Koobenot

Освен това според мен от чисто пазарна гледна точка успяха да уцелят идеалната максима в периода 2005 г. та чак до сега – докато повечето поп/рок/фънк и др. изпълнители се молиха наляво-надясно някой да им купува музиката през Интернет или пък да продават дискове, Пайнер съвсем сами си качваха цялата музикална колекция по тракерите или я пускаха напълно свободно в YouTube/Vbox7, нито санкционираха, ако някой я прекопира или разпространява, понеже перфектно знаеха, че българин пари за музика няма даде, с малките изключения, когато някой не разбира и примерно си купи някакъв диск от бензиностанцията да речем. Всички останали постъпления идваха от участия по чалготеките, концерти, както и реклами в самата телевизия и спонсори. Мисля, че няма друг музикален жанр, който успя да усети маркетингово тази лавина и това също допринесе за комерсиалният им успех. Напоследък времената се попромениха, българите се научихме да даваме пари за Спотифай, част от чалга изпълнителите се отделиха и си отвориха собствени продуцентски къщи, но единствено тези, които могат да си го позволят финансово.

Мнението ти абсолютно резонира с моето. Още преди години имаха 4K видеоклипове, дето и до ден днешен се смятат като "иновация" и "голямо постижение" за някои продукции, а качеството на саунда като АЧХ/динамика/стерео спкетър е наистина много добро. Ако човек има нервите и може да го понесе спокойно може да си сравнява собствените миксове с техните (пак с уточнението, че говорим за качество на звука, а не естетика на текстовете и музиката).

^ От гръцката музика знам само основните хитове, обаче има едно парче дето много ме кефи, че дори май са ползвани VST барабани, на клипчето зървам Superior Drummer, но е много майсторски направено.

Като гледам ги навират около бриджа от долната страна, но без проби няма да стане, а и не знам колко лесно можеш да ги местиш и тестваш в различни позиции преди окончателното залепване (ако ще има такова).

Аз също реших да помисля по въпросът на темата и реших, че музика правя преди всичко за собствено удовлетворение. Не съм професионален музикант, понякога ми се е случвало и да изкарвам пари с това, но не се прехранвам по този начин. Просто като се прибера вкъщи има някакъв малък гласец, който ме кара отново да седна да творя. Дали съм най-добрият и уникален кийбордист – в жилищната кооперация може би, в пределите на държавата ни най-малко, борбата под слънцето е безмилостно жестока и не всичко опира до майсторство в днешни дни – за да си успешен трябва шоу и пазар, как ще стане, всеки си има формула и това пак не е гаранция. Колко артисти през годините правят хит и повече никога не чувам за тях? Онзи дето пя Гангнам Стайл изби рибата, например. По въпросът с 10-те процента по-голямо качество от амп/техника и т.н., ако е за запис, аз не бих си лишил публиката от това. Щом ме кефи и си струва и те трябва да го чуят, все пак след като приключим с моето удовлетворение, всеки артист иска да бъде ако не забелязан, поне разбран. Дали обаче всеки път ще мъкна най-качественият си гиър за всяка изява? Едва ли ... БТР дойдоха преди няколко месеца в родния ми град, на центъра се събраха 30-40 души, всички бяха с Хеликс процесори в централното ... и какво? Някой хвърля ли камъни по Славчо, че не бил с лампов амп? Не мисля ... хората се зарадваха, макар че направиха компромис с музикалната техника (от пуристична гледна точка), нито саундът им е бил ялов, нито хората са останали недоволни.

@TONY Мисля, че колегата @yamaha ми отгатна тезата. Аз не се наемам да коментирам кой лейбъл твори по-добра Балканска музика, напълно е възможно споменатите от теб Паник Платинум и Бодега вижуълс да предоставят по-добър продукт от Планета Пайнер, песните, които си споделил са добре изпяти, спор по този въпрос няма. Смисълът на моя коментар беше друг. Представи си, че си продуцент и искаш да правиш парчета като на споменатите от теб певици. Ами такива туториали в YouTube просто няма, независимо дали става дума за зейбекико/сиртаки/турбофолк/манеле или нашенския поп-фолк. Просто няма. Няма да видиш клипове със заглавието "Как да смесим бозуки в съвременно гръцко парче", "Как да смесим електронни и акустични барабани за съвременен поп-фолк" и т.н. Ако някой прави нещо, той или е част от лейбъл или работи на частно. Личната ми теза е, че пазарът е консолидиран и малък и няма кой да ти издава тайни кое и как се прави, за да не му вземеш хляба. Хайде сега сравни това с една метъл банда – Перифери, да речем. Не само, че ти продават merchandise, албуми, аксесоари и т.н., ами дори ти продават таблатурите за повечето албуми, виртуални ампове, VST библиотеки за басът на Ноли и т.н. .... Защо ли? Може би, защото фен базата има интерес да се научи да звучи така, както и те имат виждането и манталитът да си споделят "тайните". Факт е, че много по-малка част от феновете на балканските стилове биха се интересували, как се прави този стил, но дори и да има такива отъпкана пътека няма.

