Steppenwolf

Ау, предложение за beering, това чак сега го виждам. Благодаря! С удоволствие, и то без значение кой ще черпи, стига да си от Русе-то. Или да имаш наминаване насам!

.

Mail sent. Не знам дали някой друг го е пратил, но занапред нека който прати мейл по request, да поства, че да не тъпчем евентуално пощата на желаещия с едно и също.

Почетох малко въпреки затварящите ми се очи... Ами това, което виждам, е, че авторът си е теория чрез сглобяване на известни от музикалната теория фрагменти (с акустични корени). Ще дочета утре. Хубав линк.

Евтим, май и ти си нощна птица като мене... Ще ти е възможно ли да копираш текста от уебстраницата и да ми го пратиш на мейла през форума? Мерси! P.S.: Докопах се до ПДФ-то, успях да дръпна. Сега ще го погледна.

В консонанс с Владо до голяма степен...

Yanni е феномен... Самоук, доколкото е коректно да се ползва това определение, защото не знам имал ли е интерес и някакви занимания изобщо по теория, а и не се оправя с класическата нотация, но има абсолютен слух, който активно използва в писането на музиката си - слухарски. Завършил е психология и е шампион по плуване.

Ако ти стига до 15-16к записът, дори да е компактдиск, то е много вероятно диска ти да е пиратски и правен от МР3 (често наблюдавано явление напоследък). А обертоновете теоретично са безкрай. Разбира се, практически има разлика и съответно край в долавянето им - все пак съществува вид на материала, съпротивление на средата, температура. Но запис, който е до 15-16к, и такъв, който е с честотна лента до 20, звучи различно! Като багра в музикалната картина... В определени пасажи, съгласно емулирания психоакустичен модел и неговата прецизност/рязкост, се орязват тези по-високи честоти от един lossy формат (според нивото и честотата им и тези на останалия сигнал около тях), за да не се заделят битове за тях, тъй като поради маскирането в даден съббанд няма да бъдат изобщо възприети - това е оправдано, ако се извършва фино. МР3 моделът обаче е вече стар, по-груб и може би разликата от оригинала няма да е явна (при 128-160кbps) само за възрастен човек (повече от 40 год). Едва при 320 за всеки е трудно да се определи . И при всичко казано следва, че при този нисък битрейт и рязане след 15к музиката е значително контузена. Понеже имам общо с разработчиците на МРС аудиоформата, ще отбележа, че един от психоакустичните модели е много фин (въведен още в началото, когато беше МР+) и е базиран на слуха на 15-годишно момче (Filburt), който чува до 24к. И казва, че за него музиката звучи различно, ако включва до 24к и ако включва "само" до 20к!

Дели се основно на абсолютен и относителен. Вероятно твоят е относителен, ако възприемаш интервалите между тоновете на една мелодия и знаеш какви са, но имаш затруднение да кажеш кои са самите тонове. Същото може да се каже и за хармонията. Като е възможно да имаш склонност да определяш по-добре мелодични интервали, отколкото хармонични, например. Хубавото на относителния слух е, че възприема хармонията повече като едно цяло (още повече, когато е затворена). Човекът с точен (абсолютен) слух по-скоро я разбива на съставните й тонове, прави й дисекция, което лично на мен ми се види избелващо по отношение на цвета и усещането, което хармонията ности като цялост. От това следва, че хората с точен слух имат и по-голяма чувствителност към тембър. Вероятно склонни до известна малка степен и него да разбият. Абсолютният слух често се развива у деца, ранно започнали развиването на музикалния си слух - свирене на инструменти и т.н., т.е., не е задължително пуснат подарък от горе.. Това ще рече 4-5-годишна възраст, когато мозъкът е буквално отворен да се учи и се оформя тепърва, подобно на меката костна система. В тези основи бива вложен и абсолютният слух и обикновено детето наистина развива такъв. Хората с точен слух понякога и не пеят добре! Цветът на тона наистина се определя от основата му, както е казал Евтим, а обертоновете са нюансите му. Едно точно око, гледащо под лупа примерно, ще види нюансите като самостоятелни цветове, вплетени измежду останалия цвят. А инак се смесват и изглежда като нюанс, промяна на основния цвят.

MP3 encoders при 128 обикновено режат честотите над 15 или 16 kHz, психоакустичният модел е що-годе сносен дотам, оттам нагоре куца (за всички битрейти). Не е редно да се режат от 12kHz @128kbps (зависи от качеството и съответно модела на кодера, де).

well done

Майк Олдфийлд обаче записва няколко пъти Tubular Bells (примерно) през годините, за да вкара подобрение, включително и на микса.

Евтиме, съгласен съм за БГ говорителите. А относно Металика - за подобна преценка MP3 @128kbps, е... малко неприемливо, според мен... Съгласявам се с част от написаното. Дори да има неточност поради момент на творческо пресилване, май долавям какво искаш да кажеш.

За усилването, което Katsko препоръча, съм съгласен донякъде, но съвсееем малко. Не бих казал "фалшиво" звучене, акордовата прогресия си е добре. Но този дисонанс (предполагам, с Катско говорим за едно и също) лично на мен ми е малко рязък и следователно обезпокояващ. Би звучало по-кротко и меко и не така пропадащо, ако акордът е изнесен в по-слабо тактово време и е с по-малка продължителност (да не е така акцентирано). И да не забравяме също, че хармонията не винаги се използва с функционална цел, тя може да бъде и нефункционална. За прогресията - ОК си е като цяло. А и вероятно авторът търси този ефект. Съденето по този въпрос лично аз не го толерирам много! А относно споменатия блясък на clean и вместването на китарата в цялата инструментална картина - мисля, оттам иде известно разминаване - за нивото, както каза автора, и по блясъка (от останалите инструменти). Може би малко отделни фини EQ настройки..? Малко укротяване в ниските, дето Евтим каза.. Относно евентуалната фалшива подправка - пусках няколко пъти, не долових нещо дразнещо. Започнах да си внушавам, че бекграундът леко се разминава по височина. Възможно пък Евтим да е прав и да има разминаване в темперамента.. :think: Ще чуя утре след сън отново, на свежа глава. Не съм абсолютист. На мен ми хареса парчето!

