Evtim Djerekarov

Тези теми се постват в "Китара" за да бъдат четени - много от китаристите не влизат в изработката. Би могла да се направи секция за техника, но ако не се формулира както трябва ще стане подфорум "какъв дистер и кубе да си купя за до 400 лв". Модерацията на още една секция ще усложни нещата допълнително. Освен това, електронаджиите тук се броим на пръсти и не знам дали е чак толкова наложително.

В по-добрия вазиант - проблем с буксата. В по-лошия и изгоряла електроника, която може или да е кодек чипа(непоправимо), или да е някой транзистор/операционен усилвател по пътя на сигнала. Много вероятно е да е необходима работа с поялник по дъното във всички случаи.

Е то и усилвател звучи в едно помещение по един начин, в друго - по друг, с един микрофон, пулт и централно - така, с друг микрофон, друг пулт и друго централно - по-иначе и т.н.......

Пробвай. Ако се разлумтят много в басите, може би ще е добре да мислиш за някакви по-стегнати кати звук. Зависи от много неща, между които и електрическата резонансна честота на текущите ти адаптери, в комбинация с потенциометри/кондензатори, кабел и т.н. Малко прекалено преувеличих значението на някои фактори, но разбираш идеята....

Не мога да кажа със сигуреност, но ми се струва по-вероятно Б да е лампа, а А - симулация. Колкото до коментара на Rammkopf - цифровите модели са математически и нямат връзка със параметрите на транзисторите, използвани в цифровите схеми.

Мисля, че методът, който описах горе ше свърши прекрасна работа, като с 1 до 4 проби, ще достигнеш до желаният резултат. Ако пък искаш другата половинка на хъмбъкера да работи при коил кът заедно със средния адаптер, тогава средната точка ще са ти зелената и черната жица, свързани заедно, а червената/бялата ще е вързана за зема, докато от бялата/червената взимаш сигнала(разменяйки бялата и червената ще обръщаш фазата на адаптера.).

Абе, има както по-сложни, така и по-прости решения. А пресети се правят за минути, стига човек да се запознае добре с устройството, неговите възможности и звучене на отделните модули.

Нека в тази тема не объркваме човека с компютри, лампи и т.н. Важно е да осъзнае важността на китарния усилвател/кабинет, като съществен елемент в звукообразуването.

Ако имаш предвид хай-фи усилвател и хай-фи колони - проблемът е страшен. Трябва ти специализиран китарен усилвател(guitar amplifier или съкратено guitar amp, казано по нашенски жаргон "кубе"). Този усилвател е главно 2 вида: -"комбо"("кубе") - самия усилвател е в една кутия с говорителите -отделно усилвател(глава) и кабинет - колона с 1 или повече специализирани китарни говорители. Моля те, разрови се назад в темите в раздел китара, както и прочети пиннатите горе теми. Просто това са банални неща, които ги пише на много места. Дисторшъна е само ефектче пред усилвателя. Обикновено китарния усилвател е нещото, което прави по-голямата част от звука на китарата. Дистера само изкривява звука по даден начин, но включен в хай-фи система, той ще звучи като осичка - тънко, неприятно, остро, нединамично. Ако нямаш намерение да купуваш китаен усилвател, то тогава ти трябва примерно по-скъп процесор, който в себе си има възможност за симулиране на китарен усилвател/кабинет и има изход за включване в хай-фи система. Някои педалчета също имат втори изход за целта, но обикновено ефекта е осезаемо по-неудачен от този с хубавия, моделиращ процесор.

Доколкото помня, тези адаптери имат 5 жици. 4 от тях(цветните) са тези, които са свързани с адаптера, а 5-тата(без гума върху нея) е самата екранираща оплетка на кабела и е свързана с металните части на адаптера, пак за екраниране. Нормално, при връзване тип хъмбъкер: 1. Зелената и неоплетената за запоени за земя. 2. Червената и бялата се свързват заедно и се изолират. 3. От черната се взима сигнала. *************************** За да дефазираш адаптера, запазвайки екрана, трябва да ги свържеш така: 1. Черната и неоплетената запояваш за земя. 2. Червената и бялата свързваш заедно и изолираш. 3. От зелената се взима сигнала. **************************** Третата жица, която е запоена към ключа(на стария ти адаптер) е фактически връзката номер 2 горе(бяла и червена заедно). Можеш да запоиш бялата и червената там на ключа, където на стария адаптер е била третата жица. На практика, както виждаш горе, за да дефазираш, просто трябва да смениш местата на черната и зелената жица, без да пипаш нищо друго. Червената и бялата се свързват заедно, защото бобините при хъмбъкера по принцип се свързат последователно, и тяхната обща(2) точка е всъщност извода между двете бобини. Затова, можеш да запоиш двете жици там, където е била запоена старата ти 3-та жица, и ще получиш коил кът ефект. Можеш да провериш ко1 бобина работи при дадено положение на ключето, като почукнеш с метална отвертчица по шишовете на адаптерите при понамален усилвател на клийн. Тези бобини от адаптера, които са свързани, ще се чуват по-силничко.

