Evtim Djerekarov

Важно е също така, каналите да не са твърде тесни, тъй като това ще огъне грифа наопаки след оставянето на позициите. Ако изравнявате грифа, май е най-правилно да го изравните в такова положение на тръсрода, в което той седи сравнително прав. Всякакво прекомерно отнемане от фингърборда е нежелателно.

Eто една още по-ясна снимка на reverse explorer:

Имай предвид, че повечето лог потове не са логаритмични, а имат една чупка, и фактически графиката им е две отсечки. Говоря за разните евтини(15 лв) китарджийски потенциометри. Скъпо за мен не купувам, а и не знам от къде да намеря. То затова всички по-вещи китарджии се оплакват от продаващите се тук "китарни" потенциометри. За моите китари и за евтини поправки по електроника, за хора които не използват потовете нон-стоп, слагам обикновени линейни потенципметри от по левче с по-голяма стойност, и съпротивление за получаване на еквивалента на логаритмичен потенциометър. За непретенциозни приложения, това е по-евтино, и на всичкото отгоре по-"логаритмично" решение от "китарните" потенциометри.

A - Audio(логаритмични) B - линейни

Като се прибера вкъщи, мога да ти покажа снимки на разни датайли, барокови китари, и т.н. За останалото - опитай да пишеш на сайта му: http://www.penev-guitars.com/contact.php Навлязохме в мощен офтопик, обаче, нека оставим хората да се порадват на къстъм стрелата!

Хора, разбирам, че искате да изразите уважение и благодарност, но нека когато говорим за китари, да говорим за китари. И когато става въпрос за качество - да не бъдем лицемери. Liquid Death е дал и някой близки снимки, където ясно се виждат някои неща, които, ако трябваше наистина да нямам кикакви забележки, не трябваше да ги има. Макар китарите да струват повече от парите си, например работата по прагчетата на един скуаер от 300 лв, мога да я определя като по-добра от работата, по китарата която пробвах(тази бяла стрела). На Terminal Frost китарата преди време доста го молих да я видя от близо(понеже исках да си поръчвам китара при Aureliano - имам материал), но така и не можахме да се разберем за това. Защо - не знам. Може би бямаше желание да ми я покаже по някаква причина. Aureliano е добър лютиер, но например работата на лютиери от ранга на Диката е класи над това(и струва повече, разбира се), а работата по акустични китари на лютиери от ранга на Галин Пенев e на такова ниво, че чак изглеждат нереално перфектни. Не искам да обидя никого, нито да кажа лоши думи - но пак казвам - нека бъдем реалисти. Може да дадеш 500 лева, например за нещо, и да получиш такова, като за 800, или 1000. Но да очакваш за 300 да получищ нещо за 3000 - нещо не е на ред с очакванията. От всички лютиери, чиито неща съм виждал, повечето лютиери работят на ниво под прецизността дори на squier/behringer(като използват доста по-добри материали, разбира се), Неща на лютиери от ранга на Пламен от Пловдив са с прецизност около squier, или друга китара от тоя клас. pacman от форума работи малко по-прецизно, бих казал. Обаче съм виждал китари на Диката, и ако трябва да бъда честен, без да имам грам предубеденост - единствено неговите китари(може и да има майстори, за които не знам) са изработени с тази точност, която виждаме по лъскавите уебсайтове(говоря за изработка, работа с фрезата, идеални ръбчета, идеално позсавени позиции, идеален лак...). Да не споменаваме тези неща, а само да хвалим всеки, според мен е малко мечешка услуга за четящите. Иначе много уважавам Aureliano заради центе, които поддържа. Както и за честността му. Пожелавам му още много, и все по-добри китари.

^Хаха, едното няма нищо общо с другото. За китарката - пробвах я. Китарата си заслужава парите(знам колко са), но не получавате китара като за $2000. Получавате просто една къстъм китара по ваш кеф, която е в общи линии добре направена. Но нека не се лъжем - не е баш като най-класните китари(иначе звука много ми хареса). Ако гледате тази и оригинала от 1-2 метра, може и да ги объркате. Китарата свири много добре, но прецизността на изработката/фретинга не е по-добра от магазинска китара на тази цена(можете да разгледате внимателно дадените снимки). Звука, естествено, е къстъм... Това е лично мнение, за което, надявам се, никой няма да ми се разсърди, но смятам за нужно да спомена тези неща. А Аурелиано се надявам да продължи да се развива в тази насока, и да започне да прави наистина много много класни китари!

