Evtim Djerekarov

Ако индуктивността на адаптера е много висока, то тогава образуваните LC и RC филтри от адаптерите/потенциометрите/кабела, ще имат твърде ниска честота на срез във високите честоти, също така, вероятно, адаптерът ще има много силно изразен пик в ниските честоти на амплитудно-честотната си характеристика. В резултат, адаптерът няма да има никакъв високичестотен звън, а и е вероятно да има резонанс на едни тонове, а на други - не. Иначе в ниските честоти, изходният му сигнал ще бъде много силен(като напрежеие), и много слаб(като ток, и възможност за поддържане на това напрежение, при наличие на товар). Освен това, шумът , който той ще улавя ще нарастне пропорционално. В резултат може да се получи един много силен, глух, и шумен адаптер. Успокоение е това, че във високите честоти може и да няма много шум. Влиянието на шума от кабела при този адаптер ще е по-голямо. Като цяло, за усилване на сигнала има електронни методи, и параметърът, който трябва да гоним не е сила на изходния сигнал, а по-скоро съотношение сигнал/шум, като не правим компромис с тона на адаптера(получава се експериментално). Не знам от къде извират тези твои въпроси и разсъждения, но, както знаеш, "състейна", идва от струната, а не от адаптера. Следователно, понижаване на силата на неговия магнит за сметка на увеличаване на индуктивността, може малко да намали придърпването, които магнита упражнява върху струната, но от друга страна, прекомерното увеличение на индуктивността ще доведе до някои от горните ефекти. Като цяло нищо прекалено не би имало особено благоприятен ефект нито върху шума, нито върху състейна, нито върху тона на китарата. Някакво предимство за отношението сигнал/шум би дала само качествената активна електроника. При хъмбъкерите - по-компактното и близко разположение на двете бобини често води до малко подобряване на съотношението. А при наличието на "полезния" фийдбек, и при свирене с дисторшън, състейна не е особено голям проблем при никоя китара, чиито адаптери не правят микрофония. Според мен, евентуална трапецовидна форма на прагчетата от много свирене, и изобщо захабен рефрет, би имал много по-драматични последствия върху тона от адаптерите (когато не се правят глупости с тях).

Така е, спор няма. просто го обясних малко по-технически. За състейна - и пет адаптера да се сложат, ако не са твърде близо до струната, ефекта няма да е потресаващ. Обаче дори един адаптер да е - ако е много силен, и е близо до струните - това ще доведе до редица аномалии, като започнем от понижена продължителност на тона, и като стигнем до изфалшивяване на тона, и пораждане на чужди за основния тон хармонични честоти, грозно звучене и т.н. Иначе магнита не действа на струната с една и съща сила през цялото време - понеже струната, докато трепти, се приближава и отдалечава от магнита, а както знаем, с увеличаване на разстоянието, полето отслабва. Но това вече е твърде теоретично, и без измервания и честотен анализ, не можем да кажем кое точно в каква степен на какво влияе. При силно дърпане на магнита, продължителността на тона, съвсем логинно, намалява. Няма нищо странно с това. Все едно да вържете близо до единия край на трептящо въже връвчица, а на нея-един камък, който да дърпа надолу. Ще има аномалии дори в хармоничността на трептението.

