sevenstring

Има ли някакъв начин човек да се свърже с вас за 1-2 кратки въпроса?

Деликатна тема ... Това, което мога да кажа, е, че, също бидейки клиент на Диката от миналата година, съм виждал при него и един доста по-тежък случай за спасяване на гриф (пред който кофти рефретът направо бледнее, да не говорим, че, без да се обижда авторът на темата, ставаше дума и за доста по-ценен инструмент) след работа на друг български лютиер. Имена няма да споменавам, ако ще с топ да ме стреляте, НО от такива случаи и от скромния ми личен опит за мен изводите са два: - първо, за съжаление, да не казвам "на всеки", ама на повечето може да се случи (и им се Е случвало) да се изложат, някои не веднъж и дваж, но същите хора са вършили и немалко добра работа, така че генералните квалификации на база на едното или другото никога не могат да бъдат абсолютно верни и, въпреки че съм имал подобни преживявания, след които силно съм се изкушавал, са, лично аз мисля, отговорно нещо, което не трябва да се прави с лека ръка; именно по тази причина, форумите, където всичко се сипе баш с доста лека ръка, май не са мястото за такива неща и, за добро или лошо, практиката е всеки да се осланя на лични и споделени на четири очи впечаталения и да си прави изводите сам за себе си; - второ, тъй като стават грешки, много е важно още при задаване на поръчката да се комуникират границите на работата, която ще се върши за решаването на даден проблем, за да се ограничи и потенциалния damage - да е ясно, например, че каквото ще да става, клиентът не желае да му се изтънява грифа, да му се изправя дъгата на фингърборда, да му се видга екшъна над определено ниво и т.н.; понякога освен до качеството на работата нещата опират и до това, че самите лютиери си имат индивидуални разбирания за нещата и могат да свършат работа или да поемат рискове, които според тях са адекватни, но противоречат на вкуса, навиците, постановката и отношението на клиента към инструмента; важно е лютиерът да работи по вашите стандарти; затова по-добре повече приказки в началото, ако ще и някой да се засегне, отколкото скубене на коси после.

Аз съм имал периоди на стратчето и със, и без (като съм донагласял повече пружините след нов сетъп, а веднъж бях забравил пластмасата при лютиера, и така 1-2 месеца). За разлика в звука според мен е пресилено да се говори, а що се отнася до това, че отворът остава отркит, и аз имах притеснения дали няма да се прецака (от търкането в панталоните) спойката на заземяването, ама не се. Що се отнася до ползите, лично аз се сещам за две: - изглежда яко; - получаваш още един начин да създаваш шумотевица при набичен драйв (виждал съм го при Page Hamilton, сигурно го правят и други), като стържеш отзад с перцето по пружините.

^Ако е на една и съща китара, от китарата е. Лично аз не съм късал от години (май една 2-ра ми даде фира последно преди 3-4 г.). Интересното е, че едно време, като свирех почти само вкъщи, все нещо се късаше, а, откакто почнах да блъскам повече с група (а и в групите е надвикване, и аз по принцип удрям бая здраво, като ме хване адреналинът), почти не се е случвало. Може би има значение и че твърдо спрях да слагам евтинджос струни.

Аз пробвах или това, или по-големия му събрат 55 (което от двете беше налично към момента в Динакорд), и в общи линии хич не мога да се нарека капацитет по лампови винтидж усилватели, ама поне за мен изводите бяха следните: - като за цената не е зле - лампа с някакъв response, някакъв натурален crunch и т.н., обаче - което си е винтидж, винтидж си е - за всичко по-модерно (дори без да става дума за баш метъл) си трябват външни преампи / дистъри отпред (не че това е порок, просто е факт - това не е универсален тип усилвател); - има някакъв поне за мен трудно контролируем пик във високите, който така и не успях да балансирам по задоволителен начин за половин час проби с 2-3 различни китари - сега, доколко това е част от моята (не)кадърност, други фактори на момента или нечие разбиране за винтидж, нямам идея; - в общи линии поне моите очаквания бяха звукът да е малко по-"заоблен" и "топъл", отколкото излезе - някак си леко по-изпилено ли, как да кажа, ми дойде в сравнение с това, което имах като нагласа. Всичко по-горе може и да е ОК спрямо идеята на производителя или общите представи и очаквания, така че, сакън, не твърдя, че не става или нещо такова. Трябва човек да си го преслуша и да реши дали това е неговият усилвател.

