Jump to content
Българският форум за музиканти

dedo pop

Members
  • Content Count

    143
  • Joined

  • Last visited

  • Days Won

    2

dedo pop last won the day on April 5

dedo pop had the most liked content!

Community Reputation

24 Excellent

About dedo pop

  • Rank
    Редовно навъртащ се

Previous Fields

  • Инструмент
    пиано

Profile Information

  • Location
    Септември

Recent Profile Visitors

477 profile views
  1. dedo pop

    Знаете ли как ?

    Уау, Yamaha, видеото е супер. Песента, децата, свършената работа. Баба попадия, която работи в ЦПЛР, изгледа с удоволствие.
  2. Затова на мен допадна Yamaha APX600. От там загледах Yamaha.
  3. Аз загледах Yamaha FSX/FGX 800/820 сериите, но няма къде в България да се пипнат. Хвалят ги по нета. Имам хубав опит с покупката на чисто нов инструмент. От частни уроци, през музикално училище и сега в академия. Племенникът се запали наскоро, юни месец миналата година му взеха китара и напредва, което ме радва. И искам да му подаря хубав инструмент, че скауйърчето си е жив тормоз. С музика няма да се занимава, ама знае ли човек.
  4. Здрасти. Заглавието си казва всичко. Пикъп - под въпрос. Ако китара без пикъп за 900 лв. свири по-добре от такава с пикъп за 900, ще се избере по-добре свирещата.Пипнах Yamaha apx600 и ми легна в ръцете. Посвирих и на китара, предната дъска от смърч масив. Още по-висока класа. Племенникът има Fender Squier SA-105CE и никак не ми харесва. Въпросът е, че искам да подържа китарата. В Динакорд не виждам наличност. Попаднах на продукцията на Кремона и имат интересни предложения, които мога да погледна в София. А ако в Казанлък правят добра отстъпка, не ми пречи да отскоча и до там. И да хапна в кафето под Тракийската гробница, че пускат хубава музика. Китарата ще е подарък, затова се търси нова. Ще взема с мен обекта на подаръка, да ме "консултира", само дето разбира колкото мен. Изненадата ще е накрая, когато си тръгвам без китарата. Затова първо се допитвам до вас.
  5. Съжалявам за грешките. Не виждам възможност да редактирам. Вчера имах хубав повод да отскоча до София и погостувах на сестра ми и племенника, който преди десетина месеца получи хубаво подаръче - китара и оттогава се учи да свири. Ето тук едно набързо спретнато, аз не знам акордите и налучквам. https://photos.app.goo.gl/kQJ5UbWE4fAyWXa78
  6. Здрасти на всички. Намаляването скоростта на на живота засегна и мен. Основно ми засегна главата, спряха много процеси, а самоконтрола ме напусна. На негово място се настани някакъв ентусиазъм, които ме подканя да върша непознати за мен неща. Всичко започна от една покупка в Джъмбо. Купих си мелодика, за огромната сума от 19 лева. С нея издялках две кавърчета: и През това време си купих бас, скуайер стратокастер, наскоро дойде и укулеле. А с китарите нещо ми е труднико. Ама ентусиазмът друго говори. И целия си акъл го слушам. Мина година и стана друга беля, приятел ми подари китарка, акустична. Произведена юли 1984 г., зарязана на тавана в найлонов чувал. Хванах я в ръце, огледах, прав гриф, сериозни проблеми няма, освен разлепена задна дъска. Обаче нещо ми малее. Слагам я до статокастера, ами вярно е по-малка. Премерих я, излезе 82-83 см. Ми сега. Отварям гугъл и го питам какво знае по въпроса. Тука трябва да кажа, че цялото терминология, която ще използвам учих през това време. У гъгълчо ми разказа за 1/2, 3/4, 4/4 китари, че имало класически, акустични и още много видове. Основното проблемче на тази китарка, беше, че е 40 мм на ната. А моят стратокстер нещо е дялан и също е 40 мм и трудно си събирам пръстите. А китарката не звучи зле, приятна е. Нищо, че е 84 набор. По същото време се запознавах с укулелето. Купих си концерт, ама като го хванах, имах усещането, че ще го счупя, много мънинко. Ентисиазмът обаче ми подшушна отново да си поговоря с бай Гугъл. Извади някакви таблици с размери, хванах ролетката и почнах да меря. Дължина, ширина, скала, ширина при нъта, ширина при 12 прагче и се оказа, че тази китара съвпада с разлика от няколко мм са баритон укулеле. Ентисиазмът се ентусиазира и направо ми изкряска в ушите - ще правиш баритон укулеле. Ами сега? Нали членувам в организацията "Пречат ми ръцете, а може би и двете". Но се реших и бам с главата напред, заедно с ентусиазъмът. Пъва стъпка, махане на боята, защото единственото, което не бе боядисано на таз китарка, бяха струните и ключовете, даже прагчетата бях наклепани с боя и лак. И така, препарат за сваляне на боята, търкане с шкурки от 