Айде и аз с подобна история... (съжалявам за спама, може CyberGene да го затрие после)
Концерт на клавирно дуо. Миналия век. По-точно - по времето, когато все още съществуваше Концертна дирекция "Музика" ('80-те). Имаше през тези далечни соц-години т.нар. 'образователни концерти', където одобрени състави и солови изпълнители обикаляха страната и правеха концерти навсякъде - от училищата до разни зали в читалища и "културни домове". С жена ми (по онова време все още гаджета) бяхме клавирно дуо и имахме доста разнообразен репертоар както за 4 ръце, така и за 2 пиана...където каквото има в наличност. Тръгваме един ден с колата за концерт към едно градско читалище с малка зала и пиано, на стотина километра и понеже вече бях облякъл костюма, реших баща ми, който също беше музикант, да ни бъде шофьор, че да не си мачкам концертната визия докато карам. Пристигаме там 3-4 часа преди концерта, влизам аз в заличката да опитам пианото....отварям капака (който май не беше отварян от доста години), праскам един разложен до-мажорен акорд в първа и малка октава и....о, ужас - чувам разложен си-мажорен акорд. Разцъквам из другите октави - същата работа...пианото паднало абсолютно равномерно с половин тон на всеки клавиш. Влиза в това време жена ми да се разсвирва и ме гледа, а аз седя като ударен с мокър парцал. Пита ме - какво става, добре ли си....а аз безмълвно само й изсвирвам един псевдо до-мажор, след което тя автоматически придоби моя изглед, защото по случайност и двамата сме абсолютисти. Свирили сме на какви ли не пиана и рояли - с неработещи клавиши...с пеещи струни...абе на всичко сме свирили, но в такова сложно положение като това не бяхме попадали. Който е абсолютист знае прекрасно, че когато ръката натисне 'до' - слухът очаква да чуе до и нищо друго, та колкото е хубаво да ползваш екстрите на абсолютизма, толкова е и обвързващо при подобни ситуации. Опитахме се да "посвирим" - какво ти свирене, на всеки такт, някой от нас бърка, спира - абсурд за какъвто и да е концерт. И тук се намеси съдбата - баща ми, освен диригентството беше и акордьор и винаги мъкнеше в колата по няколко куфарчета с акордьорски приспособления. Да, ама оставаха 3 часа до концерта, а пиано се акордира за много повече време. Извади екстрено баща ми ключовете и останалите джунджурии с думите "Само дано му държат вирбелите, че ако пак пада, няма спасение" и започна като на състезание - а то не са и само 88 струни, а знаете колко...няколко октави с по 2, високите с по 3. Ако щете вярвайте, половин час преди концерта, макар и грубо, вече го беше върнал с половин тон където трябва, а публиката започва да пристига. Нито се разсвирихме, нито опитахме клавиатурата, изкарахме концерта със свити сърца, мислейки си през цялото време дали докато си свирим всичко няма да тръгне пак надолу, но вирбелите излязоха читави и задържаха строй. Та така с този злополучен концерт и никой не разбра нищо от премеждията ни преди него.
А относно въпроса от 2012-та в поста на CyberGene дали абсолютистите могат да чуят тия 8 херца - вероятно да, нямам представа по онова време ('80-те) дали съм чувал такива малки разлики, които всъщност хич не са малки, но след като започнах със студиото и минаха години тренировки на слуха, някъде преди 6-7 години се тествах колко е най-малката височинна разлика, която хващам. Имаше един сайт, където те тестват с нарастваща трудност и постоянно намаляващ толеранс на херците. Тогава изкарах резултат "стабилна чуваемост" от 0.5 Hz в тестовия диапазон на 500 Hz, който те ползват...даже още си пазя някъде скрийншотовете, ако реша някой ден пак да се тествам, че да има с какво да сравнявам. Сайтът беше хубав (трябва да видя кой беше и дали го има все още), защото не го кара на принципа 50/50 я познаеш, я не, а чакаше няколко верни последователни отговора, за да се увери, че наистина го чуваш. Но тази разлика от 0.5 херца не се дължи само на абсолютния ми слух, а най-вече на работата в студиото, където съм принуден понякога да напрягам сетивата си с цел да чуя нещо много микроскопично, та всичко е до тренировки и време за натрупване на уменията.
Сори още веднъж за километричния пост, но просто пиша много бързо. И обещавам да видя кой беше тоя сайт - ако е жив все още, мисля, че и на вас ще ви е интересно да се пробвате, а и аз също ще повторя след толкова години.