Топ потребители

Така и така ще чистиш темата и ще местиш постове, чакай и аз да разводня малко () - с каква латенция си на гаритана? А иначе спор няма - откак се помня, производителите на хардуерни инструменти винаги са вървели зад стандарта в конкретния момент що се отнася до обема памет. Навремето първият ми семплер (AKAI) имаше само 1MB вградена памет и за да я разширя до 2MB (максимума), се наложи да купя специализирана 1-мегабайтова платка от AKAI за 350 марки, което си беше доста пари тогава ; в същото време на пазара на компютри имаше 8MB SIMM за $25, само дето AKAI и други производители правеха хардуера си така, че да може да работи само с техни модули. По-късно част от производителите премахнаха това ограничение, но проблемът с малката вградена памет за саундите си остана...в момента, в който стандартът в PC индустрията беше 8GB, те все още работеха в мегабайти, после паметта поевтиня още, числата гигабайти станаха двуцифрени, а по същото време въпросните производители на пиана и кийборди едвам докарваха до 1-2 гигабайта в новите си модели. Нямам представа защо е тоя постоянен огромен лаг, но пък от друга страна трябва да призная, че в тая миниатюрно отделена памет, такава компресия и оптимизация правят, че понякога направо се чудя как успяват да напъхат толкова много неща в такова ограничено пространство.

Залагам най-вече на този втория - много е добър...и с книги, и с видеокурсове. Може...аз му препратих на ЛС няколко курса, които ползвам за обучение на студенти.

Доста зависи от компютъра и аудио интерфейса, например за моето собствено самоделно пиано имах заделен един стар Мак Мини (говоря в минало време, че вкъщи станаха много пианата, клавирите, синтезаторите и всичката техника и с оглед семейно щастие реших да складирам самоделката в друг апартамент и си оставих само Ямахата N1X, все пак тя си е комерсиален и зрял продукт). Там ползвах буфер с размер 128, което е абсолютно прилична латенция. От 1-2 години ползвам лаптопи с Apple Silicon, където Garritan CFX (който все още няма Apple Silicon native версия) макар че върви в Rosetta 2 транслация, си кара без проблем на буфер от 64, което е ненужно ниска латенция, но както казва Мечо Пух: колкото повече, толкова повече 😀 (е, тук е колкото по-малко, толкова повече, но така де). Сега, има една спцифика, че самият Garritan CFX всъщност представлява семпли и скрипт във SFZ (Sforzando) семплерен формат с някои условности, но без да се впускам в подробности, може да се пусне в Aria Player (продукт на Garritan пак), който има Apple Silicon версия и там нещата са брутални: мога да свиря с най-ниския възможен буфер от 32 без никакви проблеми. Тук мога да вметна, че нямам думи, с които мога да хваля тези Apple Silicon процесори за музика, те са абсолютен game changer! Понеже се занимавам и със синтезатори (в смисъл синтезис, аналогов, цифров, виртуален...), но не съм писал много за това в тоя форум, та моят любим софтуерен синтезатор е U-He Diva, който е изключително детайлен синтезатор, който моделира електрическите вериги на винтидж синтезаторите и е известен с това колко е тежък за процесора. Еми имам един аранжимент на Осма симфония на Брукнер в YouTube, в който ползвам над 20, дали не бяха и 30 инстанции на U-He Diva, които могат да свирят в реално време в "divine quality" режим без да ми пукне. Ако кажа още нещо, ще прозвуча като рекламен агент на Apple Silicon, така че спирам 😉 Сега, там е работата, че Garritan CFX има някакви ограничения, когато работи в Aria Player, затова чакам Garritan да пуснат стендалоун приложението в Apple Silicon Native режим, но дотогава се задоволявам с буфер от 64, който е повече от достатъчен. За финал все пак едно уточнение: когато ползва вградения аудио интерфейс на Yamaha N1X, там се получава леко пукане при буфер от 64 в комбинация с мака ми, така че се налага да върна на 128. В общи линии нямам голяма нужда да го ползвам така или иначе, понеже свиря и записвам посред нощите, когато няма как да ползвам говорителите му, така че съм на слушалки, а като съм на слушалки ползвам директно аудио интерфейса на мака, няма смисъл да минавам през пианото. Е, че то има отдавна, мисля, че Корг Кронос е точно това нещо, компютър с хард-диск и операционна система и плъгини. Доста го хвалят, но аз не разбирам много от такива свирки за съжаление, най-вече защото съм предимно класически пианист за хоби. Но и да не бях, честно казано за студио бих предпочел компютър с DAW и аз да си подбирам плъгините и да си изграждам всичко. А за живо свирене ти гарантирам, че не съществува добро озвучаване и достатъчно трезвени слушатели, които могат да направят разлика между произволно стейдж пиано от последните 10-20 години и Garritan CFX 😀 Тези неща, дето си ги говорим кое колко било "зле" и "добре" са на слушане на соло пиано на хубави слушалки. То даже в един микс с повече инструменти вече почва да няма голямо значение, да не говорим и че в поп/фънк/рок/... стилове такива свръхперфектни и чисти семплирани рояли нямат достатъчно пауър да се чуват, за там си трябва компресирано пиано, яко EQ. Ти сам знаеш колко много поп записи ползват онова пиано от Корг М1, дето целият клавир е 4МБ семпли, ако не ме лъже паметта и пианото е пълна комедия за соло пиано, но пък се е наложило като звук, който пробива.