Aз пък да ви кажа, парафинирането няма нищо общо с поняието "паразитен шум" познато в електрониката. Парафинирането се прави с цел да се фиксират отделните компоненти на адаптера, и да не се движат един спрямо друг. Ако отделните елементи се движат един спрямо друг, под влияние на звуковите колебания, то, неминуемо, тези движения ще си имат някаква резонансна честота, на която винаги ще става микрофония, дори, когато държите струните с ръка. В този случай е невъзможно да се наблюдава "полезната" микрофония, за която се говори в началото, която в общи линии се получава от трептението на струната, което се поддържа от акустичното налягане на усиления пред нас усилвател. По този начин, ние можем да постигнем контролирана микрофония, на който тон пожелаем, бил той свободна струна, натисната на някое прагче струна, изкуствен, или естествен флажолет. Важно е, обаче, тогава да заглушаваме останалите струни, защото иначе се получава какафония. Ако, обаче, самия адаптер прави микрофония, то нейният праг на "включване", обикновено е по-нисък, от този на "полезната" микрофония на струните, и съответно, не можем да се възползваме от полезният ефект, за който говоря по-горе, защото адаптерът започва да прави микрофония на определена честота(резонансната честота на механичните движения на неговите елементи), още преди струните да са се разтрептели от говорителя. Това спира "полезният" ефект от микрофонията, защото обикновено тона, на който искаме умишлено да направим "микрофония" от струната, обикновено е с по-различна честота от тази, на резонансната честота на нашия непарафиниран адаптер, и така създалата се "вредна" микрофония от адаптера не е в състояние да разтрепти настроената на друга резонансна честота струна, и се получава една микрофония на резонансната честота на адаптера. Затова е важно, адаптерите да са добре парафинирани, и дори при големи звукови налягания, техните елементи да са неподвижни един спрямо друг. Полезната микрофония, при това не е нито пронизителна, нито по-силна от необходимото, понеже силата и е такава, каквато е и силата на звука, когато реално свирим на струната. Няма и как "полезната" микрофония или "feedback" да премине в дранзеща микрофония, понеже единственият вибриращ елемент в случая е струната на китарата, и тя е настроена на честотата, на която искаме(тонът, който свирим). Натисната на дадено прагче, струната нито може да се разтрепти на друга честота, освен на желания тон, или на негова ниска(2ра-5та примерно) хармонична честота, нито пък амплитудата на трептение на струната може да нарастне повече, отколкото амплитудата, когато удряме струната с перце. При свирене с много дисторшън, освен това, не можем да говорим за твърде силна микрофония, понеже самия ефект дисторшън има силно компресиращо поведение(малка разлика между най-тихите и най-силните звуци). Ненормално и опасно силна микрофония би се получила по-скоро на чисто или с лек овердрайв, където динамиката е голяма. Относно магнитите - ако магнитите на адаптерите са твърде силни, или адаптерите са твърде близо до струните, тогава магнитите дърпат струната, и имат демпващ(заглушаващ) ефект върху струната. Този ефект няма да ви направи състейна 3 пъти по-къс, но е възможно да усетите разлика. Освен това, нежеланото дърпане на магнитие, при изсвирване на дълъг тон, може малко да измести честотата на трептение на струните, или да "размести" леко хармоничният им ред, от което да получим зле звучащи тонове. Това , обаче, се получава при екстремно приближени до струните адаптери, и е типично, например за разни винтидж стратове, на бридж адаптер, при много близки адаптери до струните. Много в теория навлязохме вече, обаче....

Не! Сигнала ще се усили, и за сметка на това, ще нарастне и шума. Освен това, съпротивлението на адаптера при последователно свързване ще стане твърде голямо, и тока ще е много малък, откъдето ще имаш и повече смущения от кабелите.

Това, което пишеш по-горе само говори за това, колко УЖАСНО МНОГО те мързи да прочетеш дори заглавията на темите. Колкото искаш теми има "Помагайте:", "Моля за помощ за китара", "Каква китара да си купя", "Избор на китара", "ъ-ъ-ъ, ква китара да си взема", "Помо-о-ощ ефекти за китара", "компютърни ефекти", "каква китара да си купим" и т.н. Представям си как се оправяш с книгите, които си нямат търсачка...

Човеко, чети темите из форума - те затова са направени, и престани да задаваш въпроси, на които в този форум е отговаряно 100000 пъти. Има си даже и търсачка. Преди да питаш, помисли от колко време свириш, колко хора са задали абсолютно същите въпроси, и колко пъти им е отговорено. За такива теми като твоите, трябва вече да почнат WARN да дават. Ако те мързи да си потърсиш темата из форума, и да почетеш малко, представям си колко постоянен и търпелив ще бъдеш в музикалното обучение и свиренето... На нас ни е ясно, че си начинаещ, не знаеш много неща, и искаш да научиш нещо. Обаче пускайки такива теми без да потърсиш нищо представлява сериозно неуважение към хората, които са написали толкова много в този форум, което теб толкова те мързи да прочетеш.

