Steppenwolf

Изпуснат е възможният важен отговор "минавам през кенефа". Или той се подразбира?

Липсва мелодията. Но може и така да остане като фоново парче. Щрайхът малко поомазва, понеже е твърде силен. Повторението от 0:22 до 0:25, което се среща и нататък, е твърде машинно. Би било по-ефектно, ако е с леко нарастваща динамика, вдигайки напрежението в очакване и след това освобождавайки го.

А дали изобщо е настъпило Флойдско време...?

Най-сетне се сподели с нас.

Добре дошла и добре представила се! До днес и аз за себе си не знам дали не е било по-добре друго, но е станало това, което е трябвало да стане. Всеки има първа сила нейде. Твоята вероятно е във вербалния домейн, както си личи. Велцоме. Приветства те обаче не "марсианец" - от по-далеч съм.

От друга страна, има виртуални dj пултове, които позволяват миксиране на завършени аудиофайлове в реално време. Една такава програма е например BPM Studio.

По мое скромно мнение, този избор зависи още от финансовите възможности и нивото, на което желае да се занимава човек, нуждите. МИДИ клавиатурата дава гъвкавост - излиза по-евтино, можеш да използваш всякакви виртуални инструменти с нея. Синтезаторът го виждам подходящ по-скоро за музикант, който ще свири в група, наживо и т.н. За домашна продукция на музика МИДИ клавиатурата е повече от достатъчна, според мен.

О, да, Джо Сатриани може да се ухапе някъде... A напомнянето за някой друг е най-голямото мерило за уникалност... Е, за времето, от което свири, се справя добре. И пак времето ще покаже развитието нататък. Присъединявам се към колегата модератор: бъди по-премерен в изказа си. Дано като форумец съумееш да си по-коректен и да се задържиш повече, отколкото при опитите ти да си админ на сървър в сериозна IRC мрежа.

Здравейте. Тогава ще имате ли време за правенето на музика, което изисква познаването на някои основни положения за нея? А кога запоследно тичахте, без да използвате краката си? И все пак, за да отговоря: Fruity Loops може би ще Ви свърши работа. Напомням и че някои GSM апарати притежават композиционна функция.

Аз харесах написаното от теб, дава свеж дъх на темата (в случай, че съм грешно разбран). За съжаление, има тенденция с времето да се позабравя заради други приоритети.

Това, което сте написали, е така и до голяма степен се подразбира - целта на музиката в крайна сметка е именно да каже нещо и да пренесе определени чувства. Може да се сравни с писането. Каквато и да е причината за писането, едни така и не успяват да се отличат с творбите си. Влакът за техния свят минава през най-обикновени местности, поврежда се насред пътя или е много бавен. Други обаче така умело вплитат макар иначе известни думи, че те закарват веднага на уреченото място. Целта на музиката обаче днес е поизместена от материалните цели на егото, при което причината е обездушена.

sevenstring, ако имаш да кажеш нещо конструктивно по темата, направи го подобаващо. Постове като твоя са пример за безполезен пост и как НЕ трябва да се пише по форумите. Мисля, че написаното от BlueZone е много точно. А и като цяло тоналността е експлоатирана докрай. От друга страна, по-модернистичните композиционни техники не са така естествено звучащи и мъчно биха навлезли в по-популярните среди. Точно това търсене на смилаемост в поп-музиката опростява мелодията и хармонията до максимум, редуцирайки възможностите и за съжаление заучавайки хората как да бъдат все по-прости слушатели. След дълго тъпчене на едно място вероятно постепенно ще започне да се усложнява отново и да се експериментира темброво. И наистина не всичко опира до хармонията и мелодията. Пишейки това, сещам се за един симпатичен не толкова комерсиален композитор от Германия - Frank Duval. Неговата музика по тези критерии не се отличава, върти се около познатите диатонични прогресии, но може да се каже, че има свой почерк, изразяващ се в аранжимент, ритмични фигури и тембър. Характерно за него е едно "самотно" звучене, което не намирам другаде, освен може би отчасти при любимия Alan Parsons Project и в по-ранните албуми на Jean Michel Jarre.