Garritan CFX е класи над каквото и да било, което се слага в едно пиано. За мен лично ако ще има game-changer при дигиталните пиана в посока звуци, ще бъде просто да се инсталира някакъв OS + доста рам + доста дисково пространство в самия кийборд, че да може да върви нещо с качеството на Garritan CFX/Spectrasonics и все пак да не забива и да не треперя като свиря на живо, така както примерно зад банкоматите върви някакъв Windows Server, но остава скрит за потребителя. На времето Timbaland се беше мъчил да прави един "клавирокомпютър" - Open Labs Miko Timbaland, но не мисля, че се увенча с особен успех. Та засега моето верую е просто: за live - каквото имам в кийбордите, без да треперя и да се нервирам за записи и студио - VST от класата на Garritan CFX P.S. Сори за офтопика и от мен, но като надуша клавирна дискусия и ме засърбяват пръстите

Ето едно сравнение. В началото като си взех Yamaha N1X точно преди три години и от мерак и мания записвах почти година само с вградения звук. Ето един такъв запис на Владигеров с бинауралните семпли (задължително да се слуша на слушалки, защото на говорители се получават фазови проблеми): Обаче като премина меденият месец (бе медена година си беше), почнах да си давам сметка, че все пак софтуерът Garritan CFX звучи много по-добре. Ето един малко по-нов запис на Скрябин с него:

Част от съдържанието на тези книги може би ще е полезно: 1. Recording Techniques for the Small Studio (Mike Senior) 2. Recording Engineer's Handbook (Bobby Owsinski) 3. Modern Recording Techniques (Runstein & Huber), глава 4, освен класификация и подробни технически характеристики на микрофоните, разглежда микрофонна техника и позициониране в около 40 страници.

Идеята на това ревю не беше да сравнявам марка с марка, а да го дам като онагледяване на колегата как канал с малко абонати може да си разреши да прави ревюта на всякакви инструменти, вкл. и много скъпи, само защото е магазин и по тази причина има достъп до всякакви инструменти. Иначе съм съгласен с всичко, което изброи, защото знам че си доста навътре в темата с хибридните пиана и имаш такова, а също четох преди време темата ти за миди контролера. Но пък от друга страна, като човек на възраст и с вече изграден естетически вкус - дори и да отчета това в предишното изречение, а също и това, че имам пресантиман към Ямаха изобщо, дотам, че и регистрацията във форума ми е с това име...винаги повече ми е допадал звукът на Kawai пред този на Yamaha...на последните всичко им е толкова идеално, че чак ме дразни, докато на другите подходът им е различен и респ. звукът им не ми е толкова стерилно-идеален. Но това си е мое лично предпочитание, от рода на "кой ти е любимия цвят" - "синият, защото ме кефи".