80 до 400, няколко дена се удушихме от тоя препарат и в цялата къща плъзна финия прах, щото вън студено и не ми се работи на двора. Резултатат Не знам какво дърво е, допуснах липа. Обаче, нали луд на шарено се радва, реших, че трябва да се мацне отзад и острани, да придобие по-така, укулелистичен вид. Купих някакви байцове, пет шишета, почнах да мешам, мацам, мешам, накрая ми хареса. И се получи това Отпред оставих натурално, отстрани и отзад по-тъмно, фребборда още по-кафяво, демек - трябва да лъже, че е палисандър. Позалепих каквото бе разлепено, в процеса на лепене стегнах яко със стегите и бам - се смачка малко отстрани. Ами сега? - Мокрене и разпъване, нещо подлагах, правих струвах, заличи се на 99%. До тук добре. Ами финиш? Харесвам лъскавото. Намерих у дома един прастар корабен лак, разредих го 5 части разредител към една част лак и се почна. Всеки ден по една ръка- Минава седмица, дървото изпива лака и нищо не се получава. Отново почнах да чета и новото познание дойде. Открих френската полировка. Това французите си заслужават уважението. Много хубави неща са дали на тоя свят. Като френското полиране. Търсенето на шел лак се увенча с успех. В църквата редовно идва един дядо, чийто баща някога е работил в едно от големите предприятия при нас - правили са мебели. И ми даде едно бурканче шел лак на люспи. Отивам в аптеката, търся 99% спирт, ама няма. Дадоха ми 95%. Нейсе, преживях го. Направих си разтвора и се почна здраво ръкоделие. Мажа, гледам клипове, пак мажа, гледам други клипове как се прави и китарката почна лекинко да понаблестява. Ха, дойде и задоволството и удовлетворението. Ентусиазмът се удвои. По това време почнаха да ми идват от Китай дребни пратчици с разни нещица - кокалчета за нът и седло, мостове няколко броя, ключове. И двойният ентусиазъм стана троен. Реших, че баритон укулелето ще е с 8 струни. Отново четене, запознаване и т.н. По същото време ме помолиха за съдействие при поръчка на укулеле, щото вече се водя познавач. Поръчахме от Томан, като се възползвах и аз с поръчката на струни за 8 струнен баритон. Третият ентусиазъм ми подсказа да се поинтересувам от бас укулелето. Тук само ще вметна, че от детство ме интересува басът. Как така се мести нагоре-надолу, прави бум-бум и изведнъж музиката става пълна. Опитвах да чета и се отказах навреме, щото ентусиазъм имам, ама раздел за запомняме и осмисляне в главата ми няма. Но пък си имам у дома музикант, който ми обяснява някои нещица. И така - какво е това бас укулеле. Ами абсолютно същият размер и скала като баритона. Значи трябва да се търси отново 1/2 китара. Двете седмици ровене в базар, олх и т.н. се увенчаха с успех. Намерих си 1/2 Орфейка, даже си има и име - Лора. С нея се почна същото. Сваляне на боя, шлайфане и се оказа, че е ползвано читаво дърво. Предната дъска обаче търпи критика - най-вероятно е топола, както му викаме тука - кавак. Нейсе, преживях го. Беше поиздута на моста, който се оказа завинтен с две винтчета. Понатиснах за няколко дена и се поизправи. Тук без боя Нея подхванах директно с шел лака. Дойдоха струните за баси от аликспреса, дойдаха ключовете и дойде време за събиране. И проблемите наскочиха. На баритона три пъти махах лака от предната дъска, в момента е четвъртия. И пак не ми харесва. Тръгнах да слагам прагчетата, но те се оказаха по-меки от сварени макарони и станаха на нищо. Айде пак четене, размери на прагчета, видове, модели и т.н. Поръчах, дойдоха и тръгнах да слагам прагчета. Криво ляво се получи. Издрах здраво имитацията на фретборд, мазах пак с байц и лак. По време на чукането с чукчето стана огромна беля. Главата с ключовете, които бях сложих се счупи. Оххххх. Ново предизвикателство. Залепих, стягах вързах, оставих 48 часа. Изрязах някакъв крив канал, наврях в едно 8 мм шпилка, залях с епоксидна смола. Чаках 24 часа. Шлайфах, пак байц, пак френска полировка. Опс, забравих да кажа - махнал моста на първата китарка, някак си го разлепих, нараних дъската, пак шкурене и пак лакиране. Още две седмици. Залепих новия мост. Дойде време да слагам мост на баса, - проблем, колкото и да се стараех, на стария мост направих прорез в който седлото играеше. Реших, че ще правя нов мост. През това време си купувах пилички, линии, лепила, шкурки, бургии, стойка за бормашина и какво ли не още. Успях да направя мост. Да са живи и здрави хората, дето са направили фрет калкулаторите, защото съм чувал нещо за Питагор и знам колко е важна дължината на струната и точно къде трябва да се натисне, за за