Evtim Djerekarov

В случая говорим за това кой до каква степен е способен да докара качество на изработка, лак , тон и т.н., с други думи за това, клиента като иска нещо, доколко лютиера може да изпълни прецизно работата си, а не да си поостави ръцете по китарата. Разбирам, че всяко нещо си има чар, но има лютиери у нас, които работят толкова неточно, че е по-добре човек да си купи китара от магазина за 300 лв. Иначе наистина заглавието "най-" не е съвсем уместно от принципна гледна точка. Според мен е редно всеки да прилга детайлни близки и далечни снимки не изделието и всеки читател на темата да преценява кое как му се вижда. Също така, може да има и семпли, за да се чуят китарите.

Не, ако работиш със софтуер, който не само записва, а обработва или просто пропуска през себе си звука в реално време и го подава на изхода(АСИО, примерно). Да, но специално за ZS не съм твърде сигурен, понеже там AC97 чипа се ползва само за вход, а изходите са с I2S кодеци. Понеже аналоговото смесване се прави вътре в АС97 чипа, а при ZS този чип не е физически свързан с изходите на картата, не съм сигурен дали е реализирана допълнителна схема за аналогово смесване, външно от АС97 чипа. Но по принцип би трябвало да се смесва аналогово. Пробвай на усилени колони дали има разлика в шума между това, което правиш и сигнал, минал през АСИО хост.

Е, момичето не може да снима китарата с висока резолюция, понеже вече не е в нея. Ще видим китаристроителя в другата тема дали ще даде снимки. На мен лично рисуването по китарата страшно ми хареса и ако взема една китара, преди да ми я купят под носа, мисля да се възползвам от услугата. След като видяхме една изрисувана китара, вече спокойно може да се каже, че се получава много добре!

Aха... ясно... ние на нискорезолюционната снимка помислихме, че са дефекти по лака. Иначе полиран ли е лака, или само пръскан? Ще се радвам на високорезолюционна снимка на светло да видим отраженията. Много е гот работата с еърбръша и заслужава перфектна полировка.

Много е относително. Пушенето не помага, но познавам доста певици, които пушат. По-сухо звучи гласа при честа употреба. От доста отдавна не съм писал в този подфорум. Колкото повече пея и мисля за пеенето, толкова повече започвам да вярвам, че нещото, което най-много трябва да се избягва е атакуването на гласните връзки - то ест - при стегнати или затворени гласни връзки да "удряте" рязко с въздух по тях, да казвате резки срички и т.н. Иначе, повечето вокални педагози препоръчват да се пее отворено, въздухът свободно да минава през гърлото. Макар, че това е много неамортизиращ и приятно звучащ начин на пеене, който и според мен е добре да се ползва, когато е възможно и песента или момента в нея изисква съответния тембър, добре е да можем да пеем и при по-затворена гласна цепка, така че да успяваме без прекалено да се напъваме(както би станало с отворено гърло) да пеем до няколко тона над прехода ни тогава когато не искаме(за жените) или не можем качествено(за мъжете) да минем на главов регистър и искаме да запазим по-гръдно звучене и нагоре, макар и малко по-стегнато. По този начин можем и да постигаме по-остри, резливи и дори кресливи тембри, както и всичко между тези определения, с помощта на подходящ контрол на това колко силно да притискаме гласовта цепка затворена, къде да резонираме, да изнесем ли тона напред, или по-скоро "да го задържим" вътре в кухините и маската си, така, че да можем да постигнем кресливо звучене на високо, но без то да звучи трърде остро, а да бъде по-"прибрано", също така гласните връзки да не се явяват последна "бариера" на въздуха, която да обира всякакви евентуални удари с въздуха, а да има още някакво леко съпротивление на въздуха докато излезе от устата, образувано от по-"затворения" начин на пеене. Доколкото му е известно(и съм пробвал като мъж, не знам точно как е при жените), ако се пее много отворено, в момента, в който опитаме да вземем отворен тон над прехода си и не затворим инстинктивно гласовата цепка, просто преминаваме на фалцет. За да не се получи товаако не искаме), трябвад да позатворим гласовата цепка и същевременно да поприберем малко "навърте" тона, да понамалим въздуха и т.н. за да не атакуваме гласните струни. Мисля, че през почти цялото време по подобен начин пеят певци като Ronnie James Dio, вокалите на AC/DC, откъдето идва това мощно и кресливо високо звучене. Разбира се, с нищо не трябва да се прекалява. Ако има заинтересовани, както и притежатели на хубава камера, може съвместно да запишем едно демо, където да демонстрирам, макар и по ниско(като бас-баритон) тези трикове и да поговоря за тях.

Белите тоици по тялото търсен ефект ли са, или?

