Jump to content
Българският форум за музиканти

Koobenot-oвски вълнения по запояването


Recommended Posts

От известно време ми се върти идеята в главата да обърна внимание на запояването. Бидейки хоби музикант съм забелязал от скромната си практика, че колкото и добре човек да живее, идва момент, в който даден кабел спира да контактува добре и тогава или трябва да го ремонтираме или трябва да се молим на някого да ни го ремонтира, ако е баджанакът – супер, ще минем метър и може да се разминем само с черпня, ако е някой майстор, ще трябва и да му оставим "някоя стотинка".

Имам съботна практика да изследвам детайлно кошовете с намаления в Лидл, та се натъкнах на следната станция за запояване – PARKSIDE® PLS48 D2, с която се сдобих срещу скромните 20 лв. По-долу прикачвам съдържанието на опаковката и техническите данни:

Quote

Окомплектовка на доставката

  • 1 регулируема станция за запояване PLS 48 D2
  • вкл. 2 стандартни запояващи върха (1 бр. предварително монтиран)
  • 1 калай за запояване, ø 1,0 mm, 10 g
  • 1 калай за запояване, ø 1,5 mm, 10 g
  • 1 гъба за запояване
  • 1 ръководство за обслужване

Технически данни

  • Номинално напрежение: 230 V ~ (променлив ток)
  • Номинална честота: 50 Hz
  • Номинална консумация: 48 W
  • Температурен диапазон: ок. 100–500 °C
  • Захранващ кабел: 1,85 m от захранващия щепсел до станцията
  • 1,00 m от поялника за фино запояване до станцията

Та въпросът ми е има ли "хава" във въпросната станция? Намислил съм да я ползвам основно да запоявам инструментални кабели, като първо ще има доста тестови постановки, докато разбера за какво иде реч. Имам ли нужда от още нещо, освен гледане на клипчета, практика и опити? Благодаря предварително!

  • Like 1
Link to comment
Share on other sites

Аз имам два поялника и двата са ми от Lidl :) Единия ми е в къщи, другия в студиото и ги ползвам за запояване на кабели. Не съм имал проблем до сега. Но не съм и някакъв прo де. Цецо и Никсъна може да ме анатемосат :) 

  • Like 1
  • Thanks 1
Link to comment
Share on other sites

Ще ти трябва свестен тинол, това от комплекта надали става. Мокри гъбата преди да я ползваш :) Започни тренировките с температура около 350 градуса. Пробвай да запоиш няколко кабела и ще видиш как става.

 

  • Thanks 1
Link to comment
Share on other sites

Ами примерно този https://store.comet.bg/Catalogue/Product/42071/#e30%3D но е в огромна разфасовка за твоите цели. По магазините за електроника - interflux, stannol, оловни задължително, че безоловните ще ти скъсат нервите.

  • Like 1
  • Thanks 2
Link to comment
Share on other sites

Същият поялник съм си взел от Лидл. Идеален е.

Не съм специалист по тинола.

  • Thanks 1
Link to comment
Share on other sites

11 hours ago, Петьо Бояджиев said:

Ами примерно този https://store.comet.bg/Catalogue/Product/42071/#e30%3D но е в огромна разфасовка за твоите цели. По магазините за електроника - interflux, stannol, оловни задължително, че безоловните ще ти скъсат нервите.

You know your solder, young man :) 

Иначе, имайки предвид честотата и продължителността, с която ще се използва, стига да топи тинола и да го държиш от правилния край, вероятно си е ок. 

  • Like 1
  • Haha 1
Link to comment
Share on other sites

Технически запояването на мед към желязо не е,като да запояваш мед с мед,но не е нещо сложно.Като начало е добре да свалиш лака от проводника и да му капнеш солна киселина.После го калайдисваш ако ме разбираш.Същатата процедура на металната част на жака.По една капка киселина отново и ги спояваш с поялника.При повечето кабели,които съм ремонтирал желязо има достатъчно,но месо липсва.Затова си купувам кабел с достатъчно месо и продавачите на кабели лапат мухите.Не съм им мерил съпротивления не е и нужно жака така или иначе е желязо.Относно поялника за такива операции не е нужна супер станция за запояване.Разбира се има музиканти,които си внушават,че кабела влияе на звука особенно ако е от някоя марка или от НАСА.Ако е добре запоен и изолиран върши същата работа.Все пак поялника трябва да е изправен и да се спазват елементарни мерки за безопасност.Работи се с ток,солна киселина,температура,изпарения и т.н.Успех

  • Thanks 1
  • Confused 1
Link to comment
Share on other sites

Имах киселинен флюс преди 15 години и го изхвърлих с удоволствие, след като ми окисли половината компютърджийски кабели и платки в шкафа. Затворен. Нормалните конектори, които можеш да купиш - разбирай поне Proel, не някакъв за 20ст., имат чудесно покритие на терминалите - запоява се без грижи и без киселина. Инструментален кабел лакиран не съм виждал. И по-добре, сигурно щях да обеся производителя му на него.