излезе верен тон. С жената мерихме, слагахме, пак мерихме, накрая залепих. Моста на баритона се оказа на място, но на баса е искал много голяма компенсация на втора, трета и четвърта струни. И почнах с фината работа - да правя нътове и мостове. Някои отидоха в коша. На 8 струнния баритон няколко пъти запълвах каналите с лепило капчица и сода бикарбонат. Накрая до докарах да няма фрет бъз. Меря на 12 прагче, всичко точно, леко повдигнах по-дебелите струни, на седлото жулих в определена посока, да се получи правилна интонация, която е в поносими граници. За съжаление при баса ми остана един проблем - седлото е нисичко. И тук искам да попитам - какво мога да му подложа, става дума за максимум до 1 мм? Ето и финалните снимки Благодаря за вниманието! Дано не съм отегчил някого. Някой ден, по-скоро нощ, ще опитам да посвиря на тях и направя някакъв кавър. Дано не стане гавър.
  7. Друга хубава книга е Нейгауз, За изкуството на клавирното изпълнение
  8. Изпуснах възможност. Емануил Иванов дойде вкъщи и е свирил 4 часа, а аз бях поел един селски ангажимент и успях да чуя само няколко акорда от Рахманинов 3. Ами, пианист световна класа. Поне разбрах какво си е взел - http://kawaibg.com/product/315/kdp-110-digital-piano.html
  9. Синът обикновено споделя изключително много разни технически подробности, но и аз обикновено забравям почти всичко. Начинаещият пианист трябва да седи маалко по-високо и с времето да сваля столчето. Като понапредне ще намери най-удобната за него поза. Която понякога обаче е неудобна за дадено произведение и се налага да я коригира. Съвет от преподавател - едно и също произведение да се репетира с различни височини на столчето, достигайки до неудобни позиции, като се внимава и за най-малкия намек за болка. Не съм фен на Божанов, но няма как да отрека гениалността му, с която и впечатли журито на Шопен. Там се срещат примерно 40 напълно изравнени като възможности изпълнители и победителят е този, който представя нещо различно и невиждано досега. Божанов показа как може в доста свит динамичен обхват да представи в пълнота дадено произведение. Звукоизвличането му е неповторимо. Но моето ухо търси друго. Глен Гулд свири на още по-чепат стол, едновременно нисък и силно наклонен. Володос свири на стол с облегалка. Синът си хареса стар социалистически въртящ се стол с облегалка, и само с него свири вкъщи. С пила си направи чертички и според зависи какво търси, вдига или сваля. И наистина звукът се променя. Ето и вътрешна информация за 16-то издание на конкурса "Шопен". В момент на откровение член на журито споменал, че след като минал конкурса и гледали видеозаписите, се чудили как са дали награда на Юлиана Авдеева. Която обаче имала изключително силно сценично присъствие и магнетичност. No.14, вярвай на учителката. За умирането не прави планове. Дедо поп ти казва. Така и така в постовете ми все има някакво видео, ето едно тайно от преди 8 години на Емануил и моя син.
  10. Благодаря за клиповете. Радват. Много! Втората част на Соната 14 те чака. Технически не е трудна, ще се справиш. Една страничка е. Колкото и да е добър даден музикант, годините човешки опит, положителните и отрицателни преживявания обогатяват музицирането му, което се усеща при първата част на сонатата. Много сериозен напредък имаш за тези две години. Записът от 2018 показва неосъзнат и неконтролиран баланс между двете ръце, лявата доста натежава, докато вчерашните записи са съвсем други, много хубав умствен контрол над лявата ръка. Ако имаш възможност да посвирваш от време на време на някой голям роял, примерно Стейнуей Д ще усетиш колко трябва да се внимава с баса. Ноктюрното също ще стане цялото. Много голяма помощ, като подготвящ етюд за него е "Гайда" на Димитър Ненов. Осмелявам се да дам и една препоръка - опитай да седнеш по-високо. Горната част на ръката, тръгвайки от рамото трябва да прави лек ъгъл с тялото, а ъгълът между мишницата и предмишницата задължително да е по-голям от 90 градуса. Ако е по-малък мускулите са постоянно контрахирани, което те лишава от възможността да ги използваш в пълнота. Навеждането на тялото напред принуждава мишницата да мине зад торса, което още повече ги свива и контролът става нищожен. Когато видиш голям пианист да прави това, имай предвид, че го използва съвсем целенасочено. Относно самокритичността. По принцип сериозните музиканти си позволяват самоконтрол до определена степен. Предпочитат да се доверят на преподавател, приятел, диригента... Гледам съм клипове с репетиции на Пламена Мангова, чийто преподавател/ментор седи в залата и коригира. Тя е уникален музикант и изпълнител, много богат на чувства и емоции, относно техниката ѝ е безсмислено да се говори, но търпи "критиката" на човека от залата. Та нека обобщя - не си вярвай много, когато не ти харесва. И аз на стари години си изпълних детска мечта, все едно започнах нов живот. Тази година си купих ей тези две хубавици, които ми носят много радост и релакс. И в редките случай, когато може да се съберем, си доставяме такива удоволствия https://photos.app.goo.gl/YdrZfubFsrJruB4s7
