Музикалния бизнес и защо не ставаме ....

[Tozi]

Sad But.... ти как определяш своя тон?

[Sad But True]

^ Опа, край фанА ме.........

[Tozi]

Ахааа скива ли как те излових?

 

А по темата:

Утанових (преоткрих топлата вода), че нашего брата българина го е страх най-много от две неща:

да не изстине и да не се мине.

[Sad But True]

^ И трябва да ти кажа, че това е в основата на факта, че нищо не става. Докато не спрем с опитите да е*ем дявола докато лети няма да се оправим.

Редактирано Февруари 10, 2010 от Sad But True

[Slacoth]

... с' шь опрайме ... не бойте съ ...

 

Не може да се сравняват условията сега и преди 5 години, камо ли преди 10, затова по-младите се чудат какъв ни е проблема, защото не са докачили от "големия".Е, сега който е устискал, вече може да се пробва в голямото "БАУ".

 

[BREAKDOWN]

Добре беше да се поизтупа пепелта от тая тема, защото така и не претърпя развитие. А е значително по-ценна за форума и обществото от колкото хилядите други глупости в стил "вижте ме какво си купих", "що в България всичко е толкова скъпо" и "коя е най добрата китара до 200 лв." И преди 5 и преди 10 години проблема си беше един и същ и днес пак си е същия. Вместо да залягаме над свиренето, да се себеусъвършенстваме, за да правим стойностни продукти и да ги продаваме добре, роним сълзи в нета и се оплакваме колко скъпо, недостижимо и безнадеждно е всичко в България. Нафтата, парното, сиренето, ракията, струните, инструментите.... всичко е скъпо. Не е скъпо хора - малко пари получаваме. не се стремим да създаваме оригинална музика а не-оригиналната няма кой да я купи/лансира. Изкарването на пари по кръчмите вече не стига за прехрана и с кавъри не става. Но като гледам какво се лее от ефира на БГ радио - всичко прилича на нещо и звучи като "някого". Никой няма нужда да плаща за нещо което може да има в оригинал. За какъв дявол ми е да си купувам диска на Маги Джанаварова например?! Мога да си купя Katy Perry и поне ще съм сигурен че слушам продукт от първоизточника, а не разсъждения над музикална тема без развитие и с максимум една модулация поради безсилие, и евтини аранжименти ала Макс Мартин. Днес за трети пър повтарям - надеждата е в младите и непокварени от българсия псевдо шоу Buzz мозъци. Дерзайте и инвестирайте единствено в себе си. Всеки може да си купи някаква дъска за Х (хикс) пари, но мозъци няма още дори в Thomann

[kolio_k]

Точно така, напълно съм съгласен. Само , че резултатите къде са? Много хора знаят какво трябва да с еправи, но кой го прави?

[Stivy_k]

Точно така, напълно съм съгласен. Само , че резултатите къде са? Много хора знаят какво трябва да с еправи, но кой го прави?

 

 

Абе има вълна сега от нови хора, която леко блещука в тъмницата. Остава да видим дали ще пламне работата и ли ще угасне отново. Според мен важното е всеки да започне от себе си собствената група собственият запис и нагоре а не обратното.

Съвсем отговорна мисля че проблемът на БГ музиката е липсата на продукт. Разбира се на всички е ясно че при 8 мил., от които от музика (джаз рок и поп) се вълнуват 400хиляди няма пари и няма бизнес, но по-тъжното е че няма продукт.

 

Друго важно е, когато намерим нещо, което си заслужава, да го подкрепим всички с каквото можем, защото ние сами в крайна сметка трябва да създадем новата култура в БГ музиката.

 

 

 

С.

[BREAKDOWN]

Точно така, напълно съм съгласен. Само , че резултатите къде са? Много хора знаят какво трябва да с еправи, но кой го прави?

Резултатите ще дойдат съвсем резонно, когато отпочне правенето на продукт. Не бива да слагаме каруцата пред магарето. Никой няма да даде пари за нещо което евентуално ще го има някога във времето. Бума в началото на 2000та година беше продиктуван именно от натрупаната енергия и продукция през 90-те години. Добра или лоша нея я имаше. Ако има добър продукт съвсем естествено е да влезе в ротация в ефира, да започнат да се правят концерти. Трябва по някакъв начин да се изпълзи от мазето (клуба, кръчмата). Но за да се изпълзи - трябва да има на какво да се стъпи.