Лепил съм подобни случай с PVA лепило BISON BOIS, както и ROSS. Става здраво. Само стяги ще ти трябват, и трябва да си направиш постановчица за лепене. Подпъхни лепилото с някаква спринцовка колкото се може по-навътре в сглобката, изчакай 1-2 минути, и притисни сглобката така, че лепилото да излезе, и вътре да остане само колкото е необходимо. Ако си мераклия, може да пробваш, долколкото е възможно, да изчистиш повърхностите от старото лепило. Ако това е класическа(не уестърн) китара, която е била за найлонови струни, а си и сложил метални -> не се учудвай - винаги така става. Ако пък е за метални, слагай тънки. Като лепиш, внимавай да не притиснеш грифа надолу прекалено много, и да не изкривиш фингърборда.

Има нещо такова... тук не знам дали има други, които се занимават с народно пеене.. Ако има - да казват!

Хубаво е, когато има учител, защото чува какво правите отстрани, освен всичко останало. Но учителят също може да ви навреди... А и само с учител, може и да не откриете неща, които бихте открили сами. Най-важното е, както съм писал в началото, да няма умора и болки в гърлото.

В горния ред на мисли, е редно да спомена и преподавателите, прикоито съм ходил известно време, понеже Ивелин каза, че съм се учил и се уча предимно сам, което е вярно, но тези хора също са ми дали много неща, без които, предполагам, щях да съм по-зле на този етап: Арон Аронов(много малко съм го посещавал) - преподава много добре на оперна постановка, като обяснява нещата и анатомично, така, че да ги разберете. Румяна Коцева (преподава в НБМУ - в сградата на читалище П.Берон в София) - бих казал, че при нея някои доста важни неща ми станаха ясни, и възнамерявам за в бъдеще пак да я посещавам. Друг нейн плюс е това , че тя самата е много добра певица, и се чувствате по-приятно в компанията на някой, който реално има сериозен опит с пеенето, и може да ви даде много полезни съвети, които не са твърде строги, или прекалено "учебникови", а са взети от нейния опит в популярната музика.

Ех, това LP колко благо звучи... направо си изпъква.

Де да знаем, по едно време приличаха и звучаха като хубави китари. Но след година - казва ли ти някой....

