Evtim Djerekarov

Само с разбичване няма да стане - много вероятно е да се нацепи. Ако можеш да го вмъкнеш в сушилня преди това, ще е най-добре.

Честно казано, берингери съм слушал само на семпли, да отбележа за протокола. Бях чувал нещо на LordOfDarkness май, което не беше никак зле. Добре ще е да се направи това със записите. Аз залагам на краен резултат откъм звук тип "абе не е съвсем същото, обаче не знам кое кое е".

Моите лични предположения са, че китара с bolt-on гриф, и tune-o-matic бридж ще има толкова, или повече състейн от китара с нек-тру гриф и фендерски бридж, както и осезаемо повече състейн от нек-тру китара с флойд. Това, което искам да кажа е, че струната често губи много енергия при бриджа, когато има какво да се движи в него(седлата на фендерския бридж, или подвижното тремоло). Също така - твърдостта на дърветата и тяхната маса също е фактор за продължителността на тона.

Раликата в цената идва предимно от това, че set-neck, и neck-through, са механично по-сложни за изработка, а не от предполагаемия рекламен 10000 пъти по-голям състейн..

Идеята е добра - за съжаление нямам много педалчета, а повечето, които имам, съм ги правил аз. Имах и няколко боса преди вземе(MT-2, DS-1, SD-1), и честно казано, като изключим звука, който самия амп прави, тези педалчета сами по себе си нямат нищо чак толкова специално в звука - звук на обикновено диодно изкривяване/ограничаване. Разликите при повечето педалчета се дължат единствено на входните/изходните честотни корекции. Иначе само по себеси изкривяването идва най-често от два насрещно свързани диода, вързани или в обратната връзка на евтин операционен усилвател(паралелно със съпротивлението, определящо коефициента на усилване), или в изхода му към земя, през товарно съпротивление около 2К(от изхода на усилвателя). Принципно има хора из форума, които имат и бос, и берингер. Според мен трябва да се запишат с един и същи амп, иначе ще чуваме повече звука на ампа, отколкото звука на педалчето. Иначе повярвай ми - освен ако схемата не е умишлено насрана - няма какво толкова в нея да направи разлика в звука - особено при бустерите, където има 10 компонента на кръст. Не мисля, че в звуково отношение ще има голяма разлика - а това със задрасканите уши ми звучи като опит за самоизтъкване "разбираш ли вие там дето запоявате с поялници само за схеми дрънкате, а нищо не чувате...". Е - не си прав в това. Главната разлика, според мен, е в името на фирмата и качеството на изработката(механично).

По-малко състейн само при лоша сглобка гриф/тяло. Раликите в състейна, при качествена изработка, не са особено големи, а при много добра изработка, не мисля че осезаема разлика ще има. По-скоро лепило за дърво. Смолата е здрава, но не е точно лепило. А и е чуплива. Измятането на грифа няма общо със връзката между грифа и тялото. Грифа се измята, сащото самия той се изкривява.

Хубаво е като се препоръчва и не се препоръчва да не се спекулира. Освен механичната ненадеждност на евтинджосите беринджър, която представлява проблем, аз не виждам причина, която ги прави неподходящи за използване в домашни условия и при периодични клубни излизания(т.е. ако не се разнася много).

Не знаех че тука расте елша. Дали се предлага по складовете?

Или по-лошо - с епоксидна смола.

Тя темата отдавна се изчерпа. Принципно Behringer са копия на други марки - често електрониката им е същата. Различават се главно по пластмасовата кутия, и производствения процес(SMD). Често дефектират при удари и смяна на температура - не са здраво направени - някои са с дефекти от самото им купуване. В общи линии, надеждността им е съизмерима с надеждността на най-новите коли. Може да минеш през дупка на улицата, и след това компютърът да откаже да запали колата на следващото тръгване. Иначе цената на боса е по-висока на първо място заради марката, на второ - понеже запояването на нормални компоненти(не SMD) е по-скъпо - има повече операции - извиване на крачетата, промушлване на компонента през платката(платката трябва да е разпробита преди това), запояване, отрязване на стърчащите крачета, докато SMD- тата се запояват направо на повърхността на платката, често с бърза машина(chip shooter), която запоява стотици компоненти за минута. Е, Behringer явно не спазват всички изисквания за процеса, и често им се получават лоши спойки. На трето място - кутийката на боса е по-скъпа-метална. Като цяло това са главните различия. Иначе схемите обикновено са копирани. И при нормално работещ ефект, разлика в звука често няма. Нека не прекаляваме с описанията по този въпрос. За поста отгоре - да, така е, вече му беше споменато, че DS-1 е повече буустер, отколкото силен дисторшън.

