Топ потребители

Много интересна тема - чак сега я видях. 90% от мотивацията ми да творя музика и звук е за себе си, а 10% за всеки добре дошъл. Вече не ме интересува никаква музикална мода и никаква комерсиална и финансова причина. Отдавна се уверих, че ако аз си харесвам музиката, която създавам, то със сигурност и много, много други слушатели ще я харесат. Затова и моята най-любима сцена е уличната и най-вече парковете. Само така мога да разбера, дали случайният слушател безпристрастно харесва музиката ми. Достатъчно ми е да видя, че хората се заслушват с интерес, а още по радостно е, ако някой дойде, пусне някоя монета и каже - "благодаря ви за хубавата музика, ваша ли е, не сме чували такава". Докато в клубовете част от слушателите идват с предварителна нагласа, защото те познават и в повечето случаи дори и да не те харесват, просто се забавляват и ти ръкопляскат от куртоазия. Ако не са те харесали - тихичко ти се надсмиват зад гърба ти.

Успех с търсенето.

П.П. Динакорд предлагат 10-годишна гаранция за някои модели на Roland, но и това сме го коментирали многократно. Конкретно FP-серията са я обвързали "само" с 5-годишна гаранция, което също не е зле.

Гаранцията в Томан или Мюзикер е стандартната европейска - за всеки модел колкото е написано (най-често 2 години) и независимо, че са магазини извън България, обикновено няма проблем с гаранцията ако нещо стане впоследствие. Другият бонус е, че можете да си поръчате пиано от там и дори само ако не ви допадне по някаква причина - да им го върнете в 30-дневен срок ако си спомням правилно. Има и няколко магазини за музикални инструменти, които са си чисто български, но от всичките си заслужава само магазинът на Динакорд - нямат чак толкова голям асортимент, колкото Томан например, но понякога пианата им са с добри промоции, а и част от уредите си ги доставят директно от Томан. Що се отнася до трите модела пиана - всяко от тях ще свърши перфектна работа за обучението на детето, тъй като двата Роланда са с много добри трисензорни клавиатури, а ако не ви допада звука им, пианото на Kawai също е много добър избор, а полифонията му не бива да ви притеснява, тъй като 192 е една доста добра цифра за пиано, която дори има достатъчно аванс, особено пък за дете, което е малко. Ако конкретно ви интересува какво ограничава полифонията - това са "звуците и ефектите", които могат да прозвучат в единица време и когато се стигне границата на дадената цифра (в случая 192), първите прозвучали и все още звучащи звуци автоматично спират, за да отворят място на следващите, които евентуално ще продължават да се наслагват при свиренето. Обикновено всичко над 128 върши работа, но със 192 и нагоре е още по-спокойно. Не се заблуждавайте, че човек има 10 пръста и повече от 10-гласна полифония надали е необходима - имаме педал, наслагващи се тембри, виртуални симулации, реверберации и куп други неща, всяко от които хаби гласове от полифонията, така че при по-комплексни неща понякога можем да прескочим цифрата 100, но това обикновено става рядко и затова все още има пиана от базовия клас като P-45 или P-145 например, които са само с 64-гласна полифония и си свирят съвсем добре, без да се стига до изключване на някои от саундите. П.П. А за "синтезатора", който си имате вкъщи, силно ме съмнява да е синтезатор в чист вид...по-скоро става дума за някакъв аранжор от PSR или друга подобна серия на Ямаха.

Супер е парчето, звука също. Каква ви е концепцията за вокала, не се вижда вокалистка, пък се чува?

@Koobenot точно в това е проблема, че нямам достатъчен бюджет и време да зглобявам и разглобявам. А й аз какво разбирам, трбва пак да ми помага някой който си има престава от това. Благодаря за идеята.

Нямам такова.. Дори процесора не помня какво има (мисля че има някакъв параметрик). Поне там да пробвам избраните 😄. На този етап става въпрос само да фиксирам едни надписчета на шасито, като дори не съм сигурен къде ще ги направят (въпроса по-горе за фирма, която да може и да изреже и да гравира на лазер). В краен случай може да няма надписи... Това е черна стомана пръсната с безцветен лак. Ще има супер прост, индустриално изглеждащ вид: Фокуса в крайна сметка е да си играя с лампи. Пробвал съм пентод (ef86) с изходен мосфет буфер + двоен триод (6н2п) и стана добре, но беше в отделни кутишки. Сега мисля да пробвам по непопулярни лампи (някои пентоди и триод/ пентоди). Двойните триоди ще са 6н2п и 6н1п. Схемотехниката ще е с референция основно книгата на Merlin Blencowe - Designing preamps for guitar and bass.

