Steppenwolf

И дефакто единствено перефразира kitaratapesho.

Официално няма такова означение F4 (напомня ми за компютърния клавиш). Какво имаш предвид - Fsus4 ли?

Погледни и тези линкове: http://icking-music-archive.org/ http://www.kunstderfuge.net/ http://www.free-scores.com/ П.П.: Занапред използвай нормални букви.

Каденцата в превод е cadence и е част от прогресията! В тоналната музика в последованието от акорди се стига до тоническа цел, която завършва с каденца - това се подразбира. Затова понякога в анализа се казва, че цялата творба се свежда до TSDT в по-широк аспект, съгласно функционалната теория. Вече дадох обяснение, какво е прогресия, кое движение е прогресивно и кое е регресивно - нещо, което очевидно нашите не казват ясно. И думи като диминуция, аугментация, каденца, клъстер, които се ползват и в нашата терминология, не са с български произход. Прочети и това: http://en.wikipedia.org/wiki/Chord_progression

Разбира се, че го има и това, което търсиш. Но е доста голямо и скъпо. Погледни тук: http://www.eastwestsamples.com/details.php?cd_index=797 П.П.: Занапред моля да пишеш в правилния раздел.

Под "прогресия" обикновено се има предвид последование от акорди. Макар че едно такова последование може да прогресивно или регресивно. Така например акордът на първа степен, следван от този на втора, е прогресия, но обратното е регресия, както и D-S. Тоналната музика (за един класик това ще рече от Барока до края на Романтизма, след което "на мода" идват атоналността, додекафонията, клъстерната и полиакордика и т.н.) използва предимно прогресии. Регресии има в модалната. Съвременната използва всичко. Затова, който е чел внимателно или е внимавал в часовете и ако там са го казали, II-I обикновено се среща рядко и в упражненията по тонален контрапункт може даже да те резнат за него, понеже е регресивно движение и е тонално слабо (за V-IV обаче би трябвало да се сеща). Когато основата на акорда се премества на секунда нагоре, терца надолу, кварта нагоре или квинта надолу, движението е прогресивно. В това има акустическа логика, но тези спускания са извън обхвата на тази тема.

Първо, вече няма Cool Edit Pro, а Adobe Audition. Второ, използвам WaveLab и за съжаление не мога да ти помогна. Трето, налага се да напомня да не се пишат безсмислени мнения, които с нищо не допринасят по казуса. По-рационално е да се въздържате от коментар.

Ако разбирам правилно какво питаш, желаеш да зададеш измяна в нивото на инструмента? Това става с automation и FL би трябвало да го предлага също. Избираш write, после регулираш нивото, докато върви парчето във FL, след което спираш write и при play автоматично ще се изпълнява въпросното регулиране.

Подходът наистина е хубав. Нали си спомняш онзи цитат на Джон Кейдж, който казва, че не чува музиката, докато я пише, а че я чува само когато е просвирвана, та така може да напише нещо, което никога не е чувал преди. И при мен има такъв момент понякога. Може да отворя Сибелиус или Кюбейз и да си редя нотите, а после прослушвам и евентуално тук-там бутвам някоя нота, за да съгласувам с главата.

В България етикетът "джаз" се лепи безразборно. Но няма ли суинг и импровизация...

В крайна сметка, не знам дали пускачът на темата разбра, но ще кажа в прав текст, че тези динамики са относителни и се касаят до различаването на нива. Те нямат точни стойности в dB за инструментите. Повечето композитори не пристъпват границата на означенията ppp - fff. Някой, който претендира, че има много висока разделителна способност, може да ползва ppppppppp и fffffffffffffffff, ала надали ще бъде взето насериозно.

Браво! Хубаво е да има опция и за курсове, защото някои нямат учебници, други не са достатъчно системни и задълбочени в четенето, а пък трети просто предпочитат по-аудиторни методи.

ATH (Absolute Threshold of Hearing) e прагът на чуваемост. Честотно зависима крива, която показва нужното налягане върху тъпанчето, за да може звук с дадена честота да се долови от един млад здрав човек в тиха среда. Най-ниска е между 1 и 3 kHz. ATF (Absolute Threshold of Feeling) е прагът на болката. Това е около 120 dB и трицифрените нива на звука са опасни за слуха.

Шоу е и всичките са ми симпатични, макар в началото Фънки да бе малко по-грубичък от необходимото. В момента по-скоро отправя забавно-оригинални реплики. А и някои от кандидатите като ги видя и чуя, идва ми да си изхвърля ТВ-то през балкона. Вероятно си има и сценарий.

Точно така, само че имах предвид, че бих задал въпроса не като "pp е при колко dB SPL?" (абсолютно отмерване), а "Колко трябва да нарастне нивото, за да стане от ppp - pp?", а това не е фиксирано и е индивидуално. Докато dB SPL е отношението между дадено звуково налягане и налягането, при което е ATH. Защото, като си пуснеш уредбата и настроиш силата на звука, нали се сещаш...? Не съм се изразил съвсем коректно в предния пост.

