Evtim Djerekarov

Браво! С практиката се достига до съвършенство . След някоя друга година - байндинги, топове, сънбърсти, 1мм екшън, ала-бала .

Мисля, че като се абстрахиrаме от инженерните принципи, ще стигнем до заключението, че този усилвател е "налучкан" на слух, както повечето други китарни усилватели в по-голяма степен, отколкото е проектиран със звук в главата. Ако звучи добре, всичко е ОК. На липсата на обратна връзка не се гледа с добро око, но едва ли може да се отрече, че и тази липса добавя някакъв характер към звука, който може и да пасне на някои. Все пак, това не е транзисторен усилвател, за да има задължителна нужда от дълбоки обратни връзки. Безспорно щеше да е добре да има ключе, но... няма. И това едва ли е пропуснато по ценови съображения. Който държи на обратната връзка, може просто да си купи/поръча съответния усилвател. И все пак на мен ми е интересно - дали, при целия този кривоч, някой ще различи лампов сенд-ретърн, от такъв с хубав, бърз опамп, захранван от високи напрежения.....

Има множество по-стари усилватели без обратна връзка, чиито собственици страшно си ги харесват. Макар, че като цяло си прав, говорим за уше и кеф. Вярно, че за хай-гейн усилвател е малко странно, де.

Като изключим липсата на катоден повторител, аз не виждам нищо от това, което каза, което да разваля на всяка цена звука а на усилвателя. Някой от форума свирил ли е на него да даде директно мнение? Операционния усилвател в сенд-ретърна хубав ли е, или са ползвали добрите стари TL или 5532? PS: Ясно... видях на схемата TL072 - можеше някаква OPA да сложат, ама.... И все пак - ако трансформатора и говорителя са ОК, може и да звучи добре.

E-е-е, не може една тема да има, в която да спре да се философства, а просто да се обсъдят дадени усилватели. Поне 3-4 пъти съм обяснявал защо буустерите срязват динамиката от китарата - обаче нейсе - така и никой не се научи, че причината не е в транзисторите, а в схемното решение(особено пък при "буустването", където изкривявания не са необходими). Нека изоставим типичния спор и разговор Лампа вс.Транзистор и споделим впечатления за конкретния амп, за който става дума, ако имаме такива, или пък да дадем конкретна препоръка за втория въпрос.

Всичко е много хубаво, обаче нека като говорим за Sound City не бягаме твърде много от темата. За VS. може да се направи отделна тема. Сега примрно, ако влезе Дими, веднага ще започне да говори за това, че DSP-то не струва и т.н. и ще е прав за себе си. Изобщо, съвсем друга е темата и не бива да борим усилватели в презентационна тема. През 60-те е имало доста нискобюджетни лампови ампчета, повечето от които без обратна връзка, които също си струва да бъдат реставрирани. Звука не свършва с Фендер, Маршал и Меса и затова не бива да сме твърде крайни. И все пак - свирил ли е някой на такъв усилвател?

E, поне да бяха Mark666! Иначе на мен ми звучат добре. Чудя се, няма ли някой да възобнови производството на Supro 16T на Valco - много приятно меко звучащо ампче!

Хахахах.. понякога се оливаш с мрачни коментари. Това на роудса е топ от един тип клен(явор), което се вижда под синия лак. Махагона е доста еднородно дърво, даже пръстените много трудно му се виждат. Освен това е кафяв, а дървото под лака на снимката е светло. Според мен по-скоро не е било дефинирано какво точно да се нарисува, поради което Ивита е сложила въпросните точки, за което не можете да я обвинявате. Лакът не е станал кой знае колко добре, но ако няма кой знае какви дефекти е поправим. На практика, много малко хора биха си играли да полират, даже голяма част от автобояджиите не го правят. Ако няма много големи дефекти в лаковото покритие, може да стане "баш как си требе" китарата с малко шкурене и полиране. Нека не обезкуражаваме момичето. Не се знае дали тя е лакирала отгоре, освен това. Лакът явно е пръскан по-отблизо и то на по-малко слоеве през по-малко време, така че се е стекъл около отворите. Може и дюзата на пистолета да не го прави на достатъчно фин облак. Може би стичанията и събиранията на лак ще са по-малки ако се изпъъска на повече по-тънки слоеве, като се изчака да поизсъхне всеки предишен слой, преди нанасянето на следващия. Но тогава пък ще стои по-сух и постен лака без полиране...

