Steppenwolf

Да, има такива моменти. Прави това, което ти харесва, и се стреми да приличаш на себе си. Американският композитор Чарлз Айвс примерно в един момент мистериозно спира да пише музика и не успява да напише нищо ново до края на живота си. Появил se тъжен пред жена си с думите, че не може повече да композира и че нищо не звучало както трябва.

С букви: A-C и G-Fb, само че дали не ти правим мечешка услуга? Енхармонизмите трябва да се знаят, но тук не е зле да вмъкна, че тяхната еквивалентност важи за 12-тоновия равномерно темпериран строй (ET). Докато напр. при среднотоновия (МТ) D# се различава от Eb, който е по-високо. Записан енхармонично по два начина, в ЕТ даден акорд е същият, но в МТ бихме имали два различни акорда. Така например, в зависимост от настройката, немският секстакорд в ЕТ може енхармонично да се интерпретира като доминантов септакорд, но в МТ би се различавал от него, бидейки по-мек. Но всичко си има недостатъци. ET осигурява симетрия за всички тоналности и пълна свобода за модулация на цената на по-нечисти интервали и на нюанси от палитрата, които иначе придават различен характер на различните тоналности. Благодарение на него музиката, написана преди това, загубва част от чара и истинския си характер, замислен от композитора.

Това го споменах още в предната страница... Но няма нищо неправилно. Все пак ще е хубаво Петър да потвърди и той една от двете скали за това наименование.

Накратко - да, съществува лидийски минор, но го знам с мажорна терца. Интернет справките също го изкараха така, като не изключвам разминавания.

Хората са музикални по различен начин. Задай си въпроса, доколко обичаш музиката, огледай отдалеч какви са другите ти алтернативи и какви са отношенията ти с тях. След това, ако си избрал музиката, виж отблизо подробностите - тонрежисьор, инструменталист, диригент, композитор, педагог и т.н., като не забравяш, че с авторска музика не е лесно и сигурно препитаването, особено в България, освен ако не си част от голяма и влиятелна компания, свързана с по-комерсиалните течения, които знаем добре какви са днес у нас и от които ме хваща хрема. Специално за композирането, инструментите, с които композиторът оформя идейния материал, са теоретичните му познания. Нужни са ти хармония, полифония, форма, инструментознание, оркестрация. Първите три са най-базисни и неслучайно Шьонберг разделя обучението по композиция основно на тези три елемента. Без визията и разбирането какво прави, малко или много авторът си устройва капан, в който може да стане жертва на обърквания. Дори да не е възпитаник на учебно заведение, черпейки това от поднесения му материал и учителите, един автор, ако наистина обича музиката и е привлечен, ще се възползва от богатството на огромното информационно поле днес - различна и подробна литератува във всякакви формати, - тъй като това е подсилено от интерес. Не е без значение каква музика най-много те влече и къде би кандидатствал, в България или чужбина...

Най-близък до обертоновата редица като съдържание на тонове над основата е лидийско-доминантовият лад, който някои наричат още обертонова скала. А постоянно за интервалa е отношението между честотите на тоновете му. Като оставим настрани темперирането, за мажорната терца чистото отношение е 5:4. Не че няма и още за дъвкане...

И като стана дума за новатори, тук бих искал набързо да използвам случая да поканя Kurt Uvash да отвори една своя тема в раздела, където ще е свободен от модераторски забележки и нарушения да осъществява всякакъв вид излагане на показ. От обертоновете (но не само) идват и други неща - може да се види, че са замесени и във формирането на звукореда, в строевете, хармоничните функции, разполагането на акордите, затова акустиката като цяло има значение за разбиране природата на музиката. Неслучайно за мажорния лад понякога се казва, че e "природен", "акустичен източник".

След поста на Angelina остава само да натургаме катинара. А авторът няма да се мине, ако го мине още един път (не катинара). П.П.: Ех, де чалгата да беше само в музиката...

Да, именно това бе и целта - смес от мътност и известна напрегнатост. Двете парчета са наистина много различни и ако останат в един албум, би следвало да има изграден мост помежду им от други. Иначе и двете не са някакви "специалитети", като това е съвсем непретенциозно. Благодаря за слушането!

Тази музика не се вмества съвсем във форумните редици, без да стърчи малко, но все пак реших да снеса още едно подобно парче. Това е едно от най-бързо сготвените ми по отношение на написване - около час. Беше престояло няколко дни, за да узрее идеята за ефектите и смесването, както и да изчистя избора си като електронен звук. Всъщност, всичко започна в ранните часове на деня преди лягане, докато просто експериментирах със синтезаторите, когато ми проблясна представата за тази мистерия. Залага се преди всичко на изграждане на по-статична атмосфера и внушение за лутане в известна неопределеност. От там и изборът на повечко дисонанс, регистър, хармония, лад... Е, има си загатнати мотиви. ЦЪК В тази тема пък може да се чуе нещо по-старо в нов облик, смесено в Израел с хардуер.

Ъпдейт: Моят приятел Шай от Израел хареса това парче и прояви интерес да го смеси по-добре със значително по-професионалната техническа база, с която разполага. Променен е значително балансът на инструментите, съкратих дължината с прибл. минута. Прекарано е през магнитна лента с цел вкарване на фино омекотяване на вкус, което само истинска лента може да докара автентично и което в случая е най-забележимо върху звънчетата. Линкът е същият. Използван е следният хардуер: Chorus: Roland SDX-330 Binaural processing & reverb: Roland RSS-10 Compressor: API 525 Preamp: API 512C Limiter: Aphex Dominator II Channel strip (preamp, compressor, EQ): Art Pro Channel Monitors: Dynaudio Acoustics BM6A Headphones: AKG K701 Audio interface: RME FireFace Cassette deck: Sony TC-KE500S (Dolby S on) Tape: Ampex

Понеже лидийският лад има #4, а натуралният минор (еолийски) има b6 и b7, лидийският минор е логично описателно наименование за този лад. Но е определяща преди всичко терцата; тя е водещият фактор, по който разделяме ладовете на мажорни и минорни, определяйки качеството на тониката. Иначе, можеш да срещнеш и Mixolydian b6, получена от мелодичния минор... Стана дума и за градация... Тъмнината на ладовете също не е рязка. Може да се подредят от светли към тъмни.

Благодаря за напомнянето, поправих блейковата грешка. А характерът се определя предимно от терцата просто защото засяга качеството на тониката. В допълнение, има и неутрални ладове, при които изобщо няма терца. Мажор и минор като цяло е относително понятие и можем да имаме градация на терцата между тези двете - т.е. преливаща сива зона, а не черно и бяло. Aquarelle даде добър пример с други култури. В по-авангардната музика също се използват микротонови (15-, 16-, 17-, 19-, 31-, 43-тонови) строеве. Съществува и строева модулация, където се променя строят в даден момент в композицията.

Минорната тоналност лежи на терца под паралелната си мажорна. Ако на партитурата има в арматурата един диез, тоналността е или сол мажор / G-dur, или ми минор / E-moll. Най-често още първият акорд издава кое от двете е.

Разбира се, с най-либералните модератори най-много се злоупотребява. Ако имате да дискутирате по първичната и вторичната тема, вместени под заглавието, сторете го. Ако не, прекратете с отклоненията. Ако Kurt Uvash има желание да сподели мислите си, свободен е да отвори посветена на тях тема. Kthx.

lizardman: Не се чувствам длъжен, но съм любезен. Побързал си да интерпретираш шегата в поста ми непременно като зла атака към твоя и да "отвърнеш на удара". Не избързвай, егото често се оказва лош съветник. За да си адекватен по отношение на нещо и някого, необходимо е да го опознаеш и изследваш. Имай го предвид. Нека се изясня: Разбира се, увеличена прима обикновено може да има като мелодическо последование. Сигурен съм, че именно това има предвид Петър. Хармонически е предимно при клъстерите. За да не съм голословен: http://en.wikipedia.org/wiki/Semitone#Augmented_unison И да, точно това обясни ясно Петър - в САЩ използват слогови наименования за ладовите степени. В американската теоретична литература цифровка също се използва - първи акорд, втори акорд и т.н., - както в тази по класическа хармония и контрапункт, така и в тази по джаз теория. Класическото изписване обаче може да се различава от джазовото. Едно от нещата е, че примерно акорда на втора степен може да е съответно ii и IIm.

Увеличени прими има, но са скрити зад правителствена конспирация около природата на интервалите. Сега сериозно... След поста на Петър си хванете юздите, за да не ги хванем ние, и продължете дискусията на ЛС. Предупредих вече един път.

Тоновете и буквените им означения нямат нищо общо с ладовите степени, обозначавани с римски цифри в анализа.

Не че няма решение и на този проблем и няма какво да се вметне, но то излиза извън рамките и целите на темата. Затова продължете на ЛС.

'Айде, девиирахме пак... Кратката историческа справка е достъпна в интернет, но все ми се струва, че е била преглеждана вече във форума. Другото няма да го коментирам...

По света като цяло обозначават си бемол и си съответно с Bb и B, а в българските, руските и немските школи - съответно с B и H. Така погледната октавата, вероятно си получава специалното обозначение, понеже е акустично най-неустойчив, на полутон под тониката, а както знаем, силното му тежнение към нея го прави особено важен в тоналността - водещ тон.

По мое скромно мнение, не си изпуснал кой знае какво. Имай предвид обаче, че това го пише изпуснал същото. А депресивните периоди могат и да са полезни креативни гледни точки. Въпросът е да не се разрастват до огромни, психоинвалидизиращи кратери или черни дупки. Но започнахме да девиираме от темата... П.П.: По впечатленията имаме общо, за добро или зло.

Тази част от цитата ми е повече закачлива. Във всяка шега пък уж имало някаква доза истина, видиш ли, но ако и това е шега... Обичам и понякога тук-там тънко да минирам нещо с провокативни цели, признавам. От Pink Floyd може да се научи много.

^ Уви, не съм го измислил аз (смешно-валидното), "открили" са го някои джаз импровизатори, когато сме били на отрицателен брой лета / зими / есени / пролети. Но е и закономерно.

Именно, и аз това имам предвид - стандартните форми, куплет, припев не са задължителни. Точно споменатата форма на разказ на мен лично много ми допада (но горните две имена специално не съм слушал). Естествено, когато развива материала обаче да се стреми към някаква последователност, ала нека не се повтаряме... Споменатите притеснения на fusion не са нещо необикновено и нормално се разреждат с трупането на познание и опит. Самокритичността е полезна. Добре е и човек да не форсира излишно. Нямам предвид просто надскачане на себе си, но и самопозволение за повече време върху дадена творба, каквато и да е тя. Някои едва ли не се гордеят, че са направили парче за някой и друг час. Най-великите композитори са зрели откъм това и всъщност по-често изпипват музиката си по-бавно, с престояване. От последните постове на fusion, на които съм попадал, ми прави впечатление, че в момента вероятно има интерес да изследва различни метруми, чак сякаш постовете му крещят, че нищо в 4/4 не може да бъде интересно. Прекален подобен фокус може да се окаже вреден. Музиката има още мелодия и хармония, а също и темброво богатство.