Как е у Хамерика?

Добре дошла! Пожелавам ти приятно и ползотворно форумстване.

Такааа... За гръмкостта добре сте се ориентирали. Характера на слуха ни е логаритмичен. Ала не само, че налягането за дадена гръмкост зависи от честотата (както се вижда, между 1 и 3 кХц сме най-чувствителни), но и има разлика между дадена възприемана честота в херци в мелове при различна сила на звука - да доразбъркаме мусаката. Мисля, че ако се зачетеш по психоакустика, ще ти се доизяснят някои неща, а и е интересно - има критични сектори, маскирания и т.н., а и ще ти светне как работят кодеците със загуби. Всеки инструменталист в оркестъра си знае колко силно да свири, за да не изостава от колегите си. Иначе в оркестрацията е възможно да се даде на виолата примерно пианисимо, а на челото - форте (умишлено). Има и други моменти заради тембъра, при което става тонално сливане, и при комбинацията на два инструмента единият, така да се каже, потъва в другия, и се знае, че инструмент X + инструмент Y = инструмент X в крайна сметка. Всъщност, защо изобщо ти е това? По-коректно може би би било да се даде съотношението, отколкото точни dB. (В смисъл, абсолютно отмерване.) А пробва ли Гугъл? И темата не е за софтуер.

Научете се най-напред да използвате търсачката.

До голяма степен е така, но не винаги времето е една седмица, зависи според случая. Например, Алан Силвестри е бил в позиция, когато е трябвало да напише оркестрална музика, но все още не е правил такова нещо, та е бил под напрежение. Бил е готов да каже, че не може да го направи, но тъй като е разполагал със седмица, това не бил удачен вариант, понеже прецаква режисьора и изобщо хората, които разчитат на него, да търсят друг композитор. Но една вечер му идва музата и се решава да действа, при което излиза доста добър резултат. Поуката е, че човек трябва да вярва повече в себе си. Същият композитор, преди да пише филмова музика за пръв път (понеже е бил китарист дотогава), вечерта си купува една книга по темата и изчита всичко, каквото може, преди да се срещне следващия ден с режисьора. И прилага всичко това научено от книгата в музиката си за този филм. Четенето за подобни моменти от кухнята е наистина интересно и увлекателно... П.П.: Не е sound score, а film score.

Горе, където е лентата с номерата на тактовете, има едни триъгълни бели локатори. С тях се маркира полето, което следва да се експортне, и се оцветява в синьо. За да поставите началния локатор, задръжте Ctrl и кликнете с мишката на желаната позиция. Крайният локатор се поставя по същия начин, но клавишът е Alt.

Защо само прогресии, не може ли и регресии? Не съм много по помнененето, а по мисленето, и за мен е малко глупаво да се зубрят целенасочено прогресии, както понякога се прави, особено ако не се разбира какво всъщност се случва. Но все пак, ето някои (пиша ги ненапудрени). I - IIm - IIIm - IV постъпково прогресира до субдоминанта и после регресира до I (IV - IIIm - IIm - I). I - I+ - I6 - I7 кефи - нарастващо линеарно клише. Това развитие над оргелпункта може да се завърти пак, при което I7 се получава като специален доминантов септакорд. Увеличените и умалените акорди често се получават и просто от гласоводенето като проходящи или лежащи. Im - IIIm - IV - #IVо - V, при което вторият акорд е хроматичен (модална заемка от мажор). Получава се още по-хубав хроматичен ход в баса, ако първият акорд е в първо обръщение (при което се избягва и кверщанд); може пък и да е фрагмент с bIII вместо I. Четвъртият (хроматичен) е умален и е проходящ. Im - bVIIm - Im - bII - това е нещо, около което правя тези дни един ембиънт трак. Просто модална хармония във фригийски лад. I - VIm - IV - V е най-голямото клише от всички. При малко повече творчески труд, запомнящи се мелодии може да се напишат и с останалите акорди!

Погледнах, но по-подробно ще анализирам при повече време. В музиката има и още по-интересни хармонии, а едно нещо е сложно, докато не е разбрано. Когато човек си знае и разбира теорията, защото в музиката има логика, всичко това не е особен проблем. Сериозното композиране не се прави само по вдъхновние, но също се мисли и се планира. Макар че всеки има свой подход. И Ken си знае теорията.

Те имат това качество на по-чувствителен слух, независимо дали са музиканти или не. Тонът си е тон - периодично трептение с определена честота, фаза, амплитуда и тембър. Музикалното наименование е просто един етикет, нищо повече. Както когато махнеш етикета от буркана със сладко от шипки, вътре продължава да има сладко от шипки. Освен това, има и тонове, които лежат между 12-те тона в системата ни.

Благодаря! Ева е фея... Да, не е сред живите, което е много тъжно...