Aз съмполирал до огледално с една 8-левова StacPlastic. Tя по принцип е за махане на драскотини от метал и пластмаса, но и за лак стана. Вярно,ч е търкам по 2-3 часа с полирмашината, но работи добре и за лак. Иначе, китарата не е чак толкова зле. Добре е лака. Ако няма петна,които минават през целия слой лак и достигат до рисунката, оправянето на китарата опира до внимателно изшкурване на дефектите и портокаловата кора с водна шкурка около 800(внимавайки да не се олеят с вода отворите и да раздуят дървото), след което минаване с 1200, 1500, 2000 колкото да махне драскотините от 800 и накрая - полиране.

Бих добавил, че когато свирите сами, вие си нагласяте звука както искате. Когато свирите с група, обаче, имаме и певец, както и други инструменти, които заемат своята част от честотния спектър. Ако всички свирите с "много як звук", това неминуемо ще доведе до ужасна какафония и мазня, от което вашата група ще звучи отвратително и публиката няма да чуе нищо, ще се отегчи от шумотевицата и ще и доскучае. За китаристите е важно да не прекаляват с високите честоти. Когато усилвателя е усилен много, басите и високите честоти се чуват по-слилно от човешкото ухо, отколкото когато свирите на домашно ниво. Това ще рече, че настройките, с които свирите на стайни нива, могат да се окажат твърде трещящи и гъгниви, когато се усилите с група. Когато свирите соло, китарата ви трябва да звучи повече като глас, по-"среднисто", а високочестотното "трещене" трябва или да го няма, или да е толкова силно, че да се чува, но не и да се натрапва, само да добавя "блясък", но не повече. Честа грека при начинаещите, а и при не толкова начинаещите китаристи е напомпването на високи честоти, което в крайна сметка, когато свирят повече хора, създава ужасен хаос и главоболие. Когато свирите ритъм китара зад певеца, трябва да си настроите звука по начйн, който позволява певецът да се чува ясно, с други думи, когато китарата ви е акомпаниращ, не водещ инструмент, тя трябва да звучи сравнително глухо и прибрано, за да не пречи на певеца да пее, както и на евентуално соло на друг инструмент. Незряло и глупаво е да се обвиняват озвучителите или клубовете за това, че групата не е достатъчно съобразителна, за да може да нагласи звука си по начин, по който да пасва на обстановката. Това е все едно един хор да обвинява залата за това, че всеки хорист се надвиква с другите. Като цяло, основата на всичко в музиката, която свирим е барабаниста и е най-важно той да свири толкова силно, че да не пречи на останалите инструменти. Разблъска ли се барабаниста, в общия случай всичко отива по дяволите. Вие искате да свирите в група, която звучи добре. Това неминуемо означава, че трябва, вместо да си правите "много як" звук, да се съобразявате с останалите музиканти, помещението, днамиката на песента и още неща, за да се получат нещата.