Зависи дали искаш металните краища да се виждат. Ако не-можеш да ги изпилиш внимателно, и да запълниш отстрани с лепило, смесено със стърготини, примерно. За запълването на каналите - помисли, и сам ще откриеш начини. То начина не е един...

Важно е и преди да се сложат позициите, да се почистят каналите от боклуци. Каналите не е добре да се прорязват по-ниско, отколкото прагчето ще влезе(макар на повечето китари дълбочината им да е двойна....).

Значи метода не е никак сложен. Използвам заостерни цигански клещи за две цели: 1. Да вадя прагчетата с тях. 2. Да им режа краищата. Клещите имат много тънко и остро острие, така, че да могат лесно да се подпъхват под прагчетата. Забелязал съм, че когато прагчето се нагрее с поялник малко, изваждането му става с по-малко отчупвания на канала. Обаче, ако се прекали с нагряването - дървото става още по-чупливо. Затова правя така: Калайдисвам прагчето за по-добър топлообмен, с едната ръка държа поялника(20W) а с другата - клещите - вадя прагчето докато го нагрявам. Така рядко се случва да се отчупи нещо от канала. Преди да тръгнете да вадите е добре да маскирате до прагчето със хартиено тиксо. Така отчупванията си остават на място. След това, каквото се е отчупило, се залепва обратно с лепило за дърво - играчка е, но става. След това има няколко варианта: 1. Каналите са твърде тесни(много рядко). 2. Каналите са точно(пак не особено често). 3. Каналите са по-широки, и изпускат прагчето по краищата(най-често). Методи за оправяне на каналите има доста, като например запълване с залепено фурнирче, и наново прорязване, има и по-бързи методи. Моя метод не мога да издам, понеже ми е казан от лютиер, на който съм обещал да си трая. Много е важно да не лепите прагчетата, а още по-важно е да не използвате секундни лепила, защото със сигурност ще намърляте грифа, а измиване няма. След това поставяте прагчетата, аз все още не разполагам машинки за нагласяне на радиуса/пресички, затова използвам добрия стар гумен чук. С него трябва да се чука внимателно, за да не се набие неравномерно прагчето, и да не се сплеска прагчето/подбие дървото. Трябва да се зачуква равномерно, всеки може да си намери собствена техника на набиване, като след набиването, прагчето не трябва да стърчи по краищата, нито да е надигнато в средата, нито пък да е сплескано някъде. Отблясъка от лампата трябва равномерно да може да се плъзга по цялото прагче без никаде да се удебелява(индикация за сплескване). По краищата отблясъка(като гледаме всички прагчета на светлината) на всички прагчета трябва да достига края равномерно, не на едни прагчета да блестят краищата, а на други - още отблясъка да не е стигнал края(това е индикация за неравномерна височина на прагчетата по краищата). Сега прагчетата трябва да са доста равномерни. Естествено, винаги се случва да има някъде нещо за дооправяне, и тук-таме някое прагче може да се наложи да се запили. Не е добър метод този, които включва пилене на всички прагчета, понеже, ако работата с набиването е свършена прилично, повечето прагчета няма дая имат нужда от пипане. Оттам нататък от вас зависи да си измислите метод за проверка кое прагче е по-високо, и кое - по-ниско, както и методика на изравняване, която да не създава промлеми на други места по-грифа в резултат на пиленето на някое прагче. След работата, всички прагчета, които са запилени, трябва да се оформят. Коронката им трябва да се възстанови и връхчетата да станат обли. Много лютиери и "специалисти" доста сериозно деформират прагчетата, и когато си вземете китарата, прагчетата са доста трапецовидни. Тоза е признак на немарлива работа. След като прагчетата за оформени, можете да махнете следите от нараняванията с много финна шкурка внимателно, на всяко прагче поотделно. Ако всичко е наред, и прагчетата са вече равномерни и оформени, можте да пристъпите към заглаждането им отстрани, за да не стърчи нищо от тях. Маскирачте всичко, което няма да се пи;и, и не трябва да се нарани с хартиена лепенка, и действайте. Методите са много - някои използват дълги прави пили, други - шкурки на дълго блокче. Номера е да махнете всичко, което стърчи от прагчето, без да отнемате от дървото. След това, трябва да вземете прагчетата от страни под ъгъл. Внимавайте с ъгъла, за да не вземете много навътре в грифа прагчето. Също така, ъгъла трябва да е равномерен по дължината на целия гриф, за което трябва да си измислите метод. Тук не е от такова значение метода, от каквото е търпението и концентрацията ви. Дори с най-добрите приспособления, ако бързате, хе внимавате, или не се заглеждате в детайлите - ще прецакате рефрета, а много вероятно - и фингърборда. След като ъгъла отстрани е направен, трябва самите ръбчета, които за се получили, да загладите с много финна шкурка на всяко прагче поотделно, така, че хем прагчето да е оформено и да има ясно изразена форма/ръбчета, хем тези ръбчета да са гладки, и да не дерат. Това е малко бижутерска работа. След това, маскирайте всичко освен прагчетата, и можете да ги полирате, например, с полир-паста и каче. Не се уливайте, тъй като пастата отнема доста повече от метала, отколкото от лака. Това е моя метод. Всичко е въпрос на внимание - методи много!

