Steppenwolf

Offtopic?

Някои от нещата, които аз съм писал, са по спомен от една книга по ремонт на радио- и телевизионна техника за различни модели апаратури + схеми. А на който му е интересна схематичната реализация и разбира от електроника, бих му препоръчал и да се запознае със схемите и принципите им на действие (за Долби става дума).

Съживяване на поостаряла тема, но пък хубаво! Това с петолинията и оставянето на идеята да престои (като хубавото вино) също го практикувам. Но пък идеята ми идва често пъти цялостна във въображението, често пъти породена от мисловен визуализиран пейзаж или пък видян такъв. Понякога и от настроение, което често пъти пак поражда някаква картина. В повечето случаи lead-a си идва директно заедно с хармонията и останалите инструменти. Ако дойде като моментен фрагмент, без идея за развитие, доразвивам го или чакам да дойде идеята. Понякога толкова се оставям на въображението, че захвърлям и губя представа за тоналност и т.н., макар често пъти неосъзнато да съм в точно определена такава. След това започвам теоретични проверки и анализи, в началото всичко е свободно. Теорията я ползвам като указателни стрелки към възможни пътища и идеи, но не и като манипулиращо и изграждащо средство. Тя трябва да ни служи, не ние на нея. И композирайки, по-често предпочитам да правя нещата цялостно - хармонията заедно с мелодията, а не поотделно (или поне не продължително). Защото така се разтяга и изтънява връзката помежду им.

done

Intel-ски инструкции на AMD обикновено не са необходими, повече от ясно е, те са използвани само от определената Интелска архитектура ("вътрешни" за нея), въпросът бе друг - бройката разлики, но се отнася за нейде назад във времето. А само Интелски инструкции - даже мисля, че ги няма вписани и в една моя доста дебела книга по системно програмиране на Асемблер. А за разликите... аз съм малко от педантичните типове, че на това отгоре и Интелски поддръжник. Ех... Не се заблуждавай, че образователната система се е издигнала особено и разглежда такива неща и тъй подробно. По-скоро, ако някой знаещ преподавател с желание (какъвто бе нашият) подхвърли нещо и запали едно пламъче любознателност, та после някои от любознателните да си разгледат материалите и/или да разговарят и да се срещнат с него в определено свободно време. А това, поне при него, си струва и е като да ти подарят билет за концерт на Pink Floyd, примерно, защото е гуру. В различните ситуации разликата в конвейерния модел дава плюсове в различни зони. Тестове показват това. А с оглед на някои разгледани резултати, коментираното, аз бих предпочел Интелското решение. УНИВЕРСАЛНО решение не изтъквам да има, дори напротив - няма. А именно стремежа за доближаване до такова води до изтъняването на границата RISC - CISC през годините. Заради различните решения има и разлики, които водят до печеленето на точки в различни участъци. Бих казал, че тук има и още един фактор "стратегия", който също определя разликите в архитектурите.

Дълбоко уважавам Steinberg. Но... Cakewalk вече харесвам и предпочитам повече. Кюбейз не може да се приравнява с Фрути, но хем гълта повече ресурси, хем интерфейсът товари зрението повече. Освен това, Sonar ми се струва по-интуитивен.

Конвейрната обработка с по-дълъг конвейр в повечето случаи ще е плюс за Intel. Колкото до инструкциите - явно сега са се попроменили нещата. Не съм се интересувал от разликите тук, но имам някакви смътни спомени, че в дискусиите в часовете по "Компютърни архитектури" бе станало бегло дума тогава. И бяха повече от 2, мисля. Ала тъй или иначе, информацията вече е outdated. Но моят интерес е насочен към RISC архитектурите и системно програмиране за тях, тъй че тук не следя много (то разликата вече става все по-тънка с трансфера между RISC и CISC - превключващи modes и т.н., btw кновейрната обработка в CISC е взаимствана от RISC). Шумът на системата ще зависи доста и от охладителите. А моментът с температурните разлики между Intel и AMD не съм го следял и е новост за мен, но определено приятна изненада! AMD все повече се изигат в очите ми! Абе, мислех и нещо друго по темата да драсна, ама май ми отлетя от пистата на мозъчната кора ... ? :wall:

Че как искаш да е другояче. Ако има желаещи и за такова, освен поисканото в темата, може да им наблъскаме и това в главите, а те да си го дооблъскват после. Макар от тия формули после малко да остават у главо. Учене директно на математически език обикновено не е учене, а зубрене. И се помества в краткотрайната памет. Но както споменах, авторите на малко писания са си правили труда да го анализират, опростят, разложат и преведат. Па който иска да го разбере добре и от класическото, ще си мобилизира мисленето (че и въображението) и ще превежда сам.

Подобно на една книга по акустика, която имам - над 600 страници идеше май. Включва и сигнали. Вероятно и тук метода е да се почне от АБ и елементарности и плавно изкачване нагоре.

