Evtim Djerekarov

Преди да вземеш каквото и да било, чуй семплит на всичките ефектчета, и си предцени. Меалзона е готин ефект, но звучи малко среднисто, което не харесва на много хора. Зависи в какво го включваш. Има си еквилайзер с параметрични среди, който дава известни възможности. Аз правех такива преди време, но сега съм се отдал на работа и по-амбициозни джаджи. В общи линии ефекта е добър, но не е твърде универсален. МетълМастер- не съм го слушал достатъчно. Санс Амп - хубава машинка, която има доста възможности. Е, ако тръгнат да ти разправят колко НЕВЕРОЯТЕН звук има, малко прекаляват. Свирил съм с такава(не копие на Никифена, а копие на behringer). Звука на машинката не е лош, даже е много добър, в сравнение с повечето педалчета. Но не звучи чак като да кажем яка глава. Има си чист канал, по-лек дисторшън, и по-брутален дисторшън. Има и кабинет симулация. Изобщо можеш да изкараш поне няколко различни използваеми и приятни звука от нея. Оригинала не знам на коя фирма беше. Ефектчето на Никифена е много добре направено(може би по-добре и от оригинала) - имал съм допир с него, ако го вземеш, няма да съжаляваш. А и с Никифена отдавна се познаваме... добри джаджи прави. Но с нито един от трите ефекта, не очаквай звук като в записите, които слушаш без допълнителни ефекти(и без необходимото ниво на свирене). На знам в какво ще включваш педалчето. Според мен, може да се замислиш и за малко по-хубав процесор, ако нямаш педалчета за ехо, реверб, и т.н. От всичко изредено, ми се струва, че процесора ще ти даде най-много възможности. Е, няма да има точно аналоговия звук на педалчетата, но няма и да е твърде далече от тях(ако е по-нов). Ако си имаш ефекти, обаче, най-вероятно с джаджката на Никифена ще изкараш най-благ звук от трите.

На мен ми е трудно да намирам логаритмични потенциометри А500К, но за сметка на това наоколо гъмжи от линейни потенциометри. За моите китари, често ползвам линеен потенциометър B1M, с 500К, или 250К резистор, за имитация на логаритмична крива. Най-големите логаритмични, които се намират лесно тук, са 100К.

A, внимавай да не уручасаш работата само.... Значи извадих позициите без проблем. Започнах първо точките по грифа - 5 от тях бяха пластмасови кръгчета на дъното на дупката за тях, което не изглеждаше добре, и даже на едно място си личи как струната налко е развалила ръбчето на дупчицата. Нямам пластмасови парчета с необходимите размери, затова реших да действам радикално - облепих дървото, и след почистване на дупките - налях в тях каноконлит - той действа като светловод, и е много трудно да се види нещо в дупката - повърхността му изглежда бяла като пластмасовата плочица под него. Това не е най-удачният вариант за целта, но определено ме беше страх да махам старите точки, понеже фингърборда е стряскащо тънък. След това махнах магарето горе - какво ли не го правих, и накрая се видя, че трябва да го почукна леко с гуменото чукче. Е, и това не мина без ексцесии. Басът е така направен, че под фингърборда се подава 0.5мм от дупката за контрата на тръсрода. И като чукнах магарцето, то се отлепи заедно с малка част от дървото, тъй като от ръба на дупчицата лесно са се подхванали жилките, и са се обелили. С 300 зора успях да отлепя дървената лентичка от магарето без да я повредя(лепилото, с което бяха лепили магарето не беше секундно, и беше много здраво), и я залепих обратно на място с ПВА лепило. Стана добре, и като изключим пукнатинката в лака, не личи. Слава богу, каналите за прагчетата са цели целенички, и въобще не се натрошиха въобще, което е направо учудващо за палисандър. Сега още се занимавам с работата по дупчиците(тъй като е студено, каноконлита не изсъхва на капка, а образува "планини", и понякога мехурчета, които трябва внимателно да изчопля с макетния нож, и да сипя там още една капчица. Фингърборда е покрит с нещо, което не е масло, а може би някакъв байц или боя. Прави повърхността по-тъмна. Ще се радвам, ако дадете предпожения какво може да е, за да го боядисам отново след смяната на позициите, и лекото шкурене тук-там, което усля да я поизтрие, и сега там има малко по-светли петна. Разбира се, аз лекичко ще защкуря целия фингърборд преди да сложа позициите, но ще е добре да го боядисам пак тама - много ме кефи тая боя. Най-големия проблем е, че от мястото, където грифа става тънък(където напуска тялото), грифа се е изкривил с някой друг градус посока напред от фингърборда. Ако фингърборда беше 5-6мм дебел, щеше да се мине с обикновена нивелация, но той е толкова тънък, колкото да може човек да сложи прагчетата. Не е проблем да сложа прагчетата така, баса няма да звъни, но за сметка на това, струните едва ли ще могат да се смъкнат твърде ниско, без да удрят в края на грифа. Това ме притеснява.