  11. Майката на Емануил е от Септември, живее на 100 метра от нас, баща му от съседното селце, но реално живеят в Пазарджик, откакто се е родил. Започва да свири рано, първоначално в читалище при добър педагог. На 13 години започва сериозна работа с акад. Атанас Куртев и това го изстреля. Работил е и с проф. Людмил Ангелов, посещавал е доста майсторски класове, най-комичното от тези класове е препоръката на проф. Дмитрий Башкиров, че трябва да се занимава с висша математика, а не с музика и само две години след това Емануил го опроверга. Висше учи в Англия, не помня преподавателя му. В неговото обучение не са присъствали теоретични предмети като солфеж, хармония, история на музиката и други, практически като камерна музика, съпровод, но тази "липса" въобще не му попречи да се развие като изключителен пианист. Доколкото знам, Kawai-я на Еануил е дигитален. Все ще се засечем някъде и ще го питам. Но той е над тези неща, защото и на какъвто инструмент да свири не му пречи, защото изключителната му интелигентност компенсира недобрия инструмент. И да си призная, удоволствието да си лежиш вкъщи на дивана и да ти свири топ пианист е несравнимо. Ето едно видео, над което имам авторско право Тази година при първото ковид стопиране на реших да използвам времето ползотворно и опитах да посвиря някои песнички, като примерно пиано партията на "Sound of silence" в изпълнение на Disturbed и независимо, че спазвах правилата при репетиране, не успях да свържа лявата и дясната ръка. Консултирах се с преподавателката на моя син и интересното бе, че само като споменах какво съм опитал тя директно зададе въпроса "Успя ли да свържеш двете ръце?" и се засмя. На моите години мозъкът не успява да подаде необходимата информация на двигателния апарат. Отделно с годините минах през нкяои болежки и за съжаление определени лекарства съсипват ЦНС и ми убягват определени елементарни неща от ежедневието. Затова се радвам на No.14, че има смелостта да се захване. И може да е нахално, но ще се радвам на някое видео.
  12. Миналата година българският пианист Емануил Иванов, на 21 години, завършил езикова гимназия, без както казваш формално музикално образование, спечели топ конкурса Феручио Бузони. Купил си е Kawai , не знам модела.
  13. Хубава тема с полезни мнения. Наистина пианистите предпочитат отворените слушалки. Проф. Катаржина Попова-Зидрон (председател на журито на конкурса "Шопен") ползва отворени слушалки AKG, не помня модела, доста скъпи. Относно разсейващите фактори, същата преподавателка препоръчва в последният етап на подготовката да се ползват различни средства - примерно две настолни лампи на инструмента, насочени към пианиста (осветлението на сцената е безкопромисно) също и пускането на някаква музика по време на репетиция. Дигиталните пиана не могат да заменят истинският роял, но са решение за работата вкъщи. @No.14 - поздравления за всичко. Аз съм на 48, единственото което мога е началото на "Балада за Аделина". Тази година опитах елементарни упражнения за втори клас в музикалното и не ми се получи. Отказах се. По въпроса за микрофона, ползвам Behringer C2 https://www.thomann.de/gb/behringer_c2_stereoset.htm за цената си предлагат много повече, но искат фантомно захранване, което означава да се налеят пари в аудиоинтерфейс. Може би кондензаторен с USB ще свърши доста добра работа. Примерно - https://www.thomann.de/gb/behringer_c1u.htm
  14. Пуснете слушалките на средна сила да свирят няколко нощи. Има истина в разсвирването. След 24 часа постоянно свирене звукът се променя осезателно към добро. Не се сетих че импеданса може да създаде проблем.
  15. https://www.muziker.bg/beyerdynamic-dt-880-edition-250-ohm Струват си всяка стотинка. Използва ги студент пианист.
×

Important Information

We have placed cookies on your device to help make this website better. You can adjust your cookie settings, otherwise we'll assume you're okay to continue.