Evtim Djerekarov

Като избегнем теоретичните разсъждения(мисля, че темата не го заслужава) - не, всеки един звук от процесора ти може, макар и не чак толкова качествено, да бъде възпроизведен.

Може, с малко повече мерак.

Aко си сигурен за мястото, където се късат, заглади пак. Ако не можеш да се справиш - лютиер!

Вътрешните генератори на някои устройства са по-нестабилни и не винаги трептят на точна та честота, поради което се чуват и тези разлики. При много евтини саунд-карти, не само тунера, но и просвирвания материал може и да свири с различен тон.

E, това може само да означава, че никога не си се докосвал до хубава класическа китара.

Брях... че нищо баладично ли няма писано за класическа китара или със Nothing Else Matters започват и свършват баладите .

Не, всички честоти в чуваемия спектър се чуват от ухото. Повечето звукови карти не могат да записват извън този диапазон. Проблемът е другаде, а и когато настройваш ел. китара не ползваш микрофони. Най-добре се въздържай от коментари, когато нямаш сигурност в знанията си.

Аудиджи 2 ЗС наистина няма проблеми със закъснението, но ако ше записваш - шум има. Затова можеш да се разтърсиш на старо за Одиджи2 ЗС, комплект с предния панел, който седи отпред, при ЦД-устройствата. Би трябвало да намериш за под 150 лв.

Нека когато говорим за естетика да не говорим за "качество", а например за "качествено същият звук", което са различни неща. Мисля, че ако просто в закъснителната част на един цифров дилей се сложи lowpass филтър на съответната честота, тогава, дори да не се получи качествено същия звук, то поне това, за по-меката атака на повторенията и все по-заглъхващите повторения, ще се получи. Но... много задълбахме в технически теми. Накратко това, което исках да кажа, за беринджъра беше, че ако случи на бройка, която да не се повреди и да не се носи по сервизи, то със сигурност ще получи дилей, хорус и останалите там ефекти. Дилея ще е дилей.. едва ли има две мнения по въпроса. Единственото, което ме притеснява, е че има само две копчета за регулиране на параметри. Например, ако имаме хорус, то той има поне 3 важни настройки, а именно rate, depth, mix(a някои имат и доста добре звучащата опция feedback). Не знам кои от тези ще могат да се контролират с тези две копчета, следователно какви естетически ефекти ще могат да се постигнат с този хорус. Иначе, че педалчето ще си върши работата, особено за по-непретенциозни изяви и за вкъщи, съм 99% сигурен.

При достатъчно съобразителност от страна на инженерите, тези "артефакти" могат да бъдат много добре симулирани с едно DSP в цифровия ефект. Разбира се, винаги има хора, които предпочитат да платят повече, за да притежават оригиналната схемотехника. Тя затова и още се произвежда . Иначе, някои закъснителни линии от 70-те вече се намират трудно. Това е едно от нещата, което обуславя сравнително високата цена на аналоговите ефектчета, освен, разбира се, славата им.

Aми ако говорим за качество, в смисъла на честотна лента, да - старите аналогови времеви ефекти, изпълнени със закъснителни линии, имат доста тясна честотна лента, често ненадвишаваща 3kHz, особено при по-дълги времена на закъснение. Тук не говоря за естетическия ефект, който педалчетата създават, а за схемотехническите им ограничения и качеството на звука има в смисъл "качество на звука". Старите аналогови педалчета обикновено имат сравнително тясна честотна лента на закъснелия сигнал, както и последният често съдържа изкривявания. В този смисъл, допускам, че педалчето на Берингер, понеже доколкото разбрах е цифрова машинка имаща що-годе съвременни АЦП и ЦАП, би трябвало да има по-прозрачен звук от старите аналогови педалчета. А това, дали ще постигне добър естетически ефект и дали има достатъчно възможности за контролиране на ефектите в желаната посока, е отделен въпрос.

Е, със сигурност ще трябва поне да раздвоиш кабела от адаптера си, за да захраниш и двата ефекта. Препоръчително е да се ползва специализирано захранване за педалчета, но на първо време можеш да минеш и с адаптера. Единствено трябва да гледаш колко ток харчат педалчетата. Като събереш цялата консумация, трябва да не надхвърля, примерно 60% от тока, който адаптера може да отдаде, без да се запали. Трябва да внимаваш и с поляритета, когато правиш накрайник за второто педалче. Това дали звука ще се размаже или не, зависи от това, как боравиш с педалчето. Ползвай пунктуация!

Аз не мисля, че популярните педалчета на Бос(особено по-класическите такива) биха изпъкнали с нещо, като качество на звука, понеже в общи линии ползват същата евтина компонентна база(в общи линии евтини компоненти, които има във всеки телевизор, радио или CD плеър). Единствено надеждността им със сигурност е по-добра. Конкретно от аналоговите ефекти на бос, изпълнени със закъснителни линии(старите им флейнджъри, хоруси, дилеи), допускам че педалчето, което си си харесал, може и да е по-добро като звук.

Ами имам предвид, че не ти трябва супер висококачествен ефект за студийна работа, а просто ефект за китара, с който да свириш, включен в китарен усилвател. Една голяма част от хубавите комбота имат в себе си не какъв да е, а пружинен Reverb(който едва ли може да се каже, че има голяма прозрачност на звученето), та, във връзка с това, би трябвало почти всеки нескъп цифров ефект(като този) да ти свърши работа. ПС: Под кубе имам предвид усилвател за китара, който включва в себе си и говорител/кабинет(не са отделно глава и кабинет).