Моето скромно мнение (на преобладаващо самоук китарист) е, че при тези неща много ефективно действа принципът на естествения подбор. Като се опитваш да свириш (като цяло) или да направиш нещо (конкретно) с дадена постановка и не ти иде отръки, почваш да променяш по собствен усет и работещият (за теб) вариант в крайна сметка се налага от само себе си. Лично аз свиря от двуцифрено число години и, повярвайте ми, въобще не съм се и замислял каква ми е постановката на дясната ръка.

Сигурно има, но се срещат и двата варианта, както и смесено 3/3 (така е моят Винтидж). Моята проста логика е, че наклонът трябва да е от бриджа към грифа, защото в тази посока се опъва струната и е добре, мисля си, там да й е по-полегато, ама на практика май не е това водещото съображение.

Колкото по-дебели струни, толкова по-стабилен тон, вкл. по-малка амплитуда, респ. по-малко бръждене - това е общата закономерност при РДУ. Доколко в случая ще помогне предвид цялостното разнебитване, не знам. Като човек, дето мрази и най-малкото нещо да не му е наред, се присъединявам към апела да занесеш китарата на ремонт.

При Капъша би трябвало да може да се поръча това: http://basvandenbroek.com/en/product/12379...ge_saddles.html, а може да има и други, но само това открих на прима виста. Иначе, има задгранични варианти, напр.: http://www.stewmac.com/shop/Bridges,_tailp...atic_parts.html, но трябва да се види дали са reasonable от гледна точка на транспортни разходи.

Зарежи, колега, големи мъже има тука, няма ние да ги учим как да се държат с една дама ... Обаче вече съм яко фен на девойката, честно, стискам палци да продължи да свири и да стане някоя яка китаристка, ако ще да е само да им натрие носовете!

Аз разбирам раздразнението на съфорумците по-горе, доколкото то е породено от мултиакаунтинг с цел и последица измама и едва ли не материално ощетяване, но не считам, че да се прилагат поголовни санкции само по технически признак "повече от един акаунт на IP" винаги е оправдано. Аз открито признавам, че съм регистрирал от своето IP и акаунт на името групата, в която свиря, с цел пускане на обява за вокал и не считам по никакъв начин това за нечестно, тъй като групата като такава не се свежда само до мен или някой от другите си трима (вече четирима) членове (също регистрирани самостоятелно съформуци) - тя и аз като самостоятелно лице сме обективно различни субекти и аз (както и никой друг) не мога да задължа още четирима души да се идентифицират с моята снимка, моя профил и простотиите, които аз съм писал. Как, най-малкото, да пусна обява под името "sevenstring", при положение че в тази група дори не използваме 7-струнни китари? И какво да направим иначе - да накараме някоя баба да ни регистрира и да пише вместо нас от нейното IP ли? Аз мисля, че модераторите много добре успяват да отсеят сеното от плявата, вършейки си работата, без да вдигат шум и да парадират с някакви гръмки кампании, и едва ли е необходимо тепърва да ги учим какво да правят, за да "тържествува" справедливостта.

^Слайдове и бендове, а? И дабъл хендите също, че ще я заболят и на дясната ръка възглавничките ... Момичето свири от два дни бе, бате, в к'ви филми я вкара? "Трай, бабо, за хубост" е положението, друга истина няма, а това с лейкопластите и напръстниците го забрави! И моят съвет е обаче първите стъпки да бъдат правени на пластмасови струни. Именно поради факта, че бендовете идват малко по-късно, в началото металните нямат особен смисъл - другото може да се прави на пластмасови. Не че и на метални няма да се научиш де ...

