Evtim Djerekarov

Запиши нещо, след което пак си задай въпроса. Не е възможно да ти дадем еднозначен отговор(или предположение) кое не ти е блусарското в звука, при положение, че не си ни дал звук . Запиши едно семпълче да чуем как звучиш в крайна сметка, та да коментираме.

2 години след пускането на първия пост, да споделя впечатления. *Говоря за електрически китари Спрейовете НЕ СЕ полират добре. За добра политура трябва или акрилен лак с втвърдител, или полиуретанов лак. То ест - трябва пистолет и компресор. За боята, спрейовете стават, въпреки че акрилен спрей и отгоре полиуретанов лак може да не стане много добре, а полиуретанова боя трудно ще намерите. Дори дървото да изглежда много твърдо, то често има движения в себе си и освен ако не правите прозрачен финиш или не ползвате много твърд лак, желателно е да напръскате с грунд/кит на същата основа като боята/лака. При полиране, очевидните дефекти(примерно ако нещо се е залепило по лака) внимателно се изшкурват с водна шкурка(аз използвам 1500-2000 за целта). Всякакви ефекти тип "портокалова кора" за зашкурват ВНИМАТЕЛНО също, докато изчезнат(гледа се отблясъка срещу силна светлина). В противен случай, полирайки лак, който е леко вълнист, ще получите много лъскав леко вълнист лак - полирането не е шкурене и няма да изчисти неравностите по повърхността на лака. Ако искате китарата да стане "джам" - шкурене обикновено трябва. Полирането става много по-добре с полирмашинка. Има някои места, който се полират на ръка(труднодостъпни). Можете да постигнете идеален резултат и на ръка, но ще отнеме много повече часове. При работа с водната шкурка, не прекалявайте с водата. Ако вода попадне в някой отвор, ше издуе дървото отдолу(по посока на жилките). След това, ако изшкурите дървото, като изсъхне то ще спадне и ще стане вдлъбнатина. Затова, действайте внимателно и така, че повърхността да е леко мокра, но да не се стичат струи по нея. Като шкурите, внимавайте около и по ръбовете - при малко невнимание може да изтъркате лака там лесно, и да стигнете до боята.

Понеже вече доста време се занимавам с емулация на лампови схеми и изчетох доста метериал относно лампите и техните характеристики от времето на публикуване на горния пост, та исках да те питам няколко въпроса. 1. Какво имаш предвид под "преднапрежението на първата лампа", и как се изменя то с volume-то на китарата. Ако имаш предвид напрежението върху катодния резистор - то се изменя главно в зависимост от анодния ток.Единственото изключение, за което се сещам, е решетковият ток, който при високо изходно съпротивение на китарата, би могъл леко да снижи положителната полувълна на сигнала, като създаде малко повече четни хармониции при големи амплитуди. Но ефекта от решетковия ток е по-забележим и чуваем в по-нататъшните стъпала, където решетката може да стане наистина положителна спрямо катода, и когато имаме голям решетков резистор, промяната на формата на напрежението на решетката в положителната му полувълна може да стане очевидна и чуваема. Ако имаш предвид някакъв офсет, който се получава на решетката в резултат на решетковия ток, то това не е твърде трудно да се моделира с малко повече от един полупроводников елемент. 2. Какво ще рече, че полевият транзистор не се изменя "честотно" по същия начин, и какво общо има това "честотно" изменяне с чисто амплитудните промени на сигнала от китарата, когато използваме volume потенциометъра. Характеристиките на лампата са честотнозависими (за нискочестотния обхват) главно заради междуелектродните капацитети, които са от порядъка на няколко пикофарада. При много високи честоти, вече влияе и времето за придвижване на електрони от катода до анода, но този фактор влияе при честоти, по-високи от 1 гигахерц, които определено не са в полето на интерес на аудиоинженерството.

Де да разбирах френски... Иначе композицията е много добра!

Aбе като гледам снимките, не е като да не ги бива. Тоя човек май е и скулптор,

..което би могло да смъкне чуваемия брум с няколко децибела. Като цяло - не всички устройства използват стандартни чипове. Много процесори и времеви ефекти използват специализирани чипове, които не понасят пренапрежения. За щастие поне 60% от тях имат вътрешна стабилизация. Проблема с пренапрежението, освен риска, е и изместването на работните точки на някои елементи. Това на първата осцилограма стабилизирано адаптерче ли е? Доколкото виждам, твоето захранване май е с отделни трансформаторчета... яко!

