Steppenwolf

Виждайки поздрава с Johnny Cash, сетих се за това - очарователно... Странно е човек да има носталгия по времена, в които не е живял. http://youtu.be/54KSEhRTX2A

Към горните, макар и едва ли да е нужно да питам предвид описаните симптоми, искам да сондирам за момент в друга посока - проблемът по-вероятно ли е да ти се случи при активност на мишката например или други USB устройства?

Бих препоръчал да опиташ и Samplitude.

Не чакайте подобен алгоритъм. Изобщо и целта като цяло не оправдава инвестиции в дизайни и имплементации, включващи и много сериозно психоакустично моделиране, за подобен софтуер. Да не говорим, че хората, които са в състояние да работят качествено по тази част, са много малко. И накрая, но не и на последно място - търсете достатъчно добре, защото нерядко са налице инструментални версии.

Благодаря за чудесния пост в темата! В пълния смисъл решение high-end на фундаментален недостатък, който при ниски/потребителски модели, където и цялосното лентоводене е по-грубо, наистина може да внесе осезателни разлики при стартиране/спиране от несъответствието на процепите на главата с пистите. Многоуважаваните ReVox са набелязани за покупки, но все се намирам в някакви разходи, а за момента ми предстоят още такива, докато един запазен компонент втора ръка в България върви между 700 и 1500 лв. в зависимост от изделието. И за да демонстрирам на аудиторията в цифри какви редовни примерни разлики между различните касетни декове спрямо стандартната скорост от 4.76 cm/s може да се наблюдават, посочвам няколко мои замервания върху продължителността на еднакъв материал, който е сравнен в уейвредактор (с точност до ~0.05 сек.) срещу цифровите версии. Използвани са касетни издания от различни музикални къщи, които са от лична колекция. Тези примери са част от обектите на цифровите на трансфери, които правя поетапно на добра воля; имам възможност, както и сравнително добра (макар и не high-end) техника да мастерирам лентите и да обезпеча по-високо качество в сравнение с определени циркулиращи в мрежата твърде посредствени оцифровки с незадоволително такова. Подобен архив е силно желателен предвид темпото на времето и стареенето на записите. Процентите в таблицата показват отклонение от реалната продължителност на песните, съответно и от тоналността, като [+] бележи удължаване на продължителността / спад в тоналността (по-висока скорост на запис спрямо възпроизвеждане), а [-] бележи обратното. Относно материалите, които не са DDD (повечето) и представляват трансфер от магнетофонни ленти – абстрахирам се от студийната ролкова машина, приемайки, че там калибровките са акуратни и че съгласно горепосочените стойности те не биха внесли отклонение, по-голямо от ±0.2%. Абстрахирам се също и от фактора механично разтягане на лентите. Те пък датират от периода 1994 – 2003 г. За съжаление, на някои е налице слаб копирефект, говорещо за химическите, магнитните и звукозаписните качества на този тип издания, за разлика от определени ленти BASF, които от 1988 г. до днес още не са показали такава сериозна деградация. Стефка Съботинова (GMP) -0.25% Дует Ритон (Mega Music) +0.16% Георги Станчев (НМЦ) +0.53% Чочо Владовски (Балкантон) -0.40% Нели Рангелова (Mega Sofia) +1.61% Фамилия Тоника (Unison) -0.03% Пламен Ставрев (StefKos Music) +0.01% Дует Шик (Studio Payner) +1.70% ... Тук може би трябва да отбележим, че 6% отклонение от стандартната скорост напълно сменя тоналността в съседна, а паралелно с това в спектъра се отместват и характерните форманти, което води до осезамо неестествено звучене; при > 3% (1/4 тон) сме по-близо до съседната тоналност и вече можем да считаме, че сме в нея. Всъщност, разлики > 0.5–0.6% намирам, че са вече по-чуваеми и следователно подлежащи на компенсация. Приблизителна такава може да бъде извършена аналогово, ако машината разполага с изведен на панела контрол (напр. Tascam 122), или цифрово чрез ресемплиране. И докато установявам, че повечето подобни издания не показват азимутни разлики (с няколко малки изключения), не може да се каже същото за качеството на запис що се отнася до нивата и калибровките: при някои твърде високо ниво на магнитния поток със завишаване на изкривяванията от насищане на лентата, а при други – неточно зададен ток на подмагнитване, обикновено по-нисък, с негативен ефект върху изкривяванията и върху чувствителността в басите, със завишени ВЧ. И два полезни линка: Каталози, проспекти и сервизни описания на изделия от Studer / Revox Сайт на Magnetic Reference Laboratories

