Leaderboard

При мен е доста прозаично, по-големият ми брат започна да свири на китара в гимназията, и аз нали да не остана по-назад, му налазвах китарите, и в някакъв момент започнах и аз уроци при учителят по китара в местното читалище. Тъй като ме беше ударило вдъхновение лятото, когато читалището беше във ваканция а уроците започваха септември, ми предложиха да се присъединя към читалищната банда, която си търсеше китарист. Това ми се стори много яко като идея, само че не отчетох факта че не мога да свиря, та набързо ме смениха - на третата репецития се появих и имаше друго момче китарист. Можеше да предупредят де, ама да сме живи и здрави Та ходих две години на уроци по класическа китара, след което се сдобих с една кремона (тая с двата хъмбъкъра с двата рога - както Musicman казва по-горе, прилича малко на Гибсън ЕС) и едно малко комбо Park за да свиря Сабат и Пърпъл вместо Фердинандо Карули и Мауро Джулиани. На китарата се свиреше супер трудно, беше фалшива, единият адаптер беше с двете намотки дефазирани една спрямо друга (социнженермаш кодапрайш), половината потове не работеха, другата половина шумяха, ключовете изпускаха, от ръбатия полу-ръждясал струнник дясната ми ръка беше винаги раздрана и разранена, и честно казано нямам представа как това нещо не ме отказа от музиката. Тука съм съгласен с Евтим - макар и да се пръскаш по шевовете от ентусиазъм, занимавката със соц китари и други такива недоразумения е просто една черна дупка за време и усилия. После от Дими Налбантов си купих моднат Пълдин със сменен гриф, мисля че беше правен от Пламен Атанасов от Пловдив, и това ме изстреля директно десет нива нагоре защото китарата ми вече можеше да свири и нефалшиво (за разлика от мене, аз това още си го мога). След това я домоднахме заедно с Евтим от форума, като той смени праговете, турихме два хъмбъкъра от една Yamaha, сменихме ключовете и струнника - съвсем заприлича на истински инструмент! После я продадох, заедно с почти всичките си ефекти дотогава, за да си взема Fender Strat, на който свиря и сега. Нормална китара, деба. През всичкото това по-горе като цяло съм минал с една и съща банда от Стара Загора. Заедно с всичките яки спомени за 10 и нагоре години свирене с тях, и всичките истории които се натрупаха, се сдобих и с едни от най-добрите си и близки приятели, макар и вече да не свирим заедно. К'во повече да искаш

То не е точно ново-ново, но от известно време събирам и сглобявам, и мисля, че съм готов с ето този педалборд, който освен че се получи супер компактен, успях да му наблъскам всички тип стандартни ефекти на които се кефя, и накрая един IR loader за свирене на слушалки или в ситуация без амп:

Eдно от любимите ми спийд парчета с новата китара.

Мишо от MojoGear за София мога горещо да ти препоръчам.

Едно сръбско кавърче от мен

Деба, това е БЪРЗО парче! Страхотно свирене, евалата! Китарата е супер, ама зависи кой я държи

Здравейте пичове, От София съм. Търся ентусиасти да свирим стари рокендрол, пънк и алтърнатив неща просто за кеф. Така или иначе всичко си е ебало мамата. Неща, които мога да изсвиря/изпея (ако се напъна хаха) - Ramones, The Misfits, MC5, The Stooges, The New York Dolls, Johnny Thunders & The Heartbreakers, Elvis, The Sonics, The Damned, The Dead Boys, The Doors, Green day, Sex Pistols, Nirvana...

Още една точка от bucket list-a е изпълнена. Присъедини се поредния самурай, Ibanez Jem7vwh от 1995г. Китарата е позната и идва с златен хардуеър, но аз лично съм повече фен на версията с черен.

Точно Много ми харесва точно този усилвател - абсолютно по тази причина (то и това е основната характеристика на тези усилватели де). Вчера нахвърлях една наброска с Телето и чистия канал с един много приятен драйв педал, който спретнах тези дни и също, според мен, се държи прекрасно. synchu · The New August V2

Евалата, чудесно свирене! Много ми харесва как следваш акордите! С радост ще се включа след летните пътувания и т.н., подложката е доста лежерно-приятна!