Имайки предвид, че ще ги ползваш за китара и ще ги включваш преди кубе, звука би трябвало напълно да те устройва. Единственото, което е малко съмнително при тази марка е надеждността, но пък ако си имат гаранция и не са скъпи, мисля че не са лошо решение на тоя етап. При FX процесора, доколкото виждам, имаш контрол на 2 параметъра на всеки ефект, което може и да се окаже малко за някои ефекти. Във всеки случай, ако цената е добра, не виждам защо да не става процесорчето.

Извинявай... но малко стъкмистика правиш. В смисъл.. лагването на програмата няма отношение към точността, понеже не изменя височината на тона. Ако звуковия хардуер е добър, тунера може да работи зверски точно. То и в тунерите работят.. компютърни програми. Съпротивленията също не играят - обикновено за синхронизация се ползват кварцови генератори на някаква висока честота(примерно 30MHz). Иначе наистина е най-добре на слух, но това не винаги е възможно, примерно на шумно.

Разликата 440->443 може да е от различни неща, включително различна синхронизация. Пусниси на два компютъра две едни и същи мп3-ки от по 20 минути и ще видиш, че след време ще се разминат. Както и два часовника се разминават чуваемо за няколко минути.

Дори ако кажем, че при свирене на най-ниските тонове, мощността може да не е 200%, то тя със сигурност е по-голяма от 100%(в смисъл, спрямо синусиода със същата амплитуда) когато струната звучи, понеже, както знаеш, изкривеният сигнал е силно компресиран и почти лишен от динамика, пък и в случая - доста богот на хармоници, съответно несинусоидален. Случаят за който ти говориш, с резките пикове и заглушаване, може наистина да има програмна мощност, по-ниска от 100%, но това не може да се отнесе за всеки тип свирене. Затова, ако кажем, че в зависимост от това как се свири, програмната мощност, за среднодълги периоди от време(да кажем 10-20s) варира в границите 60-180% при хай-гейн, мисля, че няма да сбъркаме. Тук е редно да отчетем ограничаването по мощност, наложено от параметрите на захранващия трансформатор. Колкото до хода на говорителите - да, при свирене с къси и резки пикове, те ще имат по-голям ход, обаче при свирене на не чак-толкова диамичен материал, техният ход би бил минимален, особено когато ползваме по-високите регистри на китарата.

Аз предлагам ти да покажеш осцилограмата на една траш или блек метъл китара, за да видим дали е правоъгълна само за няколко милисекунди или е по-скоро близка до правоъгълната в повечето време(освен когато не се свири).

За платки домашно производство в неголеми количества, може да се ползва просто хартия от гланцови списания фомат А4. Става най-добре с хартията, за която Ники е споменал. Иначе гланцовата хартия от книжарниците, както и фолиото, което се отлепва от самозалепващите се листи от книжарницата е твърде лъскаво и не задържа добре тонера. В този случай, той може да остане и върху барабана на принтера, което е неприятно, защото след това ще изцапа поне 5-10 листа. Перманентният маркер не е добър вариант и не прави хубави писти. Става само за леки поправки, и то трябва да повторите няколко пъти. За обезмаслител, коресилинът е достатъчно добър. Разбира се, може и друго да се ползва.

Не всички усилватели могат безпроблемно и дълготрайно да работят с волюм на 10 часа. Преди години бях чел за тези неща и имаше мнения за усилватели, като стари AC30, които бяха ходили на ремонт, след което ги бяха предупредили да не ги позлват на 10. Разбира се, там може да е ставало дума и за самия усилвател. Но по принцип Валяка е прав - 1.414 * 1.414 = 2. Т.е. мощността, която усилвателят отдава на говорителите при силно изкривен сигнал е двойна, в сравнение с неискривен сигнал.

Пасивните тонкоректори затихват сигнала. След коректора, трябва да възстановиш нивото на сигнала. Едно примерно решение е на направиш повторител с още един полеви транзистор, от сорса на който да вземеш сигнала за тонкоректора, а след тонкоректора, да промениш усилването на следващото стъпало с полеви транзистор, така че да компенсираш загубите. Доколкото виждам, първото стъпало на усилватлчето си е в схема на повторител. Повторителя не може да има коефициент на усилване, по-голям от 1. Не ми се занимава да ти смятам тонкоректора, но можеш да пробваш да направиш така. повторител(подобен на този, който вече го има в схемата)->тонкоректор->повторител(както си е в схемата)->чип(както си е в схемата) може и така: повторител->тонкоректор->усилвател по схема общ сорс, с усилване по-голямо от 1->чип(както си е в схемата). Кое как точно, обаче зависи, и трябва да си го сметнеш.

Добре е да имаш ключ, защото иначе няма как бързо да сменяш адаптера, който звучи в момента. А Орфей... остави ги Орфей. Те, както знаеш, не бяха много успешна марка .

По-ското не, доколкото знам, в проводниците от метали, тя е от порядъка на мм/s. Мисля, че не.

Kaто изключим липсата на тремоло(което Сач много ползва), китарата не е чак толкова неподходяща. Минимумът, който ти трябва е прилично количество драйв(но не твърде силен, като удряш по струните съвсем слабо, да се поизчиства), както и някакъв дилей/ехо, настроен бавно(300-400 mS, там ще си прецениш спрямо темпото на песента), с около 1-2 повторения, второто вече почти да не се чува, и като цяло повторенията да не са много силни. Така мисля, че ще си по-близо.