Steppenwolf

Точно това е болезнено. Тук малцина биха се заинтересували. В чужбина обаче е различно.

Не ти разбирам въпроса. Полуумален септакорд е това. Трудновъзприемчив е ладът, понеже я няма така важната доминантова степен - чиста квинта над тониката, което е и вторият най-стабилен интервал след октава, - а има тритонус. Всичките степени са ниски - тъмен лад. Нестабилна "тоника". Съответно, звучи странно.

На въпроса... Според мен, зависи от стила. Ако си по-комерсиално ориентиран, съответно и с повече сценични изяви, клипове и т.н., видът става важен фактор. Но в никакъв случай по-важен от това, какво правиш. Все едно е баба Яга, нацапотена с грим. При некомерсиалната музика значение има почти само какво правиш.

Това, за което говориш, са акордовите скали, които определят акордите и тежненията им. За даден акорд може да има няколко възможности, които следва да се подберат и логически да пасват на контекста, като се взема предвид и функцията на акорда. Така например посоченият C7#11, ако е с доминантна функция (примерно си в F major), ще използва миксолидийски лад с увеличена ундецима. Та би било трагикомично, ако музикантите от Куку-бенд не знаят за какво става дума. Според мен, те са добри музиканти и особено Маестрото е много добре ерудиран. Абсурд е да не са запознати с това, мисля.. Инак, за чуждестранните учебници съм съгласен с теб. По принцип, алтерираните скали, които носят имената на старинните ладове + знаци за алтерация (като този) могат да се намерят като разновидност на мелодичния, хармоничния и бихармоничния мажор и минор.

iBobz, имаш по-голямо сърце, отколкото на рокаджия, според мен. :inlove: fLiSk, ако се занимава човек с блус, следващата стъпка би била джаз (нагоре), а не метъл (според мен).

Albano И мерси за задълбоченото обяснение.

Да. Но нямах това предвид. Така по-скоро се допълват и образуват общата спектрална картина... В смисъл, да са с големи честотни разлики и по-независими, т.е. все едно два различни тона, но може би тука ще са нужни два различни въздушни потока и т.н. (в сферата на фантастиката остава казаното за двугласието).

Да, две са. Това имам предвид - да са активирани максимално и едновременно (за това, дето adXok казва), ама знам ли дали е възможно...

В смисъл, че се касае за едновременна активация на всичките (поне тъй съм чувал). Анатомията тук ми е непозната, следва вокалистите да се изкажат по въпроса (или някой, запознат добре с анатомията). Ако изобщо е възможно да се постигне това физически. И как.

цветина, това вече бе казано от останалите участници, мисля. adXok, това сигурно ще да е момента на активация и на другите гласни струни. Естествено, добива се и темброва оцветка от вторите, но не знам как се получава това. Нали си виждал по филмите как говорят извънземните.

Госпожице, В различната литература от различни преподаватели и университети съм срещал известни разлики относно абсолютния праг на гласовете и докъде са си позволили да го означат. Парашкев Хаджиев пише едно, по западни учебници друго има (писани от професори също). С друга цел дадох линка, а не с цел глупави спорове - намерих ти го от google. И това не е "псевдосайт" или лична страница на някой си. Успех.

"а по книгите могат всичко да си пишат- важно е как е в живота" - no comment

Специално за тебе изнамерих източник: http://www.music.vt.edu/musicdictionary/ap...oice/voice.html В частност: http://www.music.vt.edu/musicdictionary/te...zzoSoprano.html Сама можеш да прочетеш какво е написано там. И обхватът е даден.

Айде стига сега. Поне аз не съм искал да се нахвърлям върху никой, от поста си личи... или пък да се заяждам за алта (мецосопрана лежи между алта и сопрана, mezzo - полу, между). Въпреки че, както казах, във вокалните теми вероятно повечето пишещи знаят повече от мене (това е много специфична област!), смея да твърдя, че в този форум има и по-ерудирани от тебе, повече чели по въпроса, по-дълбочинно и т.н. На мене също би ми било любопитно да те чуя как пееш, преди някой и друг ден ти отговорих в темата, където търсеше композитор. Чао засега.