Обикновено не излиза скъпо. Въпроса е в какъв срок ти трябва. Повечето сложни чипове идват за не повече от 15-20 лв. Търсенето на повредата и ремонта, при предоставена схема, отнемат около няколко часа. Номера, е, че при сложна схема, може ефекта да събира прах разглобен с месеци, докато се намерят частите. Но нито е невъзможно - нито твърде скъпо, в повечето случаи. J201 е транзистор, който рядко се ползва, и почти не се внася. Решението е човек/група да си внесе количества евтино. По принцип скептицизма не винаги е добър съветник. Когато човек има рутина, няма голям проблем да ремонтира и по-сложно устройство. Представям си какво ще кажете за ремонт на електроника на нов автомобил - а има фирми, които с това се занимават.

Няма проблем с SMD елементите. Аз съм запоявал SQFP и BGA корпуси на ръка - с поялник и малко хитринки. Ако е изгорял процесора ще е по-трудно да се оправи, въпреки че съм сигурен, че можеш да си изпишеш и този чип, ако още се произвежда ефекта. Всякакви други ацп/цап-ове, памети, аналогови схеми, транзистори и др. са заменяеми, а както става ясно - тук е възможно да говорим за по-прост проблем. Процесорите обикновено МОГАТ да се оправят. Автора на темата, ако е от СФ, може да го донесе да хвърля едно око.

Малка част от ширпотребските адаптери са стабилизирани. При ефектите с малка консумация, с повечето стабилизирани захранвания, няма проблеми с брума. За най-сигурно е добре напрежението да се измери с мултицет.

За схеми ясно - но не всички могат да си направят. Продават се!

Понеже често виждам теми за това, как някой си е изгорил ефекта, трябва да споменя някои неща: Когато отворите книжката на вашите ефекти, в нея пише, че ефекта трябва да се използва със точно определен адаптер. Това, разбира се, не е задължително. Като цяло, обаче, ефектите за китара черпят малко ток(често около 10-100ма) от захранването. Когато на адаптера ви пише 9V 500мА, това често означава, че напрежението е 9V, когато тока, който тече през консуматора(ефекта) е 500мА. Ако тока е по-малък, напрежението е по-високо, а ако тока е по голям, напрежението пада под написаното, а и вече има опасност от прегряване и повреда на захранването. За да не се получават тези феномени, захранването трябва да е СТАБИЛИЗИРАНО. Това ще рече, че в захранването има електроника, която поддържа едно и също напрежение на изхода дори при отсъстващ или минимален изходен ток, и е в състояние да поддържа това напрежение в рамките на примерно 0.05V, при ток от 0 до максималния ток, който захранването позволява. При повечето адаптери за разни устройства, както и при китайските адаптерчета от пазара СТАБИЛИЗАТОР НЯМА. Това ще рече, че един 9V адаптер, ако включите към него едно дистерче, най-вероятно ще има напрежение не 9V, а по-скоро 9х1.4 = 12.6V, което няма никак да хареса на ефекта ви. Често дори това правило не важи, и понякога 9V адаптери имат напрежение 15-16V на изхода. Затова, ако ефектите са ви ценни, не "пестете" пари, използвайки китайско нестабилизиращо адаптерче от пазара, а си купете стабилизирано захранване.

Зависи от дебелината и типа на струните. Найлоновите опъват окло двойно по-малко от металните, а по-дебелите опъват повече от по-тънките, но например комплект метални 0.10-0.46 за електрическа китара опъват около 45 кг.

Е, има разлика, разбира се, обаче кой махагон е за китари и кой за маси, понякога е трудно да се определи. На най-яките бутикови китари знам, че ги "слушат" дърветета като ги избират. В тоя махагон за 1800 лв кубика има както калпи за маси, така и такива за китари. Плюс това е трудно да се определи дали дадена китара ще звучи добре, ако се направи от дадена талпа. То две еднакви китари често се различават, пък камо ли китари на различни производители.

аха... Мисълта за махагона ми беше че е около 1800 лв на кубик.

Tо именно от това най-вероятно произлиза по-специфичния звук, за който кольо_к говори.

Махагона не е чак толкова скъпо дърво(като например абаноса и палисандъра) и не знам защо толкова говорите за него в такава светлина. При всичките надценки на вносителите, за 200 лв мога да си взема махагон, от който да си направя поне 4 китари.

има значително по-здрави поливинилацетатни лепила от ц200. То е по-скоро за мебели, където напрежението не е примерно 20 килограма на квадратен сантиметър.

Не бих препоръчал да я лепиш сам, ако нямаш опит с лепенето и оборудване. А лепилото, което ще купиш ще отиде зян, понеже ще използваш само няколко капки от него.

Пич, дай я на Валери Градинарски примерно. Ако е по-евтина - на друг лютиер. Дървото се лепи.

Като се замисля, преди 3 години pacman ми беше правил един рефрет за 42лв(с прагчетата), който си беше на доста добро ниво... обаче той тогава беше студент и май пак ги правеше малко за каузата. Та мисълта ми е, че има значение и кой го прави, не само цената.