Напълно съм съгласен с горното твърдение. smartpeter - напълно съм съгласен, че всичко това, които казваш е възможно. Въпреки това, смятам, че малко се прекалява с това, колко много се разстройва китарата със заключващите ключове, колко перфектно настроена е остава винаги китарата с флойд. Някак си, не ми харесва когато полюсите се раздалечават толкова много и някакви не чак толкова големи разлики(поне при по-качествените тремола и ключове) се изкарват колосални. Всички сме свирили и с флойд, и с тремоло, и с фиксиран бридж, и добре знаем, че ако човек си слага струните както трябва, и особено ако има заключващи ключове, и хубав нът, то тогава разстройването е наистина малко, и не заслужава толкова голямо раздуване. А както знаем, за по-музикалните хора, донастройването на китарата за няколко секунди между песните, и дори понякога, по време на самите песни, не е чак такъв проблем. Може би варианта с нова китара и в този случай(както и в предишната тема) е едно по-ценови изгодно решение. При евтините китари, геройските хардуерни интервенции имат смисъл единствени на базата на някакви лични предпочитания към съответния инструмент, но рядко са финансово оправдани.

Хах, мерси!!! Виж края на това клипче, за да видиш как се използва тремолото.

Стратокастер тремоло: Флойд Роуз: Bigsby тремоло: Има и други марки тремола като Kahler, Wilkinson и т.н. Стандартното стратокастер тремоло, макар, че може да се настрои и да вдига тона, обикновено се ползва предимно за да отпуска струните(и да сваля тона). Също така, прекомерната му употреба доста разстройва китарата(особено ако човек не смазва нищо, и не си слага струните добре(например, навива ги много на ключовете). Флойд роуз тремолото може да сваля, и да качва тона, като за по-малко разстройване, струните се заключват долу(на самото тремоло, главите им се режат), както и горе(на магаренцето). Флойда си има и машинки за фино донастройване долу, след като са заключени струните. Флойда е хубава машинка, но донякъд променя звука на китарата, и се използва главно в по-тежките стилове музика, макар и да има изключения. В повечето рок/блус, флойд роуз не се използва. Kahler е алтернатива на флойд роуза, която се монтира отгоре на китарата(няма нужда да се пробиват отвори в китарата). В някои отношения калер е много по-удобно, но има и своите недостатъци. Останалите тремола се различават малко или много, но принципа е подобен.

Съшинското обучение по тонржисура почва от третата година, Деян Тимнев преподава, да. Иначе си учиш български, солфеж, инструмент, история на музиката пееш си в хорче и т.н. Ако само ходиш на лекции, много няма да научиш, трябва да копаеш сам много, по възможност да седиш предимно там, да разпитваш даскалите, и да ползваш библиотеката. Но бърклий не е. А и, ако си говорим честно - къде в БГ се извършва сериозно звукозапис, колко сериозни записи се правят, могат ли да те научат на нещата само не теория, и от това автоматично да станеш добър на практика? Тук всеки си знае, и помощ не му трябва, пък било то и от тонрежисьор. В БГ сме! Само с яко бутане, работа, и познанства можеш да станеш някой, иначе си седиш дома....

Нека дитроникс да каже дали се залепва. Ако не - пак не е проблем - двойнозалепващата лепенка не е никак скъпа...

Добре, кажете кой колко метра иска.

Не се занимавай с глупости, а събери пари за кубенце или процесор. Предполагам, нямаш намерение да правиш кариера в електрониката.

Ето това горе е оферта, да!!!! Помисли(бързо), и или вземи това, или ако не - купи си ампче.

