Evtim Djerekarov

Ех, това LP колко благо звучи... направо си изпъква.

Де да знаем, по едно време приличаха и звучаха като хубави китари. Но след година - казва ли ти някой....

Благодаря за четката! Ивелин пък е един прекрасен певец и пианист - може да свири всичко във всички тоналности. Kirk Hammet на пианото, както обичам да се шегувам с него . По-горе имаше въпроси относно това, как определени певци успяват да пеят без да съсипят гласа си. Според мен, най-подходящият въпрос, който трябва да последва този е по колко време пеят тези певци - едно е да имаш концерт веднъж в седмицата за 2 часа, друго е да пееш по 4 часа на ден. Вокалната умора се натрупва, и може лесно да доведе до пресипналост, бърза умора, загуба на ниски и високи тонове, тънко звучене, кръвоилзиви на гласните връзки, и даже много сериозни неща като гласни връзки(възли) и загуба на глас. Понякога това означава край на кариерата на певеца. Това, колко често трябва да се пее, неминуемо влияе на подхода на певеца - дали ще пее много високо, винаги ли ще пее високо, или ще качва веднъж на няколко песни за ефект, или пък ще пее предимно ниско за неговия/нейния глас. Според мен, макар и наистина вокалната техника да помага много за запазването на гласа, има редица примери за оперни певци(а те определено са учили постановка), които са имали проблеми с гласа си. Както знаем оперните певци пеят често, и взимат немалко височини. В популярното пеене, нещата не са много по-розови, понеже обикновено в поп-музиката пеенето варира от шепнене, говорене, и пеене на ниско, през средновисоко пеене, до взимане на височини(понякога цели припеви), и ефекти във височините. В популярната музика, за да можем да пеем изразително, от нежно, до агресивно, и изобщо за да можем да изразим богата гама от настроения и емоции, трябва да боравим с много различни бленди и окраски на гласа си, като шепнене, говорене, пеене с повече дъх в средния регистър когато трябва да се изрази обич, добро отношение, или друга подобна емоция, с отворено гърло, пеене с хрип, пеене със задиране на места, хлипане, понякога и прескачане на фалцети за ефект, убедително пеене с тембрен гръден регистър с диафрагма, по-плитко пеене за определени по-нежни моменти, които не трябва да звучат много гласно, или трябва да звучат леко и напевно, незаангажирано, пеене с фалцети на места, и т.н... трябват и украшения, мелизми, различни типове вибрато, от широко, все едно някой ви друса, до много бързо и фино, като понякога е необходимо да меним скоростта и амплитудата на вибратото, за постигане на естетически ефект, друг път пък трябва да пеем прави тонове, или пък да ги започване прави, и да украсяваме с вибрато края им... При всички тези гимнастики гласа ни трябва да звучи като едно цяло, да не прескача, да можем да си играем с него. Сами разбирате, че с употребата само на един тип дишане и подпиране на тона, един тип тоноизвличане, изобщо със само един тип поставяне на гласа, не е възможно да отговорим на всички горни критерии. Трябва непрекснато да боравим с похвати докато пеем, даже в едно и също изречение от коплета/припева, който пеем в моента. При всички тези условия, понякога е трудно изведнъж, както си пеем ниско и тембрено, да вземем височина, която трябва да звучи по друг начин(задрана, със силна атака и т.н.), просто например близките 5 минути сме пели по един начин, и изведнъж песета налага да скочим нагоре, и да звучим искрящо, подпряно.. може за момента да не можем, просто да сме забравили как се прави това, и да ударим леко гласните връзки в началото, и да поизтощим гласа малко. Просто понякога човек си "забравя" съответната постановка. Затова, този начин на пеене често е по-уморителен от това, да пеем само на висока позиция, високо...

Абе пичове, не ви ли писна малко да спорите за очевидното. Всеки, който е свирил на транзистор и на лампа знае каква е разликата в звука. При хай-гейн тя не е чак толкова голяма, но се чуват различните хармониции при двата вида усилватели. Транзистора има едно типично трещтене, а лампата има топлина в звука. Оттам нататък - разлика никаква. При толкова много гейн за динамика и такива работи не можем да говорим. Вижте, ако темата беше за блус тон... да, може би щеше да има поече резон...