Това като комшийката Преподобна Евдокия, ако й транслираме думите: Май ние сме същите ТЕЛК-аджии, ама под крушата от другото село ...

Първо искам да кажа, че не се включвам защото по някакъв начин съм засегнат, и отбелязвам че аз не съм геймър. И се извинявам ако е оф-топик. Ако на някой му е интересно, лесно се намират проучвания, показващи че видеоигрите (може би не всички) имат положителен принос за развитие на паметта, конценртацията, пространствената ориентация, и други когнитивни умения и логическо мислене. Просто показвам предимства по същия начин, както изложените предимства на лонгборда, например. А относно здравословните проблеми, те не мисля че са пряко свързани с гейминга, а е до начин на живот. Имам приятел който е много запален по игрите и същевременно от години спортува силови тренировки и бяга по маратони. Аз много харесвам планинското колоездене, всъщност всякакъв вид колоездене. И това е спорт който практикувам като хоби от вече над десет години. Срещал съм хора, които са на мнение, че карането на колело е за малки деца. Или че да се придвижваш с колело в града е супер селско и срамно нещо. Всеки си има право на мнение, и има право да го изразява, но нека не забравяме че личните ни мнения не са непременно факти, а просто мнения. За да не съм съвсем оф-топик. Имах интерес към скейтбординга като тийнейджър, но така и не успях да научанещо повече от това просто да се придвиждам, не можах да се науча и на елементарното Оли. След като ми откраднаха "дъската" така и не си взех пак. Не съм запознат с лонгборда, но бих пробвал, за да видя каква е разликата, изглежда по-подходящо, ако ще е само за предвижване от точка А до точка Б. На моята приятелка обаче хич ама хич не и харесва идеята да си купя скейтборд на 30+ години, хехе.

Имаш право. Аз така гледам на геймърчетата. Някакви чичковци, включително вече на по 40 и 50+ години, играят игри, мисии обсъждат и магии, как се минават етапи, събират мечове и какви ли още не подобни дивотии. Има разни дето постоянно харчат за РС ъпгрейди, пазаруват графични контролери по 800-1000 лева и т.н. Лонгбординга е идеално средство за подобряване/поддържане на баланса и равновесието и го препоръчват на възрастни хора (не че ние сме млади, ама... на по-вехти люде) при проблеми с вестибуларния апарат и залитания и т.н. Честно казано не ми е ясно на 60-70г. с тия отрицателни рефлекси как няма да се очистят, ама... Плюс това си е движение и тренировка. А геймърчетата... освен да си докарат тромбофлебит, диабет и коксартроза... друга файда няма.

Ние сме деца на 80-те с адаша RaverWild, а той даже е и три години по-голям от мен 😀

Все по-рядко виждам простотии на пътя от шофьори на коли, винаги спират на пешеходна пътека и не се дразнят от това, но за сметка на това се премина наистина в една друга крайност — нагли велосипедисти, които карат навсякъде и както им падне, не спазват правилата, дори един към друг нямат уважение и наскоро един щеше да ме събори мен като колоездач, понеже караше в моята велоалея насрещно, вместо от другата страна. Но всичко това е бял кахър спрямо тези с електрическите тротинетки, които се вихрят с много висока скорост по тротоарите и парковете. Скоро с един щяхме да се бием, щеше да сгази дъщеря ми на тротоара и ми се нервеше, че не съм я гледал къде ходи… Ако лежа някого, това ще е тротинеткаджия. Според мен е крайно време да се забранят или да има изпити и за тях и да ги глобяват.