Focusrite твърдо

Да, става дума за постоянна скорост, не за отклонения от равномерния ход. Предполагам, че данните се отнасят за модели на Studer/ReVox, още повече, че те (както и няколко модела на Tandberg), са сред малкото 4-моторни DD машини. Знаем, че останалите по-consumer-oriented Hi-Fi модели, макар да са върхови на съответните марки и да се водят DD + кварцова синхронизация, са 3-моторни. Но наистина става дума за различен клас техника.

Здравейте, Интересува ме какви са допустимите отклонения (толеранси) от стандартните скорости на ролковите и касетните декове, съответно и дали толерансът е еднакъв при двата формата. Всяка механика има някакво отклонение според принципа на механизма, конструкцията на елементите, калибровката... Аз, както и други сме се натъквали на малко по-бързо и малко по-бавно въртящи машини, съответно и на такива записи, като дори при някои производители има тенденция към вариране на калибровката в дадена посока. Преди доста време ми попадна стойността до ±0.5%, което е прибл. 1 сек за 3-минутна песен, в който случай в тесни граници разбира се варира и тоналността, с близо 1/12 от тона. Предполагам, че Валяка може да отговори на този въпрос. Предварително благодаря на отзовалите се. // EDIT: Подробна информация от Magnetic Reference Laboratories, отнасяще се до ролковите декове:

Компилация от забавни новинарско-репортерски фалове и майтапи Необходим е английски. http://www.youtube.com/watch?v=7OihpIHUYYU

С една дума: абсурд! Няма такова животно. Освен това, активни или пасивни търсиш? Ако имаш хубав усилвател и добра звукова карта, бих препоръчал да помислиш за Wharfedale Diamond, огледай се за запазени модели на старо от 7-цата нагоре. А може и тук: http://topavshop.bg/catalog/4387_wharfedale_diamond_10_1.html Разбира се, след като събереш по-голям бюджет. Това, другото, на което си се спрял, не попада в клас Hi-Fi и следователно не може да се очаква нищо достатъчно качествено от там. А ако нямаш горепосочените компоненти, то бих предложил да се фокусираш в нея посока, стига наистина да желаеш едно сравнително добро звучене в дома си.

Силна, красива и любима песен от една много приятна прогресив група... В началото - поемата на Матю Арнолд. https://www.youtube.com/watch?v=D60LbIBUlxc

И аз, търсейки, се бях препънал в страницата преди месеци, но не се сетих да я споделя тук. Достойна!

1. Не знаете точно какво иска да прави човекът, за да бъде обсъждан аранжимент, както и техники на композиране. Можем единствено да декларираме личен вкус. 2. Аз слушам с Wharfedale Diamond, които по принцип звучат що-годе вярно za hi-fi, но са по-проблемни в басовия регистър. Освен това, имам проблем с ушите; съвсем сериозно, предстои ми промивка, вследствие на което колкото по-нагоре отива честотата, толкова по-голямо затихване има и ми е нарушен тоналният баланс, т.е. чувам баса по-подчертан. И въпреки това ми се вижда малко слаб. Поздрави

Малко по-напомпан бийт и по-разчупена хармония, повече цвят в инструментариума би го направило по-приятно за моето ухо. Иначе - стилово може да правиш каквото поискаш, да смесваш всичко с всичко. Това на мен ми звучи най-близо до tech-house може би, но тъй като не съм сред слушателите на подобна музика, едва ли бих могъл да бъда от особена полза.