От две години свиря само с Gibson Brite Wires - страхотен тон и единствените, които дори не само не ръждясват, а и не ми потъмняват чувствително при правилно съхранение, НО и едни такива ми ръждясаха веднъж, след като си бях забравил куфара на едната китара отворен на отворен прозорец в дъждовен ден и после я ръчнах вътре, без да сложа влагоабсорбиращо пликче (от рода на тея в кутиите за обувки). Така че, изглежда, трябва да се внимава и калъфите / куфарите да не поемат влага. От по-евтините струни фаворит са ми Dean Markley - също почти не помня да са ми ръждясвали някога. Но, дето вика Евтим, то и реакцията с потта понякога е строго индивидуална - аз например с Earniе Ball не издържам и една седмица, буквално на третия ден вече почват да ръждясват, пък меко казано доста хора хората ги имат за добри, значи не ще да е само от струните ... П.П. Абе, това 25 лв. за Гибсънките много бе! Пробвай да си ги поръчаш някъде от интернет! На мен ми ги носят приятели от US в 3-pack-ове, дето излиза по-малко от 6 долара единия комплект.

+1 Тази тема е дъвкана многократно, вкл. с мое участие, така че не виждам какво повече мога да добавя, но митът за гадната китара и добрия усилвател продължава да ме дразни безумно, особено когато става дума за съвети към начинаещи. В смисъл, да, едно бедно подобие на страт през Маршал стак определено ще звучи по-добре от Гибсън Кастъм във Фендър Фронтмен, но това е логика на момента. Когато става дума за постепенно изграждане на риг и на самия китарист, лошата китара определено е лошо начало.

Накратко: 1. Не е късно, освен ако не държиш да правиш кариера като класически музикант - извън тази категория повечето сме просвирили като тинейджъри, както и болшинството най-видни китаристи в историята на рока. 2. Ако ще започваш с класическа китара, задължително с пластмасови струни. Иначе, има различни мнения по въпроса, но моето е, че пак е по-добре като за начало да е такава и че с метални струни чисто технически ще ти е по-трудно да свикнеш ... поне на мен ми беше едно време. 3. Като за избор на първа класическа или акустична китара няма какво чак толкова да сбъркаш - разлики в качеството и цените има много, но като обща функционалност почти всички вършат работа. Естествено, това не пречи да се информираш и да вземеш някой по-опитен за съпорт, но като цяло не се втелявай твърде много и не инвестирай кой знае какви пари на този етап. П.С. Нe мога да отворя клипа в момента - за него no comment.

За ефекти горещо препоръчвам Boss (моят е GT-8). Поне от тази и по-ниска категория процесори, които аз съм гледал и преслушвал, по-добра комбинация от богат и смислен набор и качествено изпълнение според мен няма.

Да направя и аз едно късно включване ... Не е трудно да се свикне на 7-струнна. Нито е кой знае колко сложно (като мислене), нито е някакво техническо предизвикателство за ръцете, даже тия изпилени модели са по-удобни от повечето 6-струнни. Основният въпрос, на който трябва да си отговориш, е дали имаш какво да правиш с нея. Ако отговорът, до който достигнеш, е в диапазона "ми, де да знам ся точно какво, с кого и колко ше свиря с нея, ама ше видим и ... абе яко си е 7-струнна", моят съвет е да си караш на 6.

Колеги, по мое разбиране човекът пита какво мислите за китарата като копие на Red Special, а не дали ви кефят Браън Мей и китарата му по принцип. Лично аз като гледам, копието е 1:1. Що се отнася до останалите по-скорошни копия и, по-точно, намиращите се в обръщение през последните години Brian May Guitars, действително тремолото, въпреки че не е изцяло стандартно, е компромисът, който дразни заради структурното различие от оригинала, но все пак това е сравнително бюджетен бранд за момента и разходите за къси серии от такава специфична част за такъв специфичен продукт явно са били спестени.