  • Like 1
  • Thanks 2
Link to comment
Share on other sites

^ Точно това с лака го бях гледал скоро при Глен Фликър, само че в друг контекст, където е заземяването на една китара при бриджа го бяха лакирали, и айде честито, бръмчи като за световно ... 

 

Link to comment
Share on other sites

Аз лично съм изключително против използването на киселинни флюсове, аспирини и други такива, камо ли солна киселина при запояване. в крайна сметка говорим за запояване на сигнални кабели и жакове, не на бакърен тиган. В магазините като комет и други подобни има достатъчно качествени припои и флюсове.

  • Like 1
  • Thanks 3
Link to comment
Share on other sites

Аз поне не бих те анатемосал. Изглежда съвсем приличен за нуждите ти. И, както и при китарата, по-голямо значение имат знанията и уменията, отколкото скъпия гиър. :)

Яката станция си е супер, не отричам. На (старата вече) работа имахме Weller от скъпите и просто сам си запоява. Постоянно си носех кабелаци и жакове да си ги правя там, защото е голям кеф как бачка! Но не е наложително. Аз имам китайски клонинг на Хакко (от 50-60 лева) и си работи идеално вече бая години. Освен това с предния ми супер проскубан 5-левов поялник ако знаеш що китари и ампове съм ремонтирал и направил... :greenball:
Кое е важно и на какво да обърнеш внимание:

  • Добре е, че имаш регулация. За тънички кабели, жакове, суичове и т.н. използвам 250*С, за по-дебели като дупетата на потенциометрите 300*С (доколкото може да се вярва на написаното, де). На твоя май няма точни градуси, но го дават да е 100-500*С та ще тестваш на средните две чертички.
  • Качествен тинол - колегите изчерпаха темата, напълно съм съгласен.
  • Допълнително можеш да вземеш някакъв флюс (за по-древни/упорити/гадни кабелаци); помпичка за смукане; мини менгеменце или нещо сходно за захващане на жакове/суичове/потове.
  • Качествени кабели и части. Гадните могат лесно и изключително бързо да ти скъсят живота. Повечето такива в евтините китари са по-скоро за кофата, просто е ужас да се работи с тях, дори за някой по-опитен. Това буквално може да те откаже или да си помислиш, че си най-големия некадърник на планетата - без да си виновен. :)
  • Чалъм! ;) Това отнема малко време, но не е нищо мега трудно. Най-важното е да мислиш за термопредаване, температура, контактна площ. Предполагам, че има клипчета с добре обяснени и показани примери, така че налазвай!
    П.П. Това със солната киселина... стой далеко. :)
  • Like 2
  • Thanks 1
Link to comment
Share on other sites

6 hours ago, Koobenot said:

^ Точно това с лака го бях гледал скоро при Глен Фликър, само че в друг контекст, където е заземяването на една китара при бриджа го бяха лакирали, и айде честито, бръмчи като за световно ... 

Туй нищо не е. Бриджа на един бас, който майсторих, директно през изолацията бяха опитали да го замасят. ;) Ако ти е интересно:

https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=pfbid0zVPqnXDxvRDKGn2VuTsyMV2imUmtvLRbVtx1A2JMYDcMBBCn4ajmYDcC6XvABK7bl&id=100057058315765


П.П. Тоя бастун когато да спреш да го гледаш - все е късно. Майстор е да облъчва хората с грешно инфо. :greenball:

  • Thanks 1
Link to comment
Share on other sites

Супер много благодаря за споделените мнения! :thumbup: Идеята ми е да си запоявам повредените кабели "жак-жак" и евентуално ако ми се наложи да мога сам да си направя някоя по-крива или необичайна връзка. Не вярвам да стигна до стадия, при който ще проектирам ампове/ди-боксове и прочие работи, ама да видим ... 

Link to comment
Share on other sites

37 minutes ago, Baby Thomas said:

но го дават да е 100-500*С та ще тестваш на средните две чертички

Имам мултицет, който има две термодвойки вътре в себе си, удачно решение ли е с тях да тествам температурите и да си ги маркирам по степените? Иначе за температурата съм виждал някои DIY решения, като например да се вземе поялник, който работи на 220V и да се свърже към димер за осветление, ето пример.

 

Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Create New...

Important Information

We have placed cookies on your device to help make this website better. You can adjust your cookie settings, otherwise we'll assume you're okay to continue.