Пропуснах! Честит рожден ден и от мен, Кольо!

^^ Твоите хубаво поднесени разсъждения са повод да отбележим, че нещата могат да се 'напасват' и според класическата хармония, да се гледат от различни гледни точки. В класическата хармония на явяващ се на седма степен квинтакорд вместо диатоничния умален акорд му казват понякога лидийски акорд. Алтерованият нагоре тон се явява интензивен/водещ към трета степен от основния ни лад. В контекста на смесването на класическа и джазова хармония тук се присещам, че тритонусовата замяна, която представлява свирене на доминантсептакорд на тритонус от оригиналния такъв (при което се запазва същият основен за акорда интервал тритонус), може да се обясни и като увеличен секстакорд, напр. германски, имащ същата структура като доминантов септакорд и поради това много удобен за енхармонична модулация. Обикновено този акорд се явява спрямо доминантата, построен върху b6, с алтеровани степени на основния лад #4 и b6, които сочат недвусмислено към 5 и по този начин има функция, подобна на странична доминанта към доминантата. Може да се яви и на друга степен спрямо всеки един диатоничен акорд като част от тонизация. Спрямо първа степен съотвено би бил построен върху b2 (което много наподобява неаполитанския акорд). Mode-то се избира локално според акорда, който свири за момента, т.е. свириш върху него съответния mode, после върху следващия свириш друг моде, и т.н. Така се съсредоточаваш върху хармонията, която свири в момента, и импровизираш върху нея. Погледни този линк, който оставих предния път.

Доколкото премерих при първото си влизане в темата, под "модално свирене" чичо Митко просто е имал предвид това, което на запад наричат Теория на акордовите скали (chord-scale theory), удобна за мислене според акорда на момента, т.е. върху какъв акорд коя скала се свири. В този смисъл не иде реч за баш модални системи, за каквито писахте Tozi, CyberGene, а и каквото вмъкнах в предходни страници на темата. http://en.wikipedia.org/wiki/Chord-scale_system Книгата The Chord-Scale Theory and Jazz Harmony на Barrie Nettles & Richard Graf (доколкото знам, съответстваща на програмната схема в Berklee) е чудесна - тя разглежда тези неща, както и модалните системи. В класическата хармония "modal interchange" обикновено не се нарича дословно така, а се говори за хроматични акорди под влияние на смесване на ладовете, както и за алтеровани акорди, като нашите (П. Хаджиев и др. - по спомен!), навярно под влияние на немската и руската школи, разделят акордите на същински и несъщински алтеровани. Несъщинските се дължат на смесване на акорди от ладовете, а същински алтерованите са тези, дето не могат да се открият по степените на никой лад. А модалност естествено има и в класическата музика (в най-общия и широк смисъл на думата "класическа") - Дебюси, Месиен и др.; модална е и ренесансовата полифония.

Модално парче е такова, което е на мода дори когато модата е съвсем друга.

Прекрасно!

//OFFTOPIC Идеята за musicabv сайта е чудесна, мисля, че няма подобен, но теорията май е взаимствана само от учебника на П. Хаджиев. Прави впечатление: което е вярно, но само за музиката преди 20. век. Днес определението за акорд е по-скоро до запетаята само. Wikipedia го казва по-добре:

Нека започнем с бихармоничния мажор, чиято интервалова формула (спрямо натуралния мажор) е: 1 b2 3 4 5 b6 7 Бихармоничният минор е разновидност на горния лад, започваща от четвъртия тон, т.е.: 1 2 b3 #4 5 b6 7 C D Es Fis G As H Хармонизирането на бихармоничниите ладове, както и на всеки друг лад предполага построяването на акорди от множеството с тонове в този лад. Поне на теория. Така че - да, следва от тези тонове да се извлекат акордите. Друг въпрос е доколко имат практическо значение акордите, които може да се получат от някакъв лад въобще. Понеже ладове / скали има всякакви, вкл. синтетични, но фактът, че западната музика използва и хармония, поставя допълнителни рамки върху употребата на тези ладове. Като цяло, бихармоничните ладове са по-нестабилни. Мелодично, бихармоничният лад носи характерно екзотично звучене благодарение на наличието на втори хиатус (преди всичко мажорът с ниската втора степен). От гл. т. на функционалната хармония му липсва достатъчно кохерентност, особено на бихармоничния минор. Би могло например да се използват за временни алтеровки, мелодично върху стандартна прогресия от диатоничните ладове (с проходящи, лежащи и т.н. тонове), да се взаимстват акорди от него, като визирам тези, включващи характеристичните тонове... Акордът на четвърта степен от C би бил: Fis-As-C. По-характерното за този акорд е липсата на чиста квинта, която да го стабилизира; тук определящ е тритонусът, не толкова As. Както се вижда, четвъртата степен носи онази субдоминантова функция, която класически познаваме. Но акордът има тежнение към доминантата. Ако ли се добави септима, тогава: Fis As C Es, което всъщност е доминантсептакорд върху шестата степен. Това още подсеща и за т. нар. доминантсептакорди без доминантова функция, които се разрешават към тониката директно.

Не знам дали вече си сторил своя избор, но някой по-нагоре беше препоръчал Konnekt 6 на TCE - смятай, че издухва всичките кандидати, които си изредил. Нямаш FireWire? Вземи си една PCI карта (с Texas Instruments chipset), и си готов. http://www.kalea-informatique.com/mag/fr/product-972668.htm А по повод съмненията около FW - в близките десетина години най-вероятно ще продължава да се поддържа, това не се спира току-така. И има своите преимущества пред USB, което вече сме дъвкали, но не мога да открия конкретната тема отпреди година-две. So don't buy into that bullshit.

Изпълнението на чичо Мито е прекрасно, има дълбочина, пространство, затова ми е любимото. Майсторска работа! Много харесах и по-нестандартния поглед на Кирил - да не пропускаш да го включиш!

CyberGene, под "модална хармония" и аз разбирам подобно на написаното от теб, т.е. когато някой каже "модалност", разбирам музика, построена на някой от т. нар. старинни ладове, при което не се почива върху формулата T-S-D-T (тоника-субдоминанта-доминанта). Всъщност, тогава има тонически акорд и нетонически акорди. Разбира се, за да се запази автентичното звучене на съответния лад, повишено внимание е нужно, та да не бъдем "изхвърлени" от тритонуса или S-D последователността, имплицираща съответния паралелен мажор... При това положение арматурата за ми фригийски съвпада с тази за до мажор (C-dur), като допълнително може да се запише Phrygian. Примерна прогресия във фрийгиски, да кажем, може да е: Im7 - VIIm7 - Im7 - bIImaj7 и отгоре да се свири модална мелодия. При това положение започва да лъха едно типично енигматично звучене на фригийския лад. Отделно някои може да отметнат, че поради наличието все пак на някакъв отправен център около Im7 модалната музика в този смисъл е тонална, но не е тонална в класическия мажорно-минорен смисъл... Малко не ми стана ясно дали под "модалност" в твоя пост засягаш и подхода с акордовите скАли и свиренето на лад според акорда на момента? Защото това може да се разгледа и като една основна тоналност (множеството от тонове е същото), евентуално с алтерации. А темата изглежда увлекателна и обогатена, но нямам възможност в този час да пиша, чета и слушам, утре или вдругиден ще се "завъртя" за по-дълго, за да се насладя и на музиката...

Don't... 200+