Jump to content
Българският форум за музиканти

CyberGene

Mods
  • Posts

    1761
  • Joined

  • Last visited

  • Days Won

    106

Everything posted by CyberGene

  1. И двете съм ги гледал много, Ютюб ми ги предлагаше доста по едно време 😀
  2. Ръдес е изрод! На последното идване на Dream Theater в България го наблюдавах наживо от предните редове, абсолютен виртуоз, нямам какво друго да кажа... Ето и още един клавирен виртуоз, който свири студийно записани партии наживо с голямо майсторство:
  3. Аз също много съм се възхищавал на клавиристи, които могат да правят толкова много неща, изискващи съобразяване и добра координация в реално време, абсолютен респект към такива! Бях гледал едно клипче някъде от края на 80-те, в което тогавашният клавир на Депеш Мод, който по-късно ги напусна, показва как си е семплирал много ефекти и различни тембри, които свири буквално на една клавиатура и помни как еди-кой си клавиш пуска еди-коси ефект, как три ноти се свирят от три други клавиша и т.н. От една страна е брутално умение да запомни всичко това и да го прави в реално време, от друга се чудя за какво му е всичкото това, предвид че музиката им е специфична и не е била записана така в студиото, а е наслагвана. Някак си е хем похвално, че се опитва да свири наживо с майсторство, хем ми се струва напълно излишен труд 😀 Но доколкото съм наясно, той е бил отговорен за аранжимента и звученето на Депеш в оня период (например Enjoy the Silence е композирана от Мартин Гор, ако не се лъжа, но във вариант балада и въпросният Алън Уайлдър решава да я преправи така, както я знаем сега), та би било тъпо да излезе на сцена и да пускат на запис чудесата, които е сътворил... Сложен въпрос. Ето и още нещо от съвсем скоро, което много ме впечатли – клавирът на Jamiroquai показва как се оправя с три клавира, на единият от които (Yamaha Montage) пуска и семпли на вокал, докато свири други неща по-нагоре по клавиатурата 😲
  4. ^ Да, ако това е имал предвид, така става 👍🏻 Без да искам да подценявам когото и да е, вероятно за всеки вид музициране си има публика, но май не съм попадал на one-man-band клавирист с аранжор, на място различно от кръчми. В смисъл не съм виждал солови музиканти да правят концерти с аранжори. А по кръчмите е специфичен вид работа, където вероятно аранжорите са наистина най-удобни 👍🏻 Но определено не е моето разбиране за музициране, заради което избягвам такива места. Музиката за мен или е нещото, заради което отиваш някъде, или ако е за фон докато ям и пия — е на запис. Всичко по средата ми е по-скоро дразнещо… Като се извинявам предварително на хората, които свирят по кръчми, знам, че си имат публиката 👍🏻
  5. Последно това свирка за живи музиканти ли е или за аранжименти, имитиращи живи музиканти? Не съм виждал много банди с истински „живи“ музиканти, където клавирът да е аранжор. Може би в поп-фолка, не го следя много като стил. Живите клавиристи в останалите стилове ползват дигитални пиана, синтезатори и уъркстейшъни, защото няма нужда да ползват стилове и да просвирват аранжименти, вместо това си имат барабанист, басист, ритъм-китарист и т.н. Не казвам нищо срещу аранжорите, имат си своята ниша, но като ще пишеш неща, които са спорни, няма как да не поспоря.
  6. Много е вероятно да има още доста подобни случаи с известни парчета, дето някой някъде е композирал за една банда, пък после е позлвано от друга (известна) банда... Така са нещата. Парчето е много добро, те да си се оправят. Той и Алън Парсънс се оплакваше, че без него Обратната страна на луната нямало да звучи така, както е, пък те не му дали никакви пари, защото бил на заплата към студиото тогава, когато е бил инженер за албума. Роджър Уотърс пък после обяснява, че ако не са били Пинк Флойд, никой е нямало да знае за Алън Парсънс и да му купува албумите 😀 В музиката драми е имало, има и ще има...
  7. Кой е източникът на този цитат? Защото в Интернет не намирам информация Phil Soussan да е бил съден, преследван, хванат, фалирал и какво ли не. Звучи ми като някакви лични/субективни изказвания на някого. Кой е той?
  8. Чак пък "гепил"... Просто търсене в Гугъл намира статия за песента в Уикипедия: https://en.wikipedia.org/wiki/Shot_in_the_Dark_(Ozzy_Osbourne_song) От нея разбираме, че парчето е оригинално композирано от бандата Wildlife, в която свири бъдещият басист на Ози. Записано е било само като демо от тях и никога не е издавано. По-късно въпросният басист го предлага на Ози, преработват го леко, записват го и го издават. А това, което си пуснал на бандата FM е друг подобен запис на оригиналната композиция. Така че за кражба трудно може да става дума, по-скоро дали е дал достатъчно кредит на останалите от Wildlife, които са композирали песента.