Явно китарата е докарана някак до свирещо състояние - виждал съм и доста по-лоши рефрети - но това не само че не е world class, ами си е направо beginner class - вярно - 2-3 идеи по-старателно от нормалното, но не е никак близо дори до заводския рефрет на китара за 230 лв. Доста по-близо е до заводския рефрет на Пълдин. Не съм сигурен, но ми се струва, освен подбития фингърборд, неравномерните коронки, и луфтовете под прагчето на места достигаши около 0.2-0.3мм, че на места прагчетата са подлепвани по краищата - но може и да са следи от мърсотия. Имам поне едно 35% увереност, че някои прагчета можеш лесно да ги извадиш с нокти. Ако не можеш, тогава пък съм 75% сигурен, че са лепени. Значи в случая говорим за рефрет за 40-45 лв, не за 20(по принцип се има предвид и цената на прагчетата, когато споменаваме цени).

Да ти кажа, Диката никак не се прави на интересен - всъщност казва нещата точно както са си. На практика доста хора лепят с каноконлит - а при рефрет - не знаят как да махнат по-безболезнено прагчетата, и натрошават доста фингърборда. Естествено - не залепят натрошеното обратно. След това - понеже не знаят как да запълнят каналите, така, че да станат малко по-стегнати, и бацат секундни лепила вътре, които, ако не оклепат фингърборда безнадеждно, поне правят връзката доста ненадеждна и има случаи при които при промяна на температурата или сваляне на всички струни/натягане на пръта, прагчетата щръкват отстрани. След това, при сваляне на прагчетата за повторен рефрет, или се "препича" фингърборда от прегряване, или не се нагряват позициите и заедно с каноконлита се вадят още 100 кила дърво и т.н. След това,се изшкурват грубо неравномерностите, не се дооформят коронките, и не се полират прагчетата, които са наранени от изравняването. Като резултат китарата нито се запазва, нито свири добре, нито изглежда добре. По принцип след рефрет на китара, тя би трябвало да изглежда така, че всеки да се вглежда в чистия и гриф и блещукащите и прагчета. Ето това горе е пример за лош рефрет, който не всички правят, но определено има хора, които го правят така. И аз го правех така преди години - но поне знаех как да го направя, че да не съсипа китарите - а и те си бяха моите трошки за упражнения - не съм отчупил повече от 30-на парченца от фингърбордите им, повечето от които са залепени обратно. Това за времето също е вярно. Ето - аз например не разполагам със специализирани преси и машинки за огъване и действам с гумен чук, малко гумено чукче и няколко вида клещи. Свикнал съм да си извивам прагчетата без машинка на ръка и без да ги кривя неравномерно - това отнема време. Понякога се оказва, че радиуса на грифа е зле и трябва да се оправя - ако е конусовиден - това отнема часове време и кьоравене - и то не 1-2, а по-скоро 5-6 часа. При поставяне на позициите, често се случва някоя да не влезе както трябва, примерно канала да е широк и да трябва да се правят разни процедури за да се стесни. Това отнема време. Ако радиуса на грифа не е съвсем дъговиден, често прагчето не се "разстила" хубаво върху фингърборда, а за да застане по профила на фингърборда, трябва да се чукне повечко - което може да подбие дървото или да сплеска прагчето - пак играчка - и фира! В тези случаи прагчето често не иска да прилепне плътно по краищата, и има някакви микрони, които са незабележими, но определено вбесяват лютиера. Повечето хубави рефрети обикновено са направени така, че отстрани на прагчето му се вижда само коронката, а това, което стърчи надолу в канала, не се вижда, отрязано е, и канала е запълнен отстрани - изглежда все едно няма прорези за канали. Понякога и китарата е с байндинг - пак играчка. 50 лв са крайно малко за тази работа, като 100 са горе-долу, но пак са малко. На практика, тази работа, при сегашните цени, заслужава около 200, ако е необходимо да се свърши майсторски. Аз, например съм ентусиаст, и сменям за кеф - за това не искам и много - но и не мога да направя много китари за малко време - правя го само когато съм свободен. На човек, който се изхранва с това, определено би трябвало да му се плати повече. Друг е момента, че на китара за 200 лв, е нерентабилно(макар и хубавия рефрет значително да я подобри)да се дават много пари за ремонти - тези китари стават за експерименти върху тях от начинаещи лютиери.

Всичко зависи от качеството на рефрета. За супер-прецизен рефрет, едно 100-130 лв. примерно не са проблем(нали говорим за хубави и скъпи инструменти, които изкарват пари, и са използват много). Аз, например, не взимам много за рефрет - 50-60лв, с включени прагчета, като рефретвам, бих казал, на добро ниво, на нивото на средностатичтическата нелоша нова китара и се справям по-добре от някои лютиери, но не е world class рефрет.

Кой разбрал-разбрал!

"Хранов" ли е китарата?