И така, приемникът дойде благополучно, включвайки в пакета с кабел 3.5mm стерео жак от двете страни и USB за зареждане. Сдвои се успешно както с лаптопа така и с Android телефон, без да изпитвам някакви сериозни проблеми при "откриването" на устройствата. Телефонът успя да се закачи на по-висок протокол на трансфер (LDAC), отколкото лаптопът (AAC), като съответно разлика се усеща по същата корелация както с компресията на аудио файловете – колкото по-некомресиран е протоколът, толкова по-приятно и детайлно се чува, липси основно баса и високите. Някакви сериозни гличове и прекъсвания няма, единствено от време на време се получава някоя и друга "пуканка", която е незабележима за нетренирания слушател. По отношение на дизайна всичките протоколи на трансфер са приятно илюстрирани на предния панел и лесно се разбира на който точно функционира свързаното устройство.
Звукова картина
3D бутона, както и предполагах, прави някакъв лек bump в EQ-то на бас и високи (V Shaped), като вдига и нивото с 3-4dB VU (съдейки по индикаторите на миксера). Напомня много на начинът на работа на loudness бутоните при HiFi техниката и автомобилните радиа. Вътрешният шум е на практика никакъв дори при усилен до край volume от устройството или е толкова нисък, че е практически нечуваем.
Изходи
Изтествах му както stereo aux 3.5 mm (малък женски стерео жак), така и left/right RCA (чинчове) изходите. По мое мнение, изходът с чинчовете звучи "по-добре" от жака, но разликите са наистина субтилни – маааалко повече бас, високи, стерео, ниво и разделение между инструментите.
Тестове на изходите
Другият A/B тестове, с който реших да се захвана са следните:
стерео изходът на телефона спрямо този на Bluetooth адаптера
стерео изходът на лаптопа спрямо този на Bluetooth адаптера
За целта свързах телефонът с кабел на стерео двойка 1 в миксера, а изходът на Bluetooth приемника на стерео двойка 2, с EQ на 0 dB на bass/middle/treble корекциите и volume на канала 0dBu (unity, "12-часа на потенциометъра"), като и двата канала нямат собствен gain потенциометър, съответно той се определя от входното устройство. При едни и същи входни нива на сигнала, мнението ми е, че директната връзка с кабел звучи "по-добре" (повече бас/високи/широко "стерео"/атака и т.н.) от Bluetooth сдвояването. Това ме навежда на мисълта, че може би е добра идея да се ползва за по-непретенциозни ситуации – фонова музика, домашен караоке купон, пускане на песен от мобилен телефон и т.н., докато ако става дума за по-сериозни концертни изяви със сингбеци/DJ-стване кабелната връзка е по-надеждна и добре звучаща в този ценови диапазон.
Една от теориите ми за разликите в качеството е, че протоколът вероятно не е достатъчно добре имплементиран, за да конвертира минимални загуби, или пък ЦАП-ът преди изходите на Bluetooth устройството не е толкова качествен, колкото тези на лаптопът/телефонът – това, разбира се, остава в зоната на догадките и може би някой по-технически грамотен от мен в тази област може да изкаже адекватно мнение.
Батерия
Батерията все още не съм я изтощил напълно и не мога да кажа колко надеждно се държи. Честно казано ми се щеше да нямаше никаква, но ще видим какъв ще е животът й в хода на употреба и дали устройството ще може да функционира постоянно на USB захранване, когато се скапе съвсем. Някой Bluetooth устройства спират да функционират, когато е повредена батерията и няма предвидена директна USB DC връзка, която да "шунтира" батерията и се налага хардуерна манипулация – да играе поялника и да се отстрани повредената батерия и да се свърже директно към захранващият модул.
Заключение
Като цяло съм доволен от резултата с леките условности, които споменах по-горе, а и предвид цената 30-тина лева е повече от окей.