CyberGene

Между другото аз съм пробвал слушалките с един custom made транзисторен усилвател с огромно външно стабилизирано захранване и не знам още какви ли не супер-дупер екстри бяха Даде ми го един колега аудиофил за известно време, когато си взех слушалките. Имаше един много лек постоянен шум на "празен ход", затова изобщо не сметнах за необходимо да го споменавам тук, аз повече от 5 мин не можах да сушам от него, ама сега като стана дума... Иначе нищо особено, не ми хареса, а беше доста прехвален и реално пак бях убеждаван, че като слушам от компютъра нещата ще са много зле и ще бъдат подобрени с външен усилвател. И като споменах за шума, ми беше обяснено, че това е нормално с тоя шум, но пък останалите неща са много по-добре. Малко се навлиза според мен в зоната на здрача, като говорим за аудио... Започвам и да си мисля, че много хора са имали проблеми с някакви гадни компютърни звукови карти.

Много е важно да уточним за какво говорим в случая. В момента с този дак/усилвател и слушалки съм достигнал ниво на прецизност на звука, която предполагам доближава това, което е заложено от аудио инженерите в записа Едва ли има нещо скрито в записите, което ще излезе наяве само с някакви много специални оборудвания. Аз лично не чувам недостатъци, не чувам дефекти, звукът за мен е съвършено чист, ясен и кристален, записите звучат така, както би трябвало да звучат, няма проблеми с честоти, недостатъчна мощност, неравномерна честотна характеристика... Дори няма смисъл да уточнявам, че няма шум, пукания или такива неща, защото дори вграденото аудио няма такива проблеми. (Макар че един познат има сравнително скъп Asus лаптоп, на който вграденото аудио дава смущения от работата на твърдия му диск... Apple са много-много напред в това отношение.) Може би не си ме разбрал правилно, аз не се оплаквам от звука. Просто смятам, че аудиото на един Apple компютър не може да се сравнява с това на повечето останали компютри с вградено аудио, които чуваемо имат проблеми и имат нужда от външни решения. Както и да е, за да имам peace of mind, си взех този Groove, за да съм сигурен, че имам възможно най-чист и неизкривен звук. Гледах доста детайлни измервания от разни компетентни издания и има не само предостатъчно (и стабилна) мощност да захрани дори 600-омови слушалки, но и отлични параметри по отношение на изкривявания, линейност и т.н. Вярвам, че щом самите Sennheiser са избрали да го продават заедно с тези слушалки, не е случайно. Та ако става дума, че трябва да избягам от това и да гоня оцветяване на звука от специфични аудио компоненти като предусилватели, усилватели (в частност лампови или транзисторни) и подобни, тогава е друго Сигурно и дотам ще отида, от интерес де, просто не вярвам, че в момента получавам звук, който е по какъвто и да е начин лош. Иначе мога да приема това, че някои хора не харесват абсолютно чистия, неоцветен звук. Но това е различно от некачествено аудио.

Дойде дакчето (Apogee Groove) и правих разни сравнения между него и изхода от Mac Mini-то ми. Успях да намеря една лека разлика на едно парче на Jamiroquai, което има доста нисък и мощен електронен бас, при което с дакчето има малко повече детайл, докато от мака има леко размазване. Но разликите са толкова малки, че не съм сигурен дали няма и голяма доза внушение Дали си струва €330. Не, не мисля. Ако човек има Apple компютър и не държи да има 0.01% по-добър звук, изобщо не си струва. Но ако човек е маниак и често страда от OCD (obsessive compulsive disorder), какъвто е моят случай, всяко едно подобрение, дори имагинерно, дава спокойствие на душата

По отношение на класическата музика съм по-скоро "старомоден". Преди всичко - като пианист - обожавам Шопен, Дебюси, Лист, Рахманинов. Като слушател харесвам почти всичко в периода от барока (Бах, Хендел, италианците и т.н.), през класиката (Моцарт и Бетовен), симфониците (Брукнер, Малер, Сибелиус), руснаците (Римски-Корсаков, Мусоргски, Чайковски и този кръг, после Прокофиев, Шостакович, по-малко Стравински) и се стигне до американските минималисти (Стив Райх, Джон Адамс, донякъде Филип Глас). Отделно от това бях голям фен на джаза, но в момента слушам рядко и по-скоро европейски джаз. Добре е да подчертая, че авангардизъм и експресионизъм от сорта на Шонберг, Берг, Веберн и т.н. никога не съм харесвал особено, намирам ги за интересни абстрактни упражнения по математика в музиката, които може би са били необходими за времето си, но не представляват най-високата точка на развитие на музикалния човешки гений, а просто неизследвани територии в музиката. От гледна точка на последното смятам, че музиката ти отива към тези абстрактни жанрове, които изискват някакви обяснения и контекст. Макар да съм убеден, че музиката не трябва да е супер достъпна и интуитивна (т.е. блудкава, проста и мелодична), не мисля и че трябва да се ползва като медия за апокрифни теоретични упражнения с математическо естество. Ще направя едно вероятно посредствено сравнение, но музиката е като храната. Тя трябва да може да задоволи глада - този на душата и ума (по аналогия с този на стомаха). Някои вкусове са придобити (синьо сирене, люто, горчиво и т.н.), има сложни и прости манджи, но малко или много си има правила и фундамент, които трябва да се спазват. Ти може да решиш да пробваш какво ще стане, ако направиш десерт с едно яйце, 3.141592654кг брашно и 6.283185307кг сол и да кажеш, че това отразява разни математически съотношения в кръга, но "десертът" няма да става за ядене.

Нямам претенции да разбирам особено от модерните стилове в класическата музика, така че мнението ми сигурно не е меродавно. Тези композиции са ми малко като случайни ноти. Бих казал "дрънканици", но знам, че ще прозвучи обидно, а целта ми не е да те засегна, освен това усещам някаква лека степен на подредба и структура. Накратко, не ми харесват, скучни са ми, липсва ми вътък. Надявам се да не се обидиш, това е просто едно мнение

По предложение на колегата Koobenot, линк към уроци за работа с Korg PA със субтитри на български: https://www.youtube.com/user/MusicCenterIkonomov/playlists

Ивелине, хубава колекция си спретнал, респект

Това е много интересно. Разбрал съм се с един познат да ми прави демо на неговите слушалки с различни лампови усилватели, ще е интересно да направя сравнение с моите си слушалки и различни усилватели - solid state срещу лампи и дали ще се усети нещо подобно като разлика.

Евто, възможно е да си прав, четох едно интересно ревю в stereophile.com, в което донякъде се казва и това, което ти обясняваш, но дано Apogee да са свършили работата кадърно: Заключението на тестващия е, че дакчето е наистина много добро и че реализацията за постоянен ток явно върши работа.

Мисля, че малко незаслужено хейтих по AudioTechnica ATH-M50x. Днес нещо се присетих да послушам Depeche Mode (не ги бях слушал с години, въпреки че са ми любима група...). Та пуснах Ultra-та на Sennheiser HD-650, съответно набичих яко, то не върви да се слуша тихо Депеш Изкарах няколко трака и веднага колегите ме скастриха. Та се наложи да превключа на аудиотехниката, която пазя за такива случаи, и веднага установих, че нереално мощният бас и повдигнати високи са перфектни за Депеш, даже може би ми харесва повече от зенхайзерите, които идват леко анемични за такава музика. Та явно всяка слушалка си върви и с музика, за която е добра. Със сигурност обаче аудиотехниката не е добре за класика и джаз. BTW, след много умуване и четене, реших все пак да си поръчам DAC/Amp - Apogee Groove. Доста хвален е и всъщност се продава от самите Sennheiser в кит с HD-650. Интересна особеност при него е, че използва constant current drive технология, за да поддържа постоянен ток през слушалките, като така компенсира евентуален променлив импеданс на слушалките. HD-600, HD-650 и HD-800 имали подобни характеристики: да нямат еднакъв импеданс в АЧХ-то си, така че подобна стабилизация на тока би трябвало да осигури по-добра линейност на звука. Един познат казва, че инженерно е доста по-трудно да се постигне стаблизация на тока, отколкото на напрежението, и е малко скептичен, но ще видим. Почти всички други усилватели използват схеми за constant voltage drive. Но Apogee са сериозно име в бранша за дигитално аудио, правят оборудване за студия, така че се надявам да са си свършили работата Ползват по 4 DAC-а на канал за по-голяма динамика (това може и маркетингови глупости да са, защото нещо не мога да си представя как става), а самите DAC-ове са ESS Sabre32 32-bit Hyperstream DAC with Time Domain Jitter Eliminator.

Честно казано съм забравил вече. Със сигурност съм ги пробвал, защото всеки път там опитвам различни кафета. Както писах и по-горе, предпочитам южноамериканските.

А какво мислите за ламповите слушалкови усилватели? Обсъждахме по-назад хубавия DAC, високата вярност, голямата прецизност и детайл. Обаче в нета гледам е пълно с маниаци, които слушат на лампови усилватели. Моето разбиране е, че това оцветява звука, затопля го. За слушане може би е приятно. Но дали за всички стилове? Намерих едни братя-поляци, дето правят сравнително достъпни лампови усилватели: http://feliksaudio.pl

HD-650 определено са overkill за офиса, спор няма Едно че колегите вдигат шум, второ че аз работя и не мога да се отдам изцяло на слушането, трето че преча и се налага да слушам малко по-тихо, отколкото ми се иска. Обмислям да ги разменя с тези вкъщи (HD-595), защото така и така се спрях на отворени слушалки, които в началото отхвърлях. Колегите и те вадят слушалки, като чуят музика, така че няма грижи, никой не се оплаква вече В крайна сметка предпочитам overkill слушалки пред такива, които ме дразнят А парите... Един път живеем, кефът цена няма, за какво работим... Мога още много в тая насока да кажа

Един познат, на когото имам доверие за тези неща, каза, че със сигурност има чуваема разлика между FLAC и AAC 256, но за да я чуя първо трябва да съм много добре подготвен за какво точно слушам и след това да съм в напълно контролирана среда (а не като мен в офиса) и с наистина специално подбрано за целта оборудване - възпроизвеждащи устройства, DAC-ове, усилвател, слушалки/тонколони. И че въпреки всичко разликата е наистина прекалено малка. Отделно в моя случай се оказва, че вероятно сравнявам Mastered for iTunes AAC-256 файлове с FLAC-ове рипнати от CD, така че е напълно възможно да предпочета AAC-версиите.

P.S. Оказва се, че Apple са въвели нещо като собствен стандарт Mastered for iTunes, което е по същество списък с изисквания към звукозаписните студия как да правят специални мастъри за музика, която ще се стриймва от Apple Music. Според много мнения това е причината музиката в iTunes да звучи по-добре от конкурентните услуги (а дори и спрямо некомпресирани версии на същия албум), защото самият мастъринг е специфичен. Едно от основните изисквания е да им бъде предоставян оригинален мастър в 24-бита/96kHz, а те да го даунсемплират и конвертират в AAC, вмето да използват издадените CD-та и разни други неща (има документ, описващ всичко това в линка по-горе).

Малко ъпдейт по темата за FLAC vs компресирано аудио (със и без DAC/Amp). Признавам си, че слушам стрийминг от Apple Music, който е 256kbps AAC. Всички казват, че с хубавите слушалки е грехота да слушам нещо различно от CD/Flac. Аз също смятам, че има основание в такива твърдения, затова вчера напълних торент клиента с флакове на повечето си любими албуми, около 60GB. Днес цял ден провеждам тестове, като сравнявам едните с другите, като също така сравнявам с външен DAC/Amp (Dragonfly 1.2) срещу вградения изход на Mac Mini (mid-2012). Напъвам се, но не чувам разлика... Говорим за умишлено "напъване", с извинение, и пак не чувам разлика. Изводът за мен е или че все още не знам какво точно да слушам, или просто нямам достатъчно добри уши за звук (защото поне за музика, макар и нескромно, вярвам, че имам значително над средното слух ), или всичко е една голяма суетня, в която преобладават внушенията. Може би и комбинация от всичко изброено. Иначе новите слушалки определено са много по-добри от всичко друго, което съм имал досега, защото започнах да чувам някакви много странни артефакти на някакви записи, даже си помислих, че е защото слушам компресирана музика, затова и днес сравнявах с FLAC-версиите и се оказа, че просто записите са си такива... Отделно от това днес си свалих един 24-бит/96-kHz винилов рип на мой много любим албум, на който само текстовия файл с описание на използваната техника за рипване от плоча и процеса на изработка е един ценоразпис сигурно за десетки хиляди. Еми, сори, ама звучи по-гадно от CD-рипа... Мога напълно да си обясня кефа на това да слушаш плоча заради целия пиниз, но някак си не мога да си обясня превъзнасянето по плочите (сравнено със CD). В крайна сметка за момента смятам да продължа да си слушам от мака, без външен дак/амп, използвайки стрийм на AAC 256kbps Но не казвам, че е правилно, може би толкова си ми чуват ушите, може и в един момент да започна да "чувам" някакви неща... Ще видим

Ще го развалиш

Камене, тези Ямахи много четох за тях и се чудя дали не сбърках, че взех Аудио-Техниката вместо тях. Чета, че макар и затворени, Ямахите са доста по-неутрални и съответно като за класика и акустична музика щяха да ми харесат повече и да не се наложи наливам още пари и в HD-650, за които ни най-малко не съжалявам, направо не мога да ги сваля от главата си от кеф, ама все пак си бяха хвърлени една грешна маса пари... Ама то за какво живеем

Между другото, за да съм честен към ATH-M50x, за които се изразих кофти и излезе все едно са голям боклук, а всъщност толкова много хора ги харесват, трябва да отбележа, че основният недостатък за мен е определено повдигнатите ниски и високи, т.нар. V-shape. За повечето модерни стилове музика това звучи добре, особено за електроника. Но аз слушам предимно класическа музика (соло пиано, симфоничен оркестър) и ми идват прекалено напомпани, развалят малко реализма, не се чувствам като в зала, за което естествено допълнително допринася и това, че са затворени и малко дънят, губи се пространствения отворен звук, който имам при двата отворени чифта (HD-595 и HD-650). От друга страна изолират много добре външните шумове и са доста подходящи за носене на открито при голям външен шум (в автобуса, метрото, самолет...), както предполагам и от DJ-и, за които е важно в средата на данданията да си чуят следващото парче или там каквото точно правят. Без да съм имал възможността да ги сравня с други затворени слушалки, смятам, че просто затворените слушалки си имат специфики, които не са за всекиго. Взех назаем един USB DAC/Amp (Dragonfly 1.2) и правих продължителни тестове с HD-650, сравнявайки как звучат с него и директно от компютъра (Mac Mini 2012). Може би все още не знам какво да слушам точно, пробвах с най-различна музика, пробвах с Chesky Records Guide to Critical Listening, разлика не чувам. Изглежда за момента няма никакъв смисъл да пръскам пари по DAC/Amp. P.S. И което е по-интересно: изходът от компютъра е по-силен отколкото от ампа Може би просто компютрите на Епъл имат приличен предусилвател като за слушалки (в случая говорим за слушалки с импеданс 300 Ома). Отделно от това явно имат и доста приличен DAC.

В офиса бях 4 години с точно тези тапички, още са си там, перфектни са като за "безплатни" Преди да ме хванат лудите с тези новите два чифта...

Не видях да има някаква определена тема/раздел за слушалки, търсих уж... Ако има, дайте линк Имам конкретен въпрос, но мисля, че е и добър повод да си поговорим за слушалки, та ето, правя тема Историята. Значи, имам Sennheiser HD-595 които си купих преди няколко години, за да свиря с тях на дигиталното си пиано. Взех ги на някакво безумно намаление, по препоръка от един американски пиано форум. Ползвал съм ги само за пианото, не съм слушал музика с тях. В офиса слушам с тапички от айфон, ама нещо ми омръзнаха. Донесох си 595-иците в офиса, оказа се, че са много добри за музика! Обаче колегите ме гонят, че много се чува от тях - отворен тип са И реших да потърся в нета за затворени слушалки, дето да са добри. Четох, рових, гледах клипове, накрая си купих Audio Technica ATH-M50x уж култов модел. Да, колегите не ме чуват какво слушам, но просто много дънят, някакъв бас, дето ме заболява главата от него... Отделно, че много налягане ми правят и ме болят ушите след по-продължително слушане. Но звукът им просто "не е моята чаша чай". Почна се едно голямо четене, чудене, маене... Накрая след много рисърч разбирам, че явно затворените слушалки винаги са така, от тях звук да не очаквам. И реших, че явно все пак ще трябва да си взема отворени слушалки, за да не правя компромис с музиката. През деня ще слушам по-тихо, да не преча на колегите И така, след много четене по форумите, си взех култовите Sennheiser HD-650 Взех си ги с идеята да поръчам и DAC/Preamp от нета (Dragonfly Red или Apogee Groove), защото са 300-омови, обаче се оказва, че всъщност Mac Mini-то си ми ги захранва без проблем, дори на 50% сила на звука на плъзгача са ми вече много силни. Страхотни са! Прекрасен звук, комфортни са ми, изобщо никакви оплаквания. Та въпросът ми е, при това положение имам ли изобщо нужда от DAC/preamp? Ще усетя ли някаква разлика изобщо? В нета всички казват, че да, ама те хората са си някакви аудиофили, пък аз леко имам подозрение към твърденията на повечето аудиофили Затова и предпочитам мнения на музиканти. Но лека полека почнах да се вманиачавам на тема слушалки, определено между изброените три модела усещам големи разлики, плюсове и минуси... Мания си е. Иначе, вие какви слушалки имате, с какви дакове и усилватели ги ползвате?

Най-добре е да опитваш на място. Всеки човек има различни вкусове.

Опитвал съм почти всички еспресо кафета на Домани, макар че е възможно да пропускам някои, които се появяват временно. Например много любимо ми беше Ел Салвадор, но вече го няма. Към момента любимите ми кафета са Етиопия Иргачеф (което е много плодово и леко кисело, не е никак типично епсресо и повечето хора, на които съм давал да го опитат, не го харесват), както и Еспресо Виваче, което е съвсем типично еспресо, без изненади и което обикновено предлагам на гости и мога да бъда сигурен, че няма да бъдат стреснати. Кенията не ми хареса много. Имаше и Зимбабве (не съм сигурен дали го предлагат още), което също не ми хареса особено. По-назад в темата препоръчах едно ново Етиопия Харар, което е много плътно и някак "сухо", с вкус на тъмен шоколад, но то също е от по-особените кафета, така че не е за всеки. Ако трябва да обобщя, на Домани бих препоръчал южноамериканските моносортове, а от блендовете: Еспресо Вивате и Сити Бленд. Африканските им не са за всеки, като от тях бих препоръчал само етиопските, но пак с повишено внимание. Останалите - Бали и т.н. вече лична преценка, на мен не са ми харесвали.

Бали съм го пробвал в Домани и не ми хареса. Трябваше да питаш

Ето минималното, от което може да започнете: https://www.thomann.de/intl/casio_cdp_130_bk.htm = 754лв