Ами, по-горе не случайно изредиха и екшън, и инотниране - като фалшивее, настройвате го. А с тръс рода моят личен съвет е по-кротко да го даваш без професионално съдействие (то и в наръчниците така пише де ...).

Към автора на темата: пич, ако от досега написаното не си разбрал, рационално погледнато, занимаваш се с глупости в случая. Не знам адаптер, дето потта и ръждата, в степента, в която обикновено се натрупват, да са му попречили да си вади звука. Ирационално погледнато, ако това ще ти е утеха, хората пари дават допълнително за изкуствено поръждавени и остъргани китари в наши дни - worn is cool, и ти бъди cool:)!

^Е, на теория това е модел, възпроизвеждащ по замисъл една от първите му китари, уж каквато е била - достойнствата тук не са в качеството, а в автентичността (я на EVH репликата колко пъти повече струва, а е пълен mess), така че, ако така са му били на неговия ... Абстрахираме се, че по онова време точно тези адаптери на DiMarzio, ако не се лъжа, не са съществували, разбира се ...

По-голямата височина на адаптерите спрямо тялото (по-голямата им близост до струните) води до по-силен звук и обратно. Как влияе превключването между самите адаптери върху звука можеш да разбереш и сам, като ги превключиш.

Има и едно такова явление (или поне мнение на моя милост и повечето други китаристи, с кото съм говорил), че, каквато и да е причината за това, когато една китара не е точно настроена, това дразни по-малко, ако отклонението е в посока надолу. Същата закономерност някои хора вземат предвид при интониране на 12-та позиция. Може-би не 15 цента, но ...

Накратко казано, о, да! Амп (и, не на последно място, кабинет / спийкър и mic) симулациите точно за това са направени - за т. нар. "директен" звук (разбирай, не през предусилвател, стъпало, говорители и микрофон, както е класическата верига, а направо в пулта). Освен това е препоръчително да се вземе процесор, който има отделни настройки на изхода за line и amp (както и точно да се наричат и където и да се намират те при съответните марки и модели). Тук не става дума само за придаване на някакъв музикален характер на звука, а и за техническите параметри на самия изходен сигнал и съвместимостта им с приемащата апаратура.

Това, което на български се нарича "шперплат", е някакъв евтин битов материал, който няма нищо общо с "вафления" материал, който Е използван за производството на китари (и все пак, хич да не е, е мислен за тази цел). Освен това, с ясното съзнание, че навлизам в off-topic, мисля, че е крайно време някъде в този форум да се каже, че тяло от такъв материал не означава автоматично най-долнопробната и скапана китара на света. Имам къмто 20-годишен "вафлен" страт от евтината линия на небезизвестната в по-старо време и все още ползваща се със симпатиите на стари музиканти и лютиери италианска марка "Еко", който, ако и да е от времето, по което изглежда вече са позападали, е с нива по-качествена изработка от всеки произведен след 90-те Squier, който съм виждал, и продължава да е много приятна за свирене и напълно функционална китарка след толкова години употреба, двама собственици и няколко сериозни ъпгрейда, вкл. увеличаване радиуса на фингърборда и дълбане по цялото сечение за двупосочно тремоло. Ще ми се да чуя след 20 години някой да каже подобно нещо за произведен в наши дни Affinity Squier, пък бил той и от някаква си (ако някой въобще може да каже точно каква) елша ... както и да е. Естествено, далеч съм от мисълта, че едно "шперплатово" тяло е по-добро решение от "дървено", но, когато се говори за тези неща, не трябва да се забравя и фактора качество, който според мен е много по-големия проблем на Squier в сравнение с материалите.