Evtim Djerekarov

Никой нищо подобно не твърди. Напротив, евтините Jackson просто са.... евтини и си имат кусурите на евтини китари... толкова е просто! Това важи и за други марки.

Преобладаващото лютиерско мнение е, че при по-евтините и да кажем дори много среден клас китари, които са с 24 позиции, флойд и много малка дебелина на грифа(обикновено U-shaped тънък гриф под 2-2.2cm на 12-то прагче), твърде често се получават усуквания на грифа. За това спомага малката му дебелина, както и голямата му дължина(при 24-праговите китари, грифа е по-изнесен извън тялото, петата му е малка и съответно имаме по-голяма дължина от него, която е под напрежение). Моите наблюдения върху по-евтини "шредърски" китари потвърждава тази тенденция. Според мен, който отрича това или има късмет с китарата си, или не знае как да гледа, за да забележи усукването. Отделен е въпроса, че при едно поне 20% от бройките усукването е толкова явно, че се вижда ясно от всеки. ПС: Под усукване се има предвид не стандартното изкривяване в дъговидна форма, което се регулира от тръсрода. Има се предвид усукване по оста на центъра на фингърборда(въображаемата струна между 3-та и 4-та).

Зависи кои модели, аз съм хващал и прилично тежки. При това връзката тегло->качество на звука не е твърде близо до истината, макар и да има малко общо със състейна на китарата. За състейна много повече спомага дебелината/твърдостта на грифа.

Аз пък мисля, че нещата са горе-долу все същите при повечето марки китари в съответните ценови класове, особено при ниския. Е, на мен примерно Cort най-малкото ми изглеждат по-добре направени, което пак е лично мнение, разбира се.

Не знам, пичове. През мен последните месеци минаха 4 китари JS30 и едно Кеlly - китари на по 2-4 години. Колкото и да си говорим празни приказки и да преливаме от пусто в празно, фактите говорят - на 4 от китарите грифовете бяха в различна степен усукани - на 2 от тях очеваДно. За хора, които не гледат тия неща, това може и да не е от особено значение, обаче от моя гледна точка това е голям проблем. Говорил съм с много лютиери по този въпрос, и преобладаващото мнение е, че тънките грифове, особено тия с 24 позиции и флойд, винаги се усукват, освен ако не говорим за чист късмет, грифа няма карбонови пръчки вътре или пък не е направен от наистина много селектиран материал. То ест - единствено при скъпи и класни китари може да се каже, че много тънкия гриф няма да се усуче - без значение от конкретната марка китари. Друг недостатък на много тънките грифове по принцип е, че той често води до по-къс тон и по-изразени глухи тонове. Като звук тези китари са просто едни най-обикновени китари с флойд - тялото им е елшово, което не е чак толкова зле. Като цяло, 2 от китарите бяха с оригиналните си адаптери, 2 бяха с комбинацията SD Tremburkers/ SD JB, а последната беше с EMG-HZ/Jackson адаптери. Дори при такава разлика в адаптерите, тона на китарите прозираше пак - китарите свирят нормално на ниските позиции, като с изкачване нагоре по грифа започват да омекват много като тон, стават по-приглушени и обли, а състейна намалява значително. С две думи - китарите стават за свирене но не са нищо особено, от където и да ги погледнете, а промяната на тона нагоре по грифа, както и не блестящия състейн налагат ограничения върху свиренето на по-бавни сола на високите позиции. Това са китари в ценовия диапазон 600-800 лв. По-скъпи джаксъни съм пробвал също, като съм на мнение, че тяхното качество е значително по-добро. За съжаление, говоря за скъпи Jackson и Charvel от 80-те/началото на 90-те. Нямам преки наблюдения върху новите скъпи Джаксъни - иначе в магазина ми изглеждат много лъскави...

Браво, преамчето е убийствено!

Да, ама както стана ясно, авторът ще вземе Cort....

Много олд-скуул бе .

E, за протокола - "взимам" също е правилно!

Абе на берингер главния им проблем е надеждността, не звука, нека не бъдем лицемери..

Не е вярно нито това за ямахите, нито за Ибанците. И двете марки имат широка гама модели. Ямахи има както рок китари, така и по-жицаджийски такива, а конкретно този модел на ибанец мисля, че далеч не е универсален, а е доста ограничен в дадени по-тежки стилове музика. Предполагам, че и грифа му е тъничък, което също не би харесало много на по-класическите рок/блус китаристи. Споменах по-горе за китарите Cort за 550, които са нек-тру/сет нек, с кант по тялото и грифа, 24 позиции и т.н. и струват 550 - според мен те са по-качествени китари за тези пари - пък и по-универсални. Малко в офтопик идва тая препоръка, обаче автора на темата си струва да пробва тези Cort-ове.

За 550 има в ямаха мюзик център в Дружба едни китари дето са нек-тру(или сет-нек), 24 позиции, кант по тялото и грифа, 2 хъмбъкера - абе изглеждат чудно - отиди и пробвай. Може да имат и подобни с тремоло(тая, която огледах беше фиксиран мост тип тюн-о-матик и стрингс-тру). Според мен тия китари са един клас по-добри от тези, за които питаш.

