършил работата, още повече че дори и на поточната линия да са допуснали клавиш с външен дефект, постфактум в клипа можеха да го закрият за секунди с някой редактор - все пак говорим за голяма фирма с претенции, която навсякъде ръси суперлативи колко хубави продукти прави, а в рекламния си триминутен клип, където работниците пипат с бели ръкавици, а роботи опаковат пианата, допуска макар и дребни недоглеждания. Ама карай...явно само мен ме дразни, понеже аз съм си такъв...не знам как се нарича - дребнав или перфекционист, но все тая...

Обикновено в тази тема давам съвети на всеки, който пита нещо, но сега не смятам да го правя, понеже нямам много впечатления от тази китайска фирма. Все пак ще поразсъждавам на база това, което знам и ще се поставя на мястото на колегата ако аз имах неговата дилема, а ако той извлече за себе си нещо полезно от моите разсъждения...ок.... Щом говори за мито и ДДС, значи няма да го взима от някой вносител тук, а ще си го поръчва директно от Алибаба или от самата фирма. И тук идва първото ми чудене - ако след сглобяването на това пиано нещо не му е наред или пък след малко ползване нещо му стане, а на едно пиано с 88 клавиша, 3 педала и софтуер могат да му се появят доста проблеми, какво ще правя ако установя примерно, че някой клавиш заяжда, потъва или пък някой сензор не му работи? В Китай ако съм е лесно, но тук как ще му ползвам гаранцията и кой сервиз ще се съгласи да го ремонтира гаранционно? Все пак това е китайска фирма на няма и 15 години и надали има верига от сервизи в Европа. ОК, ако се опра на твърдението, че преди време MAYGA са работили с южнокорейците за около 3 години, да предположим, че на пианото нищо няма да му има и няма да се повреди в следващите години, но от друга страна - ще имам ли завишени претенции към инструмента, в смисъл да очаквам прецизна клавиатура и хубав саунд (+ разни технологични бонуси)? Слушах/гледах "двата клипа", за които вероятно споменава колегата - един китаец с дънки и очила, свирещ не съвсем прецизно, демонстрира моделите. Не съм съгласен, че звучи като CLP-775, реално е доста далече от клавиновата и в ниския, и във високия регистър, а от втора октава нагоре си звучи определено "постно". Личното ми мнение е, че клавиатурата позволява доста нюанси, но същите тези нюанси мога да ги имам и от най-елементарната двусензорна GHS на Ямаха. И като стана дума за сензорите - споменатото CLP е с GrandTouch, която е трисензорна, докато и двата китайски модела най-вероятно са с по 2 сензора. Казвам "най-вероятно", защото никъде в спецификациите не видях да пишат нещо за това, а ако бяха с по 3, със сигурност нямаше да пропуснат да се похвалят. Отделно на рекламния им клип от фабриката за момент се вижда разглобена клавиатура и там определено са си 2 сензора. И понеже съм си така устроен - да чувам и виждам разни подробности, на които останалите обикновено не обръщат внимание, пак на рекламния им клип видях един от белите клавиши с козметичен дефект, който бяха подготвили за монтаж...вярно, няма как да знам дали качественият им контрол не го е бракувал по-късно, но да го оставиш на рекламен клип, където всичко трябва да е идеално, някак си не ми се струва много професионално. Та това са в общи линии разсъжденията ми ако аз се двоумях между китайско пиано и нещо марково. Нямам нищо против китайците, понякога имат хубави и сполучливи неща, понякога не, но и едните и другите винаги външно изглеждат добре, защото ония са царе на копирането и дизайна. Основният проблем е евентуалното ползване на гаранцията тук + чуденето как пианото ще се държи в по-дълъг период, а другото (звук и клавиатура) евентуално би могло да се преживее предвид ниската цена...която все още даже не я знаем колко е с митото, пътните и ДДС-то.

