Steppenwolf

Лидийският и лидийско-доминантовият ладове са очевидни. Дори бих казал твърде очевидни. Всичко това не е нещо ново и бе поредното, което без изненада установих, че са забелязали преди назад в годините, донасяйки и някоя теория. На пръв поглед - да, квинтовата стълбичка и... хоп! Засега само вмятам, че нещата не са толкова едноизмерни. И разбира се, не само равномерно темперираният строй има общо с математиката... Плюс това, бил е известен като възможност още от древни времена, но навлиза едва по-късно.

Добре де, приятелю, ти не искаш ли да целиш именно музикантите с този солиден топ, или поне И тях?

Би могъл да използваш по-хитра и недвусмислена "рекламна стратегия". Споделеното от теб във форума до момента най-малкото подшушва за ма'ане под общ знаменател и предубедена възрастова дискриминация, но не забравяй, че и ти спадаш към възрастовата група след 18 г. Виждам, че си запознат дословно с някои известни цитати. Макар за момента да нямат всичките отношение към подхода ти, споменаването им може би бележи важна точка, и ако го съобразиш с някои от тях, би било чудесно. Дали ще ти пречи образованието, зависи от мисловната ти организация и отвореността на капаците. И авторите на известни мисли обаче са допускали грешки, но някои от тях, като например дядо Алберт са си ги признавали, за разлика от много други хора.

Е, не бъди съвсем сигурен, както и аз не съм сигурен съвсем за собствената ти представа. А Айнщайн относно обясненията отдавна се е изказал в едно изречение. По принцип и аз поОщрявам новото, особено когато е narrow-minded-attitude free, но със стикера, бягайки от някои трудности, опорочаваш нещата.

Разбира се, възможно е отделно наименоване на всеки тон, но считам, че положението си е съвсем наред. Имам обяснение защо е така, което тук не съм описал и ще оставя за друга тема или директно за страниците на един сайт. Разни иновации биха внесли повече усложнение и раздор, отколкото полза. "Бу", каза бухалът!

Идеята всъщност е стара - двуизмерна клавиатура. Другото са просто разлики в дизайна. Навестявали са ме и мен такива виждания покрай микротоналните строеве и именно за там я намирам най-полезна. Сигурен съм, че и много други са се сещали, особено по аналогия с компютърната клавиатура и възможността за сврене на нея.

Виж isomorphic keyboard, която с двуизмерността си може да е много полезна за микротонални строеве. Всъщност, може да се каже, че интервалите имат "посоки"...

Няма да бъде изтрит - и без това по-голямата част от темата е един голям майтап, с няколко изключения.

Разбира се, когато някой не е асимилирал съвсем нещо, не е свикнал и не желае да го стори, най-лесното е да го зачеркне като "идиотия". Няма нищо лошо в чесането с алтернативни предложения, даже напротив - не си първият и няма да си последният с такива, - но с подобни изцепки авторът сам си го... занитва. Както вече писах, енхармонизмите в темперирания 12-тонов строй са едно и също нещо. Начинът на записване обаче избистря контекстуално кое какво е - как функционира и накъде се развива. Понякога обаче в практиката и самите композитори са означавали нещата "грешно".

Да, има разлика между един и друг слух. Слухът като цяло си има граница на различаване - било амплитудно, било честотно, било маскиране, и има приблизителни ISO стандарти. Регистърът разбира се има голямо значение предвид кривата на чуване - колкото по-назад отиваме честотно от ~1 kHz, толкова по-нечувствителен става слухът. Колкото по-нагоре от ~3 kHz отиваме, наблюдава се същото.

Съществуват някои дебати около това, дали в 12-ТЕТ има разлика между различните тоналности (т.е. примерно между C-dur и D-dur). Интервалите си остават едни и същи, което позволява свободно транспониране, затова за мен няма разлика в характера. Други обаче твърдят, че има. За мен лично това може да се дължи на не добре настроен инструмент, на мисленото асоцииране на тоновете с цветове, на цялостно по-тъмното или светло звучене поради отместването нагоре и надолу. Ивелине, за слуха на абсолютиста и в частност твоя има ли разлика?

За правенето на музика "по херци" - бе засегнато преди година в един чуждестранен форум, където наминавам. Така че всичко е възможно и всеки един строй може да намери някакво приложение.

Kurt Uvash, "трябва" и "интересно" е нещо субективно. Още по-малко пък темата е да си споделяме от колко страни и колко добре виждаме света според собствената ни субективна преценка за себе си. Предупреждавал съм те добронамерено стотици пъти за корекция в постването ти и знаеш много добре защо понякога си бил трит и банван от форума. Но продължаваш да действаш "напук". Злоупотребяваш с търпението и толерантността на всички.