Китарата ще започне да звучи различно с новите адаптери. По-добре, или по-зле, е относително понятие. Почти сигурен съм, че ще шуми една идея по-малко с EMG -тата, но за друго огромно предимство не се сещам. Говоря за активни EMG-та. Сменял съм адаптерите на такава китара, като твоята с Seymour Duncan Trembuckers(на бриджа)/ Seymour Duncan JB(нек), и китарата наистина звучеше малко по-добре. Но не очаквай да смениш адаптерите, и китарата да стане класна - не става, поради ред причини, като почнеш от дървото, минеш през точност на изработката, и завършиш с модела и, който, каквото и да и слагаш, все си е евтин модел. Слухово, може и да ти хареса смяната, но гаранции няма. Затова е редно да се запиташ дават ли ти се толкова пари за китара като твоята, която можеш да си представиш колко струва на едро.

E, поне засега, на мен ми стана ясно, че човека има слух, и може да настройва, но китарата не е интонирана добре, и фалшиви много при дадени акорди. По принцип не винаги е достатъчно да настроите интонациите и китарата, за да свири тя вярно.

Абе ако беше помислил малко, щеше да се светнеш, че е добре ключовете да са разположени така, че струните, като минават през магарето, да не правят чупки встрани...

Сега остава да питаш и какво е тоналност. А каква е разликата между скала, гама, лад, тоналност, и ключ?

Горере, нещата които говориш, са до голяма степен верни. Единственото нещо, което ми прави впечатление(не знам дали съм прав) е, че пръскаш доста пари за материали, грифове и т.н, след което малко с лека ръка работиш с тях. Ето например грифа, който взе, го чука с чук, от нерви, и други подобни ексцесии. Сега виждам, че китосваш едва ли не цялата китара с кит за дърво, който се надявам, че при изравняването, до голяма степен ще махнеш от китарата(в смисъл - да остане само части от милиметъра, за основа). Оня проблем, причинен от зегето, не разбрах какво го направи. Изобщо наблюдавам голямо чакане, след това нервна(и струва ми се бърза) работа, което, според мен, не е ключа от палатката. Трябва да се работи така, че по възможност да се избягват проблемите и разправиите, които те пораждат. Може и да бъркам, но така ми се вижда. Защото китара с флейм и 1мм кит отстрани не звучи по-малко соц.

МXR-а пред срайв канала на JCM ще звучи потресаващо шумно и омазано. В клийн канала ще е горе - долу, но по принцип клййн канала на маршалите не търпи много силни драйвове отпред, оцветява ги. За брутален звук, по принцип JCM не е усилвателя за теб. Бос SD-1 е идеален за пред JCM, мо така ще звучиш по-скоро като металика 84, отколкото като пантера.

Мисля, че на основата на правоъгълен триъгълкик са изчисленията. Ако си представиш, че субууфера е правия ъгъл, високочестотните говорители са над него във горния ъгъл, а слушателя се намира в третия ъгъл, и разстоянието между субууфера и човека е основата на триъгълника(X), височината на триъгълника е 3м в горния пример(1.5 + 1.5) а разстоянието между високочестотните говорители и човека е хипотенузата на триъгълника която по теоремата на питагор е равна на sqrt((X^2) + (3 ^ 2)). sqrt - корен втори(square root) 3^2 - три на втора степен - ^ - знак за степенуване. като извадиш от хипотенузата числото X, което е основата на триъгълника, или разстоянието между човека и субууфера, получаваш разликата в двата пътя на звука(хипотенузата в правоъгълен триъгълник е най-голямата страна в него, защото лежи срещу най-големия ъгъл, и в случая винаги е по-голяма от X). А Х ни е параметър, който си избираме, и смятаме за него. примерно - искаме да видим колко ще е дефазирането, ако човек седи на 2 метра - заместваме Х с 2m, и смятаме. Ако искаме да сметнем за човек на 5 метра, заместване Х с 5.... и т.н. Надявам се да ти е помогнало разяснението. Както става ясно - ако пътищата за различни, все някъде ще се чува дефазирано. Въпроса е да се чува добре там, където ще се подвизават слушателите.