  9. CP88 ми е за джемове/дрънканици (имаше малко такива преди ковида, ама се разсъхнаха, сега се глася пак да свиря с едни познати за личен кеф и се пооборудвах). Вкъщи не го ползвам, там си имам Yamaha AvantGrand N1X, няма сравнение между клавиатурите, пък и вкъщи свиря само класическа музика 😀 Ако реша да записвам някакви работи вкъщи като аранжименти, вероятно ще ползвам роудсовете на CP88, защото са много хубави и разнообразни и нямам толкова добри VST-та. То има по принцип, просто аз не съм си купувал роудсове, повече имам виртуални пиана и синтове. Ето нещо непретенциозно от мен, когато ми дойде CP88 на първия ден. Нищо особено, но съм отвикнал да свиря нещо различно от класическа музика, та имам да наваксвам… Пригласям му с Hydrasynth:
  10. Преди време имах Studiologic SL73 Studio — за цената си прекрасен MIDI контролер, но така и не можах да свикна на ужасно тежката клавиатура, от която ме боляха ръцете. Преди месец-два си купих от новите Studiologic Numa X Piano 88, което пак за цената си беше доста прилично стейдж пиано, бяха пооправили клавиатурата, но нещо цялостно не можах да се „слепна“ с пианото — странен touch response, особено в тихите динамики, който не можах да оправя от настройките, нереалистични и носово звучащи пиана… Иначе много солидна изработка, но цялостното усещане беше за незавършен инструмент, някак остава впечатлението, че тепърва трупат опит в стейдж пианата, макар и с потенциал. Върнах го и си взех Yamaha CP88 на почти двойна цена, но още при първата изсвирена нота всичко си дойде на мястото 🥳 Качеството си има цена.
  11. Аз съм свирил сравнително малко наживо, а и понеже не съм професионален музикант, никога не ми се е струвало интересно да свиря кавъри или да трябва да ги изработвам като аранжименти, затова и всичко това ми е чуждо и съответно съм супер бос в това какво са аранжорите 😀 Само мисълта, че трябва да правя аранжименти в някаква свирка с малко екранче ме отказва, свикнал съм си на богатството и възможностите на DAW. С което не искам да омаловажа тези инструменти 🍻 Едва ли биха стрували толкова много, ако не се търсеха и не бяха качествени.
  12. Нещо като DAW in a box ли е? Да си правиш цели аранжименти и такива неща, без да ползваш компютър и да е по-добре интегрирано, вместо да трябва да се оправяш с MIDI клавиатура, на която трябва на ръка да вържеш всяка врътка/плъзгач към съответен контрол? Ако е така, това ми звучи добро, но толкова съм свикнал на DAW (едно време Cubase, после Logic) и на специфични плъгини от различни производители, че някак си представям как ще се чувствам леко ограничен, ако трябва да ползвам само вградените звуци, които не се съмнявам, че са достатъчно добри, де.
  13. Никога не ми е било много ясно за какво се ползват тези аранжори. Май са доста популярни за поп-фолк, заради възможността сам клавирист да осигурява целия съпровод, без други музиканти?
  14. Нещо не съм впечатлен, загубил се е духът на старото звучене на ФСБ с интересните хармонии и модулации. Малко ми седи безлично и клиширано.
  15. Вярно, прав си! Не се бях заслушвал. Чудя се дали е случайна прилика или е неволно пресъздаване (на мен това ми се случва редовно). Има и трети вариант, ама не ми се иска да го допускам, защото много уважавам ФСБ За неволното пресъздаване, на мен редовно ми се случва да ми хрумва някаква идея за цяла композиция или пасаж в рамките на композиция, който впоследствие се оказва, че е на някой друг композитор/група/изпълнител, но неволно съм го повторил с някаква вариация, без да осъзнавам. Съвсем прясно от миналата седмица правих струнен аранжимент за едно парче, което пиша и от много престараване накрая се получи като адажиото на Самюел Барбър, даже го бях направил в същата тоналност 🤣 Наложи се нарочно да го „разбутам“, за да не прилича толкова.
  16. Музиката не ми е интересна, влизам в тоя форум за лаф моабет. Всички инструменти са ми гадни…
  17. Тези всичките обложки и аз съм ги гледал. Вероятно имат предвид Fender (Rhodes) Piano, но нещо някъде се е загубило между преводите, спомените и печатницата.
