Koobenot

Доколкото гледам, KSF си е разширение на Korg за тяхната си операционна система – цък. Ако нямат някакъв софтуер за Windows/Mac писан от самите тях, нищо според мен няма да се получи. Cubase работи с MIDI съобщения, така че ако характерът на самият KSF файл е като MIDI, може би първо трябва да се конвертира до MIDI и след това да се импортира в Cubase, че да се извърши манипулация и евентуално да се върне обратно в KSF. Ако KSF съдържа в себе си обаче информация за стилове, които функционират само и единствено в аранжора на Korg, Cubase не е решение и не е правилното място, а по-скоро софтуер от Korg, ако има написан такъв. Какво всъщност е KSF – стил или цяла MIDI песен, съхранена под KSF? Каква е идеята да се ползва точно Cubase?

Късмет, успех и попътен вятър!

Привет и благодаря за добрите думи. Скоро колегата @yamaha ме светна, че бил много доволен от Kawai-ES520 B, мисля, че попада точно в бюджета и като възможности. Иначе много интересна оферта също от MusicWorld е Roland-FP30X с 5 години гаранция (5-те години са единствено от MusicWorld). Другият интересен инструмент, който се води наследник на P-45 е тази Yamaha P-225 B. Нека и колегите изкажат мнение кое е актуално, че последната година съм се отдал повече на записи/жива свирня/колони и пианата съм ги загърбил малко.

Прекрасно свирене, и двете китари ми харесват! Интересен факт е, че всъщност оригиналът е записан на Gibson с P90-s, сиреч – средно-аритметичното между двата записа - цък.

В крайна сметка се спрях на Dynacord SL1200, рита добре и честотната му характеристика е сравнително изравнена. Препоръчвам!

Е то това не е ли подкупничество и корупция? Нали най-успелите съдии във футбола, да речем (макар, че е несъпоставимо с изкуството), са именно онези, които могат безпристрастно да отсъдят нарушение и затова са тачени? Да разбирам ли, че това списание има елементи на култ и излиза така, че или си от тяхното семейство или не си?

Каква е драмата с доставчиците? И аз мразя, просто работата е там, че покрай black friday купувам няколко неща едновременно и искам да им направя А/B тест с моят сетъп и което ми харесва повече да го оставя, другото го връщам.

Скоро ще ми се налага да връщам неща на Томан, ще драсна в другата тема да видим колко гладко ще се случат нещата.

Разбирам те за другите, въпреки, че не са баш топа на топа по техничесност си имат специфичен стил, а и са част от друго поколение ... пък и да ти кажа честно, нито мога да им изсвиря творбите, нито аз съм някакъв фактор за трендовете в момента. Обаче и аз смятам, че ако сложиш примерно Гътри Гован до Тосин, дето свири само djent (или айде основно), Гътри ще го помете откъм стилова квалификация, не знам дали има стил на свирене, който да му е чужд. P.S. А иначе като се замислиш групите на Франк Заппа и Стив Вай са си школи за машини, който е минал от там, където и да го пратиш помита всичко след себе си ... Много се кефя на този клип, в който Вай разказва, как Запа го е тормозил с какви ли не изкелиферчени рифове:

Ето го и моят списък с хора, които смятам, че пипат интересно, нестандартно и технично: Mike Keneally, Misha Mansoor, Mark Holcomb, Monte Montgomery, Scott Henderson, Mike Stern, Cory Wong, Tosin Abasi, Tim Henson, Dave Weiner.

@Zhristov Погледни горния пост.

Ами от разни свирачи съм чувал, че червеното им идва твърде циганско, но при Норд избор няма – или си оставаш чАрвен или трябва да играе четката. Аз бидейки кийбордист нямам такива угризения, имам един червен Роланд и си го възприемам като Ферари.

Ясно, зачудих се да не е ентусиазъм както при Норд потребителите дето от червен го боядисват в черен.

Ха честит. Защо корпусът му е черен, специална серия ли е или е играла четката?

Супер, живи участия ще има ли?

Не, P145 е по-леко, клавиатурата е с различна технология, саундите се различават, звучат мааалко по-живо от P45, говорителите на P145 са по-добри, има и апликация за записи и менажиране на звуците. С прости думи казано – по-добро е.

Абсолютно съм съгласен, особено ако са пари събирани "от закуска", тогава тегавинята е толкова голяма, че стига до сълзи. Затова според мен, златното правило ако ще се поръчва онлайн е винаги да имаш един функционален инструмент, а не да увиснеш ... Не знам при вас как е, но при мен лично след втората-третата седмица без свирене нещо отвътре не ми е добре и трябва да има нещо покрай мен.

Без да съм голям виртуоз на китарата и с риск да ме нахейтите си мисля, че целият казус може да се реши много лесно, чисто теоретично – отиваш и пробваш на място и каквото ти е на душа, плащаш и си тръгваш. Покрай тази криза и проблемите с доставките на техника упражнението става една идея по-сложно и трябва да се поръчва отдалечено. Все пак, искам да похваля две фирми, при които според мен качеството съществува независимо от ценовият диапазон – PRS и Solar ...

^ Колегата @yamaha е абсолютно прав, извинявам се за недоглеждането, за това конкретно пиано, наистина гаранцията е много по-голяма и си струва да се поръча от MusicWorld.