Да. Ама (поне) от коректност, приемам засега, че пропускът й е неволен.. Всеки, занимаващ се с музика, обикновено си има любима област, която му е от първостепенен и най-дълбок интерес. Е, лично моят не е пеене и вокали (теория е - хармония, полифония, аранжиране, анализ....) и съм по-далеч от този подфорум, да не говорим, че хич не си харесвам гласа (според мене, е ужасен), ама поглеждам от време на време тук и се зачитам. Сега не можах да не отговоря (постът ми има по-скоро характер на размисъл, пък дали ще индуцира такъв, е отделен въпрос): Подобни постове като последните ти един-два, Цветина, ми е трудно да възприема/разбера, какво толкова дават на автора си (на тебе)? Какво толкова постигаш с подобни изказвания и фръцвания? Защото преди съм участвал и в чуждестранни музикални форуми, но никъде не съм виждал подобно отношение, което е характерно за у нас, и чак съм се възхищавал и учудвал от любезността на участниците помежду им! Даже да не е из музикални форуми - те са само частен случай, - а навсякъде. Просто хората са отзивчиви и сякаш се радват, когато някой се интересува от същото, с което и те се занимават, и като на "брат" или поне роднина от амнайсто коляно или лакът са готови да си помогнат, обясняват си, вместо да се перчат (дори без доказано основание) и да си бият тия коленца и лакти. Ама у наше село го няма още таковата. Уж всички сме хора, ония люде и те (дето ужким са маскари), ама явно ние сме по-хора (или по-нехора)? И Булгария ще ми припкала към ЕС. Първо ЕС да дойде в ***БъГъ**. Продължава разработката на теории по въпроса, що е тъй у нас. Ама е за философски, пръсточешещи теми. Аз лично още нямам (много) краста по пръстите. Преди 'сичко, Бог здрави (глъсуве) дъ ви дауа.

Което обаче е без особено значение при една 128kbps MP3-ка. А и не съм ги слушал на качествена техника. Хубави са самите композиции и техниката на свирене, с доста динамика и съответно изразителност.

Музиката е акустичен и психологически феномен. Изкуството е, изследвайки и учейки тези връзки и зависимости, да построиш информационен канал и да индуцираш през него чувства, да разказваш, да разкриваш с музика и т.н.... Не случайно Да Винчи е казал: "Изучи науката на изкуството, изучи изкуството на науката". Когато се слуша музиката цялостно, може да се усети емоцията, стига нещо и до въображението. Когато се слуша анализаторски, това не става. Просто се виждат градиентите, които я съставят и са използвани, как е построена. И е съвсем нормално, сами по себе си са извън цялостта. Това обаче не ни прави критици, за щастие. Литературните критици, които пишат критика, често са неуспели комплексари, които чрез критиката (понякога доста люта) избиват комплекси от литературните творци. С музикалните критици също го има този момент. Но най-силен пример в днешно време са жалките псевдожурналисти, правещи с вонящата си пикоч жълтата преса. Обикновеният слушател също може да каже защо харесва някой изпълнител. Но по друг начин. Понякога именно ухото и мнението на обикновения слушател се оказва много по-ценно от на някой си музикален критик.

При тебе е. EDIT: Е да, ама не -> Remote host said: 550 : User unknown Какъв е тоя мейл-адрес, дето си го дал.

Успех!

Ами, просто човекът е насъбрал известните неща в тази теория. Дай един мейл на ЛС, ако искаш, и ще ти пратя .pdf

Ами, много бесен интерес.

Дали е модулация или не се определя от това, дали акустично започва да се приема като нова тоника и дали е потвърдено. Това се разбира в контекст. Преминаването към субдоминанта на дадена тоника също е модулация, ако субдоминантата се затвърди като тоника. Това ще рече, спрямо нея и по отношение на нея да се развиват функциите, което включва и потвърждаващата каденца. Ако няма такова последващо развитие, то не е модулация, а отклонение, странична тоника, временно отстъпване, след което развитието продължава в старата тоналност. В случая, Аm се алтерира в мажорен, за да съдържа водещия чувствителен тон и да има по-силно изразена функция и по-голям акцент за Dm. Тази функция ще е по-слаба, ако се изсвири Am, защото не съдържа водещ тон и има по-малка тенденция към тониката на Dm. С А7 става още по-силна, а пълнотата се осигурява и от предшестващата субдоминанта. Добавянето на секста евентуално действа още по-напрегнато, съдържа супертоничната степен (което е еквивалентно на полуумален септакорд върху II), която, макар и по-малко от IV и VII, също има известна чувствителност в лада. Трябва да се отбележи, че използването на sus акорд върху доминантовата степен отслабва доминантовата функция и не акцентира така страничната тоника, не осигурява толкова напрежение, понеже не съдържа водещия полутон под тониката и ликвидира тритонуса. В примера на Glacierise, E е доминанта за Am, но се разрешава лъжливо и се прави едно хроматично движение, но пък примерно ако E се алтерира в минорен, той става ii за Dm, което отваря възможност за: Em(7) - A7 - Dm с елиминиране евентуално на Gm, понеже субдоминантовата функция се поема още от Em. Може евентуално преди това Gm (но без секста!) да предшества Em7, като съдържа субтоничната степен на Am натурален, имайки по-меко звучене и отслабена доминантна функция за Am, служейки така и като общ акорд, и т .н., и т.н....

Абсолютно се вмества и в моето мнение и мислене по този въпрос! Много добре казано.

И аз си карам с CoolEdit. Промени има малко, които не са ми трябвали досега особено, освен това предпочитам няколко пъти повече WaveLab. А и Audition 1.5 е по-тежък. Имах го и го затрих, ама все пак май го съхраних преди чистката на някое CD. Но си прецени все пак: http://www.adobe.com/products/audition/newfeatures.html