Важно е изпълнителят/изпълнителката да има добри гласови данни, но дори да ги няма, да владее добре това, което има. Също, важно е изпълнителят да е красив(особено ако е жена), и симпатичен за да впечатлява. Също е важно да е облечен добре. Важно е и да има някакво сценично повечедние, или поне да не изглежда като ударен/ударена с лопата. Важно е и останалите около него(ако говорим за сцени) как ще са си свършили работата. Но за мен, най-важно е да има чар, и да впечатлява с искреност и неподправеност! Едни изпълнители привличат с "решителност", други създават весело и приповдигнато настроение, други впечатляват с нежност, трети с колебливост и т.н(добре е човек да може да изрази богата гама от емоции)..... като цяло, човешкото в изпълнението е най-важното от цялата работа. Непритежаването на поне малко човещина, и съответно и на вокалното и изразяване, а наличието на поза и фалш, обикновено се усещат от хората. Естествено, в едно няколкочасово участие не може човек да блести през цялото време, но определено трябва да бъде забелязван и да привлича - това е основната цел на артиста - да създава емоции у хората, и даже понякога да ги изживява с тях. Ако си връзкарче с познати, може и да те дават по телевизията, но ако не можеш да пееш от сърце си свършил курса в кръчмата/заведението, където контакта е близък - дори и да имаш най-впечатляващите гласови данни. Също така, непрекъснатото демонстриране на гласови данни е ужасно досадно, според мене! Контрастът е много по-голяма сила. Според мен, тези неща много добре се усещат ако слушате БГ песни. Моят съвет е - слушайте българска музика(особено от 70-те и 80-те), и я пейте. Българският език не е така протяжен, и не позволява толкова много "зяене" като цяло, и изисква красива и семпла фразировка, промени на тембъра на гласа в зависимост от смисъла на кантото, и други похваяти, за да звучи песента приятно, мелодично, и убедително, а не да звучи така, като че ли е изпята от хладилник или кухненски шкаф. Това е и причината, поради която много българи мразят да пеят на български - трудно е! Но пък веднъж научите ли се и хареса ли ви - ще се пристрастите към пеенето на български . Вслушайте се и в народната ни музика от различни краища на страната - веднага ще видите колко украсена "като бродерия" е с мелизми тя, и това не е случайно, а произлиза именно от спецификата на езика ни.

В транзисторния звук има по-ясни, леко трещящи, нечетни хармониции, които обикновено са в повече, и от там идва лошото име на транзисторния звук в някои китаристски среди. Обертона на лампата е по-топъл, мазен и плътен.. исобщо неговите хармониции се възприемат като по-приятни и музикални. Принционо със всичко може да се постигне желания звук, с достатъчно техника, и с ръчкане. Но в частния случай - да, с лампа звучи много яко, но лампата обикновено не се доближава толкова много до транзисторния звук. Транзисторния звук просто си има друга високочестотна окраска(с която трябва много да се внимава, за да не стане тя от окраска - трещене). Не забравяйте, обаче, че и записа на Пантера е обработван!

На мен не ми се вярва да е от това. Най-често възстановяването и облекчението идват от почивката, течностите, чая, и т.н. Също така, когато има алтернатива, според мен е добре, ако човек е с болно гърло, или да не пее, или да се транспонира песента надолу. Ако проблемите са остри, обаче, въобще не трябва да се пее.