За ПОМОШТА, ПОМОЩА, и ПОМОЩТА!! Нема значка какви са адаптерите - щом ти харесват, значи всичко е ОК.

Ами те операционните усилватели 4558, 741(както и M5216AL), 358, TL072 са евтини(центове) още от края на 80-те, както и маломощните транзистори. На практика, от гледна точка на електрониката, в повечето дистери няма НИЩО скъпо или специално. Както казах по-горе - това са ШИР-ПОТРЕБА електронни компоненти. А берингер просто са механично ненадеждни(студени спойки, кофти потенциометри) - иначе използват същата електроника.

Ako не се бъркам: 47 значи 47pF 471 значи 470pF 472 значи 4.7nF 473 значи 47nF 474 значи 470nF Третата цифра означава брой на нулите в числото(в пикофаради).

Имам няколко пакета семпли, но те са предимно рок и джаз дръмсети, или някакви твърде екзотични инструменти. Кажете, моля ви, име на софтуер, който съдържа семпли на перкусии, приложими в поп-музиката.

Пичове, и Boss, и Behringer произвеждат дисторшъни, които звучат добре, когато са подбрани правилно за съответната музика. Behringer нито шумят повече, нито пък имат по-евтина електроника в тях, от дистерите на Boss. В интерес на истината, повечето настъпикутийки на която и да е фирма използват едни и същи утвърдени ширпотребски евтинджос - компоненти, които се ползват и в телевизори, радиоприемници, компютри, грамфони, кастфони, мастфони..... Името Бос принципно е по-утвърдено и педала марка Бос винаги е по-продаваем след покупка. Друг е момента, че Behringer са по-МЕХАНИЧНО НЕУСТОЙЧИВИ, което е можеби най-големия им минус. Просто надеждността при тях е по-ниска - не че не се ремонтират лесно, но не можеш да разчиташ така на берингер, както на бос. Ако това не е проблем, и на тях се свири предимно в домашна обстановка - педалчетата на берингер имат напълно приличен и съизмерим звук с педалчетата на по-скъпите фирми. При тях просто механичната "сглобка" е 2 идеи по-евтина, и това неминуемо има своите последстия. Сравнение на конкретни педали: Бос DS-1, както Ibanez Tube screamer, Dod Distortion+, YJM distortion и други подобни педалчета са повече буустери отколкото дисторшън педали - те се използват предимно при включване в драйв/крънч канал на усилвател. Педалчетата от рода на метълзон, дет метък, твоя берингер, и др. са по-тежки дисторшън педали, които обикновено се включват в чист канал на усилвател - там дисторшъна си идва от самото педалче, а усилвателя се използва предимно за усилване - той не изкривява допълнително(или поне не много) звука.

Няма слаб и силен потенциометър. Има потенциометър с малко, и потенциометър с голямо съпротивление. Слагането на 250К потенциометър няма да увеличи силата на сигнала от единичния адаптер - по-скоро ще стане по-слаб звука, както и изходния ток от китарата ще намалее още повече. Иначе 250/500К е повече въпрос на вкус. Китарите със сингли често са с 250К, докато китарите с хъмбъкери - със 500К. Начини на свързване има много - вземи си потенциометри за по левче и пробвай. Ако ти хареса, можеш да сложиш и китарни потенциометри.

Да де, мека топлина, демек - понаакан звук!

Аз на такава не съм свирил, и качеството не мога да коментирам. Aйде да затваряме вече!!!

E, защо, консумацията им е малка(имат осъвременени версии), достатъчно бързи са, а и на всичкото отгоре съм писал доста за тях, че даже съм им правил и емулатори .

Брума и в ДВАТА канала ли го има?

