Koobenot

В текущата тема ще отразявам смесването на дебютния албум на група Сакар - "Самодива", като целта е да се споделя критика и всички да научим по нещо. Занимавам със смесването на албума, така че всякакви коментари са добре дошли. Жанрът е trash/power metal. Засега ще качвам продукцията в SoundCloud, макар че не съм достатъчно доволен - напоследък ми реже от високите, поради незнайни за мен причини. Ако можете да предложите по-добра платформа за прослуване, с удоволствие бих я ползвал. И така започвам с първото смесено парче, We Come Into The Night. Приятно слушане и очаквам отзиви!

Пичове, искам да се извиня публично на програмистите на NextCloud и прочие file-sharing услуги. Справяте се супер, грешката е в мен - споделихме същия файл отново и проблеми нямаше. По неведоми за мен пътища, темпото се е разкебацало и цялото нещо е отишло на гьотере - файловете са читави. Благодаря и на съфорумниците и в съмнението за грешка в задклавиатурното устройство, каквато е и истината. Темата може да бъде затворена. Мерси!

Ще премеря с колко ги е транспонирало. За NextCloud ще питам момчетата, не знам още дали е активна инстанцията.

Увод Натъкнах се на изключително гнусен проблем, за който искам да споделя. Смесвам парче на банда в Reaper, входните файлове ми ги споделят в WAV формат в инстанция на платформата за файлово споделяне NextCloud. Когато ги тегля от там обаче, понеже са 50-60 файла, при теглене платформата ме пита, дали искам да ги сваля като архив. Казвам си аз, чудесно, и цъкам на бутона. Чакам малко, софтуера ги архивира и почват да се теглят - до тук добре. Архива е изтеглен, разархивирам, импортирам в Reaper и почвам да смесвам. Проблемът Какво се случва обаче - вече съм на 5-6-та итерация от смесването на парчето, и всъщност при комуникация с бандата установяваме, че тоналността на парчето е различна от оригинала, без да е зададена такава опция изрично в Reaper да се влияе от мастър темпо трак или някаква глобална настройка. Въртим, сучем, мислим - очевидно нещо не е наред. Реших да отида отново при файловете в NextCloud и да сваля един дикретно без архив. И какво се оказва - индивидуално изтегленият файл е с различна тоналност от този от архива, въпреки че размерът им (file-size) е един и същ. Очевидно, по време на самата компресия, NextCloud-а им бърква в content-а и ги променя, и после декомпресията е дегенеративна - не ги връща в оригиналният им вид. И това е мега дразнещо, защото при последващ импорт на правилните файлове трябва да се донастройват EQ, автоматизации, маркери и т.н. Решението Сменихме провайдъра за файлово споделяне - вече сме на MEGA и освен това помолих за елементарно демо, за да сме сигурни за тоналността. Въпросът Вие сблъсквали ли сте се с нещо подобно? Как го решавате?

Инж. Тони Манов е свят човек - следваще религиозно призванието си и не спираше да помага във форума, беше силно критичен към неграмотността и невежеството. Още от първият негов пост, който прочетох, ми стана ясно, че е изключителен професионалист. А броят на хората, на които е помогнал сам говори за капацитета му. Имах привилегията да получа отговор на всичките си въпроси тук. Единствено съжалявам, че не можах да се запозная лично с него през годините. Дано е на по-добро място. Поклон пред светлата му памет!