Мисля, че четеш твърде буквално, без да помагаш на никого по този начин. Едно е сигурно - след заниманията, за които говоря, момчето ще е доста по-наясно с нещата, отколкото е сега - мисля, че няма две мнения по този въпрос. Ако има желание да се занимава след изтичането на тия няколко месеца - ясно, че ще се занимава. Ако това ниво му стига - жив и здрав да е, всеки си предценява за себе си и си има собствени цели и приоритети. Аз лично избягвам да давам съвети на нива, които аз самият не съм достигнал съвсем, като музикант - и мисля, че това е нещото което ти трябва да направиш, като по-разбиращ и начетен. А относно клубната музика - така е, нивото не е добро, но това се дължи на ред причини, като започнеш от мързел и незаинтересованост, минеш през самовеличаене, самозабрава, несъобразителност, себичност, и невъзможност зая работа в колектив, проява на глупави черти на характера, и като стигнеш до липса на пари, неподходящи помещения, и некадърна техника/озвучаване. Освен това, не всички свирят полуакустично в крайна сметка... за някои видове музика, клубните ни условия са страшно незадоволителни откъм акустично оформление, и музикантското и импровизаторско майсторство в случая не е никак в голяма помощ, а и не мисля, че великите импровизаторски умения са нещото, към което всички трябва да се стремят така или иначе - има си хора за всичко. Относно мнението ми за популярната музика, заставам зад мнението си, че с основни познания по хармония, както и със съответното ниво на развитие на слуха, човек е напълно способен да изпълнява по-прости и средносложни популярни произведения, които, ако са изпълнени с необходимия усет и мяра, както и при наличие на добър певец/певица и на колектив, са до голяма степен достатъчни за обикновените хора, които често са целевата група на повечето не чак-толкова амбициозни музиканти. За висини в музикалното изкуство стил най-известните джазмени, или пък например Иво Папазов, аз изобщо не говоря в случая, както мисля, става ясно, само от заглавието на темата. Ако пък беше прочел внимателно края на това ми мнение, щеше да стигнеш и до това: Което, струва ми се, така или иначе е в синхрон с това което казваш като критика. Ти се занимаваш сериозно с теория, свириш добре, стараеш се, даже преподаваш, за което те поздравявам. Обаче напоследък често прекаляваш със сарказма си(това ти отношение понякога е насочено и към хора, които, макар и да не знаеш, са едни наистина много добри и рутинирани музиканти, някои от които определено имат на какво да те научат дори в музиката, която свириш, а когато са начинаещи, надсмешката е последното нещо, което може да им бъде от полза). Затова, когато искаш да дадеш още информация - недей да "псуваш", да се подиграваш и да правиш намеци, ами просто помогни на хората. Нали трябва да сме полезни с нещо на форума? Ако модераторите сметнат мненията, които не се отнасят стриктно за темата са ненужни, нека ги изтрият! С уважение, Евтим

Главната разлика в звука е, че немските пиана имат по-меко "домашно" звучене, а иначе ясна и бърза атака на тона, като "почукване". Клавиатурата им обикновено е по-мека. Руските пиана обикновено са по-силни, и имат малко по-метално звучене, както ималко по-неясна атака. Също така, на тях е трудно да се свири тихо, тъй като клавиатурата им си е доста твърдичка. Изобщо, една идея по-силни и мътни са доста от руските пиана.

Според мен, която и да е акустична китара, която ти звучи добре, вярна е, и ти е удобна, ще ти свърши работа на тоя етап. То е ясно, че има къде-къде по-скъпи и хубави китари.. но за какво говорим . Но наистина е добре да вземеш свирещ човек с теб, да посвири на нея. Тъкмо можете да пробвате няколко, и ти да кажеш, коя ти звучи най-добре. Акустичните китари на стагг не са лоши за парите си(макар и да са далеч от върха на сладоледа). Все пак аз бих препоръчал небоядисана с плътен цвят китара - 3 пъти съм избирал стаг за познати, и 3-те пъти все стигаме до консенсус, че тези, със червения сънбърст отстрани и прозрачен лак звучат най приятно(SW201CS). Може би е било късмет.. не знам. Говоря за китарите около 160лв. За около 200 има и китарки на Washburn, които аз намирам за малко по-добре звучащи. В малкия цум има. Изисквай гаранция, или поне касова бележка. Но не бих препоръчал да се изхвърляш с 500-600 лв за акустична китара. Моите наблюдения са, че тези китари, не звучат много по-добре(ако звучат по-добре) от евтините китари, за които говорихме до сега, и определено са далеч от хубавите инструменти. Може би си струва да опиташ и Yamaha ако ще даваш повечко пари..