@dark: Не че е моя работа, но щом Ignis прояви вниманието да те покани на дискусия и да поговорите... Ако се възползваш, само може да спечелиш. Стига да имаш възможност. Човекът знае и го е показал във форума. Поздрави!

Използваният тон е ненужен. Моята (неоценена) вметка се отнасяше до потенциометрите и разликата, която малцина (по лични наблюдения) знаят и правят между потенциометър и реостат! А фейдърите (затихвателите) използват подобен принцип. Нима като принцип на действие и състав са други електронни елементи!?!?! Опишете разликата. Или направете аутопсия на един! Аз никога не съм претендирал да знам всичко с пълни подробности, всички нововъведения и т.н., и т.н.! Ако някой тук претендира, ще ми е интересно да се запозная с него и да видя има ли покритие (съмнявам се, че се е родил такъв човек)! Защото, дори и 24 часа някой да се занимава в даден област, пак не може да покрие абсолютно всичко (не са мои думи това). Та говорим за аналогови... Характеристиките, за които говорите, не зависят само от дължината на фейдъра или потенциометъра, а също и от изпълнението на съпротивителния слой - чистота, дебелина ...! Кой да го отчете това?? Така, както има и нискошумни резистори: химия - чистота и съотношение на примесите! Съзнавам, че влизам в offtopic ("Материали и градивни елементи"), затова спирам дотук.

Изпратено.

Теорията на семплирането е известна още като теория на Whittaker-Nyquist-Kotelnikov-Shannon, защото върху нея са работили видни учени от цял свят и не виждам какво общо има комунизма с името на Акад.Котелников, който впрочем е починал тази година. Малко повече уважение към научните му трудове! Мисля, че човекът е искал да каже, че останалите имена не са се споменавали. Над теорията са работили и четиримата, но по-често се споменава името на Nyquist.

Да. Това е още един критерий: съпротивлението на различните участъци от съпротивителната повърхност, дали е едно и също - линейни и логаритмични. Сметнах обаче, че не е подробност и не е излишно да вметна в един ле-е-ек офтопик уточнението, макар това да не е статия на тема "Електронни прибори" или "Материали и градивни елементи в електрниката". За който е полезно - полезно.

Забелязвам, посрещам те с "Добре дошъл!". Надявам се да ти хареса тук. Един от най-полезните форуми, според мен. Да, прав си, чистият математически език е сух, а в малко трудове е обяснено с разбиране, по-опростено и нагледно, т.е. не само на математически език. Но в единия от материалите, които съм качил, може да се каже, че поне е направен опит за подобно качествено обяснение.

Променливият резистор (активно електрическо съпротивление) се реализира по различни начини, най-класическият и познат от които е чрез нанесен съпротивителен графитен слой. По-големите конструкции, за по-високи напрежения и ел. вериги, може да са реализирани чрез съпротивителен проводник. Дали става дума за праволинейно (плъзгач) или въртеливо движение, все имаме променлив резистор (потенциометър или реостат). Между двете има разлика. Променливото съпротивление е потенциометър, ако и трите му края са свързани в три различни точки на ел. веригата, образувайки делител на напрежение. В противен случай се нарича реостат. Както предполагам се досещате, в зависимост от схематичната нужда, възможно е от едното да получим другото.

По-точно, Фурие теорията позволява разлагането на коя да е сложна периодична функция на прости синусоидални функции. Лично аз предпочитам "трептение" или "сигнал". И доказва, че е съставена от такива. Това е. А материалите са достъпни все още за даунлоуд, не съм ги изтривал. Сигурен съм, че заинтересуваните вече отдавна са ги разгледали и разбрали. Поздрави, Стоун

За 3-те децибела - по същата причина. Оригиналният файл се върти с пикове около -3 dB. Не бича до нулата. А и в целия албум някои пикове достигат докъм -1/-0.5, RMS-то около -15. Стана доста точно, защото по мои спомени нивото на диска идеше на моменти леко височко и имаше малки clippings. При рипването си спомням, че освен включена clip protection, бях задал команда на кодера да умножава изхода по фактор 0.8 or somethin like that. Аз съм малко по стар стил (както, когато записваха CD-тата с по-ниско ниво през 80-те години). Ами... първо премахваш Радиумския и после инсталираш твоя, защото се припокриват. В Audio & Sound > Hardware > Audio Codecs > Properties трябва да излезе. ;-) Ще се появи и в списъка с инсталиран софтуер.