Ползвал съм Fishman Neo-D SingleCoil, не останах особено очарован и имаше нужда от допълнително предусилване, независимо от сравнително високата цена. Първият вариант с пиезото + микрофона обади сравнително по-добре, но трябва да се разпробива инструмента.

^ Е, то ако иска да изкара свестен звук след това пиезо със сигурност ще трябва предусилвател + DI BOX, иначе "трикът", който аз съм правил и не препоръчвам на никого, с цел горе-долу да се изкара някакъв звук в PA, е висок подаден гейн + екстремни EQ подавания на среди и високи +12dB ... , което е симптом за несъгласуван импеданс и брутални липси в АЧХ. Би трябвало да могат да се измерят с мултиметър.

^ Около бриджа, със сигурност. Аз бих проверил на емперичен принцип къде ще обадят най-добре и същевременно да е ергономично решение, т.е. да не ми пречат докато свиря.

Ето и демонстрация на горният кит с микрофона:

За какво ще го ползваш това пиезо – записи/жива свирня? Ако е за записи според мен по-добре инвестирай в някакъв евтин кондензаторен микрофон + аудио интерфейс. За жива свирня, аз съм доволен от този кит, намира се за 15-20 долара: Тия пиезота, дето се лепят според мен ще изкарат някакъв звук, обаче дрънчат и плякат, освен това ще трябва и някакъв предусилвател след тях. Зависи също и какво е качеството на китарата, ако е някаква Кремона/Орфей от големият сняг на 69 г. спокойно може да я озвучаваш и с РЕСПРОМ микрофон във ВЕФ усилвател. Дай малко повече инфо за инструмента и по възможност ни запиши с мобилния си телфон как звучи, да чуем заслужава ли си усилията. То към днешна дата мобилните телефони дръпнаха вече като качество на хардуера и слагат нелоши кондензаторни микрофони в тях, че дори и стерео. Същият кит го имат и с микрофон, цените отново са сходни. Микрофонът върши работа, но имай предвид, че поставянето му в корпуса е пипкава процедура и при по-големи нива на усилване се получават микрофонии/бучалки. Скоро зададох въпрос именно по темата с гумените демпери, все още нищо не съм поръчвал, като дойде нещо и направя тестове ще дам повече информация.

Това според мен може да е така само до известна степен. За музиката, до някъде, може би. Текстовете обаче? Сигурен ли си, че можеш да имаш същата експлицитна лирика както през 90-те? Ами ако текстовете ти са като тези като на Бичето? Лейбълът ще допусне ли такива тектстове или по-скоро ще ти променя текстовете, че да се вписваш в статуквото? Това според мен важи за индивидуалните артисти/рок/поп/рап или местата където нещата вървят на самотек и пак зависи от дъжавата/жанра. Скоро говорих с един познат дето твори в поп-фолк/народна музика и човекът спомена, че Пайнър специално трудно можеш да им стъпиш на малкият крак за този жанр конкретно. Финансовите инжекции,с които разполагат като частна фирма им дават достъп и до качествен мастъринг, и до добри семпли, както и плащат достатъчно добре на своите миксинг инженери/продуценти и всички хора замесени по веригата, че едно парче да стане хит. И интересното е, че са затворен пазар, няма да намериш туторил в YouTube "как да направим бийта да звучи като този на Галена", затова и хората се оплакват, че трудно могат с един кийборд да пресъздадат съвременно парче в кръчмата, затова и тази музика има своят живот в дискотеките. Това същевременно обаче не означава, че трябва да хвърлим всикчо по дяволите и да не творим, щото "големите го правили еди как си". При повечето останали жанрове ситуацията е деценентралицирана – един записва, друг смесва, трети мастерира. Сега вече дали музиката ще е комерсиално успешна зависи от изискванията на пазара, Спотифай статистики, YouTube трендове и т.н. На този въпрос може да отговори някой маркетолог по-скоро.

^ Отворих я вече, може да флудим на воля там.

На база породилата се дискусия тук и желанието на @musicman да дебатираме по този въпрос, отварям отделна тема. Въпросът е следния – какъв е философският смисъл от записите и свирнята, правим ли го за свое собствено удовлетворение, на което хората да се възхищават или като приоритет свирим и записваме в името на нашата публика и оставяме личните си терзания на заден план. Другата ос, по която можем да дискутираме е чисто техническа. Склонни ли сме всеки път да мъкнем най-добрите си усилватели/инструменти, като накрая ще ни пуснат през съмнителна PA система и нито ние, нито публиката "ще чуем разликата". Или пък ако един истински амп и кабинет ще извадят "10% условно по-добър звук" на запис от някаква постановка с IR и VST-та, ще предпочетем първото. От една страна 90% от хората няма да чуят разликата, обаче другите 10 биха. Заслужава ли си усилията тогава? Ако тези 10% ще изкарат някакъв потенциал, който го има в нас, със сигурност. Ако чейнът е сложен и крайният резултат е същият – може би не ...