В днешно време е лесно някой да ти оправи фалшивото, а момчето дори не пее толкова фалшиво (то и песента е доста лесна за изпяване), но ако само точното пеене правеше човека певец, аз сигурно щях да съм Павароти. За мен пеенето е най-сложният музикален "занаят" и да кажем - авторът си изпява как да е своята песен, AI му я вкарва в тоналността, обаче ако споменатата емоция, останалите щрихи + всичките малки неща, които правят певеца професионалист все пак не достигат на автора, тогава песента му пак ще звучи посредствено с неговия глас. Разбира се тая гад AI-то се развива много бързо и в скоро време покрай това да му оправи фалшивото, ще може да му оправи и настроението в гласа, дикцията и каквото още трябва, но това вече минава в категорията "дълбоко чийтване" и не виждам никакъв смисъл да се правиш в клипа на такъв, какъвто не си и никога няма да бъдеш...то не стига фотошопа и всякакви други ефекти върху някои изпълнители, че като ги видиш на живо не може да ги познаеш, понеже си ги виждал само на клип, та сега и 'аудио-фотошопа' върху гласа си да го оставиш на AI-то, просто защото имаш тази възможност...не знам, за мен това си е едно самозалъгване какво всъщност представляваш. В днешно време малките се хвърлят на всичко, дето блести, без значение как - да кажем, тоя пич (дето свири по-добре, отколкото пее) ще направи примерно някаква песен, ще я даде на AI или на някой такъв като мен да го направи на това, дето не е, след това ще снима клип, някой друг ще направи с видеото същото, което е правено и с аудиото, после песента ще бъде качена във всички платформи, ще натрупа огромен брой гледания/слушания, защото крайният продукт, макар и неистински ще е добър, пичът ще стане за нула време звезда и не съм сигурен дали в процеса на времето няма да забрави кой какво е правил върху гласа и картината му и да си повярва, че е много велик.

И един съвет към новонавлизащите в тази област, за да не изпадат в нашето положение когато и ние сме започвали... Ако не разбирате много от марки, модели и спецификации, избягвайте покупките втора употреба и не се лъжете от описанието на продавачите...или поне попитайте тук във форума дали нещо си заслужава или не. В случая онова на линка, нито е пиано/синтезатор, нито е висок клас както го е описал продавача. Оставям настрана годината на производство (някъде около 2005-та), което пък води до някои допълнителни размишления. За 20 години много неща могат да се случат на един кийборд, най-малкото пластмасата остарява и става податлива на пукнатини, а в този кийборд почти всичко е от пластмаса (за гумичките под клавишите не искам да споменавам). Отделно моделът е толкова стар, че звукът му не може дори да се доближи до този в днешните най-евтини модели кийборди на Касио, отделно с полифония от 48 гласа надали може да направиш много с аранжора, който пък е толкова елементарен, че....всъщност размишленията са излишни, защото в 2005-та такова беше положението, а и Касио много дръпнаха от тогава. P.S. И понеже съм си доста пунктуален, сега забелязах в горния си пост малка грешка в годините...всъщност първите два PSR-а ги взех в 1991-ва, а SQ16 и SY85 ги взех в следващата 1992-ра. По това време нямаше специализирани магазини и в Пловдив ги доставяше "на частно" Евгени - братът на Ванко 'Филибето', който пък живееше в Германия и му ги изпращаше от там по заявка, а разплащанията естествено бяха в дойче марки.

Вие сте хора разглезени от живота. По стечение на обстоятелствата и възрастта ми, такова като това на Koobenot, само че аналогово, имах когато вече бях тийнейджър и на него пишеше "Сделано в СССР", просто защото по онова време друго нямаше. Още по-късно пък, от един оказион (да, имаше тогава едни такива магазини) си купих едно Касио с малки клавиши като това от поста на RaverWild и бях много впечатлен, защото когато включиш тембър на "пиано", наистина се чуваше подобно на пиано. А когато през 1990-та вече можеше да се купуват и западни стоки (в началото малко трудно, но все пак ставаше), взех 2 бр. PSR-500, които в сравнение с Касиото ми се сториха супер професионални кийборди...поне в рамките на следващата година, когато установих, че не са чак толкова професионални и в 1991-ва взех една PSR-SQ16 и един синтезатор SY-85, които пък от своя страна ми се сториха извънземни, в сравнение с предишните 2 PSR-a...та така...и като знам какъв път съм минал от тогава и досега...и като си спомня как съм започнал в онова далечно време и какво съм си мислил тогава...само мога да кажа "О, свещена простота...".