Виж сега - за всеки тон, флажолета ти е на различно място по струната. Колкото по-нагоре по грифа се качваш, толкова повече флажолетите се изместват към струнника(бриджа/тремолото). Обикновено първия хармоник е тона октава по-високо от основния(при свободна струна, естествения флажолет на 12-то прагче). Хармоничния ред на всеки тон е: 1 - oсновен тон(който свириш) 2 - октава над основния тон 3 - октава и квинта 4 - 2 октави 5 - 2 октави и голяма терца 6 - 2 октави и квинта 7 - 2 октави и малка септима 8 - 3 октави 9 - 3 октави и секунда 10 - 3 октави и терца... На всеки тон могат да се извадят няколко флажолета(изредени в посока от грифа към струнника): - 4 хармоник - 2 октави над основния тон, обикновено при свободна струна над нек адаптера, или точно над 24-то прагче - 5 хармоник - терцов тон - при свободна струна на около 2.5 -3 см от предния флажолет. - 6 хармоник - квинтов тон - 7 хармоник - септимов тон - при свободна струна, около бриж адаптера - 8 хармоник - октавов тон ....... Тези хармоници се вадят по-лесно, може и по-високи, но те са трудни за вадене поради малката си амплитуда, а и нагоре стават малко немузикални. Колкото на по-високо прагче свириш, толкова по-нагъсто са флажолетите, и отиват все по-към бриджа. Понякога е добре, да не се правят чисти флажолети, понеже звучат много меко(макар и да имат висока честота, и да се намират там, където човек усеща "пискливо"). Много от китаристите, особено в рока и хеви-метъла, използват и по-мръсни флажолени, в които се чува и основния тон.

Значи даймбег дисторшън - с него джаз, блус, класически рок, и дори по-стар метъл НЕ МОЖЕ ДА СЕ СВИРИ ДОБРЕ. той е за ТРЕСНЯ стил пантера. От друга страна - ако нямаш хубав лампов, или МНОГО хубав транзисторес усилвател, тоя DS-1 никаква работа няма да ти свърши. Той е фин дисторшън, който обикновено китаристите слагат пред крънч/драйв канала на усилвателите си, за да напомпат звука с него. Но сам по себе си - той не е нищо особено. Включен в чист канал на усилвател, освен ако не си страшен цар на тоноизвличането, ще звучи като осичка. Добре е да кажеш какъв усилвател ползваш, защото без усилвател(амп, кубе), тия дисторшъни с ти напълно непотребни и двата. Ако просто искаш нещо универсално за свирене - вземи си някакъв процесор за 200-300 лв. Звука му няма да е като на най-добрите усилватели, свирени от най-добрите китаристи, записвани в най-добрите студия, но от друга страна си има всичко необходимо за китариста. Има си различни типове дисторшън, реверберации, ехо, хорус, флейнджър, и още куп неща, част които може и никога да не използваш. А, повярвай ми, звука на по-новите процесори не е толкова далеч от звука на камиончетата, ако въобще е далеч, колкото някои хора говорят.

Има много фактори: 1. Може да не я настройваш точно. 2. Може да не са и настроени интонациите от бриджа. 3. Може китарата да не е интонирата добре откъм МАГАРЕНЦЕТО, и колкото и да настройваш китарата, все да има известни проблеми, освен ако не я пипне кадърен лютиер. 4. Може да използваш струни, с такава дебелина, че да не е добра интонацията с нея(никоя китара не се настройва еднакво добре със всякакви струни, колкото и да и нагласяш интонациите). 5. Може да има нужда от фина регулация на тръсрода. 6. Може прагчетата да са малко трапецовидни от завода, и да ти изместват малко тона, както и да убиват продължителността на тона. Решение - Ако регулацията на интонациите не доведе до желания резултат - занеси я на лютиер да каже дали и има нещо, и ако да-какво, и да го оправи. За тази услуга, не би трябвало да вземе много, даже хич. Кажи, че искаш китарата ти да свири вярно. Ако я оправи - рекламирай. Ако само ти вземе парите - антиреклама, и носиш при друг. Най-добре първо дай записче, да чуем за какво иде реч.

