Steppenwolf

Значи, за горното не искам да съм разбиран погрешно - че трябва да си физик, едва ли не. Е, изреденото - интерференции, модулация (амплитудна, честотна, фазова, импулсна...), нямаше как, беше ми в програмата в електротехникума, но и преди това ми бяха любопитни. Подобни влизат по-скоро в професията на един озвучител, макар да се изучават стандартно и по физика в гимназията, подобно на Фурие във висшата математика (което е най-важното за разбиране на музиката, то си е душата на звука, оттам почват другите разклонения), тъй че за тия неща като природа и физика няма оправдание, ако някой го е мързяло.. Или пък, може да бъдат разгледани от занимаващите се със синтез и програминг. А за композитора е важно да знае предимно музикалната акустика и психоакустиката - тези два дяла, за да разбира функционирането на музиката. Няма как качествено да бъдат обхванати всички неща, няма човек за всичко. Един русенски джазист казва, че за да си добър в нещо, трябва предимно с него да се занимаваш (затова си има озвучители, композитори и т.н.). В противен случай тук-там ще има пробойни. За мен е много важна теорията - тя е твърдата глазура отгоре върху сладкиша, който приготвям с фантазия във въображението. Ето какво казва Michael Cretu (човекът зад Enigma и съпруг на дископевицата Sandra): Question: You think musical notes, do you hear inside your mind what you then write down? Michael Cretu: No, I don't. I just use my classical know-how a lot. With certain changes of key, I just know what's wrong and what's right. This is no accident but calculated. I do "hear" that this is right. There are things on the album, for instance, when my son came into the studio and I scared him. It creates a set of noises in the background which I left on because it's perfect. Ай стига с офф-топика .

Може, да, но наистина ще е неточно. Изобщо, духови инструменти трудно се пресъздават. За чист синтез пък и дума не може да става, ще е драйф...

Твърде много приказки, цял офтопик се получи... Не че f1_sound не е прав, дори напротив - съгласен съм с почти всичко, казано от него на място. За класиката - о, да, та това е именно музиката, изградена на най-много правила и норми. Но западните учебници не са по-лоши. Дори често пъти напротив - по-модернизирани и достъпно обяснени. Вземи учебниците на Бъркли, например. Дори там се разглеждат неща, които тук са по-слабо засегнати, и под повече ъгли погледнати. Общо взето, не ми е харесвало това, че се остава впечатлението, че муз. теорията трябва да се зубри, а не да се разбира. И че не е логична. Може би проблемът иде от това, че стандартната програма малко засяга природата на музиката, акустиката... А при нас сякаш липсва развитие на програмата... Аз съм самоук. Което, предполагам, не значи по-зле подготвен, некадърен теоретично и пр. Защото от 5-6 години насам имам голям интерес именно към музикална теория, нови подходи, които сам да обмислям, и т.н. И съм се самообучавал по няколко часа дневно, особено в началото. Мисля така: Който не е учил примерно хармония и полифония по класиката, почти нищо не е учил! Беше казано: "Първо научете правилата, после ги нарушавайте!". И вярвам, че красотата на музиката е именно в нейната простота, както Чайковски твърди. Другото са замазки. Който го може, може да го направи просто и с малко. И именно тогава блясва гения. Останалите търсят новости и трупане на хармонични куриози...

Идеи? Предложения? Или линк директно?

Всяка една идея става за нещо и може да се употреби. Ако не ви идва продължение, направете запишете я, докъдето сте. Едно парче се пише от един ден до няколко месеца или година понякога. Някои композитори правят така.

Offtopic?

Някои от нещата, които аз съм писал, са по спомен от една книга по ремонт на радио- и телевизионна техника за различни модели апаратури + схеми. А на който му е интересна схематичната реализация и разбира от електроника, бих му препоръчал и да се запознае със схемите и принципите им на действие (за Долби става дума).

Съживяване на поостаряла тема, но пък хубаво! Това с петолинията и оставянето на идеята да престои (като хубавото вино) също го практикувам. Но пък идеята ми идва често пъти цялостна във въображението, често пъти породена от мисловен визуализиран пейзаж или пък видян такъв. Понякога и от настроение, което често пъти пак поражда някаква картина. В повечето случаи lead-a си идва директно заедно с хармонията и останалите инструменти. Ако дойде като моментен фрагмент, без идея за развитие, доразвивам го или чакам да дойде идеята. Понякога толкова се оставям на въображението, че захвърлям и губя представа за тоналност и т.н., макар често пъти неосъзнато да съм в точно определена такава. След това започвам теоретични проверки и анализи, в началото всичко е свободно. Теорията я ползвам като указателни стрелки към възможни пътища и идеи, но не и като манипулиращо и изграждащо средство. Тя трябва да ни служи, не ние на нея. И композирайки, по-често предпочитам да правя нещата цялостно - хармонията заедно с мелодията, а не поотделно (или поне не продължително). Защото така се разтяга и изтънява връзката помежду им.