Браво за темичката. Хубаво е, когато човек положи труд, вместо да намира кусури на другите теми! За тремолата. Тремолото обикновено е това нещо "с ръчка", което често виждате на електрическите китари. Когато натиснете ръчката, тремолото се вдига и отпуска струните, поради което тонът им пада. Когато дръпнете ръчката в обратната посока, струните се опъват и тонът им се вдига. Има различни типове тремола като Fender synchronized tremolo, Bigsby, Floyd Rose, Kahler, Ibanez ZR и др. Най-често срещано е тремолото итп "Фендер", което се е появило под името "syncronized tremolo" на китарите "Фендер Стратокастер" през 50-те години. Струните се слагат отзад на китарата, минават през блокчето на тремолото(което не се вижда) и излизат от предната страна. Под тремолото е издълбана кухина през цялата китара, както и друга кухина, в която се помещават пружините, които противостоят на опъна на струните. Този тип тремоло може да се нагласи така, че да лежи върху китарата и да може само да отпуска струните, а може и леко да се отлепи от тялото в задната си част, така, че да може и да отпуска и да вдига. На всяко от ламаринените седла виждате две малки шестограмни винтчета, чрез които може да се регулира височината на всяка струна. Шестте винта, които виждате най-отпред захващат предната част на тремолото за корпуса на китарата, а когато ползвате ръчката, задната му част се вдига повече от тялото(когато отпуска струните) или се прибира повече към тялото(когато ги опъва). Винтчетата, които виждате най-отзад, на които има пружинки, служат за нагласяне на интонацията("октавите") и позволяват седлото да се движи напред и назад по оста на струните. Този тип тремола нямат заключвания. Много хора, казват, че те разстройват много, но при подходяща грижа за инструмента и настройка, това разстройване е минимално. ********************** ********************** ********************** Ето това е тремоло тип "floyd rose", което носи името на създателя си и е само един от многото типове тремола. Точно тази система е патентована и фирмите, които произвеждат подобни тремола, плащат лицензни такси. На тремолата тип "флойд" на по-верините китари често ще прочетете надписа "Licensed under Floyd Rose patents" поради тази причина. Характерното за този тип тремола е, че струните най-често се отрязват отдолу откъм главите и се затягат, един вид "заключват" със специални винтове в едно от шестте седла. Това се прави за по-малко разстройване. Друго характерно за Floyd Rose и за тремолата тип Kahler е заключването горе, на магаренцето. Ето снимка на лицензно флойд роуз копие, заедно със заключващото магарце, което стои горе в края на грифа: Малките шестограмни винтчета най-отдясно служат за корекция на интонацията, като когато се отпуснат, всяко от 6-те седла може да се движи на картинката наляво и надясно, а когато се затегнат, застопоряват седлото. Ако се загледате, вътре в седлата ще видите едни малки черни квадратни метални блокчета. Те притискат отрязаната струна вътре в седлото, а винтовете, с които се извършва затягането са тези, чиито оси се виждат вляво на картинката а, главите са под издигнатата част на тремолото, която се вижда в най-лявата част. 6-те винта най-отляво, тези с кръглите глави, се въртят с ръка от китариста и служат за фина настройка на всяка струна, като могат да коригират в границите до около +- 1-2 тона. Понеже заключването горе, при магарцето малко разстройва струните, когато те се заключват, финните настройки са необходимост. Освен това, макар, че струната е заключена и от двете страни, се случва понякога тя да се изплъзне малко или да се разтегне, което пак налага наличието на финни настройки, за да не се налага да отключвате наново китарата, за да я настроите. Като главни недостатъци на този тип система се изтъкват нейната по-голяма капризност и сложност, пълното разстройване на всички струни при късане на една от тях, необходимостта от отключване/заключване, както и по-металният оттенък, който системата прибавя към звука на китарата. Също така, много хора изтъкват и малко по-късите тонове на китарата като нейн недостатък. Също така, малък недостатък понякога е невъзможността да се регулира виочината на всяка отделна струна, а единствената възможност е да се покачи или свали цялото тремоло чрез двата винта, на които то стъпва на местата в най-лявата част на картинката, където в корпусът на тремолото има изрязани две малки "дъгички". *********************** *********************** *********************** Системата Kahler е доста различна от системата Floyd rose, като най-специфично при нея е това, че тя се монтира отгоре върху китарата, т.е. не е необходимо да се копае отвор за тремолото и пружините, както при Фендер тремолата и Флойд Роуз. Тя също има заключване горе, при магарето. Ето една снимка на Калер: Както виждате, тази ситема също разполага с фина настройка на всяка струна, също така има възмовност да се наглася височината на всяка една струна индивидуално, което определено е удобство в сравнение с Флойд Роуз, където такава възможност липсва и се прибягва до подлагане на седлата с подложки. Безспорно, като начин на употреба, Калер е по-удобна система, обаче тя също има свои недостатъци. Като най-голям такъв се счита това, че при опъване с ръка на дадена струна тонът и пада малко и се налага рязко да побутнете ръчката, за да се върне струната отново в строй. Има и доста интересни решения като Ibanez ZR, което не разстройва китарата, когато дадена струна се скъса, а пак може да се движи и в двете посоки, макар и с малко повече натиск върху ръчката.