Понеже не обичам празните приказки, ще съм кратък и ясен: Личните вкусове и предпочитания не са предмет на тази тема и ще помоля да бъдат оставени настрана; надали представляват силен интерес за читателите, колкото и някого да го сърбят пръстите. Засега оставям постовете както са, разчитайки на съзнателност. Благодаря. По темата: Приятно ми е да видя, че някой се е захванал с парче на Radiohead и изобщо, че по-често се среща името на групата тук. Безспорно са явление на музикалния небосвод и на свой ред са вдъхновители на други групи.

Създаваш силна атмосфера. Въздействаща композиция и според мен много кадърно построена. Оставяш добри впечатления у мен както в музикално отношение, така и чисто като персонаж във форума. Когато става дума за филмова музика, предполагам, че се освобождаваш повече по отношение на формата?

Авторът на темата да се запознае с правилата на форума и занапред да пуска темите в подходящите раздели.

Времето само опровергава тези, които се залъгват, че трудът пък може да се замени от талант. Без труд талантът остава да виси и Бах не би бил това, което е. Талантът не е без значение, но трудът е на първо място и е достатъчно, че това е казано от един от най-големите, минал през всичко това. Надали обаче тук има някой, който да е видял толкова здрав труд. Посвещаването без особен талант надали ще те направи звезда, но ще те изведе до някъде, докато сам талантът - не. Едното може да компенсира другото, но до известна степен. А двете заедно правят чудеса.

Допадна ми идеята ти. Дали ще се придържаш повече или по-малко към логиката на дадена композиционна система наистина зависи в крайна сметка от това, какво искаш да предадеш. С оглед на това, днес в музиката почти всичко е позволено, макар лично аз да съм по-консервативен... И на мен не ми е ясно какво искаш да кажеш с "идеи, които вървят срещу тоналността". Да нямаш предвид битоналност?

Неприятно самоизлъгване. Cubase минава през файл(ове), през които не следва да минава. След деинсталация и преди нова инсталация изтрий напълно папката с Cubase.

Аз вярвам повече в съсредоточения труд, отколкото в таланта. Неслучайно именно за великите композитори е било най-времеемко композирането и далеч не тъй лесно, както изглежда на пръв поглед. По този повод Бах казва: "Аз работих усърдно. Всеки, който работи също толкова усърдно като мен, може да постигне същите резултати". Но колко го правят? А ако погледнеш някои от черновите на Шопен, ще видиш, че понякога наистина никак не му е било лесно - пълни с промени и задрасквания:

Моля, споровете кой софтуер е по-добър да не се нагнетяват тук, а да се преместят на Лични Съобщения. Колкото до това, дали VST плъгинът е един .dll файл - да, точно така, и няма нищо общо с другия DX плъгин.

Три години по-късно, освен броят на годините, друго другило от написаното май се не вее... Взех си дипломата след двугодишно отлагане. Single съм от доста време, след като бях double и се оказа много дебело. Действам повече ембиънт напоследък, както се е чуло от раздела за авторска музика.

Или композираш в МИДИ в Сибелиус, ако държиш да пишеш ноти, след което отваряш файла с Кюбейз, където свързваш виртуалните инструменти и смесваш.

По принцип имам англоезични учебници, но за протокола: имам учебника по хармония на Хаджиев прескочен с Acrobat-a.

Аз бих отдал по-голяма тежест на състоянието на съзнанието. През различни възрасти преобладават различни мозъчни вълни, които обогатяват почвата за по-естествено усвояване. Затова през по-късните години от живота, когато се предполага повече концентрация за действие, отколкото попиване, в нормален режим се учи по-бавно. Но е възможно да се превключи на някой от другите режими и чрез алтернативното състояние на съзнанието да се заучава по-ефективно. НЕ говоря за използване на опияти. При някои тоновете може да водят до светване на цвят или други усещания - определено сетиво е свързано с друго и "подръпването" на едното задейства и другото. Това се нарича синестезия.

Моят вот е за Kaspersky и F-Prot.