Благодаря за четката! Ивелин пък е един прекрасен певец и пианист - може да свири всичко във всички тоналности. Kirk Hammet на пианото, както обичам да се шегувам с него . По-горе имаше въпроси относно това, как определени певци успяват да пеят без да съсипят гласа си. Според мен, най-подходящият въпрос, който трябва да последва този е по колко време пеят тези певци - едно е да имаш концерт веднъж в седмицата за 2 часа, друго е да пееш по 4 часа на ден. Вокалната умора се натрупва, и може лесно да доведе до пресипналост, бърза умора, загуба на ниски и високи тонове, тънко звучене, кръвоилзиви на гласните връзки, и даже много сериозни неща като гласни връзки(възли) и загуба на глас. Понякога това означава край на кариерата на певеца. Това, колко често трябва да се пее, неминуемо влияе на подхода на певеца - дали ще пее много високо, винаги ли ще пее високо, или ще качва веднъж на няколко песни за ефект, или пък ще пее предимно ниско за неговия/нейния глас. Според мен, макар и наистина вокалната техника да помага много за запазването на гласа, има редица примери за оперни певци(а те определено са учили постановка), които са имали проблеми с гласа си. Както знаем оперните певци пеят често, и взимат немалко височини. В популярното пеене, нещата не са много по-розови, понеже обикновено в поп-музиката пеенето варира от шепнене, говорене, и пеене на ниско, през средновисоко пеене, до взимане на височини(понякога цели припеви), и ефекти във височините. В популярната музика, за да можем да пеем изразително, от нежно, до агресивно, и изобщо за да можем да изразим богата гама от настроения и емоции, трябва да боравим с много различни бленди и окраски на гласа си, като шепнене, говорене, пеене с повече дъх в средния регистър когато трябва да се изрази обич, добро отношение, или друга подобна емоция, с отворено гърло, пеене с хрип, пеене със задиране на места, хлипане, понякога и прескачане на фалцети за ефект, убедително пеене с тембрен гръден регистър с диафрагма, по-плитко пеене за определени по-нежни моменти, които не трябва да звучат много гласно, или трябва да звучат леко и напевно, незаангажирано, пеене с фалцети на места, и т.н... трябват и украшения, мелизми, различни типове вибрато, от широко, все едно някой ви друса, до много бързо и фино, като понякога е необходимо да меним скоростта и амплитудата на вибратото, за постигане на естетически ефект, друг път пък трябва да пеем прави тонове, или пък да ги започване прави, и да украсяваме с вибрато края им... При всички тези гимнастики гласа ни трябва да звучи като едно цяло, да не прескача, да можем да си играем с него. Сами разбирате, че с употребата само на един тип дишане и подпиране на тона, един тип тоноизвличане, изобщо със само един тип поставяне на гласа, не е възможно да отговорим на всички горни критерии. Трябва непрекснато да боравим с похвати докато пеем, даже в едно и също изречение от коплета/припева, който пеем в моента. При всички тези условия, понякога е трудно изведнъж, както си пеем ниско и тембрено, да вземем височина, която трябва да звучи по друг начин(задрана, със силна атака и т.н.), просто например близките 5 минути сме пели по един начин, и изведнъж песета налага да скочим нагоре, и да звучим искрящо, подпряно.. може за момента да не можем, просто да сме забравили как се прави това, и да ударим леко гласните връзки в началото, и да поизтощим гласа малко. Просто понякога човек си "забравя" съответната постановка. Затова, този начин на пеене често е по-уморителен от това, да пеем само на висока позиция, високо...

Абе пичове, не ви ли писна малко да спорите за очевидното. Всеки, който е свирил на транзистор и на лампа знае каква е разликата в звука. При хай-гейн тя не е чак толкова голяма, но се чуват различните хармониции при двата вида усилватели. Транзистора има едно типично трещтене, а лампата има топлина в звука. Оттам нататък - разлика никаква. При толкова много гейн за динамика и такива работи не можем да говорим. Вижте, ако темата беше за блус тон... да, може би щеше да има поече резон...

Важно е изпълнителят/изпълнителката да има добри гласови данни, но дори да ги няма, да владее добре това, което има. Също, важно е изпълнителят да е красив(особено ако е жена), и симпатичен за да впечатлява. Също е важно да е облечен добре. Важно е и да има някакво сценично повечедние, или поне да не изглежда като ударен/ударена с лопата. Важно е и останалите около него(ако говорим за сцени) как ще са си свършили работата. Но за мен, най-важно е да има чар, и да впечатлява с искреност и неподправеност! Едни изпълнители привличат с "решителност", други създават весело и приповдигнато настроение, други впечатляват с нежност, трети с колебливост и т.н(добре е човек да може да изрази богата гама от емоции)..... като цяло, човешкото в изпълнението е най-важното от цялата работа. Непритежаването на поне малко човещина, и съответно и на вокалното и изразяване, а наличието на поза и фалш, обикновено се усещат от хората. Естествено, в едно няколкочасово участие не може човек да блести през цялото време, но определено трябва да бъде забелязван и да привлича - това е основната цел на артиста - да създава емоции у хората, и даже понякога да ги изживява с тях. Ако си връзкарче с познати, може и да те дават по телевизията, но ако не можеш да пееш от сърце си свършил курса в кръчмата/заведението, където контакта е близък - дори и да имаш най-впечатляващите гласови данни. Също така, непрекъснатото демонстриране на гласови данни е ужасно досадно, според мене! Контрастът е много по-голяма сила. Според мен, тези неща много добре се усещат ако слушате БГ песни. Моят съвет е - слушайте българска музика(особено от 70-те и 80-те), и я пейте. Българският език не е така протяжен, и не позволява толкова много "зяене" като цяло, и изисква красива и семпла фразировка, промени на тембъра на гласа в зависимост от смисъла на кантото, и други похваяти, за да звучи песента приятно, мелодично, и убедително, а не да звучи така, като че ли е изпята от хладилник или кухненски шкаф. Това е и причината, поради която много българи мразят да пеят на български - трудно е! Но пък веднъж научите ли се и хареса ли ви - ще се пристрастите към пеенето на български . Вслушайте се и в народната ни музика от различни краища на страната - веднага ще видите колко украсена "като бродерия" е с мелизми тя, и това не е случайно, а произлиза именно от спецификата на езика ни.