За говорителите - в китарните усилватели най-често се използват специализирани китарни говорители. Те са като цяло средночестотни - започват от около 90-100 херца, най-силни са в средните честоти, а високите ги има, но обикновено са осезаемо по-тихи. Това е необходимо, понеже дисторшъна създава огромно количество високи хармониции, които биха звучали немузикално и дразнещо ако се чуваха силно. Затова, китарните говорители или не ги възпроизвеждат, или ги възпроизвеждат достатъчно тихо, така че да се чува яснота, но тя да не дразни в никакъв случай. Друго нещо, характерно за китарните говорители е тяхната чувствителност, често варираща около 98dB - тези говорители просто звучат много силно. Също така, повечето от тях са конструирани така, че могат да се ползват в кабинет, отворен отзад(без гръб) без да се повредят.

Вземи си който и да е дистер, който те кефи - можеш да пробваш. Освен ако няма да свириш мега хай-гейн звуци, обаче, брутален дисторшън ти е напълно излишен - само ще ти сплеска динамиката на усилвателя и ще го накара да звучи като осичка. Не налитай на много силен драйв. Щом имаш лампов усилвател, използвай бустерче и се научи да свириш на лампов усилвател. Повечето лампи не свирят на принципа "джъ-джъ" ей така от нищото, както педалчетата и процесорчетата. Лампата изисква да дръпнеш малко струната за да излезе звука, а на повечето лампи, ако се свири рахитично се получава пълна пръдня - хубаво е да свикнеш с това. Нещо от сорта на бос сд-1 според мен ще ти свърши работа - сам по себе си той звучи малко като оса, обаче ако го усилиш повече в лампов амп докарва доста драйв - е, не е баш мега-мощно "джъ-джъ", но ти дава доста възможности. Вие сте направили лампов усилвател, но в какви говорители и кабинет го включваш?

Eто и малко агатис за сравнение: Най-много трябва да внимаваш за шперплат. Ако купуваш на стари, накарай собственика да развинти капака за електрониката, буксата(на стратовете) или грифа, и огледай стените на дупката - ако са като вафли, най-вероятно говорим за шперплат.

Може да си я купиш, да. 280 не е лоша цена за нея. Но има 2 вида афинитита - едните са тези, които се продават самостоятелно. Те обикновено са направени от елша, което е материала, от който се правят и повечето стратокастери. Другите афинитита са тези, които са извадени от пакета "Stop Dreaming, start playing", които не са с тяло от елша, а вместо това с тяло от агатис, което е в общи линии по-евтино и непредпочитано дърво. Ако китарата е боядисана плътно, трудно ще разпознаеш. Ако е сънбърст(оцветена само по края), тогава ще се вижда текстурата на дървото. Типично за елшата е честото наличие на едни малки тъмни реснички по нея. Иначе е розовеникаво дърво, но това през лака трудно ще видиш... ето малко елша: Тук се виждат и леките тъмни ивички, които често се срещат при елшата. Те понякога са доста големи и са по-твърди от дървото. При стари китари с такива ивици на светлина се вижда как те прозират през покритието на лака, дори там, където цвета е плътен(надигат го малко).

Нещата, които ти трябват за да изкараш звука на Слаш са(по важност): 1. Свиренето на Слаш. 2. Китарата на Слаш. 3. Ефектите на Слаш. Няма да изкараш типичния звук на Слаш лесно с някакъв суперстрат с флойд, или със страт, или с теле, примерно.... Ако не можеш да свириш като Слаш и не правиш неговите украшения, няма да звучиш като него. Техниката може да не е съвсем същата, обаче не се надявай да изкараш звука на много набримчен лампов усилвател, записан в студио и озвучен добре от добри инженери, използвайки някакво дисторшън педалче, било то един, два, три, пет или десет драйва в едно. С простите педалчета можеш да получиш някакъв цвят на звука, окраска, обаче не можеш да изкараш динамиката и плътността от тях - тези ефекти просто не са направени с тая идея. Накрая - намери си звук, не се стреми да копираш. Колкото до ефекта - въпреки многогодишните опити за производство на какви ли не ефекти и китари, съвсем универсален ефект и китара НЯМА. Искаш звънлив и остър звук за да свириш шумни рокендроли - взимаш си страт или теле. Искаш плътен звук с много продължителен тон - взимаш ЛП. Искаш флойд и екстри - взимаш суперстрат - това е - не са взаимно заменяеми. Затова ще ти дам познатия до болка съвет - пробвай!

Eто резултат от симулациите, които направих. Жълтата част е симулация на 3 метра китарен кабел като всяка LRC група имитира 50 см кабел. Заелената част е ампа/апаратурата, в която са масите и в която влизат двете жици ет единия край на кабела. Там е и осцилоскопа. Входната RC група е доста стандартна за много предусилватели. Оранжевото е китарата, от която излизат 2 жици до другия край на кабела(входния край). Китарата "плава" - в нея не съм сложил земи, са да е правдоподобна ситуацията. При затваряне и отваряне на ключа в синята част се имитира докосване на заземена част от китарата с потенциал 0.1V спрямо земя. Както се вижда на осцилограмата, пукане има. http://www.picvalley.net/v.php?p=u/846/1380516296.JPG PicValley малко поуряза снимката, та цялата схема не се вижда, но се вижда важното от нея.

