CyberGene

Между другото, за да съм честен към ATH-M50x, за които се изразих кофти и излезе все едно са голям боклук, а всъщност толкова много хора ги харесват, трябва да отбележа, че основният недостатък за мен е определено повдигнатите ниски и високи, т.нар. V-shape. За повечето модерни стилове музика това звучи добре, особено за електроника. Но аз слушам предимно класическа музика (соло пиано, симфоничен оркестър) и ми идват прекалено напомпани, развалят малко реализма, не се чувствам като в зала, за което естествено допълнително допринася и това, че са затворени и малко дънят, губи се пространствения отворен звук, който имам при двата отворени чифта (HD-595 и HD-650). От друга страна изолират много добре външните шумове и са доста подходящи за носене на открито при голям външен шум (в автобуса, метрото, самолет...), както предполагам и от DJ-и, за които е важно в средата на данданията да си чуят следващото парче или там каквото точно правят. Без да съм имал възможността да ги сравня с други затворени слушалки, смятам, че просто затворените слушалки си имат специфики, които не са за всекиго. Взех назаем един USB DAC/Amp (Dragonfly 1.2) и правих продължителни тестове с HD-650, сравнявайки как звучат с него и директно от компютъра (Mac Mini 2012). Може би все още не знам какво да слушам точно, пробвах с най-различна музика, пробвах с Chesky Records Guide to Critical Listening, разлика не чувам. Изглежда за момента няма никакъв смисъл да пръскам пари по DAC/Amp. P.S. И което е по-интересно: изходът от компютъра е по-силен отколкото от ампа Може би просто компютрите на Епъл имат приличен предусилвател като за слушалки (в случая говорим за слушалки с импеданс 300 Ома). Отделно от това явно имат и доста приличен DAC.

В офиса бях 4 години с точно тези тапички, още са си там, перфектни са като за "безплатни" Преди да ме хванат лудите с тези новите два чифта...

Не видях да има някаква определена тема/раздел за слушалки, търсих уж... Ако има, дайте линк Имам конкретен въпрос, но мисля, че е и добър повод да си поговорим за слушалки, та ето, правя тема Историята. Значи, имам Sennheiser HD-595 които си купих преди няколко години, за да свиря с тях на дигиталното си пиано. Взех ги на някакво безумно намаление, по препоръка от един американски пиано форум. Ползвал съм ги само за пианото, не съм слушал музика с тях. В офиса слушам с тапички от айфон, ама нещо ми омръзнаха. Донесох си 595-иците в офиса, оказа се, че са много добри за музика! Обаче колегите ме гонят, че много се чува от тях - отворен тип са И реших да потърся в нета за затворени слушалки, дето да са добри. Четох, рових, гледах клипове, накрая си купих Audio Technica ATH-M50x уж култов модел. Да, колегите не ме чуват какво слушам, но просто много дънят, някакъв бас, дето ме заболява главата от него... Отделно, че много налягане ми правят и ме болят ушите след по-продължително слушане. Но звукът им просто "не е моята чаша чай". Почна се едно голямо четене, чудене, маене... Накрая след много рисърч разбирам, че явно затворените слушалки винаги са така, от тях звук да не очаквам. И реших, че явно все пак ще трябва да си взема отворени слушалки, за да не правя компромис с музиката. През деня ще слушам по-тихо, да не преча на колегите И така, след много четене по форумите, си взех култовите Sennheiser HD-650 Взех си ги с идеята да поръчам и DAC/Preamp от нета (Dragonfly Red или Apogee Groove), защото са 300-омови, обаче се оказва, че всъщност Mac Mini-то си ми ги захранва без проблем, дори на 50% сила на звука на плъзгача са ми вече много силни. Страхотни са! Прекрасен звук, комфортни са ми, изобщо никакви оплаквания. Та въпросът ми е, при това положение имам ли изобщо нужда от DAC/preamp? Ще усетя ли някаква разлика изобщо? В нета всички казват, че да, ама те хората са си някакви аудиофили, пък аз леко имам подозрение към твърденията на повечето аудиофили Затова и предпочитам мнения на музиканти. Но лека полека почнах да се вманиачавам на тема слушалки, определено между изброените три модела усещам големи разлики, плюсове и минуси... Мания си е. Иначе, вие какви слушалки имате, с какви дакове и усилватели ги ползвате?