Страхотна тема. Аз бих започнал отзад напред. Мнението ми, с което никого не ангажирам, е, че тези софтуерни продукти са компромисен вариант. Няма по-голямо удоволствие от това, да свириш на живо в едно помещение с живи хора, особено ако са добри, и е още по-приятно, ако има минимален брой кабели/електричество. Не смятам, че тези софтуерни продукти могат ефективно да заменят атмосферата и животът на една жива банда/проект, а по-скоро са интересен и алтернативен начин да се провеждат репетиции от разстояние или да се направи колаборация за YouTube видео или нещо подобно. Съществуват кавър банди в YouTube, които функционират така и правят ефективно кавъри и песни, но това по-скоро бих го сметнал за изключение от органичния начин за музициране и групарство. След тази овертюра смятам да карам по същесетво. В следствие на вируса се наложи, с човекът с когото си свирехме на живо, да спред да го правим и решихме да търсим адекватно решение на проблема, което да е безплатно. В нашия случай, ние сме акустично дуо, което свири на акустични китари, аз пея и свиря ритъм, колегата свири сола и държи "втори глас". Имаме и трети човек, който от време на време се включва и свири на "дайре" (tambourine), но не сме го включвали във виртуалните ни репетиции. Твърдя да отбележа, че за виртуалния сетъп и двамата разполагаме със скайп микрофони, които са с нелоша честотна лента и с добър обхват, стоят пред китарите и слушаме нас и другата страна през слушалки, за да не се получава микрофония. В случая пробвахме две решения: 1. NINJAM Представлява Reaper плъгин, чрез който можеш да създаваш и да се свързваш с виртуални стаи, където да свириш с други съратници. Предимствата му са, че имаш супер много опции за рутиране и ефекти, които можеш да подадеш от Reaper, което го прави доста гъвкав. Техническите му изисквания не са високи и спокойно може да се подкара на по-стара машина. Като недостатък смея да отбележа, че рутирането и сетъпа не са много лесни, така че е най-добре да се изкара като присет. Другата част беше латенцията, която с колегата така и не можахме да я докараме до поносима за свирене, освен това имаше гличове и проблеми с мониторинга и зарязахме този вариант. 2. https://jamulus.io/ Второто нещо, на което се спряхме е Jamulus - лесен за инсталация, нуждае се единствено от ASIO4ALL драйвери. Инсталираш, конфигурираш, избираш си стая и почваш да свириш - с поносима латенция, без излишни глупости. Дори и да попаднеш в стая с много свирачи, можеш спокойно да мютнеш останалите и да си останете само вие двамата, пък ако сте добри, може да се джойннат и другите към вашия джем. Ако пък си още по-голям мераклия, можеш да си създадеш собствен сървър и да си джемите на него. Недостатъците му са, че е по-ограничен откъм опции за ефекти и рутирания и ако искаш нещо по-яко ти трябва някакъв рутиращ драйвер като Virtual Cable или нещо подобно, което да "слуша" ефекти/плъгини от нейде другаде. Другият му недостатък е, че бачка основно на Win 10 и по-архаичните машини трудно биха го подкарали (с Linux нямам опит). Поздрави и успех!

Обемът при ривърб е трудно да се постигне с един ефект. Във всеки проект имам поне 4 - Room, Medium (Plate), Hall и Mono Room и ги ползва в различни комбинации за различните инструменти. При соло барабана специално обикновено имам първите 3, но всичко зависи от парчето, както и колегата спомена по-горе. Ревърба трябва да бъде така дозиран, че да се усеща присъствието на пространство, но да не се чува самото пространство ... освен ако това не е някаква обажданка или се цели художествен ефект (по-добър пример от гейта на Phil Collins при барабаните не се сещам за художествен ефект ).

Както и колегите споменаха, материалът далеч не е готов за фаза мастер. Нещата са концептуално объркани още при запис - фалшиво изпяти моменти, липса на синхрон на места и странности в аранжимента. Забелязах следните проблеми: Фалшиво изпят на моменти вокал. Особено на припева във високите части. Проблеми с тайминга. Пеещият същевременно се отдръпва на няколко места от микрофона, което е нежелано. Изключително сух същевременно - дори да има някакъв ефект за пространство, трябва доста да се напъна, за да го чуя. Стърчи над цялото нещо - неправилно EQ и компресия, предполагам. Странни ритъм китари - тихи, центрирани, неправилно еквализирани, компромисно записани, на моменти неритмични. Звучат или сякаш са записвани с процесор за 100 лв. или със супер архаично VST. Същевременно никаква представа за обем и пространство. Китарното соло - това wah-wah е много странно, или е autowah или е някакъв евтин процесор, пляка неприятно в началото. Баса - доста се озорих докато го чуя, трябва да е доста по-агресивен и масивен за този стил. Барабаните - липса на всякакво пространство, нито като room нито като reverb. На моменти са неритмични. Касата е пукаща и силна. Чувам само пик, но не и масивност и дефинираност. Трябва сериозна ревизия - както на EQ, компресия и пространство, така и на тайминг. Цялостният аранжимент - липса на динамика между припеви и куплети. Виждам, че се заигравате с темпото и ритъма, което е интересен подхох, но трябва да бъде направен с вкус. За да се постигне максималното, нещата трябва да бъдат презаписани с правилния тайминг и да бъдат вярно изпяти и чак тогава да се мисли за смесване. Ако това не е възможно аз бих предложил следните подходи: сериозен AutoTune и ефекти върху вокала, които да замаскират фалшивите места ремонтиране чрез time warp на липсата на синрхон - има я във вокала, в барабаните и в китарите ако има достъп до DI траковете на китарите/баса, да се сложи поне адекватно VST за тоя стил - има доста изписано в тази тема. Ако няма такава, сериозно EQ/harmonic enhancement + правилни панорами. Липсва обем и плътност. цялостен remix на барабаните - както по отделните елеметни, така и като цяло - отново липсва обем и плътност. Моля се от сърце, да си редил MIDI, така поне можеш да ползва адекватни библиотеки - EzDrummer, Superior Drummer, Perfect Drums и т.н. Възможности бол. Работата изобщо не е до фикс с едно EQ, а с цялостна промяна на звученето. Съжaлявам за остротата на изказването, но предпочитам да съм искрен и да има критика, върху която да се работи. В парчето има надежда, но се иска и бачкане. Успех!