Той по принцип е малко скофтен фингърборда още от завода. Първо, както казах, е тънък, после - отстрани не е прав ъгъл ръба, а е малко взет под 45 градуса, което е малко нежелателно, но какво да се прави...

За този говорех и аз. С вграден сансамп е. Друг добър вариант е 15-ватовото Peavey Transtube с вграден Reverb - има приятен рокаджийски "крънч".

Предполагам, около 150-200, но не съм сигурен, нека съфорумниците кажат.

Вземи си процесор, или малко ампче!!!!! Щом нямаш много пари, за около 150-200 може да изпадне някой зоом V-amp/707-2/диждитек, или нещо подобно. В него има много типове овердрайв/дисторшън, както и много ефекти. За съжаление, звука на евтините процесори е малко посредствен. С педалче в уредбата няма да стане добре, понеже ще звучи като осичка - китарните говорители не са с тези характеристики, които звучат добре с китара. Друг вариант, който аз бих избрал, е да си вземеш някакво малко усилвателче(комбо) стил Behringer, като за начало. Хем вътре си има някакви драйвове и чист канал, хем си е усилвателче. Behringer се славят като марка-менте, но какво пък - щом не можеш да си купиш усилвател за 1000 - вземи си такова. Варианта не е лош - хем ще свикнеш да свириш с усилвател. А и можеш да го носиш с теб насам-натам - не тежи много. Това според мен, май е по-"музикантският" избор...хехе

^ Прочети и темата за начинаещи, която е пинната горе в раздел китара. Свиренето в компютъра вкъщи става, но е необходима безшумна и незабавяща звукова карта, както и това си остава домашно компромисно решение. Прочети и темата за кабинети в този раздел. Освен ефекта дисторшън, има купиша ефекти, като реверберация(reverb), който имитира акустиката на различни помещения, ехо(echo/delay), хор(chorus)- прави няколко различни по височина на тона "копия" на сигнала и ги смесва, дефазиране(phaser), което дефазира сигнала, flanger, octaver, wah-wah, и т.н. Мултиефект процесорите обикновено имат доста от тях.

Aко искаш да свириш ЖИЦА, ти трябва и: -усилвател за китара, който в чиито чист канал да включиш педалче ДИСТОРШЪН(означава буквално "изкривяване"). -усилвател, който си има вграден дисторшън(по-добрия вариант). -усилвател за китара, който в чиито чист канал да включиш многоефектен процесор(по-евтин, компромисен вариант, макар, че има и много качествени и скъпи процесори). Ако искаш да свириш рок: -усилвател за китара, който в чиито чист канал да включиш педалче ОВЕРДРАЙВ/Overdrive(по-лек вариант на дисторшъна) -усилвател, който си има вграден овердрайв(по-добрия вариант). -усилвател за китара, който в чиито чист канал давключиш многоефектен процесор(по-евтин, компромисен вариант). УСИЛВАТЕЛЯ(AMPLIFIER/AMP), може да бъде или отделно(глава), която се използва в комбинация със специална колона за китара(кабинет), или може да бъде комбиниран заедно двете(комбо). УСИЛВАТЕЛИТЕ често нямат само един канал ами няколко, например чист/дисторшън, или пък чист/овердрайв/дисторшън, или чист канал/ритъм овердрайв/овердрайв за сола/"крънч" тип овердрайв. Отделните канали се превключват с копчета на усилвателя, или педалиера в краката на свирещия. Ако искаш да свириш чиста китара, която звучи "електрически" трябва чистоя канал на усилвателя, който ползваш да ти харесва. Китарните усилватели НЕ СА Hi-Fi, усилвателите, които ползваш вкъщи, звучат различно, и имат различно предназначение(китара). Китарните говорители и кабинети НЕ СА такива, на които се слуша музика, и са предназначени специално за свирене на китара. Глава : Кабинет: комбо(от комбинирано) или още кубе(българизирано): педалчета: Процесор:

^bratmito Що изпърдян бре... то и на маршал JCM ако се включи човек, и не свири майсторски, пак пръдливичко звучи... То хем искате динамика, хем да не е пръдливо, хем като синигерче да пее... е няма такъв вариант - от китариста идва свирнята. Ако му дам 25% микс със чистия сигнал ще зазвучи по-динамично, но не знам дали има смисъл.. Иначе конкретно за моя семпъл - китарата ми не е от най-жицаджийските, звучи по-меко, затова няма толкова отчетлива атака, не заради ефекта. Затова писах и на Black Bird за семпъла - да видим метъл метла как звучи през ефекта.