Най-добре е да опитваш на място. Всеки човек има различни вкусове.

Опитвал съм почти всички еспресо кафета на Домани, макар че е възможно да пропускам някои, които се появяват временно. Например много любимо ми беше Ел Салвадор, но вече го няма. Към момента любимите ми кафета са Етиопия Иргачеф (което е много плодово и леко кисело, не е никак типично епсресо и повечето хора, на които съм давал да го опитат, не го харесват), както и Еспресо Виваче, което е съвсем типично еспресо, без изненади и което обикновено предлагам на гости и мога да бъда сигурен, че няма да бъдат стреснати. Кенията не ми хареса много. Имаше и Зимбабве (не съм сигурен дали го предлагат още), което също не ми хареса особено. По-назад в темата препоръчах едно ново Етиопия Харар, което е много плътно и някак "сухо", с вкус на тъмен шоколад, но то също е от по-особените кафета, така че не е за всеки. Ако трябва да обобщя, на Домани бих препоръчал южноамериканските моносортове, а от блендовете: Еспресо Вивате и Сити Бленд. Африканските им не са за всеки, като от тях бих препоръчал само етиопските, но пак с повишено внимание. Останалите - Бали и т.н. вече лична преценка, на мен не са ми харесвали.

Бали съм го пробвал в Домани и не ми хареса. Трябваше да питаш

Ето минималното, от което може да започнете: https://www.thomann.de/intl/casio_cdp_130_bk.htm = 754лв

Инструментите с марка Томан не си струват. Дигитално пиано за 600лв, дето да става за нещо няма. Евентуално на старо. Предвид, че е паралелка пиано не виждам защо трябва да правите компромис с най-важното нещо за детето си - инструмента му. Цените на приличните дигитални пиана започват от 1000лв. Ако наистина цената ви е проблем, по-добре купете някакво старо акустично пиано за 300-400лв, вместо да правите компромиси с това. Нямам представа дали сте пушачи и се извинявам, ако не е така, но много хора дават 200лв за цигари на месец. С други думи два месеца без цигари се равняват на разликата между боклучавото и приличното пиано за дъщеря ви

Аз някак неусетно преминах към двойни кафета. Ползвам двойната ръкохватка с 13-14 грама кафе, 25-30 секунди екстракция за 30-40мл течност. Може би това донякъде минава за ристрето, макар че доколкото разбирам ристретото трябва да е още по-къса екстракция, около 15 секунди за 20мл течност. Моето става много плътно и ароматно и въпреки всичко не ме удря в главата, но е възможно и вече да съм се кофеинизирал и да не го усещам (Ехх, дет се вика няколко страници по-назад обяснявах как се разтрепервам от кафе, а сега вече си пия по три такива кафета дневно, като редовно едното го пия вечерта след 20:00 и нямам нито проблеми с треперене, нито с главата, спя си като пън...)

Lifehack с щипки от ИКЕА за плътно затваряне на пакети с кафе. Ползвам от няколко месеца и работи перфектно

Евтим е достатъчно скромен и не те поправи, но както сам можеш да забележиш името му не се пише с Ф

Според упътването трябва да внимаваш да не я стегнеш толкова, че да започнат да се трият двата керамични конуса един в друг. Аз оставих малко място между двата. При тази степен и следващите две нямам изтичане. По-следващата степен капе на капки и вече следващата е моята степен. Но аз все пак съм с кремадиск и е възможно това да е по-едро отколкото би трябвало за обикновена цедка. Но така или иначе има поне още няколко степени по-ситно от това, което при мен върши работа.