Aми по принцип така за китарата е по-безопансно, понеже никеловите струни за ел.китара 9-45 имат по-малко напрежение от 10-50 или 11-52 фосфор или фосфор-бронз за акустична китара, с оплетена 3-та. Иначе разликата е в звука - бронзовите и фосфор-бронзовите струни за акустична китара звучат осезаемо по-звънко.

@rokozaurus: Абе всичко много хубаво, ама май и ти си немаш работа... Радвай се за новата тема, без да храниш.

Да, но хубавите класически китари рядко издържат, а дори и на пръв поглед да издържат, с времето почват да се забелязват изкривявания на топа, покачване на екшъна, изфалшивяване, отлепяне на бриджа и др... Като каза струни 9-ки - надявам се не слагаш никелови струни за електрическа китара на акустичн?!?

Достатъчно добро му е видеото на човека и се е постарал доста. Аз намерих разлики в звученето на китарите и не мисля, че е задължително да се влиза едва ли не в студио за да се направи подобно демо. Все пак - нека уважаваме положения труд, без да се съсредоточаваме върху кусурите.

Не е фатално за сега, но не се опитвай да го оправиш сам. Питай Dikata от фоеума(от пловдив е) или някой по-близък, в който си сигурен, че работи добре. Просто това е тънка работа.

Вече обсъждахме това веднъж, в случай, че не си прочел нагоре в темата. Поотделно цената не е критерий. Критерий е в комбинация с качеството или по-точно съотношението цена/качество е важен фактор, който стои в основата на конкуренцията.

Този, който наистина има желание да подреди информацията и да я допълни, очевидно е длъжен да изчете всичко. С първото си мнение просто исках да накарам момчето да напише нещо, вместо да намира кусури на вече съществуващите такива теми, върху които е работено(както очевидно прави в първите мнения). После стана интереснен казус, вместо да се свърши някаква работа. Такива теми вече има, и ако вие - мераклиите за такава тема не ги прочетете всичките и не ги сортирате и систематизирате, вашата тема също едва ли ще бъде особено пълна и няма да има съдба, по-различна от тази на вече написаните теми, тънещи в дълбините на форума. Това исках да кажа в първия си пост, но явно вие предпочитате да обръщате по-голямо внимание на псевдо-нападките, които то съдържа, отколкото на чисто утилитарния му смисъл, който явно не ви интересува. Мисля, че трябва или да започнете да претърсвате темите и да събирате речника, или да престанете да пишете по темата, понеже смисъла и не е да си разменяме мъдрости, а да има речник. Аз бих се заел, но имам работа(дори сега - в събота). Както разбирате, щом имате желание, ще трябва да положите труд, Иначе резултатът или няма да го има, или ще бъде поредствен.