done

Intel-ски инструкции на AMD обикновено не са необходими, повече от ясно е, те са използвани само от определената Интелска архитектура ("вътрешни" за нея), въпросът бе друг - бройката разлики, но се отнася за нейде назад във времето. А само Интелски инструкции - даже мисля, че ги няма вписани и в една моя доста дебела книга по системно програмиране на Асемблер. А за разликите... аз съм малко от педантичните типове, че на това отгоре и Интелски поддръжник. Ех... Не се заблуждавай, че образователната система се е издигнала особено и разглежда такива неща и тъй подробно. По-скоро, ако някой знаещ преподавател с желание (какъвто бе нашият) подхвърли нещо и запали едно пламъче любознателност, та после някои от любознателните да си разгледат материалите и/или да разговарят и да се срещнат с него в определено свободно време. А това, поне при него, си струва и е като да ти подарят билет за концерт на Pink Floyd, примерно, защото е гуру. В различните ситуации разликата в конвейерния модел дава плюсове в различни зони. Тестове показват това. А с оглед на някои разгледани резултати, коментираното, аз бих предпочел Интелското решение. УНИВЕРСАЛНО решение не изтъквам да има, дори напротив - няма. А именно стремежа за доближаване до такова води до изтъняването на границата RISC - CISC през годините. Заради различните решения има и разлики, които водят до печеленето на точки в различни участъци. Бих казал, че тук има и още един фактор "стратегия", който също определя разликите в архитектурите.

Дълбоко уважавам Steinberg. Но... Cakewalk вече харесвам и предпочитам повече. Кюбейз не може да се приравнява с Фрути, но хем гълта повече ресурси, хем интерфейсът товари зрението повече. Освен това, Sonar ми се струва по-интуитивен.

Конвейрната обработка с по-дълъг конвейр в повечето случаи ще е плюс за Intel. Колкото до инструкциите - явно сега са се попроменили нещата. Не съм се интересувал от разликите тук, но имам някакви смътни спомени, че в дискусиите в часовете по "Компютърни архитектури" бе станало бегло дума тогава. И бяха повече от 2, мисля. Ала тъй или иначе, информацията вече е outdated. Но моят интерес е насочен към RISC архитектурите и системно програмиране за тях, тъй че тук не следя много (то разликата вече става все по-тънка с трансфера между RISC и CISC - превключващи modes и т.н., btw кновейрната обработка в CISC е взаимствана от RISC). Шумът на системата ще зависи доста и от охладителите. А моментът с температурните разлики между Intel и AMD не съм го следял и е новост за мен, но определено приятна изненада! AMD все повече се изигат в очите ми! Абе, мислех и нещо друго по темата да драсна, ама май ми отлетя от пистата на мозъчната кора ... ? :wall:

Че как искаш да е другояче. Ако има желаещи и за такова, освен поисканото в темата, може да им наблъскаме и това в главите, а те да си го дооблъскват после. Макар от тия формули после малко да остават у главо. Учене директно на математически език обикновено не е учене, а зубрене. И се помества в краткотрайната памет. Но както споменах, авторите на малко писания са си правили труда да го анализират, опростят, разложат и преведат. Па който иска да го разбере добре и от класическото, ще си мобилизира мисленето (че и въображението) и ще превежда сам.

Подобно на една книга по акустика, която имам - над 600 страници идеше май. Включва и сигнали. Вероятно и тук метода е да се почне от АБ и елементарности и плавно изкачване нагоре.

@dark: Не че е моя работа, но щом Ignis прояви вниманието да те покани на дискусия и да поговорите... Ако се възползваш, само може да спечелиш. Стига да имаш възможност. Човекът знае и го е показал във форума. Поздрави!

Използваният тон е ненужен. Моята (неоценена) вметка се отнасяше до потенциометрите и разликата, която малцина (по лични наблюдения) знаят и правят между потенциометър и реостат! А фейдърите (затихвателите) използват подобен принцип. Нима като принцип на действие и състав са други електронни елементи!?!?! Опишете разликата. Или направете аутопсия на един! Аз никога не съм претендирал да знам всичко с пълни подробности, всички нововъведения и т.н., и т.н.! Ако някой тук претендира, ще ми е интересно да се запозная с него и да видя има ли покритие (съмнявам се, че се е родил такъв човек)! Защото, дори и 24 часа някой да се занимава в даден област, пак не може да покрие абсолютно всичко (не са мои думи това). Та говорим за аналогови... Характеристиките, за които говорите, не зависят само от дължината на фейдъра или потенциометъра, а също и от изпълнението на съпротивителния слой - чистота, дебелина ...! Кой да го отчете това?? Така, както има и нискошумни резистори: химия - чистота и съотношение на примесите! Съзнавам, че влизам в offtopic ("Материали и градивни елементи"), затова спирам дотук.