Ако имаш достъп до отделните писти е грехота да мачкаш мастера - изземаш живота както на касата си, така и на бас китарата. Доколкото виждам, без дори да съм слушал записа, на мен много ми прилича на one-note-resonance проблем. Както колегите те посъветваха, дай един многолентов компресор на тоя тътен или mastering eq, опитай също да направиш side-chain между касата и баса, тъй че баса да се отдръпва леко, за да не пречи на касата. Всеки мастит мастеринг инженер ще те върне със списък от пропуски, които да решиш в микса и тогава ще ти вземе тракът за мастер. Ако си правиш нещата сам, в идеалният случай на мастер канала не трябва да имаш нищо друго освен прозрачен лимитер и лек компресор/saturation за цялостна кохезия. Проблемите ти трябва да са решени първо в bus-овете (груповите канали) по отделно и най-вече в траковете в тях. Да решаваш проблеми на мастеринг ниво, които могат да бъдат решени в микса (и в идеалния случай по време на запис) е безмислено и тъжно. Едно много показателно клипче по темата:

Аз съм фен на изчистените плъгини, такива "много в едно" като BiasFX, Guitar Rig и т.н. не ме кефят. В последния албум, който смесвам, китарите са с Ignite Amps Emissary - заедно с NadIR плъгина за импулси правят много добър масивен звук за бичкия. За clean и crunch не мога да препоръчвам, защото не ми се е налагало да смесвам.

За какъв стил музика става дума?

@yamaha И до ден днешен девятката я търкалям на едно XP, чудно върви.

Страхотно е ... и фийлинга и техниката, единственото ми липсваше звъненето на strat-а ... ама китарата такава.

Кавър, който направихме с приятели на популярната песен на ABBA, с българският текст на Бон-бон. Смесването беше голямо предизвикателство, защото всички гласове бяха записвани със смартфон, съответно дойдоха при мен доста глухи и неясни, та се наложи да смесвам по техниката на Chris Lord Algee - "Crank it up all they way ... noone gonna die ..." но в крайна сметка мисля, че се получи добър резултат. Тук идва момента да споделя и тайната съставка, която успя да възстанови голяма част от липсващите хармоници - BBE D82 Sonic Maximizer и H82 Harmonic Maximizer (цък). Първият добавя по-широк спектър от ниски и високи среди, докато вторият генерира бас и супервисоки с по-тясно Q. Трикът при тези процесори е, че след тях винаги имам някакво компенсиращо EQ, защото макар и да добавят обем, доста променят честотната характеристика на сигнала. Ако се прекали с тях, гласовете започват да звучат преекспонирано и с много артефакти. Всякакви коментари са добре дошли.

Супер е, абонирам се за темата, аз също съм въвлечен в подобен новогодишен проект, и ще постна линк като е готово. Предизвикателство си е да смесиш толкова гласове, при това записвани с допотопно звучащи микрофони на слушалки и телефони.

Идеята е готина, ако напишете барабаните на MIDI и ползвате някоя по-съвременна VST библиотека (EZDrummer, Perfect Drums) ще се подобри положението драстично. Същото важи и за баса - има редица хубави библиотеки, лични аз бих препоръчал MODO BASS. Тези пищящите вокали може или да им сложите още room reverb или да промените аранжимента - просто някой паралелно да пее октава по-ниско в унисон. Успех!