ZOOM G3 Търсих вариант, с който да свиря тихо в часовете между 14 и 16 и след 22: 00, че мастър на Маршала е много чувствителен. И един тип продаваше в в базара това малко сладко процесорченце. Опредлено върши чудна работа. Знааааааам че има разни талпи за 4,5, 600 лв, но както обичам да казвам, няма да презаписвам The Wall. Вързал съм го в send/return и от него от балансирания изход в една U-PHORIA UM2 на онази марка със задрасканото ухо. А самия мастър на усилвателя е на 0. Снимката не е моя.

Здравейте! Търся клавирист и китарист с интереси в композирането на авторски неща, свързани с пост рок звучене. Какво имам предвид: Авторска музика, която да избяга от стандартното кавър рок звучене на едни и същи втръснали неща, които се свирят подпът и надпът на всякакви концерти, и където не се случва нищо ново, просто се преповтарят стари и изтъркани неща измислени в зората на рока. Групи и музиканти със стилово звучене като : Depeche mode, Red Hot Chili Papers, The Doors, Him, Nick Cave, Frank Zappa - са неща, които биха послужили като отправна точка. Не ми е чужд и романтизмът в музиката - любовното звучене като хармония и мелодия в песните също са важни за мен.Love metal с изявени клавири, протяжни сола и сантиментални вокали , неща които изглеждат като абсолютна фантастика в бургаската действителност. Да не пропусна става дума за Бургас , относно мен - свиря на барабани и ел. китара. Инструментални неща също са добре дошли, като искам да подчертая, че имам отявлен афинитет към прогресив инструменталите, които може да се направят , естествено стига да има кой да ги изсвири. За сверка бих искал да изсвиря с музиканти: Sentensed - Mourn, Love solo - инструментал от интернет, Steve Vai - Liberty и този род неща. Музиката е дар, който се дарява някъде от много високо, и който трябва да се раздава и въздига, но за съжаление действителността е твърде буквална и нещата се изкривяват твърде много, а това остава отпечатък върху всички ни. Достатъчно е да видите какво музика се слуша и записва. И въпреки всичко винаги идва нов ден и той носи нови идеи, стига да има кой да ги осъзнае и реализира, а за това трябват музиканти . Това е от мен. Ако искате да се свържете: 0887294957 Миро

Определено (вече) не мисля, че трябва фанатично да се следват някакви предписания - 3.14 удара при 42 BPM един вид. Да - има общи насоки, има задължителни елементи, добре е да се изгледат, изслушат много китаристи/уроци и т.н., но в крайна сметка всеки си намира неговото удобно - и добре, че е така - иначе всички щяха още да са дигнали ляв крак, главата на грифа на ниво рамо и с добре оформени (и подсилени) нокти Просто да свирим повече, в търсене на нашето удобно, което позволява да изсвирим това, което искаме да изсвирим. Примери много - от Стив Морз до Джанго Райнхарт през Томи Еманюел и много, много други...

С риск да досаждам, и от негативен опит, пак ще повторя - научи се да свириш стриктно нагоре надолу всякакви фигури. По три на струна, по две, 2 + 3 на съседни, нататък и фигури с разширени интервали, доближаващи се до арпежи (примерно 1 + 3 + 1). С започване нагоре, надолу, с акценти на различни места в гамичката, нагоре и надолу. Това ще ти даде солидна база да свириш чисто, стегнато и ритмично. Ако се замислиш, без добра алтърнейт техника ще ти е невъзможно да свириш стегнато и бързо пентатоника (не говоря за легато варианти). Тя е 2 удара на струна и е крайно неудобна за движение на перото в удобна за теб посока, при смяна на струна . А е основен похват в хардрок и хеви метъл... Аз не наблетнах стриктно на това, въпреки че съм гледал уроците на Пол Гилбърт преди 15 години, и имам проблеми. Просто съм си губил времето. Месеци ми отне да не се изкушавам с хибридни забежки. При тях ритъма и акцента бяга, защото си зависим от най-лекото съпротивление - лесните посоки на движение, за разлика от стриктната алтърнейт техника. И сега или свиря фигурите алтърнейт, (още се мъча) или не се занимавам с глупости - неравномерни и омазани пасажи. Ако някаква хибридна техника ти идва отръки и някои фигури ти излизат стегнато и ритмично, ама наистина, ползвай я. Но НЕ разчитай това да ти е основата. Не е правилно и няма в общия случай да ти донесе стабилни резултати. Всичко горенаписано е за свирене с перо. Легатото си е отделен филм. Има си упражнения за развиване на тяга на лявата ръка - почваш с удар на перото и после само легато - вкл. при преминаване от една на друга струна. Това ти е основата на легато техниката. Когато ти излиза чисто така (преминаване на друга струна без удар с перо) с помощни удари на перото ще си перфектен. Тапинга е технически по-лесен, но пак тр. да внимаваш и да свириш чисто. Позволява свобода за дълги преходи, разширени интервали и иска много занимания, за да правиш интересни и разнообразни, впечатляващи неща. Обаче технически си е по-лесен, и от чистото легато (само с лява ръка), и от стриктно свирене с перо.