Да, много съм доволен от Скертона. Нека да започна с това, че нямам проблеми с меленето, а едрината на смилане е много консистентна. Има една точно определена степен, в която постигам оптимална екстракция и това не се променя. Нямам представа дали при другата мелачка има по-различен механизъм и ме съмнява Харио да са направили нещо изцяло различно, но пък може и да е така. Та това, което описваш като проблем си го помислих аз още първия път, в който отворих кутията и разгледах добре принципа на действие. Най-общо казано в горната част на мелачката, която се завива към буркана, е горният конус (стеснява се нагоре). От долната страна в него влиза долният конус, който е ицяло свободен, като от него излиза един дълъг винт, минава през отвор в горния конус и излиза над мелачката. Там има гайка, с която се регулира разстоянието между двата конуса. Не знам дали си го представяш, но на практика долният конус е свободен и виси само на този винт, ограничен от гайката и на практика може да "играе" наляво-надясно. Хубавото е, че позицията на регулиращата гайка се застопорява от една специфична шайба с издължени крачета, която е така измислена, че няма как нещо да се разхлаби и гайката да си смени позицията. Тази шайба всъщност прави и степените на едрина на смилане, които са дискретни и са през някакво разстояние, т.е. едрината на смилане не е непрекъсната. Но този механизъм е такъв, че няма как да се разхлаби гайката по какъвто и да е начин... Трудно е с думи да го опиша, а не мисля, че снимано ще се разбере. Въпреки че механизмът изглежда като свободно висящ и кандилкащ се долен конус, реално едрината на смилане, която съм подбрал за моята еспресо машина се оказва такава, при която дисковете са вероятно на микрометър един от друг, толкова са близо, без да се докосват, че не се усеща изобщо каквато и да е "игра" на долния конус, а резултатите са, че кафето винаги изтича с консистентна струйка. Разбира се като е прясно изпечено тече по-бавно и с времето започва да тече малко по-бързо, за което сме писали в темата, но това е различен ефект. Long story short - проблеми с меленето нямам, едрината на смилане е много консистентна. Едно нещо, което леко ме дразни е, че най-горната гайка в цялата система (тази, която държи дръжката за въртене към оста) има естествената склонност да се саморазвива при мелене, но това не може да се отрази на нищо в системата, просто самата дръжка може да падне.

Чисто нова ли е тази машина? Не би ли трябвало да дойде оригинално с крема диск? Иначе съм съгласен с Евтим, че най-важно е сам да настроиш едрината на смилане. Не вярвам да става така лесно с някакъв "номер".

Държиш ли да е мини мил? Скертон е според мен по-удобна, събира повече кафе, можеш да смелиш наведнъж за много хора, както съм правил аз, макар че после имах мускулна треска

В Домани имат втори вид кафе от Етиопия - Харар. Не е плодово и кисело като Иргачеф, плътно и тъмно е, с наситен вкус, почти като черен шоколад, много приятно, взех си един пакет и в момента му се наслаждавам. Интересна особеност при него е, че суровото кафе е изчистено по старата суха технология, което вече се правело много рядко. Повечето кафета вече се почистват с вода.