В транзисторния звук има по-ясни, леко трещящи, нечетни хармониции, които обикновено са в повече, и от там идва лошото име на транзисторния звук в някои китаристски среди. Обертона на лампата е по-топъл, мазен и плътен.. исобщо неговите хармониции се възприемат като по-приятни и музикални. Принционо със всичко може да се постигне желания звук, с достатъчно техника, и с ръчкане. Но в частния случай - да, с лампа звучи много яко, но лампата обикновено не се доближава толкова много до транзисторния звук. Транзисторния звук просто си има друга високочестотна окраска(с която трябва много да се внимава, за да не стане тя от окраска - трещене). Не забравяйте, обаче, че и записа на Пантера е обработван!

На мен не ми се вярва да е от това. Най-често възстановяването и облекчението идват от почивката, течностите, чая, и т.н. Също така, когато има алтернатива, според мен е добре, ако човек е с болно гърло, или да не пее, или да се транспонира песента надолу. Ако проблемите са остри, обаче, въобще не трябва да се пее.

Мисля, че четеш твърде буквално, без да помагаш на никого по този начин. Едно е сигурно - след заниманията, за които говоря, момчето ще е доста по-наясно с нещата, отколкото е сега - мисля, че няма две мнения по този въпрос. Ако има желание да се занимава след изтичането на тия няколко месеца - ясно, че ще се занимава. Ако това ниво му стига - жив и здрав да е, всеки си предценява за себе си и си има собствени цели и приоритети. Аз лично избягвам да давам съвети на нива, които аз самият не съм достигнал съвсем, като музикант - и мисля, че това е нещото което ти трябва да направиш, като по-разбиращ и начетен. А относно клубната музика - така е, нивото не е добро, но това се дължи на ред причини, като започнеш от мързел и незаинтересованост, минеш през самовеличаене, самозабрава, несъобразителност, себичност, и невъзможност зая работа в колектив, проява на глупави черти на характера, и като стигнеш до липса на пари, неподходящи помещения, и некадърна техника/озвучаване. Освен това, не всички свирят полуакустично в крайна сметка... за някои видове музика, клубните ни условия са страшно незадоволителни откъм акустично оформление, и музикантското и импровизаторско майсторство в случая не е никак в голяма помощ, а и не мисля, че великите импровизаторски умения са нещото, към което всички трябва да се стремят така или иначе - има си хора за всичко. Относно мнението ми за популярната музика, заставам зад мнението си, че с основни познания по хармония, както и със съответното ниво на развитие на слуха, човек е напълно способен да изпълнява по-прости и средносложни популярни произведения, които, ако са изпълнени с необходимия усет и мяра, както и при наличие на добър певец/певица и на колектив, са до голяма степен достатъчни за обикновените хора, които често са целевата група на повечето не чак-толкова амбициозни музиканти. За висини в музикалното изкуство стил най-известните джазмени, или пък например Иво Папазов, аз изобщо не говоря в случая, както мисля, става ясно, само от заглавието на темата. Ако пък беше прочел внимателно края на това ми мнение, щеше да стигнеш и до това: Което, струва ми се, така или иначе е в синхрон с това което казваш като критика. Ти се занимаваш сериозно с теория, свириш добре, стараеш се, даже преподаваш, за което те поздравявам. Обаче напоследък често прекаляваш със сарказма си(това ти отношение понякога е насочено и към хора, които, макар и да не знаеш, са едни наистина много добри и рутинирани музиканти, някои от които определено имат на какво да те научат дори в музиката, която свириш, а когато са начинаещи, надсмешката е последното нещо, което може да им бъде от полза). Затова, когато искаш да дадеш още информация - недей да "псуваш", да се подиграваш и да правиш намеци, ами просто помогни на хората. Нали трябва да сме полезни с нещо на форума? Ако модераторите сметнат мненията, които не се отнасят стриктно за темата са ненужни, нека ги изтрият! С уважение, Евтим