При FP10 за тези 100 лв. където ще дадете отгоре получавате клавиатура с много по-добро качество, лично аз не бих се двоумял. В Thoman ви го предлагат за още по-малко – цък. И двата са надеждни. MusicWorld е онлайн магазина на един от най-големите магазини за музикална техника в България – Про-техника/Динакорд/Yamaha Music Store. Основното му преимущество пред останалите такива е, че може да тествате определени неща на място (в София най-вече, не знам каква е ситуацията с другите градове) и разбира се да комуникирате на български с консултантите. Недостатъците (по мое мнение) са, че понякога предлагат нещата на завишени цени спрямо Томан и гаранцията обикновено е по-малко – 1 или 2 години. Разбира се, всичко се свежда до определен артикул, имало е ситуации където Musicworld предлагат по-добра цена от другите. Всичко е до проучване на цените.

Да, дори от Томан ви го предлагат за малко по-ниска цена с 3-годишна гаранция, доставят и до България. https://www.thomann.de/de/casio_cdp_s110_bk.htm Ако обичайте не цитирайте предходното мнение.

Привет, тук направо ми направихте "шах с пешката" ... Не съм подозирал, че имаме българска марка за пиана, струва ми се силно съмнително, по-скоро са вносител на нещо китайско, в противен случай щеше да кипят дискусии във форума за български производител. Както неколкократно сме писали, ако прегледате и другите теми, има няколко марки, които предлагат добра клавиатура и звуци за цената си, всичко останало попада в зоната на здрача. Ще публикувам един списък с пиана, на които може да разчитате, спрямо бюджета ви ... ако трябва да избирам измежду едно от тези три, със сигурност би бил Roland-а, заради изключително качествената клавиатура, разбира се при леко завишен бюджет: Casio CDP-S110 Yamaha P-45 Roland FP-10

Ако под нормално визираш "акустично", за 500 лв. ново е абсурд, трябва да търсиш втора ръка нещо. Това е най-евтиното, до което може да се добереш и да има относително нормално усещане.

Привет, говоря от позицията на хоби музикант, така че някой, който се занимава професионално с това може да ти даде по-добър съвет, че дори е от Пловдив, ако не ме лъже паметта е колегата @yamaha. Ключът от палатката е freelance работата и отварянето ти на собствено студио. Наистина както казваш, "работодателите", които можеш да имаш в България не са много, бюджетите са ограничени и кой знае какво развитие няма, нито пък кариерна стълбица. Общо взето, трябва да си я изградиш сам. Имаш две възможности – да продължиш да работиш там и в свободното си време да подхващаш freelance проекти или изцяло да се отдадеш на freelance. Все пак freelance-а си има някои особености, за които трябва да си подготвен, като например: Това колко си добър като звукоинженер и колко пари ще поискаш на клиентите няма абсолютно никаква връзка едно с друго. Има наглеци, които нищо не вършат и искат безбожни суми, има и добри инженери, които се самоподценяват и не таксуват много. Както всяко друго нещо в живота, тайната е в баланса, така че трябва да проучиш рейтовете за песен/час студийно време/албум и т.н. и нито да подкопаваш пазара, нито пък да издевателстваш върху хората. При freelance голяма част от отговорността при изтикването на проекта пада върху теб – ако в някоя фирма/медия/радио/телевизия има някакъв мениджър/бизнес анализатор/чорбаджия/шеф, или както искаш ти го наричай, ти дава наставления и ти казва, какво трябва да се случи, при freelance е на обратно – ти си всички тези длъжности и сам трябва да се бориш с процеса. Например: идва ти проект от клиент, но липсват вокали поради някаква причина – клиентът е допуснал грешка и файловете са изчезнали. Трябва сам да предложиш решение – дали ще ги презапишете във вашето студио, дали ще изискаш от клиента да ги запише отново е твое решение и ти трябва да се погрижиш за това. При по-професионалните клиенти нещата са подредени и главоболията са по-малко, при по-аматьорските ще имаш повече недоразумения. Ако нямаш портфолио от проекти нямаш голям избор и работиш с когото/каквото има, докато натрупаш реноме. Всякакви социални придобивки свързани със служебна кола/отпуски/здравно/социално осигуряване и прочие си остават отново твоя отговорност, дали ще отваряш ЕООД, дали ще търсиш счетоводител и прочие са неща, които сам трябва да решиш Самообучението и самофинансирането на техника отново са си твоя отговорност – дали ще е свързано с купуването на нов процесор, гледането на нов курс в някоя онлайн платформа и т.н. са неща, които сам трябва да предвидиш и подредиш Клиенти се намират трудно и трябва да се бориш за тях – дали ще са онлайн платформи, метъл групи, хип-хоп изпълнители срещнати случайно из нета, комшии познати ... нужна ти е силна социална мрежа от хора, на които да можеш да свършиш работа. Всякакво онлайн присъствие като Instagram/Facebook/LinkedIn и прочие е повече от желателно. YouTube канал с клипове или повече реклама тук във форума като отговаряш на въпроси на потребители е силно желана. Общо взето цялата работа е свързана с откриването на един доволен клиент и изтикването на един успешен проект. Шансовете след това да работите заедно нарастват и същевременно човекът ще се похвали на приятели/познати, от там пък идва възможност за още проекти, колелото се завърта и идва още работа. Музикалният бизнес е хаотичен и е възможно да увиснеш – да не откриеш нов клиент, да няма нов проект и просто да останеш без работа. В такива ситуации е добре да имаш предвидени финанси, за да не умреш от глад. Ако трябва да обобщя в едно изречение – никак няма е лесно, но с много труд и упоритост все ще постигнат някакви резултати. Успех и късмет! 👍