Е, ако искаш темите да бъдат информативни, наблегни на електронната част като обяснения и сравнения.При наличие на квалификации от сорта на "нискобюджетен", "кофти", "некачествен", "любителски", "посредствен" и т.н. темите винаги ще имат доволно количество спам.

Китарата може да се ремонтира доста лесно и не чак толкова скъпо, колкото се преувеличава в по-горното мнение(което междувременно беше редактирано). Бих могъл да я залепя аз, но много по-добре е да потърсиш Валери Градинарски - той ще я ремонтира така, че няма да си личи нищо от счупването. Нямам му координати, но ползвай търсачката за да намериш. Ако не се справиш, пиши пак и утре ще ти пратя телефон на ЛС.

Браво! С практиката се достига до съвършенство . След някоя друга година - байндинги, топове, сънбърсти, 1мм екшън, ала-бала .

Мисля, че като се абстрахиrаме от инженерните принципи, ще стигнем до заключението, че този усилвател е "налучкан" на слух, както повечето други китарни усилватели в по-голяма степен, отколкото е проектиран със звук в главата. Ако звучи добре, всичко е ОК. На липсата на обратна връзка не се гледа с добро око, но едва ли може да се отрече, че и тази липса добавя някакъв характер към звука, който може и да пасне на някои. Все пак, това не е транзисторен усилвател, за да има задължителна нужда от дълбоки обратни връзки. Безспорно щеше да е добре да има ключе, но... няма. И това едва ли е пропуснато по ценови съображения. Който държи на обратната връзка, може просто да си купи/поръча съответния усилвател. И все пак на мен ми е интересно - дали, при целия този кривоч, някой ще различи лампов сенд-ретърн, от такъв с хубав, бърз опамп, захранван от високи напрежения.....

Има множество по-стари усилватели без обратна връзка, чиито собственици страшно си ги харесват. Макар, че като цяло си прав, говорим за уше и кеф. Вярно, че за хай-гейн усилвател е малко странно, де.

Като изключим липсата на катоден повторител, аз не виждам нищо от това, което каза, което да разваля на всяка цена звука а на усилвателя. Някой от форума свирил ли е на него да даде директно мнение? Операционния усилвател в сенд-ретърна хубав ли е, или са ползвали добрите стари TL или 5532? PS: Ясно... видях на схемата TL072 - можеше някаква OPA да сложат, ама.... И все пак - ако трансформатора и говорителя са ОК, може и да звучи добре.

E-е-е, не може една тема да има, в която да спре да се философства, а просто да се обсъдят дадени усилватели. Поне 3-4 пъти съм обяснявал защо буустерите срязват динамиката от китарата - обаче нейсе - така и никой не се научи, че причината не е в транзисторите, а в схемното решение(особено пък при "буустването", където изкривявания не са необходими). Нека изоставим типичния спор и разговор Лампа вс.Транзистор и споделим впечатления за конкретния амп, за който става дума, ако имаме такива, или пък да дадем конкретна препоръка за втория въпрос.

Всичко е много хубаво, обаче нека като говорим за Sound City не бягаме твърде много от темата. За VS. може да се направи отделна тема. Сега примрно, ако влезе Дими, веднага ще започне да говори за това, че DSP-то не струва и т.н. и ще е прав за себе си. Изобщо, съвсем друга е темата и не бива да борим усилватели в презентационна тема. През 60-те е имало доста нискобюджетни лампови ампчета, повечето от които без обратна връзка, които също си струва да бъдат реставрирани. Звука не свършва с Фендер, Маршал и Меса и затова не бива да сме твърде крайни. И все пак - свирил ли е някой на такъв усилвател?

E, поне да бяха Mark666! Иначе на мен ми звучат добре. Чудя се, няма ли някой да възобнови производството на Supro 16T на Valco - много приятно меко звучащо ампче!