От любопитство – с какво го фъсна? Скоро имах сходни терзания, които описах тук.

^ Ама пак опираме до "целта оправдава средствата" – ако е за собствен кеф и тая малка разлика искаш да присъства докато стържеш, давай. Ако е clean/edge of break-up/crunch/overdrive може би ще чуя в А/Б тест изолирана китара, в микса като слушател нищо няма да разбера, гаранция. Или с други думи казано, ако е за теб, окей, ако е за хората, не съм сигурен дали си струва цялото упражнение. P.S. И другото, което е, ако става дума за някакви high gain стъргалки, дето гейна е 15, бая е под въпрос дали си заслужават тия сложни чейнове, че да чуеш някаква динамика, дето така или иначе е скопена от супер многото гейн. Като изключим това, винаги истинският амп ще звучи по-малко пластмасово от VST във високите/високите среди от спектъра.

Предвид факта, че line out на Marshall JVM 410 стои преди крайното стъпало и се взема след предусилвателната част, доколкото ми е известно, ако не искаш да минаваш през целият амп, може да опиташ да вържеш чейн от типа "китара -> лампов преамп -> аудио интерфейс -> IR от компа" и да видиш дали ще даде големи разлики спрямо ампа. На въпросът "Кой лампов преамп точно да избера?" бих отговорил по следния начин – възможно най-достъпният, който да имитира изкривяванията на предусилвателната част на Marshall JVM 410, иначе влизаме обратно в категорията "шапка с пари". Един от основните проблеми, на който и да е софтуерен амп са, че динамиката на индивидуалните тонове е силно притъпена предвид ограничените алгоритми на софтуера + качеството на интерфейса. В твоето сравнение става ясно, че интерфейсът не играе такава голяма роля в динамиката на изкривяванията, защото и в двете сравнения се ползват един и същи интерфейс, но различна постановка по отношение на предусилването. Все пак, според мен за да направим сигналът по-динамичен и по-близък до този от истинският амп, аз бих предложил серия от следните решения: смяна на аудио интерфейса с по-висок клас такъв – ако ползваш да речем някакъв Scarlett Solo и мигрираш към UAD Apollo Twin би трябвало да има подобрение в положителна посока по отношение на динамика на тона, АЧХ, изкривявания и ако това не е достатъчно, вече просто удряш лимити на IR-а/софтуера поставяне на лампов преамп в чейна вместо ампа – не мога да дам конкретна препоръка, защото вкусове бол, но колкото и странно да звучи съм чувал добри отзиви за Behringer TUBE ULTRAGAIN T1953 Preamplifier преди AxeFX, така че може би си струва пробата слагане на VST tape saturation преди виртуалния амп в чейна – това е едно от най-евтините решения да се постигне определена произволност на кривоч, аз тук специално имам два фаворита, единият е Tape Machine 80 другият е Oxide Tape Recorder закупуване на AxeFx – това е един от процесорите към днешна дата с най-много алгоритми и динамика в тона, но пак опираме до шапката с парите освен NeuralDSP, Kuassa също предлагат сравнително голямо богатство на динамика както и SAG настройки И все пак – това са само идеи, без тестове и личният вкус на тестващия преливаме от пусто в празно. Ами ако нищо не ти хареса от изброеното? Ами ако пък можеш да живееш с динамиката и характеристиките на тона от клипа А? Според мен всякакво скопяване на истинският амп с load box-ове и знайни и незнайни пошибалки, колкото да му сложиш товар и да го вкараш в нещо, че и накрая да има IR, прави цялото упражнение безсмислено до известна степен, но ако изкривяванията и динамиката на истинският амп толкова много те кефят и нямат лесно пресъздаване по друг начин, си карай с чейнът от постановка Б. В крайна сметка всеки сам избира как да бъде нещастен ...

^ По мое мнение горният рант си е за отделна тема "Правилна постановка при свирене на барабани".

Скоро гледах интервю с Грег Филингейнс, в което разказваше как в работата си с MJ/Стиви Уондър е използвал т.нар. whammy clavinet, който представлява клавинет с огромна тремоло ръчка, за да клати тона. В записите е успял да заблуди доста меломани, че това е китара, прекарвайки изходният сигнал през подходящи усилватели и ефекти. Ето нагледно как изглежда и звучи.

Аз бих свел избора до Roland FP60x / Kawai ES-920 / Yamaha P-515.