Evtim Djerekarov

Е, радвам се, че е ОК!

Понеже няма смисъл да продължаваме темата тук, искам като заключение да подканя хора като docc, които наистина има какво да кажат да изоставят заядливия подход към коментарите, а да се стремят към по-градивна дискусия. Както се видя, някои от твърденията ми по-горе може понякога да не са достатъчно ясни или детайлно обяснени, което естествено, може да се коригира без никакви спорове само чрез подходящо зададен въпрос. Ако се караме и си правим намеци във всяка втора тема, това може само да направи темите по-тежки и неприятни за четене. Все пак, нещата които говоря се базират на доста опити и анализи и лично на мен ми е обидно, когато хора се хващат за всяка неточно казана дума. Може би наистина последните мнения са по-подходящи за форум по електроника, но и тук има хора, занимаващи се с ефекти, които могат да извлекат ползи от тях.

В статията "Tubes vs. Transistors - is there an audible difference", която се върти из нета и за която мога да ти пратя линк, са дадени резултати от най-различни тестове, между които и споменатия. Иначе, осъществяването на експеримента в домашни условия не е твърде сложно. Имах предвид "красотата на звучене на хармонициите на лампата", но не съм го донаписал от бързане. Въпросните хора имат резултати, някои от които са най-популярните софтуерни емулатори, където мисля, че хармонициите не звучат никак далече от целта. По-горе говоря за технически неща, които не твърдят, че разнищват напълно въпроса с лампвия звук, а засягат само част от нещата, свързани с него, както и нямат нищо общо с личните ти нагласи и настроения. Затова, нека прекратим тази дискусия в тази тема.

Никой, просто е повърхностно да се обяснява разликата в звука на китарните усилватели само с различните съотношения на отделните хармоници, получени когато правим спектрален анализ на поведението при изкривяване на синусоидални сигнали при фиксирани амплитуди и пренапрежения. Мисля, че търсейки причината в резултатите от подобни експерименти, ние по-скоро се съсредоточаваме върху разликите между полупроводниковата и ламповата техника по принцип, отколкото търсим начини и схемни решения за преодоляване на трудностите при постигане на приятен, музикален звук. Е, очевидно е, че заради различната специфика на двата типа електронни прибори, за постигане на подобен звук са нобходими съвсем различни схемотехнически решения. Има ред причини за разликите в звука, между които и това, че при транзисторите много по-рязко се увеличават висшите хармоници, дори малко след прага на кривене, докато при лампата, тези процеси са по-плавни. Затова и смятам, че не е добре да разчитаме на изкривявания от самите усилвателни елементи при транзисторните схеми. Също така, може да се синтезира звук само с четни или поне предимно с четни хармоници и той няма да звучи особено "лампово". Опити са правени. Красотата на звучене на лампата, според мен и други хора, занимващи се с тия въпроси, се дължи по-скоро на разнообразните съотношения на амплитудите на отделните хармоници, променящи се във времето в зависимост както от моментната , така и от средностатистическата за определен период от време амплитуда на звука, която е пряко свързана с динамиката на свирене.

E, aко има желаещи, мога да обясня по-подробно какво имам предвид. Накратко - транзисторът има повече нечетни хармоници(но не само нечетни), когато изкривява, докато лампата има по-силно изразен особено втори хармоник(но няма само четни хармоници). При ламповите усилватели за китара, обаче, в резултат на множеството последователно усилващи стъпала, които най-често са инвертиращи, а освен това имат предаващи кондензатори, които премахват постоянната съставка, се получават хармониции, чието съотношение четни/нечетни зависи, освен от всичко останало и от моментната амплитуда на входния сигнал, а също и от амплитудните пикове/по-продължителни динамични промени при свирене(защто имаме и RC вериги в катодите, които имат някакви времеконстанти). Затова, да казваме, че лампата има само четни хармоници, а транзисторът - нечетни не е особено близо до истината.