  18. Добре дошъл, хубава идея! Редактирах ти поста, защото беше постнал линк към средата на видеото и прецених, че вероятно си го направил без да искаш и го направих да си започва отначало. Ако е било нарочно, ми кажи да го върна както си беше.
  19. Готина версия! Осъвременена, макар че наистина ми изглежда почти изцяло секвенирана, а те само леко добавят това-онова. Иначе всички култови музиканти от оная епоха в днешно време са преминали или на уъркстейшъни от типа на Кронос/Монтаж/Фантом, или са с компютри и софтуери. Не че има лошо, но според мен онези времена, в които е трябвало да се борят с нестабилни аналогови синтезатори, които не са в строй и не са перфектни, както и истински електромеханични инструменти като Роудс, Клавинет, Хамънд и т.н. вкарваха повече топлина и човешко в музиката. Но такива са времената, пък и те са възрастни хора, не съм сигурен, че са толкова пъргави и съобразителни на сцената като едно време – да сменят бленди, ефекти и т.н.
  20. Понеже „Зимна къща“ ми е много любима, наскоро питах Румен Бояджиев-син за някаква информация как е направена основната бленда, която звучи малко като окарина. Бях почти сигурен, че става дума за семплер или някакъв цифров синтезатор и бях изключително учуден, че всъщност баща му е ползвал Minimoog. Аз, понеже имам Behringer Model D, което е много успешна хардуерна реплика на Minimoog и го познавам доста добре, не можех да си обясня как е постигнал това звучене, но след малко експерименти разбрах: звукът не е нищо особено като патч – просто един осцилатор с триъгълна вълна (звучи почти като синусоиден сигнал), но особеното е така да се свири с него, че да се натискат по два клавиша едновременно с лека разлика във времето между тях. Понеже това е монофоничен синтезатор, се чува винаги по-ниският клавиш от два натиснати, но понеже има зададено портаменто се получава скок от висок звук към нисък – приплъзването на височината на тона в атаката, както и после се пускат двата клавиша пак с лека разлика във времето, но в обратен ред, за да може при отсвира да „подскочи“ височината на звука. Трябваше ми бая време да свикна на такова свирене, защото не е много интуитивно, аз съм свикнал на полифонични инструменти, където всеки натиснат клавиш се чува и ми беше трудно да натискам два клавиша и да ги държа с идеята после при отпускането да предизвикам портаменто 😀 Така че донякъде и музикалният професионализъм на ФСБ допринася за красотата на това парче, не толкова самият Minimoog, който е доста примитивен в много отношения (без да го критикувам, защото ми е любимият синтезатор!)
  21. Не че е невъзможно, но много ме съмнява Колкото и да са големи ФСБ, това е Джордж Дюк, заобиколен от най-големите звукоинженери и продуценти, някак да закъса точно за семпли на Румен Бояджиев ми се струва от типичните български фантастични изсилвания, с които се постига обратен ефект на желания 😀
  22. На ФСБ слабо няма! 🤘🏻Какъвто и инструмент да са хванали, са направили чудеса с него. Иначе аз много харесвам един албум A Brazillian Love Affair на Джордж Дюк, в който го включва тук и там, има едно парче прелюдия към друго, което е само соло CP70:
  23. Yamaha CP80 е просто нещо като пиано с пикъпи, има един доста тънък и специфичен звук, странно ми е, че си се впечатлил от него, аз на много малко записи го харесвам как звучи. С него не става почти нищо, не е синтезатор с различни бленди. Просто някакъв опит да се направи по-преносимо пиано, явно от времената преди да се появят синтезаторите със семпли и стейдж-пианата. Въпреки това тежи страшно много и доста бързо е излязъл от употреба. Вече ако говорим за CS-80, това е съвсем друга работа, това е един от най-култовите полифонични аналогови синтезатори, популярен с това, че се ползва от Вангелис в саундтрака на Blade Runner с един много дълбок брас, на който филтърът се отваря от полифоничен афтъртъч. Струвал е на цената на малък апартамент за времето си и не съм много сигурен, че в България сме имали такъв, според мен се бърка с кашона CP80.
  24. Весели празници, малко със закъснение отговарям, но добър избор си направил. И аз това бих препоръчал 👍🏻
  25. Ти от некво майтапчийско клипче си извел теория за упадъка на вселената, човек 🙄 Ще го отдам на ш*****а Ковид изолация. Peace and take it easy ✌🏻
×
×
  • Create New...

Important Information

We have placed cookies on your device to help make this website better. You can adjust your cookie settings, otherwise we'll assume you're okay to continue.