Модването е интересно, от гледна точка на фенщината. Пълдин и Кремона са добри китари за правене на експерименти, както и за на-различни модификации, понеже са евтини. Иначе, като звук не струват повече от която и да е евтина китара, като изключим това, че са очевидно по-грозни. На 5-6 има една китара, която може да се модне. Но телата са им често от или с чам, което не е никак хубаво. Просто са правени в мебелен завод. Аз имам силно модифицирана пългин-зебра с пренавити адаптери, сменени позиции, ключове и т.н. До известна степен ми харесва като звък, обаче заради тоя чам, ниските струни винаги "кашонеят" повече от допустимото. Прегледай темата на niki123bg за неговия моднат и пребоядисан Пълдин - много добре се е справил. Ако искаш да си модифицираш китарата, питай тук, в тази тема. Може да ти дадем съвети.

Щом мнението ти е такова, значи нямаш никаква информация за това какво е класическа китара, какви са и конструкционните особености, за каква музика се ползва и т.н. С две думи - преди да даваш крайни мнения - поинтересувай се чисто научнопопулярно от различните типове китари, тяхното приложение и особености. Иначе пишеш пълни глупости. Ако смяташ това, че си си слагал метални струни на кремоната, примерно, за опит, достатъчен за меродавно мнение, не си прав никак. Класическата китара има конструкция, различна от уестърн китарата и е предназначена САМО за найлонови струни. Класическата китара е акустична, но не всяка акустична китара е класическа. Имай го предвид! Поздрави, Евтим

Друга тема е и е тясно свързана с тази. Ако намираш идеята за речника за толкова добра, можеш и ти да се включиш в писането, вместо да адвокатстваш. Както видя, има вече опити за подобни теми. Защо не я допълниш с каквото знаеш?

Никак не се заяждаме. Просто предложенията са купища, а свършеното - малко. А това не е никак маловажно.

Ами почни. И аз предлагам да започнат масово да се произвеждат електрически автомобили от утре и всички сгради в столицата да се ремонтират и топлоизолират. Обаче, сещаш се, че всяко предложение си остава само предложение, ако предложилият го не положи прилично количество труд за постигането на целта. Иначе се получава: "Направете ми тема, където да мога да си чета, щото не разборам". Е, тук на никого не се плаща да си играе да пише и това се случва само по добра воля, когато има свободно време. Плюс това, забелязал си, че много от хубавите теми потъват, защото както ти обясних горе, за много хора е по-голям приоритет да питат "каква китара да си купя з 200 лв", отколкото да прочетат нещо.

Добре, бе, симпатяга, защо, като правиш такива предложения, не се напънеш малко и не напишеш това, което знаеш, не го предложиш за обсъждане и т.н. И аз искам да се направи тема, която да накара всички новаци да спрат да питат за глупости и даже не веднъж участвах в създаването на такива теми, обаче успехът не беше много голям. Тука всеки е "човекът с главно Ч", ако ще да свири от вчера, или още да не е почнал, и е много убеден, че трябва да занимава всички с неговите уникални проблеми и въпроси, които едва ли някога са се въртели в главата на китаристите откакто има китара и естествено го мързи да чете, затова направо пита. Освен това, форума е отворен, в него влизат много хора, въртят се реклами, трупат се посещения, администратора е доволен. Ако целта беше всичко да бъде описано кратко и ясно, да няма излишни спорове и сеири, то форума щеше да бъде с одобряване на мненията и нямаше да има по 450 гости вечно, които да гледат как другите се карат. За тези, които наистина искат да научат има интернет и литература, която повечето хора толкова много ненавиждат. Освен това, винаги можеш да прочетеш и да попиташ само за нещата, които наистина са неясни. Можеш да попиташ и по начин, по който ще ти отговорят и няма да се заядат...... Тук по-скоро е местенце за събиране на музиканти и не-точно-музиканти, разговори на музикални теми, приятелства, вражди, фукни, въпроси, проекти. Ако беше една голяма книга с информация, повечето от съществуващите посетители едва ли щяха да я посещават особено често.