Всъщност.. понеже нещо не излизат симулациите - да питам Parni_Valjak.. Как е най-правилно да се симулира кабел - и средното жило, и екрана имат някакво съпротивление, а капацитета и индуктивността не са на едно място, а са разномерно разпределени по дължината на кабела - как да симулирам това правдоподобно?

Е, сигурен съм че ако се направи зверското екраниране с дебели проводници и фолио и се използва кабел с много малко съпротивление и капацитет, проблема ще се реши. Не е там въпроса, обаче, понеже китарата не ми беше дадена за екраниране или заземяване - това е по-скъпа и отнемаща време процедура. Въпроса е дали може китарата само с жици да се заземи така, че да не пука... май по-скоро не.. странна работа. Вярно е, че капачките заобикалят проблема, но поне проблема с пукането при въртене го заобикалят на 100%, а са и евтино решение. ПС: трябва да направя една по-пълна симулация на схемата със все паразитните капацитети и статичното електричество, да видим...

Собственика каза, че преди да сменя потенциометрите е нямало тоя проблем. Внимателното оглеждане на потенционотрите установи, че на оригиналния волюм пот има кякаква гъста смазка на оста. Иначе първо свързах всичко както трябва - една "вътрешна" звезда за земите на адаптерите, потенциометрите, ключовете и една по-"външна" - по близка до изходния жак звезда за паразитните смущения на бриджа, екранировката и т.н... Пак пукаше. Накрая свързах китарата както беше със старите потенциометри и пак пукаше... като смазах много леко осите и проблема почти изчезна.

Aми аз го пробвах, както написах в горнотомнение - пука, да. От апаратурата е, обаче този проблем е масово срещан при много недефектни апаратури, както и при различни заземявания/мрежи. Същата китара вкъщи не пукаше въобще като я пипна.

Окабеляването на китарата го правих аз и си е съвсем ОК. Да, ходихме на друго място и пак се чува, макар и там да беше по-тихо. Обясних горе защо се получава - не е от лошо замасяване - направено е като по учебник. Просто това е вторичен ефект на феномена, че при някои апаратурисе чува пукане като докоснеш замасена част на китарата. Получава се и ако вържеш 200К резистор на жака между маса и сигналния проводник и рязко пипнеш масата, без да има китара въобще. За мен най-доброто решение е копчета от пластмаса или с пластмасови вложки.

Не, няма контакт. Съвсем малко смазка сложих. Странно, че при пипане на потенциометрите, когато те не бяха заземени никъде, се чуваше брум. Може би понеже китарата има доста високо изходно съпротивление се влияе от такива неща...

Днес, правейки електрониката на една китара се натъкнах на много странен проблем. Потенциометрите на китарата са нови, но пукат силно, когато се въртят или дори когато се пипат. Причината не е механична, понеже феномена го има САМО тогава, когато НЕ си заземите ръката в бриджа. Освен това, ако завъртите оста на потенциометъра през някаква изолация, няма пукане - пукане има само когато държите оста на потенципметъра с ръка, и има електрически контакт между ръката и нея. Понеже копчетата на китарата бяха метални и нямаха пластмасова вложка в тях, копчетата провеждаха ток от ръката до потенциометъра. След доста вглеждане, почнах да зацепвам причината за проблема. Ето някои факти: 1. Както обикновено, когато не пипате китарата и пипнете рязко някоя нейна метална заземена част се чува леко пукване от някакъв разряд на статично електричество или от някаква потенциална разлика. 2. Заземяването("масите") на китарата са, както обикновено, запоени на задната капачка на волюм потенциометъра. 3. Задната капачка е в контакт с предната метална част на потенциометъра, от която излиза оста. 4. Когато въртите потенциометъра, оста се трие в заземената метална част на потенциометъра и освен това съпротивлението между оста и заземеното тяло на потенциометъра се променя по време на въртене(понеже повърхностите се трият една в друга). 5. Понеже, както казах, при пипване на метална част на китарата се чува леко пукане, същото се получава когато въртите оста на потенциометъра с ръка - понеже повърхностите се трият, ръката ви ту е свързана със земята на китарата(през предната част на потенциометъра и капачката му), ту е откачена от нея, заради което се получава и пукането при въртене. Ако хванете един метален предмет и го триете в бриджа на китарата, ефекта е същия. Ако се заземите, докосвайки бриджа, докато въртите потенциометъра, пукането изчезва. Чудих се как да отстраня проблема, като се сещах за няколко варианта: 1. Не заземявам въобще тялото и капачката на потенциометъра - тогава се появява силен брум, когато го пипна. 2. Да използвам пластмасови копчета или метални такива с пластмасови вложки - собственика не искаше да купува други. 3. Да смажа оста със смазка много добре - така направих и пукането в общи линии изчезна, обаче ако издърпам копчето нагоре и го въртя, пак се чува леко пукане. Имали ли сте подобен случай, и как се справихте с него?