Няма идеален строй. Всеки жертва нещо. Благодарение на равномерното темпериране нямаме нито един чист интервал, освен октавата, терците звучат по-остро, цветът на различните тоналности е заличен. Което, ако не е отправната ти точка, определено прави ET повече от неидеален. И разбира се, че 53-ТЕТ може да се използва. Всичко опира до каква музика се прави. Време за слушане на примери: http://infohost.nmt.edu/~jstarret/Listen.html

X Hz = X трептения / секунда

И не само техниците. Изобщо в акустиката се нарича така. Още едно време Хелмхолц го описва. Паралелните квинти са забранени или в най-добрия случай ограничени заради голямото си акустично сливане - единият глас се слива с хармониците на другия и един вид му влиза в сянката, като така се нарушава независимостта на линиите. Същият принцип важи и за октавите и унисоните, които напълно се сливат.

На български би следвало да е среднотонов. При него квинтата е малко по-ниска с цел терцата да е по-чиста. Комата се получава, защото не се затваря последователността от квинти точно в октава - 12 квинти не са еквивалентни на 7 октави. Тази разлика е комата. С времето и развитието на строевете тя се "разхвърля" между различните интервали. Докато при Питагоровия строй е оставена на едно място. А "вълчият" интервал се нарича така, понеже в резултат на биенето звучи досущ като виене. Но това не прави подобни интервали неизползваеми - може да намерят приложение в авангардна музика. (Когато имаме два тона с много близки честоти, получава се пулсиране в амплитудата на звука с честота, равна на разликата между двата тона, което се използва при настройка.)

Имах намерение за подобна тема от седмица насам, но може и да пусна отделна, гледайки тази накъде отива... Ивелин, друже, леко си бил отвеян - честотата не се мери в секунди, а в херци или цикли в секунда. Освен това, не мислиш ли, че "еqual temperament" е леко кофти в български текст. Аз поне го използвам само като съкращение - ET. На български - равнотемпериран строй. За 12-тоновия - 12-TET. Well temperamant = добре темпериран строй. Kurt Uvash, постовете ти както обикновено са доста разпилени, замотани и... не съвсем верни. Колкото до "по-големите" отклонения и "обозримите" разлики - глупости, защото слухът ни и съгласно него скалата са логаритмични, отношенията имат значение. В по-писателско време може да се включа по-активно.

Има голямо значение откъде черпиш информацията. В интернет има както скъпоценности, така и цели багери с плява, като понякога дори са омешани на едно място, както сама може да видиш дори и в този форум.

Да, има такива моменти. Прави това, което ти харесва, и се стреми да приличаш на себе си. Американският композитор Чарлз Айвс примерно в един момент мистериозно спира да пише музика и не успява да напише нищо ново до края на живота си. Появил se тъжен пред жена си с думите, че не може повече да композира и че нищо не звучало както трябва.

С букви: A-C и G-Fb, само че дали не ти правим мечешка услуга? Енхармонизмите трябва да се знаят, но тук не е зле да вмъкна, че тяхната еквивалентност важи за 12-тоновия равномерно темпериран строй (ET). Докато напр. при среднотоновия (МТ) D# се различава от Eb, който е по-високо. Записан енхармонично по два начина, в ЕТ даден акорд е същият, но в МТ бихме имали два различни акорда. Така например, в зависимост от настройката, немският секстакорд в ЕТ може енхармонично да се интерпретира като доминантов септакорд, но в МТ би се различавал от него, бидейки по-мек. Но всичко си има недостатъци. ET осигурява симетрия за всички тоналности и пълна свобода за модулация на цената на по-нечисти интервали и на нюанси от палитрата, които иначе придават различен характер на различните тоналности. Благодарение на него музиката, написана преди това, загубва част от чара и истинския си характер, замислен от композитора.

Това го споменах още в предната страница... Но няма нищо неправилно. Все пак ще е хубаво Петър да потвърди и той една от двете скали за това наименование.

Накратко - да, съществува лидийски минор, но го знам с мажорна терца. Интернет справките също го изкараха така, като не изключвам разминавания.

Хората са музикални по различен начин. Задай си въпроса, доколко обичаш музиката, огледай отдалеч какви са другите ти алтернативи и какви са отношенията ти с тях. След това, ако си избрал музиката, виж отблизо подробностите - тонрежисьор, инструменталист, диригент, композитор, педагог и т.н., като не забравяш, че с авторска музика не е лесно и сигурно препитаването, особено в България, освен ако не си част от голяма и влиятелна компания, свързана с по-комерсиалните течения, които знаем добре какви са днес у нас и от които ме хваща хрема. Специално за композирането, инструментите, с които композиторът оформя идейния материал, са теоретичните му познания. Нужни са ти хармония, полифония, форма, инструментознание, оркестрация. Първите три са най-базисни и неслучайно Шьонберг разделя обучението по композиция основно на тези три елемента. Без визията и разбирането какво прави, малко или много авторът си устройва капан, в който може да стане жертва на обърквания. Дори да не е възпитаник на учебно заведение, черпейки това от поднесения му материал и учителите, един автор, ако наистина обича музиката и е привлечен, ще се възползва от богатството на огромното информационно поле днес - различна и подробна литератува във всякакви формати, - тъй като това е подсилено от интерес. Не е без значение каква музика най-много те влече и къде би кандидатствал, в България или чужбина...