Главната разлика в звука е, че немските пиана имат по-меко "домашно" звучене, а иначе ясна и бърза атака на тона, като "почукване". Клавиатурата им обикновено е по-мека. Руските пиана обикновено са по-силни, и имат малко по-метално звучене, както ималко по-неясна атака. Също така, на тях е трудно да се свири тихо, тъй като клавиатурата им си е доста твърдичка. Изобщо, една идея по-силни и мътни са доста от руските пиана.

Според мен, която и да е акустична китара, която ти звучи добре, вярна е, и ти е удобна, ще ти свърши работа на тоя етап. То е ясно, че има къде-къде по-скъпи и хубави китари.. но за какво говорим . Но наистина е добре да вземеш свирещ човек с теб, да посвири на нея. Тъкмо можете да пробвате няколко, и ти да кажеш, коя ти звучи най-добре. Акустичните китари на стагг не са лоши за парите си(макар и да са далеч от върха на сладоледа). Все пак аз бих препоръчал небоядисана с плътен цвят китара - 3 пъти съм избирал стаг за познати, и 3-те пъти все стигаме до консенсус, че тези, със червения сънбърст отстрани и прозрачен лак звучат най приятно(SW201CS). Може би е било късмет.. не знам. Говоря за китарите около 160лв. За около 200 има и китарки на Washburn, които аз намирам за малко по-добре звучащи. В малкия цум има. Изисквай гаранция, или поне касова бележка. Но не бих препоръчал да се изхвърляш с 500-600 лв за акустична китара. Моите наблюдения са, че тези китари, не звучат много по-добре(ако звучат по-добре) от евтините китари, за които говорихме до сега, и определено са далеч от хубавите инструменти. Може би си струва да опиташ и Yamaha ако ще даваш повечко пари..

Малко дублирано мнение, но - хора.. вземете малко да потренирате слуха си, и започнете да чувате, и да си обяснявате. С тези таблатури до никъде няма да стигнете като музиканти и все ще се чудите кой пръст на кое прагче да сложите. Таблатурите са много аматьорски, и дори едно 6-7 годишно дете, което се занимава сериозно с инструмента, на който свири, няма нужда от таблатури. Като за начало - опитайте се, като изсвирите акорд, да изпеете всички тонове от него. Анализирайте какъв е строежа на акорда, на какви разстояния са тоновете му... кои акорди имат еднаква структура с него... кои тонове в него се повтарят, и колко всъщност са различните тонове в него... съответно тризвучие ли е, четиризвучие ли е... и т.н.