По въпроса с избухващите кафемашини, когато се запуши кремадискът. Не знам дали зависи от марката/модела, но конкретно моето ДеЛонги си има сензор за превишено налягане, който съм го задействал няколко пъти, когато съм си регулирал едрината на смилане. Когато е все още прекалено ситно смляно и не може да потече нищо, машината започва да вдига налягане, но след няколко секунди спира и започват да мигат лампичките, което ми показва, че не е просто механичен клапан, но и електронен сензор. Така че не ме притеснява. Доста разсъждавам и над набедените за непременно лоши кремадискове. Факт е, че са някаква леко неестествена "екстра", която вероятно е предвидена да компенсира различни недостатъци в приготвянето като например прекалено едро смилане, старо кафе и т.н. Но аз не се сещам с какво (много) може да попречи да се получи хубава напитка, когато се ползва прясно, правилно смляно кафе, което е тамперирано правилно. Както писах и по-горе, получава се приличен каймак, като аз правя разлика между каймак и пяна, защото първият е мазен и плътен, докато пяната е просто мехурчета, които се спихват бързо. Та да, въпреки (или по-точно без значение от) кремадиска, получавам напитка, на която не мога към момента да намеря кусур Предполагам и тоя етап ще го надскоча някой ден, макар че честно казано се надявам да не се случи, за да не наливам излишни пари И няма как да не се сетя пак за аудиофилията, защото последните две седмици нещо ме беше хванала манията да си купувам слушалков усилвател (в диапазона 1000лв), заедно с HD-650. Май се отказах и си карам на текущите ми HD-595 без усилвател (те нямат нужда, защото са с нисък импеданс, а слушам от мака си, който по принцип има много приличен DAC и предусилвател). Та си мисля, че разликата между двете слушалкови решения е същата като и между двете кафе-решения. И в двата случая съм влязъл в зоната на повече от приличното кафе/музика, като от там нагоре започва по-скоро маниащината и внушението, отколкото реално измеримата разлика

Той май е син лимон

Отворих парчето, то нищо не се чува освен бас. Трябва да се напъвам, за да чуя нещо... Иначе за сваляне на акорди на такъв тип музика трябва да я свириш, да се упражняваш, за да се научиш как звучи компингът, демек постройката на акордите по начина, по който се свирят от съответния инструмент за съответната музика, след това ще ти е лесно да ги разпознаваш. Аз преди да почна да се занимавам с джаз, съм пробвал да разпознавам акорди по слух - нулев успех После като почнах и да свиря, ми беше доста лесно. Аз съм силно срещу софтуерите, освен ако не е да забавяш музиката, за да чуваш по-добре. Но автоматичното разпознаване на акорди според мен не върши добра работа за джаз неща, пък и не ти тренира слуха добре.

В момента аз съм на този "етап" - ръчна машинка харио, еспресо машина ДеЛонги с кремадискове, по-горе съм описал детайли. Поръчах си цедка без кремадиск, която обаче се оказа, че няма да стане, без да направя някакво сериозно рязане и модификация на ръкохватката ми и се отказах. Правя си кафето с кремадисковете и съм успял да намеря едрина на смилане на хариото, която тече тънко и бавно, става много хубав каймак (не е пяна, каймак си е), кафето е също много хубаво, температурата е добра, изобщо към момента съм много доволен и смятам, че освен ако не се търси съвсем маниашката съвършеност, харио + прилична еспресо машина от ниския клас могат да направят много хубаво кафе. Естествено аз си взимам само на Домани прясно изпечено кафе. Хубавото на този вариант между другото е, че мога да редувам сортовете кафе, защото си отмервам с електронна везна точното количество зърна и ги меля на момента.

Похвално е, че се занимаваш с ноти! Но е прекалено късо, за да се говори за грешки и т.н. Не се притеснявай, напиши повече, така както ти харесва, а после евентуално ще обсъждаме Поздрави!

Не искам да те подвеждам. Най-добре е да го види някой акордьор, те разбират доста от пиана, ще може да ти каже с много голяма точност дали пианото си струва. Може да се окаже някакво готино пиано, на което с лек ремонт да вземеш 1000лв. Просто имай и готовността да се окаже, че е стара ненужна мебел, която заема място, защото по-често се оказва така с разни стари пиана Поздрави и успех!

Не мога да видя кои години е пианото, но най-вероятно е доста старо и съответно с дървена лира. Ако е така, не става за нищо практично, освен за украшение в някой тематичен бар, клуб..., т.е. можеш да му вземеш 50-100лв и да се надяваш да си поемат транспорта

Ако ще се ползва основно като заместител на пиано, е по-добре хамър клавишите. Иначе ако се набляга на синтезаторни бледни, по-скоро ще пречат тежките клавиши. За другото нямам представа, не разбирам много от синтезатори и екстрите им.

От Kafe Mania на хотел Хемус. www.kafemania.bg