Пак си е шум, но вследствие на интерференция (евентуално). За Audigy-то съм съгласен с Евтим.

От Musicians Instutute нямам чак толкова отлични впечатления.

Ако ще дълбаем телефонните централи, нека поне са точни сведенията и неподвеждащи, нека са приближаващи, а не отдалечаващи. Акустичният знак АТЦ (Автоматична Телефонна Централа) е с честота 425Hz ±25Hz, т.е. има толеранс и при различните централи е възможно да има разлики. 400 е възможно най-ниската честота. Специално на моя телефон чувам същото, каквото при изсвирване на тон "ла" 440Hz, следователно от моята АТЦ сигналът е най-малкото много близък до 440 Hz.

Welkomen и от мене.

Glacierise, казаното от теб прилича да е хубаво. Аз не съм китарист, но дълбая много в теорията и както бях писал под предния псевдоним Stone, имах желанието да направя сайт по музикална теория, но не просто превод, а редакции, добавки и промени - обяснения по моему и изяснения. Изисква време за отдаване, което напоследък ми е оскъдно, и не знам кога ще стане. Вбъдеще би могло някакво сливане да измислим - един повече по едно да работи, друг - по друго (примерно, пишеш по практическата част, аз пиша из раздела по хармония и полифония, и т.н.). Това като възможност, щото, както отбелязах, нямам на идея кога ще мога да се хвана с такова чудо. Сега имам доста стари изпити да вземам и вземането им е спешно и наложително (от рода на икономики и пр. ).

Значи, за горното не искам да съм разбиран погрешно - че трябва да си физик, едва ли не. Е, изреденото - интерференции, модулация (амплитудна, честотна, фазова, импулсна...), нямаше как, беше ми в програмата в електротехникума, но и преди това ми бяха любопитни. Подобни влизат по-скоро в професията на един озвучител, макар да се изучават стандартно и по физика в гимназията, подобно на Фурие във висшата математика (което е най-важното за разбиране на музиката, то си е душата на звука, оттам почват другите разклонения), тъй че за тия неща като природа и физика няма оправдание, ако някой го е мързяло.. Или пък, може да бъдат разгледани от занимаващите се със синтез и програминг. А за композитора е важно да знае предимно музикалната акустика и психоакустиката - тези два дяла, за да разбира функционирането на музиката. Няма как качествено да бъдат обхванати всички неща, няма човек за всичко. Един русенски джазист казва, че за да си добър в нещо, трябва предимно с него да се занимаваш (затова си има озвучители, композитори и т.н.). В противен случай тук-там ще има пробойни. За мен е много важна теорията - тя е твърдата глазура отгоре върху сладкиша, който приготвям с фантазия във въображението. Ето какво казва Michael Cretu (човекът зад Enigma и съпруг на дископевицата Sandra): Question: You think musical notes, do you hear inside your mind what you then write down? Michael Cretu: No, I don't. I just use my classical know-how a lot. With certain changes of key, I just know what's wrong and what's right. This is no accident but calculated. I do "hear" that this is right. There are things on the album, for instance, when my son came into the studio and I scared him. It creates a set of noises in the background which I left on because it's perfect. Ай стига с офф-топика .

Може, да, но наистина ще е неточно. Изобщо, духови инструменти трудно се пресъздават. За чист синтез пък и дума не може да става, ще е драйф...

Твърде много приказки, цял офтопик се получи... Не че f1_sound не е прав, дори напротив - съгласен съм с почти всичко, казано от него на място. За класиката - о, да, та това е именно музиката, изградена на най-много правила и норми. Но западните учебници не са по-лоши. Дори често пъти напротив - по-модернизирани и достъпно обяснени. Вземи учебниците на Бъркли, например. Дори там се разглеждат неща, които тук са по-слабо засегнати, и под повече ъгли погледнати. Общо взето, не ми е харесвало това, че се остава впечатлението, че муз. теорията трябва да се зубри, а не да се разбира. И че не е логична. Може би проблемът иде от това, че стандартната програма малко засяга природата на музиката, акустиката... А при нас сякаш липсва развитие на програмата... Аз съм самоук. Което, предполагам, не значи по-зле подготвен, некадърен теоретично и пр. Защото от 5-6 години насам имам голям интерес именно към музикална теория, нови подходи, които сам да обмислям, и т.н. И съм се самообучавал по няколко часа дневно, особено в началото. Мисля така: Който не е учил примерно хармония и полифония по класиката, почти нищо не е учил! Беше казано: "Първо научете правилата, после ги нарушавайте!". И вярвам, че красотата на музиката е именно в нейната простота, както Чайковски твърди. Другото са замазки. Който го може, може да го направи просто и с малко. И именно тогава блясва гения. Останалите търсят новости и трупане на хармонични куриози...

Идеи? Предложения? Или линк директно?

Всяка една идея става за нещо и може да се употреби. Ако не ви идва продължение, направете запишете я, докъдето сте. Едно парче се пише от един ден до няколко месеца или година понякога. Някои композитори правят така.