Това имах предвид - ако забележиш нещо с ушите, потвърди го с уреда, а не обратно.

Първо тествай "на уши" и след това с уред...щото има и едно, дето се казва психоакустика...и друго, дето му викат "въображение".

Не са го пели при мен...и даже не ги познавам. То в днешно време вече почти не останаха невъзможни неща и това включително също мога да го направя, но за да стигна до поносим краен резултат ще ми коства много време, а време в момента нямам никакво, отделно задачата не е платена (то и за такава глупост не виждам кой би дал пари изобщо), така че реших проблема по друг път - хем няма да има артефакти, хем пътят се явява 'шорткът' и няма да ми отнеме много време. П.П. И пак по въпроса за обучението на AI - в моя случай дори нямаше и да има нужда да го обучавам темброво като знам до какво ниво са стигнали във ваденето на гласове и инструменти. Достатъчно беше да му изсвиря по MIDI женската партия и да му кажа, че това искам да остане, пък ако иска мога и да му помогна още, като му изсвиря и мъжката партия, която да махне (проблем евентуално би се получил ако има и инструмент, който е в унисон с мъжкия вокал, но това се решава лесно). Чакам кога някой ще се сети да въведе това улеснение за всички нас и като гледам с какво темпо напредват, мисля, че ще е скоро.

Има такива, дето може да ги обучаваш, но за определени задачи, а между тях няма такава за беквокали или диференциране на различни тембри по едно и също време. Вадил съм много неща с LALAL, понеже доста напреднаха за последните 6 месеца, вадил съм и други, почти невъзможни на пръв поглед неща от комплексен запис с още по-добри алгоритми от тези на 'лалал'-то, но в случая който описах положението е малко по-различно и както и да го разделям, винаги получавам артефакти, които развалят целия резултат. Нямам нищо против артефактите, стига да не минават някаква поносима граница, но тук определено я минават.

По мои наблюдения и преди AI-то де-ессерите си се справяха съвсем добре. П.П. Я да питам нещо, че и без това сме в подходяща за въпроса тема. Задачата е следната - имаме дуетна песен (мъж+жена), на припевите пеят заедно на интервали (терци, сексти и т.н.). Как да изкарам само женския вокал, а мъжкият да остане или пък обратното? Реално женският глас не се явява беквокал, а солираща партия, макар и да не пее основната мелодия, а само да я разкрасява. Някаква идея за конкретно AI, което може да раздели двата гласа? Евентуално някое такова, което се поддава на обучение, защото в куплетите ги имам поотделно и бих могъл да го обуча какво да търси в припевите.

Така и предположих...щом ще ходиш чак до Хималаите за сол, колко му е да прескочиш до Иракли за малко пясък, така или иначе ти е по път.

Само да питам - пясъкът от черноморските дюни ли е или обикновен? Между другото акордови функции също могат да се пишат в онова със стария интерфейс, дето го постнах горе.

Това горе не съм го разглеждал, но ми се струва, че е на нивото vArranger2, който от цяла вечност си стои все на втора версия и съответно клипът, който слагам долу е отпреди 10 години. Преди време ми хареса, понеже с вградените саунди свиреше нелошо за софтуерен аранжор, а покрай поддръжката на GM, GM2, GS, XG и разни модели на Кетрон, също така стандартно си вървеше с 3 интрота, 3 ендинга, 4 брейка и 4 основни секции + разни бонуси като рифове, следене на баса при обръщение на акордите, делене на клавиатурата на независими секции (3 за лява ръка + 4 за дясна) и т.н. Зареждал съм всякакви стилове от различни модели на Ямаха, Корг, Роланд, Текникс, ама не всички вървят коректно с баланса и инструментите (най-вече дръм секцията), но пак си зависи от стила де - дали е оригинален от фирмата или някой сам си го е правил, респ. не е спазил всички спецификации при миди указанията.