Идеята на фурнира е, да бъде равна и по-здрава подложка за лака. Колкото и да е здрав лака, ако подложката му е мека, той ще се отлюспи неизбежно. Все едно да боядисваш гумена топка с автоемайл лак.

Не мисля, че темата е за затваряне, а напротив - доста полезна е за всички, които се интересуват от ремонти и къстъм шоп. Надявам се, да не се стигне до каране в нея.

Китарата, която ще си поръчаш за 1500 лв примерно, ако отидеш при подходящия майстор, съм сигурен, че ще е значително по-добра, от купешката за 1000. При лютиер не се ходи от съображения за евтиност, а за съотношение цена/качество. Пак повтарям, че малко лютиери могат да свършат работата. Поне в БГ.

Принципно повечето дървета са канцерогенни при вдишване така или иначе. Също могат да се появят и алергични реакции и екземи. Добре е да се ползват и ръкавици.

Какво точно е идеята на темата всъщност? Решил си да си правиш бас ли?

Ако се поръча при определени лютиери, китарата ще стане много качествена. Да - ще се чака няколко месеца. Да- ще излезе примерно 1500 лв. Но ще е китара!

Хайде стига сте се яли. Сега и аз ще кажа моето мнение по въпроса: Често се занимавам със дребни ремонти по непретенциозни инструменти, но въпреки това, до сега няколко пъти се е случавло вкъщи да остават и наистина скъпи, стари и добре поддържани инструменти. Аз лично не купувам китари от магазина, понеже не струват толкова, за колкото се продават, и това личи по звука им. За сметка на това, вече от няколко години се занимавам с дребни ремонти по тях - а за себе си купувам стари, запазени БГ китари, които си харесам, и ги пооправям, правя им адаптери, понякога им сменям позиции и т.н. Давал съм китари и на няколко софийски лютиери за смяна на позиции и други подобни задачи, когато все още не харесвах как аз се справям със тях(не че сега се справям перфектно с рефретовете, но бих казал че съм около нивото на по-евтините и средно скъпите купешки инструменти от БГ). Във тази връзка мога да кажа, че работата на един лютиер може да бъде добра, както върху скъп и качествен инструмент, така и върху най-евтиния и некачествен инструмент. Без значение от инструмента, качеството на работата винаги се вижда със съвсем просто око, и едноминутно просвирване. Затова, на мен ми се струва неразумно до се говори за това, как примерно еди кой-си нищо не разбирал от инструменти. Защото при тези неща на бялото никой не казва черно. Ако позициите лъщят като не пипнати с ръка, вижда се, че не са пилени, или са толкова малко пилени, и след това оформяни, полирани и т.н., че без много сериозно сравняване и гледане, това не може да се установи с просто око. Ако позициите не са залепени. Ако фингърборда е идеално равен и чист, без капка смола, полир паста, или одраскване по него, ако всички отчупвания при свалянето на старите позиции са залепени обратно, ако ръбчетата отстрани на прагчето всички имат еднаква обла форма с добре изразени контури, но при това на пипане са гладки и въобще не драскат. Ако прагчетата се допират плътно до фингърборда, и преглеждането им на светлина показва, че никое прагче, никъде не е деформирано или сплескано, и отблясъкът от светлината, когато въртим фингърборда, абсолютно хомогенно и равномерно се приплъзва по всички прагчета от единия до другия им край, без да променя точковидната си форма в продълговата. Ако при свирене струните не закачат и не дерат никъде по прагчетата при правене на извивки, и ако не звънят никъде. Ако лъщят като току-що купени, то работата е МНОГО ДОБРЕ свършена, и този рефрет би хванал окото и на един бижутер, който пък може никога да не е имал никакъв музикален инструмент. Ще хване и окото (и ухото)на 17-годишното китаристче, което пробва китарата. Ще хване и окото на професионалния китарист. Ако ще да е върху пълдинка за 40 лв, или върху евтин squier. В контраст на това, досега не съм получавал инструмент в гореописания вид никога от лютиер, и дори в повечето случаи не съм получавал и рефрет, който все пак да не звъни, ако не друго. А съм ги давал именно за рефрет(и нивелиране на грифа ако е необходимо). Не, че са ми взимали много пари, но определено не съм бил твърде доволен от работата им, и то до такава степен, че предпочитам позитиите да си ги слагам аз, който нито имам твърде много приспособления за целта, нито имам особени лютиерски амбиции. Затова смятам, че е редно лютиерите да работят по-внимателно и точно, без значиение за колко пари, понеже клиентите им са им се доверили. За клиентите пък смятам за напълно нормално да си казват съвсем открито мненията за работата. Иначе става чист комунизъм. Вярно, има случаи, в които някой прави умишлена антиреклама, особено ако другия му е конкуренция примерно. Но в общи линии, когато човек наистина работи качествено и точно , обикновено хората му го признават, и оплаквания няма. Както казах горе, никой не казва на бялото черно. Може да казва на сивото черно, но не и на бялото. Да изкараш бялото черно е сложна работа, която се отдава прединмо на манипулаторите, политиците, и техните съветници, и за целта трябват години, ако не и десетки години. Не че е невъзможно някой нарочно да се оплаква за антиреклама, но ми се струва, че случаят не е точно такъв. Затова призовавам към по-открит диалог между страните в спора, без обиди и определения. Обикновено обидите и определенията в случаите като този са просто една маска, която се опитва да прикрие и отблъсне някаква истина от фокуса. Тази практика свидетелства за известна безпринципност. С уважение, Евтим