Смея да се съглася с @CyberGene. Можеш да разгледаш каналът на колегата съфорумник Людмил Крумов, има интересни видеа по темата "Мостът между популярната и народната музика". Но както бе обяснено, най-лесният начин е слушане/повтаряне/слушане/повтваряне и т.н. Успех! https://www.youtube.com/watch?v=2h7bzMb1Oxs

Да ви попитам още нещичко - голяма част на тези слушалки за по 30 лв., много лесно им се прецаква жака и едната страна спира. Не бих казал, че съм от потребителите, които юзкат и дърпат, без да пазят, но от друга страна всеки ден ми се налага да ги plug-вам и unplug-вам, разбира се внимателно. Това планирано стареене ли е или просто аз съм недъгав и не мога да си пазя слушалките?

Пропуснах да кажа едно основно правило при смесването на слушалки - трябва да се избират от човек, който е смесвал музика или се е занимавал със спектрален анализ. Такъв човек е способен да чуе недъзите, защото познава flat eq. Това са моите 5 стотинки ... Бих желал да чуя и вашите разсъждения в тази посока, тя е по-важна според мен от конкретен модел компромисни слушалки.

Да ви се похваля с новата придобивка - Sony MDR-ZX110. За цената си са просто повече от прилични - приятни среди, приятни високи. Не морят главата и ушите. Нищо претенциозно. Естествено, липсва им плътният бас (30-50 Hz), който пък е таргет за хората, които търсят ефекта на BeatsByDre - "да думти яко всичко на поразия", ма за 30-тях лева, които дадох са направо злато, пък и музиката, с която се занимавам, не изисква да "юзка" касата като за световно. Взех ги за double-check на миксовете на по-компромисна техника и за непретенциозно слушане. От 4-те модела, които пробвах в магазина, констатирах на слух, че всичките имаха някакъв пик в средите. Честотно ме влече, че е около 8 kHz, `ма не желая да съм толкова прецизен, не съм чак такъв абсолютист. Още не съм ги просвирвал с EQ, но почна ли да смесвам, може да си поиграя да го потърся "на слух" и да го вкарам в Monitoring FX-а, щото доколкото виждам, нямат профил за Sonarworks - все пак таргета им е хора, които искат да се чува една идея по-хубаво от розАвите и мембяните. Засега ще я карам така и съм доволен.

@TONY @wiseppman Колкото до това една група дали звучи на живо като на запис, аз си мисля, че зависи от това, дали групата по начало иска да постигне този ефект. Има групи, които искат да представят нов аранжимент на старите си парчета. Има втори, които пък си мъкнат целият студиент риг с цел да пресъздадат записа - сравнението с Пинк Флойд мисля, че тук е подходящо. Съществуват трети, които вече са на такава възраст, че всяка PA система на която свирят е доста по Hi-Fi от това, което чуваме по техните записи, тъй че там това е практически невъзможно. „На вкус и цвет товарищей нет“.

@emosms Има и пасивни, както DILETANT спомена FRFR = full range, flat response.

@emosms Според мен не. Както казваш, музикалната ти творба се слуша в контекст с другите интсрументи докато се смесва, та дори ако си дрънкаш с импулси. Да не говорим, че все по-често се проверява как звучи на масово използвани устройства от потребителите - през лаптоп, през телефон, през boombox и други знайни и незнайни сапунерки. Обикновено хората, които свирят с дигитален риг на живо тръгват по пътя на dead stage (in-ear monitors) с цел да се избегне feedback-а от амповете и да не се вкарва в микрофоните на барабаните, певците и т.н. или пък тези, които искат още реализъм прекарват изходния сигнал от процесора през китарен power amp и реален guitar cabinet, който ползват за monitoring. Не видях смислен довод или задълбочен анализ на разликата между китарен FRFR и скъп PA многолентов монитор. Това, което очевидно ми прави впечатление и ме кара да си мисля, че е маркетингов трик са следните факти: Цената на FRFR китарен кабинет е завишена спрямо PA озвучително тяло с подобни параметри Има кабинетоподобна опаковка, да те кара да се чувстваш значим, ужким, че свириш през такъв Макар, че я броят за flat, в сравненията, които съм виждал звучи малко по-V-shaped (повечеко бас и високи) като EQ спрямо PA многолентовите озвучителни тела Смисъл от FRFR китарен монитор аз виждам единствено за live участия и то частично.