Малко дублирано мнение, но - хора.. вземете малко да потренирате слуха си, и започнете да чувате, и да си обяснявате. С тези таблатури до никъде няма да стигнете като музиканти и все ще се чудите кой пръст на кое прагче да сложите. Таблатурите са много аматьорски, и дори едно 6-7 годишно дете, което се занимава сериозно с инструмента, на който свири, няма нужда от таблатури. Като за начало - опитайте се, като изсвирите акорд, да изпеете всички тонове от него. Анализирайте какъв е строежа на акорда, на какви разстояния са тоновете му... кои акорди имат еднаква структура с него... кои тонове в него се повтарят, и колко всъщност са различните тонове в него... съответно тризвучие ли е, четиризвучие ли е... и т.н.

До театър "Иван Вазов", от дясната му страна, ако го гледаш отпред, има музикална книжарница, където се продават, освен всичко друго, и ШКОЛИ за китара, та даже има и такива със CD. Срещу 10-15 лв си купуваш една такава няколкомесечна китарна занимавка, след която със сигурност ще вдигнеш "левъла" си като китарист значително, бих казал, достатъчно за клубно свирене по нашите клубове и вадене на песни без таблатури, а ако я използваш в комбинация с някаква МIDI програмка за солфеж, и учебниче по солфеж, то вече, освен всичко друго, ще можеш и да си представяш какво пише в нотите, дори без да имаш китара, на която да ги изсвириш. Трябва всички, които свирите от скоро да разберете, че повечето популярна музика за китара е сравнително ПРОСТА, и не е необходимо да сте майстори пилачи и импровизатори, за да изпълнявате добре популярна музика. Необходимо ви е малко да си развиете музикалния слух, и да научите основните неща на китара(поне тризвучията - мажорни, минорни, умалени, увеличени, някои други полезни като sus2, sus4, които често се използват в поп-каденци; доминантовия септакорд също ще ви трябва много, по-нататък и мажорният и минорният септакорд)във поне няколко различни и често използвани тоналности, ако не във всички. Добре е да знаете и да свирите техните обръщения без да се замисляте много. Също така, слушайте песните, и като знаете в коя тоналност е посента в момента, опитвайте се да отгатвате кои степени от тоналността са акордите, които чувате в момента(тонически, субдоминанта, доминанта и т.н.) - това особено важи за популярната музика, изградена на основта на класическата хармония - на тризвучията(с тях ще ви е малко по-лесно да започнете, а и са добра основа). Трябва ви и малко основна техника, която за година-две ще придобиете, ако свирите по едно 2 часа на ден. По-нататък ще научите още неща, и по-напредналата техника ще дойде сама. Важно е, обаче да не вървите наопаки на принципите на обучение. Аз вървях така в началото, от което изгубих 3-4 години във дрънкане на глупости.

заедно? Ако да - може да записваш от ситезатора стерео, а от микофона и китарата - моно. Тогава ти върши работа с 2 стерео входа. Иначе - с повече. http://www.bg-audio.com/ Трябва ти звукова карта със закъснение(латенция) не повече от 4-5 милисекунди. Трябва да има поддръжка на ASIO за да може да се свири в реално време. Освен това, за препоръчване е тя да има съотношение сигнал/шум(SNR) не по-малко от 100+ децибела, както и малки изкривявания. Разгледай технически данни, и предцени сам. Из форума понякога също изпадат карти на старо. Но ако е нова - едва ли ще е особено евтина. Качеството просто струва пари.

Само по едининструмент ли искаш да записваш, или искаш многоканален запис?

