Telerig

Изглежда много заинтригуващо. Като имам малко време ще го разгледам подробно със сигурност си заслужава да се поразрови човек. Най малкото за информация относно качеството на траковете с които хората записват.

Принципно няма проблем към мастера да се добави трак и да се добави при мастеринга ако при микса не е достатъчно добре смесен. Това се прави и го има като опция. Не става въпрос за паралелна компресия, а частен случай на мултитрак мастеринг. Въпроса е мастера да е 24 или 32 бита и след това да се лимитира, компресира еквализира или каквото там е нужно и дитерира преди процеса на truncation. Не съм си го измислил, чел съм го от статия на Боб Катц, тъй, че съм съгласен с това, което yamahadrums е написал - всички средства са позволени, важен е крайният резултат. Друг е въпроса в конкретния случай дали това е най-подходящо решение. Не за друго, ами винаги е по-добре да се пресмеси наново, защото това обикновено са решения ако няма друг избор. По-скоро като прегледах набързо темата, мненията и чух немастерирания трак и аз се насочих към извода на колегата @antonium:

На баса - Валери Градинарски - хахах - в първия момент Стю Хем ми заприлича на него.

Еваларка Чочо - 10-ка от мене! Поздрави!

Много гот!

Има нещо маршалско, плекси или гсм 900 - не мога да установя точно защото е в целия микс, но то и няма значение - явно усилвателя си е такъв тип и хора които се кефят на такава бленда. Който го кефи такъв саунд определено има какво да чуе. Поздрави!

Да де, защото имат все още бюджета и свободата да го правят, а и хората също.

Имаш направо бижутерия! Валяка е прав а и идеята ти е добра - заслужава си инвестицията да се оправят и да ги ползваш като предусилване тоест, сигнала да минава през тях и да се записва от добър качествен конвертор. Въпроса е да им се обърне наистина професионално внимание за да извлечеш максимална полза от тях.

4-тия хармоник на флажолета на до диез трета октава не му излиза нещо...

Дълбоко съжалявам да науча това, просто е много много тъжно, но не ме учудва. Няма как в днешно време да съществуват мохикани, които произвеждат вечни неща и не пречупват името и достойнството си да задраскат разработките си и да пренапишат проектите си наново в името на съвременната индустрия, която изисква всичко да е временно и то оптимално кратко във времето. Не чак толкова отдавна, само преди някакви си 25 години да кажем все още е имало надежда и от тази страна на барикадата са се борили доста повече компании, удържайки фронта до голяма степен...редиците обаче намаляха жестоко вследствие на отдавна планирания финансов, икономически и геополитически натиск и избора е или смърт и вечна слава на героите, или предаване в плен и експлоатация от шуробаджанаци или братовчеди примерно на Ротшилдове и тем подобна престъпна гмеж и потъване в забвение...

Да поглезим малко 7-струнката с DiMarzio :

Честито адаш! На хубав човек само хубави пожелания - здраве, щастие и сбъднати мечти! Ай наздраве

Предполагам, че е за пари цялата работа. И тенис ракета да му дадат в ръцете пак ще изсвири сигурно чудеса, а и те биха му направили каквото си поиска. Обаче ако се загледате в клипчето по-към средата ще забележите, че тона в крайна сметка пак си идва от формулата: "пръстите и мозъка на Гътри + Suhr".

Интересно ще е не да свири заучени парчета ами да импровизира върху смислени теми с тази бързина да го видя.

^ Велик момент!

Айде като сме на тема адаптри и аз да се изфукам с една поръчка от оня ден: Michael Landau Standart Hot Strat pickups set

То верно фенщината е малко в повече в моето изказване, ама нещо като звучи супер аз кво да направя Факт е, че съм гледал хора дето не са кой знае колко технични и си личи, че инструмента е от висок клас. Последно - и при евтиния и скъпия инструмент, пръста прави музиката, а не цената или марката. Класния инструмент е за хора, които могат да го оценят и използват както подобава.

Намятай дъждобрана докато разпъвам щранга... Бъзикам се, в интерес на истината има истина в това което казваш , сещам се преди десетина и повече години когато в ръцете ми попаднаха за пръв път три албума ( на касетки) на Скот Хендерсън - ( Тoredown House, Vital Tech Tones I и Dog Party) и се бях разболял по тях ( и все още съм ) си мислих, че той свири с класически фендер. После разбрах че китарата му е Сър и се позаинтересувах, разбрах, че Джон Сър е работил за къстъм шопа и.т.н. После като видях китарата му ми се стори супер невзрачна - нищо особено, и на много други ( Реб Бийч например), но общото между всички е ТОНА им....невероятно е просто, и досега няма клипче в ютуб или другаде дето да съм гледал и независимо от качеството на клипа или кой свири - начинаещ или профи, винаги звучат убийствено....

Ами да всъщност това ми се ще и на мене...не вярвам кой знае колко да объркам нещата ако му бодна едни ML Standart...въпроса ми беше дали да не са TA SF, но то от тия марки каквото и да вземе човек няма да сбърка, тъй че по интуиция ще караме и това е. Принципно не е проблем да посвиря на Suhr тук в София, но нямам познат с китара от Tom Anderson... благодаря за отзивите на всички !

Мда определено е много добро попадение, те слагат ML Classic, ML Standart е с повече аутпут и звучи по-масивно, даже партидите с етикет FL (Fletcher-Landau) ги водят "хот" серии, преди да им сменят името на ML. Целта ми е по-модърн звук, като се запази винтидж привкуса на самия инструмент и мисля, че стандарта е добър избор в крайна сметка.

Да знам го тоя сайт оттам стигнах до извода, че SF2 e модела от чичо Том... мисля да ъпгрейдна страта със един сет от двете марки, но за сега базата ми е само ютуб - засега избора ми е ML Standart на Suhr...

Браво Килър - страхотен инструмент! Да го сцепиш от свирене, за каквото сигурно жадува откакто е произведен...

Ами да аз мисля, че правилно сте се ориентирали. То няма какво друго да е, аз лично от опит мога да кажа, че специално хоум версията на уиндъус ХР ми е правила редица проблеми на лаптопа независимо дали става въпрос за работа или за най-обикновени програми които се ползват в ежедневието. Професионалната версия на ХР е друга работа...

Доста стар модел, имах навремето ( преди 10 години) двама трима познати които свириха с тоя модел по клубове и си звучеше добре и в транзисторни нисък клас усилватели. В лампови звучи също прилично. Разбира се не е върха, но става.

Бих искал да попитам някой от щастливците, които притежават китари Suhr и Tom Anderson или са свирили на такива за мнение относно сингъл адаптерите модели Michael Landau Standart и SF1,2, които от двете марки са с по "хот" звучене. Как бихте ги съпоставили като сравнение и какви са вашите впечатления относно честоти, output, gain и.т.н. Какви биха били разликите в саунда ако се монтират на класически винтидж страт от седесемтте (кленов фингърборд) с цел да звукне за по-модерни съвременни стилове и въобще да бъде по версатилен? Благодаря предварително!