Малко бием в офтопик, обаче това за хармониците не е съвсем вярно - в смисъл - това с четните и нечетните е по-лаишко обяснение, като от детска енциклопедия. Теези твърдения са извадени от статията от 70-те "Tubes vs. Transistors", която има огромна популярност, но се отнася са измерване на изкривяванията при подаване на синусоида на усилвател, и нарочно претоварване, така, че да се получат изкривявания. На практика, когато свирим, ние променяме динамиката на сигнала и малко местим катодното напрежение на лампата, откъдето и променяме и съотношенията в хармониците, особено когато говорим за последователно навързани инвертиращи кривящи стъпала. На практика и лампите могат да създават нечетни хармоници, обаче техните работни режими са такива, че в зависимост от динамиката на свирене се получават най-различни съотношения на хармониците, което придава усещането за по-красив и по-богат звук. Просто там се чуват непрекъснато отслабващи и усилващи се най-различни съотнощения на четни/нечетни хармоници. Затова и хай-гейн лампата има един малко по-приятен "разпрашен" хармоник, докато при повечето транзистори хармоника е един и същи и създава усещането за по-застинала, по-статична и стрерилна звукова картина. Разира се, с подходящите решения и транзисторна техника може да се накара да има подобно на ламповото поведение на хармониците. Просто е много важно при транзисторната техника да се ползват бързи транзистори и да се разчита на локални обратни връзки, така, че самите усилвателни елементи да не кривят(да не се стига до насищане на транзисторите), а да работят в линейната си част, като за кривене, да не се стига до кривене от транзистора, а по-скоро до кривене от недостатъчно усилване, намалено чрез средствата на нелинейни обратни връзки, най-често по ток в повечето приложения. Просто при полупроводниците процесите са много различни от тези в лампите и при изкривяване, постигнато с насищане/запушване на транзистори(особено биполярни), хармониците са доста различни и на практика по-неприятни от тези при лампите. А това, че повечето лампови драйвове имат плавен преход от чисто до изкривено, а повечето транзисторни апаратури - рязък, не се дължи на транзисторите, а по-скоро на схемотехническите решения. Също така, макар хармониците на лампата определено да са по-слушаеми от тези на кривящ транзистор, когато усилвателя е надут и е пред нас, всички лампови усилватели и имат техни специфични лампови хармоници, които са до голяма степен еднакви(звучат еднакво) дори при много различни усилватели и на практира пак са в състояние да предизвикат главоболие на китариста, както и ненужна шумотевица в групата.

Aз виждам нещата така... от на бай хуй китарите може да се улучи яка бройка... но... във видеото видях и разни чворове и други неприятни моменти по китарите.

^ПРЕамп, извинявайте. За крайно стъпало не знам какво е ползвал.

Хм, старнно, наистина. Един вид средите по-ги няма, доколкото разбирам описаното по-горе. Не знам какво да те посъветвам. Може да има някакъв вътрешен ресемплинг, знам ли, но като цяло, мисля, че можеш да браузнеш из нетя за ФАКЮ да видиш дали проблема не е често срещан.

Може да ви е интересно и това от сайта на Виктор Кемпф - сравнение между лампов и изцяло транзисторен амп, моделирани така, че всяко стъпало на транзисторния амп криви подобно на съответното лампово: Семпъл Мисля, че за хай-гейн е ОК този вариант.

Товам което ме накара да мисля, че Б е лампа е: 1. На палм мют моментите, лампата все още има плавен преход изкривено/по-изкривено, докато запис А малко прекривява - предполагам, че вътре амп симулацията се захранва с ниски напрежения, което според мен е главната причина един куп транзисторни ефекти да смачкват така тия моменти. 2.Запис Б звучи "по-вокално", като глас, докато запис А има малко изкуствено напомпан звук, който на първо чуване е по-як, обаче звучи като умишлено надут. Просто малко като през хай-фи системка - с повече бас и повече съскане. Иначе, като цяло двата ефекта реагират доста подобно и от практическа гледна точка са взаимнозаменяеми в повечето приложения. Почти сигурен съм, че ако лампите се сменят с такива от друг производител, ще се получи запис В, който ще е не по-малко различен от Б, отколкото А. Мисля, че следващото поколение моделиращи ампове от тоя тип вече няма да имат разлика, ако всичко се направи както трябва. По принцип два китарни усилвателя - единият - лампов, другият - друг, не биха се различавали много повече, отколкото се различават хубав лампов хай-фи усилвател и транзисторен такъв, ако двата китарни ампа са проектирани така, че да изкривяват сигнала по подобен начин, а при моделиращият/транзисторния амп, транзисорите не излизат от линейния си режим на работа, като кривенето се постига чрез ДСП, помощни вериги или други средства. Затова аз съм оптимист относно постигането на хубав звук по множество начини и ползвайки най-различна елементна база.

НА слушалки, Б ми идеше по-лампово. На колкони - А. Странна работа. Също така, на запис А има изкривяване на сигнала, най-вероятно от прекалено входно ниво, когато е записвано, което малко подвежда.

Абе то това, което си написал не е невярно. За тона ставаше въпрос. Също така, за твърде голямата увереност, с която често говориш, без да си чак толкова сигурен в това, което казваш.

Става, става, когато се презапоява нещо на повърхностните падове няма проблем. Аз съм поил чип със 120 крачета на подобна платка с поялник и малко хитринки. Но трябва да се внимава с падовете, които минават рпез платката и свързват слоевете.

Само ми кажи как си свързал жиците и ще ти кажа кое да смениш, че да стане както трябва. Ако В момента си свързал адаптера така: 1. черно и неоплетено към земя 2. червено и бяло заедно към коил кът на ключето 3. от зелено взимаш сигнал трябва най-вероятно да направиш така: 1.Червено и неоплетено към земя 2. зелено и черно заедно към коил кът на ключе 3. от бяло взимаш сигнал Ако описаното горе звучи дефазирано, просто размени местата на червената и бялата и вече трябва да е ОК.

Тези теми се постват в "Китара" за да бъдат четени - много от китаристите не влизат в изработката. Би могла да се направи секция за техника, но ако не се формулира както трябва ще стане подфорум "какъв дистер и кубе да си купя за до 400 лв". Модерацията на още една секция ще усложни нещата допълнително. Освен това, електронаджиите тук се броим на пръсти и не знам дали е чак толкова наложително.

В по-добрия вазиант - проблем с буксата. В по-лошия и изгоряла електроника, която може или да е кодек чипа(непоправимо), или да е някой транзистор/операционен усилвател по пътя на сигнала. Много вероятно е да е необходима работа с поялник по дъното във всички случаи.

Е то и усилвател звучи в едно помещение по един начин, в друго - по друг, с един микрофон, пулт и централно - така, с друг микрофон, друг пулт и друго централно - по-иначе и т.н.......

Пробвай. Ако се разлумтят много в басите, може би ще е добре да мислиш за някакви по-стегнати кати звук. Зависи от много неща, между които и електрическата резонансна честота на текущите ти адаптери, в комбинация с потенциометри/кондензатори, кабел и т.н. Малко прекалено преувеличих значението на някои фактори, но разбираш идеята....

Не мога да кажа със сигуреност, но ми се струва по-вероятно Б да е лампа, а А - симулация. Колкото до коментара на Rammkopf - цифровите модели са математически и нямат връзка със параметрите на транзисторите, използвани в цифровите схеми.

Мисля, че методът, който описах горе ше свърши прекрасна работа, като с 1 до 4 проби, ще достигнеш до желаният резултат. Ако пък искаш другата половинка на хъмбъкера да работи при коил кът заедно със средния адаптер, тогава средната точка ще са ти зелената и черната жица, свързани заедно, а червената/бялата ще е вързана за зема, докато от бялата/червената взимаш сигнала(разменяйки бялата и червената ще обръщаш фазата на адаптера.).

Абе, има както по-сложни, така и по-прости решения. А пресети се правят за минути, стига човек да се запознае добре с устройството, неговите възможности и звучене на отделните модули.

Нека в тази тема не объркваме човека с компютри, лампи и т.н. Важно е да осъзнае важността на китарния усилвател/кабинет, като съществен елемент в звукообразуването.

Ако имаш предвид хай-фи усилвател и хай-фи колони - проблемът е страшен. Трябва ти специализиран китарен усилвател(guitar amplifier или съкратено guitar amp, казано по нашенски жаргон "кубе"). Този усилвател е главно 2 вида: -"комбо"("кубе") - самия усилвател е в една кутия с говорителите -отделно усилвател(глава) и кабинет - колона с 1 или повече специализирани китарни говорители. Моля те, разрови се назад в темите в раздел китара, както и прочети пиннатите горе теми. Просто това са банални неща, които ги пише на много места. Дисторшъна е само ефектче пред усилвателя. Обикновено китарния усилвател е нещото, което прави по-голямата част от звука на китарата. Дистера само изкривява звука по даден начин, но включен в хай-фи система, той ще звучи като осичка - тънко, неприятно, остро, нединамично. Ако нямаш намерение да купуваш китаен усилвател, то тогава ти трябва примерно по-скъп процесор, който в себе си има възможност за симулиране на китарен усилвател/кабинет и има изход за включване в хай-фи система. Някои педалчета също имат втори изход за целта, но обикновено ефекта е осезаемо по-неудачен от този с хубавия, моделиращ процесор.

Доколкото помня, тези адаптери имат 5 жици. 4 от тях(цветните) са тези, които са свързани с адаптера, а 5-тата(без гума върху нея) е самата екранираща оплетка на кабела и е свързана с металните части на адаптера, пак за екраниране. Нормално, при връзване тип хъмбъкер: 1. Зелената и неоплетената за запоени за земя. 2. Червената и бялата се свързват заедно и се изолират. 3. От черната се взима сигнала. *************************** За да дефазираш адаптера, запазвайки екрана, трябва да ги свържеш така: 1. Черната и неоплетената запояваш за земя. 2. Червената и бялата свързваш заедно и изолираш. 3. От зелената се взима сигнала. **************************** Третата жица, която е запоена към ключа(на стария ти адаптер) е фактически връзката номер 2 горе(бяла и червена заедно). Можеш да запоиш бялата и червената там на ключа, където на стария адаптер е била третата жица. На практика, както виждаш горе, за да дефазираш, просто трябва да смениш местата на черната и зелената жица, без да пипаш нищо друго. Червената и бялата се свързват заедно, защото бобините при хъмбъкера по принцип се свързат последователно, и тяхната обща(2) точка е всъщност извода между двете бобини. Затова, можеш да запоиш двете жици там, където е била запоена старата ти 3-та жица, и ще получиш коил кът ефект. Можеш да провериш ко1 бобина работи при дадено положение на ключето, като почукнеш с метална отвертчица по шишовете на адаптерите при понамален усилвател на клийн. Тези бобини от адаптера, които са свързани, ще се чуват по-силничко.