По-детайлни снимки ще свършат добра работа. vlex - ако китарата е само пръскане, без корекция на дефектите и портокаловата кора с водна шкурка, то такива артефакти често има, особено ако помешението не е внимателно обезпрашено. След това се оправят, ако няма големи количества прах. И на мен ми е интересно какво са тия артефакти, защото поне на тези снимки не може да се каже. Всъщност, май трябва към него да се обърна, че китарата вече е в него. Между другото, какъв точно лак ползвате за покритие и колко ръце пръскате?

Aко пътя на сигнала е клавир->завукова карта->софтуерен вход(recording)->софтуер->изход, тогава се дигитализира. Ако е звукова карта->линеен вход, с даден "select" в playback->изход, то най-вероятно се случва аналогово смесване на сигнала от входа в изхода. Картите Sound Blaster, като изключим скъпите им версии с панел отпред на компютъра са домашни карти и имат повече изкривявания и шум от професионалните платки. С други думи - ако целта ти не е да правиш пари и не изисква твърде професионално отношение и звука ти се струва ОК -> няма проблем. Иначе, професионални цели и Sound Blaster са взаимно изключващи се неща. Все пак, картите на креатив са домашни карти за съраунд кино и джиткане на игри. За про цели, креатив си имат подразделение ЕMU.

Една хубава болт-он китара, мисля че в ценовия диапазон 1200-2000 излиза с хардуера най-често. За гриф - не знам колко точно, но по принцип за качествен рефрет се взима минимум около 100, така че смятай... Ако говорим за сериозно качествто, цените не са на ниво джобни, но пък си заслужава. Просто това са десетки и стотици часове труд и ако искаме качествени материали и безкомпромисна изработка, цените са подобаващи, а при това са доста ниски, сравнении с лютиерския труд на други места...

Използвайте разбираеми термини, когато говорите за китара. Авторът пита за едно, след това му се отговаря за друго, той продължава за трето и т.н. Няма ефект(или поне не ми е известно да има), който да махне звука от приплъзването по струните. Китаристът е китарист, защото знае как да свири на китара, а не защото има процесор, който да свири вместо него. Можеш да пробваш да си отдръпваш пръстите от струната в правилното време. В студио съм гледал, че пръскат струната с нещо на определени "много-плъзгащи" пасажи, за да се минимизира скърцането. Колкото до по-евтинките процесори - те нямат достатъчно убедителен звук, пък какво да говорим за разни технически чудеса....

Ако търсиш качествен гриф, който да ти излезе прилично(немалко) количество пари, но все пак изгодно и да го сложиш на заслужаващо парите хубаво тяло от хубава китара - можеш да се свържеш, примерно, с Диката, както те посъветваха. Ако просто искаш да сложиш някакъв гриф на евтино тяло, купи на старо някакъв гриф със същата мензура и подобна пета. Ако китарата е тип Орфей/кремона - не се мори твърде много с търсене на качествен гриф. Ако пък искаш много качествен гриф, който да ти излезе тънко и да го сложиш на евтино тяло - забрави. Тези, които си знаят добре работата си знаят добре и цената, и качеството винаги е здраво свързано с нея.

При Креатив ЦАП-овете са средно прилични(аз имам audigy1, което е с посредствени ЦАП-ове и Audigy2 ZS, което е с прилични ЦАП-ове). Тези карти постигат и прилична входно-изходна латенция от 4-5 милисекънди при обработка в реално време. Голям техен проблем е това, че АЦП-тата(това, което превръща входния сигнал в цифров) на платките са от същия клас като тези, които се вграждат на дънните платки - най-обикновенни AC97 кодеци със входно съотношение сигнал/шум около 70 децибела и в никой-случай повече от 81-82 децибела(рядкост страшна). Освен това, картите на криейтив, с изключение на Одиджи 2 / 2 ZS и може би някоя и друга платка са заключени на честота на семплиране 48 килохерца. Вътрешно те ресемплират на 48 килохарца дори тогава, когато всъщност сте избрали 48 килохерца, което внася допълнителни изкривявания. Единствено Audigy2 и Audigy2 ZS могат да записват на 96 килохерца и 24 бита, но пък само с оригиналните си драйвери, които имат други слаби страни. Хубавите kx драйвери пък, не поддържат 24/96 АСИО запис, а пък само с тях може да се заобикол DSP чипа и сигнала да мине само през P16V чипа, така че да няма изкривявания от ресемплиране и други обработки. С оригиналните драйвери не става. Хубави АЦП има само в платинум версиите, които имат преден панел(при цд-то) с допълнителни аналогови входове с по-добро от 96 децибела съотношение сигнал/шум. Само ако се намери такава на старо има смисъл да се купува. Иначе нова излиза по-скъпа от професионана звукова платка.