[bassiscotta]

има няколко добри банди, които стават, както и няколко знаещи хора в областта на муз биз има и кинти достатъчно да се задвижи колелото. проблем е шуро-баджинащината и мързела на един определен кръг от хора, които са в бизнеса да търсят и инвестират. друг проблем е, че доста музиканти нямат респект към тези които знаят и могат (към мен например). не се вслушват в съвети и тн и с цената на това да бъдат на еди коя си сцена загърбват всички възможни принципи и се подмазват, свалят гащите и ходят да свирят на неподходящи места с неподходяща аудитория.

като им го вкарат един два пъти и се отказват. примери много. а и няма взаимоуважение между самите банди. няквоо страшно лицемерие витае сред музикалните среди. всичкото е плод на неясна ценностна система.

[Лими]

Когато изчезне от фолклора ни поговорката-стереотип(архетип) - "Музикант къща не храни", тогава ще потръгнат нещата! Такава поговорка май само българите имаме, което замислете се защо, но е много показателно за нашта народопсихология. А, до тогава всеки, който е недоволен от статуквото си, или да се пренасочи в друга област, или да спре да се вайка, а да си "копа нивата" редовно и квото бог дал, да му се радва скромно!

[docc]

San Francisco - 1906г.

 

[enuffZnuff]

Прочетете какво е написал Васко Катинчаров през 2004та .От тогава до сега няма много напредък.После мислете и разсъждавайте по есето му.

http://www.theotherside.dir.bg/vasko_ese.html

[BREAKDOWN]

Да не кажа че сме назаднали още повече.... тогава все пак беше зората на измислените герои, докато в момента са в апогея си!

[Fallenblood]

например сега от темата за мастеринга изпадна едно готино парче "девет планини", което, макар да е записано по всички съвременни стандарти, макар да е оригинално, макар да е качествено, въпреки, че е хубаво и надъхващо, въпреки, че е български фолк-метъл (каквото рядко, да не кажа никога, не се чува) и като нищо прославя и милото ни отечество по света, просто... хич го няма в сравнение с едни "контрол" примерно. по онова време да не би да е било по-добро положението... хората са нямали домашни студиа, мултиефект-процесори, форуми или промоутъри. но не са правили нещата самоцелно, както днес. били са движени от къде-къде по-истински стремежи, може би неосъзнавани. това не го забелязват хората, които тогава не са били родени или са били твърде малки, но, което е по-важно, не го забелязват големите батковци и чичковци, които сега са по чужбината - така, де, то нещата са свързани. не знам защо аз съм останал с такова впечатление и с такава носталгия по годините на "прехода", но предпочитам дори и вчерашната заблуда пред днешната действителност.

говорим защо нищо няма да стане с музиката тук. ами то и в световен план какво става? хайде да направим продукт, да го продадем, пък който ще - да се вживява, ние ще минем и без.. ха, точно контрол бяха казали нещо по тоя въпрос. в последно време пак цопнах в локвите на местната музикална сцена... на какво се "кефи" публиката? на евъргрийни или на яка тресня, на която можеш да коленичиш с юмрук във въздуха. тия дни в морското казино имаше някакъв фест в подкрепа на хаити - повод да си направят метълите вакханалията... ако са влезли примерно 100 човека по 6 лева, то поне 300 лева ще отидат за разходи? не знам, тук има хора, дето са по-навътре с тия неща, а пък и по могат да преценяват на око размера на тълпата. ама жоро металиката можеше поне да извсири химна на хаити вместо нашия. днес на връщане от репетиция колегата каза - с рока в наши дни нищо не става, важното е да звучиш добре. уви, така си е. затва и ще направим които парчета изникнаха, пък вече, каквото стане. щото няма на кого да се продадеш, това си е ясно.

но пропускате, пропускате, пропускате да отбележите, че няма и за кого да твориш. публиката се възпитава, докато е млада, а вие се опитвате себе си да нагодите към системата на шоубизнеса, която, освен че е чужда тук, си доизживява дните и там, като ще остави едно зловещо наследство. изобщо няма какво да се занимаваме. в българия, където културата винаги е ставала на партизански принцип, сме тръгнали да се мерим с големите и световните, в чиято дейност изобщо не присъстват тия категории, по които сме изградени ние. работата е там, че тях няма да ги застигнем, ама и нашето ще загубим. какво пък, и тва може да е характерна българска черта. метод за адаптация, нещо като номерът на китайката

Редактирано Март 17, 2010 от Fallenblood