Steppenwolf

Най-близък до обертоновата редица като съдържание на тонове над основата е лидийско-доминантовият лад, който някои наричат още обертонова скала. А постоянно за интервалa е отношението между честотите на тоновете му. Като оставим настрани темперирането, за мажорната терца чистото отношение е 5:4. Не че няма и още за дъвкане...

И като стана дума за новатори, тук бих искал набързо да използвам случая да поканя Kurt Uvash да отвори една своя тема в раздела, където ще е свободен от модераторски забележки и нарушения да осъществява всякакъв вид излагане на показ. От обертоновете (но не само) идват и други неща - може да се види, че са замесени и във формирането на звукореда, в строевете, хармоничните функции, разполагането на акордите, затова акустиката като цяло има значение за разбиране природата на музиката. Неслучайно за мажорния лад понякога се казва, че e "природен", "акустичен източник".

След поста на Angelina остава само да натургаме катинара. А авторът няма да се мине, ако го мине още един път (не катинара). П.П.: Ех, де чалгата да беше само в музиката...

Да, именно това бе и целта - смес от мътност и известна напрегнатост. Двете парчета са наистина много различни и ако останат в един албум, би следвало да има изграден мост помежду им от други. Иначе и двете не са някакви "специалитети", като това е съвсем непретенциозно. Благодаря за слушането!

Тази музика не се вмества съвсем във форумните редици, без да стърчи малко, но все пак реших да снеса още едно подобно парче. Това е едно от най-бързо сготвените ми по отношение на написване - около час. Беше престояло няколко дни, за да узрее идеята за ефектите и смесването, както и да изчистя избора си като електронен звук. Всъщност, всичко започна в ранните часове на деня преди лягане, докато просто експериментирах със синтезаторите, когато ми проблясна представата за тази мистерия. Залага се преди всичко на изграждане на по-статична атмосфера и внушение за лутане в известна неопределеност. От там и изборът на повечко дисонанс, регистър, хармония, лад... Е, има си загатнати мотиви. ЦЪК В тази тема пък може да се чуе нещо по-старо в нов облик, смесено в Израел с хардуер.

Ъпдейт: Моят приятел Шай от Израел хареса това парче и прояви интерес да го смеси по-добре със значително по-професионалната техническа база, с която разполага. Променен е значително балансът на инструментите, съкратих дължината с прибл. минута. Прекарано е през магнитна лента с цел вкарване на фино омекотяване на вкус, което само истинска лента може да докара автентично и което в случая е най-забележимо върху звънчетата. Линкът е същият. Използван е следният хардуер: Chorus: Roland SDX-330 Binaural processing & reverb: Roland RSS-10 Compressor: API 525 Preamp: API 512C Limiter: Aphex Dominator II Channel strip (preamp, compressor, EQ): Art Pro Channel Monitors: Dynaudio Acoustics BM6A Headphones: AKG K701 Audio interface: RME FireFace Cassette deck: Sony TC-KE500S (Dolby S on) Tape: Ampex

Понеже лидийският лад има #4, а натуралният минор (еолийски) има b6 и b7, лидийският минор е логично описателно наименование за този лад. Но е определяща преди всичко терцата; тя е водещият фактор, по който разделяме ладовете на мажорни и минорни, определяйки качеството на тониката. Иначе, можеш да срещнеш и Mixolydian b6, получена от мелодичния минор... Стана дума и за градация... Тъмнината на ладовете също не е рязка. Може да се подредят от светли към тъмни.

Благодаря за напомнянето, поправих блейковата грешка. А характерът се определя предимно от терцата просто защото засяга качеството на тониката. В допълнение, има и неутрални ладове, при които изобщо няма терца. Мажор и минор като цяло е относително понятие и можем да имаме градация на терцата между тези двете - т.е. преливаща сива зона, а не черно и бяло. Aquarelle даде добър пример с други култури. В по-авангардната музика също се използват микротонови (15-, 16-, 17-, 19-, 31-, 43-тонови) строеве. Съществува и строева модулация, където се променя строят в даден момент в композицията.

Минорната тоналност лежи на терца под паралелната си мажорна. Ако на партитурата има в арматурата един диез, тоналността е или сол мажор / G-dur, или ми минор / E-moll. Най-често още първият акорд издава кое от двете е.

Разбира се, с най-либералните модератори най-много се злоупотребява. Ако имате да дискутирате по първичната и вторичната тема, вместени под заглавието, сторете го. Ако не, прекратете с отклоненията. Ако Kurt Uvash има желание да сподели мислите си, свободен е да отвори посветена на тях тема. Kthx.

lizardman: Не се чувствам длъжен, но съм любезен. Побързал си да интерпретираш шегата в поста ми непременно като зла атака към твоя и да "отвърнеш на удара". Не избързвай, егото често се оказва лош съветник. За да си адекватен по отношение на нещо и някого, необходимо е да го опознаеш и изследваш. Имай го предвид. Нека се изясня: Разбира се, увеличена прима обикновено може да има като мелодическо последование. Сигурен съм, че именно това има предвид Петър. Хармонически е предимно при клъстерите. За да не съм голословен: http://en.wikipedia.org/wiki/Semitone#Augmented_unison И да, точно това обясни ясно Петър - в САЩ използват слогови наименования за ладовите степени. В американската теоретична литература цифровка също се използва - първи акорд, втори акорд и т.н., - както в тази по класическа хармония и контрапункт, така и в тази по джаз теория. Класическото изписване обаче може да се различава от джазовото. Едно от нещата е, че примерно акорда на втора степен може да е съответно ii и IIm.

Увеличени прими има, но са скрити зад правителствена конспирация около природата на интервалите. Сега сериозно... След поста на Петър си хванете юздите, за да не ги хванем ние, и продължете дискусията на ЛС. Предупредих вече един път.

Тоновете и буквените им означения нямат нищо общо с ладовите степени, обозначавани с римски цифри в анализа.

Не че няма решение и на този проблем и няма какво да се вметне, но то излиза извън рамките и целите на темата. Затова продължете на ЛС.

'Айде, девиирахме пак... Кратката историческа справка е достъпна в интернет, но все ми се струва, че е била преглеждана вече във форума. Другото няма да го коментирам...

По света като цяло обозначават си бемол и си съответно с Bb и B, а в българските, руските и немските школи - съответно с B и H. Така погледната октавата, вероятно си получава специалното обозначение, понеже е акустично най-неустойчив, на полутон под тониката, а както знаем, силното му тежнение към нея го прави особено важен в тоналността - водещ тон.

По мое скромно мнение, не си изпуснал кой знае какво. Имай предвид обаче, че това го пише изпуснал същото. А депресивните периоди могат и да са полезни креативни гледни точки. Въпросът е да не се разрастват до огромни, психоинвалидизиращи кратери или черни дупки. Но започнахме да девиираме от темата... П.П.: По впечатленията имаме общо, за добро или зло.

Тази част от цитата ми е повече закачлива. Във всяка шега пък уж имало някаква доза истина, видиш ли, но ако и това е шега... Обичам и понякога тук-там тънко да минирам нещо с провокативни цели, признавам. От Pink Floyd може да се научи много.

^ Уви, не съм го измислил аз (смешно-валидното), "открили" са го някои джаз импровизатори, когато сме били на отрицателен брой лета / зими / есени / пролети. Но е и закономерно.

Именно, и аз това имам предвид - стандартните форми, куплет, припев не са задължителни. Точно споменатата форма на разказ на мен лично много ми допада (но горните две имена специално не съм слушал). Естествено, когато развива материала обаче да се стреми към някаква последователност, ала нека не се повтаряме... Споменатите притеснения на fusion не са нещо необикновено и нормално се разреждат с трупането на познание и опит. Самокритичността е полезна. Добре е и човек да не форсира излишно. Нямам предвид просто надскачане на себе си, но и самопозволение за повече време върху дадена творба, каквато и да е тя. Някои едва ли не се гордеят, че са направили парче за някой и друг час. Най-великите композитори са зрели откъм това и всъщност по-често изпипват музиката си по-бавно, с престояване. От последните постове на fusion, на които съм попадал, ми прави впечатление, че в момента вероятно има интерес да изследва различни метруми, чак сякаш постовете му крещят, че нищо в 4/4 не може да бъде интересно. Прекален подобен фокус може да се окаже вреден. Музиката има още мелодия и хармония, а също и темброво богатство.

Често става така, щом нямат нищо общо като тематичен материал. В тези случаи или захранваш с идеите отделни парчета, или дообработваш материала, както споменахме.

Тези, които не свирим наживо и сме нейде в сенките, нямаме такива проблеми.

По въпроса ти еднозначен отговор няма, освен ако не искаш да се придържаш към шаблоните на комерса. Това, което те вълнува, е обект на музикалния анализ / музикалните форми / композицията. Каква песен? Хубаво, ако удовлетворява целта ти. Лошо, ако не я удовлетворява. Няма как да се каже каква (според съветника) корекция би била благоприятстваща, понеже нито се знае желаната цел, нито резултатът. Ако искаш да се конкурираш с Бритни Спиърс обаче, песничката да е лесно слушаема и хващаща, то е ясно - следване шаблоните на комерсиалистите, някои от които пишат музика така, все едно карат кола. Аз бих казал да следваш това, което най-добре според теб би предало без (съществени) загуби посланията, идеите, концепциите ти, особено ако иде реч за концептуална музика и албум, на публиката, която основно целиш. Не съм привърженик на строгото следване на дадена форма, като примерно AABA досадата, задължителното наличие на припев и кулминация, което би утрепало (част от) експерименталния рок и ембиънта, да кажем, или още високи огради от сорта на: "Ако Бетовен модулира в доминантовата тоналност еди-кога-си, прави и ти това" (понеже съм срещал и подобни). Малко образност: Ако някой ти говори за полета си в самолет и изведнъж каже нещо за диетата на гларусите (плажни или не), ще прозвучи не намясто; ако повтаря това поведение, ще почне да звучи като луд; ако спомене, че е видял ято гларуси, докато е летял със самолета, разговорът става по-смислен и свързан. Подобно е и в музиката. Но от друга страна, може да целиш да създадеш впечатление за лудост. Преди време в един чуждестранен форум, наситен основно с класически ориентирани млади композитори, се съгласихме, че такова нещо като грешни и фалшиви тонове в крайна сметка няма. По-скоро считам, че има грешни фрази и свързването им. Дори ако направиш грешка, повтори, потрети я и ще "зазвучи". Благозвучието е субективно и относително, точно както концепцията за консонанс и дисонанс, която се изменя през времето и стиловете. Пусни примерно Шьонберг на неслушал подобна музика досега и гледай изначално какви гримаси гърчи. Ако установиш в някое произведение примерно секундата като основен интервал, който няма нужда от разрешение, ще звучи намясто. Ако обаче в някое стандартно парче с терцови тризвучия набичиш един клъстер, най-вероятно ще всееш здрав раздор и WTF реакция. Ако искаш контраст и разнообразие, работиш в една посока; ако искаш единност и кохерентност - в друга. Няма надеждна, кратка и универсална теоретична формула за това, как да имаш баланс в дадено произведение, понеже и произведенията са различни дори само в един стил, а и ти сам ще си неудовлетворен от постигнатото. Но като цяло, намери обща зона, върху която да слепиш тематичния материал - разработката му, развитие и модифициране на мотиви, с които да "закачиш вагончетата" - мелодични, ритмически, хармонични. В някои случаи може дори и тоновият цвят (тембърът) да свърши работа.

Доста неадекватна тема... 1. мястото й не е в раздела за теория и композиране, а отговор можете да намерите в подходящия раздел; 2. четете, мислете и пишете, преди да пуснете нещо; 3. научете се да описвате проблема си в заглавието; 4. четете, мислете и пишете, преди да пуснете нещо; 5. тук връзките към пиратски софтуер са табу; 6. четете, мислете и пишете, преди да пуснете нещо. Благодаря предварително и наслука!