Това би било последното нещо, което ще чуеш, поне от мен. Можеш ли да ми разкажеш, персонално за себе си, как се бориш със следните предизвикателства, защото в скромният ми опит ми се е налагало да озвучавам както дигитални процесинг устройства, така и живи ампове: Добър звук в PA Добър звук в мониторинг системата (ако съществува такава изобщо) Възможностите на live tweaking на тона, спрямо конкретната сцена Удоволствието от набримченият китарен тон Не ме разбирай криво, това са трудни проблеми на дигиталният сетъп, в аналоговият аз съм се сблъсквал със следните: Множество различни китарни тонове, които да се сменят лесно (cover банда, парти банда, прогресивна банда etc.) Зависимост единствено от качеството на PA Автоматизация на presets Сложно реализируеми signal chain-ове с реалнита аналогова техника Backup и maintance на различните китарни тонове Тегло на цялостният риг Поддръжка по отношение на консумативи - лампи, прах, bias-ване и т.н. Поздрави!

Виждам известен риск тази тема отново да се превърне в темата "лампови усилватели срещу моделинг процесори". С риск да избегна това, ще се опитам да дам аргументи максимално неутрално, което само по себе си ми се струва странно, защото можеше да се представи много по-добре в блогпост, а не да скролвам като луд през целият видеоклип. Няма да минавам цитат по цитат през целия видеоклип, ще се опитам да обобщя казаното в него по следния начин: FRFR е единствено решение, чрез което ти да чуваш максимално честотно изравнено/линейно сигнала, който ти си обработил дигитално преди това. Става дума за следният chain: 1. Музикант 2. Китара 3. Кабел 4. Дигитален процесор, в който се случват: виртуални камиончета, преди ампа виртуален амп / няколко ампа виртуални камиончета в FX loop виртуален power amp виртуален кабинет виртуален микрофон, който да capture-не картината създадена от кабинета post processing effects след микрофона - gain staging, space-time effects, modulation effects etc. и паралелни такива 5. Кабел 6. FRFR озвучително тяло, което максимално линейно да пресъздаде горният processing. Разбира се този чейн може да варира в зависимост от възможностите на системата и от желаният ефект, който искаме да постигнем. FRFR е само част от системата, това не е панацея и не трябва да се възприема като такава. Ако звукът, който си представяте в главата и искате да постигнете е състваен от няколко ампа свирещи заедно, на които има сложени сложна система от индивидуални ефекти, които работят паралелно или последователно, да може би китара -> кабел -> ефекти -> амп -> кабинет -> микрофон -> PA не е вашето решение. Има много такива групи като Tesseract, Periphery, The Contortionist и други редица модерни прогресив метъл музиканти. Това е тяхното решение, техинят музикален стил го изисква и те са стигнали до причинно-следствените връзки. Разбирам причината, мога да дам и конкретни примери. В класически чейн това би било сложна върволица от кабели ампове, кабинети и микрофони, че "'ум да ти зайде". В класическият сетъп, всички варианти където видяхте думата "виртуален" заменете с "реален". Ще видите, че тогава нужда от FRFR няма. Както споменаха и по-горе, китарният тон не е съсредоточен в едно единствено устройство, а е последователност от устройства започваща от мозъка на свирещия и свършваща до последният елемент от веригата. Идеален chain няма и никога няма да има - всеки един си има предимства и недостатъци. Но да се твърди, че FRFR е панацея, без да са дадени конкретни примери в това видео, които доказват предимствата на FRFR пред класически сетъп (говоря за аудио семпли, не за разни булети и графики), без да се разглежда класическият китарен chain и без да се разглеждат предимствата и недостатъците от това решение е също толкова достоверно колкото да се твърди, че мастурбирането било по-добро от секса с жив човек, защото било по-лесно достъпно и по-евтино. Съжалявам за остротата, но подобен род изказвания ме дразнят, когато не са аргументирани. Ако желаете, мога да посоча и директни цитати от клипа и да обясня, защо са подвеждащи. Да не споменавам факта, че изобщо не се адресират предимствата и недостатъците на двата различни сетъпа при живи участия. Тогава пък картината съвсем става различна - как се борим в екосистемата на дигиталният вариант и в системата на класическият и аналогов. Думата цена дори няма да я намесвам, защото не виждам смисъл.