Aко зора е да се превключват линейни сигнали до 1-2V пик, могат да се направят превключватели с CMOS ключове. Ако малко по-голямото тегло/обем не е проблем, може да се направи превключвател и с релета(този вариант има някои предимства като по-големи напрежения на сигналите, както и липса на евентуални смущения, появили се от влияния между CMOS електрониката и външните устройства, нестабилни и различни маси, и т.н.). Това са най-безшумните варианти, за които се сещам. Релетата/електронните превключватели могат да се управляват по много различни начини. Когато говорим за няколко входа/изхода, и малко на брой пресети, реализацията може да бъде дори с матричка от ключета - и превключването на бленди може да бъде избор на съответната матричка. Този вариант е малко сложен за използвне в началото, но е много непретенциозен. Друг вариант е този с микроконтролер, който дори може да има LCD дисплей. За целта могат да се ползват както микроконтролери, така и евтини процесори от типа на 6502, 8086, Z80, в комбинация с кварцов генератор, една EPROM памет и малко RAM, поддържан с батерийка. Понеже темата е много теоретична, нека автора каже какъв точно вариант има предвид, колко входа, колко изхода, и какви възможности. Един от вариантите, за които се сещам, е да има да кажем 12 букси, всяка от които да може да бъде както вход, така и изход, а софтуера да управлява кой "терминал" с кой е свързан. Този вариант, разбира се, изисква МНОГО логика/релета. Друг вариант е ефектите да са подредени в реда, в който ще се използват, като педалиерата "байпасва" един или повече от тях. Може да има само 2-3 "гнезда", които да могат да разменят реда си, за по-специални случаи. Възможно е и да се прави dry/wet микс и volume(може дори с volume педал)на всеки от ефектите, но когато се използват много външни ефекти, захранвания и кабели, не мисля, че електронното превключване и манипулация на сигнала е много безшумно решение.

Пфф... не си в час, батленце. За разлика от електрическите китари, при които за цени от сорта на 1000-1500лв се намират доста приятни(макар и рядко много яки) китарки, при акустичните китари случая е друг. При китарите с метални струни, трудно се намират китари под да кажем 1500-2000, които не звучат плоско, прекалено звънливо, глухо, безизразно - изобщо китари, които акустично имат много приятен звук са СКЪПИ. При класическите китари, цените отиват още по-високо, понеже пластмасовата струна има по-малко енергия, като се озвучи, и са голяма рядкост класическите китари с по-продължителен тон и добре изразени хармониции - те са още по-скъпи. Не, че примерно един Стаг/Фендер/Ричууд/Мартинес/Ямаха/Уошбърн на народни цени звучи зле, но звучи любителски - все липсва нещо в звука, като го сравняваш с хубави китари.

Ората дето говорят за тези и онези адаптери чували ли са ги? Oт многото четения на статии за правене на китари, ми прави впечатление, че много от хората, които правят телекастери/стратове много хвалат и използват адаптерите на Бил Уорънс, който се правят на ръка в САЩ, и доколкото знам, не са твърде скъпи. Ако имаш приятел в САЩ, чрез който да стане далаверката, може да поръчаш от там. http://www.billlawrence.com/

Защо ми се струва, че МЕ-50 няма симулация на кабинети/говорители? Или греша?

Ако искаш феноменално як звук - тогава не ти вършат работа и двата варианта. Не ти върши работа и варианта як усилвател + як кабинет, понеже в повечето наши клубове/сцени, и този вариант би звучал също посредствено в 90% от случаите. Феноменалния звук идва от свирене->разумни и музикални колеги->хубава китара->хубава техника->хубаво озвучаване->хубаво помещение Аз бих предпочел бос-а, тъй като е цялостно и компактно решение. Също така, не мисля, че аналоговите транзисторни дисторшъни на бос имат кой знае колко феноменален звук. Принципно е добре да имаш кубе в някои ситуации(примерно 1x12 инча с хубав говорител), но не съм сигурен, че за 300 ще намериш такова. Аз съм свирил na Boss GT-6, и бих казал, че става за в пулта. За ГТ-8 не знам, но би трябвало, поне на тоерия да е по-добре.