Хахахах.. понякога се оливаш с мрачни коментари. Това на роудса е топ от един тип клен(явор), което се вижда под синия лак. Махагона е доста еднородно дърво, даже пръстените много трудно му се виждат. Освен това е кафяв, а дървото под лака на снимката е светло. Според мен по-скоро не е било дефинирано какво точно да се нарисува, поради което Ивита е сложила въпросните точки, за което не можете да я обвинявате. Лакът не е станал кой знае колко добре, но ако няма кой знае какви дефекти е поправим. На практика, много малко хора биха си играли да полират, даже голяма част от автобояджиите не го правят. Ако няма много големи дефекти в лаковото покритие, може да стане "баш как си требе" китарата с малко шкурене и полиране. Нека не обезкуражаваме момичето. Не се знае дали тя е лакирала отгоре, освен това. Лакът явно е пръскан по-отблизо и то на по-малко слоеве през по-малко време, така че се е стекъл около отворите. Може и дюзата на пистолета да не го прави на достатъчно фин облак. Може би стичанията и събиранията на лак ще са по-малки ако се изпъъска на повече по-тънки слоеве, като се изчака да поизсъхне всеки предишен слой, преди нанасянето на следващия. Но тогава пък ще стои по-сух и постен лака без полиране...

Aз съмполирал до огледално с една 8-левова StacPlastic. Tя по принцип е за махане на драскотини от метал и пластмаса, но и за лак стана. Вярно,ч е търкам по 2-3 часа с полирмашината, но работи добре и за лак. Иначе, китарата не е чак толкова зле. Добре е лака. Ако няма петна,които минават през целия слой лак и достигат до рисунката, оправянето на китарата опира до внимателно изшкурване на дефектите и портокаловата кора с водна шкурка около 800(внимавайки да не се олеят с вода отворите и да раздуят дървото), след което минаване с 1200, 1500, 2000 колкото да махне драскотините от 800 и накрая - полиране.

Бих добавил, че когато свирите сами, вие си нагласяте звука както искате. Когато свирите с група, обаче, имаме и певец, както и други инструменти, които заемат своята част от честотния спектър. Ако всички свирите с "много як звук", това неминуемо ще доведе до ужасна какафония и мазня, от което вашата група ще звучи отвратително и публиката няма да чуе нищо, ще се отегчи от шумотевицата и ще и доскучае. За китаристите е важно да не прекаляват с високите честоти. Когато усилвателя е усилен много, басите и високите честоти се чуват по-слилно от човешкото ухо, отколкото когато свирите на домашно ниво. Това ще рече, че настройките, с които свирите на стайни нива, могат да се окажат твърде трещящи и гъгниви, когато се усилите с група. Когато свирите соло, китарата ви трябва да звучи повече като глас, по-"среднисто", а високочестотното "трещене" трябва или да го няма, или да е толкова силно, че да се чува, но не и да се натрапва, само да добавя "блясък", но не повече. Честа грека при начинаещите, а и при не толкова начинаещите китаристи е напомпването на високи честоти, което в крайна сметка, когато свирят повече хора, създава ужасен хаос и главоболие. Когато свирите ритъм китара зад певеца, трябва да си настроите звука по начйн, който позволява певецът да се чува ясно, с други думи, когато китарата ви е акомпаниращ, не водещ инструмент, тя трябва да звучи сравнително глухо и прибрано, за да не пречи на певеца да пее, както и на евентуално соло на друг инструмент. Незряло и глупаво е да се обвиняват озвучителите или клубовете за това, че групата не е достатъчно съобразителна, за да може да нагласи звука си по начин, по който да пасва на обстановката. Това е все едно един хор да обвинява залата за това, че всеки хорист се надвиква с другите. Като цяло, основата на всичко в музиката, която свирим е барабаниста и е най-важно той да свири толкова силно, че да не пречи на останалите инструменти. Разблъска ли се барабаниста, в общия случай всичко отива по дяволите. Вие искате да свирите в група, която звучи добре. Това неминуемо означава, че трябва, вместо да си правите "много як" звук, да се съобразявате с останалите музиканти, помещението, днамиката на песента и още неща, за да се получат нещата.