До театър "Иван Вазов", от дясната му страна, ако го гледаш отпред, има музикална книжарница, където се продават, освен всичко друго, и ШКОЛИ за китара, та даже има и такива със CD. Срещу 10-15 лв си купуваш една такава няколкомесечна китарна занимавка, след която със сигурност ще вдигнеш "левъла" си като китарист значително, бих казал, достатъчно за клубно свирене по нашите клубове и вадене на песни без таблатури, а ако я използваш в комбинация с някаква МIDI програмка за солфеж, и учебниче по солфеж, то вече, освен всичко друго, ще можеш и да си представяш какво пише в нотите, дори без да имаш китара, на която да ги изсвириш. Трябва всички, които свирите от скоро да разберете, че повечето популярна музика за китара е сравнително ПРОСТА, и не е необходимо да сте майстори пилачи и импровизатори, за да изпълнявате добре популярна музика. Необходимо ви е малко да си развиете музикалния слух, и да научите основните неща на китара(поне тризвучията - мажорни, минорни, умалени, увеличени, някои други полезни като sus2, sus4, които често се използват в поп-каденци; доминантовия септакорд също ще ви трябва много, по-нататък и мажорният и минорният септакорд)във поне няколко различни и често използвани тоналности, ако не във всички. Добре е да знаете и да свирите техните обръщения без да се замисляте много. Също така, слушайте песните, и като знаете в коя тоналност е посента в момента, опитвайте се да отгатвате кои степени от тоналността са акордите, които чувате в момента(тонически, субдоминанта, доминанта и т.н.) - това особено важи за популярната музика, изградена на основта на класическата хармония - на тризвучията(с тях ще ви е малко по-лесно да започнете, а и са добра основа). Трябва ви и малко основна техника, която за година-две ще придобиете, ако свирите по едно 2 часа на ден. По-нататък ще научите още неща, и по-напредналата техника ще дойде сама. Важно е, обаче да не вървите наопаки на принципите на обучение. Аз вървях така в началото, от което изгубих 3-4 години във дрънкане на глупости.

заедно? Ако да - може да записваш от ситезатора стерео, а от микофона и китарата - моно. Тогава ти върши работа с 2 стерео входа. Иначе - с повече. http://www.bg-audio.com/ Трябва ти звукова карта със закъснение(латенция) не повече от 4-5 милисекунди. Трябва да има поддръжка на ASIO за да може да се свири в реално време. Освен това, за препоръчване е тя да има съотношение сигнал/шум(SNR) не по-малко от 100+ децибела, както и малки изкривявания. Разгледай технически данни, и предцени сам. Из форума понякога също изпадат карти на старо. Но ако е нова - едва ли ще е особено евтина. Качеството просто струва пари.

Само по едининструмент ли искаш да записваш, или искаш многоканален запис?

-76dB не е ниво на шума, което отговаря на професионалните стандарти. Поне от 70-те години насам. За сега се изискват поне около 96dB съотношение, като има и карти с повче от 110дБ. Освен това, има нови вградени кодеци по дънните платки, които имат по-добро съотношение от тези стари AC97 кодеци. Иначе за старите кодеци по дътнните платки - така е, на креатив платката, аналоговата част е малко по-добре изпълнена(често вградените карти имат 40-50дБ сигнал/шум), но кодек чиповече са същите - или CT1297 на Creative, или AC97 чип на Sigmatel. Затова до скоро препоръчвах Audigy 1 или 2 като разумна алтернатива за хората, свирещи вкъщи - не са скъпи, шумят толкова, колкото и по-новите, по-скъпи платки от серията, и си имат ASIO драйвер. Creative имат още един проблем - винаги ресемплират на 48kHz вътрешно(дори когато човек си пусне 48kHz, пак има ресемплиране). Много тестери изказват и мнения, че това ресемплиране, освен всичко, не е реализирано добре. Това личи на редица тестове за хармонични, нелинейни, и интермодулационни изкривявания, където се виждат неочаквани, и не дотам розови резултати. Това довежда до въвеждане на нежелани изкривявания, и допълнително неприятно оцветяване на звука. Дори когато слушаме музика, а не записваме, редица евтини карти (Например Turtle beach от преди години)звучат по-динамично и приятно от повечето от sound blaster-ите.