Изпратено.

Теорията на семплирането е известна още като теория на Whittaker-Nyquist-Kotelnikov-Shannon, защото върху нея са работили видни учени от цял свят и не виждам какво общо има комунизма с името на Акад.Котелников, който впрочем е починал тази година. Малко повече уважение към научните му трудове! Мисля, че човекът е искал да каже, че останалите имена не са се споменавали. Над теорията са работили и четиримата, но по-често се споменава името на Nyquist.

Да. Това е още един критерий: съпротивлението на различните участъци от съпротивителната повърхност, дали е едно и също - линейни и логаритмични. Сметнах обаче, че не е подробност и не е излишно да вметна в един ле-е-ек офтопик уточнението, макар това да не е статия на тема "Електронни прибори" или "Материали и градивни елементи в електрниката". За който е полезно - полезно.

Забелязвам, посрещам те с "Добре дошъл!". Надявам се да ти хареса тук. Един от най-полезните форуми, според мен. Да, прав си, чистият математически език е сух, а в малко трудове е обяснено с разбиране, по-опростено и нагледно, т.е. не само на математически език. Но в единия от материалите, които съм качил, може да се каже, че поне е направен опит за подобно качествено обяснение.

Променливият резистор (активно електрическо съпротивление) се реализира по различни начини, най-класическият и познат от които е чрез нанесен съпротивителен графитен слой. По-големите конструкции, за по-високи напрежения и ел. вериги, може да са реализирани чрез съпротивителен проводник. Дали става дума за праволинейно (плъзгач) или въртеливо движение, все имаме променлив резистор (потенциометър или реостат). Между двете има разлика. Променливото съпротивление е потенциометър, ако и трите му края са свързани в три различни точки на ел. веригата, образувайки делител на напрежение. В противен случай се нарича реостат. Както предполагам се досещате, в зависимост от схематичната нужда, възможно е от едното да получим другото.

По-точно, Фурие теорията позволява разлагането на коя да е сложна периодична функция на прости синусоидални функции. Лично аз предпочитам "трептение" или "сигнал". И доказва, че е съставена от такива. Това е. А материалите са достъпни все още за даунлоуд, не съм ги изтривал. Сигурен съм, че заинтересуваните вече отдавна са ги разгледали и разбрали. Поздрави, Стоун

За 3-те децибела - по същата причина. Оригиналният файл се върти с пикове около -3 dB. Не бича до нулата. А и в целия албум някои пикове достигат докъм -1/-0.5, RMS-то около -15. Стана доста точно, защото по мои спомени нивото на диска идеше на моменти леко височко и имаше малки clippings. При рипването си спомням, че освен включена clip protection, бях задал команда на кодера да умножава изхода по фактор 0.8 or somethin like that. Аз съм малко по стар стил (както, когато записваха CD-тата с по-ниско ниво през 80-те години). Ами... първо премахваш Радиумския и после инсталираш твоя, защото се припокриват. В Audio & Sound > Hardware > Audio Codecs > Properties трябва да излезе. ;-) Ще се появи и в списъка с инсталиран софтуер.

Проблемът с отместването не е поради кодека, не го ругайте. Всъщност, такова отместване има почти винаги, но е доста по-малко - доста зад десетичната запетая. Целях единствено перцептуално да демонстрирам звученето на дефекта, което и 90-годишна баба ще долови, без да следя всякакви други параметри. Мързеше ме да си инсталирам command line decodera (признавам си), за да обърна във .wav формат трака, който .wav file да използвам като входен за mp3 encodera. Затова се измъкнах през winamp - оттам идва тази DC съставяща, вкарваща отместване от над 1% (съвсем очаквано изкривяване, можеше да се досетите). Сега ъпдейтнах файла обработен, както си му е редът, и няма такова отместване, за да не бъде чак толкова оплюван тоя кодек. При 256kbps проблемът вече изчезва, защото FhG автоматично превключва на full stereo и дори да му бъде разрешен MS, обикновено не го използва при тези битрейти. А при по ниски, доколкото помня, дори да му бъде забранен, си го ползва. Опциите не са форсиращи. http://free.data.bg/emiliantodorov/Program...al%20v3.3.2.zip

А mp3PRO (който използва два стрийма) синтезира високите честоти, като дори има качеството да ги поразкрасява и обогатява (не ми допада много идеята). Не е по-точен от MP3 (MP3 @ >= 192) в тази спектрална област. Подходящ за radiostream, излъчване при нисък битрейт (64/96) с все още високо качество. А за MP3 @ 320 - LAME вече превъзхожда FhG и използването на FhG вместо LAME при 320 е по-скоро губещо. На FhG все още употребявам единствено mp3enc31 (под XP с Win98 емулация) и понякога (рядко) fastenc (версията, заложена в Cool Edit Pro 2.1).