@shimanoffsky Ако нямате възможност да пробвате и разполагате с бюджет, поръчвайте и двата модела (примерно от Томан), тествайте ги по някакви ваши обективни параметри и който модел не ви харесва го връщате обратно.

Просто усещането е различно когато се свири на всеки един от двата инструмента. Касио винаги са имали малко "по-особен" звук на пианото и е въпрос на лични предпочитания дали ще ти хареса такъв звук, но напоследък доста дръпнаха напред и в средния, и във високия клас, като вече са напълно равнопоставени с другите известни производители. Kawai от друга страна е фирма, която винаги съм предпочитал що се касае до звука на пианото, но все пак трябва да се отчита, че в средния CN клас, моделът 201 е най-малкият. По-горе бях споменал, че CN301 е почти като CN201 + допълнителни екстри. Да, но все пак си зависи и какви са тия екстри, дето липсват при по-ниския модел - докато по-малката полифония, по-малкият брой саунди и др. някак си могат да се преживеят, липсата на някои виртуални симулации, които присъстват допълнително в по-големия модел няма как да се пренебрегнат, защото дават доста подобрена реалност при свиренето, а и докато се занимавах с менютата на CN301, установих, че мога да редактирам по мой вкус всяка една от тези виртуални симулации, а те хич не бяха малко и ако си спомням правилно, определено бяха над над 20. Така че затова не мога да реша кое от двете си заслужава - само по фирма бих се спрял на Kawai, но пък е малко орязан модел, за Касио казах, че вече "свирят" доста добре, но все пак ще ми се иска да чуя звуците на пианата им точно в този модел и как са го оформили като озвучаване, понеже точно в него ако не се лъжа за пръв път основните говорители са ги насочили не към свирещия, не назад или надолу, каквато е практиката, а към самия корпус за резонанс и разпръскване на звука, тъй че докато не го чуя на живо какво всъщност се чува, не бих рискувал да си го поръчвам онлайн, да го сглобявам и после ако не ми допадне - пак да го разглобявам и връщам.

Много благодаря! Няма никакви софтуерни корекции точно с тази цел. И ефекти освен драйв и много малко дилей и ревърб нищо друго не използвам. Мога да се опитам да направя нещо такова и с моите: Нямам впечатления от Harley Benton, но като цяло съм скептичен. И дори ми е малко смешно как професионални музиканти гледат да минават тънко и правят такива (според мен) компромиси. Първо с китари и апаратура и после с носенето на максимално малко апаратура обикновено за сметка на качеството. За съжаление звукът все още "тежи" и според мен няма как инструмент за 500лв. да звучи и да се усеща като такъв за 5000. Като започнат да се правят компромиси, много често не спират и се правят все повече. Моето виждане е, че човек трябва да бъде перфекционист, особено за нещо, в което "гори". Иначе предвид, че толкова много хора купуват тези китари, явно съотношението цена-качество е добро...

NGD... Гледам, че така е модерно да се пише... Добре дошла у дома - Gibson Les Paul Standard 60s Figured Top Honey Amber

Не се бях замислял по този въпрос от музикантска гледна точка. Може би защото, от чисто емоционална, този жанр ми е труднотърпим. Обаче, ако влезеш по- навътре в нещата (наложи ми се покрай Нова година) виждаш една сравнително устойчива система. Повечето парчета си имат ритъм, мелодия, основен текст с фабула, припев и всичко останало, необходимо за песен, обработката на звука е читава... По- скоро се чудя, какво пък толкоз не ми харесва в тая чалга? Копи-пейста от сръбско, гръцко и турско не би трябвало да е. Този копи-пейст е 1/4 от световната музикална продукция. Ако ме дразнят полуголите, апетитни каки от клиповете, значи съвсем съм одъртял или обръщам резбата. Наистина, започвам да се чудя, кое е отблъскващото в тази музика. Разбита на компоненти, всичко ѝ е наред. Събрана в едно цяло, мога да я изтърпя само на упойващи средства.