За мен някои нови чисто маркетингови опции също не са много важни, още повече, че и без да имам в клавишните си инструменти APP-ове, дори и с липсата на смартфон и др., с минимални допълнителни покупки на нищожни цени, пак си имам безжична миди връзка с основния ми компютър или пък с допълнителен педал си обръщам страниците на PDF-нотите, така че почти всяко липсващо нещо си има лесно решение. Накратко, за да се ориентирате какво има едното и какво няма другото. В 710 има семплиран Бехщайн и то най-добрият им концертен роял D 282, който не само, че струва над 200 000 долара и тежи над половин тон, но и има убийствен саунд, а Касио са се справили много добре при имплементирането му в 710. Освен това 550 е с 4 говорителя, 710 е с 6 и мощността им като цяло е по-голяма и даваща по-обемен звук. Самите симулации в 710 са много детайлни с настройки в 10-степенна скáла, докато в 550 са по-опростени с по 4 стойности. Не съм свирил на AP-550, който е с "новоизмислената" от Касио в последните им модели "Smart Hybrid Hammer Action Keyboard" (710 е с класическата "Tri-sensor Scaled Hammer Action Keyboard Ⅱ"), но водейки се от двата модела пиана на Касио, които жена ми ползва при обучението на децата в школата, едното Касио е по-стар модел с клавиатура без думичката "смарт" (btw това "смарт" няма нищо общо с AI, просто ползва интеграл, който следи за начина на натискането на клавишите), а другото й Касио е по-нов модел и е с тази така наименувана smart-клавиатура...ами честно казано клавиатурата на стария модел ми харесва повече. Това е в общи линии, за мен по-стойностно пиано е AP-710, но ако детето иска да си го свързва с телефона, 550 също ще му свърши работа, защото като цяло не е лош модел. Да, липсват му неща, дето има по-големия модел...сега се сещам, че май няма и Line-in входове, които 710 има, но пък като отчетем, че все пак става дума за дете в началото на обучението си...и по-малкият модел също е подходящ, а ако някой ден детето напредне дотам, че моделът му се види "тесен", винаги може да го продадете и да му вземете нещо още по-добро.

Ако приоритет за вас е апликацията и по-новия модел, тогава взимате 550 ; ако по-важно за вас е самото свирене, реакцията на клавиатурата, саунда и повечето опции, тогава взимате 710. Да, по-стар модел е от 550, но започва със 7хх и поради това се пада по-висок клас. Нещо подобно на това, когато си взимате компютър с интелски процесор - може да си вземете такъв с i5 от по-ново поколение, но с по-малко кеш или пък да си вземете с i7 от предишното поколение, но с по-голям кеш и поддръжка на HT (примерът ми е напълно произволен ).

И двата инструмента са много добри - и като саунд, и като клавиатура, с достатъчно много виртуални симулации и по памет Касиото май беше с повече на брой настройки, вероятно по причина, че се пада в средата и дори малко в горния край на AP-серията им, докато клавиновата на Ямаха е най-малкият модел в CLP-серията им. И тъй като всяко едно от пианата си има съответните предимства и недостатъци, а също и собствен "характер" - щом сте се спрели точно на тези 2 модела, добре е някъде да ги пробвате на живо и да вземете пианото, което ви допадне на първо усещане.

Понеже не разполагам с много време, ще го обясня накратко, а съм сигурен, че във форума има много колеги, които ще ме допълнят. Първо - инструментите, за които става дума не са синтезатори, а аранжори. Сетовете, които се продават са предназначени за определени модели и почти винаги продавачът указва за кои модели са съвместими неговите сетове, но не разчитай на пълно съвпадение между различните модели, тъй като винаги има разлики спрямо оригиналния модел, на който е правен сета и прозвучаването му на някой друг модел от същата фирма...като цяло са ползваеми на модел от друга серия и въпреки, че повечето от тях имат конвертор - напълно възможно е някои инструменти да са други, дръм сетовете да не съвпадат и балансът между инструментите да не е този, който би трябвало да е, но това се поправя с известни редакции в самия инструмент. Сетовете, за които питаш какво са - това са различни ръчно правени стилове (ритми), които обикновено вървят комплект с някои пак ръчно "докарани" специфични саунди, които аранжорът би трябвало да си ги намери сам в сета. Моделът, който си избрал е любителски, така че не разчитай на нещо кой знае какво и най-вече на звуковото съвпадение с горната PA серия на Корг, защото разликите или по-точно липсите в ЕК-50 на това, което има про-серията са твърде много.

Може и да е 'слушалки' в единствено число.