Имаш ли някакъв, поне малък опит с дялкането и ремонтите, та искаш да правиш гриф. Ако нямаш - вземи си един добре запазен пълдин, който ти харесва, или запазена кремонка, и действай по нея. Всичко с времето си.

Според мен, е най-разумно, обвинителят, ако приемем, че казва истината, да покаже снимки на въпросното творение. Просто да се преразказва, примерно, няма смисъл без факти. Така, според мен е най-добре в такива ситуации.

Ако искаш да го направиш наистина точен, вземи китара афинити от приятел, махни пикгарда, пречертаи го на милиметрова хартия, и снеми от нея координатите . За не знам кой път споменавам, че ако има навитацим които да си оставят инстриментите за някой друг ден у нас, мога да им правя чертежи 1:1, но за сега, хора, правещи нещо за каузата и общото благо, а не за собствения си гъз, почти не се срещат.

Поогледах снимките, и виждам, че материала на междината не най-прекрасният, има чворове и несъвършенства. Освен това, задният фурнир, доколкото виждам, е лепен от две парчета, което не изглежда добре. Затова мисля, че байца не е добро решение. Тъй като, доколкото виждам, предния фурнир е удачно запазен, предлагам, да запълниш всички дефекти по страните и задната част с подходящ кит, след което да изпръскаш китарата така: Така, отстрани и отзад ще е черна, а отпред - сънбърст, и се вижда под полупрозрачните червени и жълти слоеве - шарката на дървото. За да нарисуваш сънбърста можеш да използваш картонени шаблони на разстояние от тялото, както и фин пистолет, с който може и да "нарисуваш" буквално шарката. Отгоре се пръска със съвсем прозрачен лак. Не знам обаче дали могат да се намерят бои на същата основа, които да се смесят с лака, за да се получи полупрозрачен лак за сънбърста. Тук някой от по-опитните бояджии може да даде мнение. Надявам се, ще пръскаш все пак, защото с четка не ми звучи добре. Ако ще пръскаш - лаковете често си имат специални разредители за работа с пистолет.

Oт различните параметри на магнита, и получаващото се магнитно уравнение(подобно на ел. схема). Освен това, от геометрията. Най-класическия алнико тон е този на алнико пръчките на место металните винтчета на адаптера. Но не е само от това - не изпадайте в заблуда - има твърде много нови адаптери с алнико пръчки и блокчета, които ама никак нямат класически тон.