Браво за темичката. Хубаво е, когато човек положи труд, вместо да намира кусури на другите теми! За тремолата. Тремолото обикновено е това нещо "с ръчка", което често виждате на електрическите китари. Когато натиснете ръчката, тремолото се вдига и отпуска струните, поради което тонът им пада. Когато дръпнете ръчката в обратната посока, струните се опъват и тонът им се вдига. Има различни типове тремола като Fender synchronized tremolo, Bigsby, Floyd Rose, Kahler, Ibanez ZR и др. Най-често срещано е тремолото итп "Фендер", което се е появило под името "syncronized tremolo" на китарите "Фендер Стратокастер" през 50-те години. Струните се слагат отзад на китарата, минават през блокчето на тремолото(което не се вижда) и излизат от предната страна. Под тремолото е издълбана кухина през цялата китара, както и друга кухина, в която се помещават пружините, които противостоят на опъна на струните. Този тип тремоло може да се нагласи така, че да лежи върху китарата и да може само да отпуска струните, а може и леко да се отлепи от тялото в задната си част, така, че да може и да отпуска и да вдига. На всяко от ламаринените седла виждате две малки шестограмни винтчета, чрез които може да се регулира височината на всяка струна. Шестте винта, които виждате най-отпред захващат предната част на тремолото за корпуса на китарата, а когато ползвате ръчката, задната му част се вдига повече от тялото(когато отпуска струните) или се прибира повече към тялото(когато ги опъва). Винтчетата, които виждате най-отзад, на които има пружинки, служат за нагласяне на интонацията("октавите") и позволяват седлото да се движи напред и назад по оста на струните. Този тип тремола нямат заключвания. Много хора, казват, че те разстройват много, но при подходяща грижа за инструмента и настройка, това разстройване е минимално. ********************** ********************** ********************** Ето това е тремоло тип "floyd rose", което носи името на създателя си и е само един от многото типове тремола. Точно тази система е патентована и фирмите, които произвеждат подобни тремола, плащат лицензни такси. На тремолата тип "флойд" на по-верините китари често ще прочетете надписа "Licensed under Floyd Rose patents" поради тази причина. Характерното за този тип тремола е, че струните най-често се отрязват отдолу откъм главите и се затягат, един вид "заключват" със специални винтове в едно от шестте седла. Това се прави за по-малко разстройване. Друго характерно за Floyd Rose и за тремолата тип Kahler е заключването горе, на магаренцето. Ето снимка на лицензно флойд роуз копие, заедно със заключващото магарце, което стои горе в края на грифа: Малките шестограмни винтчета най-отдясно служат за корекция на интонацията, като когато се отпуснат, всяко от 6-те седла може да се движи на картинката наляво и надясно, а когато се затегнат, застопоряват седлото. Ако се загледате, вътре в седлата ще видите едни малки черни квадратни метални блокчета. Те притискат отрязаната струна вътре в седлото, а винтовете, с които се извършва затягането са тези, чиито оси се виждат вляво на картинката а, главите са под издигнатата част на тремолото, която се вижда в най-лявата част. 6-те винта най-отляво, тези с кръглите глави, се въртят с ръка от китариста и служат за фина настройка на всяка струна, като могат да коригират в границите до около +- 1-2 тона. Понеже заключването горе, при магарцето малко разстройва струните, когато те се заключват, финните настройки са необходимост. Освен това, макар, че струната е заключена и от двете страни, се случва понякога тя да се изплъзне малко или да се разтегне, което пак налага наличието на финни настройки, за да не се налага да отключвате наново китарата, за да я настроите. Като главни недостатъци на този тип система се изтъкват нейната по-голяма капризност и сложност, пълното разстройване на всички струни при късане на една от тях, необходимостта от отключване/заключване, както и по-металният оттенък, който системата прибавя към звука на китарата. Също така, много хора изтъкват и малко по-късите тонове на китарата като нейн недостатък. Също така, малък недостатък понякога е невъзможността да се регулира виочината на всяка отделна струна, а единствената възможност е да се покачи или свали цялото тремоло чрез двата винта, на които то стъпва на местата в най-лявата част на картинката, където в корпусът на тремолото има изрязани две малки "дъгички". *********************** *********************** *********************** Системата Kahler е доста различна от системата Floyd rose, като най-специфично при нея е това, че тя се монтира отгоре върху китарата, т.е. не е необходимо да се копае отвор за тремолото и пружините, както при Фендер тремолата и Флойд Роуз. Тя също има заключване горе, при магарето. Ето една снимка на Калер: Както виждате, тази ситема също разполага с фина настройка на всяка струна, също така има възмовност да се наглася височината на всяка една струна индивидуално, което определено е удобство в сравнение с Флойд Роуз, където такава възможност липсва и се прибягва до подлагане на седлата с подложки. Безспорно, като начин на употреба, Калер е по-удобна система, обаче тя също има свои недостатъци. Като най-голям такъв се счита това, че при опъване с ръка на дадена струна тонът и пада малко и се налага рязко да побутнете ръчката, за да се върне струната отново в строй. Има и доста интересни решения като Ibanez ZR, което не разстройва китарата, когато дадена струна се скъса, а пак може да се движи и в двете посоки, макар и с малко повече натиск върху ръчката.

Aми по принцип така за китарата е по-безопансно, понеже никеловите струни за ел.китара 9-45 имат по-малко напрежение от 10-50 или 11-52 фосфор или фосфор-бронз за акустична китара, с оплетена 3-та. Иначе разликата е в звука - бронзовите и фосфор-бронзовите струни за акустична китара звучат осезаемо по-звънко.