Проблемът с отместването не е поради кодека, не го ругайте. Всъщност, такова отместване има почти винаги, но е доста по-малко - доста зад десетичната запетая. Целях единствено перцептуално да демонстрирам звученето на дефекта, което и 90-годишна баба ще долови, без да следя всякакви други параметри. Мързеше ме да си инсталирам command line decodera (признавам си), за да обърна във .wav формат трака, който .wav file да използвам като входен за mp3 encodera. Затова се измъкнах през winamp - оттам идва тази DC съставяща, вкарваща отместване от над 1% (съвсем очаквано изкривяване, можеше да се досетите). Сега ъпдейтнах файла обработен, както си му е редът, и няма такова отместване, за да не бъде чак толкова оплюван тоя кодек. При 256kbps проблемът вече изчезва, защото FhG автоматично превключва на full stereo и дори да му бъде разрешен MS, обикновено не го използва при тези битрейти. А при по ниски, доколкото помня, дори да му бъде забранен, си го ползва. Опциите не са форсиращи. http://free.data.bg/emiliantodorov/Program...al%20v3.3.2.zip

А mp3PRO (който използва два стрийма) синтезира високите честоти, като дори има качеството да ги поразкрасява и обогатява (не ми допада много идеята). Не е по-точен от MP3 (MP3 @ >= 192) в тази спектрална област. Подходящ за radiostream, излъчване при нисък битрейт (64/96) с все още високо качество. А за MP3 @ 320 - LAME вече превъзхожда FhG и използването на FhG вместо LAME при 320 е по-скоро губещо. На FhG все още употребявам единствено mp3enc31 (под XP с Win98 емулация) и понякога (рядко) fastenc (версията, заложена в Cool Edit Pro 2.1).

Хаха, всъщност, по някаква ирония, преди малко получих мейл от FhG - бях им писал по един въпрос. Как усетиха че става дума за тях.

Ето един пример. За съжаление, не успявам да кача файл във формат, пазещ оригиналното качество на звучене (.wav .flac .mp+), понеже има ограничение на файловия размер на фрии-сървъра. Качих МР3-ката, но се чува достатъчно ясно и ужасно, че оригиналът надали е така. Забележете вокала. http://stone.centrum-group.com/Test005.mp3 Път на обработка: mp+ -> wav -> mp3

Здрасти, Разлика все пак се усеща, зависи колко внимателно и с каква техника се прослушва, при какви условия, с колко повишено внимание, сутрин, обед или вечер. Аз все още чувам докъм 20kHz, за по-достоверно съм решил да си направя и аудиограма. Но туй не е по темата. Относно Radium 1.263 ACM (хакнатия ACM кодек на FhG): Имам и двете (оригиналната и на Радиум) - ти ползваш най-бъгавия кодек на Фраунхофер, който съм виждал. Ефектът е слабодоловим и при 256kbps, при внимателно слушане може да се забележи дори и с по-добри мултимедийни колони. При 192kbps и надолу ефектът буквално вади уши. Може би не си попаднал на подходящ отрязък, ще ти кодирам една песен на Пандера със 192 и ще я кача, да чуеш как звучи Radium 1.263 там - ужас. Според мен, по-добре ползвай FhG 3.3 ACM codec. 1.263 освен това ползва твърде много битове при ниски битрейти са кодиране на високите честоти, вместо да ги филтрира. Не е нормално да няма филтър един кодек и да кодира до 19-20kHz при 128kbps. Така или иначе, високите не звучат достатъчно чисто, а битовете не се ползват за средните, където слухът е най-чувствителен...

MP3 @320kbps въпреки това все още не е достатъчно добро, за да не се различи от оригинала. Различава се не много трудно. За МР3 под 256 няма смисъл да говорим изобщо. Понякога, в зависимост от производителя на кодера и подадения му сигнал, при 320kbps МР3 може да бъде незадоволително и разочароващо, а даже (поне за мен) да звучи и на моменти ужасяващо. Като цяло, MPEG-1 Layer 3 не се справя достатъчно добре с високите честоти над 16k (внася дисторзия), въпреки вдигането на битрейта, както и смачква повече стереопанорамата. Психоакустичният модел, който емулира, не е достатъчно прецизен (винаги). Е, все пак МР3 е прастара технология вече... Но по-добър резултат при МР3 и избягване на гореизброеното биха могли да се постигнат с фина ръчна настройка на кодера - чрез употреба кодери под конзолен режим, които ползволяват промяна на параметрите чрез ключове към командния ред. Бих препоръчал 3.93 или 3.96 на LAME. Преди имаха проблем тези кодери с високите честоти, много artefacts и металическо звучене. При по-новите е оправено. За по-меки високи при много нисък bitrate Fraunhofer encoders са пионери ( @ A вече практически FhG нямат никакви предимства пред LAME, но все още ги предпочитам при 128kbps Любим FhG кодер - mp3enc31 (стария, от 90-те години, който при по-висок битрейт се справя по-добре от останалите FhG с HF), макар че има някои дразнещи бъгове. И все пак, що става дума за висококомпресиращи формати, често вместо МР3 аз бих предпочел OGG Vorbis. Макар да не следя под лупа и заинтересувано развитието им (не са ми любимци), нито да съм ги тествал и изследвал много, смятам, че понадминаха MP3 вече. -- Ако прецени модераторът, да делне предното мнение.

DXi са малко по-бъгави на моменти..