След дълги години гледане от далеч, най-накрая се сдобих с Axe FX II XL. Специални благодарности на Рафо (Musicman) и Атанас Шишков за ценните съвети и насоки.

Като близнаци са :)

Да видим какво ще измислим с тия хитри изходни трафчета...

За новата година ново процесорче.

Вероятно никой не се интересува от тази мания, но ако някой обича типичния HM-2 звук, отзад се мъдри KMA Wurm, който е правнук на оранжевото и до известна степен е не толкова сърдита версия. Обмислям още един Angry Swede на Decibelics и Throne Torcher на Abominable Electronics. Тъпа метълия, с две думи. Все още не мога да разбера защо Boss отказват да направят waza версия на тоя педал. Ще изкарат доста.

На PRS-а май едната врътка (реално е щракалка) сменя пикъпите.

Въпреки, че започнах с негативното, китарата е добра, и ми харесва. В ръцете се усеща сякаш е по-голяма, въпреки, че тялото не е по-голямо от на другите (мерих и сравнявах с рулетката и шублера). Може би това идва главно от кунтура на грифа, асиметричн, като е по-дебел в горната част, при дебелите струни. По спецификации, уж е е с 42.83мм нът, но като го меря, и сравнявам с LTD-тата, шублета показва еднакво: 42.5mm. Но струните са осезаемо по-раздалечени една от друга при джаксъна. Мик Томсън е висок и едър, така че има логика да се усеща така китарата. От всичките ми китари, тази е най-тежка, има най-силен звук акустично, тялото резонира повече. Състейна продължава да ме изумява. Blackout-ите и по-светли, в сравнение с EMG-тата, и осезаемо по-силни. Не знам как се сравняват с оригиналния Blackout модел. Много ми се иска да пробвам и някой Ibanez MTM, за сравнение... Дупката за жака е издълбана под ъгъл, така че кабела стърчи нагоре, вертикално. Това е удобно, ако се свири с wireless устройство, или ако кабела се преметне през колана, но иначе когато виси, доста се огъва.

Днес пристигна. Честно казано, за този ценови клас, и при положение че се води "Pro Series", има доста козметични забележки. Производството е в Индонезия. Имам една LTD и една Ibanez, също Индонезийски, в същия ценови клас, и са по-изпипани (кантове, инлеи, боя) С китарата няма нищо технически нередно, просто дребни неща, които се виждат като се загледаш. Фретборда беше ужасно мръсен (и много сух), и с една забележка по дървесината, което ми беше странно, като за чисто нова китара. Минах го с лимоново масло, и се освежи, и вече не си личи почти тази точка. Черния кант по тялото на места не е отсечен хубаво с бялото, има на едно място бели точици боя по черното. Инлеите по страницата на фретборда са леко криви (на снимка не си личи). И странното беше, че за капачето за тръс рода (с подписа на Мик Томсън) идва в пакетче, при шестограмите, и трябва сам да си пробия дупка в главата на грифа, за винтчето. Иначе китарата е масивна, дървото е хубаво, и дори акустично звучи много добре, и състейна ме учуди. В момента в който я включа, и засвиря на нея, забравям за всички тези кусури, а преди това се чудех дали да не я върна...

Правилният Дизел - 212FC Front Loaded Както казват на запад... This bad boy kicks some serious ass!!!

И вече завършен с панелите и всичко: