CyberGene

Може би е добре да опиша какво искам. След дълги години на консервативно свирене само на класическа музика и джаз на акустично/дигитално пиано (които никак не са ми омръзнали, даже напротив), искам да си намеря още някакво музикално хоби - чисто за личен кеф - затова се зарибих да се науча да създавам електронни звуци и да композирам електронна музика. На първо време това Струва ми се добре да започна от основите. Попрочетох това онова за аналоговите синтазатори и принципите на subtractive синтезиса (VCO-осцилатори, филтри, ADSR-envelopes, LFO-модулатори и т.н.), както и за другите видове синтезис, но за това по-нататък. Бях решил да си купувам истински аналогов или виртуално-аналогов синтезатор, като бях на крачка от това да си поръчам Behringer DeepMind 12. В крайна сметка за домашна употреба би било overkill След това прецених, че има предостатъчно софтуер в днешно време, а няма да свиря наживо, така че по-добре просто да си купя MIDI-клавиатура с врътки и контроли и да ползвам софтуер. Примерно Apple Logic Pro X освен, че е доста готин DAW, си върви с много синтове и инструменти за създаване на почти всякаква музика. Изчетох до корици целия интернет по отношение на MIDI-контролерите с меки клавиши и почти поръчах AKAI MPK-249, само дето намерих няколко мнения, че за хардкор пианисти като мен не съществува мека клавиатура, която да е задоволителна И че щом не е за живо свирене, няма нужда от меки клавиши, т.е. мога да си ползвам твърдата клавиатура на дигиталното пиано. Та стигаме до това, че май ми трябва просто някакъв контролер с врътки, който да мапна към съответните контроли на виртуалния аналогов синт. Не откривам почти нищо такова. Например това: DJ Techtools Midi Fighter Twister black или това: Novation Launch Control или: Behringer X-Touch Mini Но ми се струва, че всяко от тези е предвидено май по-скоро да е нещо като миксер за тракове, а не толквоа контролер с модулатори за аналогов тип синтезис. Приемам съвети всякакви

Определено софистиката и дървеното философстване ти се удават Нямам желание да продължавам спора. В крайна сметка не ми харесва музиката ти. Дали ще напишеш един ферман алабализми или не, този факт остава. А математиката на Бах се чува. Твоята - не. Първата композиция от тези три не е лоша

Днес по случайност се засякохме с a_c_ в магазина на Динакорд, където пробвах отново FP30 (свирил съм на него преди известно време, но нямаше лошо да си освежа паметта). Много приятно ентри-левъл пиано, доста добра конкуренция на ES-110. Според мен е изцяло въпрос на вкус (и на нужда от специфични екстри: запис на флашка при Роланд, line-out и MIDI при Kawai) кое от двете пиана ще предпочете човек. И да, FP30 наистина има трети сензор, което е добро предимство пред ES-110, макар че като ентри-левъл пиана на тях ще свирят начинаещи, които едва ли могат да постигнат бърза репетиция, но не искам да омаловажавам екстрата Хубаво е, че има такава конкуренция в ниския клас - така хем ще се дърпат напред производителите, хем и цените ще са добри Благодаря и за въможността да пробвам този прекрасен роял на Yamaha!

На сайта на Роланд никъде не пише, че има трети сензор. Но пък гледам, че и на високите им модели не се споменава, възможно е да не го смятат за нещо важно, което да рекламират. Но ако има трети сензор, това е добро предимство наистина, защото подобрява репетицията.

Готино ревю, между другото точно ги продавам в момента, ще го ползвам това ревю, за да ги хваля Имам и кандидати вече.

Честито за ES-110, няма да съжаляваш P-115 никак не ми харесва, нито ми звучи добре, нито клавиатурата ми е реалистична, но пак казвам - въпрос на вкус. Между другото ES-110 не е с AHA-IVF, с такава беше ES-100. ES-110 има RHC, което е част от RH-сериите им (аз свиря на RH2 например и съм много доволен) и това са едни от най-добрите клавиатури от сгънат вид. Естествено RHC е ентри-левъл клавиатура и затова няма три сензора, но Роланд и Ямаха също нямат в тоя клас. За ескейпмънта е въпрос на вкус, но за мен тази "екстра" е напълно излишна. На едно истинско пиано ескейпмънтът е механика, която позволява бърза репетиция, но е внезапно съпротивление в долната част на хода на клавиша, което е неестествено и което майсторите на пиана ако можеха, със сигурност щяха да премахнат. На дигиталните пиана това не е механика, репетицията там се подобрява от тройните сензори, а не от механика, затова ескейпмънтът е пълна бутафория - гумичка, покрай която минава клавишът, за да създаде съпротивление, т.е. само имитира лекото кликване

Да, в момента от най-ниския клас пиана бих препоръчал точно Roland FP-30 и чисто новия модел Kawai ES-110. Хубаво е да се пробва, преди да се купи все пак, защото всеки пианист си има свои предпочитания

Между другото аз съм пробвал слушалките с един custom made транзисторен усилвател с огромно външно стабилизирано захранване и не знам още какви ли не супер-дупер екстри бяха Даде ми го един колега аудиофил за известно време, когато си взех слушалките. Имаше един много лек постоянен шум на "празен ход", затова изобщо не сметнах за необходимо да го споменавам тук, аз повече от 5 мин не можах да сушам от него, ама сега като стана дума... Иначе нищо особено, не ми хареса, а беше доста прехвален и реално пак бях убеждаван, че като слушам от компютъра нещата ще са много зле и ще бъдат подобрени с външен усилвател. И като споменах за шума, ми беше обяснено, че това е нормално с тоя шум, но пък останалите неща са много по-добре. Малко се навлиза според мен в зоната на здрача, като говорим за аудио... Започвам и да си мисля, че много хора са имали проблеми с някакви гадни компютърни звукови карти.

Много е важно да уточним за какво говорим в случая. В момента с този дак/усилвател и слушалки съм достигнал ниво на прецизност на звука, която предполагам доближава това, което е заложено от аудио инженерите в записа Едва ли има нещо скрито в записите, което ще излезе наяве само с някакви много специални оборудвания. Аз лично не чувам недостатъци, не чувам дефекти, звукът за мен е съвършено чист, ясен и кристален, записите звучат така, както би трябвало да звучат, няма проблеми с честоти, недостатъчна мощност, неравномерна честотна характеристика... Дори няма смисъл да уточнявам, че няма шум, пукания или такива неща, защото дори вграденото аудио няма такива проблеми. (Макар че един познат има сравнително скъп Asus лаптоп, на който вграденото аудио дава смущения от работата на твърдия му диск... Apple са много-много напред в това отношение.) Може би не си ме разбрал правилно, аз не се оплаквам от звука. Просто смятам, че аудиото на един Apple компютър не може да се сравнява с това на повечето останали компютри с вградено аудио, които чуваемо имат проблеми и имат нужда от външни решения. Както и да е, за да имам peace of mind, си взех този Groove, за да съм сигурен, че имам възможно най-чист и неизкривен звук. Гледах доста детайлни измервания от разни компетентни издания и има не само предостатъчно (и стабилна) мощност да захрани дори 600-омови слушалки, но и отлични параметри по отношение на изкривявания, линейност и т.н. Вярвам, че щом самите Sennheiser са избрали да го продават заедно с тези слушалки, не е случайно. Та ако става дума, че трябва да избягам от това и да гоня оцветяване на звука от специфични аудио компоненти като предусилватели, усилватели (в частност лампови или транзисторни) и подобни, тогава е друго Сигурно и дотам ще отида, от интерес де, просто не вярвам, че в момента получавам звук, който е по какъвто и да е начин лош. Иначе мога да приема това, че някои хора не харесват абсолютно чистия, неоцветен звук. Но това е различно от некачествено аудио.

Дойде дакчето (Apogee Groove) и правих разни сравнения между него и изхода от Mac Mini-то ми. Успях да намеря една лека разлика на едно парче на Jamiroquai, което има доста нисък и мощен електронен бас, при което с дакчето има малко повече детайл, докато от мака има леко размазване. Но разликите са толкова малки, че не съм сигурен дали няма и голяма доза внушение Дали си струва €330. Не, не мисля. Ако човек има Apple компютър и не държи да има 0.01% по-добър звук, изобщо не си струва. Но ако човек е маниак и често страда от OCD (obsessive compulsive disorder), какъвто е моят случай, всяко едно подобрение, дори имагинерно, дава спокойствие на душата

По отношение на класическата музика съм по-скоро "старомоден". Преди всичко - като пианист - обожавам Шопен, Дебюси, Лист, Рахманинов. Като слушател харесвам почти всичко в периода от барока (Бах, Хендел, италианците и т.н.), през класиката (Моцарт и Бетовен), симфониците (Брукнер, Малер, Сибелиус), руснаците (Римски-Корсаков, Мусоргски, Чайковски и този кръг, после Прокофиев, Шостакович, по-малко Стравински) и се стигне до американските минималисти (Стив Райх, Джон Адамс, донякъде Филип Глас). Отделно от това бях голям фен на джаза, но в момента слушам рядко и по-скоро европейски джаз. Добре е да подчертая, че авангардизъм и експресионизъм от сорта на Шонберг, Берг, Веберн и т.н. никога не съм харесвал особено, намирам ги за интересни абстрактни упражнения по математика в музиката, които може би са били необходими за времето си, но не представляват най-високата точка на развитие на музикалния човешки гений, а просто неизследвани територии в музиката. От гледна точка на последното смятам, че музиката ти отива към тези абстрактни жанрове, които изискват някакви обяснения и контекст. Макар да съм убеден, че музиката не трябва да е супер достъпна и интуитивна (т.е. блудкава, проста и мелодична), не мисля и че трябва да се ползва като медия за апокрифни теоретични упражнения с математическо естество. Ще направя едно вероятно посредствено сравнение, но музиката е като храната. Тя трябва да може да задоволи глада - този на душата и ума (по аналогия с този на стомаха). Някои вкусове са придобити (синьо сирене, люто, горчиво и т.н.), има сложни и прости манджи, но малко или много си има правила и фундамент, които трябва да се спазват. Ти може да решиш да пробваш какво ще стане, ако направиш десерт с едно яйце, 3.141592654кг брашно и 6.283185307кг сол и да кажеш, че това отразява разни математически съотношения в кръга, но "десертът" няма да става за ядене.

Нямам претенции да разбирам особено от модерните стилове в класическата музика, така че мнението ми сигурно не е меродавно. Тези композиции са ми малко като случайни ноти. Бих казал "дрънканици", но знам, че ще прозвучи обидно, а целта ми не е да те засегна, освен това усещам някаква лека степен на подредба и структура. Накратко, не ми харесват, скучни са ми, липсва ми вътък. Надявам се да не се обидиш, това е просто едно мнение

По предложение на колегата Koobenot, линк към уроци за работа с Korg PA със субтитри на български: https://www.youtube.com/user/MusicCenterIkonomov/playlists

Ивелине, хубава колекция си спретнал, респект

Това е много интересно. Разбрал съм се с един познат да ми прави демо на неговите слушалки с различни лампови усилватели, ще е интересно да направя сравнение с моите си слушалки и различни усилватели - solid state срещу лампи и дали ще се усети нещо подобно като разлика.

Евто, възможно е да си прав, четох едно интересно ревю в stereophile.com, в което донякъде се казва и това, което ти обясняваш, но дано Apogee да са свършили работата кадърно: Заключението на тестващия е, че дакчето е наистина много добро и че реализацията за постоянен ток явно върши работа.

Мисля, че малко незаслужено хейтих по AudioTechnica ATH-M50x. Днес нещо се присетих да послушам Depeche Mode (не ги бях слушал с години, въпреки че са ми любима група...). Та пуснах Ultra-та на Sennheiser HD-650, съответно набичих яко, то не върви да се слуша тихо Депеш Изкарах няколко трака и веднага колегите ме скастриха. Та се наложи да превключа на аудиотехниката, която пазя за такива случаи, и веднага установих, че нереално мощният бас и повдигнати високи са перфектни за Депеш, даже може би ми харесва повече от зенхайзерите, които идват леко анемични за такава музика. Та явно всяка слушалка си върви и с музика, за която е добра. Със сигурност обаче аудиотехниката не е добре за класика и джаз. BTW, след много умуване и четене, реших все пак да си поръчам DAC/Amp - Apogee Groove. Доста хвален е и всъщност се продава от самите Sennheiser в кит с HD-650. Интересна особеност при него е, че използва constant current drive технология, за да поддържа постоянен ток през слушалките, като така компенсира евентуален променлив импеданс на слушалките. HD-600, HD-650 и HD-800 имали подобни характеристики: да нямат еднакъв импеданс в АЧХ-то си, така че подобна стабилизация на тока би трябвало да осигури по-добра линейност на звука. Един познат казва, че инженерно е доста по-трудно да се постигне стаблизация на тока, отколкото на напрежението, и е малко скептичен, но ще видим. Почти всички други усилватели използват схеми за constant voltage drive. Но Apogee са сериозно име в бранша за дигитално аудио, правят оборудване за студия, така че се надявам да са си свършили работата Ползват по 4 DAC-а на канал за по-голяма динамика (това може и маркетингови глупости да са, защото нещо не мога да си представя как става), а самите DAC-ове са ESS Sabre32 32-bit Hyperstream DAC with Time Domain Jitter Eliminator.

Честно казано съм забравил вече. Със сигурност съм ги пробвал, защото всеки път там опитвам различни кафета. Както писах и по-горе, предпочитам южноамериканските.

А какво мислите за ламповите слушалкови усилватели? Обсъждахме по-назад хубавия DAC, високата вярност, голямата прецизност и детайл. Обаче в нета гледам е пълно с маниаци, които слушат на лампови усилватели. Моето разбиране е, че това оцветява звука, затопля го. За слушане може би е приятно. Но дали за всички стилове? Намерих едни братя-поляци, дето правят сравнително достъпни лампови усилватели: http://feliksaudio.pl

HD-650 определено са overkill за офиса, спор няма Едно че колегите вдигат шум, второ че аз работя и не мога да се отдам изцяло на слушането, трето че преча и се налага да слушам малко по-тихо, отколкото ми се иска. Обмислям да ги разменя с тези вкъщи (HD-595), защото така и така се спрях на отворени слушалки, които в началото отхвърлях. Колегите и те вадят слушалки, като чуят музика, така че няма грижи, никой не се оплаква вече В крайна сметка предпочитам overkill слушалки пред такива, които ме дразнят А парите... Един път живеем, кефът цена няма, за какво работим... Мога още много в тая насока да кажа

Един познат, на когото имам доверие за тези неща, каза, че със сигурност има чуваема разлика между FLAC и AAC 256, но за да я чуя първо трябва да съм много добре подготвен за какво точно слушам и след това да съм в напълно контролирана среда (а не като мен в офиса) и с наистина специално подбрано за целта оборудване - възпроизвеждащи устройства, DAC-ове, усилвател, слушалки/тонколони. И че въпреки всичко разликата е наистина прекалено малка. Отделно в моя случай се оказва, че вероятно сравнявам Mastered for iTunes AAC-256 файлове с FLAC-ове рипнати от CD, така че е напълно възможно да предпочета AAC-версиите.

P.S. Оказва се, че Apple са въвели нещо като собствен стандарт Mastered for iTunes, което е по същество списък с изисквания към звукозаписните студия как да правят специални мастъри за музика, която ще се стриймва от Apple Music. Според много мнения това е причината музиката в iTunes да звучи по-добре от конкурентните услуги (а дори и спрямо некомпресирани версии на същия албум), защото самият мастъринг е специфичен. Едно от основните изисквания е да им бъде предоставян оригинален мастър в 24-бита/96kHz, а те да го даунсемплират и конвертират в AAC, вмето да използват издадените CD-та и разни други неща (има документ, описващ всичко това в линка по-горе).

Малко ъпдейт по темата за FLAC vs компресирано аудио (със и без DAC/Amp). Признавам си, че слушам стрийминг от Apple Music, който е 256kbps AAC. Всички казват, че с хубавите слушалки е грехота да слушам нещо различно от CD/Flac. Аз също смятам, че има основание в такива твърдения, затова вчера напълних торент клиента с флакове на повечето си любими албуми, около 60GB. Днес цял ден провеждам тестове, като сравнявам едните с другите, като също така сравнявам с външен DAC/Amp (Dragonfly 1.2) срещу вградения изход на Mac Mini (mid-2012). Напъвам се, но не чувам разлика... Говорим за умишлено "напъване", с извинение, и пак не чувам разлика. Изводът за мен е или че все още не знам какво точно да слушам, или просто нямам достатъчно добри уши за звук (защото поне за музика, макар и нескромно, вярвам, че имам значително над средното слух ), или всичко е една голяма суетня, в която преобладават внушенията. Може би и комбинация от всичко изброено. Иначе новите слушалки определено са много по-добри от всичко друго, което съм имал досега, защото започнах да чувам някакви много странни артефакти на някакви записи, даже си помислих, че е защото слушам компресирана музика, затова и днес сравнявах с FLAC-версиите и се оказа, че просто записите са си такива... Отделно от това днес си свалих един 24-бит/96-kHz винилов рип на мой много любим албум, на който само текстовия файл с описание на използваната техника за рипване от плоча и процеса на изработка е един ценоразпис сигурно за десетки хиляди. Еми, сори, ама звучи по-гадно от CD-рипа... Мога напълно да си обясня кефа на това да слушаш плоча заради целия пиниз, но някак си не мога да си обясня превъзнасянето по плочите (сравнено със CD). В крайна сметка за момента смятам да продължа да си слушам от мака, без външен дак/амп, използвайки стрийм на AAC 256kbps Но не казвам, че е правилно, може би толкова си ми чуват ушите, може и в един момент да започна да "чувам" някакви неща... Ще видим

Ще го развалиш

Камене, тези Ямахи много четох за тях и се чудя дали не сбърках, че взех Аудио-Техниката вместо тях. Чета, че макар и затворени, Ямахите са доста по-неутрални и съответно като за класика и акустична музика щяха да ми харесат повече и да не се наложи наливам още пари и в HD-650, за които ни най-малко не съжалявам, направо не мога да ги сваля от главата си от кеф, ама все пак си бяха хвърлени една грешна маса пари... Ама то за какво живеем