Надявам се с течение на времето да понамалите тоновете труд върху орфеи и кремони и да се заемете с изработка на свои инструменти от добри материали. Материали не се намират твърде лесно, но човек няма как да намери без да проучи, да се разходи и да пусне малко пипала. Така вече трудът ще бъде напълно оправдан и ще има възможност за нелоша печалба. Колкото до хардуера - мисля, че направата на наистина хубав адаптер изисква освен бобинажна машина и още малко "екстри". За хората, които предпочитат да робуват на марки, много по-добре е просто да се купи съответния хардуер и да се монтира. Плюс това, направата на наистина добре звучащ адаптер изисква много проби с различни проводници, магнити, сърцевини, размери на бобината и т.н. То ест - само по себе си е много сериозна разработка. Щом отделяте толкова време и купувате скъпи лакове, няма да е лошо те да се прилагат и върху качествена дървесина. Успех!

DOCC по-скоро не е лютиер, доколкото ми е известно... В друга сфера, свързана с музиката е той....

Биенето си е биене и помага много. Акордьорите на пиана броят биенията, когато настройват. пианото(то в бощи линии не може да се настрои с тънер, освен ако не е твърде специфичен, с възможност за задаване на тип струни и мензура на отделните струни....

Когато изходния импеданс на устройството, от което взимате сигнала е по-малък от входния импеданс на устройството, в което вкарвате сигнала - проблем със загуба на високи честоти няма. Проблем има само тогава, когато изходния импеданс на 1-вото устройство е много по-голям от входния на 2-рото. Тогава, поради вътрешните капацитети и индуктивности в китарата, както и в самия кабел се получаават Low Pass филтри, които смъкват силно горната гранична честота на китарата и тя губи своя звън и яснота. КПД-то на пренасяне на енергия от 1-вото устройство във второто се влошава при разлика в импедансите, но тук говорим за нановатове и микроватове, не за значителни мощности. Просто тук това не е от значение.

Както казах - дерт е за манияци. На мен мога да кажа, че и 21 ми стигат. А и... само за "чукване" на тонове са последните позиции. Аз не съм виждал ктиара с изядено и захабено 24-то прагче. Безспорно е удобство, де, но и то си има своите неудобства(по-изнесен от тялото и съответно дълъг гриф, по-сбити един до друг адаптери и т.н.).

24-те прага не са чак такава необходимост, освен ако наистина не сте шред-манияци...

И все пак - след като много изпълнители, производители, любители, книги за лютиерство и т.н. по чуждоземско имат склонност да дават подобни определения на звученето на различните дървесини, аз мисля, че ние можем само да се поучим от техния опит, базиран и на по-големи финансови възможности. Дори некомесиална литература изтъква същите разлики. А ние защо се караме? Нещата са такива, каквито са и е добре да им търсим хубавите страни и да знаем кое за къде е най-подходящо. Тук често се получава така, че болшинството спорещи са си купили първата китара за 300лв или втората за 500, не дай си боже 3-тата за 1000-1200 и вече се разбира от всички китарни въпроси и всички дървета.

Не знам дали знаеш кой е docc и с какво се занимава...

Ако още малко продължите да упорствате, че дървото няма значение за звука на китарата, официално зявявам, че ще ви сметна за идиоти. Науката ДОКАЗВА, че значение има. А вашите умотворения и изсмукани от пръстите недомислици не могат по никой начин да бъдат меродавни. Спирам да пиша по темата. В една друга тема, за чието име за съжаление не мога да се досетя, бяха дадени линкове със снемани с доста скъпа апаратура и визуално усилени в 3D модел трептения на тялото и грифа, така, че да се види, че не само материала, но и формата му играят голяма роля в звукообразуването. Бяха дадени, ако не се лъжа, и амплитудно-честотни характеристики на най-различни конфигурации, както и таблици с резонансни честоти.

... и вече не са на мода....

Бих казал, че влиянието е по-малко, отколкото при акустичните инструменти, но минимално - в никакъв случай! ПС: не е нужно да цитираш по-много мнения - става много обемно.

^ Прочети ми и горното мнение, което отговаря на въпроса ти!

Механика, акустика... Просто струната не е закачена в две абсолютно неповижни точки. Как ще трепти струната, кои нейни честоти и хармоници ще бъдат по-силно изразени, къде и колко остри че са резонансите на механичната система(понеже звуковите вълни минават и през дървото, което поради материала, формата и конструкцията, масата си и т.н. си има свиоте резонанси), колко бързо ще пътуват вълните през съответния материал и други параметри определят как ще звучи самата струна. Оттам нататък, адаптера може да чуе само това, как трепти струната.