-76dB не е ниво на шума, което отговаря на професионалните стандарти. Поне от 70-те години насам. За сега се изискват поне около 96dB съотношение, като има и карти с повче от 110дБ. Освен това, има нови вградени кодеци по дънните платки, които имат по-добро съотношение от тези стари AC97 кодеци. Иначе за старите кодеци по дътнните платки - така е, на креатив платката, аналоговата част е малко по-добре изпълнена(често вградените карти имат 40-50дБ сигнал/шум), но кодек чиповече са същите - или CT1297 на Creative, или AC97 чип на Sigmatel. Затова до скоро препоръчвах Audigy 1 или 2 като разумна алтернатива за хората, свирещи вкъщи - не са скъпи, шумят толкова, колкото и по-новите, по-скъпи платки от серията, и си имат ASIO драйвер. Creative имат още един проблем - винаги ресемплират на 48kHz вътрешно(дори когато човек си пусне 48kHz, пак има ресемплиране). Много тестери изказват и мнения, че това ресемплиране, освен всичко, не е реализирано добре. Това личи на редица тестове за хармонични, нелинейни, и интермодулационни изкривявания, където се виждат неочаквани, и не дотам розови резултати. Това довежда до въвеждане на нежелани изкривявания, и допълнително неприятно оцветяване на звука. Дори когато слушаме музика, а не записваме, редица евтини карти (Например Turtle beach от преди години)звучат по-динамично и приятно от повечето от sound blaster-ите.

По тънките струни са по-малко опънати, и малко по-лесно се правят извивки с тях - това е другия принцип.

Това е много хубаво, но ако искаш да говорим за дървета, най-добре потърси тема за дървета, пускана отдавна, и нека я съживим - явно имаш какво да кажеш...

Картата която имаш не предлага необходимото съотношение сигнал-шум за безшумни записи, и също така изкривяванията при нея са неприемливи за професионални цели. Конверторите на тази платка не са много по-качествени от конверторите на която и да е вградена звукова карта. Конверторът, който картата използва, е малкият квадратен чип на снимката, която си дал, на който пише: STAC9708T. Kaкто можеш да се досетиш, това е най-обикновен AC97 кодек, какъвто се слага на почти всички домашни евтини карти и вградени звукови карти. Този конвертор не е предназначен за запис, а за джиткане на игрички. Големият чип на платката е DSP, което смята цифрови ефекти като ехота, реверберация и др., които създават обемен звук в игрите. Колкото и хубав и лъскав да изглежда чипа, той няма общо с преобразуването аналогов->цифров звук, което се извършва от некачествения, стар, и евтин малък чип, за който споменах горе. В интерес на истината дори най-новите платки с пазарното имe Sound Blaster, в 95% от случаите пак използват подобен чип. Просто Sound Blaster е серия карти, която е ДОМАШНА, и никога няма да стане професионална, понеже не и е това пазарната ниша, а и има лоша репутация сред професионалистите. Creative произвеждат професионални карти с търговската марка E-MU. Просто бизнес - едните карти(саунд бластер) са спънати с гаден кодек, и са евтини, за да си ги купи обикновения потребител. Е-МU са с много по-хубави конвертори(макар често да използват DSP, идентично със това на саунд бластерите), и са по-скъпи, като вече стават за про цели, и целта им е да вземат парите на по-професионално ориентираните хора с по-голям бюджет. Но иначе - не се притеснявай - нали си правиш записи за кеф така или иначе. За тази цел и тази карта става. А тези огромни рекламни брошури, които постваш са безсмислици, предимно пълни с търговски имена на евтини технологии. Тези брошури са за купувача, който не разбира. Искинската техническа информация обикновено е доста кратка, и съдържа много цифри.

Да ти кажа - тия неща не помагат кой знае колко, да не говорим, доколко са безопасни. Просто се поразпеи преди участие. Добре е и човек да се е наспал ДОБРЕ преди участие, но да е станал преди поне 5-6 часа, за да не е заспал гласа - може би това е най-важното от всичко. Певецът трябва да спи! Когато човек е уморен - и гласът му е уморен, понякога изпуска тонове и прескача неволно, ленив и заспал е. Също така, ако се пее постоянно(ежедневно примерно), ако е работа(за популярно пеене говоря, не за оперно, макар и там да има нещо такова), най-добре да се избягват височини, понеже умората се натрупва, и когато пеенето е всеки ден, може да се стигне до неблагоприятни последици, като възли на гласните връзки. Изобщо - ако има дразнене в гърлото или пресипнатост след пеене и деня след това -> прекалили сме. Ако това(пеенето със прекаляване) се случва рядко(да кажем веднъж седмично), то може и да не си съсипем гласа, но ако се случва всеки ден - проблемите са ни в кърпа вързани. При нужда от постоянно пеене е добре да се пее където ни е удобно, и само понякога, за малко може да си позволим и някоя друга височина(ако наистина я пеем добре, не да се излагаме с виканици) -> за целта трябва музикантите да могат да транспонират добре! Като цяло обаче - притежаването и развитието на добра постановка и техника на пеене помага поне 50 пъти повече за доброто пеене, отколкото и най-вълшебните яйца. Ако искаш някаква диета - пии повечко вода(както май правиш), не забравяй по принцип да пиеш вода(хладка, не студена, или гореща), пии и чай, избягвай кафе, алкохол и безалкохолни, и недей да пушиш. Преди пеене, не се наяждай, за да не ти е тежко или сънено, и да не се налага да се уригваш докато пееш . В 99.99% от случаите това е напълно достатъчно.

За съжаление е вярно.. да.. Като малко по-голям съм имал възможност да наблюдавам.

Е, пак по-добре от нищо... а и часовник освен това съм извадил!

Брях, колко отворен станал младежа...

Добре де, въпреки всичко за "цифровия" звук, не мислите ли, че в днешно време има наистина хубави и скъпи конвертори, които звучат много добре?

Добре е преди 18, ако пее момчето, да пее по малко, и то колкото да стимулира музикалността си - не да развива диапазон, и да се мъчи да вика. В пубертета гласа трябва да се пази много. 18-19 е една добра възраст да се започне със заниманието с вокални педагози. Тогава гласът вече е прилично укрепнал. Също така, ако в пъбертета не е пресилван, и човек няма възпаления и проблеми с гърлото(в това число и вадени сливици и др.) - гласът обикновено е силен, здрав, и тембрист, и е идеален за работа. Разбира се, всеки може да се научи да пее, но най-чето, хората с по-здрави гърла имат по-силни, звучни и тембристи гласове, дори когато пеят тихо. Иначе моите лични наблюдения върху гласовете са следните: Ако човек натурално, когато е спокоен, говори ниско(за гласа си), отпуснато, с малко задиране в низините това най-често означава, че има по тежък и драматичен глас. Ако говори по-високо, меко и "обло", това често означава, че той има по-летлив и лиричен глас. Първата група гласове обикновено имат малко повече низини, а във височините стават доста силни и тембрени, а при неправилно поставени тонове, или на прекалено високо - стават остри, тънки, и кресливи(когато не използват фалцет). Те имат и по-голяма тенденция да понижават във височините. При тези гласове, се изисква и доста повече практика, когато е необходимо да се научат да правят бързи украшения, мелизми, и извивки. Втората група гласове по принцип са малко по-летливи и леки, като доста по-бързо им се отдават украшенията. Също така, те обикновено могат да стигнат до малко по-високо, без кой знае какви усилия, когато пеят правилно. На средновисоко, и малко по-високо, често им се отдава да пеят и по-тихо, без напрежение. За сметка на това, те са по-малко динамични, и им е по-трудно да изкарат богатите и разнообразни(от: леки, тихи, приллушени, нормални, разговорни; до силни, кресливи, агресивни, мощни, задрани, ръждиви) тембри на по-драматичните гласове. Тук не говоря за гласови спецификации като сопран, мецосопран, алт - за жените и тенор, баритон, бас - за мъжете, които спецификации определят диапазона на пеене. Говоря за типа звучене на съответния глас, който в малка степен е зависим от диапазона. И нистина - често типа глас може да се познае по говоренето.